Писателският блог на Тишо

март 28, 2011

Моето малко гениално откритие!

Изображение: Peter Chiykowski / Rockpapercynic.com / A webcomic for the unimpressed

Всъщност, то нито е мое, нито е малко, нито пък е гениално. Няма нищо ново под слънцето, освен добре забравеното старо. Временни наематели сме на телата си – дори те не ни принадлежат, а какво остава за идеите? Откритието ми не е гениално, защото много по-гениални хора от мен са стигали до него. Но пък е чудовищно голямо откритие! Надявам се да почувстваш същата свобода като мен, след като видиш къде се крие ключът от палатката.

За какво става въпрос?

За начините да въздействаме върху материята с нематериални неща, като: мисли, думи, нагласи, идеи, състояния на духа…за поредната селф-хелп глупост, поне на пръв поглед. Ако вече си станал мастър-джедай, основал си собствен ашрам, ръководиш духовна школа или си издал бестселър по „духови“ въпроси, които изобщо не познаваш, но хората купуват, защото лъжеш достатъчно убедително, че ги познаваш, спокойно  можеш да спреш с четенето до тук. Ти, очевдино, знаеш как стават нещата.

За кого е предназначен този текст?

За тези, които не знаят. Също като мен. За хората, които са уморени от „Закона на привличането“, „Тайната“, „позитивното мислене“, селф-хелп индустрията, гурутата, мотиваторите, „духовните” практики и, въобще, цялата Ню Ейдж „попара“, която сърбаме, но без да виждаме  практически резултат. ..

Откъде е почерпена информацията?

От интуитивни проблясъци, които са проверени в практиката.

Как може да се докаже дали е вярно това, което казваш?

Има само един начин – като се подложи на тест с помощта на личен опит.

Кой гарантира, че не е поредната лъжа?

Интуицията гарантира. Опитът ще го гарантира. Няма кеш-бек, защото не играе кеш. Споделям ценен опит и го правя безплатно. Гаранция дават само за развалената ютия, която си купил в магазина. Тук „ютията” работи и е подарък. Давам ти възможност да хванеш юздите на живота си в ръце. Спокойно можеш да подминеш тази възможност, ако не ти допада по някакъв начин. Остави я на масата. Някой друг ще се възползва от нея. Всеки може да се възползва от нея…

Добре, де, кажи какво е смотаното ти „откритие” най-после!

Всъщност, те са няколко. Може ли да започна едно по едно, хронологично?

Давай! И, по-накратко, ако обичаш, че ми е писнало от подобни глупости!

На мен също, но за краткото не обещавам…

И така, първо открих, че въпреки стотиците книги за самоусъвършенстване, които прочетох, въпреки десетките духовни практики, които упражних през последните няколко години, въпреки времето и ресурсите, които инвестирах в личното си развитие, не постигнах никакъв резултат. Чисто практически резултат. Не станах богат, не открих сродната си душа, нито смисъла на живота, не получих гениални прозрения, не взех „Пулицър“, дори „Роман на годината“ не получих, опитах се да помогна на хора, които обичам и бяха в беда, но не успях. Разбира се, не търся вината у авторите на бестселъри и гурутата. Виновен съм си аз, защото сигурно не съм бил достатъчно последователен в практиките, но какво от това? Всеки се нуждае от практически резултати, за да се мотивира, а почти навсякъде пише, че хубавите неща стават лесно и почти без усилие, ако наистина ги искаш. Е, при мен не станаха нито с усилие, нито без усилие, колкото и да ги исках. От практическа гледна точка, саденето на домати вече ми изглежда по-смислена дейност,  отколкото четенето на екзистенциална философия, гледането на селф-хелп програми и посещаването на мотивационни семинари. Или медитирането в поза лотус. Саденето на домати поне има някакъв резултат, който можеш да видиш, да пипнеш и дори да изядеш, за предпочитане – с кашкавал.

Значи сега трябва да се учим от някакъв лузър, така ли?

Препоръчително е. Всичко, което не знаем за себе си естествено води до това, което вече знаем. Въпросът е да си го припомним. Боя се, че няма какво ново да научаваме, нито кой знае какво ново да правим, за да се случват нещата по най-читавия начин. Който е успял да си купи яхта само с визуализации да не чете по-нататък. Той вече знае как стават нещата. Аз пиша за хората, които не знаят. Също като мен.

Аз също не знам. Продължавай!

И така, след като открих, че няма човек на света, който да ми помогне да управлявам живота си в желаната от мен посока, аз се опитах да го направя сам – с практически действия и дела.

И какво?

Ами, строших си главата няколко пъти, но направих още едно гениално откритие. Всъщност, още две гениални открития: 1/ че не знам нищо за света и 2/ че нямам абсолютно никакъв контрол върху случващото се в него. Дори върху резултатите от собственото ми участие в това, което се случва. То по-скоро зависи от чуждия принос и от стихийните събития, които сме свикнали да наричаме „случайности“. Например, да изкарам два лева, това значи някой друг да ми ги даде или да ги изгуби, а аз след това аз да ги намеря. Няма как да материализирам дори два лева без участието на някой друг – без чуждото действие или бездействие дори изкарването на два лева е немислимо. Да не говорим, че нямам абсолютно никакъв контрол върху нещата, от които реално зависи животът ми и всичко, което определя неговото качество, например: курса на долара, цената на петрола, климата, бедствията, авариите, войните, конфликтите, данъците, политиката, правителството, икономиката, условията за бизнес, масовите нагласи, очакванията на обществото, реакцията на околните, отношението им към мен…За да бъдеш обичан, някой трябва да те заобича, нали така? Как ще се стремиш към нещо, което някой друг трябва да направи? За да си авторитет, някой трябва да ти повярва. Това пак зависи от външни фактори – от решенията на други хора – ти можеш да си говориш каквото поискаш, но дали ще ти повярват, това е отделен въпрос. Както ти в момента сигурно не ми вярваш, но това зависи изцяло от теб. Аз нищо не мога да направя по въпроса, освен да ти кажа това, което смятам за вярно.

Започнах да се обърквам вече. Обобщи!

Съгласен. И така, гениалното ми откритие стъпва върху три не толкова гениални и близки до ума заключения, научени по трудния начин, в резултат от многото сблъсъци между главата ми и стената:

1/ Няма човек, идея или практика на този свят, които да ми помогнат да управлявам живота си в желаната от мен посока;

2/ Абсолютно невъзможно е да го направя сам, защото всичко, което ми се случва, е резултат от действията или бездействията на други хора, от решенията на някой, когото в повечето случаи дори не познавам, или пък е резултат от сложни причинно-следствени връзки, които не виждам, от непредвидими събития, случайности и бедствия, които няма как да  контролирам и т.н;

3/ Общото между всичко това е, че нямам никаква власт над заобикалящия ме свят. Ама абсолютно никаква!

Ти наистина си много зле. Да приемем, че всичко, което казваш е вярно. Какво следва от това?

Да поставим въпроса по друг начин. На какво се дължи това, което всички ние рано или късно ще разберем: че нямаме никакъв контрол върху заобикалящия ни свят? На какво се дължи? Всяко нещо си има причина. А има и друг важен въпрос, който трябва да си зададем: кой е антиподът на това пълно безвластие? Всяко действие си има противодействие във вселената – равно по сила и обратно по посока. Искам да кажа, че пълната липса на контрол във външния свят трябва се компенсира от пълен контрол в някакъв друг свят, който е различен от външния и е противоположен на него…Искам да кажа, че пълната липса на контрол върху заобикалящата ни действителност трябва да се дължи на нещо, да я причинява нещо…

Какво е това нещо?

Ето, в отговора на този въпрос се крие гениалното ми откритие.

Казвай какво е то!

Ами, вече го казах. Прочети малко по-горе: пълната липса на контрол във външния свят трябва се компенсира от пълен контрол в някакъв друг свят, който е различен от външния и е противоположен на него…Кой е този свят? Ами вътрешният, разбира се! Какво значи „вътрешен свят”? Какъв е климатът в него? Махмурлукът е чудесен пример за неделния климат в нашия вътрешен свят. Тъгата и радостта, отчаянието и страха, надеждата и съмнението са различните му сезони. Всичките мисли, чувства и емоции, които го изграждат са под абсолютната власт на волята ни, за разлика от всичко, което се случа там, навън, във външния свят…

Това са пълни глупости! Знаех, че ме заблуждаваш от самото начало!

Чакай, не сме отговорили на втория въпрос: на какво се дължи пълното ни безвластие? Какво го причинява? Трябва да има някаква причина! Всяко нещо си има причина.

Добре де, на какво се дължи?

Ще ти го обясня простичко: имаме две паралелни вселени: А/ Външната, където са предметите, обстоятелствата, хората, събитията, случайностите и лошото време и Б/ Вътрешната, където са мислите, чувствата, нагласите, емоциите, състоянията на духа и т.н. Ние живеем едновременно и в двете вселени, обаче върху външната имаме 0% контрол, а върху вътрешната: 100% контрол.

Не мога да се съглася и с двете твърдения.

Знам. Понякога изглежда така, сякаш нямаме никакъв контрол и върху вътрешния свят. Ако някой избие семейството ти и не успееш да го спреш навреме, сигурно ще изпиташ гняв и този гняв ще е предизвикан от външни обстоятелства, нали така?

Именно!

Примерът е малко брутален, но логиката става ясна веднага. Безвластието, пълното безвластие, което чувстваме, че имаме над собствената си „крепост”, че и над „пейзажа”, който я заобикаля, то е само привидно. Но си има причина. Дължи се на нещо. И това нещо е реагирането.

Какво по-точно имаш предвид?

Искам да кажа, че вместо да упражняваме абсолютната власт, която ни е дадена от природата върху вътрешния свят, ние в десет от десет случая избираме да реагираме на сигналите, които идват от външния свят. Те не зависят от нас, но за сметка на това определят посоката и вида на процесите във вътрешния ни свят. Ако им позволим. Така губим контрола и върху малката територия, която ни принадлежи – сдаваме властта над собствената си крепост, където по правило разполагаме с абсолютната власт. Подчиняваме я на стихийното въздействие на факторите от външния свят. Губим и малкото, което имаме като самостоятелност, докато непрекъснато реагираме на външните обстоятелства, вместо да следваме свои собствени правила. Това е все едно крепостта ти да е обсадена, а шпиони да организират преврат отвътре и да отворят вратите широко за „врага”, който чака пред портите. По правило нямаме никакъв контрол над действията на този „враг”, но ако позволим на вътрешни процеси, които зависят от нас, да го допуснат у дома, тогава губим и малкото контрол, който имаме върху собствения си свят. От царе се превръщаме в затворници. Притиснати до стената по този начин, ние наистина се намираме в позицията на абсолютна безизходица. Това безвластие вече се отнася и до вътрешните процеси. Точно в такова състояние на духа повечето хора четат Джон Кехоу и Тайната и се чудят защо нищо не могат да променят във външния свят. Чудят се защо не получават отговор на молитвите си, защо не работят визуализациите? Защо никой и нищо не се подчинява на зададената от тях посока? Притиснати до стената, те искат да управляват света! Не става така. Първо трябва да си върнеш контрола над малката крепост, която имаш по рождение, а после да променяш „географията“ на целия свят. Образно казано.

Ясно, разбрах! Хитро копеле си ти! Обаче, я кажи сега, ако някой наистина убие семейството ти, няма ли да изпиташ гняв?

Естествено, че ще изпитам. Това е доста глупав въпрос. И отговорът му е напълно несъвместим с още една част от гениалното ми откритие.

Така ли? Каква е тя?

Както вече казах, ние живеем в двата свята едновременно – във външния и вътрешния свят. В идеалния случай имаме 100% власт над втория и 0% власт над първия. В реалния случай, заради непрекъснатото реагиране, губим всякакъв контрол и върху двата. Между двата свята не просто съществува двупосочна връзка, но тази връзка сме самите ние! Тя зависи от нашата воля – от решенията, които вземаме във всяка една секунда – да реагираме на света такъв, какъвто го виждаме или да създаваме света такъв, какъвто го искаме. В този ред на мисли, ако владея напълно вътрешния си свят, аз владея и двупосочната връзка с външния – бавно, но осезаемо започвам да ставам свидетел на това как солидната действителност се огъва под натиска на волята ми. И това става почти без участие от моя страна – в резултат от действията на процеси и хора, които дори не познавам. Просто защото имам контрол върху вътрешния си свят и го поддържам постоянен. Усилията ми трябва да са съсредоточени там – върху това, което мога да контролирам, а не върху онова, което не мога. Двете са взаимосвързани и, ако реагираш, няма да имаш избор – ще се чувстваш винаги така, както повеляват обстоятелствата, които не зависят изобщо от теб. Някой ще дойде и ще убие семейството ти, за да ти причини гняв, мъка обида и желание за мъст. Ако контролираш емоциите, мислите, чувствата и нагласите си, ако ги държиш независими от външните обстоятелства, това няма как да се случи. Тогава се случват онези любопитни случайности, които Карл Юнг пръв нарече „синхроничности”. Всички обстоятелства, събития и хора започват да ти помагат, задействат се процеси във външния свят, които тласкат всичко към зададената от теб посока.

Това ми звучи като пълен абсурд! Говориш абсолютни глупости!

Готов съм да се съглася, ако приемеш да сложим и законите на Нютон в същата категория, ако приемем, че не всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие – тогава връзката между външния и вътрешния свят ще бъде само еднопосочна и настроението ти действително ще зависи само от новините по телевизията, а обратното винаги ще бъде непостижимо. Когато загубиш партията и на двете шахматни дъски, това се превръща в абсолютен факт, но не мисля, че такова състояние на нещата трябва да продължава вечно. Мисля, че по всяко време може да се разиграе нова партия шах, поне за вътрешния свят, където имаме пълен контрол и, след като спечелим тази партия шах, осъзнали силата си, след като възвърнем пълния контрол над себе си, тогава можем да започнем да променяне и външния свят. Не само с двете ръце, при това!

Как може да стане това?

Ами, като избираш да чувстваш, мислиш и изживяваш това, което ти решиш във всеки отделен момент, а не това, което диктуват обстоятелствата. Инициативата да идва отвътре, а не отвън. Например, никой не те задължава да се превръщаш в поредното зомби, вербувано от лошите новини, които долитат от цял свят, нали? Това зависи от теб! Разликата е, че вече го знаеш. Преди даваше подсъзнателно ключа за портите на крепостта всеки път, когато ти го поискаха. Сега вече знаеш. Пробвай и ще разбереш, че никой не може да ти го отнеме против волята ти. Ето, например, в ежедневието – някой може да изрече обида срещу теб, но само от теб зависи дали ще се почувстваш засегнат. Можеш да го приемаш лично или да подминеш обидата с лека ръка, оставяйки въпросния човек на милостта на собствените му комплекси. Някой може да се опита да те излъже, но само от теб зависи дали ще се усъмниш в намеренията му, дали ще подложиш казаното на съмнение, дали ще провериш информацията или ще приемеш всичко за чиста монета. Някой може да се опита да те заплаши, но само от теб зависи дали ще изпиташ страх или не – дали ще отвърнеш на агресията с агресия или ще предпочетеш да живееш в мир със себе си, знаейки, че контролираш напълно ситуацията и, докато си в такова състояние на духа, между теб и въпросния несъзнателен, агресивно настроен човек, стои една голяма сила – силата на собствения му гняв, който ти не споделяш, но която работи срещу него, препъвайки го постоянно. Ще ти дам още примери от практиката. Доста хора чакат да създадат семейство, да построят къща, да си купят кола, да отгледат деца, да постигнат някакви върхове в кариерата, да получат обществено признание, власт, популярност или шестцифрена сума пари, за да се почувстват успели. Този момент обикновено никога не идва или непрекъснато се отлага във времето, а и да дойде, удовлетворението не трае дълго, защото винаги се намира някой, който е по-успял от тях.  В действителност, нищо не ти пречи да се почувстваш успял още днес, тук и сега, независимо от обстоятелствата. Защото така си решил! Забелязваш ли разликата? Не казвам да потърсиш доказателства навън, че си успял или някой, който да го потвърди. Казвам да се почувстваш успял, защото така си решил. Независимо от обстоятелствата! Как може да стане това? Ами много е лесно! Всяка емоция, която познаваш, може да бъде възпроизведена отново в теб, безброй пъти, по твоя собствена воля. Използвай паметта, спомни си успеха – как изглежда, как мирише, какви чувства предизвиква у теб? Припомни си как се чувстваше последния път, когато имаше доказателства, че си успял, колкото и съмнителни (субективни) да са те. Все някога си печелил олимпиада по математика, писали са ти шестица на есето по литература или си вкарвал гол. Получавал си това, което си искал. Ставало е по твоята. Успявал си все някога. Всеки човек е успявал все някога в нещо, дори най-големият загубеняк е успявал, а ти сигурно си успявал стотици пъти в десетки начинания. Припомни си емоцията и я внедри изцяло в настоящия момент. Пробвай достатъчно дълго да се чувстваш така, за да видиш как външните обстоятелства ще отговорят на нагласата ти. Със сигурност ще се дотътрят доказателства, че си успял във външния свят и сега. Те няма да закъснеят, стига да поддържаш състоянието достатъчно дълго. Мога да продължавам вечно с примерите, но принципът ти стана ясен. Намери къде се крие ключът от палатката, почисти я добре и не го давай на всеки да влиза и да излиза, когато си поиска, с кални обувки. Докато ти спиш. Събуди се и разбери, че всичко, което се случва – първо във вътрешния, а после и във външния свят, абсолютно всичко зависи от теб! Когато си буден. Ето това е моето малко гениално откритие…

Тихомир Димитров

 

Сходни публикации:

Сбъдването на желания – някои практически аспекти

Съзнанието определя битието

Да вървиш срещу егото си е тъпо

Да постигнем изобилието с даване

Advertisements

50 Коментари »

  1. Написал си го гениално, шапка ти свалям.

    Коментар от radislav — март 28, 2011 @ 3:16 pm

  2. @ radislav: мерси! точно като кифла ще ти отговоря: {{blush}} :))

    Коментар от asktisho — март 28, 2011 @ 3:21 pm

  3. без да съм сигурна, че съм те разбрала напълно – текстът ми хареса 😉

    след почти година психотерапия (една от най-смислените инвестиции, които съм правила), стигнах до доста неща, за някои от които си писал. Бих поспорила относно контрола над вътрешния свят, защото не знам дали има човек, който да си контролира подсъзнанието или несъзнаваното 🙂 А понякога определени емоции и реакции са плод на нещо много старо и много дълбоко, което трудно може да бъде осъзнато или осмислено, камо ли контролирано.
    За външния свят е ясно.

    Моето лично предизвикателство беше да спра да се опитвам да контролирам каквото и да било (А аз съм и жена, така че представи си колко ми е било трудно :))) Просто оставям нещата да се случват и се опитвам да ги приема, такива, каквито са.

    И да ти кажа, май се получава 🙂 Резултатът не е материален, но е напълно реален и (поне за мен) достатъчен. Повече и по-често съм щастлива 😉

    Коментар от altair — март 28, 2011 @ 3:57 pm

  4. Дали да имаш махмурлук е въпрос на избор.

    Коментар от Цветанка — март 28, 2011 @ 4:29 pm

  5. Така е, Тишо, има разлика между реагиране и активност, спрямо външната среда. Първото е постоянна зависимост от другите и външните обстоятелства.Второто – вътрешната мотивация води до действие и въздействие или т. нар. проактивност. И е свързана с това как ще си подреди човек душевния пъзел; отделните

    Коментар от Nadejda — март 28, 2011 @ 4:46 pm

  6. „силен е онзи който побеждава другиго. могъщ е онзи, който побеждава себе си.“

    няма да цитирам, кой е казал това… 🙂

    трудно е да владееш собствения си свят, но си струва да се опиташ… ако не 100% контрол, то поне 50.

    хубав пост, благодаря!

    Коментар от Michel — март 28, 2011 @ 5:10 pm

  7. Така е, Тишо. Има разлика между реагиране и поведение, активност, спрямо външната среда. Първото е постоянна зависимост от емоците, думите, жестовете на другите и от външните обстоятелства. Второто е продиктувано от вътрешната мотивация; от това каква съм, коя искам да бъда. От подреждането на душевния пъзел, на отделните частички, на чувствата и емоциите. И е свързано с избора – избора, който сами си даваме. В дадена ситуация може да реша да се разгневя,може да се разплача, да провокирам вина, да се нацупя или просто да отмина, махвайки с пъка. А може да пожелая да поговоря спокойно, аргументирано, изразявайки какво чувствам, за да изясня и подобря взаимоотношенията си. И най-важното – изборът е мой как да се чувствам и как да действам! Да, може някой да докосне някоя деликатна струна и аз да се скапя. За кратко! Може и някой да ме настъпи по мазола – пак мога да действам по различни начини – да се свия, да въздействам – върху себе си и/или него. Мога и просто да действам, защото за мен здравината на вътрешния свят, вътрешния баланс са по-важни. Важни за собственото си психическо и емоционално здраве. Мога да си позволя най-различни емоции. Имам избор! Мога да се поддам на негативизма – за час, ден, два; за по-кратко или по-дълго. Мога да погледна по-философски на нещата, по-добронамерено спрямо другите и обстоятелствата, мога да извлека поуката. Ако се наложи и няколко пъти да мина всички процедури и емоции, докато си науча урока. Но най-вече вътрешно да съм добронамерена към себе си; да се радвам на целия избор от чуства и емоции. Да обмисля, изживея различни варианти, вкючвайки мислене, чувства, емоции; да изживея различни и да дейтвам – вътрешния избор е мой! Дестваме отвътре навън, а реагираме отвън на вътре. Важно е да направим избора!

    Коментар от Nadejda — март 28, 2011 @ 5:34 pm

  8. Изчетох го на един дъх,много е точно.Звучи като стара,стара истина,която е била в нас и някой трябва да позабърше праха,за да си я спомним отново.Благодаря!!

    Коментар от Bobby — март 28, 2011 @ 8:27 pm

  9. Гениално е, да! Поздравления за чудесната игра на думи. Прочетох го два-три пъти, и като един истински фен, ще кажа, харесва ми този изказ и стил.

    Колко е просто само, нали?! Светлината и Истината са в нас, само трябва да обърнеш посоката на движение – към теб.. защото и “махмурлука“ е въпрос на личен избор, все пак! 🙂

    Надявам се есето ти да достигне до повечко загубили се агънца, та поне от десетина, един да се о свести :), защото има и такива, на които просто им се отдава да привличат всичко онова, което е уловимо и неуловимо за 5-те сетива и търсят отговори защо на тях се случва, а на други не… Възможно ли е да си бил цял живот буден?!!

    Иначе текстът ти предизвика в мен чувство на блаженство! И отново, специални поздравления! Дарбата си е дарба, колкото повече я храниш, толкова по-гладна е! И както се казва, кефиш ме :).

    Коментар от Maya Sirakova — март 28, 2011 @ 11:01 pm

  10. O6te edno svejo prozrenie ot tvoq strana Ti6an4e, koeto mi dade pove4e sila i positivna nasoka v duhovniq put, koito podleji na realna promqna, for real!!!:))) Smelo i svejo napred s golemite usmivki!!!:))) XxX

    Коментар от Njoy Vasco — март 28, 2011 @ 11:17 pm

  11. Respect!:)

    Коментар от Cvetelina — март 28, 2011 @ 11:42 pm

  12. @ altair: постигнатото от теб ми изглежда като много голям връх, макар и, нали се сещаш, всичко зависи от гледната точка – върховете понякога са най-големите бездни, погледнати „отвътре“. Има, обаче, един сигурен тест, който винаги показва дали се „изкачваш“ или „слизаш“ – няма да ти се даде да носиш по-голям товар, отколкото можеш да носиш. Прекали ли се в тази насока, значи слизаш със сигурност и избавлението няма да закъснее. Тежко им на товарачите, в такъв случай, блазе му на „мулето“, хехе. 🙂 Накрая всички ще разберат, че е било майтап, ама зорът си е зор…

    @ Bobby: Имало е смисъл, значи. Всъщност, никога не съм се съмнявал. 🙂 Йорс, трули, Т. 😛

    @ Цветанка: кое не е?

    @ Michel: И аз мерси! Без да съм победил себе си, предварително ти благодаря, че ще опиташ да го направиш ти, със себе си, и ще станеш „могъщ“, още преди да си успял…А не е ли страданието най-големият ни учител? 🙂

    @ Nаdejda: Важно е. Пожелавам ти вяра + любов! И те „черпя“ с едно добре забравено старо – http://www.youtube.com/watch?v=pIOgztVA8U8

    @ Maya Sirakova: Гениално е, защото авторът му е гениален. Аз съм само „машинописката“ и колкото повече го чета, толкова повече правописни и печатни грешки откривам, хехе. Но какво от това? Да ме съдят безгрешните! Нали? 🙂

    Коментар от asktisho — март 28, 2011 @ 11:45 pm

  13. @ Njoy Vasco: точно в твоя случай не знам накъде може да води духовният път, но имам доверие в теб и знам, че ти знаеш по-добре от мен. Всъщност, ти знаеш най-добре :)) Загубиш ли усмивката, обаче, както и н’джой усещането за нещата, трябва да се примириш с факта, че поне с усмивка ще те наругая :))

    @ Cvetelina: …to the Author 🙂 And just a humble bow from me 🙂

    Коментар от asktisho — март 28, 2011 @ 11:50 pm

  14. […] Всъщност, то нито е мое, нито е малко, нито пък е гениално. Няма нищо ново под […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]

    Pingback от Моето малко гениално откритие! | Bulgarian Blog — март 29, 2011 @ 8:41 am

  15. Споделям напълно твоето откритие, но не можеше ли някак по-накратко да го споделиш? 🙂 Измъчих се и аз като вътрешния ти глас да го изчета цялото 🙂

    Коментар от Майк Рам — март 29, 2011 @ 9:13 am

  16. @ Майк Рам: Естествено, че можеше. Но не исках. Нарочно пиша по-рядко, по-дълги и по-съдържателни постове напоследък. Само когато наистина имам какво да кажа. Места за плитко общуване и кратка форма без особено съдържание дал Бог – имаме си фейсбук, твитер и какво ли още не… 🙂 Дългата форма е и хубав начин да се отсеят хората, които не ги интересува дадена тема или просто не им трябва инфото в нея към даден момент. „Който има уши – да слуша, който има очи – да гледа“…

    Коментар от asktisho — март 29, 2011 @ 11:17 am

  17. Не е въпрос на избор дали ти, Тишо, ще определиш цената на бензина например. Би било добре да не ти се иска да го правиш…
    Човек се чувства свободен, когато спре да се страхува.

    Коментар от Цветанка — март 29, 2011 @ 11:25 am

  18. Приеми, че много психотерапевти ще прочетат внимателно твоето страхотно есе, ще си го разпечатат, ще обособят отделните подточки, ще ги разтегнат като локуми с мноого „бля-бля“, и благодарение на тях ще лекуват разни невротици за по 30 лева сеанса, които не са имали късмета да открият блога ти навреме. Обаче ти едва ли ще получиш процент от приходите. 🙂
    Обаче теб това едва ли ще те разгневи, защото малкото ти гениално прозрение е едно от най-страхотните неща, които съм чел напоследък!

    Коментар от Димитър Тупаров — март 29, 2011 @ 3:23 pm

  19. @ Димитър Тупаров: много благодаря за комплимента и за високото мнение, но се надявам, че психо терапевтите не са стигнали до там да лекуват пациентите си с копи пейст текстове от блога на непознати хора без абсолютно никакво медицинско образование :)) Че да не ми се налага после аз да поемам част от разходите за лекарства, хехе.

    Коментар от asktisho — март 29, 2011 @ 4:45 pm

  20. Евалла бе пич…..

    Коментар от Emil Dimitrov — март 29, 2011 @ 5:17 pm

  21. Простите неща са необикновени и само мъдрите успяват да ги видят П.К.

    Коментар от елена — март 29, 2011 @ 6:22 pm

  22. Добре си го написал, но поне според мен имаш една основна грешка, а именно 100% контрол на вътрешния свят. За жалост на всички нас това владеене е буквално невъзможно… Ще дам и пример: Можеш ли да решиш в кога и в кой да се влюбиш? Не е нужно да обяснявам, че любовта е чувство и следователно е част от вътрешния свят. Да, вярно, че можеш да решиш как да реагираш на него, но няма как да контролираш самото чувство. Има и други примери, сигурен съм, че сами ще се сетите за тях.

    Все пак признавам, че правилния начин да постигнеш нещо е да се справиш първо със самия себе си. Вярно е също така и „твърдението“, че положителната настройка е най-важната част от успеха.

    Разбира се на всички ни е добре известно, че колкото хора има, толкова и мнения ще се появят, затова изобщо не претендирам за верността на моето, поне що се отнася до до другите хора, ясно е че за мен то си е вярното 🙂

    Коментар от mause — март 29, 2011 @ 9:47 pm

  23. Ех защо не мога да пиша така! Добре си навързал нещата, увлекателно. 🙂 За да промениш света, първо трябва да промениш себе си. Контрола върху емоциите и мислите е добре „рекламиран“ в будизма и има защо…

    Нещо друго, което си застъпил. Книжките за самоусъвършенстване и други глупости. Това е бихейвиоризъм, а той произлиза отвъд океана. За жалост твърде популярен и у нас. За да си добър в нещо, трябва просто „да се държиш“ като добър в това нещо, да изглеждаш добър в това нещо. Примери бол! Следваш прости стъпки и правила. За да съм добър шофьор, трябва да изглеждам и да правя това, това и това… За жалост това е лишено от всякакъв смисъл, понеже няма вътрешна опора. Според мен и дори вредно за „усъвършенстването“. Бихейвиоризма има ползва като психотерапевтична практика, но няма никакъв принос за помъдряването или постигането някви лични вътрешни или външни успехи… Жалко, че такъв тип книги стават все по-популярни.

    Коментар от Николай — март 30, 2011 @ 12:00 am

  24. И все пак, освен собственото ни мислене, върху нас действат безброй други сили, както е посочено и в текста, така че резултатите, които можем да очакваме от позитивното мислене в реалността ни са минимални – само такива, които се случват, когато всички или повечето други сили са заспали :)). Така че абсолютизирането на положителното мислене е много вредно. По-скоро доброто ни настроение във всякакви обстоятелства, дори и при 9 по Рихтер, би ни помогнало, отколкото користното позитивно мислене, което едва ли не вече се представя за някакъв данък, който трябва да платиш, за да водиш хубав или просто – човешки живот. Писна ми да ми вменяват подобни задължения :)))).

    Коментар от Марина Четелязова — март 30, 2011 @ 10:46 am

  25. Под позитивно мислене обобщавам всички форми на мислене, които могат да ни формират като по-адекватни и пълноценни хора. Защото понякога е добре да разбереш колко не ставаш в нещо, че да продължиш да се развиваш смело напред в същото това нещо или пък в друго. ВЪобще, самоконтролът и осъзнатостта са прекрасни и важни, но не и всеизцеляващи. За което и аз съжалявам много…
    Но от всичко написано наистина ми хареса най-много това, че имаш контрол само върху себе си, тоест, че можеш да имаш такъв, защото и това е супер трудно. Тогава живота е малко по-лесен, но не и привличащ щастие и успехи. Можеш да продължиш да си тънеш в същото блато, само че малко по-примирен и ….весел.

    Коментар от Марина Четелязова — март 30, 2011 @ 10:54 am

  26. Под позитивно мислене обобщавам всички форми на мислене, които могат да ни формират като по-адекватни и пълноценни хора. Защото понякога е добре да разбереш колко не ставаш в нещо, че да продължиш да се развиваш смело напред в същото това нещо или пък в друго. ВЪобще, самоконтролът и осъзнатостта са прекрасни и важни, но не и всеизцеляващи. За което и аз съжалявам много…
    Но от всичко написано наистина ми хареса най-много това, че имаш контрол само върху себе си, тоест, че можеш да имаш такъв, защото и това е супер трудно. Тогава животът е малко по-лесен, но не и привличащ щастие и успехи. Можеш да продължиш да си тънеш в същото блато, само че малко по-примирен и ….весел.

    Коментар от Марина Четелязова — март 30, 2011 @ 10:57 am

  27. Хаха, диалогът е жесток, наистина много як!:) Изводите ти потвърждават и моето откритие, че колкото по-малко ти пука за нещо, то толкова повече става, съответно и обратното. Схематично казано, нали, твоето обяснение е доста по-добро и запомнящо се, 10х;)

    Коментар от Милена — април 2, 2011 @ 9:08 am

  28. браво, бе, човек! 🙂 важен е пътят към крайната цел, и това, което виждаш, пътувайки, а не тя сама за себе си. 🙂 от името на личния си вътрешен еквилибриум, ти благодаря за този текст, обаче, ако ме питаш съвсем откровено какво ще направя, ако някой избие семейството ми, неандерталецът, дълбоко скрит в мен, би ти отговорил, че се хващам за дърворезачката и тръгвам на лов 😀

    Коментар от Niili — април 3, 2011 @ 4:54 pm

  29. Привет Тишанчо,

    Не дочетох до края есето поради две причини:
    1. аз мързелив
    2. аз знае (усеща) как неща стават

    Ще го дочета със сигурност по-късно, но сега да коментирам защото съм притеснен. От кога мислите ти вървят като диалог? Ако това е перманентно състояние, ми се ще да се спреш на личността с кратките болднати изречения. Кефи ме повече:)
    Кратък е, искрен е, интуитивен е. Другия много го мисли:Р

    Коментар от Влади — април 4, 2011 @ 6:14 pm

  30. @ mause: О, сигурен съм, че „основната грешка“ не е само една. Много повече са, но в същото време грешките са единственото, от което се учим, нали така? По въпроса за тоталния контрол над вътрешния свят, който се съмняваш да имаме, защото, примерно, се влюбваме, има резон, но ще си позволя да поставя граница между влюбването и пристрастяването. Едното е реагиране на някакви незадоволени потребности, а любовта е напълно осъзнато чувство, което не избираме дали да бъде част от вътрешния ни свят, то е – и не само към човек от другия пол, а към всичко и всички. Просто невинаги го усещаме това тънко чувство на Любов вътре в нас, което ни прави част от всичко останало, от живата Вселена. И много често го бъркаме с пристрастяването. Истинската любов може да се познае по това, че след нея никога не следва нейния антипод – омразата. Повечето връзки са несъзнателни прояви и се базират на взаимоотношения от типа „любов-омраза“. Такива връзки не искам да ми ги пробутват като „любов“. Те са просто реагиране, вкопчване, пристрастяване, временно удовлетворяване на вечно незадоволените потребности на Егото – само за да бъдат заместени от нови. И след кратката еуфория винаги следва пълният им антипод – радостта е невъзможна без тъгата, любовта без омразата, денят без нощтта. Това са естествени процеси, но те нямат нищо общо в Любовта. Истинската Любов няма антипод. Тя е дълбокото усещане, че си едно с всички останали, че каквото причиняваш на някой друг, го причиняваш на себе си…

    @ Николай: Не е жалко. Всяко нещо си има смисъл и не се случва случайно, а с някава цел. Положителна цел. Дори най-лошите неща се случват с цел да доведат по-лесно до духовното ни съзряване и осъзнаване. Просто нямаме очи, за да видим „пълната картинка“ и невинаги успяваме да приемем това.

    @ Марина Четелязова: „позивиното мислене“ по принцип е булшит, в който не вярвам и, който не рекламирам, защото то, бидейки „позитивно“, не може да съществува без своя антипид – „негативното“ мислене… Доброто и лошото са само субективни схващания – въпрос на лична преценка, когато се възприемаш за нещо отделно от света – нещо, което е откъснато от Цялото и може да съществува самостоятелно. Но не Си. И не може. Така че, статията няма нищо общо с „позитивното мислене“. Разбира се, „грешката“, че може да се възприеме и по този начин, принадлежи изцяло на нейния автор 🙂 Но „грешките“ също са въпрос на субективна преценка и единственото нещо, от което се учим. Добрата новина е, че в действителност „грешки“ е невъзможно да съществуват…

    @ Милена: Честно да ти кажа, малко се олях с обема и не знам колко е запомнящо се, но трябваше да го споделя и усетих потребността да го направя точно по този начин – като диалог. Мисля, че никой от нас не е имунизиран срещу въпросния натрапчив, никога не стихващ диалог „със себе си“, който ни пречи да виждаме Истината. Чрез него обмисляме Живота, но това е невъзможно, защото можем само да го усетим. Така че и купчинката думички по-горе е само една купчинка думички и нищо повече… Надявам се, ако не помага, поне да не вреди, а също така се надявам и да забавлява. Толкова от мене за сега 🙂

    @ Niili: Хахаха, благодаря ти за чудесния коментар! Естествено, аз също бих постъпил по същия начин. Това, че мога да вербализирам дадено прозрение все още не означава, че мога цялостно и качествено да го приложа в духовното си израстване. Мога само до някъде и засега срещам само положителни резултати, което ми дава смелост да споделя. Естествено, има и куп изптания от личен характер, но те са си изцяло за моя сметка 🙂

    @ Влади: Хехе, боя се, че в този свят няма човек, на който мислите му да не вървят като „диалог“. Ако диалогът стане прекалено натрапчив и заглуши всичко останало, рискуваш да те приберат в лудницата. Ако е просто стандартното фоново „жужене“, тогава минаваш за „нормален“ човек. Проблемът е, че познавам нито един „нормален“ човек. 🙂

    Коментар от asktisho — април 5, 2011 @ 2:49 pm

  31. Да де, както и да го наречем, става дума за мислене, което има силата да промени реалността ни, нали така? Значи то е мислене, което е позитивно :), защото ни позитивира – прави ни да бъдем в положителната си форма, образ или там каквото е…
    Тоест – вярвам, че можем да влияем върху здравето и психическото си състояние, но дори за това се изискват сизифовски, нечовешки усилия и упоритост. То си е направо изкуство. Но аз съм още по-луда и от тези, които вярват в „позитивното мислене“, защото вярвам в кармата (някои я наричат късмет, орисия или там каквото е) и в това, че някои пречки не могат да бъдат прескочени просто така – защото изведнъж сме решили да се променяме. Затва се иска повечко време, може би няколко живота :)).

    Коментар от Марина Четелязова — април 5, 2011 @ 10:35 pm

  32. Този текст нещо ми улучи моментните терзания и ей на – развълнувах се :)…

    Коментар от Марина Четелязова — април 5, 2011 @ 10:37 pm

  33. наистина е откритие

    мисля, си че това малко гениално откритие е в основата на напускането на facebook :), просто така ми мина през ума без да намеквам нищо

    Бая хляб наряза за мислене :)))))))))))))))))))))))))

    Коментар от stefan.rusev — април 13, 2011 @ 6:38 pm

  34. @ stefan.rusev: „народа иска да има“ 🙂

    Коментар от asktisho — април 14, 2011 @ 1:25 am

  35. По въпроса: http://vbox7.com/play:a481b00c

    Коментар от Boya Barnes — април 18, 2011 @ 11:30 pm

  36. @ Boya Barnes: Гледал съм го това, но ще бъде интересно и за другите. Благодаря!

    Коментар от asktisho — април 19, 2011 @ 10:21 am

  37. Здравейте, Тишо, бях обещала да прочета статията ви, която ми препоръчахте в първи удобен за мен момент. Въпреки че не се бях ангажирала със срок, все пак се извинявам за забавянето. Предполагам, искате да чуете мнението ми?

    Бих казала следното, интересен монолог, в него откривам много вътрешна борба и търсения, които често ви отвеждат до двата полюса. Въпреки това правилно сте се насочили към най-същественото условие за вътрешното равновесие – съзнанието, че Аз, човекът, съм центъра на своята вселена и от мен главно зависи, как ще съществува тя и как ще взаимодейства с тези на останалите хора. Тъй като и именно защото сме в постоянна взаимозависимост, обаче, няма как контролът ни да бъде абсолютен и оттук, нашата устойчивост и сила ще открием по-скоро в умението ни да балансираме между двата (при вас все още паралелни) свята, външния и вътрешния.

    Имаме ново припокриване на мислите си в посока идеята ни за успеха. Имам статия, написана по темата, по друг повод извън блога ми, ако проявявате интерес, наглеждайте го в предстоящите дни, ще я публикувам там специално.

    Коментар от © gallia georg. — юли 2, 2011 @ 2:30 pm

  38. @ © gallia georg: А не беше ли минал и през „двата полюса“ Буда, преди да открие средния, златния или Третия път? Не че се сравнявам с един от духовните учители на човечеството, не, просто всеки достига до една и съща истина по свой собствен път. И я изразява различно. И е хубаво. И „Всички ще се срещнем в храма“, и „Всички пътища водят към Рим“. Две поговорки, които са синоними, според мен. Те изразяват всичко, което имам да кажа относно вашия коментар, за който сърдечно ви благодаря!

    Коментар от asktisho — юли 5, 2011 @ 4:48 pm

  39. Дано не сте приели коментара ми като критика, а само като мнение, което споделям с вас. Сигурна съм, че може да откриете много повече в него, което да ви бъде полезно в по-насетнешните ви търсения. Пожелавам ви успех, тъй като знам, че не е лесно, наистина почти всеки минава по сходен път в търсене на себе си, но за жалост не всеки успява да достигне своя храм/Рим, както вие се изразявате. 🙂

    Коментар от © gallia georg. — юли 5, 2011 @ 10:25 pm

  40. © gallia georg. Всичко е наред, никакви грижи. Думата „критика“ за мен не носи отрицателен заряд, но дори не го възприех като критика въпросния коментар.

    Коментар от asktisho — юли 8, 2011 @ 6:37 pm

  41. ekhart toole samo sega.

    Коментар от vilian — август 25, 2011 @ 11:58 pm

  42. Нейскам да засягам никого но ще искажа моето мнение.От съвремениците спорет мен открито за израстването духовно говори Ексарт Толе.Аз от личен опит над двайсет годинй,преди месец открих знанията на Тооле,смятам че при наличието на мисал формата нашето его неможе да искачи стълбата.Инай вашно да фокосираме вниманието върхо настоящето,за да прехвърлим мисалта.Ще кажа нещо забранено нашето ощество на материализам подхранва на ща мисал форма его.Ниесме като пашкул на пеперуда в кайто слънчев лъч непрониква.Раноли късно пашкула щесе раскъса и от него ще отлети кралка пеперуда на Любовта.Чол и извинявайте .

    Коментар от vilian — август 26, 2011 @ 1:37 pm

  43. @ vilian: Благодаря ви, че изказвате мнение! Но, наличието на мнение също е една от формите на „пашкула“ :). Поздрави!

    Коментар от asktisho — август 31, 2011 @ 1:42 pm

  44. Водейки кучето си на расхотка понякага се чуда аз ли го водя или то мене.Вървя по моята пътека и края несе вижда,товае даси в пашкула.Виште просветения никога няма да каже чее такъв.Аз се моля даме пази господ от лоши мисли и слова,идаде благодат на всички нам амин.Човек трабва дасе роди отново,да прогледа,даслуша,да осеща вътрешното и външното но с духовните сетива.Дасе вкопчиш в мисалта е илюзия до гроб.Когато сънувам това лие реалноста или нее.Щего кажа пак има една дума която обхваща всички това еЛюбов.Обичайте се от сърце.

    Коментар от vilian — септември 2, 2011 @ 4:51 pm

  45. Исках и аз да напиша коментар, но те, твоите коментатори, всичко са написали. И аз какво да добавя? А, сетих се….Много те харесвам, наистина! Сигурно освен такъв страхотен автор, си и много готин човек!

    Коментар от Violeta Grigorova — септември 17, 2011 @ 1:40 pm

  46. @ Violeta Grigorova: е, това може само някой друг да го каже 🙂 Благодаря за комплимента 🙂 Няма да крия, че ми стана приятно.

    Коментар от asktisho — октомври 3, 2011 @ 6:33 pm

  47. Невероятно много ми харесва как и за какво пишеш. Всичко е вярно, защото ежедневно се опитвам да го прилагам и работи, да, наистина работи. Никога не бих могла да го опиша с точните думи, браво!!!

    Коментар от Боряна Андонова — октомври 28, 2011 @ 4:37 pm

  48. БЛАГОДАРЯ!!! 🙂 (y)

    Коментар от Vasi — януари 13, 2013 @ 6:01 pm

  49. @ Vasi: Моля! Удоволствието, както винаги, е взаимно!

    Коментар от asktisho — януари 14, 2013 @ 11:23 am

  50. „…От царе се превръщаме в затворници. Притиснати до стената по този начин, ние наистина се намираме в позицията на абсолютна безизходица. Това безвластие вече се отнася и до вътрешните процеси. Точно в такова състояние на духа повечето хора четат Джон Кехоу и Тайната и се чудят защо нищо не могат да променят във външния свят. …“ Открих защо се получава така! Всеки човек изпада в състояние „владея света“ и състояние „притиснат до стената“. Само че нагласата, която ми трябва, за да променя външния свят, ме кара да се чувствам „мастър джедай“ и тогава спирам да чета още в началото 😦 А нагласата, с която тръгвам да търся помощ от тебе, от Кехоу или който и да е там, е абсолютната безизходица – когато, и да ми се даде помощ, аз съм некадърна да се възползвам. Затова не работи… Номерът е да имаш късмета да прочетеш това в правилния „режим на действие“ – и тогава изведнъж – хоп! действа.

    Коментар от Маринела — март 19, 2013 @ 12:26 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s