Писателският блог на Тишо

януари 14, 2008

I Love Techno

Filed under: СТАТИИ — asktisho @ 12:59 am
Tags: , , ,

5.30 сутринта. Излизаш от залата уморен, доста изпотен и психически разтоварен. Целият стрес си го оставил вътре – в морето от басови звуци. Рядко ходиш на фитнес, но пък едно парти компенсира поне пет посещения на залата с лежанките. Мускулите ти треперят от нервна възбуда. Не помниш последните два часа. Любимите ти два часа. Все едно някой е издърпал кабела от врата ти, като в Матрицата. Ънплъгнат си. Оставяш на плътния бас да държи ставите ти във въздуха, да ръководи движенията ти. Оставаш насаме със себе си, но не мислиш за нищо. Погълнат си от саунда. Това са твоите два часа динамична медитация. Същото може би са изпитвали индианците около огъня, под ритъма на кожените тъпани. Ти си наследник на една древна традиция.

Сега ще ви разкажа как заобичах техно музиката. Ще започна с уговорката, че и много други музикални жанрове са способни да ми напълнят душата. Една цигулка, например, може да ме разплаче. Едно Адажио – също. Обичам пианото и особено неговия най-голям брат – органа. Но най-много обичам баса. Долните честоти. Ниските вибрации. Като в “Drop it like its hot” на Snoop Dog, if u know what I mean. Музиката без бас за мен не е музика. Високите честоти ме изнервят. В рока най-много обичам бас китарата, касата и барабаните. Тях следя. Само тях чувам. Обичам техно, защото ми дава в изобилие това, от което се нуждая: ритъм. И защото всеки сет за мен е вдъхновение – една приказка, един спомен от бъдещето. Бъдещето ме вълнува повече от миналото и настоящето…

Всичко започна с Жан Мишел Жар. Тогава бях рапър. Тежкият, гангстерски рап от края на 90-те ме привлече именно с басовото си звучене. Дори се изживявах като квартално гангстерче. Имах си уникален скейт и разнасях касетофон HITACHI. Нарязвах си дънките на ивици под коленете. На ризките пък им откъсвах ръкавките. Носех само маратонки и кецове с “изплезени езици”. Бях девствен и никога не ме бяха били, нито пък аз бях удрял някого, но с другите сополиви хлапаци от квартала се надлъгвахме денонощно кой колко метъли е пречукал и колко курви е изръшкал през уикенда….докато е бил с техните на село. Бяха романтични времена. В училище ми пишеха шестици, но не подозираха за “тъмната” ми страна. Докато не чух Жан Мишел Жар.

Това беше първият спомен от бъдещето. Първата футуристична приказка. Бащата на електронната музика ме накара да се поинтересувам от този непознат за мене дотогава жанр. Естествено, обърнах се към приятел, който вече беше вещ в занаята. Попитах го какви касетки да си купя – от онези “Унисонските”, нали бях гъзар….

Отговорът му беше лаконичен: “Продиджи, Маруша, Уестбам”. “Бам, бам, бам” – така се казваше първата касетка с техно музика, която ми привлече вниманието в магазина. На корицата имаше нарисувани чукове, естествено. Издразних се малко от прекалено бързия и еднообразен ритъм, но в албума имаше една песничка, която ме промени: “No Good” на «Prodigy”. Помня, че я слушах постоянно, в продължение на дни. И вече бях зарибен.

Следващата стъпка беше ясна – купих си целия втори албум на Продидижи. И апетитът ми се изостри. Исках да притежавам първия – “Experience”, но в онези тъмни времена той се продаваше само на пиратски записи по разни ъндърграунд магазинчета във Варна. И ето че Съдбата беше на моя страна. От училище ни заведоха на опера във Варна. Организирано. Целия клас. Първата ми работа беше да си намеря албума. После прекарах двата часа, в които Кармен се опитваше да ми привлече вниманието от сцената, със слушалки в ушите. Не можех да повярвам на това, което се случва. Ами че аз имах нужда от точно такъв звук. Открих себе си и електронната музика в благодарение на Варненската опера. Fate is a strange thing.

Продължението е ясно. Преместих се да живея в София, където ме очакваха първите Metropolis-и. И така до ден днешен.

Времената се менят, нравите – също. Но внушенията на музиката си остават. Е, признавам си с ръка на сърцето, че малко ми втръсна от индустриалния звук на минимала, който боготворях като лейт тийнейджър и ранен студент. Хасучето с неговите мелодични отклонения силно ми допада. И въпреки всичко продължавам да се пълня най-много от дълбоките, басови, технологични потапяния в бъдещето.

Яд ме е само, че наркотиците и “клубната култура” развалиха партито. Клубната култура, според мен, отсъства в България. Ако не ми вярваш – иди изкарай една седмица по клубовете в Берлин. Петдесет годишните чичко-паричковци с техните 16 годишни държанки, които кесят на бутилка усики около бара в PR, Yalta и Червило ме дразнят. Дразнят ме и малките друсалки с големите като обръчи обеци и диско-прическите, които влизат по трички в кенефа, за да си пудрят нослетата. Тези хора са там не заради музиката, а за да ги видят колко са модерни. Да си покажат новите ботушки, новата жена-трофей, дебелия портфейл и дебелия врат в “модерния” клуб.

Или пък са дошли да друсат. Fuck Off. Заради тях все по-рядко инвестирам в “клубен живот”. И продължавам да харесвам огромните партита в зала, защото там можеш да срещнеш най-много истински ценители на твоята музика. Съжалявам единствено за дечицата, които не могат да се насладят на музиката без опиати. Това си е изцяло за тяхна сметка, обаче.

Ще ми бъде интересно да науча как ти заобича твоята музика, независимо каква е тя. Ако имаш време и желание да ми разкажеш, разбира се…

Тихомир Димитров

Advertisements

47 Коментари »

  1. От това което си написал като развитие на музикалния вкус, вероятно в момента си deep & tech house фен?

    Коментар от brani — януари 14, 2008 @ 1:27 am

  2. Е не просто първите два абзаца отразяват едно към едно как се чувствах като излязох от партито по случай 8мия рожден ден на Искейп…The DJ has blown my minD ;)Все едно се бях надрусал, толкова яко се чувствах. Оставил целия емоционален товар и просто движещ се в ритъм с музиката, всичко останало без значение като някаква странна форма на медитация…

    ПС.
    Много добра статийка, Тишо. Тхумбс уп.

    Коментар от Някой друг — януари 14, 2008 @ 1:41 am

  3. И не само…:) А ти?

    Коментар от asktisho — януари 14, 2008 @ 1:43 am

  4. Мерси, Някой друг. Опитвам се да бъда искрен, но не винаги ми се удава. Този път май успях. 🙂

    Коментар от asktisho — януари 14, 2008 @ 1:44 am

  5. Ееее братле 100% супер мн ще ти хареса Hardstyle. Ако се сещаш за какжо говоря. Супер плътен bass + reverse bass. Пробвай 😛 Статийката е супер

    Коментар от DrPoison — януари 14, 2008 @ 1:58 am

  6. По-скоро ще те поздравя за статията, отколкото да коментирам. Аз съм музикален помияр по рождение и усещам, че животът ми минава през различни периоди – евъргрийни, рок, хард рок, руска емигрантска музика, сръбска естрада, …

    Коментар от BORIME4KA — януари 14, 2008 @ 1:58 am

  7. Зависи от моментното настроение. Като цяло преди харесвах по-лежерни нещица като например по-старите хед канди-та; сега това ми „Аз“ мина на „джееез“ и ембиънт 🙂 а въпросният мелодичен хауз – рядко, и то най-вече като се затопли ..

    Понякога и аз зареждам батерията с по-приглушен и тътнещ звук, по възможност без вокал хехе, не знам, сложно е за обяснение. :>

    Коментар от brani — януари 14, 2008 @ 2:15 am

  8. Добро писание. 🙂
    И да се знае от рано:

    Carl Cox @ Metropolis
    19 April 2008, Saturday
    Winter Sports Palace

    Коментар от Борис — януари 14, 2008 @ 9:49 am

  9. „Яд ме е само, че наркотиците и “клубната култура” развалиха партито. Клубната култура, според мен, отсъства в България. [..] Това си е изцяло за тяхна сметка, обаче.“ – Thums up!!!

    Аз от стилове не разбирам; ако техното мекефи, то ме кефи и точка, стилът за мен е от второстепенно значение.
    (Ето още за музиката от мен: http://hamaelleon.wordpress.com/2008/01/13/spider-dream/ и http://hamaelleon.wordpress.com/2008/01/10/ecstasy/) 😉

    Коментар от Hamaelleon — януари 14, 2008 @ 10:27 am

  10. meet u there

    Коментар от asktisho — януари 14, 2008 @ 11:43 am

  11. Здравей Тишо! Радвам се, че открих още един блогър, които да харесва електронна музика. Неотдавна се питах има ли такива хора, защото в блог пространството съм забелязал, че повечето хора слушат предимно черна музика, рок и попфолк.Разбира се има и блогъри, които да харесват джаз и класика (такива слушам и аз), но специално блогъри, които слушат електронната музика са голяма рядкост.Ето, как аз заобичах тази музика:

    http://avangardisco.blogspot.com/2006_06_01_archive.html

    Коментар от albinos — януари 14, 2008 @ 12:08 pm

  12. даже и самия жан-мишел е голяма друсалка. няколко години се мъчил, докато разбрал, че предпочита да прави музика трезвен 🙂

    Коментар от nname.org — януари 14, 2008 @ 12:18 pm

  13. Ambient и trip-hop. 🙂 Техно в твърд вариант не ме влече.

    Коментар от Вера — януари 14, 2008 @ 1:13 pm

  14. „….Оставяш на плътния бас да държи ставите ти във въздуха, да ръководи движенията ти. Оставаш насаме със себе си, но не мислиш за нищо. Погълнат си от саунда. Това са твоите два часа динамична медитация…“ немога да го кажа по-добре!!!
    Progressive house и малко по-леките, комерсиални тракчета осмислиха отново значението „любима музика“!!! До такава степен всичко се беше изчерпало за мен, че можех с лека ръка да изхвърля всичко слушано до момента от балкона. Един ден постепенно от най-комерсиални, към не чак толкова…… и ЗАЦИКЛИХ ЗАВИНАГИ!!!
    На пръв поглед всички чуват само „тупца – тупца“, но колкото повече се заслушаш, толкова повече разбираш, че тази музика е повече от богата. В сетовете на световните dj можеш да чуеш такива ефекти и звуци, каквито никъде другаде не биха могли да се комбинират….
    Хаус музиката е като наркотик (все пак има и такива, полезни наркотици) колкото повече слушаш, толкова повече искаш, пулсът ти се ускорява, а съзнанието ти е жадно……… за basssss…….
    Иначе за Ялта, не си много прав Тишо. Смея да кажа че това е заведението, което посещавам най-често. Чичовци и техните държанки няма какво да правят в Ялта, защото този клуб ми напомня на by the way. Там ходят едни и същи хора, всички имат профили в tilllate, дори и да си сам бързо се ориентираш към компания (ако си редовен, повтарям!!!), като тесен кръг познати са….. Просто така са си го измислили хората. Чичовците няма на кой да демонстрират там… може би в Siners и PR….
    Друсалките обаче са масово явление – гнусно, гадно, тъпо и жалко явление. Няма известни личностни, няма безизвестни – всички друсат яко – по двама, по трима в wc-то… колкото успеят да се вмъкнат вътре…

    Коментар от elica's freak — януари 14, 2008 @ 2:31 pm

  15. Джаз и рок.
    Това са ми любимите стилове.
    Как се запознах с тях? По най-погрешните причини. Защото мразя да се нося по течението. Всичк лсушаха рап – за мен беше дразнещ и търсех пълната му противоположност. И я намерих в лицето на джаза.
    Всички слушаха чалга – аз прослушах рок. 😉
    И това от… 5 клас.
    Мда, може да се каже, че винаги съм била под ъгъл спрямо света около мен в някакви малки неща.
    Инмаче – техно прослущшах чак към 11 клас. Много неуверено, убедена, че всичко, което техното представлява е извинение на лапетата да се надрусат.
    Оказах се много в грешка и много се радва.
    И оттогава – джаз, рок, техно и гръндж. А метъл разбира се.
    Заради този прословут метъл разбих носа на един много отворен рапър. Реши, че не го кефи черната ми тениска (просто тениска в черно, без апликации, без нищо, просто черна тениска). Както и да е, спънах го и той си разби носа на тротоара 😉
    Повече не ми казаха и думичка от квартала, но ми излезе име на побойница. Хм.
    Помня една девойка от квартала как се потресе като й казах, че слушам джаз 😉

    Коментар от Eneya — януари 14, 2008 @ 3:35 pm

  16. We Love Techno 🙂
    От Металика към Продиджи,минимал,техно,d`n`b,psy trance и накрая хардтехно.

    Коментар от maumyh — януари 14, 2008 @ 4:52 pm

  17. Ееех, Тишо, интересна статия! Не съм фен на техното, но сега може би го разбирам повече.
    Да разкажа и нещо за моята любима музика (както подканяш всички в блога).
    Като второкласник се запалих по Дийп Пърпъл. Още нямахме касетофон, но бяха издадени по това време (1982-1983 г.) на плоча от Балкантон. Слушах ги на грамофона. След време се оказа, че това е сборен албум от сингъли. Имах и Queen, двоен албум, пак на Балкантон, и също сборен. Но не ме кефиха особено. И до днес не се кефя на Queen.
    После втвърдих стила. Първата касетка, която брат ми донесе, беше на Accept. Сега като си помисля- два албума- от 1981 и 1982 г., но не съм сигурен, никой не даваше описи тогава. После Мейдън, с великия The Number of the Beast. Май по това време бях единственият в класа, дето слуша жици. По ученическата ми чанта бяха надраскани надписи Iron Maiden, Accept, Metallica, Dio и т.н. Другите все още се кефеха на братя Аргирови (те бяха май доста популярни сред децата) и диско. А аз диското го презирах. Нямам спомени някое другарче да ме е тормозило за това. Може би заради ръста ми или по-големия ми брат. После се заредиха и другите неща, още албуми на Accept, Iron Maiden, Rainbow (имах един дето не ме кефи особено, от 1983 г., но с една известна песничка Can’t let you go). Впоследствие прослушах и Металика, странното е, че първата им касетка, дето я записах беше с албума им от 1988 г. и не ме закефи особено. И до днес не ме кефи тоя албум. Но виж, периода между 1983 и 1986 г. адски ме кефи, без Клиф Бъртън май групата според мен не я бива. Запалих се и по Halloween, Manowar, Runnig Wild и прочие групи. Имах и туй-онуй на Дио, кефеше ме. Имах Sodom, както и Venom, но не ми допадаха кой знае колко. Определено не си паднах и по траш-метъла.Сега Manowar ми изглеждат леко плоски, но ги слушам понякога за настроение.
    Някъде в 10-11 клас набарах и Uriah Heep. Преди тях бях намерил и Pink Floyd, а заедно с тях и Led Zappelin. Благодарение на другарчето ми Васко Гълъбов си записах доста касетки на Флойд. Някъде по това време набарах и Блек Сабат. И много ми харесаха.
    Трябва да се каже, че за мене музиката на тези групи беше всичко. Първият албум на Флойд, който си записах, беше „The Wall“. Не си паднах особено по него. Но виж, подобни медитативни състояния, но за разлика от техното са кротки, съм изпитвал на албума „Wish you were here“ (1975) и по-ранните им. Изобщо си падам по Pink Floyd, ама само до 1975 г. За разлика от тях, Юрая Хийп ми отразяваха всички прекрасни емоции от живота около мен. Лед Цепелин ме караха да мисля за света наоколо и с това колко може да е различен.
    Трябва да отделя и поне ред на една друга група – Queensrÿche, здравата слушах и албума им от 1988 г. „Operation: Mindcrime“. Както и Motorhead, Леми Килмистър и до днес ме кефи.

    Някъде по това време си записах и Дийп Пърпъл. Добре, че чичкото в студиото ме светна да си запиша „In Rock“ (1970) и „Mashine Head“ (1972), щото според него ако имаш място за два албума на Пърпъл, то тях трябва да си запишеш. Прав беше! Не след дълго имах и „Made in Japan“, който не го е слушал е половин човек! 11 клас се снабдих и с The Rolling Stones, като станах фен на групата с Брайън Джоунс (разбирай до 1969 г.). Тогава се появи и Васко Кръпката и веднага му станах лют фен. Та до днес…
    Като студент все повече слушах Led Zeppelin. Намерих си почти всички техни неща. Четях и текстовете им. Снабдих се и с повече албуми на Блек Сабат. Задълбах и в историята на Pink Floyd. Led Zeppelin беше групата, поради която започнах да скитосвам на стоп из страната (е, и в комбинация с няколко книги плюс различни културни влияния). Но това за скитането е друга тема. Важното е, че като ги слушах светът ми изглеждаше по-зелен, слънчев, свободен, изпълнен с интересни хора, с повече любов и разбирателство, щастие, усмивки, лично съвършенство. Оптимизъм след края на Студената война, както би го определил някой учен-дървеняк.

    Как тръгна музикалната ми еволюция нататък? Зарових се още по-надълбоко в рока, оня рок от 60-те до началото на 80-те години. Slade, The Birds, Kinks, The Animals, Hawkwind, Steppenwolf и още много. Според тест на сп. Нов Ритъм съм рок сноб. 🙂
    Напоследък се опитвам да изровя и американски фолк-певци като Ууди Гътри, ама човек трябва здраво и търпеливо да точи торентите. Минавам на все по-леки неща, достатъчно ми е китара и вокал. Важното е музиката да идва от сърцето.
    Така и не си паднах по Висоцки и Булат Окуджава. Но виж, Боб Дилън е по-близо до сърцето ми. Майтапа е, че вече голяма част от рок-музиката ми изглежда доста загубена и лишена от поезия най-вече. И здравата ме дразнят разни рок-групи (или с претенции за такива), които излизат по VH1 късо подстригани, гладко избръснати и облечени, и о, ужас! с дънки и сако. Нещо се изплъзва факта, че рокът е пролетарска музика и лигави дечица с бащи директори не могат да правят такова нещо.

    Та така,
    надявам се да не съм досадил на никой.
    Пожелавам ви да сте здрави и щастливи!
    Багера

    Коментар от Багера — януари 14, 2008 @ 6:20 pm

  18. Уау, къде ме върна човек…..

    …годината е 87-88 (бахти!) и по тва време в моите среди имаше два избора – или си метъл или си нищо и слушаш всичко от СиСиКеч до РосиКирилова. Имах некъв бегъл експириънс с метъла по радио Свободна Европа и Гласът на Америка (ех летата на село!) и бях бесен фен на Бийтълс и Щурците. Любимите ми моменти бяха концертите на Щурците, особено ако завършеха с бой от конната полиция и бягане през Борисовата. Тогава се усещах жив! След едно меле в летния театър някой „батко“ ми каза „Абе ти си ебати пънкара!“ и така от дума на дума разбрах, че имало такова нещо като пънк. Ами сега? От къде да го намеря? И реших – почнах да имитирам тия дето по тва време ходеха на Кравай – сещаш се, подострени отстрани прически, черни сака, кубинки и първи дупки по ушите (ебати как болеше). Вече го докарвах на вид ама още не бях чувал пънк. Драма.

    Първата касетка (някой от училище ми я даде, ама съм го забравил вече тоя благодетел) беше с Пистълс и Клеш. Втората с некъв ужасен запис на пънк на испански, който години по-късно разбрах, че е бил на La Polla Records. И се почна – Iggy, Stooges, New York Dolls, UK Susbs, Dead Boys, Stranglers etc. etc.Мразим тоя, мразим ония. Скиновете са боклуци (бой!), уейфите са путьовци (бой!), металите са селяци (бой!)..бахти, направо е чудно къв процент от тогавашната ми група оцеляхме. И всичко това гарнирано с истерично търсене на нови записи (жив да е Славчо Лазаров и студиото му в Подуене), разказване на измислени истории за пънка (господи, колко соц-невинни сме били, всички вярваха, че клипа на Сид Вишъс към My Way е документален филм и той наистина застрелва публиката си:) и по пионерски препрочитане на трудовете на руските анархисти, за да сме „идеологически подковани“.

    Както и да е, но от тогава тази музика не е напускала вените и за минута. Напълно те разбирам какво е ритъма да превземе тялото и мозъка ти – просто се пренасяш в музиката и забравяш за всичко. Мръсотията остава някъде там и ти си новороден и невинен. Концертите са най-добрата дрога на тоя свят!

    Коментар от слави — януари 14, 2008 @ 7:26 pm

  19. Това е много странна статия – сякаш разделена на две части. Едната за музикални предпочитания, а другата за нрави и обичаи.

    Не съм в състояние да кажа какво обичам да слушам, защото за мен верният отговор е – слушам качествена музика. Като започнеш от провлачените родопски мотиви, през гения на Павароти, Моцарт и Верди,през Жан-Мишел Жар, Пинк Флойд, Дийп Пърпъл, Чикаго та чак до Дейв Матюс Бенд и System-of-a-down (ако въобще ги знаете в България). Бас? Гордея се със системата си – с помощта на специална апаратура доказах, че в къщи с имам удоволствието да да слушам 16 Hz звук – то в същност не е звук, а усещане за земетресение вътре, в корема! :-))) Интересното е, че има много малко произведения, които стигат до такива екстреми – в същност, единственото произведение, което съм чувал е концерта на Камий Сен-Санс за орган и оркестър, в който има точно 16 Hz „звук“ – записан майсторски от един от четирите органа в света, които са в състояние да възпроизвеждат такова нещо. Но дори и майстор на композицията като Сен-Санс е направил това произведение по-скоро като реклама на инструмента, отколкото някаква музикална стойност. Не – от една картина не можеш да извадиш, да речем, червения цвят, и да кажеш „ето, това се казва картина!“ – нали?! Защото картината в същност е палитра, може би от всички земни цветове…

    А иначе,за скудоумието на клубовете, където важен е парфюма и токчетата, а музикалната култура е непозната – не мога да съм по-съгласен! Да живее домашното кино – единствения начин да се насладиш истински на музикално произведение, без Дебл Врат да ти ходи по нервите!

    Сполай! :-))))

    Коментар от vladi57 — януари 14, 2008 @ 8:37 pm

  20. Napalno sam saglasna i te razbiram.partitata predi 5-6 godini nqmat ,ama nqmat ni6to ob6to s dne6nite.predi kakvo be6e.Naprimer“zimniqt dvorec“,10hil.du6i i Carl Cox,prosto zabravq6.Vsi4ki super gotini i otpusnati,a sega neshtata sa malko po-povarhnostni.Kofti,no e taka.Pove4eto hora sa super ograni4eni i ni6to ne razbirat ot muzikata,koqto izob6to ne 4uvat.No neka e taka,vseki ima pravo da se pravi na „fasion“,da si drusa i kakvo li o6te ne,za da e v o4ite na horata.:)))

    Коментар от tedka — януари 14, 2008 @ 10:21 pm

  21. А най-фешън е да се освирква настоящето, битието на БЪЛГАРИНА, на друсалките, на мутрите, на хейтарите… Друго си беше едно време…преди 5-6 години, когато всичко беше просто земен рай, когато хората не се друсаха, дрогата беше непозната на човечеството и имаше все свестни хора с морал и ценности. Какво се промени!?!? Къде ни доведе този така наречен преход, драги сънародници.

    ПС. фешън се пише fashion 🙂 а и на бг за си проличи ироничното се произнася фьешън.

    Коментар от Някой друг — януари 15, 2008 @ 3:41 am

  22. Eвала!
    Най-малко тук съм очаквал да чета за техно музиката и сблъсъка й с младежта.
    Няма да разказвам какви са моите влечения, зашото целият ми блог се крепи на тях, твърде видно е > its all about music.
    Поздрави 🙂

    Коментар от bronco — януари 15, 2008 @ 12:55 pm

  23. Ъ, не че нещо, но тези неща ас факт и дразнят почти всички, кото не са в дадената графа.
    Може да имаш късемт и да нямаш вземане-даване с такива хора, но те си същестуват.
    Е, разбира се е абсурдно да се твърди, че преди е било по-добре. Но сега е… зле. От твърде много свобода, стана на слободия.
    Тишо, наистина, намали ги малко тези чуждици.

    Коментар от Eneya — януари 15, 2008 @ 1:03 pm

  24. Наистина ми беше интересно да прочета кой как е залитнал по неговата си музика. Това е, защото изпитвам уважение към хората с дефиниран музикален вкус. Ограниченията са за ограничени хора, естествено, далеч съм от мисълта, че като ти допада един тип звук, трябва да забиваш само на него. Има си моменти, настроения, хора, обстановка, алкохол и наркотици, които са подходящи за слушане на всякакъв тип музика. Както може би става ясно от постинга, аз не слушам единствено техно, но това е моята си музика, като цяло – електронният саунд ме влече, но и в него има неща, които харесвам и неща, които не чак толкова. Но трябва да си лумпен, за да пренебрегнеш стилното звучене на класическия джаз, трябва да си духовно сляп, за да не усетиш възторга от органовата музика, която вече няколко столетия пленява душите на хората, трябва да си идиот, за да не разбираш бунтарското в метъла и социалните послания на рап-а. А пък за самотните моменти си има чил, транс, трип, абе свят голям, свят широк, за всекиго по нещо има….Така че, благодаря на всички, които споделиха! Прочетох историите ви с интерес и надявам се – не само аз.

    @Енея: ми какви чуждици, те са си направо цели изречения на чист английски език. И не виждам защо да се пазя от тях. Ето, например, как да кажа на български „pardоn my french“ така, че да постигна същия ефект…? Ми няма как. Иначе и аз мразя чуждиците в българския. Ето ти един пример за грозни чуждици: „Шумпетеровата концепция за иновацията на корпорациите“. Превежда се като: „Тероията на Шумпетер за подобренията във фирмите“. Българският език е достатъчно богат. Но когато говорим за музика и начин на живот, създадени в англоезичния свят, употребата на английски думички понякога е неизбежна.

    Коментар от asktisho — януари 15, 2008 @ 1:34 pm

  25. за музика и филм, ок, но огледай си постовете, понякога имаш излишни чуждици.
    Впрочем, виж това: http://dni.li/2008/01/10/whyms/

    Коментар от Eneya — януари 15, 2008 @ 1:43 pm

  26. Хубаво си го написал, че и достъпно, като за непросветени 😉 Защото тази музика и изживяването и са непознати за голяма част от аудиторията, знаеш.
    Иначе явно имаме общи неща – и мен ме влекат басовете. Дават ми ритъм и плътност на звука, а това е, което най-обичам. Плътност. Затова и не понасям съвременния минимъл, примерно – твърде „разчупен“ ми е, убит, някак анемичен.

    Слушам много и най-разнообразни неща, не само електронни. Навремето „тръгнах“ с обичайното – Prodigy и Astral Projection. Оттам все по-надълбоко и по-надълбоко, до живите партита и уж ъндъграунда. Иначе преди това бях на диско и денс, като и в тях ме влечеще все същото – басове, бърз ритъм, динамика. Баналните текстове да не ги коментираме 🙂

    Именно наркотиците и тотално изкривеното възприятие на младите ме накараха да се отдръпна от мероприятията на живо, партитата… Не че е нещо ново – тия неща винаги ги е имало, да. Просто нещата все повече се опорочиха. Някой ден ще пиша за това, отдавна му се каня 🙂

    Коментар от cx — януари 15, 2008 @ 8:32 pm

  27. Вижте,хора,малко ми е кофти,че всички говорите за това как младеща ходела по партита само,за да си покаже новите дрешки и да си „напудри“ носа…аз съм на 19год и от две години се интересувам от електронна музика,а от 1год наистина съм се влюбила в техно музика…и мога да ви уверя,че нямам нищо общо с представата ви за гримирани и „лъскави“ момиченца…минала съм през доста голяма част от музикалните стилове,както доста от вас,но сега съм сигурна,че именно техното е „моята голяма любов“….с удоволствие бих разговаряла с някой от вас,защото със самооценка няма да ви обедя…
    А относно статията-наиситна ме трогна и може би поне на 80% отговаря на това,което чувствам…БРАВО!!!
    Поздрави!!!

    Коментар от i_love_techno — януари 16, 2008 @ 10:24 pm

  28. @i_love_techno: мерси за хубавите думи! За съжаление по партитата често можеш да срещнеш малката друсалка, обаче. Тя е по-скоро правило, отколкото изключение. Тя е навсякъде. Особено по клубните партита. Не че на фестивали ги няма. И тук не става дума за хора, които пушат по един джойнт, за да им е по ийзи-бизйи, става дума за тийнейджъри, които друсат амфети ежедневно или пък крадат (чукат се с чичковци на възрастта на бащите им), за да могат да си позволят кокичка. Такива хора на 30 вече са парцал. Наскоро станах на 29. От десет години ходя по партита. Ако бях като тях сега нямаше да водим подобни дискусии…Идеята ми беше, че ако обичаш музиката можеш да се забавляваш и без опиати. Без алкохол дори…Радвам се за теб, продължавай само така!

    Коментар от asktisho — януари 17, 2008 @ 10:44 am

  29. Бидейки „чичко на възрастта на баща ти“ не мога да схвана нещо – защо, по дяволите е нужно хората (особено младите, пълни с енергия и емоции, и празни откъм грижи), да поемат тежки химически препарати, за да се веселят? Добре, чашка-две аклохол подпомагат духа на партито, отприщват емоциите, но да се извади „тежка артилерия“, предназначена да поддържа в полу-живо състояние раково болни в последна фаза в името на едното парти – не е ли това твърде много? Или, монотонния студен ритъм на техното предполага особена мозъчна нагласа, за да бъде усвоен? Искате ли да покоментирате на тази тема? Само не ме разбирайте накриво – не се опитвам да „морализаторствам“, а с пълното ми уважение към правото ви на избор, просто любопитвам…

    Коментар от vladi57 — януари 17, 2008 @ 6:47 pm

  30. @vladi57: техно музиката не е нито монотонна, нито студена. Това ми звучи като „класиката музика е скучна и /или старомодна“, а не е така. Просто трябва човек да има „ухо“ за нея. Въпрос на личен избор. Връзките между хора с огромна възрастова граница…също. Както казват, „пазарът празно не търпи“ и щом един човек има нещо, от което друг се нуждае, по един или друг начин двамата ще се разберат.
    Но не тук е проблемът. Проблемът е, че техно музиката традиционно се асоциира с наркотиците, което също е несправедливо, защото наркомани има и сред феновете на рока, сред пънкарите, сред рапърите, навсякъде. Но както казва един приятел „напоследък е модерно да си модерен“, а електронната музика става все по-модерна в нашето общество, употребата на наркотици също. Така двете понятия неволно се асоциират от незапознатите и старите консуматори, от преди техно културата да навлезе у нас, някак си остават извън картинката, докато те реално все още са си там…
    Ако въпросът ви е дали по някакъв начин дрогата прави удоволствието от техно музиката по-голямо, моят отговор е не, като тук трябва да се има в предвид истинската, синтетична дрога, а не марихуаната, която е по-безвредна от алкохола и цигарите дори. Говорим за екстази, кока, амфетамини, ел ес ди. Това са основните субстанции, които са „модрени“ днес. Според мен наркотиците пречат на възприятията, объркват ги и развалят преживяването, защото като предрусаш ти реално не можеш да чуеш никаква музика. Казвам го от личен опит, не съм Дева Мария и туй-онуй съм пробвал, за да знам от какво и колко да се пазя.
    За съжаление българската държава е абдикирала тотално от задълженията си и дори от грижата за децата и се стига до там, че през голямото междучасие съвсем спокойно можеш да си купиш всякакви боклуци, докато в училище обучение срещу употребата и вредата от тях просто липсва.
    Така че, един съвет – пазате децата си на каквато и възраст да са, по какивто и стилове да се увличат, защото нещата никак не отиват на добре и човек никога не е късно да пропадне, а семейното възпитание е последната, ако не и единствена преграда срещу злото. Надявам се да съм бил поне мъничко информативен.

    Коментар от asktisho — януари 17, 2008 @ 7:26 pm

  31. Благодаря за информацията. Искам да направя и едно уточнение – имам чувството, че те засегнах с думите „монитонен студен ритъм“. Както красиви са меките „топли“ форми на дървените мебели, така красиви са и изчистените геометрични форми на „студените“ метално кожени мебели – нали? По същия начин, звука на обой, например, можем да наречем топъл, докато електронно-синтезиран звук – студен. Преди всичко заради машинната прецизност на комютъра, които го синтезира. Що се касае за монотонността, тя изобщо не е характеристика на техното – Ения, Шаде, Сара Маклафлин и ако искаш дори Щраус с неговите валсове, са не по-малко монотонни, и това не прави тяхната музика нетърпима… Така че, моля да не бъда считан за враг на какъвто и да е тип музика (мразя MP3, Jpeg, WAW и пр. заради компресирането, което прави всичко да звучи плоско и тъпо, било то техно или класика)… В същност не – един тип музика бих понесъл в само в символични количества – веднъж годишно, ако всички едновременно се втурнат да ме убеждават, бих могъл да чуя някоя „чалга“… 🙂

    Съгласен съм, че всичко, което нарушава работата на мозъка, не може да подобри възприятията, и много се радвам, че има хора, които разсъждават по този начин. Само нека не обвиняваме държавата за всичко. В края на крайщата, тук си говорим за култура на личен избор! Желаещия винаги ще намери начин, дори с цената на това да се постави извън закона, за да си угоди – тук по-скоро трябва да говорим за родителите и възпитанието, което нито училището, нито каквато и да е държавна институция могат да дадат!

    Коментар от vladi57 — януари 17, 2008 @ 9:27 pm

  32. Моята история? 🙂
    Някъде през 2000та година +- няколко месеца един съученик ме запали по електронната музика. В началото беше някаква компилация с музика основно от Love Parade, след което си купих 1-2 касетки – не помня точно от кои години на Love Parade. Истинската мания започна с Westbam и албума DJF125…това беше истината. След като чух версията на Time Zone – World Destruction, електронната музика вече не ме пусна да изляза от редиците й. 🙂 Известно време слушах Westbam, Josh Wink, компилациите на Love Parade и Members of Mayday, ходих и на няколко Street парада, но някъде към 2003та, когато вече влязох в студентските редици, малко ги поизоставих. Все повече ми омръзваха еднообразните техно ритми. След известен период на неясни предпочитания преди около 3 години един приятел ми даде CD основно с транс и сред многото стандартни неща попаднах на Juno Reactor \някои по-стари записи – май беше нещо от Transmissions\. Откакто ги чух, не сменям плейъра :))) Оттогава отвреме-навреме намирам по нещо ново все в подобен стил – нещо от сорта на гоа/сайкъделик/транс областта. Последно бяха Shpongle.
    В момента телефонът ми звъни с „Pistolero“ на Juno Reactor.
    Просто не разбирам защо на хората им трябват наркотици, след като има такава музика?.. Стига да го желае, мозъкът може да стигне сам до върхови моменти и без помощта на упойващи вещества…

    Коментар от Цветана — януари 17, 2008 @ 11:10 pm

  33. За съжаление си прав, Тишо. Като човек организирал няколко партита с „Техно“ музика ( за познаването на стиловете въобще няма да влизам в пререкания ) трябва да се съглася с теб. Просто колкото повече става “ модерно да си модерен“, толкова повече започвам да се питам защо. Не защо е така, а защо продължавам да се занимавам в тая насока. Не е ли по-лесно да се обърна към някой от по- „немодерните“ стилове като джаза например? Отговора май ви е ясен – „It’s all about house music“. Някой от вас питал ли се е дали ние сме виновни, че не разбираме следващото поколение с присъщите му амфетки, чалгица, fashion victims и всичко останало? Аз все си мисля, че не е нужно да предрусаш за да „усетиш“ баса. Или вокала. Всеки си решава сам. Просто ми е чудно дали ако се развива всичко с тази скорост дали след 20 години ще има кой да решава.
    Музиката е музика. След това всеки си избира пътя сам.
    Peace !

    Коментар от Fjuty — януари 18, 2008 @ 12:33 am

  34. @ vladi57: не си ме засегнал. Разбрах те.
    @Fjuty: за мен не е нито следващото, нито предишното поколение. Аз съм част от него. Част от преебаното поколение. Драмата на нашата страна е, че всички поколения са преебани. И в тази сложна обстановка човек трябва да си опича акъла. It’s all abоut house music, наистина 🙂

    Коментар от asktisho — януари 18, 2008 @ 2:56 am

  35. ооооо,вижте,хора,наистина не разбирам как е възможно да поставяте въпроса за възпитанието,зависещо от родителите…нима някой родител би допуснал детето му да употрбява наркотици,нима ако родителя знае,че детето му има вероятност да побадне в среда на наркомани ще го допусне…МИСЛЕТЕ ЛИ?…ако моите родители имаха дори и бегли подозрения,че аз съм се докоснала и употребила каквато и да е синтетика(и аз не съм Дева Мария)-при положение,че се издържам сама и те вече не определят живота ми,ще бъда залостенаот зад девет врати и решетки та зад десета и те….просто ще бъдат сасипани…Дори не допускам,че моите родители са някое изклучение и други биха се примирили и дори съгласили с подобен факт!!!и аз също смятам,че управляващите са виновни за това,че „сегашното поколение“ има възможноста свободно да се снабдява и употребява наркотици…убедена съм,че за всички в тоя блог е ясно,че в някакъв период от месеца „органите на реда показват дейност“ арестуваийки някой дребна риба или малка частица от „храната“ на едрата(ако някой е следил случея Куйович например)…и така мисля аз-като бъдещ родител 🙂
    искам да кажа още много неща,но се притеснявам да не бъда погрешно разбрана.всеки има право на неговата гледна точка относно всичко поставено в този блог.
    Всеки има право на своя опит-било то дори с дрогата.
    Мир и любов да има,хора,и всичко е супер!!!

    Коментар от i_love_techno — януари 18, 2008 @ 9:06 pm

  36. Айййде ся пък управляващите и полицията ви били виновни, че се друсате.

    Коментар от Fil — януари 18, 2008 @ 10:46 pm

  37. i_love_techno, 35 🙂 има безхаберни родители. Всъщност не просто ги има, а повечето са такива. На приказки им пука, но не и на действия, не и достатъчно. Те никога не се интересуват, те никога не разбират, те никога нищо не правят. Да, когато разберат ще ореват света, ще им е много кофти и ще са много строги – но пак нищо съществено няма да направят. Няма да обяснят на децата си, няма да проведат адекватен разговор. Може да ги посплашат малко, както най-добре си знаят – наказания и крещене. Обаче със страх не се възпитава.
    То като им дойде на главата всички са загрижени… или се правят на загрижени. Но дори и тогава е на принципа „всяко чудо за три дни“.

    А сега си представи днешната младеж – малоумни, неграмотни, пропити с химия дечица. Представи си ги след няколко години, вече като родители. Как ще възпитават те, каква ценностна система ще демонстрират на децата си? Какво ще излезе от децата им?
    А от техните деца?

    И аз не съм някакъв консервативен моралист, просто нещата вървят на зле.

    Коментар от cx — януари 19, 2008 @ 1:22 am

  38. @ i_love_techno – според мен ако се стигне до положението „детето“ да потърси медикаменти за собственото си добро настроение, родителите отдавна са виновни. Казваш „те ако научат ще ме заключат“ – проблема е в това, че те не са могли да развият ценностната ти система така, че сама да противостоиш на такива „развлечения“. Да те заключват не работи – само биха разширили пропастта, която вече зее помежду ви! Държавата от своя страна може да направи много малко – ограничавайки достъпа до дрога, те само повишават цената и. Ако се сещаш, например в Холандия можеш законно да ползуваш всякакви боклуци, но много малко от тях в същност се ползуват от това си право!

    Коментар от vladi57 — януари 19, 2008 @ 1:34 am

  39. ць,а един баща с две деца си сви цигарката на опашката под Айфеловата кула (точно на 2м пред мен)…:)

    Коментар от maumyh — януари 20, 2008 @ 5:46 am

  40. Хубав текст. Напомня ми за времето, когато и аз прослушах електронна музика и проходих по партита преди около 10 години. Няма да се обеснявам как съм се зарибил, защото вече няма значение, а и мина много време. Само ще те посъветвам да престанеш да гледаш на „сцената“ тук в България, и да обърнеш поглед към съседните страни. Аз ходих, видях и осъзнах, че за мен няма вече място нито на Метрополис, нито в който и да било БГ клуб.

    Коментар от m1nd — януари 21, 2008 @ 10:09 pm

  41. Исках просто да ти кажа, че така бе и при мен. Не много отдавна 🙂 Всъщност бях на 12, когато открих ТОЗИ албум на Prodigy – „No good „.Революция :)Поне за нас(тогавашните деца на 12-13 години)беше така. Не се разделях с него. Дебнех кога ще пуснат клипа на едноименната песен по „неизвестно откъде появилия се“ на нашия телевизор музикален канал „Viva“. Майка ми се побъркваше. А на един коледен купон, организиран от училище (тогава вече бях на 13 и ходех с размъкнати панталони,накъсани дънки и т.н.), дадох на диджея в култовия ресторант „Дружба“ тази прословута касета на любимците ми. На учителките обаче хич не им хареса. Приятелите ми обаче бяха във възторг 🙂 И аз заедно с тях. Та така… Prodigy 🙂 После залитнах по други неща ( Massive Attack, Moloko, Trip, но няма да забравя няколко страхотни партита – точно като теб 🙂 Само че моите бяха във Варна – Comics. Не знам дали все още се казва така и дали работи 🙂 Абе, хубаво беше 🙂

    Коментар от Elis — януари 22, 2008 @ 8:24 pm

  42. много коментари… признавам, не успях да ги прочета всичките.
    Четейки това, което си написал, сякаш виждам себе си. Аз също съм фен на баса, на хаус музиката и на гангста’ рапа (ти на гангста’ рапа може би не си вече фен), но аз си останах.
    Харесвам също така много Снууп Догг и споменатата песен, затова и сега една от най- любимите ми песни е Nicole Scherzinger feat. T. I.- Whatever u like, точно заради баса. 🙂
    Но си останах твърд фен на хауса и на техното (индустриал и тек), без да съм залитала никога към минимала, понеже ми е много зациклящ. Обожавам Уестбам и Свен Вет.

    Коментар от Teodora — януари 22, 2008 @ 10:50 pm

  43. Доста мнения прочетох и се радвам, че има хора,’дето наистина знаят за какво става въпрос….It is really ALL ABOUT THE HOUSE MUSIC !!!
    Хора, които са усетили клубната атмосфера, не само в България…
    Няма да обяснявам каква музика „чувам“ и как се потопих в този космос, но влизайки в ролята на „проститутка“ се озовах в IBIZA (доста интересна история, но ме мързи да пиша)… За двата дена от живота ми…или за всичките тези дни и нощи откакто баща ми бог да го прости, ми купи ролковото AKAI, 83та беше…Или да ви разказвам за оргазма, преживян гледайки фима It’s All Gone…Е, сега съм на 37, гледам много телевизия (филми), но не съм дебел американец, нито съм с дебел врат, живея си времето на Земята и все още „вися“ по цели нощи със слушалки на ушите. Според мен, това е наркотика – музиката, която makes my day…About Snoop; – peace, brothers and sisters! Sven Vath – insane! Даже го раздава като „private dancer“ na Richie Hawtin..
    Ще ми се за всичко и всички тези имена, които споменахте в коментарите си да понапиша нещо, ама наистина няма да ми стигнат клавишите…много образно казано, но мисля, че музиката се чувства, не се описва..е, поне не се опитвам. Да си кажа и мнението относно блога на Тишо…все си мисля, че комплекси те гонят, но добре пишеш, успяваш да разбуниш кошера! За тези, дето все още не са го открили – http://www.mixupload.com
    Аиде, със здраве!!!

    Коментар от infobulgaria — февруари 16, 2008 @ 11:37 pm

  44. Супер статия, от доста време и аз мислех да седна да пиша относно музикалният ми вкус, но като гледам товята статия перфекто характеризира 70%та от прогреса на стиловете които слушам в момента, само дет аз все още си слушам hiphop и още стилове 😉
    Като цяло, много много не ги разбирам аз тез с тази „електронна музика“. Кефя се много на готините парчета, не ме е интересувало никога какъв стил са (deep, progressive, tribal…), не ме интересува 🙂
    Много се кефя на баса с лек reverb + добра мелодия, дори да е повтаряща се. Допълнителни примеси на нещо като рейв, т.е. високи, цикъл, нещо като минимъл. Това е моят вкус за електронна музика, споделям го защото ми е любопитно колко хора слушат такова нещо без да са се надрусали ? :))
    Да, казано честно тази смесица + >132BPM е доста тежка, цикъла е характерен за някакви друсалки (за съжаление), но мен ме кефи, това е музиката на която най-много обичам да работя, защото не ми пречи да мисля, ами напротив – помага ми!
    Другото, сетовете. Много хора не ги ценят, един сет е не само „начин да не ти е по-трудно да сменяш песните“ (понеже нали са на 1 :D), ами начин да видиш как друг чуства дадени песни. Подредбата на песните – техните текстове, мелодии, дори самият край на песента е важен, важен е начина на break in/outs. Всичко това неможе да се почуства от просто 1 „преслушване“, ами от слушане – лежиш и усещаш как леглото ти трепери, след секунди вече забравяш тежкият работен ден, лошото в теб.
    Това което аз харесвам като музика, лично аз дефинирам като „агресивна“ музика, готино е защото по този начин докато си почиваш едновременно, освобождаваш себе си от агресията породила се в теб.
    Доста се отпуснах да пиша и отклоних от темата, сори 🙂

    Мерси за хубавата статия, продължавай в същия дух 🙂

    Коментар от Любомир Петров — февруари 23, 2008 @ 11:35 pm

  45. mdma

    Коментар от san4es — април 2, 2008 @ 2:10 pm

  46. Prog/electro/oldskool rave. Това са моите стилове СЕГА.

    Преди това много и различни и като звучене, и като култура.
    Първо бяха Металика, ДиСи, Мейдън, Аксепт, Систерс, Уосп…
    След това дойде и пънка с Пистолс, Exploited, Toy Dolls
    След това казармата и „рап периода ми“. Но не сегашния лигав рап, а суровия американски рап с ePmd, PM dawn, 2Lifecrew, ранният LL Cool J
    Още докато бях в казармата (1992г), един приятел студент отиде на бригада в UK (от първите), и стоя там 6 месеца. Като се върна беше донесъл десетина касетки със запис от сесиите на BBC – Radio One, и от KISS 100 FM с trip-hop, break beat, oldskool rave & d’n’b. Касетките още си стоят, не съм ги слушал от поне 12-13 години, но са реликва и събират прах на един рафт.
    Та от тогава – далечната 1992 съм „зарибен“ по „електронното“. До 1999 нямах пропуснат Метрополис, даже още като бяха Atomwerk (без Стивън, но с Иво Рачев и DJ Ради, и Спирос и Такис), и си направиха първото парти в шатрата зад НДК през есента на 1995 (по онова време имаше такава конструкция там), и после в подлеза на Ялта пред Excalibur (ex Spartacus, сега метростанция и магазин на BILLA). 1996 станаха вече Метрополис, и „прощъпулника“ с първият гост ДиДжей „от запада“ беше партито с Маруша пак в Зимния (като сега), с невероятните за парти през 1997-ма 7000 човека екзалтирана публика.
    Стрийтпарадите по улиците на София, които за съжаление сега са останли само в спомените на участниците в тях.

    1997-8 времената на Гоа Транса с Астралите, Прана, Аркана, Man with no name…
    1999 на Слънчевото затъмнение август във Варна, пак с Маруша и Такио Ишино, партито на Свен за първи път в Бъллгария в Универсиада, Джош Уинк – Панаира в Пловдив, култовата Палата №10, злополучния 40-минутен концерт на Prodigy на Академик, и безброй други по стадиони и зали…времена, изпълнени с чист ентусиазъм и оптимизъм.

    Всичкия този извървян път през лабиринта на електронните стилове, ме доведе до Underworld, Faithless, Norman Cook и Sven
    Така постепенно израстнах и стигнах до 2005, когато открих Progressive, Tribal, Electro House, безбройните испански, холандски, френски и английски продуценти и ДиДжеи, и разбира се Swedish House Mafia, Sasha & Digweed, MK, Dubfire, Deadmau5…

    C U 2morrow @ Coxy

    Коментар от K-man — април 16, 2010 @ 3:48 pm

  47. @ K-man: мерси, че ми припомни всичко това! Били сме на едни и същи места по едно и също време през годините. С особено умиление си спомням Маруша в Зимния и стрийт парадите. В началото беше някак по-чисто. Дрогите преобладаваха по метъл и пънк концертите, а любителите на електронната музика бяха по-скоро ентусиасти, както ги представяш ти. Сега всичко е рзлично – сцената се глобализира и промени. Но, поне за мен, тръпката си остава почти непроменена.

    Коментар от asktisho — април 19, 2010 @ 7:45 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s