Писателският блог на Тишо

май 21, 2018

Става

Изт: Filmschoolrejects 

Животът в България може да се опише с една-единствена дума:

Става

Средно-статистическото в горе-долу.

Недоизказаното в кажи-речи.

Междинката в много малко.

Третата сричка в чат-пат.

Правият път в криво-ляво.

Става, извън разговорния, жив, уличен език, се превежда още като умерен:

Умерен климат.

Умерено уморени хора.

Умерено религиозни.

И умерено богати.

По средата между небостъргачите в Ню Йорк и бидонвилите в Бангладеш.

Погледнато глобално…

Малко са животните в гората, които ядат хора.

Отровните змии също са малко.

Летото у нас е горещо.

А зимата вали снег.

Кажи-речи, става.

Горе-долу е добре.

Оправяме се някакси.

Криво-ляво.

Чат-пат…

Схващате закачката.

Тихомир Димитров

Advertisements

май 9, 2018

Независимост от резултата

Изт: girls-with-game.com

Outcome Independence. Най-добрият начин за постигане на всякаква цел.

Без значение дали преговаряте с клиент, от който зависи целия ви бизнес, кандидатствате за кредитиране или искате да се харесате на човек от противоположния пол, винаги ще получите това, което желаете.

Стига да сте независими от резултата.

Ако още при първоначалния контакт с въпросния човек от противоположния пол демонстрирате, че сте отчаяни за неговото или нейното внимание или, още по-лошо, че копнеете за всякакъв вид нежност от другата половина на човечеството, то този човек ще се възползва от вас. Или ще получите отказ.

Ако клиентът ви разбере, че без неговата поръчка с бизнеса ви е свършено, ще се възползва максимално от този факт. Или ще получите отказ.

Ако кредиторът осъзнае, че не можете да получите по-добри условия другаде, ще предложи най-лошите, на които е способен. Или ще получите отказ.

Въпросът е да не стигате до там.

Последното се реализира чрез съзнание за изобилие.

На Земята живеят три милиарда и половина мъже и още толкова жени. Дали наистина този човек е по-специален от всички останали? Сигурно е много специален, ама бас хващам, че можете без него. Както сте можели ден, месец, седмица, година, десетилетие преди да се запознаете. Сигурно е и, че има много по-специални. Много повече, отколкото можете да си представите…

Един-единствен клиент няма да спаси „кораба от потъване”, даже парите, които ще вземете от него да са достатъчни, за да закърпите положението (временно). Може просто да реши, че няма да ви плати нито лев след капарото. Или, че ще ви даде по-малко. Или, че ще ви бави колкото си пожелае. Той отлично знае, че нямате средства да го съдите, след като сте инвестирали всичко, за да му служите.

И така нататък…

Outcome Independence Mentality или Съзнанието за изобилие изизсква малко повече доверие в заобикалящата среда. Някои го наричат вяра.

Аз го наричам убеденост във факта, че светът не е беден. Той е преизобилен! Има от всичко по много и за всеки каквото му трябва, стига да знае как да си го намери.

Съмненията в този факт могат лесно да бъдат проверени на практика.

Както и съмненията в обратното. „Който търси намира“.

Съзнанието за изобилие означава да се съмняваш в провала.

Някои хора предпочитат да се съмняват в успеха, затова получават различни резултати. Няма никаква магия. Всичко е в главата. Или поне започва от там.

Ала вярата никне само в сърцата.

Тихомир Димитров 

март 23, 2018

Защо да ни чипират, след като вече си имаме смартфони?

Изт: AboveScience @ Youtube 

Тригодишни дечица търкат с малките си пръстчета по дисплеите на таблети и смартфони. Правят го в кафенетата и в пицариите, у дома, навсякъде и през цялото време. Раждат се с фейсбук страници. Домашните любимци също имат такива, даже инстаграм и туитър в по-екстремните случаи. Служители от десетилетие качват в различни платформи и в сайтове с обяви за работа детайли относно професионалната си реализация. Менюта, цени и локации на ресторанти се снимат, тагват и споделят в социалните мрежи. Дори кварталната бакалия вече притежава профил и рейтинг в някое мобилно приложение. Без джи пи ес не шофираме даже и в родните си градове. Всички използваме една и съща търсачка. За всичко. Всеки ден. Повечето приложения в смартфоните ни изискват геолокация. Носим в джобовете си процесори с мощта на изчислителен център от миналия век. И обикновено тези устройства са непрекъснато свързани с интернет. За да не пропуснем нещо. За да „сме в час с технологиите”. И те с нас…

Ако вярваме на популярните теории на конспирацията (аз ги наричам „теории на параноята”), съществува един задкулисен, глобален елит, който мечтае всички хора на планетата да бъдат имплантирани с електронен микрочип, за да могат господарите на света да следят всяко действие, всяка мисъл, всяко намерение и всяко движение на подчиненото си стадо…

Щеше да е прекалено зловещо, ако не беше вече постигнато. Отдавна. Дет се вика, българинът ръката си ще отреже, но чип няма да носи! Обаче и до тоалетната ходи с дивайса. Доброволно. Разберете, всяка форма на робство е невъзможна без масовото и доброволно съучастие на робите. Хората сами си плащат за средствата, с които ги контролират – често с виртуални пари назаем, за които също си плащат отделно – веднъж като лихва по изразходваните средства и още веднъж като такса за поддръжка на кредитния инструмент, който им помага „да са в час с технологиите”. Но да се върнем към вездесъщите усройства, без които не можем:

Притежавате ли смартфон, таблет, лаптоп? Използвате ли „безплатните онлайн услуги” на частни корпорации, създадени само и единствено с цел печалба? Чували ли сте израза: „Безплатен обяд няма”? Ами: „Ако не виждаш продукта, значи продуктът си ти”?

И защо да ви чипират тогава, след като толкова доброволно и усърдно сътрудничите? Кой си оставя смартфона вкъщи? Кой не ходи навсякъде с него? Кой не позволява на всяко „безплатно” приложение да знае далеч повече за личността, навиците и предпочитанията му, отколкото собствената му майка някога ще разбере? Защо дори безполезните сайтове, който не предлагат никакви услуги, настояват упорито да знаеш, че използват „кукита”, с които „подобряват своето обслужване”? Чете ли някой изобщо достъпа, който разрешава, докато си инсталира нещо ново? Слага ли си някой лейкопласт на камерите на смартфона, на таблета и на преносимия компютър, които го „виждат” и „чуват” постоянно? Ами на смарт телевизора в хола? Съобразява ли се някой какво говори, докато в джоба му има включен апарат с микрофон, за притежаването на който лично е платил четирицифрена сума? Излиза ли някой изобщо някога от социалните си профили? Използва ли криптиране? Трие ли си кукитата? Историята на търсенията? Ъпдейтва ли си мобилните приложения? Колко често го прави? Има ли някой доверие на правителствата, които контролират доставчиците на всички тези „безплатни” услуги? Изключва ли си някой някога мобилните данни, уай-фи-то, геолокацията, джипиеса?

Рядко. И в добавка използва „безплатните” мрежи по кафенета и по хотели…

Какво като не са защитени?

Просто винаги си носете зарядните, за да са ви под ръка, че тая свързаност хаби батерията, братче!

Уви, малко може да се направи. Щом сме се хванали на хорото, ще ни „пощипват”… Тезата ми е, че няма смисъл отделно и да ни чипират.

Защо да го правят, след като вече си имаме смартфони? По-вероятно е съвсем скоро и физическите разплащания да започнат да минават през тях. Безконтактно. Говорим не за научна фантастика, а за неща, които ги има на пазара от години…

„Ако нещо работи, не го ремонтирай”

Тихомир Димитров

Сродни публикации (отварят се в нов прозорец):

Къде, по дяволите, е прогресът?

Дали пък наистина не живеем в компютърна симулация?

Футуризъм в сегашно време

Защо безкасовото общество е кофти идея

ноември 2, 2017

Ноември винаги има онзи интересен привкус…

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 3:13 am
Tags:

Летните специалитети се сблъскват със зимните буламачи.

Тънките дрехи с дебелите.

Към които привикваме.

Отново.

Горещото се сблъсква със студеното.

За пореден път.

Сладкото със соленото.

Месец на крайности.

Ту утрото ще те изненада, ту – внезапната нощ.

Няма как да се облечеш „правилно”.

Потиш се като свиня или зъзнеш като заек.

Ноември месец се забавлява…

Забавляват се и всичките ти приятели скорпиони.

Никога за твоя сметка, повярвай ми, никога.

Те няма да ти подадат ръка, ако виждат, че следващото стъпало можеш да го изкачиш и сам. После ще те носят на гръб до върха, ако трябва, но няма да ти подадат ръка в момента, в който от теб се изисква да проявиш характер.

За родените през месец ноември това е равносилно на престъпление.

Ще благодариш цял живот, че имаш Приятели, родени през Ноември.

Той винаги има интересен привкус…

На тиня и припек.

На разложение и трепет.

На студ и динамика.

На дисциплина и бунт.

Едновременно.

Честит ви месец ноември!

Тихомир Димитров 

октомври 8, 2017

Добър слуга, но лош господар

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 3:50 pm
Tags: , , , , , ,

Изт: ASL THAT @ Youtube 

Кинти. Кеш. Пари. Money. Деньги. Онова, за което казват, че е добър слуга, но лош господар.

Нещото, по което всички обезумяват. От което всички се интересуват. Колкото и да се преструват…

Нещото, заради което мразим бедните, завиждаме на богатите, страхуваме се от немотията, копнеем по разгулния живот, пълен с охолство, питаме се дали щастието е разменимо срещу това нещо, а защо не и любовта, здравето, безсмъртието, знанието, цялата власт на света?

Ще ви докажа каква е истинската природа на парите: Те са просто нещо полезно.

Нито повече, нито по-малко. Useful shit, на американски жаргон. Полезни са като съдомиялната, пералната машина, кафеварката и бойлера.

Защо никой не откача по съдомиялната, пералнята, бойлера, кафеварката или ютията си?

Нима те не са в състояние да направят човека щастлив?

Къпаните, изгладени, избръснати, епилирани, задоволили никотиновия си и кофеинов глад хора дали са по-щастливи от останалите?

Не, защото има и друг глад – стомашният. За задоволяването му влизат в употреба други полезни неща като фурната и хладилника.

За чистотата у дома много помага прахосмукачката, а пасаторът е направо незаменим при домашните витаминозни шейкове.

Дори най-скромното домакинство в най-богатата част на света (където живееш и ти, скъпи читателю) има толкова много кухненски роботи, толкова много интелигентни уреди, толкова много полезни неща, които правят живота му по-лесен, че на подобен комфорт са се радвали владетелите на Древен Рим от Палатинския хълм, които са можели да си позволят няколко стотин роби, ангажирани само в домакинството. Или египетските фараони. Или царете на Вавилон. Без да броим електричеството, нета, компютрите и смартфоните… Без да броим нефта и залежите от природен газ.

Без да броим колите, самолетите, спътниците и орбиталния телескоп „Хъбъл“.

Имаме толкова много полезни неща!

И само едно от тях са парите. Защо тогава откачаме на тема кинти постоянно? Защо забиваме на този въпрос? Защо най-големите ни мечти, страхове, надежди и копнежи са свързани с парите? Тъй като те са „универсално средство за размяна“, биха казали някои. Тоест, могат да се разменят срещу всички останали блага от изброения по-горе списък…

Но дали това наистина е така? В смисъл, полезни са уредите, посочени по-горе, но дали са блага?

От гледна точка на Икономикса със сигурност, от гледна точка на Живота, обаче, не са.

Истинското благо, по смисъла на житейската мъдрост, е незаменимо, невъзстановимо и БЕЗПЛАТНО.

Онагледявам с примери моментално:

Здравето е безплатно, болничното лечение, операциите, лекарствата, протезите, спринцовките и медицинското обслужване струват пари.

Свободата е безплатна, затворите, охранителните камери, СОТ-ът, системите за видеонаблюдение, надзирателите и решетките струват пари.

Животът е безплатен, екзекуциите, погребенията, опелата, траурните процесии и надгробните паметници струват пари.

Любовта е безплатна, разводите, адвокатите, нотариусите и подялбата на имущество струват пари.

Да продължавам ли?

Ето защо казват, че парите са добър слуга и лош господар.

Всичко зависи от коя страна на неравенството ще поставиш себе си.

А това зависи от твоя личен избор! Ще бъдеш повече от един портефйл или той ще те притежава? Ще излизаш с този човек заради общите ви интереси или той/тя ще излиза с банковата ти сметка? Ще му служиш или ще го управляваш? Не човека, а that useful shit?

М?

Решението си е изцяло твое, приятелю!

Благото да избираш и всички останали БЛАГА – също.

Говоря за истинските блага.

Научи се да ги различаваш…

Тихомир Димитров 

 

октомври 4, 2017

Мисля, че и двамата заслужаваме по една кралица до себе си!

Така рече веднъж изтъкнатият артист Мартин Радилов, докато чоплихме семки в парка.

Твърдението му тогава ми се стори абсурдно.

После си дадох сметка, че ако ще му дърпаш юздите на тоя живот, ако ще го управляваш, значи нямаш намерение да се влачиш по нанадолнището и да събираш утайка в страни от интересните течения. Значи нямаш намерение само да царуваш, нo и да властваш. Над себе си. Съвсем естествено е до теб да се нареди жена с подходящия „чар“.

Изобщо не очаквайте да коментирам моите или чуждите „съпруги“, въпреки че гражданският брак в това прераждане е тема табу за мен. Като ипотеката със сто процента финансиране. Има лоши, има и добри кредити. Едните те правят беден, другите – богат.

И това не е проблем, защото хората, които настояваха да сключа граждански брак, отдавна вече са разведени…

Царство не се гради с документи във формат А4. Богатство – също. Царството и същинското богатство (не онова, което идва и си отива) изискват вяра и абсолютна лоялност. На първо място към себе си. В онзи ден, върху напечената от слънцето пейка, докато довършвахме пакетчето семки и допивахме топлата бира, ние решихме да сме Крале.

Просто ей така!

Не се нуждаехме от вашето одобрение за целта. Не питахме родителите дали са съгласни. Имахме приятелки, но те бяха Пепеляшки. На Пепеляшка мечтата ѝ е, в най-добрия случай, да пасне пантофката. За да отиде на кастинг. И да стане принцеса. За тронове тя дори не мечтае. И не само. Тя не ги разбира. Тронът е власт. Властта изисква характер. Така върху рунтавите ни глави в онзи парк се появиха невидимите корони. Поискахме от Небитието жени с характер.

После животът ни завъртя, минахме по различни пътеки и се надявам той да е открил своята „кралица“. Проблемът с невидимите корони върху красивите глави на дамите от „обикновено потекло“ е, че последните отдавна са забравили значението на думата „Не“.

И стойността на изгубеното царство. Накратко, забравили са значението на думата ЛОЯЛНОСТ.

Кралете не си падат по отказа. Те си падат по жени с царствен характер.

А той е като крилата на пеперудата, скъпи момичета, не трябва да се пипа с мръсни ръце.

Не трябва да се пипа въобще!

Тихомир Димитров 

септември 4, 2017

Виждаме само върха на айсберга и само главичката не се брои…

Изт: Salesforlife

Някога ядосвали ли сте човек, който има собствена армия?

И аз не бих желал да ми се случва. Затова не завиждам на милиардери.

Може да харесвам с 500 години по-младите им жени или тревясалите им имения, обаче дали ми се забърква с хора, които имат собствено разузнаване, собствени тайни служби и собствени специални части/снайперисти?

Едва ли!

Ако харесваме лайфстайла на свръх-богатите, ще трябва да харесваме и могъщите им врагове…

Виждаме само върха на айсберга.

Искаме „само главичката” да вкараме, ама не става.

Главата на камилата, като влезе веднъж в палатката, ще разруши стана.

Харесваме ламборджинито на някого, но не искаме да му плащаме лизинга.

Харесваме нечия работа, но не искаме нейните отговорности, искаме само нейната заплата.

Харесваме нечия популярност, но не искаме да сме клоуните в квартала, искаме само катаджиите да не ни глобяват.

Харесваме нечий бизнес, но не искаме да се занимаваме с данъчни, с конкуренти, с мутри, с изнудвачи, с ДДС декларации, с бюрокрация…

Харесваме нечий талант, но не искаме да си изгубим детството…

Харесваме нечий имот, но не искаме дори да знаем за месечната му вноска.

Харесваме коне, но дори не желаем да разберем за седмичната им издръжка.

Харесваме бездомни котенца и кученца, но не бихме ги подслонили у дома, не бихме дали 300 лева от собствените си спестявания, по-скоро бихме организирали поредната фейсбук „кампания”.

Харесваме бездомните старци, но още повече харесваме мисълта, че им „помагаме”. Едва ли бихме ги подслонили у дома. Все пак миришат. Пък и е неудобно. Какво ще кажат тъщата / майката / дъщерята / зетят / тъстът / децата ?

Какво ще кажат хората?

Харесваме някой филм, но предпочитаме да си го изтеглим безплатно.

Харесваме нечия дъщеря, но НЕ бихме искали да се сродяваме с нейния баща.

Харесваме нечий син, но не желаем да се харесваме на майка му.

Харесваме природата, но не бихме легнали под багера.

Има толкова много неща, които харесваме, обаче не ни стиска.

Само главичката не се брои.

Трябва да си заложиш и „топките”.

Не всички се раждат с топки, затова ВСИЧКИ се раждат с Душа.

Ако ТОЛКОВА много искаш да притежаваш нещо, което не ти принадлежи, трябва да си заложиш душата, майко, Цялата. И ще го получиш. Заедно със страничните ефекти. Главата на камилата ще бъде в твоята палатка.

Оправяй се.

Тихомир Димитров 

август 13, 2017

Празнината, майко, черната…

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 8:34 pm
Tags: , ,

Всички ние сме торнадо, амосферно явление, вихър с различна форма, временна и претенциозна, но винаги гравитираме около една и съща константа – Празнината, която прави „геврка” възможен – Липсата, около която се въртят Наличностите или просто Нищото, което поражда Нещата в своята Основа. След нас остават само спомени, падащи листа (много рядко автомобили) и всички, абсолютно всички, действия в живота ни са задвижени от мотивацията да я запълним тази Празнина, около която ни е завъртяла лудостта на живота. Често успяваме да хвърлим нещо в бездънната и паст, само за да видим, че тя (Празнината) се е пренесла другаде, съвсем непокътната. Със скоростта на мисълта.

Вземете чисто човешките истории:

Момче харесва момиче. Тя е Празнината, която трябва да се запълни. У него. Само веднъж да успее, момчето осъзнава незабавната потребност да запълва нова Празнина – била тя дълбочината на нейната утроба или копнежа по друга, по-млада, какво значение има? Нали е „постигнал” целта си? Само в приказките героите заживяват щастливо евър-афтър… В реалния живот се пропиват, пребиват се като хора (животните не са способни на излишна жестокост) или направо се избиват физически, но Празнината си остава…

Вземете всички сфери от живота:

Мечтаната вчера професия днес е ужасяваща рутина.

Желаната вчера сума днес е нищожна шепа копейки.

Възлюбеният вчера Пророк днес виси на кръста…

И така нататък. И така нататък…

Разберете, че Празнината стои в основата на ВСИЧКО. Без нея нямаше да има пророци, мечти, желания, бедност и богатство, разврат и целомъдрие, нямаше да го има цялото разнообразие на човешкото преживяване. Искате разнообразието, но не желаете Празнината?

Е, няма как да стане!

Именно тя, Празнината, майко, черната, гарантира нашето съществуване!

Около Нея се върти всичко.

Има начин да съхраните психиката си здрава и той е да се научите да приемате Празнината. Да я боготворите дори! Защото Празнината идва от Бога. Грешно се изразих. Бог е Празнина – Празнина, която вие „запълвате” със своите желания, нагласи, действия, мечти и предпочитания. Бог е добър, защото ни позволява това. Защото ни позволява ВСИЧКО ТОВА. Само не очаквайте някога тя, Празнината, да се оригне и да каже:

„Достатъчно!”

Това няма да стане дори в деня на смъртния ви одър. Ще си заминете от тук с чувството за Празнина. За нещо непостигнато. За нещо недоизживяно…

Боготворете Празнината!

Кратък синтактичен анализ:

Бого-Творете Празнината.

Творете като Бога, за Бога!

Или идете по дяволите!

Запълвайте я с каквото намерите за добре, но никога не очаквайте Тя да изчезне. Дори най-богатитят българин се чувства като просяк пред американските милиардери, а те се чувстват разведени. Или болни. Има ли значение?

Празнината е като сянката, тя е по-бърза от вас и колкото повече обем в пространството заемате, толкова по-голяма ще бъде Празнината, която Ви следва навсякъде. Която трябва да запълвате.

Откажете се от това. Не от Празнината. Откажете се от идеята да я пълните с „неща”: имоти, марихуана, хероин, заплати, кюлчета, коли, власт, пари, мъже, оръжия, жени… Приемете Празнината като основата на Вашето съществуване. Едва тогава ще можете да заговорите в първо лице, множествено число:

Ние.

Ние приехме Празнината.

Ние сме Празнината.

Защо мислите, че дервишите се въртят? Около КАКВО се въртят?

Защо мислите, че будистите съветват да пренебрегваме всичките си желания?

Откъде мислите, че произлиза „Бездната” в Стария завет?

Защо мислите, че Учителят, Лечителят, увисва на кръста?

Вашите постижения могат ли да се сравняват с тези на Моисей, Буда, Исус, Мохамед?

Могат, разбира се! Стига да не забравяте за Празнината!

Празнината, майко, черната!

Липсата, около която се въртят Наличностите или просто Нищото, което прави всички Неща възможни…

Но винаги промелниви, винаги недостатъчни…

Бого-Творете Празнината!

Тихомир Димитров 

май 18, 2017

Божественият деспотизъм и свободата на избора

Изт: Save-Send-Delete

„No God has ever controlled man. Divine despotism is a fantasy…“
(Julius Evola)

„Никакъв Бог никога не е контролирал човека. Божественият деспотизъм е фантазия…“, пише Юлиус Евола в „Язди тигъра – наръчник за оцеляване на аристократите по душа“. Именно негов е терминът „божествен деспотизъм“. Трябва да си признаем, че е брилянтен.

Става дума за онова божество, което в повечето организирани религии забавя, но не забравя, всичко вижда, всичко помни и всичко си записва, държи всяка човешка мисъл, всяко човешко дело и всяко човешко намерение под отчетност и контрол, приравнява ги към строга система от наказания и поощрения, които нямат времеви или пространствен предел. Ако същесъвуват две съвършени думи, в които може да се побере маниакалната склонност на едно такова „съвършено същество“ към контрол, то те със сигурност биха били „божествен деспотизъм“. Но има една още по-съвършена дума и тя е „страхопочитание“. Страх плюс почитание. Страх и респект, гарантиращи подчинение. Как звучи само!

Звучи като претенциите на феодален владетел, който не е много убеден в своето право.

Съвършеното същество е имунизирано срещу несъвършенства. То затова е съвършено. Не, всъщност, То е Съвършенството. Без прилагателни. Всички Негови атрибути са съвършени… А кой е главният атрибут на Бога? Несъмнено това е Любовта. „Бог е Любов“. Чували сме го много пъти.

Най-съвършената любов, която познаваме от опит, е майчинската – всеотдайна, жертвоготовна – знаете на какво е способна една Майка.

Но дали тя е съвършена? Категорично НЕ!

Първо, защото е егоистична! Майките обичат своите собствени деца повече от останалите, обичат ги дори повече от себе си, в това няма съмнение, но любовта им, бидейки безгранична и себе-отрицателна, всъщност се ограничава само до „моето собствено“, тоест до Аз-а.

Второ, защото е човешка. Човешката любов не може да бъде съвършена. Тя винаги е лимитирана. От опита. От обстоятелствата. От епохата. От характера. От законите. От традицииите. От знанията. От културата. От милиардите обусловености, които определят Аз-а. Човекът е способен на много неща. Способен е маймуна и куче да изпрати в Космоса, да построи колония на Марс, но не е способен да обича безусловно…

Ами бащината любов? Нима тя не е егоцентрична? Нима не е амбициозна? Взискателна? Строга? Нима не е свързана с утвърждаването на Аз-а?

За разлика от нея, Божествената Любов е съвършена. Такава опитност ние рядко изпитваме в лимитираното си земно съществувание. Но именно Тя кара света да се върти и атомите да прилепват един към друг. Всъщност, именно Тя е причината атомите да съществуват въобще…

Елементарният логичен синтез води до заключението, че Божествената Любов и божественият деспотизъм са абсолютно несъвместими.

Но ЗАЩО съществуват тогава?

Има ЛОГИЧЕН отговор и на този въпрос. Даже два:

Първо, защото подкрепят йерархията. Силните на деня се нуждаят от „божествено оправдание“ за своето неравностойно положение.

Второ, защото дресират животното у човека. Кажи на примитивния за „Божествената Любов“ и той ще си помисли, че всичко му е позволено…

Всъщност, на него действително всичко му е позволено, но той не може да избяга от законите на физиката – както не могат да избягат и планетите, и химичните елементи, и техните атоми. „Всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие“. Да обясняваш на примитивния, че МОЖЕ да изнасили сестра си, но утре ще бъде на мястото на сестрата, която е изнасилвана, е безпочвено занимание.

Затова по-добре го научи на йерархия и на страхо-почитание.

Тихомир Димитров

Следваща страница »