Страх от зъболекар

Снимка: AbolishAnxiety.com 

Страхът от зъболекар е толкова широко разпространен! Някои хора умело го прикриват, други – не. Лично аз не се срамувам да си призная, че съм готов да напълня гащите само от миризмата на стоматологичен кабинет. Или поне бях. До днес. За това по-късно. А сега, нека си отговорим на въпросите: Откъде произлиза този страх? На какво се дължи страхът от зъболекаря?

Според скромното ми мнение, корените му се крият в четири основни направления: 1/ неприятен спомен от детството, 2/ неприятен опит, споделен от друг, 3/ въздействие на информационната среда и 4/ страх от неизвестното. Имайте предвид, че само един от тези фактори може да отключи страха от зъболекар. Някои хора са повлияни от два или повече. Други сме подвластни на всички.

Нека ги разгледаме поотделно:

1/ Неприятен спомен от детството

Колкото по-дърт си, толкова по-примитивна е била стоматологичната помощ в твоето детство. Задължителните прегледи при училищния зъболекар през соца почти гарантират, че няма човек, мъж или жена, който да не попада в рисковата група с „неприятен спомен от детството“, ако е над 30. Аз имах здрави зъби – нито един кариес, при всеки преглед ме хвалеха. Обаче имах и криви зъби, които трябваше да се „изправят“. Не помня дали ме отказа това, че бях забравен с разчекната от пастата за взимане на отпечатък уста или това, че другаркара ми се накара супер злобно, когато най-после се завърна и ме видя, но си обещах, че повече от такива хора помощ няма да търся…

2/ Неприятен опит, споделен от друг

Тъпото при темата за преживяното у стоматолога е, че тук важи максимата: „No news is good news“ (Липсата на новини е добра новина). Никой не изпитва влечение да споделя с подробности за напълно безболезнени интервенции, които отдавна е забравил. Нищо, че повечето са такива. Веднъж да преживее някой фал, обаче, цял живот само това ще разказва, стане ли дума за ходене при зъболекар. Не знам защо го правят хората. Дали от садизъм? Дали от чувство за превъзходство? Дали от желанието да се оплакват и да се вживяват в ролята на жертва? Наистина не знам! Но подозирам, че е комбинация от всички изброени. Като студент счупих първия си зъб с костилка от череша. Въпреки нежеланието и пораждащия се у мен вече страх от зъболекар (заради неприятния спомен от детството) бях твърдо решен, че ще отида и ще го оправя. По пътя за кабинета срещнах един приятел, който веднага щом разбра къде отивам, започна с ужасяващи подробности да ми разказва за мъченията, които е преживял някога върху зъболекарския стол. Така и не се явих в кабинета. През годините този зъб изгни, саморазруши се и сега на неговото място има дупка…

3/ Въздействие на информационната среда

Не сте гледали „Зъболекарят? Ами недейте! Хорър романи по темата също недейте да четете, какво да говорим за задълбочаването из разни форуми по въпроси за лекарски грешки, обезобразявания, непоправими травми и всякакви усложнения… Уви, минал съм и през трите „жанра“.

4/ Страх от неизвестното

Може би най-значимият фактор, тъй като е вроден у човека. Всички се страхуват от неизвестното. Специално при пациента със стоматологични проблеми неизвестното се състои в липсата на отговори за въпроси като: Какво ще излезе този път? Ще боли ли? Колко ще струва? Колко ще продължава? Често ли ще трябва да ходя? Ще мога ли да се храня нормално? Ще мога ли да работя? Дълго ли ще се възстановявам? И така нататък… Подобни въпроси са ме спирали всеки път.

Дори един от изброените фактори е достатъчен да поддържа страха от стоматолога жив до пълното обеззъбяване на страхуващия се.

Представете си, че сте подложени на влияението и на четирите! Като мен.

Дълго отлагах, пък и нямах кой знае какви проблеми. Добро пе ха в устата и т.н. Хубав ген. Но зъбите си се чупят, износват се, нуждаят се от поддръжка, при това – редовна. Никой не ми вярва, че не съм сядал на зъболекарски стол от 1984-та година… Не защото нямах нужда, просто защото ме беше страх. Докато накрая болката не ме принуди да посетя стоматолога, а той (в случая тя) ме засили директно при лицево-челюстен хирург! Леле-мале, аз от пломба се страхувам, а те направо под ножа ме пращат! Стори ми се като смъртна присъда, честно! Междувременно болката премина. Даже изчезна напълно. Все пак, събрах смелост и отидох. Не помня скоро да съм излизал така рязко от комфортната си зона. Като започна онзи човек да вади длета, клещи, закривени игли, гигантски пинцети и всякакви ужасяващи инструменти направо загубих дар слово!

Оказа се напълно безболезнена процедура, продължаваща не повече от 20 минути. Трудно може да се нарече приятна, но не беше брутална, нито дори „страшна“ – по моите супер специални стандарти! Не усетих нищо по време на самата операция, не усещам нищо и сега, няколко часа по-късно, когато всякакви местни упойки и обезболяващи са преминали. Няма отоци, няма сърбежи, няма подутини, няма дразнене. Човекът си свърши чудесно работата. Благодаря Ви, д-р Стоянов!

Единственият недостатък е, че ми се пие и ми се пуши като на войник в отпуска, но не трябва – заради антибиотиците и все още прясната рана в устата, разбира се! Цялата тази история обаче има един много хубав завършек – неочаквано днес счупих психологическа бариера, която ми е тежала с десетилетия, без дори да го осъзнавам.

Може да ви се струва смешно, но ако нямате страх от зъболекар, а от мишки, например, влезте доброволно в мазе, пълно с плъхове и угасете лампата, за да разберете какво значи „извън комфортната зона“! Само се закачам, разбира се… Не го правете. По-страшни са от стоматолозите, хехе.

Хайде, със здраве!

Тихомир Димитров