Писателският блог на Тишо

септември 26, 2017

Онлайн

Годината е 1995-та. Намираме се в офиса на първото учреждение в нашия град, което си е прекарало интернет. Сис-админът е останал в извънработно време, за да ни покани нас, своите приятели, да го видим това чудо интернета… Обяснява ни, че е много важно и, че щяло да промени целия ни живот. Завинаги.

Ние, естествено, сме скептично настроени. Какви ги говори този забучен в книгите за алгоритми и програмиране дърдорко? Много знае той! Щял да промени целия ни живот!

И ето ни, четирима тийнейджъри, впили поглед в светлината на екрана от малкото помещение, което служи за офис на сис-админа. По рафтовете около нас се търкалят компютърни мишки, отворени кутии, снопове кабели, разглобени принтери и всякаква периферия. Мястото по-скоро прилича на претъпкан склад за овехтяла техника, отколкото на Олтар, в който ще се докоснем до Знанието, което ще промени целия ни живот, при това – завинаги!

Модемът издава онзи висок, писукащ, стържещ и накъсан звук. Пиууууу-иуууу-аааа-рррр. Отново и отново. Връзката се разпада, после пак сме онлайн, после пак се разпада.

Ние не знаем какво е това да си онлайн, но очилатият ни приятел се радва като малко дете всеки път, когато сме онлайн. Разликата не е видима с просто око. Някакво кръгче с надпис „Нетскейп” се върти в ъгъла на екрана и това е всичко.

– Готово! Какво искате да видим сега? – пита ни сис-админът.

Интернета си го представях като голяма енциклопедия. Другите си го представяха като юбилейното издание на „Плейбой” или като колонка за резултатите от футболните мачове. Един от тях плахо попита:

– А какво има там?
– Всичко! Абсолютно всичко! – отговори му възторжено сис-админът.

И тогава заваляха предложенията: Манчестър Юнайтед, Наоми Кембъл, новите модели на Порше, не, по-добре на Бе Ем Ве, не, да видим условията за прием в американски университети, програмата за телевизията, новините, не, по-добре направо мацките, не – колите, не….

– Спокойно, спокойно, момчета, едно по едно, има време за всичко – сис-админът вече набираше уеб адреса на „Плейбой” върху клавиатурата.

Половин час по-късно върху екрана все още се отваряше картинка с русо, разсъблечено момиче, пиксел по пиксел, но така и не успяхме да зърнем нещо повече от голите ѝ рамене. Връзката постоянно се разпадаше. Онзи остър, писклив, стържещ и насечен звук буквално ми бъркаше в мозъка. Отново бяхме „онлайн”, каквото и да значеше това. За пореден път. Мацката от „Плейбой” продължаваше да разкрива своите прелести. Пиксел по пиксел. Така и не стигнахме до „съществената част”. Връзката се разпадна.

Вървяхме из улиците с наведени глави и ръце в джобовете през малките часове на нощта. Обзети бяхме от разочарование. Бяха ни обещали среща с нещо велико, с нещо голямо, с нещо революционно и нечувано досега, а не успяхме да видим дори корицата на новия „Плейбой”, нито разбрахме резултатите от по-важните мачове, нито новите модели на „Порше” разгледахме, нито условията за прием в американски университети научихме, нито дори какво ще дават по телевизията…

Много бавна беше връзката с това нещо, дето щяло да промени целия ни живот…

Послепис:

Спомняте ли си първия път, когато бяхте онлайн? Как научихте за интернет и кога навлезе във вашия живот? Разкажете ми в коментар. 

Тихомир Димитров 

 

Advertisements

7 Коментари »

  1. За първи път се докоснах до мрежата през далечната 1997 с помощта на един модем Accorp на 14,4 k. Златни години! Годините, когато нещата все още се ценяха, а целта бе да се влезе в mIRC… Оттам тръгна всичко 🙂 После с течение на времето осъзнах, че този голям водоем, наречен „Интернет“, се оказа доста плитък.

    Коментар от Филип — септември 26, 2017 @ 3:25 pm

  2. @ Филип: Плитък? Превърна се в една от големите риби или някой дръпна тапата и водата в басейна изтече? Само се закачам! Мерси за коментара!

    Коментар от asktisho — септември 27, 2017 @ 10:14 pm

  3. Малко ме съмнява, при теб годината да е била 1995, но не е чак толкова невероятно, баш тогава навлизаше Интернета в БГ.
    Все пак, по него време в нашите ширини се подвизаваха т.нар. BBS /Бюлетин Боард Систем/.
    Това бяха локални ентусиасти, предоставящи собственият си компютър и модем, за да влизат хора от вън (пак с модем), да свалят някое файлче (може и от плейбой мацка) и качат съответно такова. Системата позволяваше и ЧАТ м/у Администратора и този дето е влязъл. По-заможните BBS-и разполагаха с няколко телефонни линии и тогава беше възможен и чат м/у потребителите.
    Малко по-късно, пак през същите BBS-и бяхме приобщени към прародителят на Интернета – FidoNet. Там вече имаше и прародителят на сегашният Фейсбук и Форумите. Пишехме по какви ли не теми, но всичко ставаше OffLine не като вас – ОНЛАЙН 🙂 Информацията от тези FidoNet форуми се пренасяше през същите модеми, от Администраторите – ентусиасти (с център Троян и Варна) и след един ден, като влезеш в локалният BBS, можеше да прочетеш отговор на питане, мнение или друго. В София, Fido потребителите съм чувал, че си правеха сбирки на Майорка, но и ние по провинцията се напивахме редовно.
    В крайна сметка, се стигна до Първата национална FIDO сбирка, през 22-24 август 1997 г., състояла се в заведението Синият лъв, в гр. Троян. Имах идея, тази година да направя сбирка 20 години по-късно, но нещо със сроковете не успявам, ама то годината не е свършила още.
    Та на живо (онлайн) бях пак въпросната 1997 -ма година на един приятел на гости в Пловдив, но за разлика от вас, ние целенасочено знаехме какви програми искаме да изтеглим, а и връзката към доставчика (TechnoLink) беше добра, което не ни попречи да седим до 4 сутринта и да хванем после първият влак за Пазарджик 😉
    Пак в сферата на тая тема, изчислявахме 8-те часа разлика, когато Американците лягат да спят, за да е по-добра връзката и по-бързо да се теглят програмите 😉
    Еххх, спомени, спомени ……

    Коментар от Габо — септември 28, 2017 @ 12:21 am

  4. @ Габо: Извинявай, току-що видях, че коментарът ти е бил задържан от машината като SPAM, случват се и такива неща… Беше 95-та, то тогава нямаше още домашен интернет, става дума за единственото учреждение в града, което разполагаше с някакъв нет. Един голям холдинг. Мисля, че сис-админът от историята е точно такъв ентусиаст, какъвто описваш. После стана един от първите интернет доставчици в града. Дори да бъркам годината, в което се съмнявам, най-много да е била 96-та. Имам спомени, обаче, че кризата от 96-та / 97-ма (т.нар „Виденова зима“) беше след това, а не преди това, тъй като по време на „Виденовата зима“ вече си пишех с един приятел в Щатите имейли от служебния компютър на майка ми в работата. Благодаря ти за интересния коментар! Пожелавам ти успех със сбирката!

    Коментар от asktisho — септември 28, 2017 @ 11:51 am

  5. И до днес съвсем ясно си спомням музиката на компа при опит да се осъществи dial-up връзка. Няма такова съчетание от звуци, особено ако връзката нон стоп се разпада и пробваш ен найсет пъти. Човек трябваше да е търпелив и упорит. Първият ми досег да е бил около 1997-ма с опити да сваляме игри и да ги записваме на дискети – от онези големите, ако си ги спомняш. Бяха като виниловите плочи, поне на това ми приличаха. Леле, да бе – всеки комп си имаше флопи, после минахме на дискове, голямата революция. Аз не играех на много игри, но ходех в клуба да гледам на какво играят момчетата. Много ме кефеше Супер Марио и бях доста впечатлена от една игра, в която обикалях из някакъв град, можех да влизам в различни сгради и да си разглеждам навсякъде. Никога не играех сама, а в комбина с някой агресивен геймър, защото мразя битките, напрягам се адски много. Когато трябваше да се млатим с някой изкочил от тъмното зъл враг веднага си вдигах ръцете от клавиатурата и сдавах управлението на асистента. Графиката беше супер кубеста и ъгловата, цветовете предимно в охра, но за нас това беше върхът на сладоледа просто и си бяхме щастливи. Когато вече стърженето на dial-upа беше на личният ми комп, повече се пробвах да програмирам, по задължение, защото имах един семестър в техническия. Повече влизах, за да чета форуми, обаче с програмирането се оказах гола вода. За съжаление mIRC-та я пропуснах, не се чувствах комфортно в чат групи нещо. Но за мен най-важното беше да мога да чета, каквото ме интересува из нета. Още тогава знаех, че виртуалния свят ще се състезава с реалния и си измислях различни сценарии за бъдещето по въпроса. Поздрави, Тишо 🙂

    Коментар от ELworld — септември 28, 2017 @ 3:43 pm

  6. @ ELworld: Поздрави и на теб! Беше ми интересно да прочета за първите ти стъпки в нета. Сигурен съм, че това е емоционален момент за всеки, пък и колко често имаш удоволствието да присъстваш в първо лице, единствено число, на такива епохални промени? Срам не срам, бях много зарибен по „мирката“, където честичко се представях като жена и трупах възмущение от нелепото постоянство на досадните ухажори. Карах ги да минават през крив макарон! Накрая просто ми омръзна, беше доста еднообразно, разбрах как точно НЕ СЕ свалят мацки онлайн и забравих цялата работа. После дойде „кю“-то, даже имах номера като контакт в първите си визитки. А помниш ли „Мулето“? Ех, всичките безсънни нощи в чакане да се изтегли поредния файл!

    Коментар от asktisho — септември 29, 2017 @ 1:14 pm

  7. Ха, Мулето си го спомням много добре! Още ми е супер смешно името на програмата, просто е гениално. Това муле верно беше тъпо и мега упорито като закачиш нещо да го дърпа. Хахаха, баси тънкия хумор е вложил тоя дето го е измислил 🙂 А относно подвизите ти като жена – браво бе, после ще кажат, че мъжете сте нямали въображение. Трябва да пуснеш един просветителски пост по въпроса, защото онлайн свалячите поголовно са много зле в главите. За съжаление, колкото по-бърз става нета, толкова повече са идиотите, които смятат, че с голи снимки на пишки ще ме накарат да припадам по тях. Вече съм убедена, че читавите хора нямат фейс и изобщо не се занимават с подобни свалки. Я, да им обясниш как НЕ СЕ прави. Мисля, че ще е забавно не само за мен 😉

    Коментар от ELworld — септември 29, 2017 @ 4:09 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s