Писателският блог на Тишо

юни 18, 2007

„СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА ВСИЧКИ“

Ако попадаш за първи път тук и се питаш за какво става въпрос,  «Справедливост за всички» е история, която се опитва по качествено нов начин да разгледа взаимоотношенията между хората в една арогантна, болезнено истинска и деформирана среда, каквато е българската – тук и сега. Става дума за живота на една модерна и красива млада жена, която може да прави с мъжете каквото си поиска и го прави именно, защото може.  Но не се заблуждавай, това не е лигава любовна история, булевардна кримка или секс четиво. Историята е истинска, защото е писана като военните устави – с кръв. И предупреждавам – хапе.

За напълно безплатен достъп до съдържанието на цялата книга кликни тук и скролвай надолу 🙂

Приятно четене!

Тихомир Димитров

Advertisements

68 Коментари »

  1. Пожелавам ти най-пълноценната ваканция, която ще ти даде идеи за много и интересни истории. Радвам се, че най-после книгата се появи. Ще ми липсваш.

    Коментар от Йоана — юни 18, 2007 @ 9:20 am

  2. Мързи ме да ровя – някоя от книжарниците да доставя извън България?

    Коментар от maumyh — юни 18, 2007 @ 9:56 am

  3. И все пак се разрових – доставката е по.голяма от цената на книгата:)))
    Ще потърся друг начин.

    Коментар от maumyh — юни 18, 2007 @ 9:59 am

  4. Непременно ще я прочета…А за разцъкането – ще продължа да „разцъквам“ докато се върнеш, ще липсваш определено на всички, дори и като сме сред природата – сред гората или на морето…Приятна и ползотворна почивка!!!

    Коментар от kariya — юни 18, 2007 @ 10:06 am

  5. Тишо, очаквай скоро, обещаното ревю в моя блог. 🙂
    Гледай да си онлайн за коментари 🙂

    Коментар от tataf — юни 18, 2007 @ 11:05 am

  6. Заслужаваш голямааа почивка, която за теб е ново зареждане! Достави ми удоволствие, когато гледахме в една посока. Очаквам новите ти пътеписи – за да бъда на местата през които бродиш… Хубаво, прекрасно лято от мен!

    Коментар от Рая — юни 18, 2007 @ 11:10 am

  7. бива ли с тая корица да я пускаш… иначе успех с книгата и по-натам с другите

    Коментар от nname — юни 18, 2007 @ 11:12 am

  8. Издал си книжка, хубаво, ама не беше особено красиво да пращаш спам на хората, които са си оставили електронните пощи в коментарите.

    Успешни продажби …

    Коментар от Георги Фурнаджиев — юни 18, 2007 @ 11:36 am

  9. Aide shte se vidim savsem skoro da se po4erpim za hubavata rabota i da se posmeem na volq 🙂

    Коментар от Ивайло — юни 18, 2007 @ 2:11 pm

  10. Тишо, честито за книгата и „Напред и нагоре“! Тичкай да почиваш и редовно да форматираш диска с добри приятели! 🙂

    Коментар от Ивката — юни 18, 2007 @ 5:30 pm

  11. Uspeh s knigata. I priqtna po4ivka. „Po4ivkata rajda shampiona“ – kazva edin moi priqtel sportist

    Коментар от Vlado — юни 18, 2007 @ 5:59 pm

  12. Честито! Пълноценно и ползотворно лято и много успех занапред 🙂

    Коментар от Sophie — юни 18, 2007 @ 6:17 pm

  13. ето значи защо били всичките комерсиални постове. събирал си материал, популярност, аудитория 🙂 и ето, че момента за извличане на дивиденти дойде.
    и на мен не ми харесва корицата,въпреки това успех ти желая!

    Коментар от ива — юни 18, 2007 @ 8:35 pm

  14. Поздрав и от мен за книгата – и пожелания за нови творчески постижения 🙂

    Коментар от Ангел Грънчаров — юни 18, 2007 @ 8:48 pm

  15. Батко, таа корица верно я смени, щото даже и Христо Калчев не би я сложил…

    Коментар от samurai jack — юни 19, 2007 @ 10:36 am

  16. ще ми липсваш. завиждам ти и за книгата и за почивката. желая ти всичко най-прекрасно. като се върнеш, ще те помоля за интервю за новия блог за успеха 🙂

    Коментар от lyd — юни 19, 2007 @ 11:22 am

  17. Благодаря на хората, които приеха поканата ми да прочетат „Справедливост за всички“ на добра воля и със симпатия. Обещавам им, че историята няма да ги разочарова. Що се отнася до корицата, ами и аз в началото бях скептичен, но всъщност на живо изглежда доста прилично томчето. Достатъчно искрен съм пред аудиторията си и пред издателите, които повярваха в мен, за да твърдя, че не търся никаква финансова изгода от тази книга, така че няма нужда от пожелания за „дивиденти“ и „добри продажби“. Това е първият ми успешно реализиран творчески проект и моралното задоволство определено ми е повече от достатъчно. И ако някой наистина заслужава да получи финансов стимул за усилията си, това определено е издателството, тъй като подкрепата им в реализацията на този проект определено дава положителен пример за всички други издатели, които наистина е крайно време да повярват, че в България има твърде много млади и талантливи автори, които могат да пишат блестящо и, чиито истории заслужават публичност, дори и да не са за мутри и политици, дори и авторите им да не са Христо Калчев, лека му пръст и поклон пред творческото му наследство! Що се отнася до „спам-а“, не бих го нарекъл така. Защото нямам намерение да си тровя читателите с неканени имейли всеки ден (направих го веднъж и за последно) и защото просто не съществува друг начин да съобщя на хората, които са наминали оттук преди година, година и нещо, примерно, че съм издал книга, а в същото време съм сигурен (заради коментарите, които са оставили и мнението, което са споделили) че те с удоволствие ще прочетат тази история. Това е всичко.

    Коментар от asktisho — юни 19, 2007 @ 11:46 am

  18. Браво, радвам се че е тръгнало всичко най-накрая, пожелавам добри продажби и весело лято!!!
    Корицата не е никак лоша на хартия, принтах я за да съм убеден – 😉

    Коментар от koronal — юни 19, 2007 @ 9:18 pm

  19. Честито!
    На добър път,още много успехи,много нови книги и вдъхновението да не секва!
    Весело и слънчево лято!

    Коментар от Marfil — юни 22, 2007 @ 1:41 pm

  20. прочетох `справедливост за всички`… и как да ти кажа, внезапно ми се дощя да плесна през устата с книгата някакви хора, които живеят в… сбърканото време, може би. браво, искрено те поздравявам!

    Коментар от niili — юни 26, 2007 @ 12:36 am

  21. Благодаря 🙂
    http://www.leeneeann.info/blog/?p=426

    П.П. Искам още 🙂

    Коментар от LeeAnn — юни 26, 2007 @ 12:59 am

  22. Е, не! По-скоро аз трябва да благодаря. Радвам се, че ти хареса и мерси за хубавите думи, които написа в твоя блог. Не че съм скромен или срамежлив, но някак не върви авторът сам да хвали творбата си. Освежаващо е когато някой друг каже две благи думи за теб и за това, което си написал…

    Коментар от asktisho — юни 26, 2007 @ 1:17 am

  23. Ще ми се реваншираш с един автограф 😉

    Коментар от LeeAnn — юни 26, 2007 @ 8:36 am

  24. Куриерът ми донесе книгата днес. Купих я с удоволствие. Четох я с удоволствие. Ще я препоръчам на приятели, а може и да купя за подарък.

    Имам малка критика към оформлението – безсмисленото Съдържание в началото. От Съдържанието би имало смисъл, ако показва отделните глави, и то не като числа, ами примерно коя глава на кой герой е посветена или нещо такова. Иначе само хаби място. Също някои подробности като например скокът от сградата не са точни, но да не се занимавам с дреболии – книгата много, много ми хареса.

    Заглавието „Справедливост за всички“ обаче го приемам единствено като горчива ирония, а не като сериозно, достоверно твърдение. Защото в действителност по-правилно е да се каже „Страдание за всички“ или „Безсмислица за всички“. Но всеки със светогледа си.

    Коментар от Жилов — юни 26, 2007 @ 10:22 pm

  25. Замислял съм се върху съдържанието. От него има смисъл защото показва, че сюжетът е разделен на две главни части. Всяка от тях е немислима без другата, но двете са едно завършено цяло. Нямаше да има смисъл, ако съдържанието беше разделено на епизоди, както е написана книгата, примерно – епизод едно, епизод две, епизод три…. А защо точно „епизоди“ ли? Ами защото вярвам, че всички живеем във филм. Някои си режисират техния филм сами, други са герои в комедията/драмата/таргедията на някой друг. Достоверно си уловил горчивата ирония в думата „Справедливост“. Благодаря ти, че сподели!

    Коментар от asktisho — юни 27, 2007 @ 12:51 pm

  26. Да добавя още една онлайн книжарница :):

    http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=22855

    Коментар от Юлия — юни 29, 2007 @ 2:40 pm

  27. Всичко точно. Само краят беше доста предвидим и като цяло втората част не ми допадна колкото първата.

    Коментар от Някой друг — юли 2, 2007 @ 7:27 pm

  28. Тенкс фор шеъринг, Някой друг! За мен мнението на всеки читател е важно, така че искам да подканя всички, които имат някакво отношение към историята „Справедливост за всички“ да се изложат с личното си мнение по въпроса :))) Пишете ми на имейла или оставайте коментари в блога. От време на време успявам да се добера до компютър с Интернет. Ще се опитам да отгворя адекватно на всички мнения, колкото и отвратителни или добропожелателни да са те (и стига да съм адекватен в момента). Похвалите отдавна не ме ласкаят, а на критика не се обиждам, така че дерзайте! Както казах, личното мнение на всеки читател е важно за мен. Не ми допада само липсата на мнение. Това значи, че не съм те докоснал с историята си по никакъв начин. Или че не си я прочел. И двата случая са поправими, обаче… Много поздрави от морето!

    Коментар от asktisho — юли 6, 2007 @ 3:05 pm

  29. Тишо, понеже няколко пъти повтаряш, че искаш да ти пращат коментари, за да намериш отражение в тях – само заради това ще се опитам да бъда точна. Обратната връзка за мен също е важна, така имаме шанс да се развиваме, ако умело я използваме…
    Книгата я изчетох на един дъх – ти пишеш увлекателно, което вече много добре знам от постовете ти.

    НО… е много назидателна. Заглавието определя всичко. Лошите биват наказвани. Мързеливите дървени философи ще намерят успокоението в нея, че Господ ще свърши работата в тая загубена държава и че всеки си намира заслуженото. Размахваш пръст с тази книга.

    За мен тя беше поредният сюжет, който не предизвика у мен размисъл, защото това което пишеш, на мен ми е ясно. Тоест – ние ли сме публиката, към която е насочена твоята книга? Не мисля. На нас ти не казваш нищо ново с това. А другите, към които евентуално е насочена, едва ли ще си я купят, а дори и да си я купят едва ли ще им хареса с развръзката си – тоест няма да стане хит чрез подкрепата на широката българска общественост в лицето на перхидролените красавици и техните спонсори.

    Имам чувството, че все едно е писана по рецепта – вземаш една високомерна красавица и добавяш към нея няколко любовника – типичната мутра; художник – да е по-арт, пък и тя не е съвсем проста и има усет; един аристократ – за тежест; един льольо, който с много упоритост се превръща в суров, готин пич /грозното пате/ и един добър бандюга, търсещ справедливост и несправедливо преследван от полицията. Всичките готини, мускулести мъжаги – тая жена е за завиждане. Добавя се малко завист, корупция, дрога, секс и ето ти – бестселър. И това със спирачките – много изтъркано като метод…

    Освен това – в нея всеки е едноцветен – добрият е добър /всъщност има ли добри в книгата?/, а лошият е лош. Всички остават такива и не се променят. Всички са водени само от сметки и страст и сексуално пирвличане. Любовта, с която си посолил ястието накрая, е леко преувеличена – те вече измачкани и обезобразени, но водени от изпепеляващата любов, в която цял живот не са вярвали… Единствено главната героиня претърпява някаква трансформация, като от студена мадама се превръща в измъчено същество… Жена, която цял живот използва мъжете, страда цели 10 дни след смъртта на художника – изведнъж се появява у нея дълбоко състрадание и болка???

    Много назидателно, наистина. Опит за налагане на усещането, че всеки си получава заслуженото. Което като разбиране, ако дойде отвътре – тогава е най-ефективно. А в нашия случай си представям баба пенсионерка, която като прочете книгата, цъка с език и казва: „ето така им се пада на всичките маскари“… Нещо от сорта на Бритни Спиърс, жълти клюки и сериала „Далас“…

    Пишеш много хубаво и аз съм голям фен на постовете ти, но имам усещането, че клониш към популизъм – пишеш силно и предизвикателно, но докосваш повече разума отколкото сърцето…

    Позволих си да се отплесна толкова, но все пак се надявам че критиката ми наистина е била градивна 🙂

    Коментар от Таня — юли 15, 2007 @ 11:16 pm

  30. Радвам се на изчерпателния ти коментар, Таня. Има и нещо друго, което непрекъснато повтарям: че живеем в комикс. Заобикалящата ни българска действителност е толкова абсурдно изкривена и деформирана, толкова много странни и неестествени неща се случват, че на човек, който разказва истории, вече рядко му се налага да си измисля… Приеми „Справедливостта“ не като опит за комерсиален роман (ако беше така корицата щеше да те гледа поне от няколко билборда в София, а Хеликон щяха да обявят премиерата по националната телевизия – така се създават комерсиалните романи), а като приказка с приятели на маса. Имах за разказване една история, която поне на мен ми се струва интересна и я разказах. Толкова. Оттук натаък всеки има правото да коментира и възприема написаното както му е удобно. Можех и научнофантастичен роман да напиша, примерно. Обаче ми направи впечатление, че в българската литература след Калчев риалити жанра нещо малко липсва, а ако го има – цикли все на едно и също място – мутри, групировки, политици, ченгета. Е, моят разказ е за живота на обикновените хора в панелките. Те са ми по-интересни. Затова избрах да напиша риалити роман. И да не прозвучи надуто, ама на много хора май взе, че им хареса 🙂 Още веднъж мерси за коментара!

    Коментар от asktisho — юли 16, 2007 @ 1:25 pm

  31. Тишо, и на мен книгата ми хареса, да не останеш с обратното впечатление от коментара ми – аз също скоро не бях чела увлекателен български роман. Просто исках да подчертая нещата, които ми направиха впечатление и с които ти ако си съгласен вътре в себе си, ще искаш да се съобразиш в следващата книга 🙂

    Коментар от Таня — юли 17, 2007 @ 2:24 pm

  32. Леле човек, кво са направили с корицата бе? Кой куц дизайнер си остави ръчиците там? Книгата (поне тази част която има на блога) е доооста нива над тая чалга-листовка дето са изплякали за корица.

    Честито!

    Коментар от slavy — юли 18, 2007 @ 4:52 pm

  33. Мерси, slavy! Корицата не знам защо плаши окото на доста хора в този си вид – както е показана в блога ми. В действителност, на хартия изобщо не изглежда зле. Фотографът Седденски и дизайнерката Миглена, които работиха основно върху нея си свършиха професионално работата, според мен. Пък и те са хора, които разбират от правене на корици за книги, нали с това се занимават професионално, все пак… Може би, подобно на някои хора, корицата просто не е „фотогенична“…:) На живо изглежда добре, но на снимки не излиза като хората. Де да знам. Фотографски му работи. Мисля, че все пак съдържанието е по-важно. Ще се радвам да чуя мнението ти за цялата история. Още веднъж мерси!

    Коментар от asktisho — юли 19, 2007 @ 10:49 am

  34. Здравейте, Тишо! Прочетох вашата книга много бързо, не ме остави на мира, докато не разбера какво ще се случи. Но съм доста объркана. не мога да кажа дали ми харесва или не. Щом пиша тук, щом я запомних, значи с нещо ме привлича. Може би с умението да разказвате. Но ми се струва, че следващата ви книга ще бъде доста по-добра. Защото дотогава ще сте на малко повече години, и, надявам се, ще откриете грешките си в тази. А именно големите щампи. “ Ползваше я за кошче за душевни отпадъци“, „Времето ще покаже“, „познат до болка“… За тези се сещам, имаше още много такива. Вярно е, че когато човек бърза да разказва, допуска такива неща несъзнателно. Надявам се в следващата книга да сте по-внимателен:) Права е Таня за всичко, което е написала. Аз не харесах героите ви, освен Мартин донякъде. него го видях, знам как изглежда, разпознах го. Останалите не са плътни. Губят се. Речта им. Диалозите. Диалог се пише трудно, но е хубаво да прилича на истински. И тази Даниела… почти на всяка страница четях колко е хубава. като един интелигентен читател, за какъвто се имам, смятам, че един път като ми се каже нещо, ще го запомня. А, и колко е умна. ХУбаво. Но поне да беше казала нещо находчиво в разговорите с другите, да я усетя колко е умна… Не, нищо не каза…
    Отплеснах се. Ще спирам, въпреки, че мога да пиша до утре. Силното в тази книга е, че има магнетизъм. Не знам откъде идва, вероятно от вас самият. А корицата и заглавието… наистина са твърде посредствени.
    Когато затворих последната страница, си помислих: „Това момче трябва да пише сценарии. на киното ще свърши по-добра работа.“ (Това, което пропуснах- описанията на местата- много живи и истински, бях там, при героите ви, видях им всички локации.) Но ако ви влече толкова литературата, препоръчвам ви „Черната кутия“ на Алек Попов- романът, който прочетох веднага след вашия. През две изречения- находка в думите му. Ще разберете за какво говоря. Сигурна съм, че вие можете, само ви трябва време да го осмислите. Успех!
    Ева.

    Коментар от Ева — юли 21, 2007 @ 5:46 pm

  35. @Ева: радвам се, че съм успял да достигна с книгата си до обичащи литературата, търсещи и мислещи читатели като вас. И още повече се радвам, че отправихте критиката си публично тук – в блога, а не лично по имейл. Отговорът ми и в двата случая щеше да бъде същия, но тъй като изключително много държа на обратната връзка с хората, които четат това, което пиша, мисля, че на вашият интелигентен и съдържателен коментар мястото му е именно тук – за да ориентира тези, които не са чели книгата и да дава още един поглед върху нещата на тези, които са я чели.
    Изкуството е строго специфична манджа, която според индивидуалния вкус на всеки човек се услажда различно. В благодарение на интернет се сблъсках с десетки крайно противоположни мнения върху авторските текстове, които създавам: от крайно положителни и възторжени, през крайно обидни и агресивни, до интелигентни и балансирани мнения като вашето. Свикнах да не влагам никаква емоция в критичните коментари, тъй като отдаван ми е ясно, че не мога да угодя на всички. И пишейки се стремя да угодя единствено на себе си. Ако някой открие нещо свое в текстоивете ми, значи сме „от една порода“ (сори за клишето), ако не – па вкус и па цвет таварищих нет, казват руснаците. И ако съм склонен да приема известна критика върху корицата, то заглавието не ми се коментира. Тази книга просто няма как да се казва по друг начин. Написах я без заглвие. После една сутрин се събудих и то беше в главата ми. Такива факсове тряба да си ги записва човек. Това е заглавието. Най-правилното заглавие.
    Относно щампите: исках текстът ми да е на разговорен език, героите ми да са взети от действителността и ако в книгата долавяте някакви клишета, то това е защото тези клишета битуват в речника и самосъзнанието на съвременните хора днес – тук и сега.
    Относно стила, в който е написана книгата, избрах да пиша по-скоро сюжетно, отколкото описателно. Не за друго, ами хората вече нямат време да четат пространни описания на герои, места, случки. Диалогът е сюжетен, затова има много диалози. Разчитам на фантазията на читатателите, за които е създадена тази книга, а именно – интелигентни хора като вас, да сглобят останалото. Всеки си има своята справедливост за всички. Буквално и в преносния смисъл на думата…:) Радвам се, че откривате някакъв магнетизъм между иначе постните, според вас, корици и заглавие. И се радвам, че сте успели да прочетете цялата история докрай, защото ако има нещо, което да не мога да възприема, това е критика върху цялата творба от хора, които са си направили труда да прочетат само част от нея. Не съм отворен за такава критика. Обещавам, че следващата ми книга ще бъде много равнища над тази. И че ще ви хареса много повече. Стига Небесата да са с мен и да преценят, че заслужавам още мъничко попътен вятър в платната. Благодаря за коментара!

    Коментар от asktisho — юли 23, 2007 @ 2:38 pm

  36. совершенно не вставила…хотя и вкусно пишет

    Коментар от frenya — август 10, 2007 @ 1:52 am

  37. – А според мен корицата е добра. Харесва ми.

    @Таня
    – Казваш, че доброто предсказуемо побеждава, че добрите и лошите са ясни като черното и бялото. За мен е обратното – няма лоши герои. Нито Даниела, нито Християн, нито Мартин са „лоши“, макар че причиняват много страдание и болка на останалите. Всеки е изтъкан от противоречия и всеки от тях страда безсмислено (макар и по законите на „справедливостта“, която му „връща“).

    @Ева
    – На мен всички герои ми бяха плътни. На човек му е плътно това, което е видял. Явно Мартин е най-близо до видяното от теб.

    За мен Християн, „най-добрият приятел“ с блестящо професионално развитие и пълен провал в личния живот беше най-близо до мен, защото съм го преживявал това. Начинът, по който гледа студентите на летището, мразейки радостта им и това, че празнуват заедно, приспиването с порно в офиса, това е адски плътно, но това не е причина да кажа „ето го най-плътния герой“. Всеки един от героите е ужасно реалистичен. Но за да бъде реалистичен ЗА ТЕБ, трябва да си го преживяла или да си познавала такъв човек. Иначе няма как да те докосне или развълнува. Аз лично съм бил от различни страни на барикадата и затова почти всички герои са ми близки.

    За клишетата – ние всички сме набор от различно комбинирани клишета, както беше написал Карчински в блога си… „Колегата ми е сбор от клише 1, 3 и 26, докато аз – 3, 7 и 21“ – цитат по памет

    Коментар от Жилов — август 10, 2007 @ 7:20 pm

  38. Очевдино си чел и между редовете, Жилов. I like that 🙂

    Коментар от asktisho — август 11, 2007 @ 11:17 pm

  39. Прочетох я почти ведната след като излезе.И си я купих на бензиностанция или в Била,не помня точно.Хареса ми.Би могла да е и по-различна,но това е твоето виждане и твоята книга и ДА,хареса ми,изчетох я на един дъх:))
    Поздравления:))

    Коментар от zlatkata — август 15, 2007 @ 1:36 pm

  40. Би могла да е и по-различна, да. Историята можеше да е по-реалистична, по-брутално-пипаща по оголените нерви на градския човек и по-глобална също можеше да бъде. Спестих много истини. Затова пиша втора книга. В нея ще запълня пропуските от първата само така, както пенис на ром-младоженец може да запълни „девствената“ вагина на своята циганска булка с пришит химен. Съжалявам за бруталното сравнение, ама скоро бях на циганска сватба. И ми свириха с цигулка на ушенце. Черпеха ме с домашна „хайдушка“ ракия. Предложиха ми 12 годишните си дъщери за брак. Те танцуваха кючек заради мен. Това беше най-пъстроцветната вечер през цялото ми лято, няма да си кривя душата. Обаче разбрах и за пришития химен. За модерните роми с неоново осветени бе ме ве-та, които ходят по хаус партита и продават амфетамини и проститутки по морето също разбрах. И за пропуските от първата си книга разбрах. Толкова много коментари и най-вече имейли се получиха. Затова реших, че празно няма да има: втората ми книга ще бяга по сюжет от първата, но ще е „сготвена“ с още по-голям апетит: глобализация плюс екзалтация и щипка арогантоност на вкус. Това е моята рецепта за добре сготвено литературно „ястие“. Дали ще ти хареса или не, вече е въпрос на личен вкус. Мерси, че сподели! I appreciate it.

    Коментар от asktisho — август 16, 2007 @ 2:00 am

  41. ахахаха
    Може ли да си поръчам да ми напишеш една приказка с хубав край?:)) Обожавам хубавия край,а пък ти пишеш страхотно:))

    Коментар от zlatkata — август 20, 2007 @ 11:25 am

  42. Само тема ми дай :)))
    Въпеки че, признавам си, антиутопичните и реалистичните сюжети са ми по-силната част. Наистина, само приказките свършват с хубав край. В живота нещата не се случват по този начин. „Никой няма да се измъкне жив оттук“, нали се сещаш: Джим Морисън 🙂

    Коментар от asktisho — август 20, 2007 @ 1:08 pm

  43. ам кво стана с блога, „справедливост за блога“ 😛

    Коментар от nname — август 21, 2007 @ 4:21 pm

  44. Прочетох я на плажа, очаквах повече но така или иначе си го обещал за следващата. Останалото ти творчество ме омагьосваше изцяло а романа ми беше някак постен. С нетърпение обаче ще очаквам и бъдещите ти произведения. Харесва ми как пишеш, особено разказите и пътеписите.

    Коментар от Краси — август 27, 2007 @ 2:09 pm

  45. Краси, писането е като готвенето. Вяка манджа не е по всеки вкус. Затова се радвам не само на положителните коментари, но и на забележките. И най-много се радвам, че споделяш, защото едва ли има по-голямо творческо нещастие от това да оставиш читателя си напълно безразличен. Радвам се, че харесваш кратката ми проза и моментните ми избухвания. Разказите, според Стивън Кинг, са като нежна целувка – хубаво е, ама продължава кратко. Докато един роман – това е вече една завършена любовна връзка, с всичките й противоречия и разочарования. От нея се научава повече. Опитах се да покажа живота такъв, какъвто е в „Справедливост за всички“. А той може да бъде и постен, и предвидим, и нещастен, и самотен, и красив, и ужасен. Ето защо продължавам да пиша. Има още толкова много неразказани истории. А ти продължавай да четеш. И още веднъж – благодаря, че сподели!

    Коментар от asktisho — август 27, 2007 @ 2:25 pm

  46. Разчитай на мен 😉

    Коментар от Краси — август 30, 2007 @ 1:52 pm

  47. @asktisho стига вече ваканция де,хайде давай нещо за четене:)

    Коментар от zlatkata — септември 1, 2007 @ 7:15 pm

  48. Хм, отдавна не бях обсъждала така книга, а толкова много обичам. Защото това е нещо, което може да се обсъжда свободно /не като чуждия семеен живот, както някои обичат да парвят/.
    Та обсъждайки свободно книгата, се виждат различните гледни точки и различните ъгли на възприятие. Интересно е, когато може да се види такова нещо. А още по-интересно е, когато мненията са искрени.

    Жилов, завиждам ти за положителната нагласа и способността да виждаш само доброто у хората. Само че аргументирай се моля, защо смяташ че всички герои в книгата са положителни – това със страданието не ми се върза нещо, ми дай всички да страдаме тогава, та останалите да ни съчустват и да им даваме възможност да се държат благородно ли?
    Аз лично не успявам да гледам толкова положително и добронамерено както теб, дори и в книгите, защото съм много праволинейна. И това е така, защото съм избрала да бъда такава. Вследствие на това, че от много мислене файда няма, а просто се губи време. Да, всички хора изначало са добри и при друго стечение на обстоятелствата всички бихме могли да бъдем Майка Тереза. Ама не сме. И повечето хора, а не само аз, са такива, каквито са избрали да бъдат. А някой дори не са избрали, а просто са се оставили другите да ги направят такива, каквито са. Което също е избор, де…

    Като за герой на книга и аз бих могла да кажа за Даниела: „Ох, горкото момиче, какво преживява…“ В действителност обаче важи „кой каквото е надробил – да си го сърба“, ако героят няма наистина желание да се промени и не търси помощ. Не видях у никой в книгата желанието да се промени, за да бъде по добър. Онзи младеж го направи, но воден единствено от сексуалната си страст, а не от истинското желание за промяна.
    За мен героите в тази книга са водени преди всичко от собствения си егоизъм и самовлюбеност. Те нямат капчица желание да помислят за някой друг освен за собствените си страсти и щения… Всичките им постъпки са продиктувани от сметки. Човешко е, разбира се…, те и дървосекачите горките, водени от сметки, унищожават природата ни, ама какво да се прави – човешко е…

    Опитвам се да ги погледна от твоята гледна точка и да разбера това с безсмисленото им страдание. Звучи ми твърде клиширано и многострадно геновевчески, следователно лигаво и несериозно.
    Извинявай, чела съм и други твои коментари по блоговете и уважавам мнението ти, но това точно не го разбирам. Много дълъг стана и този мой коментар, но все пак да повторя, че за мен положителни са личностите, които дори и да не са добри като хора, искат да се променят към добро и правят усилия в тази посока. В героите от книгата не видях такива напъни… Но аз съм малко късогледа и не го съзрях между редовете този стремеж към доброта…

    Тишо, ми да беше казал да ти пишем хвалебствия за първия ти роман. Аз наистина се опитах да напиша градивна критика, но явно не съм успяла. Ще го имам предвид за следващия ти роман, ако изобщо те интересува моето мнение…
    Не се правя нещо на обидена, а просто лицемерните, прикритите и недоизказаните неща, когато трябва да бъдат казани, тази вечер по друг повод ми дойдоха повече. Приемам, че може да има нещо неизречено с думи, единствено само когато очите говорят – иначе е просто лицемерие. И много ми писна да търся под вола теле, всеки е такъв какъвто е…

    Коментар от Таня — септември 13, 2007 @ 10:25 pm

  49. @Таня:

    Никъде не съм казвал, че са добри.
    Погледни горе и ще видиш, че съм написал, че не са отрицателни, а не, че са положителни.
    Че не могат да бъдат сложени в удобните и лесни категории „черно“ и „бяло“.

    Ще го кажа така: Тишо описва в книгата си характери, които на други места в блога му са описани по негативен, отрицателен начин. Като хора, за които има ниско мнение, които са жалки, които би трябвало да се променят. Може да видиш статията за „мъжете с изплезени езици“ като пример за това.
    Но в книгата си… в книгата си, като ПИСАТЕЛ той РАЗБИРА тези герои. РАЗБИРА точно какво ги движи (да кажеш, че са водени от „егоизъм“ и „страст“ и да им залепиш сьответния етикет не е достатъчно, за да кажеш, че ги разбираш). Той живее на тяхно място. И това за мен е красивото в книгата. Че мога да съпреживявам и съчувствам на тези хора и да се поставя на тяхно място, въпреки че ако се сблъскам с тях, реакцията ми би била закономерно негативна. Ако това ти се вижда глупаво, безсмислено и губещо ненужно време упражнение няма да се хабя да ти обяснявам защо за мен е важно.

    Отвъд избора, който героите не правят (не избират да се променят към по-добро, както казваш) са характерите им. Може би мислиш, че това е празен живот на празни хора. От друга страна, поне две от ролите в тази книга съм ги преживявал лично и затова не мога да възприема героите като кухи. Аз се отъждествявам с мизерията им и неразрешимите им противоречия и това ги прави сложни, пълнокръвни, интересни и важни.

    Да минем нататък: ти противопоставяш разбирането и осъждането. Това, че РАЗБИРАМ някого, не значи, че не мога да го ОСЪДЯ. Това, че разбирам защо една картина е провалена не значи, че не мога да я окачествя като провалена.
    Тоест: Съпреживяването не изключва осъждането. Осъждането е необходимо. Но присъдата, дори и необходима, не променя изначалното безсмислие. Не променя факта, че и виновниците също са безсмислени жертви. Това може да ти се вижда като „смешен плач“ за мизерниците, които „сами са си виновни“. Но не е плач – моята позиция е просто позицията на човек, който вярва, че сме част от една механична система, която ни държи и която работи дори и вътре в самите нас.

    ***

    Прекаленото мислене, което споменаваш, винаги ми е било проблем и винаги ми е губило време. Не мога да се отърва от него. Дали ти опростяваш героите и след това заявяваш, че книгата е „проста“ или аз ги усложнявам и казвам, че книгата е „сложна“? А може би и двете? Кой от двама ни е прав или и двамата се заблуждаваме?

    Не приемай аргументите ми лично. В крайна сметка, мисля, че разбирам твоята позиция. Това, че историята ти се вижда празна не значи, че ти липсва чувствителност, може да значи точно обратното – че аз съм прекалено внимателен за някои неща и придавам значение на неща, които в действителност нямат значение. Човек осмисля различно една книга, понякога влага в нея неща, които дори авторът не е вложил. Може аз да съм направил именно това. И да считаш това за ненужно усложнение е напълно основателно.

    Коментар от estranged2 — септември 17, 2007 @ 2:43 pm

  50. @ Таня: твоето мнение силно ме интересува. И повече ме интересува личната ти позиция в него, отколкото дали хвалиш или съдиш. А изречението: „Тишо, ми да беше казал да ти пишем хвалебствия за първия ти роман“ не го разбирам. Защо не го разбирам ли? Ами защото не се нуждая от „хвалебствия“, нито от твоите, нито от тези на някой друг. Фактът, че четеш написаното и, че после изразяваш толкова подробно и аргументирано мнение за мен е комплимент сам по себе си. Това означава, че съм те ангажирал по някакъв начин с текствоете си. Няма по-голяма обида за твореца от пълната неангажираност на публиката към неговото творчество. И не плача за морална подкрепа, нито се страхувам от негативно мнение. Литературата, както съм казвал много пъти, е като готвенето – всеки майстор-готвач си има собствена рецепта и манджата не може да е по вкуса на всички. Дори задължително трябва да не е по вкуса на всички. Така се ражда разнообразието. Ето, например, всички харесват Хари Потър, а на мен са ми по-интересни онези, които мразят нахалното джудже с очила. Защото са по-малко :))) И така, благодаря ти, че четеш и коментираш. Надявам се, че ще успявам да те провокирам и занапред.

    @estranged2: не мога да не се съм по-съгласен с теб за това, че сме част „от една механична система, която ни държи и която работи дори и вътре в самите нас“. А прекаленото мислене е задължително. Винаги съм подкрепял мързела и егоизма като градивни черти на характера и рецепти за оцеляване в един хем демократичен, хем феодален, хем много объркан и технологичен свят. НО при едно условие: да не те мързи да мислиш. Да те мързи да вдигаш тежко може. Има кой да я свърши черната работа, но запoчне ли да те боли главата от много мислене, тогава с теб е свършено…:)))
    Очарован съм от начина, по който си се опитал да вникнеш в героите. Да, всеки си има своята „Справедливост за всички“ и аз не натрапвам мнението си. Просто разкзвам една история с тайната надежда, че това, което пиша не са пълни глупости, хехе. Затова се придържам към реалността. One cannot deny Life, because life is real and shit happens.

    Коментар от asktisho — септември 18, 2007 @ 11:09 am

  51. И това, написано от човека, чиято автобиография ме остави без дъх от смях:) Купувам я!

    Коментар от Poli — април 1, 2008 @ 11:56 pm

  52. @ Poli: някак се оказаха свързани нещата, да… :))))

    Коментар от asktisho — април 2, 2008 @ 12:40 am

  53. […] дойде бързо – след около 20 часа ;). Той беше същия и с предната книга на Тишо – книгата се чете толкова леко и приятно и толкова […]

    Pingback от LeeNeeAnn » Blog Archive » Душа назаем — юни 11, 2008 @ 1:13 am

  54. […] незапознатите, “Справедливост за всички” е дебютният ми роман, който излезе миналата година. […]

    Pingback от Справедливост за всички online « Писателският блог на Тишо — юли 3, 2008 @ 2:26 pm

  55. […] на това ми твърдение е Тихомир, който предостави първата си книга за издаване на издателство, а втората си книга издаде […]

    Pingback от LeeNeeAnn » Blog Archive » Как се издава книга в България — юли 17, 2009 @ 4:06 pm

  56. Поздравления за книгата-страхотна е, прочетох я на един дъх точно за една вечер. Признавам си, че в началото бях скептично настроена, после видях някои неща, хора и мисли от собствения си живот и това засили интереса ми още повече. Съвременната проблематика също адски бързо грабва съзнанието, а бързата смяна на действията те държи „вързан“ за мнитора.
    Искренно поздравявам автора за великолепната книга. Четенето на книги, и то увлекателни, е най-голямото ми хоби и със сигурност тази беше много увлекателна, интересна и интригуваща. Мисля само, че заглавието не е съвсем подходящо, но това си е лично мнение. Очаквам следващата книга с нетърпение.
    Още веднъж поздравления и много следващи творчески успехи. Дано има повече такива български автори, за да не четем само преводна литература.

    Коментар от Светослава Николова — юли 28, 2010 @ 11:26 pm

  57. @ Светослава Николова: Мерси много за разточителните комплименти! Чудесно е да разбера, че съм успял да ви докосна със сюжета на дебютния си роман. Съгласен съм с вас, че четенето на увлекателна литература е прекрасно хоби, което доставя огромно удоволствие. Уверявам, че и с писането е така. Особено когато знаеш, че има с кого да споделиш. В тази връзка писмото ви е много важно за мен и още веднъж ви благодаря за сърдечното отношение! Що се отнася до „следващата книга“, тя отдавна вече е факт, поне от гледна точка на хронологичното време 🙂

    https://asktisho.wordpress.com/2009/07/01/take-that-book-2/

    Дори в момента подготвям трета. Този път е сборник с разкази:

    https://asktisho.wordpress.com/2010/07/27/nekadaelqtoo/

    Коментар от asktisho — юли 29, 2010 @ 6:15 pm

  58. „Разточителните комплименти“ са базирани върху очевидна истина. Едва след като написах коментара видях мненията на другите хора и след това разгледах сайта ти(предлагам да си говорим на ти, ако си съгласен). Малко съм позакъсняла с откриването и разглеждането на блога, но затова пък смятам да поправя тази грешка. Не съм от хората, които пишат коментари само „заради спорта“ и не правя четки-този роман наистина много ми допадна, а тези дни смятам да прочета и втория. Разпознах себе си в Даниела, в някои ситуации. Другите персонажи също не са ми чужди и това е още една причина четивото да ми подейства като балсам (измежду всички литератури, които държа като изпити и някои мноооооооооого безинтересни книги). Допадна ми и че не заемаш позиция в разказването си, защото според мен един човек или литературен персонаж не би могъл да бъде само положителен или само отрицателен. Все пак и в реалността всички ние в един момент сме добри, а в друг не. И това по-скоро зависи от гледната точка или мирогледа на човека. Всички осъждаме мислено Християн, и да, несподелените чувства не би трябвало да го правят убиец, макар и не могъл да осъществи намерението си, но само човек, обичал истински би бил в състояние да разбере емоцията му. Комплексите му също са присъщи на една не малка група хора, а и кой не би искал кариера, признание, оценка?! Може би осъждаме мислено и Даниела за начина й на манипулация-коя жена не манипулира мъжете-която не може.Тези, които не могат стоят и търпят всичко, ако намерят богат мъж, само защото той бил материално задоволен(аз лично познавам поне 5 такива). А колко са малко тези, които са силни духом, независими са и не се страхуват да кажат НЕ (на думи всяка е такава, но не и на действия).
    Относно писането-да знам, че никак не е лесно (пак от личен опит). Аз пиша поезия, но за себе си и искрено приветствам смелостта ти за публичност на „децата“, родени от съзнанието ти. Говоря за това, че всеки се радва, когато го похвалят, но не всеки ще приеме спокойно, радушно или дори градивно критиката. Работя в местен вестник като журналист и знам отлично, че писменото изразяване не е „за всяка уста лъжица“.
    Имаше някъде коментар, че историята е едва ли не „нищо ново под слънцето“, особенно за прерязаните спирачки. Ако се обърне внимание кой сюжет на филм, или коя книга днес е открила нещо ново?! Ние не откриваме сега топлата вода, но не се замисляме, когато я използваме нали?!Съгласна съм и че огромният преразказ отегчава, а и адски трудно се пресъздава диалог. Както казваше главният ми редактор-от всичко можеш да направиш новина, стига да си находчив и идеен. Бих казала-всеки делник би станал добър сюжет за книга, стига авторът да успее да го изрази с дух и да вложи онова, което ще го разграничи от обикновените историйки. А ти имаш този усет, нюх и различен начин на изказване.
    Писах прекалено дълго, извинявам се за което, но исках да споделя мислите си. Защото вднага след като прочетох романа го препоръчах на още няколко човека, но те все още не са го прочели и няма как да разменим мения.
    Най-много ме радва фактът, че има български автори, които си заслужават да бъдат прочетени. А според мен ти, Тишо, си такъв. Факт е,че масата от българската аудитория не го оценяват и малко четат хората, и може би затова библиотеките са полупразни, жирналисти, учители, политици и други прослойки на обществото ни, се изразяват и пишат полуграмотно. Това само показва умствената изостаналост на масата, но не означава, че няма изключения. Какво пречи например един български автор, творец да бъде известен, оценен и харесван? Защо да четем само английски, френски или от друга народност автори? С радост бих ги прочела и изживяла емоциите и на други български автори. Жалко е, че в малка България завистта и злобата са голям прецедент, че интелектуалните хора, които искат да четат, да знаят, да се образоват и отделят време, средства и емоции за това, също са малко. Може би и заради това немалка част от съвременните ни творци остават непознати за масата. Искренно те приветсвам за успеха, желая ти още много качествени книги и признание на читателите ти. Дерзай и смело напред и нагоре!

    Коментар от Светослава Николова — юли 29, 2010 @ 10:56 pm

  59. @ Светослава Николова: Повечето жени разпознават себе си в Даниела, малко или много. Някои пък я отричат като невъзможен образ. Само дето аз не видях нищо невъзможно в образа й 🙂 И, ако ролята на Даниела действително е нито положителна, нито отрицателна (категорично), то някаква особена омраза към нея в сюжета липсва. Надявам се 🙂 По-скоро предобладава симпатията като емоция. У автора и у читателя. Това е нормално – силните хора будят или завист, или симпатия. Средно положение няма. Права си, че „всеки се радва, когато го похвалят, но не всеки ще приеме спокойно, радушно или дори градивно критиката.“ Старая се да бягам от клишетата на егото и да не действам първосигнално, когато уринират върху творчеството ми, особено ако го правят злобно и с „аромат“ на злъчна завист, но не винаги успявам. Което само потвърждава наблюденията ти: „в един момент сме добри, а в друг не.“ Има български автори, които си заслужава да бъдат прочетени и те никак не са малко. Няма да изброявам имена, защото не искам пропуснатите автоматично да попаднат в списъка с „не стават за четене“. По-важното е, че аз самият попадам в списъка с тези, които стават за четене, според теб. Важно е, защото няма по-справедлива и по-окончателна присъда за творчеството на един автор от присъдата на неговия читател. Даваш ми кураж и смисъл да продължавам напред! От сърце ти благодаря!

    Коментар от asktisho — юли 30, 2010 @ 12:09 am

  60. Прочетох еп.1 и засега е много интересно! Определено ще я прочета цялата!

    Коментар от Priscilla Milan — октомври 14, 2010 @ 8:51 pm

  61. @ Priscilla Milan: радвам се да го чуя. Споделете впечатления след това. Хм, интересен блог сте подхванали 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 15, 2010 @ 12:40 pm

  62. Мии, не ми хареса! Толкова много харесвам Тишо като писател, ама тази история изобщо не ми хареса. Много нереално звучи. Няма да навлизам в подробности, но не можах да повярвам на втората половина от книгата. Имам чувството, че в един момент докато си писал си се уморил и си бързал да го завършиш. Всичко това го казвам с приятелски чувства и няма да спра да те чета.
    Книгата купих преди една седмица от он-лайн книжарницата на Пингвините.

    Коментар от Милена — август 31, 2011 @ 2:49 pm

  63. Милена, това е дебютният ми роман, прояви малко милост. Ако искаш, ще ти върна парите. Нищо, че не са влезли в моя джоб. Но ще трябва да ми изпратиш копието в замяна, тъй като има други хора, които биха искали да го притежават, а то никъде вече не се продава…не и с автограф 🙂 Благодаря ти от сърце, че реши да споделиш откровено мнението си с мен. Твоят коментар е по-ценен от всички „хвалебствия“, защото показва, че съществуват читатели, които не харесват 100% от нещата, които пиша. Парадоксът е, че аз също съм един от тях 🙂 Не че не си обичам творбите, но един ден съм на тази вълна, а друг ден на съвсем друга и „Справдливост за всички“ ту я презирам, ту я обожавам или слушам как ми я хвалят. Сещаш се, няма угодия. 🙂 Няма и нужда от угодия. Липсва ми мотивацията да угаждам на всички. Знам, че не мога. Дори на себе си не мога да угодя, хехе. Но се радвам, че имам теб. Дано да си достатъчно искрена. И пак повтарям – прояви милост. Това е само дебютен роман. 🙂 Но ако оплюеш „Душа назаем“ вече ще си дърпаме косите 🙂 Закачам се. Нищо лично. Всичко прекрасно ти желая, продължавай да четеш и коментирай винаги тук, когато пожелаеш.

    Коментар от asktisho — септември 1, 2011 @ 8:59 pm

  64. Аз затова писах от къде я купих, ако някой я търси да знае. „Душа назаем“ е любимата ми книга, ама най-любимата. Затова реших да прочета другата ти книга, като имах едно наум, че е дебютна. И понеже имах големи очаквания, може това да е причината за разочарованието ми. Проявила съм милост, повярвай ми!

    Коментар от Милена — септември 2, 2011 @ 12:37 pm

  65. @ Милена: Вярвам ти. А не нямало за какво. Животът е хубав. Нали?

    Коментар от asktisho — септември 10, 2011 @ 11:15 pm

  66. Защо не мога да отворя 2 част?Много ми е интересна,помогнете!

    Коментар от Снежанка — декември 25, 2013 @ 4:12 pm

  67. Аз съм обикновен читател, попаднал случайно на творчеството ти. Книгата предизвика доста емоции в мен, преживявайки заедно с героите- ту се ядосвах на Християн, ту се възхищавах на Даниела. В началото си мислех, че заглавието е свързано с библейската справедливост, но в края разбрах, че става въпрос за собствената ни житейска справедливост-тази спрямо себе си.

    Коментар от Радост Кондева — януари 1, 2016 @ 8:00 pm

  68. @ Радост Кондева: Благодаря ти, че отдели от времето си за дебютния ми роман! И за смисления коментар. Желая ти здраве през новата година.

    Коментар от asktisho — януари 7, 2016 @ 2:43 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s