Писателският блог на Тишо

септември 26, 2017

Онлайн

Годината е 1995-та. Намираме се в офиса на първото учреждение в нашия град, което си е прекарало интернет. Сис-админът е останал в извънработно време, за да ни покани нас, своите приятели, да го видим това чудо интернета… Обяснява ни, че е много важно и, че щяло да промени целия ни живот. Завинаги.

Ние, естествено, сме скептично настроени. Какви ги говори този забучен в книгите за алгоритми и програмиране дърдорко? Много знае той! Щял да промени целия ни живот!

И ето ни, четирима тийнейджъри, впили поглед в светлината на екрана от малкото помещение, което служи за офис на сис-админа. По рафтовете около нас се търкалят компютърни мишки, отворени кутии, снопове кабели, разглобени принтери и всякаква периферия. Мястото по-скоро прилича на претъпкан склад за овехтяла техника, отколкото на Олтар, в който ще се докоснем до Знанието, което ще промени целия ни живот, при това – завинаги!

Модемът издава онзи висок, писукащ, стържещ и накъсан звук. Пиууууу-иуууу-аааа-рррр. Отново и отново. Връзката се разпада, после пак сме онлайн, после пак се разпада.

Ние не знаем какво е това да си онлайн, но очилатият ни приятел се радва като малко дете всеки път, когато сме онлайн. Разликата не е видима с просто око. Някакво кръгче с надпис „Нетскейп” се върти в ъгъла на екрана и това е всичко.

– Готово! Какво искате да видим сега? – пита ни сис-админът.

Интернета си го представях като голяма енциклопедия. Другите си го представяха като юбилейното издание на „Плейбой” или като колонка за резултатите от футболните мачове. Един от тях плахо попита:

– А какво има там?
– Всичко! Абсолютно всичко! – отговори му възторжено сис-админът.

И тогава заваляха предложенията: Манчестър Юнайтед, Наоми Кембъл, новите модели на Порше, не, по-добре на Бе Ем Ве, не, да видим условията за прием в американски университети, програмата за телевизията, новините, не, по-добре направо мацките, не – колите, не….

– Спокойно, спокойно, момчета, едно по едно, има време за всичко – сис-админът вече набираше уеб адреса на „Плейбой” върху клавиатурата.

Половин час по-късно върху екрана все още се отваряше картинка с русо, разсъблечено момиче, пиксел по пиксел, но така и не успяхме да зърнем нещо повече от голите ѝ рамене. Връзката постоянно се разпадаше. Онзи остър, писклив, стържещ и насечен звук буквално ми бъркаше в мозъка. Отново бяхме „онлайн”, каквото и да значеше това. За пореден път. Мацката от „Плейбой” продължаваше да разкрива своите прелести. Пиксел по пиксел. Така и не стигнахме до „съществената част”. Връзката се разпадна.

Вървяхме из улиците с наведени глави и ръце в джобовете през малките часове на нощта. Обзети бяхме от разочарование. Бяха ни обещали среща с нещо велико, с нещо голямо, с нещо революционно и нечувано досега, а не успяхме да видим дори корицата на новия „Плейбой”, нито разбрахме резултатите от по-важните мачове, нито новите модели на „Порше” разгледахме, нито условията за прием в американски университети научихме, нито дори какво ще дават по телевизията…

Много бавна беше връзката с това нещо, дето щяло да промени целия ни живот…

Послепис:

Спомняте ли си първия път, когато бяхте онлайн? Как научихте за интернет и кога навлезе във вашия живот? Разкажете ми в коментар. 

Тихомир Димитров 

 

Advertisements

9 Коментари »

  1. За първи път се докоснах до мрежата през далечната 1997 с помощта на един модем Accorp на 14,4 k. Златни години! Годините, когато нещата все още се ценяха, а целта бе да се влезе в mIRC… Оттам тръгна всичко 🙂 После с течение на времето осъзнах, че този голям водоем, наречен „Интернет“, се оказа доста плитък.

    Коментар от Филип — септември 26, 2017 @ 3:25 pm

  2. @ Филип: Плитък? Превърна се в една от големите риби или някой дръпна тапата и водата в басейна изтече? Само се закачам! Мерси за коментара!

    Коментар от asktisho — септември 27, 2017 @ 10:14 pm

  3. Малко ме съмнява, при теб годината да е била 1995, но не е чак толкова невероятно, баш тогава навлизаше Интернета в БГ.
    Все пак, по него време в нашите ширини се подвизаваха т.нар. BBS /Бюлетин Боард Систем/.
    Това бяха локални ентусиасти, предоставящи собственият си компютър и модем, за да влизат хора от вън (пак с модем), да свалят някое файлче (може и от плейбой мацка) и качат съответно такова. Системата позволяваше и ЧАТ м/у Администратора и този дето е влязъл. По-заможните BBS-и разполагаха с няколко телефонни линии и тогава беше възможен и чат м/у потребителите.
    Малко по-късно, пак през същите BBS-и бяхме приобщени към прародителят на Интернета – FidoNet. Там вече имаше и прародителят на сегашният Фейсбук и Форумите. Пишехме по какви ли не теми, но всичко ставаше OffLine не като вас – ОНЛАЙН 🙂 Информацията от тези FidoNet форуми се пренасяше през същите модеми, от Администраторите – ентусиасти (с център Троян и Варна) и след един ден, като влезеш в локалният BBS, можеше да прочетеш отговор на питане, мнение или друго. В София, Fido потребителите съм чувал, че си правеха сбирки на Майорка, но и ние по провинцията се напивахме редовно.
    В крайна сметка, се стигна до Първата национална FIDO сбирка, през 22-24 август 1997 г., състояла се в заведението Синият лъв, в гр. Троян. Имах идея, тази година да направя сбирка 20 години по-късно, но нещо със сроковете не успявам, ама то годината не е свършила още.
    Та на живо (онлайн) бях пак въпросната 1997 -ма година на един приятел на гости в Пловдив, но за разлика от вас, ние целенасочено знаехме какви програми искаме да изтеглим, а и връзката към доставчика (TechnoLink) беше добра, което не ни попречи да седим до 4 сутринта и да хванем после първият влак за Пазарджик 😉
    Пак в сферата на тая тема, изчислявахме 8-те часа разлика, когато Американците лягат да спят, за да е по-добра връзката и по-бързо да се теглят програмите 😉
    Еххх, спомени, спомени ……

    Коментар от Габо — септември 28, 2017 @ 12:21 am

  4. @ Габо: Извинявай, току-що видях, че коментарът ти е бил задържан от машината като SPAM, случват се и такива неща… Беше 95-та, то тогава нямаше още домашен интернет, става дума за единственото учреждение в града, което разполагаше с някакъв нет. Един голям холдинг. Мисля, че сис-админът от историята е точно такъв ентусиаст, какъвто описваш. После стана един от първите интернет доставчици в града. Дори да бъркам годината, в което се съмнявам, най-много да е била 96-та. Имам спомени, обаче, че кризата от 96-та / 97-ма (т.нар „Виденова зима“) беше след това, а не преди това, тъй като по време на „Виденовата зима“ вече си пишех с един приятел в Щатите имейли от служебния компютър на майка ми в работата. Благодаря ти за интересния коментар! Пожелавам ти успех със сбирката!

    Коментар от asktisho — септември 28, 2017 @ 11:51 am

  5. И до днес съвсем ясно си спомням музиката на компа при опит да се осъществи dial-up връзка. Няма такова съчетание от звуци, особено ако връзката нон стоп се разпада и пробваш ен найсет пъти. Човек трябваше да е търпелив и упорит. Първият ми досег да е бил около 1997-ма с опити да сваляме игри и да ги записваме на дискети – от онези големите, ако си ги спомняш. Бяха като виниловите плочи, поне на това ми приличаха. Леле, да бе – всеки комп си имаше флопи, после минахме на дискове, голямата революция. Аз не играех на много игри, но ходех в клуба да гледам на какво играят момчетата. Много ме кефеше Супер Марио и бях доста впечатлена от една игра, в която обикалях из някакъв град, можех да влизам в различни сгради и да си разглеждам навсякъде. Никога не играех сама, а в комбина с някой агресивен геймър, защото мразя битките, напрягам се адски много. Когато трябваше да се млатим с някой изкочил от тъмното зъл враг веднага си вдигах ръцете от клавиатурата и сдавах управлението на асистента. Графиката беше супер кубеста и ъгловата, цветовете предимно в охра, но за нас това беше върхът на сладоледа просто и си бяхме щастливи. Когато вече стърженето на dial-upа беше на личният ми комп, повече се пробвах да програмирам, по задължение, защото имах един семестър в техническия. Повече влизах, за да чета форуми, обаче с програмирането се оказах гола вода. За съжаление mIRC-та я пропуснах, не се чувствах комфортно в чат групи нещо. Но за мен най-важното беше да мога да чета, каквото ме интересува из нета. Още тогава знаех, че виртуалния свят ще се състезава с реалния и си измислях различни сценарии за бъдещето по въпроса. Поздрави, Тишо 🙂

    Коментар от ELworld — септември 28, 2017 @ 3:43 pm

  6. @ ELworld: Поздрави и на теб! Беше ми интересно да прочета за първите ти стъпки в нета. Сигурен съм, че това е емоционален момент за всеки, пък и колко често имаш удоволствието да присъстваш в първо лице, единствено число, на такива епохални промени? Срам не срам, бях много зарибен по „мирката“, където честичко се представях като жена и трупах възмущение от нелепото постоянство на досадните ухажори. Карах ги да минават през крив макарон! Накрая просто ми омръзна, беше доста еднообразно, разбрах как точно НЕ СЕ свалят мацки онлайн и забравих цялата работа. После дойде „кю“-то, даже имах номера като контакт в първите си визитки. А помниш ли „Мулето“? Ех, всичките безсънни нощи в чакане да се изтегли поредния файл!

    Коментар от asktisho — септември 29, 2017 @ 1:14 pm

  7. Ха, Мулето си го спомням много добре! Още ми е супер смешно името на програмата, просто е гениално. Това муле верно беше тъпо и мега упорито като закачиш нещо да го дърпа. Хахаха, баси тънкия хумор е вложил тоя дето го е измислил 🙂 А относно подвизите ти като жена – браво бе, после ще кажат, че мъжете сте нямали въображение. Трябва да пуснеш един просветителски пост по въпроса, защото онлайн свалячите поголовно са много зле в главите. За съжаление, колкото по-бърз става нета, толкова повече са идиотите, които смятат, че с голи снимки на пишки ще ме накарат да припадам по тях. Вече съм убедена, че читавите хора нямат фейс и изобщо не се занимават с подобни свалки. Я, да им обясниш как НЕ СЕ прави. Мисля, че ще е забавно не само за мен 😉

    Коментар от ELworld — септември 29, 2017 @ 4:09 pm

  8. Искаш ли моята история Тишо, дългичка е но достойна за книга (правата запазени). Та ето как Интернета промени живота ми завинаги:

    Годината бе 1995 когато за първи път чух, че по света броди чудовището наречено „Интернет“, дори се носеше слух че скоро може да дойде и в нашия град. Разбрах че ми трябва „модем“ и съдбата веднага ми помогна (преоблечена като леля ми). По това време бях будно момче и бях прочел всичко на компютърна тематика от „Бейсик“ до „Направи си сам микрокомпютър“. Последното леля ми вероятно е разбрала погрешно и ме бе похвалила на две мутри собственици на заложна къща. Те бяха одрали купчина машини и периферия от бедните хорица, и се нуждаеха от някой който да ги зглоби в работещо състояние за да се продадът. Справих се със задачата и те съответно не ми платиха. Но ми дадоха две платки които „артисаха“ и не знаеха какво представляват. Въпросните платки се оказаха модеми с безумните 1200 бода. Дадох единия модем на най-доброто приятелче (лека му пръст) и гордо ги забучихме на нашите Правец 8С. Те естествено за интернет не ставаха, нито имаше доставчик, но ставаха за да влезем във Варненския BBS и да четем(софтуера не беше съвместим със нашите правеци). Щастливи обменяхме файлове помежду си със часове под звуците на модема. Бе много по забавно отколкото да отскоча до тях за 15 минути :))

    Година по късно в нашия град дойде и прословутия Интернет и промени живота ми за винаги(,или поне го засили по плоскоста по която бях тръгнал със скорост която ме остави без дъх 20г.).
    За първи път видях чудото при приятел (син на акционерите на „нашия“ доставчик). Той ми показа как се сваля музика, програми и „мацки“ във IRC, на всичкото отгоре имаше успех копеленцето! защото скоро бе любимец на всички момичета в училище(а може да е бил и преди това). Но в града имаше бърз бум на интернет-образованите тинейджери и всички знаеха кой е. Модема му беше истинско чудовище, над 30 пъти по бърз от моя, или по точно 33.6k. Тогава се зарекох да се здобия със истински компютър 386!
    На помощ отново дойде съдбата, защото въпросните мутри се обадиха точно на вреве (вече имаха няколко заложни къщи и чейндж). Искаха програма която да им води счетоводството, да смята лихви на заложените неща и да има телефонен указател на „клиентите“ им. Аз видях в това знак и сигурен път към заветния i386. С моя най-добър приятел на Правец 8 им направихме софтуера (,защото тези машини при тях се търкаляха в излишъци и не трябваше да плащат за компютър). Разбрахме се за 2000лв (цяла заплата по онова време) и че след 3 месеца ще имат програмата. За съжеление тогава започна кризата и след 3 месеца това не бяха никакви пари. Предадох им 5.25″ дискета и поисках 4000лв, те ми дадоха 2. Но ние им бяхме сложили шапката, дискетата не се копираше дори със Super Copy и програмата имаше заложен месец живот(парен каша духа). След един месец те си бяха уволнили счетоводителката(приятелка на съдбата) и точно в този момент софтуера спря. Мутрите ме извикаха отново, но този път аз поисках 8к защото Жан Виденов неумолимо ми издърпваше заветня 386 и пътя към интернет. Дали защото бях 18 годишен хлапак или защото те тия пари ги правеха на час, мутрите вместо да ме набият ми платиха!
    Като ги разделихме на две парите за компютър не стигаха(компютрите тогава се продаваха в долари а ние знаем какво ставше със тях…), но нашите обещаха да помогнат със всички възможни сили(вероятно впечатлени от упоритоста ми и от това че съм продал първата си програма) независимо от тежката зима и че ходихме боси.

    През 98ма вече влизах всяка вечер в интернет(горд собственик на Cyrix и 56k модем), свалях игри, голи каки(в jpeg) и мацки като ги впечатлявах със хакерските си пособности(с pirch98). Последното нямаше успех и продължих да си ходя девствен. Но подобрих хакерските си способности(,след като ми омръзнаха голите каки) та не ми се налагаше да плащам за Интернет през студенските си години.
    Това е друга история! Но дори си намерих работа благодарение на това, че нямах пари за Интернет, просто го желаех страстно и постигах със сякакви средства – При кандидастването за работа без да съм забелязал едно от творенията ми се бе промъкнало и заразило дискетата която дадох с примерен код. Найстина беше станало случайно, малкото ми чадо беше безвредно защото само събираше пароли за dial up-а, но не се откриваше от антивирусните. Когато няколко дни по късно го открих и се обадих на фирмата за да почистя малкия вредител те ме наеха същия ден 🙂

    Какво ли не прави човек за да влезе в интернет!

    Коментар от metala — март 10, 2018 @ 4:16 pm

  9. @metala: Супер, мерси!

    Коментар от asktisho — март 11, 2018 @ 11:21 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.