Писателският блог на Тишо

ноември 22, 2010

Луксът на 21 век

е времето. Почти във всеки дом или стая на хотел има вече вана, а бутилка шампанско почти всеки може да си позволи. Въпросът е да намериш време, за да им се насладиш.

Луксът на 21 век е времето. Свободата се измерва с времето, което можеш да отделиш на себе си. За важните неща. За ходене бос по тревата, докато залезът потъва в очите ти или за слушане на песента на щурците. За кротък сън или чаша чай в компанията на хубава книга. За дребен жест към някого, когото обичаш. За всичко, което ти се иска да направиш, но не можеш, защото има други неща, които трябва да свършиш преди това.

Когато публикувах „33 любовни истории” последва странна, ужасяваща тишина. Уж направих книгата супер лесно достъпна, а получих много малко отзиви.

Няма по-угнетяващо нещо за един автор от мълчанието на публиката. Предпочитам бесния читател пред мълчаливия читател. Гневът означава, че съм успял да те сръгам в ребрата, да те извадя от комфортната зона, да те докосна. Мълчанието означава, че съм написал тъпа книга. Или, че нямаш никакво време да я прочетеш.

Минаха няколко дни, отзивите и коментарите заваляха: и хубавите, и лошите. Появиха се първите ревюта. Кутията ми се напълни с писма. Всичко беше наред.

Обичам пряката връзка с читателите и разговарях с много от тях. Разбрах, че трудно се отделя време дори за прочитането на няколко къси разказчета, дори да са напълно безплатни и удобно разпространени в интернет: навсякъде, във всякакъв формат…

Запитах се: какво ли става с топлия чай и добрата стара книга в леглото? С мекото одеало и огъня в камината. Защо се лишаваме от смислените неща? Това се запитах.

Човекът е мъдър и спокоен по натура. По рождение. По право. Роденият на тази планета разполага с всичкото време и всичките ресурси на света, когато му потрябват, стига сам да не работи срещу тях.

Но човекът, също така, е умен. Което в никакъв случай не го прави разумен.

Разумно е да живееш спокойно. Разумно е да разполагаш с достатъчно време – за всичко, което те прави човек – за добрите приятели и семейството, за хобито и спорта, за здравето и бавното хапване на вкусни ястия, приготвени с любов, за продължителен секс.

Всичко друго е лудост. Лудостта е обратната монета на разума.

Може да си много умен и пак да си луд.

Не го казвам в клиничния смисъл на думата. Онази лудост е нелечима. Докато вашата и моята, тя зависи единствено от решенията, които взимаме всеки ден.

Разумно е да знаеш и да вярваш, че свободата ти принадлежи по право. Ако не беше така, децата щяха да се раждат с изградени социални навици и стереотипи, а на нас, възрастните, нямаше да ни се налага да ги набутваме в ограниченията, които сме приели за даденост – всеки ден да крадем от свободата им по малко, докато не станат като нас и не забравят, че свободата им принадлежи по право.

Разумно е да знаеш и да вярваш, че свободата ти принадлежи по право.

Неразумно е да търсиш причини за нейната липса навън – в работата или шефа, в икономиката с нейните циклични кризи или в човека, с когото делиш битието. Той трябва да ти е по-скъп от онзи, с когото делиш питието, между другото.

Оправданията във външния свят са толкова много, колкото много са звездите в небето, а „който търси – намира” – абсолютно винаги. В конкретика умишлено не ми се изпада. Просто спри да търсиш навън. Има 6 милиарда души и 6 милиарда решения на тази планета, а светът е само огледало на вътрешния ти мир.

Мир – в буквалния и в преносния смисъл на думата. Ако не ти харесва образът няма нужда да чупиш огледалото, защото ще намериш друго, здраво огледало, където ще видиш същия образ. Няма нужда да го заменяш с ново, по-лъскавичко огледалце, със златна рамка. И там те чака същият образ. Да търсиш ново огледало на другия край на света също няма смисъл. Където и да отидеш, навсякъде реалността ще те отразява – ще привличаш същите умове, хора, ситуации и проблеми, същите радости и скърби. Същите варианти.

Ако ти харесват и те изразяват напълно, ОК, но, ако си недоволен от сегашното състояние на нещата, значи трябва да поработиш върху промяната на образа. Огледалото си е там по подразбиране. То винаги ще бъде там – винаги ще те отразява точно такъв, какъвто си.

Дамите да ме извиняват, че пиша в мъжки род. Полът няма никакво значение в случая. Жените прекарват повече време пред огледалото и са по-предприемчиви към промяната на образа от мъжете, това е факт, но те се ограничават само до външната част на образа. До върха на айсберга. Това, което виждат очите е само малка част от онова, което сме, нали? Другото е под повърхността.

Промяната на образа е единственият смислен изход от привидната безизходица на външния свят – от липсата на време за личен комфорт, каквото и да включва той. Източникът, обаче, е под кожата. Той не се ограничава до физическия образ в огледалото – 99% от него са скрити. Дори за самите нас.

Открием ли ги, ще започнем да ги променяме. Тогва външният свят ще започне да ни „приляга”, защото неговата организация ще отразява един вече осъзнат процес. Колкото и да сме умни, ние си оставаме безсъзнателни. Болшинството от нас. В повечето време.

Връщаме се на времето. То е луксът на 21 век. Алчността сега е на мода и стремжът към власт. Да станеш роб на собствените си отговорности или секретарка на собствените си пари. Да ви имам модата!

Не казвам, че не бива да гоним материалния просперитет. Смея да твърдя, че не бива да го правим за сметка на всичко останало и най-вече: за сметка на личната си свобода. Която ни принадлежи по право.

А каква свобода, като нямаш пет минути да кихнеш, а?

Времето е луксът на 21 век.

Как да си осигурим повече време?

Това е въпросът.

Ето един добър метод, един от многото. Сигурно са милиони. Природата е изобилна и в количеството решения, които дава за всеки проблем.

Методът е доста прост (което го прави гениален). И абсолютно ефективен:

Напишете на лист хартия десетте неща, които бихте правили всеки ден, ако разполагахте с цялото време на света. И не се ограничавайте само до десет. Може да напишете сто. По-малкото количество ще ви помогне да се съсредоточите върху по-важните неща.

А сега напишете на обратната страна на листа всичко, което в действителност правите всеки ден.

Вече свършихте половината работа.

Ето как би изглеждал един подобен списък:

Ако разполагах с всичкото време на света, щях да:

…пътувам, прекарвам повече време със семейството, излизам по-често с приятели, щях да помагам, да пиша / пея / рисувам / снимам / танцувам, да бъда повече с него / нея, да се грижа повече за детето, да чета, да се наспивам, да спортувам, да бъда сред природата и т.н.

А в действителност правя следното:

…прекарвам 10 часа в офис и 2 часа в задръствания, поемам чужди ангажименти и преследвам чужди цели, през останалите 12 часа домакинствам, пазаря, водя колата на ремонт, извършвам ремонти у дома, ядосвам се с майстори, хазяи, наематели, редя се на опашка и потъвам в бюрокрация, гледам телевизия, ходя в командировка и едва намирам време да се наям, камо ли да се наспя добре или да прекарам деня с книга в леглото. Да не говорим колко малко време ми остава за мъжа / жената  в моя живот, а сексът…мъжът / жената до мен вече рядко ме изкушават, защото нямам почти никакво време да бъда с тях. Затова ги търся
навън. Ех, само да имах малко повече свободно време…

Бъдете искрени. Никой друг, освен вас, няма да го чете тоя списък. Трябва само да намерите време да го съставите…

И половината работа е свършена.

Идва ред на втората половина. Доста е просто: всеки ден отделяйте все повече време за нещата от лицевата част на листа и все по-малко време за нещата от задната му част. Дори няма смисъл да я четете. Тя не ви трябва. Там има някаква друга личност, формирана от обстоятелствата, но това не сте вие с вашите осъзнати предпочитания. Вас просто ви няма там. Липсвате в този списък.

Помнете, че Съдбата обича смелите и ще ви подкрепи. Няма по-смислен път от Пътя към себе си, а той съвсем не е абстрактен – ето, пише го на лист хартия пред вас. Но трябва да започнете първи. Както винаги. Трябва да се доверите на процеса.

Желая ви повече „лукс“ през 21-ви век!

Постигнете ли го, не забравяйте да си подарите и една хубава книга.

Тихомир Димитров

Advertisements

16 Коментари »

  1. Гузен се почувствах – след тези твои думи.

    И си обещах да намеря ВРЕМЕ да прочета книгата ти.

    Знам, че това време няма да е загубено…

    Коментар от Пламен Петров - Пламски — ноември 22, 2010 @ 3:58 pm

  2. @ Пламен Петров: Целта ми не е да те направя гузен 🙂 Искам само да ти подаря нещо смислено. Но трябва да ми „съдействаш“ за целта. Сигурен съм, че и двамата ще сме доволни от резултата, ако го направиш 🙂

    Коментар от asktisho — ноември 22, 2010 @ 4:03 pm

  3. … мъдър, както винаги! благодаря ти за този пост,Тишо – много се радвам на отрезвяващите шамари, които съм намирала лично за себе си точно в твоя блог 😀 желая ти хармония!

    Коментар от workshopofniili — ноември 22, 2010 @ 5:31 pm

  4. Аз пък се извинявам, че са били „шамари“, но няма как да го контролирам този процес – личното тълкуване на думичките винаги е субективно. Но се радвам на „отрезвяващия“ момент. „Пиянството на един народ“ рано или късно трябва да свърши, а с темповете на глобализация съвсем скоро и на целият свят ще му се наложи да изтрезнее…

    Коментар от asktisho — ноември 22, 2010 @ 5:48 pm

  5. Сякаш видях собствените си мисли написани… Наистина сме толкова заети с разни задължения, че нямаме време за истинските неща. А някой ден като остареем ще ни се иска да сме били по-решителни…

    Коментар от Боряна — ноември 23, 2010 @ 2:00 am

  6. @ Боряна: Тъй като миналото и бъдещето са само фикция (и спомен) в главата, които еднакво ефективно НЕ съществуват извън нея, във вечното сега ни остава само да мятаме списъка от предната страна, в момента, и да не чакаме да стане „някога“. Радва ме идеята, че мислим еднакво.

    Коментар от asktisho — ноември 23, 2010 @ 3:02 am

  7. Искам да кажа,първо,че не всички са безумно заети.Второ някой симулират заетост,защото не знаят какво да правят със свободното време за да не обвиняват напредъка на нацията ни.Аз от 10 години пиша,преподавам,разхождам се сред природата(черпя от там много инфо)чета много и работя и управлявам бизнес.Срещам се спокойно с хора,пдарявам книги,сърцето си,топлата си прегръдка,поздравявам ги с Намас’те.И ако с напредването на технологийте човек си ограбва сам свободното време не може да се сърди на никого и за нищо,защото сам си е виновен.Не вярвам на нито един,че няма време да чете,да пия топло мляко,да погледне вечер звездите и да потъне в тях, или да мечтае.Благодаря ви…………….за трибуната.

    Коментар от Хросто христов — ноември 23, 2010 @ 9:11 am

  8. Започнах да чета книгата ти и исках да споделя, че много ми допада – ‘лесно’ се чете и е много увлекателна. Благодаря за безпланото pdf копие 🙂

    Коментар от Мимс — ноември 23, 2010 @ 11:55 am

  9. Ей Тишо, страшен си!
    Незнам как точно го правиш, но винаги успяваш да ме накараш да се замисля над живота си.И виждам, че никак не е зле да се замисляш върху живота си.
    Помага и много.Какво правя? А какво искам да правя? Много умен въпрос.

    Благодаря ти.

    Коментар от Radoslav — ноември 23, 2010 @ 12:41 pm

  10. @ Христо Христов: Моля! 🙂

    @ Мимс: Писана е с удоволствие, радва ме и когато се чете с удоволствие 🙂

    @ Radoslav: И аз не знам, да ти кажа 🙂 Като дойде факсът не пита 🙂 Понякога се чувствам точно като машинописка 🙂 Не е зле да се замисляш върху живота си, наистина. Стига да не зацикляш 🙂 Все пак е направен да се живее. Истината, предполагам, там, откъдето идваме, я знаем 🙂 Поздрави!

    Коментар от asktisho — ноември 23, 2010 @ 6:32 pm

  11. Страшно е! харесва ми много 🙂

    Коментар от трудова медицина — ноември 26, 2010 @ 7:46 pm

  12. @ трудова медицина: благодаря за комплимента! Дано наистина да е така, защото си мисля, че е прекалено лесно да се пейстне това изречение в няколко десетки блога за един ден и да се мисли, че така се постига някаква популяризация, защото го пише в някаква книга. Единственото, което се постига, за съжаление, е no-follow коментар, бан, добавяне към спам-листата, отегчение и отрицателно впечатление у потребителите за липса на елементарен нетикет, а.к.а неписаните правила и традиции за общуване в интернет. Не че се отнася конкретно за вас в момента, нищо лично и ви благодаря за комплимента, но, кажете ми, кой се разписва под коментарите си с „трудова медицина“? Иначе сайтът ви е чудесен! Пожелавам ви успех в начинанията занапред и, моля ви, използвайте по-ефективни средства за онлайн пи ар. Такъв тип съобщения в блоговете са чиста загуба на време – предимно вашето.

    Коментар от asktisho — ноември 27, 2010 @ 3:04 am

  13. Сега да направя и аз своя коментар за книгата 🙂 Хареса ми като цяло, има разнообразие на теми и със сигурност дава поводи за размисъл. Книгата е някак шарена, в хубавия смисъл – от всичко по малко. Малко фантастика, философия, психологизъм… Имам един въпрос за разказа „В началото беше словото“. Не можах да разбера, (което не е задължително необходимо, разбира се) какво е отношението на героя към този нов свят, в който попада, дали му харесва или не. Този разказ, както първият, също оставя вратичка за продължение според мен и може да излезе нещо много интересно. Поздравления и за решението да споделиш с всички труда си, както и за възможността за директна комуникация.

    Коментар от Боряна — декември 3, 2010 @ 9:09 pm

  14. А може би коментарите за книгата не трябваше да са при тази статия, извинявам се ако не са на място 🙂

    Коментар от Боряна — декември 3, 2010 @ 9:13 pm

  15. @ Благодаря много! Усилията ми явно са смислени, щом има с кого да споделя 🙂 Относно конкретния въпрос – нека да получи отговор във вашето въображение. От един момент нататък героите и сюжетите трябва да се научат да живеят сами, без своя създател. Мерси, за което! 🙂

    Коментар от asktisho — декември 6, 2010 @ 11:21 am

  16. […] – ако искате, разбира се. ако имате достатъчно от лукса на 21 век. пък ако ви хареса, вече ще му мислите, а може и дори да […]

    Pingback от 33 любовни истории « празен кадър — декември 19, 2010 @ 11:18 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s