Писателският блог на Тишо

септември 21, 2019

Лесно

Изт: BradleyStudyCenter 

Всички тези фейвъритс списъци, синхронизирани дивайси, тагове, автоматични прехвърляния на данни, крос-платформени идентификации, сърч хистърита и облачни услуги затъмняват интелигентността ни като облак през лятната ваканция на плажа, където хората се опитват да натрупат тен.

Накратко, правят ни по-тъпи.

Създадени са за удобство, знам. Създадени са и с цел да си платим „безплатния обяд“, сервиран така щедро от световни частни компании, създадени само и единствено с цел печалба. Накратко: „Ако не виждаш продукта, значи продуктът си ти!“

С локализацията няма начин да забравиш кога-къде си бил. Няма начин да забравят и твоите овърлордове.

Със социалките няма начин да забравиш къде и с кого си бил. Колко си пил. Ше го запомнят и бъдещите ти работодатели…

С фейвъритс списъците няма начин да забравиш какво/къде си гледал/слушал из нета, кой го изпълнява и в какъв акомпанимент. Всъщност, затъпяваш дотолкова, че не можеш да изброиш наизуст дори имената на любимите си банди вече.

Разбирате накъде бия.

Но по-важното е да разбирате откъде ни бият дивайсите по ай кю-то, с тенденция обратно-пропорциаонална на неговото увеличаване…

Предизвиквам ви, поставям ви предизвикателство:

Изтрийте си хистърито. Утре неизбежно ще се сетите за нещо интересно/вълнуващо/поучително, което сте гледали/слушали/чели онлайн. Ще поискате да го споделите с приятели. Затъпяващият потребител би скролнал „историята“ в смартфона си и в паметта му няма да остане дори следа от това, което го вдъхновява. Предизвикателството ми е да се опитате да запомните наизуст имената на творците, които харесвате. Преди двеста години хората от висшето общество са можели да изброят поне десет произведения от всеки случайно споменат по време на следобедния чай автор. За да не изглеждат тъпи. Сега не можем да изброим дори песните, които сме лайкнали вчера. А ядем и пием повече от тях…

Изтрийте си списъците с паролите. Запомнете ги наизуст. Ако ще ги слагате в някакъв файл, гледайте поне да е криптиран и с парола, различна от родждената ви дата. Гледайте и да е с някакво подвеждащо име, като например: „паяци“, а не „пароли“, иф ю но уод айм сейн

Пресмятайте наум. Калкулаторът изтрива дори минималните умения за логическо мислене, които сме придобили в училище. Наскоро се улових да деля хиляда на двеста и петдесет и, след като се замислих за повече от една секунда върху отговора, реших трайно да си зарежа калкулатора…

Помнете си списъците със задачи. Пишете „Та-да“ листове, а не „То-до“ листове. „Та-да“ листовете са от типа: „Днес направих това и това“. Какво трябваше да направя ли? Ами, мозъкът ми е достатъчно добър интефейс, загрижен за моето оцеляване, който трудно би забравил истински важните неща, стига само да му се доверя…

Будете се с „ментална аларма“. Просто си кажете: „Искам да стана в толкова и толкова“. Завийте се през глава и спете като бебе! Ще видите, че в десет от десет случая невидима сила ще ви събуди, по стечение на обстоятелствата, точно в уречения час и минута от денонощието: било чрез котката, която ще ви скочи върху гърба, било чрез ремонт на неприятни съседи. Начин да се изпълни „поръчката“ винаги се намира…

Стига да се доверите на процеса, където главен процесор е вашият мозък. Ако го притъпявате с наркотици и алкохол може да даде някои отклонения…

Шофирайте по памет. Джи-пи-ес-ът изтрива дори минималните умения за координация, които сме придобили в пред-дигиталната епоха. Той просто настоява да не мислиш. Разбирам да шофираш из Байерн-Шлостерхаузен в Бавария, че да използваш джи-пи-ес, ама до морето с Гугъл мапс?

Изключете си локализацията. Защо му е на целият свят да знае къде се намирате? Помнете имената на улиците и местата, които посещавате наизуст. Да, точно така, наизуст! Като стихотворение на Христо Ботев. Като химна. Колко от вас могат да изпеят химна? Без да си пипат смартфона? Да ви виждам ръцете върху чина, хаха!

Помнете къде и с кого сте се снимали, без да тагвате всеки кадър, за Бога! Нали бяхте там? Нали присъствахте? Защо са ви бележки „под линия“? Ако си изгубите смартфона, кой ще помни живота ви вместо вас? Закъде сте, ако си оставите „мозъка“ на някоя пейка в парка?

Четете повече. Ницше би си прерязал вените, за да има достъп до световната литература, осигурен от най-евтината китайска клавиатура днес. Много по-лесно е да цъкаме на клипчета и да гледаме кое как става, вместо да прочетем нещо и да го осмислим самостоятелано, знам. Но именно лесното ни прави тъпи. Лесно се става тъп. За да поумнееш се изискват усилия.

„Какво е четенето?“, попитало едно дете през 22 век.

„Гледаш някакъв шрифт и получаваш халюцинации“, отвърнал баща му.

Тихомир Димитров

3 коментара »

  1. Да поумнееш е според мен на практика невъзможно – горната граница на IQ-то на човек е детерминирана биологически/наследствено ( https://en.wikipedia.org/wiki/Heritability_of_IQ ).

    Човек може само да стане по-информиран, да знае повече, и евентуално да помъдрее, ако е дал Господ.

    Коментар от delian66 — септември 23, 2019 @ 10:18 am

  2. А да … Забравих да благодаря за хубавата статия, смартфона ми беше включен 🙂 .

    Коментар от delian66 — септември 23, 2019 @ 10:22 am

  3. @ delian66: Благодаря за коментара, подтиква към размисъл! Мерси и, че последва скромния ми блог! Не знам дали интелигентността е биологически детерминирана / ограничена, по простата причина, че терминът „интелигентност“ има доста широко тълкуване из научните среди. Статията в Уикипедия дава интересни посоки за размисъл. Само дето Уикипедия не ми е точно най-авторитетния източник за научна информация, но както и да е. За мен интелигентността не върши никаква, ама абсолютно никаква работа, ако не ти помага да оцеляваш по-лесно (и, съответно, да преуспяваш по-лесно) в условията, в които си поставен / принуден да живееш. Сещам се веднага за онзи виц с моряка и професора на борда на Титаник: Един професор попитал един моряк колко книги е прочел. Онзи му отговорил „нито една“. „Целият ти живот е пропилян!“ – въздъхнал професорът. После корабът ударил айсберга и морякът питал професора дали може да плува. „Не“, – отвърнал професорът. „Моят живот може и да е пропилян, но твоят, за сметка на това, току-що приключи!“ – казал му морякът. Та, според мен, зависи от средата. С колкото и високо ай кю да се родиш, детерминирано или не, то няма да ти свърши никаква работа, ако не го развиваш, или ако си в неподходящата среда. Дори да приемем, че един човек може да се роди по дефолт ограничен и тъп, ако попадне в правилната среда, и има кой да се занимава с него, може да стигне доста далеч. Това е само мое лично мнение обаче. Ти, като човек, занимаващ се с технологии, няма защо да се страхуваш, че дивайсите ще те ощетят интелектуално, напротив – те са главният, дори единствен фактор, който ти помага да се развиваш умствено и професионално. Това не се отнася за милиардите зомбирани потребители, обаче, дето хал-хабер си нямат с какво точно се занимаваш и защо точно го правиш… Поздрави и добре дошъл на „борда“ на „Писателския блог на Тишо“! Тук са необходими умения само за плуване из огромното море от съдържание, каквито несъмнено притежаваш.

    Коментар от asktisho — септември 23, 2019 @ 1:44 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.