Писателският блог на Тишо

февруари 3, 2009

За един пробит долар или Теория на просперитета

Просперитетът е начин на мислене и никога не зависи от външните условия. Успехът е навик. Той е преди всичко състояние на духа. Причината за оскъдицата е в теб. Криза не криза, винаги има хора, които се оправят добре с парите, дори масова психоза да е сковала половината свят. Да живееш в по-добрата му половина…това е въпрос на личен избор.

И, понеже често ми се случва да критикувам, без да давам алтернативи, ето няколко практически съвета, които ще ти помогнат да преосмислиш отношението си към парите. И да забравиш за „кризата”.

Забележка едно: До някои от изводите стигнах сам, други съм ги научил от много по-успели хора.

Забележка две: Няма съвет, който ще те направи богат. Това зависи единствено от теб. От твоя избор. От готовността ти. Но има съвет, който ще те накара да се замислиш. Да разбереш защо си там, където се намираш в момента. И да започнеш да се променяш.

Забележка три: Промяната на вътрешната нагласа е 90% от свършената работа. Останалите 10% са просто бачкане. И нищо, ама абсолютно нищо на този свят не зависи от „късмета”.

Не мисли как да харчиш по-малко, а как да печелиш повече. Бъди благодарен на хазяина, че ти вдига наема и на банката, че ти повишава лихвите по кредита. Тези хора те принуждават да бъдеш активен и да мислиш. Буквално те изнудват да печелиш повече. Повишават жизнения ти стандарт. Пътуваме из развитите страни и винаги се впечатляваме колко безбожно скъпо е всичко там, нали? Но местните не се оплакват. Те просто имат по-висок жизнен стандарт.

Ръка, която дава никога не обеднява. Ако днес знам откъде да получа един милион и как да го „пласирам” до края на работния ден, значи съм богат човек. През мен тече поток на изобилието с голям дебит. Парите са енергия, която не обича застоя. Като всяка енергия. Бентовете преграждат реката и я превръщат в блато. Смисълът е в движението. Милиардите на милиардерите са винаги в обръщение. Казват, че Бил Гейтс има над 50 милиарда долара, но бас хващам, че не може да ги струпа върху масата накуп…Това би било равносилно на икономическо самоубийство.

Размерът няма значение. Еднакво количество работа и енергия са необходими, за да купиш апартамент, да го ремонтираш и след това да го продадеш изгодно, колкото да купиш цял небостъргач, да го ремонтираш и да го продадеш на печалба…Поне така твърди Доналд Тръмп. Размерът няма значение, принципът винаги е един и същ. Просто богатите „си играят” с по-големи суми.

Всичко е игра. Няма смисъл да приемаш нещата прекалено лично. Забавлявай се. Ако бях министър на образованието, щях да въведа задължителен предмет „Монополи” в началните училища. Така децата щяха да имат възможност да забогатеят и да фалират поне сто пъти, преди да навършат пълнолетие. Да си изградят правилно отношение към успеха. А правилното отношение гласи, че в играта успява само този, който се забавлява.

Винаги печелиш, когато губиш. Абсолютно всяка ситуация е положтелна за теб. Печелиш, когато печелиш. Печелиш и когато губиш. Ако имаш правилната нагласа, разбира се. Съкратили са те от работа? Бизнесът закъсва? Това е сигурен знак, че е време да си намериш по-добре платена работа или да избереш по-интересна професия, която ще повиши качеството ти на живот. Когато една губеща организация се лиши от теб, тя ти прави услуга. Когато един губещ пазар се лиши от твоя бизнес, той също ти прави услуга. Огромна услуга. Ето, вече си свободен да се съсредоточиш върху истинските си мечти. Спри да отлагаш и започни да действаш. Коя е правлината посока ли? Ами правилно е всичко, което ти доставя удоволствие…

Раздавай се умно. Бих те разбрал, ако работиш до късна доба, без да очакваш нищо в замяна. Това значи, че получаваш някакъв скрит бенефит. Трупаш контакти, знания, опит и умения, които ще ти се отплатят на по-късен етап. Но не бих те разбрал, ако работиш цяла нощ за пет лева, примерно. Защото с пет лева вече нищо не можеш да си купиш. Раздавай се умно.

Не завиждай. Най-голямата грешка е да завиждаш на богатите и на успелите. Това значи, че се страхуваш да играеш тяхната роля. Не си готов да поемеш тяхната отговорност и да разполагаш с техния излишък. Имаш мислене на бедняк. Подражавай на богатите. Учи се от тях. Търси начини в обкръжението ти да има колкото се може повече такива хора. Задавай им въпроси, наблюдавай ги, попивай като гъба. От бедния човек може да вземеш 50 лева назаем, но няма да получиш качествен съвет. Богатият няма да ти даде и стотинка, но  ще ти посочи пътя към златото.

Мисли! Може да те мързи да вдигаш тежко или да ставаш рано, това е разбираемо. Но не може да те мързи да мислиш. Спреш ли да мислиш, обричаш себе си на провал. Винаги, когато имаш проблем – мисли! Най-вероятно съществуват хиляди варианти за разрешаването му.

Съмнявай се в неуспеха. Търси сигурни доказателства за неговата невъзможност. „Който търси намира”. Изисква същите усилия, като да се съмняваш в собствения си успех, но гарантира съвсем различни резултати.

За завършек, нека обощя: има два вида хора. Едните възприемат горните твърдения насериозно. Вживяват се в тях. Рядко изпитват съмнения. Други се отнасят скептично към просперитета. Да, хубаво звучи на теория, но това са само думи. Животът е гаден. Светът е несправедлив. Парите се изкарват трудно, а богатите са мошеници. Ако разпознаваш себе си във втората категория, най-вероятно „кризата“ вече ти е бръкнала в джоба. Въпрос на избор…

Тихомир Димитров

Advertisements

19 коментара »

  1. Mdaaaa. Tuk mnogo e vajen momenta da vizualizirash blagopoluchieto, da vijdash, che to syshtestvuva ! Ima edin izraz : „Blagoto e navsqkyde“. Mnogo silen i istinski. Prosto trqbva da povqrvash 🙂

    Коментар от Galya — февруари 3, 2009 @ 7:29 pm

  2. Брилянтно!
    Подписвам се с двете ръце под всяко едно твърдение.

    Това не означава, че всеки, който следва тези правила ще стане още утре милионер. Понякога са необходими години, преди „птичето на късмета“ да кацне на рамото ви, но важното е да имате вяра и упоритост, и да не губите целта си от поглед.

    Коментар от Майк Рам — февруари 3, 2009 @ 7:31 pm

  3. 🙂 хубавото на тези констатации е, че са приложими към всякакви ситуации, не само към тези, свързани с пари 🙂

    Коментар от LeeAnn — февруари 4, 2009 @ 10:12 am

  4. […] > Не влизай, млади момко, даже от любопитство. Влезеш ли, спасението е само в гроба! Щом можеш да избираш, бягай без да се обръщаш от този там свят, в който важат ей тези правила!   […]

    Pingback от Неволно дочут разговор « Графът — февруари 4, 2009 @ 8:40 pm

  5. […] ще си позволя само да цитирам Тишо още веднъж: Винаги печелиш, когато губиш. Абсолютно […]

    Pingback от optimiced | bg » За списание .net — февруари 4, 2009 @ 10:39 pm

  6. Много силно ме размисли! 😉 И има защо!

    Коментар от Муниконтин — февруари 4, 2009 @ 10:46 pm

  7. Щом можеш да избираш, бягай без да се обръщаш от този там свят, в който важат тези правила!
    Целият коментар тук http://vascont.wordpress.com/2009/02/04/nevolno-razgovor/#comments

    Коментар от Графът — февруари 4, 2009 @ 11:43 pm

  8. Аз явно се разпознавам във вторите, защото си търся допълнителна или нова работа….

    Коментар от вили — февруари 5, 2009 @ 12:31 am

  9. Колегата, изкефи ме ти с този/тази си постинг/тема! И то хем – максимално! Щото неволно, без да си сакаш, ме върна във времената на най-хубавите и просперитетни години от младостта ми – когато пак беше „безпрогледна“ и „безнадеждна“ криза, когато пак свършекът на света беше „надвиснал“ над държавичката ни бедна, когато пак злокобни апологети вещаеха окончателни апокалипсиси… и т.н…. и т.н…
    Пък аз точно тогава си живеех като Царче, брат ми! Баш тогаз нанесох най-големите си икономически удари на полето на частното предприемачество и… постигнатите тогава резултати все още ми държат влага и крепят снагата ми житейско-икономическа! :))
    Иде речта за периода 1990-1996, когато болшинството от тук пишещите сте търкали чиновете на поскапаната ни по това време вече родна образователна система, а малцинството сте ми завиждали и сте ме псували, бидейки мои служители и прочее подопечни креатури 🙂

    Та! Да обобщим: „Най-големите пробиви се правят, когато целият свят стене“/Ротшилд/ 🙂

    П.С. Нямам какво да добавя 🙂

    Коментар от колегата vagemit — февруари 5, 2009 @ 4:41 am

  10. Аз мисля, че има и трети тип хора, защото не се познах в горните два. Старая се да изкарвам някакви пари, така че да не ми се налага да хленча. Като видя дебелия край мисля прагматично, полягам усилия и изобщо правя много от нещата, които си препоръчал:) Но само колкото да не рухна финансово. МИсля си, че всеки човек може да се опита да докаже на себе си, че може да изкарва пари, че има достатъчно акъл, да вникне и да се справи със системата. Но после е добре да хвърли хартийките на вятъра. Защото както бедността оковава, така оковава и богатството. Мисля, че всеки, посветил изцяло съществото си на „бизнеса“, загубва енергията си напразно.
    Според мен целта на живота е да чувстваш пълнота и покой. Другото са само средства.

    Коментар от случайна — февруари 5, 2009 @ 10:53 am

  11. Парите са само мерна единица (като метър, килограм, … и пр., която не е включена в системата SI). С пари се мерят ценностите в обществото, в което живеем, стойностите, на които държим… Другото е PR.

    Коментар от yoalbo — февруари 5, 2009 @ 12:27 pm

  12. […] Може само да се заблуждава, че е.” Не споделям философията на Asktisho за парите и нямам достатъчно според неговите критерии. Но от […]

    Pingback от Колко струва… « Dimitrovamariana’s Blog — февруари 5, 2009 @ 4:17 pm

  13. Мили батьо Тишане,
    Медец ми закапа на сърцето кат зачетох поста, а на края изпитах вече и оргазъм… жалко, че не чета по-бавно:))))

    Коментар от Влади — февруари 6, 2009 @ 1:31 am

  14. […] Тихомир Димитров, Теория на просперитета Абсолютно всяка ситуация е положителна за теб. Печелиш, когато печелиш. Печелиш и когато губиш. Ако имаш правилната нагласа, разбира се. Съкратили са те от работа? Бизнесът закъсва? Това е сигурен знак, че е време да си намериш по-добре платена работа или да избереш по-интересна професия, която ще повиши качеството ти на живот. […]

    Pingback от Избрано от мрежата - 08.02.2009 | Блогография — февруари 9, 2009 @ 2:21 am

  15. […] Започваме с уникално добрата статия на Тихомир Димитров За един пробит долар или Теория на просперитета […]

    Pingback от Интересни линкове за 11/02/09 | богатство.нет — февруари 11, 2009 @ 4:12 pm

  16. Здравей, Тишо!
    Напълно съм съгласен с теб,дори го подкрепям с двете си ръце! 🙂 🙂 🙂
    Минал съм през подобни периоди!
    Поздрави от твой градски; по точно Добрич!
    Поздрави баща си от мен – Николай Пеняшки.
    С него,бяхме на времето колеги в „Гарант – филтър“ – Овчарово.
    Желая ти изключително здраве и много успехи!
    С почит: Николай Пеняшки

    Коментар от ntpeniashki — май 24, 2009 @ 3:53 pm

  17. […] Други подобни статии: „За един пробит долар или теория на просперитета„ […]

    Pingback от Да постигнем изобилието с даване « Писателският блог на Тишо — май 11, 2010 @ 2:07 pm

  18. Страхотна статия – благодаря. След като я прочетох съвсем се съгласих с фразата – Когато ученика е готов учителя ще се появи.
    Идеята за монополито трябва да се предложи, където трябва, имайки предвид какви неща минават и влизат в учебния материал на малките – визирам онази песничка за Лиска, която искала да бъде миска и т.н. .

    Коментар от Машини втора употреба — август 25, 2011 @ 11:24 am

  19. Всичко зависи от индивида-човек! Ценностната му система определя идеите, които ще го движат през живота му. В природата на човека няма заложени финанси и хартийките, чрез които фараоните горят времето ви за усъвършенстване на духът ви на тази земя, не са нищо друго освен поквара. Не можеш едновременно да слугуваш и на Дявола и на Бога. Ако и двете не съществуват за вас значи вече сте мутирали в друг вид, а паразитната системата за да просъществува, като такава им трябва именно такъв тип мислители и ценители. След това лесно се програмират тенденциите в стила на живот:) Да насочиш духът и силата си в такава посока е отказ от първоначално заложеният биос в теб, а това не остава незабелязано от създателят:) Успех!

    Коментар от Pako — септември 15, 2012 @ 10:47 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s