Писателският блог на Тишо

май 28, 2010

Да постигнем изобилието с даване. Капаните

Преди време написах есе на тема: „Да постигнем изобилието с даване”, след което получих тонове писма от читатели, коментиращи практически житейски ситуации, в които изложените от мен принципи или работят на 100%, или изобщо не действат.

Благодаря за чудесните писма! Помогнахте ми да разбера, че темата се нуждае от продължение.

Да си припомним правилата:

Простичко правило в природата е, че изобилието се постига с даване.

 

Даването води до получаване, a получаването – до даване.

Законът има четири малки следствия, с които трябва да се съобразяваме, ако искаме да го видим как действа:

1/ Винаги получаваш повече, отколкото си дал;

2/ Невинаги получаваш това, което даваш оттам, където го даваш;

3/ Даването трябва да ти носи удоволствие

и

 

4/ Между даването и получаването винаги стои интервал от време.

Това е всичко, което трябва да знаете.

Оказва се, обаче, че не е толкова просто.

Има капани.

Твърде лесно е да попаднеш в тях, защото отвсякъде дебне селски тарикат, който цял живот чака да срещне точно човек като теб, който обича да дава. И е готов да ти се качи на главата, ако му позволиш.

Що да не те завлече човекът? Нали и това е даване!

А какво става с третия принцип, че даването трябва да ти носи удоволствие?

Щом не ти носи удоволствие да гледаш как ограбват магазина, къщата, майка ти, баща ти, брат ти, сестра ти, кариерата, собствените ти мечти и всичко, което обичаш,  значи трябва да му отрежеш топките на селския тарикат.

Близко е до ума.

Да разгледаме и друга ситуация. Сигурен съм, че има бедняци, които всеки ден дават пари на просяци. Как звучи само, а? Пускат стотинки в пластмасови чаши и не постигат изобилие.

Пускат СТОТИНКИ.

Ами, пробвайте поне веднъж да преборите стиснатия задник в себе си и пуснете два лева. А защо не 20?

Защото покрай вас хвърчат Ауди-та и БеЕмВе-та с черни стъкла, които никога нищо не дават, нали? Гледат само да вземат. И пак са по-богати от вас!

Да, ама отново забравяме третия принцип:

Даването трябва да ти носи удоволствие!

Тези хора сигурно дават много за жени, кока и лукс. Сигурно купуват скъпи дизайнерски апартаметни на любовниците си. Сигурно носят удобни, шити по поръчка дрехи. Най-вероятно залагат десет брутни годишни заплати в казиното. Или ги дават за бакшиш на певицата. Но пак са по-богати от вас!

Сещате ли се защо?

Защото дават там, където ги кефи.

Защото даването трябва да ти носи удоволствие!

Просяците едва ли ви носят кой знае какво удоволствие. Най-малкото: вонят. Освен това се съмнявате, че парите ви отиват за мафията, за наркотици или за алкохол. По-добре сами си изпийте стотинките, тогава! Пък и давайки стотинки, вие ще получавате само стотинки. Повече, но стотинки.

Давайки минималното, на което си способен, получаваш минималното, от което се нуждаеш.

Щедростта в ръцете е невъзможна без великодушие в сърцето.

Сигурен съм, че хората от БеЕмВе-тата не разчитат нито на дилърите, нито на курвите и сутеньорите да им върнат парите. Да не говорим за едрогърдите певици.

Но те знаят втория принцип:

Невинаги получаваш това, което даваш оттам, където го даваш.

И пак са по-богати от вас!

Защото най-вероятно вие плащате сметката. С данъците или с ниските си заплати. С глупостта да вярвате в „кризата”. Да позная ли, че половината ви колеги са съкратени, работата ви е удвоена, а заплатата – намалена? Защото е „криза”. Защото вие наистина сте щедър човек! Вие давате, при това – много. Ама не там, където ви кефи.

Даването трябва да ти носи удоволствие!

Аз знам 5-6 езика. Всичките ги научих по един и същ начин: записвах новите думички сто пъти на лист хартия и после ги запомнях за цял живот.

Казват, че една лъжа, повторена сто пъти, ставала истина.

Същото важи и за утвържденията.

Даването трябва да ти носи удоволствие!

Мога да продължа много по темата, но ще завърша с това, че изобилието не го преследваме от алтруизъм. Напротив, преследваме го от чист егоизъм.

Отпуснете се и бъдете егоисти!

Така или иначе, полученото няма как да го задържите за себе си. Изобилието е като буйна река. Има хора, които стоят „на сухо” край брега и умират от жажда. Има други, които се къпят в реката на изобилието с кеф. Тя е обща за всички, но нито едните, нито другите могат да отнесат реката с шепи у дома. Не могат и с кофи. Дори с язовири не могат. Даже да построиш язовир и да сложиш къщата си в него, пак ти ще живееш в реката, а не реката – у вас.

Защото всички сме наематели на този свят. Не сме оттук и сме за малко.

Ако парите представляват чак толкова голяма ценност за вашия „аватар”, припомнете си основното правило:

Даването води до получаване.

Давайте пари.

И помнете първия принцип:

Винаги получаваш повече, отколкото си дал.

Но невинаги оттам, където даваш.

Давайте много.

Давайте с кеф.

Не забравяйте, че межу даването и получаването стои интервал от време.

Трябва да започнете първи. Трябва да сте ларж. Схемата „ще започна да давам, когато забогатея“ не важи. Съдбата обича смелите. И щедрите.

А е толкова лесно да замениш „пари”, „красота”, „слава” и „лукс” с ЛЮБОВ.

Да речем.

Изобилието познава всички форми. Постигнете го с даване.

Мислете по-мащабно и бъдете щастливи!

Други подобни статии:

Да постигнем изобилието с даване

За високия стандарт

Предизвикателствата по Пътя

Ползите от кризата

Тихомир Димитров

36 коментара »

  1. Не знам какво да кажа! В няколко думи си изразил цялата ми житейска философия. Нещо повече, виждам и местата, където греша – не винаги давам с удоволствие, очаквам да получа нещо оттам, където съм дал и най-вече нямам търпение. Но вървя по този път и вярвам, че скоро ще постигна пълна нирвана 🙂

    Коментар от Майк Рам — май 28, 2010 @ 2:33 pm

  2. @ Майк Рам: Ами, виж сега, теоретически е възможно да спечелиш от казиното, в което си заложил. Но е малко вероятно точно така да постигнеш устойчив просперитет. Вече си говорихме за бедните милионери, които затъват в дългове година-две, след като са ударили джак-пота от лотарията или са получили наследство. Честно казано, аз предпочитам да „изкачвам“ бавно. Един крак върху по-горното стъпало, после и другия. Така поне знам, че никой и нищо не е в състояние да ме свали от нивото, което съм постигнал. Но ми се налага непрекъснато да помня, че не мога да отнеса реката с шепи у дома. Абсолютно нищо на този свят не ни принадлежи. Дори телата, в които живеем. Но това не ни пречи да получаваме всичко, от което се нуждаем. „Искайте и ще ви се даде“, пише в Библията. Забравили са само да уточнят как точно трябва да искаме и, че не можем да отнесем реката вкъщи с шепи. Можем само да се окъпем в нея. 🙂 Поздрави!

    Коментар от asktisho — май 28, 2010 @ 2:48 pm

  3. Имах нужда да прочета точно това и точно сега! Благодаря ти Тишо! Дали учителят се явява когато ученика е готов? Както казват…

    Коментар от Мима Йорданова — май 28, 2010 @ 3:01 pm

  4. @ Мима Йорданова: Благодаря ти, Мима! Но не се наемам да ставам учител на когото и да било. Споделям личен опит, базиран на огромно количество човешко знание, описано в тонове книги и стотици хиляди уеб-сайтове. Мъничка част от това знание е проверена лично, изпитана е на собствен гръб. А и не само. Тези правила действат. Щом действат за Гошо, Пешо и Иван, има голяма вероятност да подействат и за теб. Има нещо вярно в тях. Самият факт, че живеем в един от най-плодородните райони на планетата, а тънем в нищета е доказателство за това. Манталитетът на българина е първо да види какво може да вземе, после как да не даде. Той е дребен по душа, затова е дребен на портфейл. А изобилието във Вселената е възможно само и единствено чрез даване. Безвъзмездно. Слънцето дарява живот на всичко и всички от милиони години, без да си води тефтер с лихви и длъжници. Самата Вселена е създадена чрез даване. Такъв е големият план. Малките хора са далеч от изобилието, защото играят против правилата. И нищетата на този свят е в изобилие, като всичко останало. За онези, които се стремят към нея…

    Коментар от asktisho — май 28, 2010 @ 3:50 pm

  5. На теория и аз вярвам в Изобилието. Затова отвреме навреме страшно се учудвам, че в живота не е точно така, както ти го описваш. Реално твоята теория би работила, ако срещу нея не работеше също с толкова голяма сила една друга теория: тази на НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА. Затова аз не вярвам в теорията за Избоилието, докато съществува Несправедливостта. Реално има прицип, който както може да доведе дадено място или човек до изобилие, така приложен точно наобратното този принцип може да доведе до пълна мизерия…

    Коментар от emaiv — май 28, 2010 @ 5:03 pm

  6. Струва ми се, че обяснението за онези със скъпите колите, къщи, кока, жените и прочее съвсем не е резултат от това, че тези хора дават на правилното място… Всъщност е резултат на чисто беззаконие и толерантността ни към Несправедливостта. Нашето общество е във нейният водовъртеж. Така че теорията за избилието не би могла да работи в България по начина, по който ти си представяш, защото той е прекалено справедлив.

    Коментар от emaiv — май 28, 2010 @ 5:07 pm

  7. @ emaiv: Интересна гледна точка. Но има само един начин да разбереш дали това, което казваш, е вярно: като тестваш теорията на практика и се въоръжиш с достатъчно търпение. Моите експерименти нямат абсолютно нищо общо с твоите твърдения. Но се страхувам, че твоят собствен експеримент ще затвърди теорията ти за несправедливостта, щом толкова много вярваш в нея. Когато човек живее с някаква нагласа, ежедневно получава доказателства от околния свят, че е прав. Познавам двама души с коренно противоположни мнения по даден въпрос, но и двамата разполагат с абсолютно убедителни доказателства, че са прави… 🙂 „Магията“ е, че всички имаме право на избор в какво да вярваме и в какво – не. И понякога е напълно достатъчно само да промениш нагласата или мнението си по даден въпрос, за да промениш целия свят (или поне отношението му към теб). Толкова е просто.
    Що се отнася до изобилието, то няма нищо общо с териториални граници, някакви епохи, дори форми на материята. То Е навсякъде, по всяко време и във всичко. Ние всички сме подложени на изобилието ежедневно, защото продължаваме да се радваме на даровете на живота дори тогава, когато сме абсолютно затворени в себе си и не желаем да споделяме нищо с останалите. Идеята ми е, че като отпушим изхода, през входа ще започне да тече повече изобилие. „Всичко тече“ на този свят. Важното е да не се опитваме да носим реката с шепи вкъщи, защото нищо на този свят никога не ни принадлежи. И, ако даден човек е надарен с изобилие, то той е надарен в полза на останалите. Въпрос на личен избор е дали ще я играеш тази игра или не. Един мъдър човек беше казал, че ако искаш да видиш промяна в света, трябва да я случиш първо в себе си…Та, става и по собствена воля.
    Що се отнася до онези с черните стъкла, бъди сигурна, че присъствието им има дълбок смисъл. Всичко, което съществува (се случва) на този свят е разрешено и работи в някакъв контекст. Боя се, че законите на Вселената нямат нищо с човешките разбирания за справедливостта. Все пак, да не забравяме, че само преди няколко столетия беше справедливо да те одерат жив и да те изгорят на кладата. Само по свидетелски показания или в резултат от самопризнания, изтръгнати с мъчения. Справедливо беше по закон и по морал. Но човешките закони се менят постоянно, моралът – също. Докато законите на природата са вечни.

    Коментар от asktisho — май 28, 2010 @ 5:50 pm

  8. 🙂

    Коментар от altair — май 28, 2010 @ 6:26 pm

  9. В есето всичко ми изглежда логично и обосновано, но както при повечето житейски обобщения, формулата за изобилието няма как да проработи при всички разнообразни ситуации, за които се сещам. Например, много са хората, които са бедни, именно, защото за известно време са си позволили да дават много от средствата си за удоволствия. През това време, други хора здравомислено са пестили,фиксирани върху идеята за задължителния стремеж към сигурност в живота и в крайна сметка в един момент са постигнали благосъстояние. Една друга група хора, щедри по природа, широко скроени, дават толкова много и без мярка на околните, и то с удоволствие, че не остава нищо материално за тях.
    Ако разширим смисъла на “ даването “ и „получаването “ и приемем, че освен материални блага, можем да даваме и получаваме и нематерилни изгоди, тогава мога да се доверя на идеята за зависимостта между даването и благополучието. Например някой дава много от себе си – да кажем усилен труд, получава малка заплата, но след време получва в замяна отнякъде материална изгода, или дава труд, за който получава малка заплата, но пък получава късмет или здраве, или ако се даряват пари за благотворителност – се получава удовлетворение, но не и материална изогда,ако даваш съчувствие – получаваш някаква материална придобивка и т.н. Т.е това, което даваш да не е задължително да е това, което получаваш. Изобилието и даването имат много форми.
    Мисля си и за това, че ако някой от тия с черните стъкла на автомобилите, даде доста пари за кока например, то той си получава удоволствието за това, което е платил , употребявайки наркотика и може би възприема удоволствието като многократно по-голямо отколкото е платил, значи наистина получава повече отколкото е дал. Тогава защо освен удволствието трябва да получава и богатство. Освен това, понеже материалните блага на всеки са ограничени, колкото и да са много, изборът да се дадат пари за нещо на някой / с удоволствие /, няма ли за резултат това, че тези пари не се дават за нещо друго на някой друг /да приемем, че на другия също биха били дадени с удоволствие /. Значи дадени са пари на някой, но за сметка на това, че не са дадени на друг. Как закона за избилието ще бъде приложен към човека в двете му роли – на даващ и на отнемащ – с избилие или нищета.

    Коментар от светла — май 29, 2010 @ 12:26 am

  10. @ светла: „здравомислено са пестили“ ?! Мога да ти покажа резултата от последния път, когато „здравомислено пестях“ – купчина обезценени банкноти, които са подходящи само за разпалки 🙂 След 500 години сигурно ще имат някаква антикварна стойност, но не е ли тъжно, че никога няма да се насладя на собствените спестявания, заради които се лиших от толкова много? И не е ли целта на всички колективни структури, в които едни хора управляват парите на други хора, които не познават, да превърнат спестяванията им в дългосрочна тоалетна хартия? Защо на А да му пука за спестяванията на Б, когато той дори не е чувал за Б? Ако мислиш, че някой ще ръководи спестовния ти фонд с грижа за твоите старини, дълбоко се лъжеш. Всички знаем, че дори на лекар е по-добре да си „познат“. И това не е само в България. А здравето е доста по-личнио от парите. Парите са само олтар, пред който се кланят всички. Смешен олтар, при това – с нарисувани върху него портрети на умрели писатели, които дори вече не четем…Серийни портрети, излезли от печатна машина. „Черните стъкла“ май не трябваше да ги споменавам. Възприеха се твърде буквално. Но аз искам да ме възприемеш буквално: ако даваш пари няма да получиш любов в замяна. Доста хора пробваха и се провалиха. Няма да получиш и дървесина, също. Ще получиш повече пари, отколкото си дал(а). Невинаги оттам, където си ги дала(а), не веднага и само при условие, че си харчил(а)с кеф. Такава е природата на щедростта. Хората, които жертват себе си, получавайки малки заплати, с надеждата някога в бъдещето някой друг да им осигури „здраве“ или „материална изгода“, се изживяват като жертви. Получаването за тях винаги ще остане в бъдещето. Няма да се учудя, ако животът на жертви напълно ги удволетворява тук и сега. Ако всички други са виновни за тяхното неблагополучие. Има родители, които смятат, че инвестирайки пари в децата си ще получат любов и разбиране в отплата. Дори благодарност. Искаш ли да те запозная с тях? Няма нужда, защото ти сигурно познаваш същите родители… „Изобилието и даването имат много форми“, права си. Но наистина никога срещу Любов няма да получиш тебешир и обратното…или срещу съчувствие – „материална придобвика“. За какво ти е сапун, ако си „инвестирал“ търпение? Истината е, че даването има смисъл само тогава, когато даваш нещо, което считаш за ценно. Щом е важно за теб, значи точно това очакваш да получиш в замяна. Трикът е да се разделиш доброволно с ценността, да започнеш първи, преди да получиш обратно същата ценност „с лихвата“. Номерът е да докажеш на себе си, че живееш в изобилие, а не в нищета. Да смениш нагласата. Да се отпуснеш, един вид. С чисто егоистични подбуди. Щото дори да получиш „наградата“, тя пак няма да е предназначена за теб. Ще е предназначена за други хора. И тогава ще трябва да дадеш много повече повече, отколкото в началото. Няма да занесеш реката с шепи вкъщи. Реката винаги ще минава през теб. Такъв е смисълът на изобилието.

    Коментар от asktisho — май 29, 2010 @ 5:32 am

  11. Моля за малка поправка в последното ми изречение /ако е възможно да се поправи / – вместо с изобилие или с награда, имах предвид с изобилие или нищета.

    Коментар от светла — май 29, 2010 @ 10:39 am

  12. Небесните закони не са лесни за виждане, и са под воала на нещата. Това, че някой се е заринал със скъпи играчки, не е богатсво, а робия. Богатият е изпълнен с радост и мир. Богатият е пълен и тотален, сърцето му пее. Богатият празнува 🙂
    ….
    Създаваш, но не притежаваш,
    Работиш, но без възнаграждение.
    Свършената работа се забравя.
    Затова остава вечна.

    Мъдрецът никога не се опитва да трупа вещи.
    Колкото повече работи за другите,
    толкова повече има.
    Колкото повече дава на другите,
    толкова по-голямо е неговото изобилие.

    Коментар от Zimionen — май 29, 2010 @ 11:30 am

  13. @ светла: готово 🙂

    @ Zimionen: казал го е човекът 🙂 Небесните закони са под воала на нещата, естествено, затова не бива да ги бъркаме с човешките…

    Коментар от asktisho — май 29, 2010 @ 3:12 pm

  14. Хм… явно имаш право тъй като едва сега започвам да разбирам какво иска да каже bjork във all is full of love:

    „maybe not from the sources
    you have poured yours
    maybe not from the directions
    you are staring at“

    Коментар от deflax — май 30, 2010 @ 8:43 am

  15. Любимият ми икономист Кейнс беше казал „не е възможно на този свят да се въртят толкова много пари а ти да плачеш че нямаш“!? Аз ще перефразирам „няма как след като постоянно даваш да не получаваш в пъти“! Много харесвам нещата в този блог!

    Коментар от Dimitar N. Mitev — май 30, 2010 @ 1:06 pm

  16. Много хубава статия. Благодаря ти Тишо и аз имах нужда да прочета нещо подобно

    Коментар от новини — май 30, 2010 @ 4:31 pm

  17. Здравей, Тишо,

    Коментарът ми има отдалечена и косвена връзка с твоето есе, но си позволявам да нахлуя в твоето пространство поради една причина – блогът ти е на много високо ниво, а съответно и читателите. Затова се надявам всички да се задълбочат в този текст: http://www.currentconcerns.ch/index.php?id=578

    Това е един отличен обзор на национална тематика, който няма да бъде преведен на български!! А трябва да му се даде максимална гласност, понеже е 100% точен и верен. СХ

    Коментар от Sirma Hristoforova — юни 3, 2010 @ 5:05 pm

  18. „Отпуснете се и бъдете егоисти“ – Айн Ранд, „Добродетелта на егоизма“, не знам дали си я чел, но поне откъм връзка със заглавието има огромна прилика… Жалко, че само я започнах и „Гераците“ и класното по литература ми попречиха да я дочета и да видя, защо, аждеба, да си егоист е готино… А иначе – идеята ти е съвсем правилна, и честно, уча се да давам на това, което ми доставя удоволствие – примерът е човека с китарата по бргаските улици и до казиното в морската. Душевен оргазъм докато го слушам, душевен оргазъм и голяма усмивка докато се навеждам да пусна левчевто в куфара… 🙂

    Коментар от Yang — юни 3, 2010 @ 8:51 pm

  19. @ Sirma: мерси много за високото мнение, което имаш относно блога ми! Аз също се надявам текстовете ми да привличат повече мислещи индивидуалисти. Не знам доколко „точен и верен“ е анализът, но при всички случаи е добре написан. В него обаче не видях нищо, което да не е било обсъждано надълго и нашироко досега, нито пък нещо, за което да не са изписани тонове страници на български език…

    @ Yang: не съм я чел, честно, но след коментара ти това със сигурност ще се промени 🙂 Виж, казвал съм го и преди, тези идеи не са мои, те принадлежат на цялото човечество, понякога само минават през мен, за да влязат в света и това много ясно се усеща на емоционално ниво, така че when I get that feeling веднага запрятам ръкави и сядам да пиша, защото знам, че това нещо трябва да се сподели точно тук и точно сега. И, за разлика от Айн Ранд, дори не взимам пари за „услугата“ 🙂 Но пък винаги получавам повече от това, което съм дал: „интуитивно познание“ го наричат някои автори.

    Коментар от asktisho — юни 3, 2010 @ 11:58 pm

  20. Добре, чудесно тогава, че си се нагърбил да ги /идеите/ предадеш до… не, не масовия читател. Защото такива няма. Има хора с интереси. Масовият читател, или както казва Хайдегер „das Man“ /ето кой внимава в час по философия/ няма да те чете. Нито мен, нито никой пишещ в блог. Ще чете клюките. Та идеята ми беше, че е хубаво желанието ти да бъдеш онзи, който предава една идея, осенила няколко души, близо до него, до всички останали, които се интересуват. Аз все още не съм стигнала до момента, в който да пиша по принцип за живота, за нещата които откривам и засягат много хора,а не само мен, и все още се лутам в егоизма си. Който, както вече знаем, е полезен. А сега един друг въпрос – мернах абзаца, в който казваш, че знаеш 5-6 езика – с това печелиш възхищението ми, дори с моя „талант“ да уча езици засега съм на английски и немски… Та… ти кои знаеш? 🙂

    Коментар от Yang — юни 8, 2010 @ 8:52 pm

  21. @ Yang: частните въпроси по пощата, моля 🙂 Не им е мястото тук, защото нямат нищо общо с темата. Закачам се 🙂 Поназнайвам английски, френски, немски и руски, но са ми малко с „променлива облачност“. Нуждая се само от месец-два практика, обаче, в естествена среда, за да зачаткам всеки един от последните три почти като роден – дълбоко инсталирани са ми в подсъзнанието. Иначе спокойно чета книги, преса и гледам филми без субтирити. А на италиански / испански мога да си изпрося боя по всяко време. Даже вече съм го правил 🙂 Ако добавим още македонски, сръбски, словенски и български ще изляза истински полиглот с цели десет езика, хехе. Докато в действителност съм просто един въшльо 🙂 btw, не помня да сме си говорили, че искам да предавам някакви идеи на някакъв масов читател. Въпреки че не изключвам възможността точно тези теми да станат масови в не чак толкова далечното бъдеще. В някои страни те отдавна вече са, а и само преди 50 години никой не предполагаше, че всички ще станем масови тв зрители и масови шофьори, да не говорим за масови интернет потребители 🙂 Времената се менят.

    Коментар от asktisho — юни 9, 2010 @ 12:33 am

  22. Много истинска статия, имах необходимост да прочета нещо подобно! Допадна ми! Браво, Тишо!!! 🙂

    Коментар от Живка — юни 13, 2010 @ 6:53 pm

  23. @ Живка: 🙂

    Коментар от asktisho — юни 18, 2010 @ 3:14 pm

  24. Благодаря ти Тишо, никога не съм се замисляла за това, че даването трябва да ми носи удоволствие. А то било толкова просто,накара ме да се замисля и всичко е вярно. Как не съм го проумяла по рано.

    Коментар от Maria — юни 23, 2010 @ 12:24 am

  25. @ Maria: Знаеш ли, понякога имам усещането, че все едно знаем всички правила, но нарочно сме решили да правим точно обратното 🙂

    Коментар от asktisho — юни 23, 2010 @ 11:17 pm

  26. […] here and here are two great posts (in Bulgarian) about giving from […]

    Pingback от About… donations? « little coping koala — юни 24, 2010 @ 8:51 pm

  27. Toва, което пишеш показва че си СВЕТНАТ по природа. Не вярвам да си преминал дълъг катарзисен период, за да прозреш логиката на приложния Будизъм, описан в статията. Провокираха ме да напиша коментар самите КОМЕНТАРИ.
    Дами и Господа, не мислите ли че някои неща Ви се полагат по рождение? Например някакъв талант, касота, умение, особен чар, еластичност, адаптивност, съзерцателност, комбинативност….Аз винаги съм била убедена че съм родена да живея в лукс и духовност и това е мое ПРАВО A PRIORI. Няма ли нещо, което да чувствате че ви е подарено о съдбата?
    Всички правила за постигане на щастие и успех са описани от хора, на които не им пука за правилата. Това са естествени състояния и се полагат само на онези, които знаят че им се полагат
    Тишо, явно си много популярен в България, Аз не гледам телевизия и не чета преса, но ме кефиш с НЕПОУЧИТЕЛНИЯ си стил и с удоволствие бих прочела книгата ти, ако ми я изпратиш в електронен формат и естествено ще ти я заплатя по банков път (по стара швейцарска традиция).

    Коментар от Milena Martinelli — юли 7, 2011 @ 10:31 pm

  28. @ Milena Martinelli: Благодаря за коментара! Интересен въпрос поставяш. Трябва по-честичко да се замисляме за полученото даром, според мен, защото то никак не е малко и всеки действително притежава някакъв вроден талант. А плодовете му се мултиплицират, ако го използваш в полза на другите. И, не, не съм толкова популярен, колкото си мислиш. В пресата и по телевизията трудно ще ме откриеш, макар да си позволявам и по-широк форум понякога, когато наистина има какво да кажа. Относно книгата – ще изпратя с удоволствие:

    https://asktisho.wordpress.com/kupi_kniga/

    Трябва само да ми изпратиш точен адрес на посочения мейл за целта.

    Предварително благодаря!

    Коментар от asktisho — юли 8, 2011 @ 6:34 pm

  29. @ Milena Martinelli: PS В електронен формат можеш да си я изтеглиш напълно безплатно от тук:

    https://asktisho.wordpress.com/2009/07/01/take-that-book-2/

    Коментар от asktisho — юли 8, 2011 @ 6:36 pm

  30. Здравийте много добра статия.Пътищата са много и индивидуални.Всеки човек трябва да утрие своята пътека.Лесния път е и къс товае пътя на злото,тъмнината,страха,за съжаление тя власта сега над земята.Дългия път товае пътя на Светлината,Любовта,единствато,тази сила е забулена от наште мисал форми на егато,ние се продаваме на нашето аз.Как можеш да учакваш хубаво време при облаци.Какво пречи да сме богати?Всичко натози свят се заплаща,но зада получиш пари трябва да дадеш пари и дане учакваш Нищо.Нетрябва да присъства желание за получаване,единствено трябва да пресъства Любов,добродетел.За съжаление ние живеем в два свята на минало и бъдеще но никога в настоящето което ни уткрива единството наЛюбовта.Любовта есила която ви открива всички врати ,но не тази физическа,наркотична любов породена от хормони на задоволство.Богатите се кланят на ругатия,те исползват тъмната сила и получават но ще плащат вечно.Колектинвното съзнание на тъмната мисал форма-нашето его е зобулило лъчите на блажената Любов.Е добродетелните,обичащи себеси,ближния,всевишния трудно ще са богати материално.Нужно е всеки да запали своя пламак в себеси,задасе превърнем в духовно слънце на Любовта,и тогава мрака щесе расее.Прощавайте и благодарете за всичко.Чао.

    Коментар от vilian — август 28, 2011 @ 1:11 pm

  31. @ vilian: съгласен съм с почти всичко, което казваш, с изключение на демонизирането на богатите. Именно това е нещото, което държи богатството надалеч от повечето хора, според мен, а не тяхната добродетел. Проблемт не е в богатството, проблемът е в алчността. Да демонизираш, да изключваш успелия човек от духовния живот е все едно да изхвърлиш красивия от рая, само защото е красив. Тези неща са дадени от Бога, те трябва да се уважават. Пътят е включване на всичко, а не изключване на каквото и да било. Нищо не пречи да си добродетелен, състрадателен, щедър и богат едновременно. Дори мисля, че тези качествва вървят ръка за ръка. Много си пасват. Те създават трайното изобилие, предавано от поколение на поколение, съхранявано и увеличавано с векове, а не онова преходното богатство – „от ден до пладне“, като майския дъжд – „тука има, тука нема“. Спекулативният капитал е детето на алчността. Всички нейни чеда имат преходен характер. Усотйчивият път е да се развиваш (материално и духовно) бавно, като повдигаш и другите с теб, докато го правиш. Тогава дори да те разделят с всичките ти притежания, ти лесно ще си ги върнеш и духовно ще си останеш завинаги в изобилието. Най-малкото, защото винаги си заобиколен от обичащи те и благодарни хора, а не от настръхнали кредитори, които си измамил. Да речем. Всъщност, с последното си изречение ти каза всичко, което трябваше да се каже: „Прощавайте и благодарете за всичко“. Мерси за включването.

    Коментар от asktisho — август 31, 2011 @ 1:29 pm

  32. Виште какво не казвам че е грях да си богат,аче пътищата към богатството са два.И за съжаление се избира късия път,пътя на страха ,тъмния път.Щеви кажа една тънкос която се крие,при късия път зада получиш трябва да дадеш от същото което искаш.Искаш дърво даваш дърво,но трябва да пресъства тъмното чуство.Закона на подобното превлича подобно е закон на тъмната страна,той неважи при Светлата част на Любовта.Единствено това възвишено чуство на блаженство в пустутата наЛюбовта отваря всички врати на желанието ни.Аз не говоря за физическата любов породена от хормони на щастието,естествена дрога,илюзия на мисалта,тъмната страна.Другата Любов се намира одвът мисалта,одвът нашата мисал фарма затварила ни като пашкул на кралска пеперуда.И кагато израснем в пашкула на мисал формата той щесе пропука за да се преродим в пеперуда която ще отлети към бескрайния океян на Любовта.

    Коментар от vilian — септември 1, 2011 @ 12:27 pm

  33. Съгласен съм с повечето неща, които пишете, отново, но хайде да спрем да делим света на парчета, става ли? 🙂 Той не е салам, че да го нарежеш. Разделили сме го на милиарди парченца вече и упорито отказваме да го възприемем като едно Цяло, където всичко е свързано и всичко се подчинява на Доброто намерение, каквато е волята на Създателя. Висшите философски акробатики, до които сте стигнали, те също са продукт на разума и са ви помогнали да се освободите от много неща, но ви пречат да спрете да делите света поне на две части: „тъмна“ и „светла“ страна. Как щяхме да видим светлината, ако я нямаше тъмнината? Хормоните на щастието откъде са? От „дявола“ ли? Любовта, за която говорите, е всеприемаща и включва всичко, а не изключва нищо. Тя нищо не дели. Моля ви, подражавайте й. Надявам се да възприемете коментара ми безлично, защото съвсем не желая да ви разубеждавам или да споря с вас. Вашето и моето мнение, всъщност, нямат никакво значение. Поне от гледна точка на Цялото.

    Коментар от asktisho — септември 1, 2011 @ 8:45 pm

  34. Извинявай с никого не споря и неизкам да налагам мнения.Тишо ти си прав освен Единството в Любовта,други слова са излишни.Два успоредни пътя там в хуризонта се сливат,това е илюзия в материялния свят ,но голяма истина в духовния свят.Бъдете здрави.

    Коментар от vilian — септември 5, 2011 @ 12:08 am

  35. Бъди здрав и ти! Твоите близки. Твоето семесйство. Всички.

    Коментар от asktisho — септември 10, 2011 @ 10:52 pm

  36. Макар темата да е стара, си позволявам да цитирам един от коментарите: „В есето всичко ми изглежда логично и обосновано, но както при повечето житейски обобщения, формулата за изобилието няма как да проработи при всички разнообразни ситуации, за които се сещам. Например, много са хората, които са бедни, именно, защото за известно време са си позволили да дават много от средствата си за удоволствия. През това време, други хора здравомислено са пестили,фиксирани върху идеята за задължителния стремеж към сигурност в живота и в крайна сметка в един момент са постигнали благосъстояние.“

    И да кажа, че аз пък такива случаи не знам. Освен ако не се имат предвид хора, които наистина цял живот са пестили, гонени от първичния страх от недостига, и сега имат 1) пред себе си, болнави и скучни старини, през които да допълват мъничката си пенсия с рентата от имота, в който са вложили спестяванията на живота си и 2) зад себе си, един живот, прекаран в духовна, интелектуална и материална бедност.

    А относно тези, които са обеднели, защото са разхищавали… и такива не познавам. Но се сещам за доста хора, които никога не са били истински богати, а просто са се опитвали да избягат от същия този демон на „страха от недостига“ чрез показност – може би за тях иде реч…

    Коментар от nellypax — август 18, 2013 @ 2:58 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.