Петстотин километра до Атлантика пеша и поне петстотин хиляди километра навътре към себе си…
Обединих пътеписите за Камино, които публикувах наскоро тук, в малка е-книга.
Така не ви се налага да скролвате напред-назад из обратната хронологичност на блога.
Пък и е по-прегледно – всичко на едно място.
Добавил съм три „бонус“ истории: една легенда, разказана в лек, хумористичен стил, едно мистично преживяване по истински случай и един поетичен завършек, под формата на разказ.
Не липсват практически съвети за онези, които ще поемат към Сантяго.
Те са в целия текст, не само накрая.
Сложил съм и разни други неща.
Предлагам свободен достъп до цялото съдържание на книгата, както винаги, защото не обичам да поставям бариери между това, което правя и този, за когото го правя, а именно – теб, читателят – ти, който четеш този текст в момента.
Ти наистина си ми важен!
И предпочитам думите ми да са подкрепени от дела:
Пълен достъп до съдържанието на PDF (отваря се в нов прозорец)
Безплатен достъп до книгата имаш още и на FB2, EPUB, SFB и TXT формат, благодарение на Читанка.
Buen Camino!
Писателският блог на Тишо 
От момента, в който започна да публикуваш пътеписите за Пътя към Сантяго, чакам всеки откъс с нетърпение.
Благодаря за това, че правиш достъпна тази разходка!
Хубава вечер 🙂
Коментар от Кари — май 18, 2011 @ 5:42 pm
И аз ти благодаря, Paper Witch 🙂 Мисля, че епохата, в която нещата трябваше да се правят по-скоро недостъпни, отколкото достъпни, свърши. Въпрос на време е останалите също да наваксат.
Коментар от asktisho — май 18, 2011 @ 6:35 pm
Браво, приятелю! Ще наваксам с четенето.
Коментар от Пейчо Кънев — май 18, 2011 @ 6:46 pm
Супер статия :))) За първи път влизам тук и искам само да ви поздарвя за труда- яко местенце сте си спретнали тук и с удоволствие ще наминавам по често :))
Коментар от Доставка на препарати — май 18, 2011 @ 7:07 pm
@ Доставка на препарати: следващият ви коментар ще бъде изтрит и достъпът ви ще бъде забранен. Просто е тъпо да се казвате „доставка на препарати“ в „якото местенце“, където всички други си имат имена…Не мислите ли?
Коментар от asktisho — май 18, 2011 @ 7:30 pm
супер! 🙂 беше истинско удоволствие да чета Пътя ти, да намирам моите си моменти и поводи за размисъл, да си представям, може би, как бих постъпила аз на твое място… някой ден, може би… обичам да се връщам към хубаво четиво, така че – благодаря ти 😀
Коментар от Niili — май 18, 2011 @ 10:09 pm
@ Nilli: споделената мъка била половин мъка, а пък споделеното щастие било двойно. 🙂 Добрите намерения са нещото, което обединява двете твърдения, явно. 🙂
Коментар от asktisho — май 19, 2011 @ 1:36 am
Благодаря! 🙂
Коментар от Бориславка — май 19, 2011 @ 2:05 am
Благодаря за прекрасното четиво. Някой ден може и аз да се престраша и да се „пусна по пътя“ 🙂 Определено ме вдъхнови.
Коментар от Пламен Хараламбиев — май 19, 2011 @ 10:05 am
Веднага след като свалих книгата прочетох трите нови разказа.
беше ми много приятно и интересн да те следвам по пътя Тишо…:)
Коментар от stefan.rusev — май 19, 2011 @ 12:38 pm
@ stefan rusev: те не са много нови, но точно тук им е мястото 🙂
@ Пламен: О, при теб със сигурност ще е различно. Винаги е различно.
@ Бориславка: моля!
Коментар от asktisho — май 19, 2011 @ 2:18 pm
Случайно попаднах на този блог малко след началото на серията от пътеписи за Камино и с нетърпение очаквах следващия! Страхотен разказ, накара ме да се замисля за много неща, както и да си припомня правилото everything happens for a reason. Благодаря!
Коментар от SZA — май 20, 2011 @ 10:26 am
True! It does happen for a reason.
Коментар от asktisho — май 20, 2011 @ 12:16 pm
Благодарско за книгата! 🙂
Btw, „Доставка на препарати“ коментара направо го затрий. Пейо е писал за тези спамъри вече:
http://blog.peio.org/?p=6672
Горките хора получават стотинка или по-малко да си оставят спамния линк плюс що-годе смислен текст, на всички блогове, където успеят. Но не уважавам рабоата им така че ако изтриеш коментара, мисля, че ще сториш добро. (Плюс това, те и не четат, дали си писал нещо след това.)
Коментар от Michel — май 21, 2011 @ 9:37 am
Адски е вдъхновяващо, че си изминал целия този път пеша!
Аз самата обожавам да вървя пеша, въпреки че досега не съм си правила чак такава разходка :). Не случайно си успял да изминеш толкова дълъг път навътре към себе си…
Благодаря ти, че споделяш с нас, твоите читатели и почитатели, преживяванията си. Нямам търпение да прочета.
Коментар от Люба — май 23, 2011 @ 4:39 am
Здравейте и от мен. Поздрави за хубавата статия- отдавна не бях чел нещо хубаво по темата. Продължавайте в същия дух :))
Коментар от Hotel Batihan — май 23, 2011 @ 8:52 pm
Чудесен пътепис! Вдъхновихте ме за нови „подвизи“! Благодаря! Вашите читатели и почитатели от днес са с един човек повече. 🙂
Коментар от Aneliq — май 24, 2011 @ 11:05 am
[…] За тази цел, той пише един пътепис, който смело издаде в електронен вид и всеки, който желае може да го … (безплатно е! но не пречи и да почерпите автора – той е […]
Pingback от „По пътя към Сантяго“ – едно пътуване към себе си | Пътуване до... — май 30, 2011 @ 9:01 am
Случайно попаднах на линка към книгата. Голямо благодаря! Преди две години се бях решил, но операция на минискуса промени плановете ми… Отпуската за тази година я използвах – Ю. Франция, С. Италия и част от Испания – но догодина мисля че е редно да изпълня стария мерак. И твоята канига разпали отново желанието ми – за което ти благодаря!!! :)…
Поздрави от Авиньон
Коментар от gogi69006 — юни 2, 2011 @ 5:10 pm
@ gogi: Нали знаеш как е „там горе“: забавя, но не забравя. 🙂 А, понеже трябва да сме някаква умалена копи-пейст версия на оригинала, предполагам, че няма да му простиш на „каминото“. Успех! 🙂
Коментар от asktisho — юни 3, 2011 @ 12:49 am
Чудесен пътепис! При това – съвършено точен! Казвам го като човек, който е минал вече 4 от пътищата по Камино, извървял е близо 1400 км пеш и който напълно потвърждава истинността на написаното от теб. Тишо, благодаря ти за пътеписа не само защото ме върна към едни от най-щастливите и поучителни моменти в живота ми, но и по още една причина – моите приятели отдавна ме врънкат за точно тези практически подробности от Пътя, за които на мен все не ми се пише, моите писания са по-философско-фотографски. Така че ще насочвам всички бъдещи пилигрими около мен към твоя текст и блог, ти си им дал всичко необходимо 🙂 Поздрави! Иглика Трифонова
Коментар от Иглика Трифонова — юли 2, 2011 @ 11:19 am
@ Иглика Трифонова: От човек, който е вървял толкова много по Камино, това направо си звучи като комплимент. 🙂 Благодаря! Пренасочвайте бъдещите полигирими, да. Няма да ви се разсърдя. 🙂 Толкова малко се пише и говори за Камино в Бг, че по-скоро се радвам да помогна. Можете да изпращате и файла с е-книгата на воля. Поздрави и…buen camino! 🙂
Коментар от asktisho — юли 5, 2011 @ 4:39 pm
Прекрасно четиво! Изгълтах го на един дъх 🙂 Доста ме вдъхнови 🙂 Благодаря ти!
Коментар от Alluya — юли 28, 2011 @ 12:03 pm
@ Alluya: И аз ти благодаря, че ми отдели част от времето си, за да „попътуваме“ заедно.
Коментар от asktisho — юли 28, 2011 @ 12:18 pm
Благодаря за вълшебните моменти!Съвсем случайно попаднах на книгата,което още веднъж доказа ,че няма нищо случайно-намерих я точно ,когато изгледах филма Пътят с Мартин Шийн ,а след това прочетох и книгата Камино на Шърли Маклейн.Благодаря за всички вълнуващи и незабравими моменти!:)))))
Коментар от Boryana — юли 28, 2011 @ 7:22 pm
@ Boryana: Този филм мисля, че го снимаха точно тогава – докато бях там 🙂 В един от хотелите администраторката се похвали, че съвсем скоро Мартин Шийн е бил техен гост. А и повечето места от филма са ми до болка познати. В буквалния смисъл на думата. 🙂 Няма нищо случайно.
Коментар от asktisho — юли 29, 2011 @ 9:27 am
Сега чета другите неща ,които си писал-изненадващо свежо и завладяващо занимание,на което съм посветила цялото си свободно време.Знам ,че няма случайни неща,доказва се ежедневно само трябва да следя знаците,а в написаното от теб има толкова много:)
Коментар от Boryana — юли 29, 2011 @ 11:35 pm
@ Boryana: Яко! Добре дошла в малката вселена на Тишо! 🙂
Коментар от asktisho — юли 29, 2011 @ 11:57 pm
Дали е възможно всеки да си има един Камино без да е бил на конкретното място,нали всеки си има път ,ама май доста души правят всичко възможно да не минат по него,а?
Коментар от Boryana — август 2, 2011 @ 12:44 am
@ Boryana: май, май 🙂 Изглежда, че това е основното им занимание 🙂
Коментар от asktisho — август 2, 2011 @ 12:10 pm
Всеки път изчитам на един дъх написаното от теб. Досега не ми се е случвало с друг автор. Много си полезен! Благодаря, че пишеш!
Коментар от Милена — август 11, 2011 @ 10:37 pm
Милена, прекрасно е това, което казваш, благодаря ти от сърце! Дори да имах само един читател – теб – пак щеше да си заслужава усилията и то най-вече в „спомагателната“, отколкото в „развлекателната“ част. Дано наистина да успявам да бъда и полезен понякога, освен глупав и назидателен, каквото е перманентното ми състояние, хехе.
Коментар от asktisho — август 16, 2011 @ 5:25 pm
И аз съм изключително впечатлена !!!! Многократно „Благодаря“ за това че сподели това пътуване към самият себе си с нас. Аз също след като изгледах филма с Мартин Шийн започнах да търся все повече и повече информакия за Камино и леко започна да се прокрадва идеята и желанието за осъществяване. Ако е писано се надявам и това да стане 🙂
Коментар от Eлена — декември 30, 2011 @ 2:48 pm
Впечатлена съм ! От две години мечтая да осъществя това пътуване и точно когато си определих дата – края на месец април, случайно попаднах на пътеписа Ви. Вече няма нещо, което да не зная. Вие отговорихте на всички въпроси на които нямах отговор.
Благодаря Ви от сърце ! Благодаря, че Ви има !
Лилиан
Коментар от Lilian Alexandrova — март 1, 2012 @ 2:45 pm
Тишо, до като вървях по Камино срещнах двама българи, които казаха, че точно твоя пътепис ги е запалил. Бива те да вдъхновяваш хората 😉
Коментар от Branimir — септември 1, 2012 @ 3:35 am
@ Branimir: Е, ами това вече е признание, братче! Благодаря ти. Какво ли не правим, хехе.
Коментар от asktisho — септември 5, 2012 @ 2:21 am
Много неща е преживял този човек.Пише страхотно.Благодаря за статията.
Коментар от счетоводни къщи София — октомври 2, 2012 @ 10:31 am
[…] И накрая за да не излезе, че го хваля без причина почерпете се с един прекрасен пътепис: По пътя към Сантяго. […]
Pingback от Най-добрата работа в света | Дневниците на един дзен-лунатик — февруари 11, 2013 @ 7:04 pm
Вечер съм най продуктивна, тогава почват да ми идват какви ли не мисли, стигам до какви ли не размишления, та не знам, просто искам да споделя как попаднах тук- докато гледах клипа на една моя любима певица, в нейния клип участваха и други известни певци (наистина много як клип е) та едните бяха Теган и Сара (група са и са близначки) и понеже преди години ги бях чула от профила на едно момче и ми бяха харесали реших да се поразровя за техни скорошни песни.Изслушах няколко и една ми направи впечатление, беше дует с Макълмор (симпатягата пеещ дис ис фъкин оусъм) а самата песен се оказа много хубава, с хубав текст и послание (в оригинала не пееха те) та в края на клипа изчетох благодарностите и едните бяха към Пирлигримската църква, което ме подсети да потърся какво точно са пилигримите- естествено прочетох в Уикипедия и смятам че разбрах, но не ми се вързваше много с тази църква и така попаднах на лик за този сайт. Прочетох постнатата част от „По пътя към Сантяго“ -реших да я прочета цялата като цъкнах към линка за Читанка (и тук идва най-странното!) оказа се че съм чела и друга книга от Т. Димитров- „Душа на заем“ (много ми хареса) беше много странно как попаднах пак на същия човек, а на“ Душа на заем“ попаднах пак случайно (излизаше ми при препоръчани) докато препрочитах Спасителя в ръжта (една от любимите ми книги).Много е странно как едно нещо води към друго и понякога те са свързани, но съм се примирила с това и знам че за всичко има точно определено време и причина да се случи. Искам да изкажа благодарност на Тихомир Димитров, защото книгите му са много интересни- пожелавам му да стане много известен : )
Коментар от Fly_angel — август 31, 2013 @ 5:12 am
@ Fly_angel: Ехе, сигурно всеки автор си мечтае за такъв коментар от читател! 🙂 Е, Тихомир Димитров вече не е от „мечтателите“ – благодаря ти много, че го „сбъдна“ това. 🙂 Да, във века на интернет всичко е свързано, а мрежата е най-големият обединител на хора, ценности и идеи, който човечеството някога е познавало.
Коментар от asktisho — септември 2, 2013 @ 3:41 pm
Благодаря ти за този разказ!
В живота си съм мечтала за много неща и винаги съм чакала „да ми мине“. Преди година искрено си пожелах да мина по Пътят. И от тогава чакам да ми мине… След като прочетох пътеписа ти обаче не мога да си обясня защо трябва „да ми мине“?! Май е време да се науча да живея спрямо предпочитанията и намеренията си… И изглежда толкова лесно!
Buen Camino!… дано да го изрека догодина по Пътя 🙂
Коментар от Krem_ka — октомври 18, 2014 @ 12:10 pm
@ Krem_ka: Buen Camino! Не е важно кога и дали ще го извървиш, всеки ден вървим – всеки по своя собствен Път. Камино е като метафора, но и един много по-различен начин да си отдъхнеш от традиционното.
Коментар от asktisho — октомври 23, 2014 @ 5:14 pm
Когато всеки ден е коловоз, когато собствения ти път не поема предпочитаната посока, да си отдъхнеш от традиционното е не само здравословно и препоръчително – това е просто животоспасяващо! 🙂
Коментар от Krem_ka — октомври 25, 2014 @ 1:07 am
Токущо изтеглих книгата, четенето започва, но имам въпрос и за това съм тук. Февруари…единственният ми свободен месец, всяка година през февруари съм в отпуск, има ли някой изминал Камино през февруари?
Коментар от daniela — ноември 10, 2014 @ 2:39 am
@ daniela: Да, със сигурност има, но може да попаднеш на снегове в по-високите части от маршрута. Поддържат го целогодишно. Не мисля, че ще е проблем, пък и да останеш заради климатичните условия в някоя хижа по-дълго не е голяма беда – тъкмо ще се опознаете повече с останалите пътуващи, ще завъдиш нови приятелства. 🙂 Освен това, в Испания климатът е по-мек, така може и да уцелиш някакъв вариант на ранната пролет у нас през целия път, ако имаш късмет. Единственят недостатък е, че заради дебелите дрешки багажът ще ти тежи повече на гърба. Вземи само най-необходимото.
Коментар от asktisho — ноември 10, 2014 @ 11:45 am