Писателският блог на Тишо

юли 1, 2009

Вземи тази книга

006697797

Знам, че обичаш да скатаваш в офиса, затова ти предлагам безплатен достъп до съдържанието на втората ми книга.

Можеш да четеш „Душа назаем” тук.

Хората казват, че се чете за няколко часа, но няма да ти се разсърдя, ако всеки ден скатаваш по малко. 🙂

Няма да ти се разсърдя също, ако изпратиш линка на приятел, за да поскатава и той (тя).

Освен за четене онлайн, книгата е на разположение и за сваляне в EPUB, FB2, SFB и TXT формат, благодарение на Читанка.

Чети на собствена отговорност!

Тихомир Димитров

Advertisements

81 Коментари »

  1. Много щедро Тишо. Благодаря!

    Коментар от SSC — юли 1, 2009 @ 2:06 pm

  2. @SSC: Моля! Искрено се надявам историята да ти хареса 🙂

    Коментар от asktisho — юли 1, 2009 @ 2:34 pm

  3. Човече благодаря ти за книгата от 2 часа не мога да откъсна очи от екрана. До края на „работиня ден“ ще я прочета“!

    Коментар от Ралица — юли 1, 2009 @ 2:52 pm

  4. @ Ралица: ехааа, наистина ли? Това супер много ме радва. Мерси за комплимента! Съжалявам само, че ще прецакам „работния“ ти ден. Надявам се ти обаче да не съжаляваш :))

    Коментар от asktisho — юли 1, 2009 @ 2:55 pm

  5. Книгата е великолепна, Тишо! Поздравявам те за майсторството, умееш да държиш читателя в напрежение, отдавна не бях чела толкова хубав български роман :)))

    Коментар от Elito — юли 1, 2009 @ 3:36 pm

  6. Мога да кажа само браво. Книгата наистина се чете на един дъх.

    Коментар от Кремена — юли 1, 2009 @ 3:59 pm

  7. Здрасти Тишо, наскоро прочетох в Блога на Про01, че според него това е единствената книга в България напоследък, която си заслужава. Вероятно малко е преувеличил и не е единствената, но определено приемам жеста като подарък и ще се считам лично задължен. Поздрави.

    Коментар от scanman — юли 1, 2009 @ 9:43 pm

  8. @scanman: О, не се чувствай задължен. Дано подаръкът ти хареса и прекараш хубави мигове с книжлето.

    Коментар от asktisho — юли 1, 2009 @ 9:55 pm

  9. Прочетох я от-до, сега е 03:34 часа сутринта и трябва да се чувстваш виновен, че ми открадна времето за сън с тази интересна книга. Лекичка!

    Коментар от Петър Иванов — юли 2, 2009 @ 3:35 am

  10. жив и здрав да си. хубаво е в болния от алчност свят да видиш как има хора подкрепят философията на свободното споделяне 🙂

    Коментар от deflax — юли 3, 2009 @ 1:51 am

  11. Мерси, Тишо! Така книгата ти има шанс да стигне до много повече хора, които иначе не биха я прочели. Пожелавам ти много успехи занапред! „Душа назаем“ е страхотен роман! Прочетохме я цялото семейство, сега я „рекламирам“ на приятели :))

    Коментар от Валери — юли 3, 2009 @ 9:35 am

  12. Kade shte razpuskash 🙂

    Коментар от Gerassim — юли 6, 2009 @ 11:36 am

  13. Няма да „разпускам“, просто ще насоча усилията си в друга посока. За известно време. Пък и човек има нужда от творчески паузи, от време на време. При мен се случва всяко лято 🙂

    Коментар от asktisho — юли 6, 2009 @ 12:20 pm

  14. Успех тогава но ще ми липсват публикациите ти в блога. Следя го с интерес както и книгите. Стила ти на писане ми допада както и идеите – всичките сходни с моите.

    Коментар от Gerassim — юли 7, 2009 @ 1:03 pm

  15. Благодаря за удоволствието!

    Коментар от gaijingirl — юли 8, 2009 @ 7:57 am

  16. @ gaijingirl: О, не, аз благодаря, че се „повози“ в машината на времето 😉

    Коментар от asktisho — юли 8, 2009 @ 10:42 am

  17. […] която можете да дръпнете от нашата е-Книжарница, иначе оригинала на книгата за свободно теглене се намира при […]

    Pingback от Устройства за четене на електронни книги, електронна хартия. » Blog Archive » “Душа назаем” — юли 8, 2009 @ 11:28 pm

  18. Благодаря за хубавата книга и благодаря за начина по който я разпространяваш! Много приятно ми минаха последните няколко часа 🙂

    Коментар от blah — юли 9, 2009 @ 12:41 am

  19. @ blah: Моля! За мен е удоволствие да чуя (по-точно: да прочета) това 🙂

    Коментар от asktisho — юли 9, 2009 @ 2:16 pm

  20. Страхотна книга, поздравления на автора, прочетох я „на един дъх“

    Коментар от Светлин — юли 9, 2009 @ 5:19 pm

  21. Благодаря за страхотната книга 🙂

    Коментар от Емо — юли 13, 2009 @ 9:34 pm

  22. @ Eмo & Светлин: Няма за какво да ми благодарите, наистина. Радвам се, че отделихте от времето си, за да мога да ви разкажа (макар и косвено) една история, която отдавна окупираше съзнанието ми. И още повече се радавам, че усилията ми не са били напразни 🙂

    Коментар от asktisho — юли 13, 2009 @ 9:44 pm

  23. Удоволствието беше изцяло мое! Благодаря!

    Коментар от max — юли 16, 2009 @ 10:46 pm

  24. […] първата си книга за издаване на издателство, а втората си книга издаде сам, като втората книга далеч не е по-лоша от […]

    Pingback от LeeNeeAnn » Blog Archive » Как се издава книга в България — юли 17, 2009 @ 4:06 pm

  25. Браво книжката е добра. И аз я дочитах до малките часове защото ме грабна.

    Коментар от Мариян — юли 21, 2009 @ 11:37 am

  26. ne moga da poviarvam…bravo,bravo…procetoh ia za 4 casa…

    Коментар от ana — юли 26, 2009 @ 1:24 pm

  27. Браво, браво! Но Тишо има сметки да плаща също 😉 Аз като един ценител си закупих книгата. Не мислите ли, че си заслужава?

    Коментар от Стойчев — август 6, 2009 @ 5:18 pm

  28. @ Стойчев: благодарско за подкрепата и за хубавото ревю, което си написал в твоя блог! На мен не ми се свиди – искам повече хора да се насладят на тази история, защото май взе, че се получи (да не прозвуча нескромно, само). Затова съм я качил в Интернет. Книгата обаче не е само носител на текст. Дори една дискета върши повече работа в това отношение 🙂 Книгата има антикварна, бутикова, колекционерска и емоционална стойност. Използвах думата „ценител“, защото трябва да си такъв, за да те омайва аромата на мастило, хартия и горещо кафе, да ти харесва изгледа на завършената колекция в частната библиотечка, да знаеш, че си сред малцината, които притежават автентично копие с автограф от бутиков тираж, който не се разпространява по книжарниците, да избереш хартиеното томче като изискан и винаги подходящ подарък-послание за обичан човек…
    Това в никакъв случай не значи, че да четеш онлайн не те прави специален. На мен всеки читател ми е специален. Всеки е повече от добре дошъл да се поразходи с мен из уличките на Токио, Малмьо, Кайро и Санкт Петербург. Просто е въпрос на избор. Но при всички си заслужава! 🙂

    Коментар от asktisho — август 6, 2009 @ 10:42 pm

  29. Книга – убиец! Прекрасно въображение имаш, поклон! 🙂

    Коментар от Yang — август 8, 2009 @ 9:27 pm

  30. @Yang: еееее, наистина ли? Мерси!

    Коментар от asktisho — август 10, 2009 @ 11:49 am

  31. Преди доста време си купих книгата ти Тишо (ако може на ти) грабна ме заглавието, и не се разочаровах, много ми хареса. Пожелавам ти вдъхновение за следващата която очаквам с интерес 🙂
    Поздрави, хубаво лято!

    Коментар от Виолка — август 15, 2009 @ 3:00 pm

  32. @ Виолка: Хубаво лято и на теб! Благодаря, че сподели!

    Коментар от asktisho — август 16, 2009 @ 12:35 pm

  33. Закупих си книгата. Прочетохме я на един дъх и аз, и съпругът ми.
    Поздравлуния за автора!
    Книгата е поучителна, действието се развива бързо, има го и елемента на изненада.
    Очарована съм!

    Коментар от Росица Монева — август 23, 2009 @ 10:00 pm

  34. @ Росица: това е просто чудесно! Без вас всичко, което правя, щеше да е безсмислено…мерси. Че ви има 🙂

    Коментар от asktisho — август 24, 2009 @ 12:55 am

  35. Финалът е много дърпащ. С това се родеем с тебе, брат ми, че правим яки финали на произведенията си. Так держать.

    Коментар от колегата vagemit — август 29, 2009 @ 11:52 am

  36. много е добра

    Коментар от ivan — август 30, 2009 @ 6:41 pm

  37. Is the final story based on a personal experience?

    Коментар от nordreamer — септември 1, 2009 @ 3:22 pm

  38. Ако имах повече време, вече щях да съм я дръпнал. Виждам, че отзивите са позитивни – браво! 🙂

    Коментар от UZUMAKI — септември 1, 2009 @ 8:35 pm

  39. @UZUMAKI: You have all the time in the world…

    @nordreamer: тц 😉

    Коментар от asktisho — септември 1, 2009 @ 11:42 pm

  40. Добра е 🙂
    Продължавай да пишеш, не се възгордявай и не се депресирай от резултатите просто го прави по начина по който ти харесва – и нас ни харесва 🙂

    Коментар от Tim — октомври 7, 2009 @ 11:43 am

  41. Tim, иска ми се да те прегърна за тези думи, но не мога, затова ти изпращам сърдечните си благодарности! Наистина няма от какво да се депресирам. Знам, че пиша добре. Разбрах го още в пети клас, когато ни дадоха да правим „отговор на литературен въпрос“ за първи път. Благодарен съм за това. Благодарността е несъвместима с депресията, както и с гордостта. Няма, наистина, и с какво да се гордея: аз съм просто един от 150,000,000.00 души, които се занимават с писане на този свят :))

    Коментар от asktisho — октомври 7, 2009 @ 12:13 pm

  42. straxotna…..
    BLAGODARYA!

    Коментар от magenta — октомври 9, 2009 @ 11:20 pm

  43. […] че е пуснал за свободно сваляне първата си книга. Като подарък за лятото на читателите си. Така и така […]

    Pingback от Тишо « Robert Ivanov – my own piece of web — януари 24, 2010 @ 3:25 pm

  44. Поздравления Тишо, прочетох и двете книги със страшен кеф, а нямаш представа колко много работа имам и колко нямам време за четене, обаче хубавото си е хубаво. Продължавай все така и чакаме нова книжка или поне най-малкото пътеписи!

    П.П. Извинявам се за въпроса, но бил ли си в Лондон, Малмьо, Токио и Санкт Петербург или поне на някои от тези места? Не зная за другите градове, обаче от Лондон си хванал essence-а.

    Коментар от Djgeorgie — февруари 16, 2010 @ 2:18 am

  45. @Djgeorge: благодаря ти от сърце! Хубаво е човек да намира по малко време „за душата“, хех, особено в динамиката, в която сме потопени. Относно твоя въпрос: не съм бил на всичките места, само на някои от тях съм бил, да речем: на половината. По-специално в Лондон така и не успях да отида, въпреки че няколко пъти планирах. Това въобще не ме спря да публикувам два пътеписа за града и да пренеса там част от действието на дебютния си роман :)) Никой не успя да ме хване в измама, което значи, че добре съм се справил :)) Май :))

    Коментар от asktisho — февруари 16, 2010 @ 4:19 pm

  46. Хаха, определено си се справил добре. ЩЕ очаквам следващ роман с нетърпение. 🙂

    Коментар от Djgeorgie — февруари 16, 2010 @ 9:05 pm

  47. Благодаря на автора за удоволствието да се насладя на книгата му.

    Коментар от ensof — юни 17, 2010 @ 4:31 pm

  48. […] свое собствено име. Читателите на този блог знаят, че качвам романите си безплатно в интернет. Така те достигат до многократно по-голяма […]

    Pingback от Не се гаси туй, що не гасне « Писателският блог на Тишо — юли 2, 2010 @ 12:58 am

  49. Г-н Димитров искам да изкажа огромното си възхищение от книгата Ви. Толкова истинска, завладяваща, брутално откровена… СТРАХОТНА! До ден- два ще я поръчам, за да я имам в колекцията си. Препоръчвам я на най-близките ми хора. Остават очаровани. Исках още като видях рекламата, да я поръчам, но нещо ме глождеше да я прочета на момента. Точно за 2 часа я прочетох- на един дъх. Много увлекателно написано и майсторски изпипано четиво! Нямам търпение да я държа в ръцете си, заедно с автограф.

    Дерзайте!

    Коментар от Илина Колева — октомври 26, 2010 @ 3:06 pm

  50. Здравей,
    Приеми мойте поздравления. Прочетох всичко с голям интерес. Искам да те уверя, че вече има в БГ print-on-demand
    провери в http://www.pechatnaknigi.com Ще останеш приятно изненадан.

    Коментар от Маргарит Иванов — декември 27, 2010 @ 2:59 pm

  51. @ Маргарит: Мерси за поздравленията! Посетих сайта, чудесен замисъл, но принт-он-демандът не трябва ли да е малко по-конкурентен откъм цени? Защото ползва технологични иновации? 17 лв. Толкова би струвало копие от последната ми книга, ако го отпечатам при вас. Аз не бих ги дал. Защо да очаквам това от читателите си? Книгата излиза на принтер срещу два, два и петдесет. Вие трябва да биете тази цена и да предложите истинска книга. Тогава ще имате конкурентно предимство (истинско) и всички ще купуват от вас. Желая ви успех!

    Коментар от asktisho — декември 27, 2010 @ 6:54 pm

  52. Само да си спрял да пишеш!:))За два часа ме накара да се разплача,да се разсмея и много,много да помисля.Благодаря за отговорите на незададените въпроси:)))

    Коментар от Boryana — юли 31, 2011 @ 5:26 pm

  53. @ Boryana: Няма, обещавам. Не че мога и да искам, де 🙂 Логорея + графомания си е тежка диагноза 🙂

    Коментар от asktisho — август 1, 2011 @ 12:35 am

  54. Книгата е невероятна ,изчетох я на един дъх (за два дни) .Поздравления

    Коментар от petya — февруари 15, 2012 @ 12:36 am

  55. @ petya: По-важното е, че сподели. Благодаря ти, за което!

    Коментар от asktisho — февруари 18, 2012 @ 9:55 pm

  56. Много ми хареса книгата. Пишете много увлекателно. С удоволствие ще прочета и останалото написано от Вас, а ще се надявам и на още романи.
    Идеята за „накарай някого да повярва, после прави с него каквото си искаш“ много точно съвпада и с моите разбирания.
    Успех!

    Коментар от Лиляна — юни 9, 2012 @ 6:09 pm

  57. @ Лиляна: Благодаря много за обратната връзка и за споделеното мнение! Винаги сте добре дошла тук отново.

    Коментар от asktisho — юни 13, 2012 @ 1:35 pm

  58. Направо ме плашат толкова положителни отзиви, за тази определено слаба книга. Отдавна слушам за нея, но отвратителната корица ме отблсъкваше. Днес все пак реших да и дам шанс и признавам – в началото се зачетох с интерес. Образите и на четиримата бяха добре описани, с праводоподбна житейска история.
    Оттам нататък обаче, сюжетът става не плосък, а толкова тъп, че чак вдлъбнат. Как така и на четиримата герои се случиха съвпаденията в рамките на няколко часа? И каква беше вината им, за която бяха наказани?
    Чисто психологически книгата е абсурдна. Не дава никакви изводи и насоки или по-скоро дава неправилни. Четиримата пострадали, бяха само наивни, но се блъскаха яко за оцеляването си, по всички възможни за тях начини /и от сравнително честни/. А единственият, който спечели от всичко, беше изманикът?
    Това ли е мечтата и идеалът на автора?
    Извън контекста – схемата за забогатяване с мейлите е точно толкова безсмислена, колкото и схемата на ВИП такситата.
    Препоръчвам на автора да понаучи доста неща за психологията, преди да се зхаване да пише нещо ново. Признавам – има талант, описва пълнокръвни образи и интересни случки. Но му липсва общият поглед, абе липсва му въображение за интересна идея. Всички в книгата бяха тотално аутсайдери /включително и Виктор/ и си останаха такива докрая.
    И още нещо – много народ се хвърля да пише за живота на богатите, без да има най-малка представа за това. И се описват направи смешни неща.

    Коментар от Ivan Bogdanov — юли 19, 2012 @ 7:52 pm

  59. @ Ivan Bogdanov: Благодаря много за учтивата и откровена критика! Съгласен съм, романът не е за всеки. Численото превъзходство на хората, които го харесват, обаче, говори против вашите аргументи. И, все пак, литературата е като готвенето. Не всеки ще хареса буламача на всеки. Предимството в случая, обаче, е, че ви позволих да опитате от буламача ми, дори да преядете с него, че и да го хулите публично след това, без да ви поискам нито един лев. Е, свършил съм си работата, честен съм бил с вас и съм ви дал своето. Сега и да искам, книгата вече не мога да я променя. Пък и едва ли ще тръгна да го правя, угаждайки на вкуса на един, за да разочаровам мнозина. Относно поуките, ще си позволя да попитам: каква е поуката от вашия собствен живот? Къде е поантата? До момента? Изглежда ли ви като един смислен, завършен, че и справедлив процес, който си има завръзка, логическа последователност и развръзка? Защото на мен не ми изглежда така. Затова „преписвам“ от Живота, а който иска може да си следва и сюжетната класика в литературата, няма проблем. Скуката е проблем не за един автор. Проблемът възниква, когато тя се настани трайно в читателя (му). Вие сте прочели 243 страници, от корица до корица, човек просто никога не постъпва така с книги, които са му скучни и безинтересни. Особено пък на монитор…Тогава съвсем не постъпва така. Просто натиска хикса в горния десен ъгъл и забравя. Вместо да пейства коментари до автора в неговия авторски блог, в Читанката и, въобще, където попадне. И да чете ТОВА, КОЕТО ЧЕТЕТЕ В МОМЕНТА. 🙂 За пейста също ви благодаря! Обратната връзка е супер важна за мен, само не се престаравайте – не е чак жизненоважна. 🙂 Докато спазвате добрия тон, можете да ругаете творчеството ми цяла вечност. Ако станете несправедлив, ще постъпя несправедливо с вас и ще ви забраня да го правите тук. Контрол-це плюс контрол-ве ще си работят навсякъде другаде. Толкова е просто. Ама е малко нечестно да се използват масово под и по повод авторския труд на толкова хора, само за да посипете граденото от тях с пясък, не мислите ли? Останете със здраве!

    Коментар от asktisho — юли 19, 2012 @ 11:48 pm

  60. Честно казано изчетох я на ГСМ-а. А иначе вече 12-та година чета редовно всякаква българска литература, с надеждата да намере нящо качествено. За бройката харесващи.. Ами Листопад продължава да е с недостигаем рейтинг. Има си правила за писане на книги и по тях доста безпрострастно може да се оцени всяка от тях. Както писах и по други места – аз съм от ония повредените, дето като захванат книга, от спортна злоба я дочитат до край. Все пак това ли е целта на живота да мамим другите?

    Коментар от Ivan Bogdanov — юли 20, 2012 @ 12:09 am

  61. @ Ivan Bogdanov: Ами, за това улеснение, което сме ви предоставили, беше достатъчно и едно БЛАГОДАРЯ – хайде, не за автора, който създава авторско съдържание, под което пействате навсякъде, ами поне за хората, които са се погрижили да направят въпросното „четене на ГСМ-а“ технически възможно за вас. Но както и да е, отклоняваме се от темата. Животът няма никаква цел. Живеенето с цел е начин да го пропуснете целия, с всичките му удивителни моменти. Защото винаги ще живеете в бъдещето и съзнанието ви никога няма да е в настоящето, което е единственият реален вариант. Изтествайте тази хипотеза, като си отхапете от ябълката, която ще купите утре на пазара. Или, която изядохте вчера. Не става. Спомените за миналото се случват СЕГА, мислите за бъдещето са възможни само и единствено СЕГА. Всичко се случва СЕГА. Няма как да избягате от вечния настоящ момент. Ето защо, живеенето с цел (и поука) е колкото заблуждаващо, толкова и опасно (за щастието на индивида) занимание. Отговорихте на коментара ми с две минути разлика във времето. Това също ли ви причислява към „повредените“ със „спортната злоба“? Както и да е. Задавам риторичен въпрос. Знам, че вие сте едно Добро същество в своята дълбока същност и то същество, което дели същата дълбока същност с мен, а това автоматично премахва у мен желанието да споря с вас, да се засягам от вашите коментари или да влизам в конфронтация с вас. Искахте да охулите книгата ми, направихте го, получихте достатъчно внимание, авторът, обаче, няма да се покае. Не и за това, че е работил няколко месеца, за да има после какво да хулите. Сега какво следва? Разберете най-после, че като изпитвате негодувание към някой друг, изпитвате негодувание само и единствено КЪМ СЕБЕ СИ. Нямате 5000 години на разположение…

    Коментар от asktisho — юли 20, 2012 @ 12:27 am

  62. „Отговорихте на коментара ми с две минути разлика във времето. Това също ли ви причислява към “повредените” със “спортната злоба”? “
    Не, просто се абонирах за коментарите. Нямам какво да си кажа с вас, явно, приехте много лично един опит за критика. Изчетох книгата Ви и написах аргументирано мнение. Това ми е част от работата, обикновено я правя за пари. Надявах се да ви послужи, защото имате някакви заложби. Явно не ви интересува. Успех със следващите книги.

    Коментар от Ivan Bogdanov — юли 20, 2012 @ 3:41 am

  63. @ Ivan Bogdanov: Е, ако настоявате мога и да ви платя за професионалната критика. 🙂 В живота съм научил едно нещо със сигурност – да не правя услуги, които не са ми поискали. Резултатите винаги са плачевни – както за мен, така и за човека, на когото съм „услужил“. А това, че печелите от занимание като подрязване крилцата на млади български автори е направо за завиждане – всички български онлайн и форумни хейтъри биха се избили да застанат на вашето място. Те го правят всеки ден, дори без пари! Естествено, аз съм запознат с вашите литературни постижения и възприемам критиката сериозно, което ме накара да отговарям също така подробно и аргументирано на всеки ваш коментар. Ако смятате, че това не е комуникация и, въпреки всичко, което изписахме, все още „няма какво да си кажем“, то едва ли бих могъл да възразя срещу този ваш аргумент. Но не ми се сърдете, че защитавам творбата и творчеството си. Би било налудничаво и смешно да не го правя, а моментално да се съглася с вас, не мислите ли? Предлагам ви една мъжка постъпка и един урок по състрадание: предоставете ми безплатен достъп до копие от ваша електронна книга – така, както съм ви предоставил аз, и след това ще споделя публично мнението си за творчеството ви онлайн, влизайки в ролята си на критик, като настоявам да го направя не само тук, но и във вашия сайт – така, както го направихте вие, при мен. То, въпросното мнение, няма да е задължително лошо, просто ще си позволя да бъда обективен и ще кажа всичко, което ми е на сърцето. Така ще можете да се поставите на мое място и да разберете колко приятно / неприятно е интелигентни хора да се стараят по всякакъв начин да се изказват за отрочета, откъснати от душата на писателя, публично и гласно, пред всичките му читатели. Стиска ли ви? Ще успеете ли да върнете жеста, от който вече се възползвахте едностранно? Ще ми предоставите ли безплатен достъп до творчеството ви и свободна трибуна във вашия сайт, както съм ви ги предоставил аз? Имаме ли сделка? 🙂

    Коментар от asktisho — юли 20, 2012 @ 11:40 am

  64. bih jelala da mi obqsnite kak to4no moga da pro4eta romana,vlizam v wordpress.com i trqbva da se registriram,no pri registraziqta mi pi6e 18 dolara i ne sam naqsno dali trqbva da se pla6a ili e bezplatno.Mnogo 6e sam Vi blagodarna ako nqkoi mi obqsno kak to4no stava tegleneto na romana.

    Коментар от keri85 — септември 28, 2012 @ 2:27 pm

  65. @ keri85: Натискате върху посочения линк и започвате да четете. 🙂 Като скролвате надолу, естествено. 🙂 Не ви трябва wordpress, не ви трябва регистрация и не ви трябват 18 долара.

    Коментар от asktisho — септември 28, 2012 @ 10:20 pm

  66. Страхотна книга! Прочетох я за един дъх,адмирации. Благодаря,че я споделяте с нас електронно,много благородно! Продължавайте все така.Поздрави!

    Коментар от Донка — юни 7, 2013 @ 8:28 am

  67. @ Донка. Много благодаря!

    Коментар от asktisho — юни 10, 2013 @ 1:22 pm

  68. Няколко часа са много за това интригуващо произведение.
    Адмирации

    Коментар от Vania — юни 19, 2013 @ 2:19 pm

  69. @ Vania: Благодаря! Препоръчайте и на приятели! Псст – между нас да си остане – все още имам няколко хартиени копия… 🙂

    Коментар от asktisho — юни 19, 2013 @ 6:07 pm

  70. Току що я прочетох. Много добра, определено ме накара да се замисля за какво ли не.

    Коментар от Ivaylo — юли 12, 2013 @ 2:27 pm

  71. 🙂

    Коментар от asktisho — юли 12, 2013 @ 7:46 pm

  72. Господин Димитров, Тишо, дали осъзнавате в действителност колко хубава е тази книга?
    Дали осъзнавате, че ако бяхте я публикували/издали в страна, която уважава талантите си, щяхте да сте милионер?
    Вие сте вторият български автор, който ме изненадва с роман, написан на ниво по-високо от това на повечето (да не кажа всички) чужди автори.
    За мен беше истинско удоволствие да се докосна до изключителната Ви идея и богатство на изразните Ви средства.
    Моля, ако книгата е издадена на хартия да ме уведомите на оставения от мен email къде мога да я закупя.
    Съзнавам, че мога да я чета и препрочитам на компютъра или телефона си, но бих искал да Ви подкрепя дори с малко.
    Ако имах вашето дар слово сигурно щях да успея да опиша как се чувствам в момента, но нямам. Възможностите ми стигат до там да успея да оценя истинската красота на едно произведение на изкуството.
    Благодаря Ви за приятното изживяване!

    Коментар от Йордан — октомври 21, 2013 @ 2:15 pm

  73. @ Йордан: Благодаря за сърдечните думи! Коментарът Ви чак ме накара да се почувствам неудобно, макар всеки автор тайничко да се радва на такива „признания“ от своите читатели. Няма да крия, че историята стана добра, макар да не е чак на висотата, на която я поставяте, но за съжаление всичките ми опити да я популяризирам извън границите на родината до момента се оказват неуспешни… Ето нещо, с което всеки човек с повече контакти в бизнеса би могъл да помогне. Що се отнася до хартиеното копие от книгата – имам няколко останали бройки и с удоволствие ще ви изпратя, ако ми дадете пощенски адрес на посочения в Автор / Контакт имейл. Още веднъж благодаря за комплиментите! Желая Ви приятен уикенд!

    Коментар от asktisho — октомври 22, 2013 @ 1:09 pm

  74. Здравей, Тихомире. През март прочетох „По пътя към Сантяго“ и много ми хареса. Много пъти виждах „Душа назаем“, но честно казано бях резервиран да я прочета. Преди два дни прочетох коментарите в „Читанка“-та и я прочетох. Вярно е, че не съм като господина който я критикува и изкарва пари от това, но спокойно мога да кажа, че прочитам поне 20 хубави книги на месец. Книгата ми хареса много и веднага след това прочетох „Справедливост за всички“, която ми хареса дори повече. Много смешно ми стана като прочетох този коментар:
    „Все пак това ли е целта на живота да мамим другите?“. Много елементарно. Като четем някоя книга за мафиоти или злодеи, значи ли, че трябва да правим като тях?
    Имаш дарбата да задържиш вниманието на читателя, което е най-важно за един писател. Абсолютно сигурен съм, че ако живееше на запад щеше да си богат човек. Живеем във време когато младите не можеш да ги заинтригуваш с нищо. За повечето от тях всичко е безинтересно. Ясно е, че трябва да продължаваш да пишеш без да ти пука от критикари и хейтъри , които мразят всичко и всички. Знам, че всичко това което пиша няма да ти плати сметките. Също така знам, че прочетох книгите ти, защото са безплатни, но какво да се прави, като много трудно преживяваме в този див капитализъм. Много ме е яд когато някой критикар започне да раздава мозък и да обяснява, защо не трябва това или онова да се пише. Книгата е като телевизора. Ако не ти харесва, затваряш я и търсиш друга по-интересна. Пожелавам ти от сърце да побликуват книгите и да напишеш още по-добри.

    Коментар от Иван — декември 7, 2013 @ 8:23 pm

  75. @ Иван: Здравей, затруднявам се да отговоря на коментара ти, защото си резюмирал, кажи речи, всичко, което мисля по въпросите, които засягаш. Мога само да ти благодаря за сърдечното и открито отношение! Критикарите не са проблем. Има една много лесна и практична „магия“ – ако не позволяваш хвалебствията да те „вдигат“, омразниците също няма да могат да те „свалят“. Ако пък някой от тях е успял да изкара пари от хейта си към теб, можеш само да му стиснеш ръката и да го помолиш да ти стане учител, хехе. Само че тези истории са невъзможни без истинския Учител, от когото идват и идеите, и вдъхновението. А Той не е чак толкова елементарен. Не се трогва от глупости. 🙂 На Него разчитам. You dig? 🙂

    Коментар от asktisho — декември 9, 2013 @ 11:36 pm

  76. Да, схванах. Нали знаеш, че нарочно използвам думата критикар вместо критик. Разликата е както между селянин и селяндур. Вече 25 години живея в града, но не се срамувам да се нарека селянин. Зная и мога много, много от повечето граждани. Селяните са свежата кръв на града. Когато спре постъплението на свежа кръв в един организъм той постепенно остарява и умира.

    Коментар от Иван — декември 10, 2013 @ 11:31 pm

  77. Да, нещо като емигрантите, от които всички застаряващи и мързеливи нации се страхуват. 🙂

    Коментар от asktisho — декември 11, 2013 @ 12:17 pm

  78. Точно така. Точно тези емигранти, събрани от кол и въже, които превърнаха САЩ във велика сила.

    Коментар от Иван — декември 12, 2013 @ 6:10 pm

  79. Уникална книга…четох я преди няколко месеца! Хареса ми много!

    Коментар от Martin Stankov — юни 16, 2015 @ 8:58 pm

  80. @ Martin Stankov: Благодаря!

    Коментар от asktisho — юни 23, 2015 @ 2:30 am

  81. […] прочетох и критиката на г-н Иван Богданов при коментарите за „Душа назаем“ в писателския блог на Ти…. Все още не мога да преценя, справедлива ли е. 🙂 […]

    Pingback от Назаем | Блог на Zelenkroki — януари 31, 2016 @ 6:46 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s