Писателският блог на Тишо

октомври 16, 2019

Отровата може да бъде лекарство, но само в правилната доза

Изт: Wikigallery

Според дефиницията на Уикипедия мултикултурализъм е „понятие, с което се описват общества, в които съжителстват много на брой различни култури без една от тях да е господстваща или поне преобладаваща. Точно по този белег се отличава от културния плурализъм, който предполага заедно с господстващата или поне преобладаваща култура да съществуват в обществото и други култури, които обаче да не противоречат на установения от господстващата култура правов ред“. (линк). В същия текст се пояснява още, че българското общество е пример за културен плурализъм, тъй като у нас съществуват и други култури. Исторически терминът „мултикултурализъм“ произлиза от бикултурализма и билингвизма, типични за Канада, където има ясно определени френска и английска част. В Европа, твърди авторът, терминът е по-скоро обект на философско теоретизиране, без реално политическо приложение.

И слава Богу, бих добавил аз!

Защото виждам твърде много общи черти между комунизъм и мултикултурализъм. Комунизмът, разбира се, вече е осъдена идеология, причислена трайно към историческите примери за тоталитаризъм, подтисничество и класов терор(изъм). Същото не може да се каже за мултикултурализма, който продължава да е „hype“ в развитите и модерни западноевропейски общества. Притеснително е, че двете идеологии (отречената и модерната) имат сходства, които сякаш малцина забелязват или поне не се осмеляват да посочат открито, съобразявайки се с ограниченията на т.нар „политкоректно“ говорене.

Без да слагам знак на равенство между комунизъм и мултикултурализъм, тъй като, все пак, става дума за понятия от съвсем различен клас категория, ще си позволя да очертая общото между тях. И двете произлизат от една принципно добра идея, нека го наречем дори идеал, защото си остава вечно непостижим, а именно: идеалът са социална справедливост и равенство. Нима някой здравомислещ човек би отрекъл жестоката несправедливост на неравенството, което господства в съвременния свят? Няма има нещо по-благородно от идеала за свобода, равенство и братство между хората, между народите, между културите?

И нима има нещо по-далеч от действителността? Сега или в исторически план?

Идеалът за социална справедливост и равенство е чист като детска сълза. Проблемът е, че се доближава опасно до една друга тенденция с не толкова благи окраски, каквато е сремежът (на всяка цена) към егалитаризъм. Равенство между класите, равенство между културите. При комунизма фабрикантът и общият работник са равни. Ако първият има някакви възражения по въпроса, то класовата борба ще му напомни принудително, че не е прав. При мултикултурализма заварената и привнесените култури са равни. Ако първата има нещо против, то… е, още не се е стигнало чак до там. Но имаме достатъчно актуални примери за междукултурен тероризъм, които, за щастие, все още не са изведени до нивото на национална идеология. Кое е по-осъдително: крайно десният националист, който избива сънародниците си заради лявата им ориентация или ислямският екстремист, който избива „неправоверните“ заради религиозната им принадлежност?

Причината мултикултурализмът да не хваща здрави корени в България и, като цяло, в Източна Европа е, че сме „яли попарата“ на друг вид егалитаризъм. И то съвсем скоро. Страданието води до мъдрост и смирение, а обществата от Източна Европа са страдали много. По-склонни са да пазят „своето“ от „чуждото“, но не на всяка цена, а като инертна съпротива срещу всеки нов опит за социален експеримент с уклон към егалитаризъм, тъй като раните на тези общества от предишния експеримент с егалитаризма още кървят. Ще мине доста време преди „да хванат коричка“ и да спрат да сърбят. Но белезите от тях ще си останат завинаги… поне докато тези общества съществуват.

Има и друг съществен фактор: източноевропейските народи никога не са играли ролята на подтисник и колонизатор на други култури, не изпитват историческа вина за това и не изгарят от нетърпение да поправят грешката си сега. Техните конфликти се ограничават до почти невинните боричкания за територия с непосредствените им съседи. Казвам „почти невинни“, защото няма база за сравнение с покоряването и експлоатацията на цели континенти, нито с геноцида над завареното им население, с който богатите и преуспяващи (първият милион винаги мирише лошо) западни общества съвсем не се гордеят в наши дни.

Историческата обусловеност е довела източните общества до приемане на здравомислещата максима, че „в Рим трябва да се държиш като римляните“ и те изискват това от привнесените култури. Жестоко и несправедливо е да обвиняваме източноевропееца в нетолерантност, защото не е готов да приеме с лекота идеята за равенство между всички култури у тях, на собствената му, напоена с толкова много кръв (не и без стремежа към егалитаризъм) мъничка територия.

Провалът на мултикултурализма към днешна дата започва да става все по-осезаем и на Запад. „Брекзит“ е най-актуалният пример, но само един от многото. Друг пример е категоричното заявление на Ангела Меркел, още през 2010 година, че усилията на Германия да изгради мултикултурно общество са претърпели пълно поражение (линк). Трети пример е възраждането на националистическите движения на запад. Четвърти пример са всички прояви на насилствена междукултурна нетърпимост, въпреки затягането на анти-дискриминационните закони, основно в Западна Европа.

Имам усещането, че на западноевропееца започна да му писва анти-дискриминационните закони да са насочени единствено срещу него. Що се отнася до източноевропееца, той е свинкал традиционно законите да са насочени срещу него, защото в продължение на столетия е бил принудителен „домакин“ на насилствено внесена чужда култура и на налаганите от нея закони. Що се отнася до „вдъхновените“ от „развития запад“ закони, източноевропеецът традиционно е обект, а не субект на геополитиката на Великите сили от близо век и половина, така че е свикнал и те да не са писани в негова полза…

Всичко казано до тук има за цел да защити единствения тезис на това есе, а именно, че дори отровата може да бъде лекарство, но само в правилната доза. Ако съществува място за някакво лично мнение, то е следното: заради липсата на релевантен исторически опит, европейският запад сякаш предозира с мултикултурализма и едва сега започва да усеща първите симптоми. А европейският изток се престори, че гълта „горчивия хап“, сложи си го под езика, и щом усети добре познатия му от миналото вкус, побърза да го изплюе с изкривена физиономия. Сега „хапът“ може да бъде натикан обратно в гърлото му единствено чрез насилие, както е бил натикван преди. Но дори това да стане, организмът му вече е с изграден имунитет, а историческата му карма е платена – нещо, което не може да се твърди за европейския Запад.

И всичко щеше да бъде нормално, предвидимо, дори обратимо, ако Европа не изчезваше от картата на света в лицето на коренното си население. Това важи както за лъскавия, first world Запад, така и за дрипавия, second-hand Изток. Изтокът, обаче, нито изпитва вълчи глад за вносна работна ръка, която да поддържа икономика на високи обороти, нито може да си я позволи, нито предлага кой знае какви условия за живот.

И ето, че идва моментът на едно смело предположение, почти под формата на футуристично предсказание:

Населението на европейския изток ще запази по-дълго своята идентичност в културно, географско и политическо отношение, дори своята физическа цялост, за разлика от населението на европейския запад, но не толкова под или въпреки натиска на външна сила, а по-скоро като резултат от вътрешните решения, вземани на базата на наличието или липсата на (горчив) предишен опит.

Това само в краткосрочен план. В дългосрочен план грохналата старица Европа е на смъртния си одър, в лицето на завареното си население, независимо коя част от континента обитава то. С нея ще си отиде и т.нар „Западна цивилизация“, т.е всичко, което наричаме „цивилизация“ от 500 г. пр.н.е та чак до сега. Нито чумите, нито глобалните конфликти, нито революциите, нито земетресенията и вулканите, нито кръстоносните походи и вражеските нашествия, нито великите преселения на народите, нито ядрените заплахи, нито топлите и студени войни успяха да постигнат това.

В една пo-напреднала възраст, обаче, предозирането и с най-безопасното лекарство може да се окаже фатално. Санитарите ще изнесат тялото, ще сменят завивките, ще проветрят помещението и ще зачакат новия си пациент да предозира с правилното лекарство в правилното време…

Идва ред на други, по-стръвни и по-вкопчени в правто си на живот култури, които ще заемат мястото на грохналата Старица, когато им дойде редът.

Тихомир Димитров

Сходни публикации (ама не чак толкова скучни):

За миграцията или защо всички ще спечелят, ако отидеш да работиш в Англия

Няколко обективни причини да се почувстваме горди, че сме българи

Нема нужда да ги стигаме американците

Самоубийство чрез благоденствие 

„Подчинение“ на Мишел Уелбек

Срамота и предразсъдъци

За мишките и хората 

За бежанците

Става

 

15 коментара »

  1. Европа и нейните народи са като митичната птица феникс, с дребната разлика, че след възраждането и, някои имена може да са сменени, и някои линии на картите нарисувани наново. Същината обаче си остава.
    Мислите ли, че римляните са изчезнали, или пък гърците, келтите, хуните, или „пра“българите, или пък хазарите?
    Помислете си пак 😉 …

    Коментар от delian66 — октомври 18, 2019 @ 8:59 am

  2. @ delian66: Ако се запишеш да учиш Право в България, първият ти предмет ще се казва „История на дъравата и правото“ и ще е нещо като прелюдия към Римското право, върху което се основават всички официални взаимоотношения до днес. Това е „същината“ дето ще изчезне (и няма да си остане). Другото е ясно. Тук е постоянен кръстопът. Никога досега не сме имали реактивни двигатели и лоу кост полети, обаче… 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 19, 2019 @ 3:22 am

  3. Тази същина ВЕЧЕ е изчезвала, и се е появявала отново, не е ли така?
    Каква е етимологията на думата Ренесанс?

    Коментар от delian66 — ноември 3, 2019 @ 10:59 am

  4. @ delian66: Само привидно е изчезвала. Както писах по-горе: преди ги е нямало нито лоу-кост полетите, нито отворените граници, нито глобалната информационна свързаност, нито the white guilt, нито един куп още социално-технически постижения и психически отклонения на съвременната епоха. Има логика в това да подозираме, че историята се повтаря, но има логика и в това да се замислим, че сме стигнали до едно равнище, което спокойно може да се нарече „абсолютно неповторимо“ по отношение на историческата памет. Във философската литература го наричат „краят на историята“.

    Коментар от asktisho — ноември 4, 2019 @ 2:01 am

  5. „краят на историята“ е проява на пълния нарцисизъм на дървения философ Фукуяма. Прочети Еклезиаст (https://www.biblia.w-bg.net/eklesiast.html) и се запитай кой е по-мъдър …

    Коментар от delian66 — ноември 5, 2019 @ 10:56 am

  6. Пък за евтините полети и т.н. прочети Махабхарата. Там са описани дори по-големи чудесии … Тях ги няма вече, само спомена за тях все още съществува. Съществуват и индийските народи.

    Коментар от delian66 — ноември 5, 2019 @ 10:58 am

  7. Не ми отговори за произхода на думата Ренесанс. Какво значи думата Възраждане според теб, ако не възкръсване на нещо умряло, нещо, което е спряло да съществува, и което след известен период от време отново се ражда?

    Коментар от delian66 — ноември 5, 2019 @ 11:01 am

  8. Ние пък си имаме поговорката: „Не се гаси туй, що не гасне“. Идеите не умират. Достатъчно е да оцелее една единствена книга, за да се запали искрата на нова култура, наследница на предшестващата, стига „хардуера“ да е съвместим със „софтуера“ в книгата, и да има подходящи условия за развитие (трудно е да се гради култура, ако трябва непрекъснато да мислиш предимно за собственото си оцеляване).

    Коментар от delian66 — ноември 5, 2019 @ 11:06 am

  9. Колкото до „white guilt“ – това е въпрос на избор до голяма степен и до умствено здраве. Ти чувстваш ли вина за съществуването си, щото аз не … По мои наблюдения, трябва човек да е доста изперкал, че да чувства вина за собственото си съществуванe => въпроса ще се реши от само себе си; белите идиоти дето ги е срам, че са се родили по една или друга причина, в един момент просто ще се самоселектират в небитието и ще отворят място за други. Според теб и статията ти, тези други няма да са бели. Според мен ще бъдат (в Европа).

    Коментар от delian66 — ноември 5, 2019 @ 11:18 am

  10. @ delian66: Много се радвам, че скучноватата ми публикация стимулира поне един човек към размисъл и съм благодарен, че си правиш труда да коментираш. За благото на дискусията и воден от съвсем положителни намерения си позволявам да отправя следните коментари към твоите собствени: не сме на нивото на световно признат мислител, за да наричаме Фукуяма „дървен философ“, според мен. Такова определение олеква, както би олекнало и твърдението, че Аристотел е дървен философ, например. Прочети „Третата вълна“ на Алвин Тофлър, ако още не си я чел. Това са модерните, утвърдени философски мислители. Всяка епоха си има такива, не е необходимо да уважаваме само класиците… Що се отнася до Махабхарата и Еклесиаст, ами това са религиозни текстове. Религиозните тесктове не бива да се възприемат буквално (тва първо) и още по-малко да се разглеждат като исторически свидетелства… Относно ренесанс – мисля, че дори децата в пети клас вече са наясно какво значи „възраждане“, примерно в Европа има възраждане на култа към класическата философия и хуманизма, като светоглед, след мрачното Средновековие в сляпо подчинение на царя и бога. Това не значи, че населението на Европа през Ренесанса има много общо с това, което е обитавало същия континет през Античността. На нашите съседи гърци и северни македонци, например, много им се иска да са преки потомци на елините, ама друг път… 🙂 Великото преселение на народите в известен смисъл никога не е спирало, просто сега то е в парадоксални размери (заради колосалните размери на човечеството и заради безпрецедентния напредък на технологиите, като цяло). Прав си, че „идеите не умират“ и, че една-единствена книга е достатъчна, за да запали искрата на нова култура. Тя може да се разпространи и сред съвсем различна популация от хора – виж черния Джизъс на християните от някои африкански държави. Пък и религията на белите колонизатори много лесно се смесва с вуду културата им, както у нас християнството се е премесило с куп езически обичаи, които практически вече не възприемаме за такива (великденските яйца са само един от много примери). Основният ми „пойнт“ беше, че такава, каквато я познаваме, баба ти Европа си отива. Предимно в лицето на завареното ѝ /към момента/ население. В това няма нищо лошо. Аз имам нула деца и след мен ще останат само няколко книги, плюс въздух под налягане. Сигурно ще ме помнят по-дълго от прадядо ми, обаче, защото съм оспамил нета, за разлика от него 🙂 Ама все тая. Да искам да ме помнят след хиляда години би издало сериозен проблем с егото в съвсем действителното настояще, според мен… Всички имат право на достоен живот и на място под слънцето, това е основното ми лично убеждение. Но в надпреварата за оцеляване на по-силните, която също е неизбежна, защото ресурсите на планетата са ограничени (особено при сегашното население и начините за тяхното разхищаване), та в надпреварата за оцеляване на по-силните белият европеец не ми изпъква като да е по-приспособимият към оцеляване. Той или ще вегетира под формата на малцинство в някаква чужда култура (примесена с неговата собствена) или ще изчезне напълно и ще даде път на по-надъханите за живот, виж „Самоубийство чрез благодентсвие“. Що се отнася до масовите културни психози, сега в Щатите има една кампания „ит’с окей ту би уайт“, представяш ли си докъде са я докарали? Да, ама доминират световната култура и всичко, което се случва там, рано или късно получава своето отражение тук, на Стария континент, под формата на директен копи-пейст. Никой не знае какво крие бъдещето обаче. Ако живеем достатъчно, ще разберем. Ако ли не, толкова по-добре. 🙂 Надявам се, че освен възраждане, съществува и прераждане, lol. Благодаря ти още веднъж за смислените коментари и контра-пунктове!

    Коментар от asktisho — ноември 5, 2019 @ 1:26 pm

  11. Мда … както казваше и баща ми, ще поживеем и ще видим … ако не умрем преди това 🙂 .

    Коментар от delian66 — ноември 5, 2019 @ 5:08 pm

  12. „Третата вълна“ не успява да ме грабне вече близо година… Не съм и на вълната вероятно 🙂 .

    Колкото до Фукуяма, https://www.newyorker.com/magazine/2018/09/03/francis-fukuyama-postpones-the-end-of-history … ветропоказателите са полезни като индикатори, а не като мисловни лидери.

    Коментар от delian66 — ноември 5, 2019 @ 5:19 pm

  13. Предишния ми коментар за Фукуяма го хвана цензурата … Нищо де, да сме живи и здрави. Ако ти е интересно, потърси в някоя търсачка за „francis fukuyama postpones the end of history“ , статията е от края на 2018та.

    Коментар от delian66 — ноември 5, 2019 @ 5:21 pm

  14. @delian66: Цензура? Нямам задържани или изтрити коментари от теб. Както и да е, мерси за приноса!

    P.S. Изрових го измежду тоновете спам. Задържани е заради линка, предполагам. Говорейки за „ветропоказатели“, Нюйоркър може ли да се нарече „мисловен лидер“? Въпросът е риторичен.

    Коментар от asktisho — ноември 5, 2019 @ 11:26 pm

  15. Новинарските сайтове гледам да ги ползвам предимно като източници на информация за *събития*, така че не, не ги смятам за мисловни лидери (не че това има някакво значение де). Може да прочетеш книгите му ако желаеш информация от първа ръка, по конкретно „Identity: The Demand for Dignity and the Politics of Resentment“.

    Коментар от delian66 — ноември 6, 2019 @ 10:36 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: