Писателският блог на Тишо

април 26, 2017

Реферат от бъдещето

ПРЕПОРЪКИ КЪМ ВЪВЕЖДАЩИЯ ПСИХОЛОГ

(непубликуван откъс от последния ми роман)

Въведение

Привързаността към групови хипнотични въздействия издава неспособността на Симуланта да генерира Реалността, която обитава, както и невъзможността Му да упражнява контрол върху обстоятелствата, които я формират. Липсата на контрол се изразява в активна физическа или емоционална болка-тире-съпротива при Събуждане, в отказ от лечение при пост-симулационен стрес, както и във временна или продължителна загуба на паметта. Крайните случаи на безпомощност се идентифицират с шест основни състояния на групови хипнотични въздействия, в т.ч.: индивидуализъм, колективизъм, глобализъм, национализъм, мултикултурализъм и традиционализъм (виж „ИдЕГОлогии“).

Индивидуализъм

Симулантът поставя Себе Си в основата на Симулацията. Бидейки метафизично прав, Симулантът среща съпротива в откриването на достатъчно „реални“ доказателства за своята водеща роля в Генерираната Реалност, което предизвивква неизбежен психологически разрив при Отказ или при Опит за Събуждане. Препоръка към въвеждащия психолог: Невъзможно е да се въздейства „реално“ върху нещо, което не съществува…

Колективизъм

Симулантът идентифицира Себе Си с колективната Генерирана Реалност. Бидейки метафизично прав, Симулантът среща съпротива в осъзнаването на факта, че НЕ съществуват ограничения във вида, броя, характера и размера на Груповите Реалности. Основен повод за Отказ или за Опит за Събуждане са сблъсъците с групи или индивиди, които „не би трябвало да съществуват“. Препоръка към въвеждащия психолог: „И този следобед не би трябвало да съществува…“

Глобализъм

При планетарно дефинираните Симулации съществува вероятност да възникне патологична зависимост на Симуланта към изградени лични качества, които Той или Тя се опитва да „припише“ на други Симуланти в Генерираната Групова Реалност. Препоръка към въвеждащия психолог: Да се разкрива многообразието на световете един по един.

Национализъм

Форма на автоагресия, в която Симулантът идентифицира Себе Си с въображаеми линии в топографията на Генерираната Реалност. Препоръка към въвеждащия психолог: Да се разкрива многообразието на интерпланетарния интелект от небиологичен тип.

Мултикултурализъм

Симулантът екстраполира поведенческите си модели върху група от Симуланти в Генерираната Реалност. Отказът им да сътворят предвидима за Него или за Нея „обща реалност“ сюблимира у Симуланта като „екзистенциална криза“. Препоръка към въвеждащия психолог: Да се организира среща с разумно същество от холотропен, генно-несъвместим вид.

Традиционализъм

Опит за бягство от изброените патологични заблуди чрез идентификация с други Симуланти от Матрицата на Възможностите и техните поведенчески, хигиенни или групови навици, съотнесени към възприятието за „минало“. Препоръка към въвеждащия психолог: Да се разгледа „обетът за мълчание“ при Симуларщите дървесна растителност в безпространствените измерения.

Заключение

Препоръчва се изключителна търпимост към емоционалната съпротива от страна на въвеждания пациент срещу опита за откъсване от гореизброените състояния, умерена употреба на шокови екранизации и диалогично запознаване със заобикалящата среда, подобно на грижата за индвивид от Детския Център.

Тихомир Димитров 

април 13, 2017

Едно богоугодно дело

Изт: Yambol-life 

Редно е по Великден, освен с ядене и пиене, да се заемем с едно богоугодно дело.

Преди време кметът на средно голямо българско село се свърза с мен чрез общи познати с конкретна молба. Молбата му беше да съдействам по някакъв начин, ако мога, за разгласяване на кампанията му в интернет за събиране на средства с цел изграждането на православен храм в селото. Жителите, каза ми той, са 100 % християни. Те никога не са имали собствена църква и отдавна мечтаят да се сдобият с такава.

Първоначалният ми импулс беше да откажа. Още един ангажимент към всички останали? Про боно? Първо, не съм много църковен. Второ, опитите да се надвикваш с милионите „викачи“ онлайн по повод поредната кауза са досадно и фрустриращо занимание. Пък и аз нищо не разбирам от уебдизайн. Нямам дори елементарни технически познания. Нямам профил във Фейсбук. Всъщност, нямам профил в нито една социална мрежа. „Едва ли съм най-подходящият човек за целта“, казах си.

Все пак, реших да преспя върху идята. Най-малкото, за да измисля някакъв културен начин да отклоня предложението.

На другата сутрин се събудих с мисълта, че всъщност мога да направя нещо повече от нищо за тези хора.

Знаех, че всяка помощ ще им е от полза. Е, да, щях да си разместя малко графика, но какво толкова?

Този път, за разнообразие, се фокусирах върху нещата, които имам, вместо върху нещата, които нямам:

– Имам този блог. Мога да споделя с вас;

– Имам дар слово. Мога да разпиша проблема с лекота;

– Имам необходимото време. Не съм чак толкова притиснат от дедлайни;

– Имам известен опит с WordPress. Нищо извън потребителските интерфейси, но все пак…

– Дойдоха ми и няколко практични идеи как да разпространя мълвата извън конвенционалните хипстърски методи като краудфъндинг и прочие…

Видях се с кмета, взех всичката документация, запознах се историята и ето, че две седмици по-късно, точно преди Великден, вече съм готов с моя нескопосан фрий уебсайт-тире-блог по въпроса:

http://hrambranishte.wordpress.com (отваря се в нов прозорец)

Прегледайте го, изчитането му отнема не повече от 6 минути и половина.

Вътре са цитирани трите начина, по които можете да помогнете.

Вече съм го индексирал в Търсачката, но не мисля, че това е достатъчно.

Бих искал повече от двама души да си го гледаме този адрес.

Ще прозвучи налудничаво, но Съдбата ми се отблагодари за ангажимента с подарък, който дойде съвсем неочаквано и тъкмо навреме. От съвсем друго място. Не съм учуден, тъй като знам, че изобилието се постига с даване. Може пък и вие да „намажете“ нещо, ако решите да ударите едно рамо. Само се закачам! Просто едно богоугодно дело по Великден…

Желая ви весели празници!

Тихомир Димитров 

март 27, 2017

Dystopian Short

Изт: ImagineAthena

DYSTOPIA e синоним на „антиутопия“ – често споменаван термин в научната фантастика за бъдеще, което плаши. В Уикипедия пише, че се превежда като „недобро място“. Обратното на утопия. Понятието „утопия“ навлиза в литературата благодарение на Сър Томас Мор: политик, писател и юрист, живял през късното Средновековие в Лондон. Човекът е оставил доста смислени неща за четене на поколенията, преди крал Хенри Осми да го изпрати на ешафода, но неговият magnum opus, ако може така да се каже, е произведението „Утопия“. Творбата описва визията на автора за едно съвършено общество, в което насилието, неравенството, престъпленията и бедността съществуват само в учебниците по история.

От анти-утопията се очаква точно обратното…

Сред изтъкнатите дистопични заглавия в литературата от последните сто години насам четем: „1984“, „451° по Фаренхайт“, „Пътят“, „Възможност за остров“, „Прекрасният нов свят“ и много, много други – всичките от различни автори, разбира се. Повечето са филмирани и сигурно вече определят представите ви за неприятното бъдеще. „Терминатор“ също може да се причисли към антиутопиите в киното, заедно с „Еквилибриум“, „Робокоп“, „Портокал с часовников механизъм“, „Дванадесет маймуни“, „Матрицата“, „Аниматрицата“ и сродните им сюжети. Нелоши са също: „Децата на хората“, „Гатака“, „Метрополис“, „Игрите на глада“ и т.н.

Въобще не ми се започва с романите от 21-ви век… Даже аз имам заглавие там.

Предлагам ви добре подбрана селекция от три късометражни филма за близкото бъдеще, в което не бихте желали да се събудите…

Продължителността на „лентите“ е между 14 и 29 минути. Общо няма да ви отнемат повече от един час.

Знаете си: пуканките в микровълната, волумето на макс и Enjoy!

Филмите са в линковете с червено под картинките (отварят се в нов прозорец):

„Plurality“
(продължителност: 14:14)

Screenshot: „Plurality“ by Dennis Liu 

„Sundays“
(продължителност: 14:50)

Screenshot: „Sundays“ – a Postpanic Pictures Production 

„The Leap“
(продължителност: 29:41)

Screenshot: „The Leap“ by Karel Van Bellingen

Благодаря за вниманието!

Тихомир Димитров 

март 20, 2017

Sci-Fi Comedy Short

Изт: Wikipedia 

Обичам научната фантастика и ми харесва, че се намират хора, които да творят късометражно кино в този жанр без да приемат твърде сериозно себе си. Уви, човек трябва да изгуби много време, за да отсее некадърните прояви на „художествена самодейност“ от добре направените „ленти“. Поднасям ви една селекция от кратки видео изпълнения, които не си затварят очите за факта, че хуморът, освен свеж, може да бъде и мрачен.

С някои изключения…

Сложете пуканките в микровълновата, налейте си бира, увеличете звука и приятно гледане! Филмите са в линковете с червено под картинките (отварят се в нов прозорец):

„Гадже от бъдещето“
(продължителност: 10:25)

Screenshot: Future Boyfriend Sci-Fi Short Film presented by DUST 

„Кандидатът“
(продължителност: 20:04)

Screenshot: ‘The Candidate’ – A Sci-fi Short Film presented by DUST 

„Черната дупка“
(продължителност: 2:42)

Screenshot: Sci-Fi Short Film „The Black Hole“ presented by DUST

„Прекрасно чудовище“
(продължителност: 4:43)

Screenshot: ‘Lovely Monster’ – A Sci-fi Short Film presented by DUST 

„Едноминутна машина на времето“
(продължителност: 5:40)

Screenshot: One-Minute Time Machine – Sploid Short Film Festival – Official Selection 

Благодаря за вниманието!

Тихомир Димитров 

март 14, 2017

Дишам с Твоите хриле

Filed under: БЕЗ КАТЕГОРИЯ — asktisho @ 10:15 pm
Tags:

Аз плувам

В Твоите обятия

Дишам

С Твоите хриле

Виждам

С Твоите очи

Чувствам

С Твоите ръце

Сънувам

Както Ти сънуваш мен.

Тихомир Димитров

 

февруари 12, 2017

Аз сърце зимата в планината

Filed under: БЕЗ КАТЕГОРИЯ — asktisho @ 4:45 am
Tags:

img_20170210_163705

Просто няколко непрофесионални кадъра.

Кликнете върху изображенията за уголемен размер.

img_20170211_092154

img_20170208_110603

img_20170210_162106

img_20170209_121234

imag0055

img_20170210_145416

img_20170211_092142

img_20170209_144004

img_20170210_125440

img_20170210_143210

img_20170210_134656

Тихомир Димитров 

декември 15, 2016

Книгата винаги е уместен подарък

sgwgre

Изт: heartfeltbooks.com

Преди време обичах да дразня роднините и за всяка Коледа им подарявах книги.

На всички. Без изключение. Различни книги, естествено!

После спрях да го правя, защото видях, че те, всъщност, не се дразнят.

Шегата настрана, книгата винаги е уместен подарък.

Защото има лична, емоционална, бутикова и колекционерска стойност.

Нека поясня:

Лична, понеже завинаги ще я асоциираш с човека, който ти я е подарил. Било с досадния роднина, било с някого, в когото си влюбен(а), това няма значение – важното е, че споменът си остава. В повечето случаи написаното надживява дори човека, за когото е предназначено.

Емоционална, тъй като подаряваш траен сувенир. Френската чуждица „сувенир“ се използва и за „спомен“, и за „подарък“ едновременно. В българския език. Ето, донесох ви сувенири от чужбина. Като подарък. За спомен от моето пътуване. Книгите в домашната библиотека са монумент на родовата ви памет.

Бутикова, защото две еднакви книги няма. Подпишеш ли копието с автограф веднъж, то става уникално. И не е задължително да си авторът, за да го подпишеш. Изпитвам „перверзно“ удоволствие да подписвам книги от Екзюпери или от Толстой, например. За подарък. Отделно, всяка книга остарява различно. Според начина на съхранение. Според навиците на своя притежател. След 50-100-200 години един роман може да струва колкото двореца, в който го съхраняват.

Колекционерска – букинистите ще ви обяснят защо. Ще ви разяснят кое копие е ценно и кое – не. Най-важното е копието да е рядко. Редки са копията с някаква грешка от печатницата, която се среща само в един екземпляр. Редки са книгите, които отдавна не са преиздавани и отпечатки от тях вече няма. Редки са копията с подпис от автора. Редки са книгите с автограф ЗА личност, оставила следа в човешката история. Редки са книгите с автограф ОТ личност, оставила следа в човешката история. Подобно на ценните платна, редките книги са обект на инвеститорски интерес и колекционерска страст от хилядолетия. Пардон, преди хилядолетия „платна“ е нямало, освен по корабите. „В началото беше словото“, все пак…

Но да с върнем към баналното ни ежедневие. И тук книгата винаги е уместен подарък.

Примерно, удобна е за четене в леглото. Зарядното й никога не свършва. Изморява очите, но цялата човешка цивилизация е изградена върху книги, които са писани, преписвани и четени на светлината от кандило… Пък и няма нужда да я сменяш всеки две-три години, за разлика от стандартното устройство. Книгата няма expiry date.

Удобна е за четене и на плажа. Да я намокриш не е фатално. Слънцето ще й нанесе само „козметични“ промени. Пясъкът е напълно безопасен.

Идеален спътник е за самотния пътешественик. Може би най-преданият другар. Натежи ли ти, ще я подариш на някой, който ще махне прилагателното „самотен“ от съществителното „другар“.

Да не забравяме за тоалетната. Онова познато изтръпване в краката, когато главата хем е интересна, хем пък и дълга… „Игличките“ след това. Постепенното възстановяване на кръвообръщението в крайниците. Литературата действително може да те накара да проходиш отново.

А самият аромат на хартия и печатарско мастило е толкова приятен, опияняващ…

Книгата винаги е уместен подарък.

Ето ги моите предложения:

dusha-nazaem

Изт: така и така

Останали са ми няколко копия от „Душа назаем“. Ще ви ги изпратя с автограф, ако ме помолите учтиво. 🙂

IMG_20160629_165350

Колко често подарявате книга с два романа?

И колко често тя съдържа послание от писателя лично за нейния получател?

Със заявката на всяко копие подкрепяте един независим български автор и идеята за независима българска литература въобще!

Посочените заглавия е невъзможно да бъдат открити в книжарниците.

Тихомир Димитров

декември 3, 2016

Няколко ревюта от блогъри

vnmdvdfh

Изт: Sunflower Student Movement, Taiwan (Artemas Liu CC 2.0

Преди време споделих първи впечателния от читатели за новата ми книга с два романа.

Блогърите са съвсем друга бира. Доста по-критични. Най-малкото, това са хора, които се занимават професионално с литература.

Някои от тях са написали повече книги от теб. Други са чели повече книги от теб. На трети това им е работата. Представям ви и трите категории.

Александър Кръстев:

alex

Аз чета 

И тук се вижда разликата от останалите самопубликуващи автори – корица на високо ниво, чудесен печат (по-добър и от на повечето големи издателства, сериозно), адекватна коректорска намеса, ексклузивна дистрибуция – всички онези неща, от които selfie-тата* обикновено спестяват.

Обичам авторите, които уважават своите читатели.

* selfie – жаргонен израз за самопубликуващ автор, който предпочита да види книгата си отпечатана колкото може по-скоро, вместо да се постарае да създаде завършен продукт.“

Пълен текст на ревюто: тук.

Бранимир Събев:

branko

The Dark Corner 

„Аварията“ на практика е стартирала живота си от един разказ на Тишо – „Когато токът спря“ от „33 любовни истории“. Тишо се е хванал и е дописал продължението, което е добре, мен и тогава този разказ ми висеше недовършен някъде в безтегловност. Сега е патрон! И, каква точно е идеята?

Главния герой Адам е на път да се ожени за богаташка щерка, но проблема е, че е срещнал преди това красивата художничка Юлия. Зарязва парите, кариерата и сигурния живот и се хвърля с главата напред в истинската любов, което го прави свободен, но му навлича и проблеми: безпаричие, глад, а накрая и Юлия му бие шута. И точно оттук започва истинското, същината на романа, интересната част.

Проблеми на двата романа – четат се бързо и увлекателно, тъкмо ти стане интересно вземат, че свършат“.

Пълен текст на ревюто: тук.

Георги Грънчаров:

joro

Библиотеката 

„Два романа в едно книжно тяло, а всяка корица е предна. Как ви се струва това, а? Мен ме обърка в началото, докато не осъзнах колко свързани в действителност са двата романа и как трудно можем да говорим за тях самостоятелно. Историята е една, затова и „опаковката“ е съвсем логична. Като стана дума за „опаковката“, книгата впечатлява с художественото решение за двете корици – твърде рядко срещано при български автори, разчитащи на себе си и без сериозен издателски гръб.

Всичко обаче си идва на мястото, когато обърнете книгата и отворите продължението „Ново небе и нова Земя“. Там именно постапокалиптичните пейзажи отстъпват място на чистата фантастика и идеята на Тишо блясва с пълна сила“.

Пълен текст на ревюто: тук.

IMG_20160629_165350

Само да отбележа, че не, не е без сериозен издателски гръб. Издателство „Илия Вълчев“ е име, което тепърва ще чувате. Просто имах късмета да проработя с тях „когато се наливаха основите“. Както морално-физически, така и пропорционално-статистически…

Книгата отсъства от книжарниците и единственият начин да получите копие е директно от автора. Където и да се намирате по света.

Не забравяйте, че книгата винаги е достъпен, при това уместен подарък!

Колко често подарявате книга с повече от един роман?

И колко често тя съдържа послание от писателя лично за неговия читател?

Със заявката на всяко копие подкрепяте един независим български писател и идеята за независима българска литература въобще!

Тихомир Димитров

ноември 13, 2016

Писателският блог на Тишо навърши десет години!

029885346-big

Месец ноември 2006-та беше подобен на сегашния: топъл, мъглив и леко дъждовен. Дните отново се бяха скъсили с един час. Южнякът за последно си играеше с жълтите листа между панелките в „Младост”. Теченията му ги повдигаха във весели мини торнада, след което ги разпиляваха по улиците и по тротоарите в небрежни купчини. Горещите повеи на вятъра напомняха с аромата си за отминалото лято, но късите дни и студените нощи натрапваха с присъствието си неизбежността на приближаващата зима. По телевизията зачестяваха рекламите на лекарства за простудни заболявания. Хората започваха да излизат от домовете си със зимни палта, шапки, ушанки, шалове и ръкавици. Кецовете и сандалите смирено отстъпваха мястото си на ботушите и на топлите обувки с дебели подметки. Сметките за ток стряскащо повдигаха глава, а тъмната бира отново заемаше мястото си по хладилниците на кварталните магазини, в менютата на ресторанти, кафенета и пицарии… Кината и театрите отново бяха пълни с народ, кръчмите – също. Температурите с всеки изминал ден падаха. Броят на часовете, които прекарвахме в офисите по тъмно, се увеличаваше. Заедно с тях растеше количеството на коледно-новогодишните дедлайни. И на изпития алкохол…

За повечето хора месец ноември е традиционно депресивен, но аз го обожавам, тъй като тогава имам рожден ден. През 2006-та година реших по този повод да си направя подарък – чисто ново блогче, в което да споделям авторски текстове и всякакви неща с напълно непознати хора. Тогава бях още млад писател, навършващ 28 години, с разбито сърце от поредната връзка, приключила нелепо с изневяра, с втвърденото убеждение, че всички жени са к**ви, с доста циничен подход към живота и с много сюжетни идеи в главата. Тъкмо бях завършил дебютния си роман, който съвсем скоро щеше да си намери издател.

Честно казано, когато стартирах „Писателския блог на Тишо“, преди десет години, нямах представа колко положителни промени ще въведе в живота ми.

По-рано пишех по форуми, където винаги съм се възмущавал от факта, че съществуват посредници между автори и читатели онлайн. Администраторите, в болшинството от случаите, не разполагаха с елементарни познания по роден език, за да „властват“ над каквото и да било литературно съдържание онлайн, а най-тъпото беше, че толерираха тролове на приятелски, роднински и нърдовски начала. Накратко, нямаш контрол върху съдържанието, което създаваш. Поверяваш го в ръцете на лаици. И е отворено за подигравки от некадърни глупаци. Ето защо литературните форуми умряха. Социалните мрежи, пък, все още не си бяха пробили път в уеб-пространството. Единствената логична алтернатива беше да си направя собствен блог.

Тогава четях редовно „дезинето“ на pro_01 (а.к.а Ивайло Борисов от такаитака). Нахалният му и арогантен стил двъхновяваше озлобената ми, цинична душа. Та, заради него се реших. Беше един от първите лайфстайл блогъри. После стана модерно да си такъв. Повечето кифли си регистрираха блогове, които нямаше да изкарат дори седмица, защото се оказваше, че поддръжката им е свързана с някакво „бачкане“. Изискваше се постоянство, което не гарантираше интернет слава, защото никой не се интересуваше, в крайна сметка, от баналните „монолози на вагината“ по теми като: лишено от всякакви предизвикателства ежедневие, затъпяваща работа в офис, клиширани еко-био-веган детокс-диети или копи-пейст трикове за разкрасяване. Никой не даваше и пет пари за скучната им, извадена от калъп чалга-психо-драма, която винаги завършваше с очаквания (и логичен) въпрос: „Къде останаха свестните мъже, по дяволите??!??!!“.

„Ами сигурно при свестните си жени!“ – казах и на тоз час реших: „Щом кифлите го могат, значи мога и аз!“

По такъв начин, съвсем глупаво и наивистично, се роди „Писателският блог на Тишо“. Днес с гордост мога да заявя, че той надживя 99.99% от калпавите си връстници. Блогърите, които след десет години продължаваме да творим авторско съдържание онлайн, при това на български език, редовно и с претенции към качеството, сме само шепа хора. Броим се на пръстите на ръцете и на краката. Хиляди блогове отидоха в небитието. Спокойно можем да се наречем „ветерани“. Ситото на времето се оказа най-добрият начин да отделиш просото от плявата. Положителното в нашия случай беше, че голяма част от „плявата“ скочи сама в социалките още при тяхното появяване. И там си остана…

Та така, десет години по-късно е време за равносметка. А тя е следната – без „Писателския блог на Тишо“ никога нямаше да:

– се запозная с жената, с която живея от 3 години под един покрив. И с няколко невинни „закачки“ преди това…

– участвам в десетки телевизионни предавания като сценарист и като гост. Успях да видя живота на телевизионния сценарист (че и на редовния ТВ гост) отблизо. Направих друг, по-добър „кариерен“ избор, но той нямаше да бъде „информиран избор“, ако не беше „Писателсият блог на Тишо“. Просто никога нямаше да се свържа с тези хора…

– никога нямаше да публикувам десетки статии в периодичния печат. Бях започнал още преди блога, когато хартиените издания все още държаха фронта и имаха пари за хонорари. „Писателският блог на Тишо“ засили тази тенденция, но до едно известно време…

– никога нямаше да разбера колко малко печелят интернет порталите, афилиейт маркетинг ентусиастите и прочие кликбейт маниаци, които разчитат на банери и линкове, след което изискват от теб да напишеш авторски материал за цената на една кутия цигари. Максимум. Никога нямаше да имам този опит без „Писателския блог на Тишо“.

– никога нямаше да изнеса над 30 презентации в цялата страна, било за хигиената на творческото писане, било пред ученици в средните училища, било пред социални и предприемачески клубове, на теми като: копирайтинг, блогинг, брандинг, е-книги, онлайн репутация и всякакви други интересни неща. Никога нямаше да имам тази публика, ако не беше „Писателският блог на Тишо“.

– никога нямаше да мога да се представям по следния начин: „Пишеш ТИШО на бъгарски в Гугъл и цъкаш върху първия резултат“. Щях все още да раздавам визитни картички…

– никога нямаше да напиша десет книги, от които четири пълнокръвни романа, издадени на хартия. Просто нямаше да ги има хората, които да ме насърчават.

– никога нямаше да познавам всички тези интелигентни, творчески настроени, нестандартно мислещи, предприемчиви и освободени личности, с които ме запозна „Писателският блог на Тишо“. И никога нямаше да работим заедно.

– никога нямаше да постъпя в рекламна агенция като копирайтър – мислил съм по този въпрос и преди, но тогава блогът ми се оказа перфектното портфолио. Уви, кризите надживяват рекламните агенции, а не обратното…

– никога нямаше да извървя „Пътя Камино“ и да споделя преживяването с българоезичния свят.

– никога нямаше да изпратя копия от моите книги в страни като САЩ, Канада, ЮАР и Австралия, които се намират на майната си от тук…

– никога нямаше да участвам в толкова много обществени събития и фестивали, ако не беше „Писателският блог на Тишо“.

– никога нямаше да споделя провокативните си пътеписи…

– никога нямаше да направя двуцифрено число разкази, защото нямаше да зная, че има едни хора, които очакват всеки нов разказ от Тишо с нетърпение…

– никога нямаше да имам възможността да споря публично с толкова много човешки дронове, хейтъри и плагиати, ако не беше „Писателският блог на Тишо“.

– никога нямаше да излея душата си в онези есета, които, надявам се, вече сте чели, защото нямам намерението да ги повтарям в това прераждане…

– никога нямаше да напиша ревюта за книгите на толкова прекрасни писатели, с които после да станем чудесни приятели.

– никога нямаше да публикувам статиите, за които все още не съжалявам…

– никога нямаше да имам фенове и приятели в цялата страна. И в целия свят. Защото „диаспората“ е силна и само не-пътуващите не го знаят.

– никога нямаше да се случи нищо от „писателската ми кариера“, ако не беше „Писателският блог на Тишо“.

Спирам дотук, защото мога да изброявам практически безкрайно. Един безплатен домейн в .wordpress.com, чаена лъжичка талант и десет години упорито бачкане могат да променят много неща. Ако сега беше ноември 2006-та и отново бях сред торнадото от есенни листа между блоковете на „Младост 3“, щях отново да направя същия избор. Този път – информиран избор. Щях да си подаря „Писателския блог на Тишо“ за рождения ден, щях да загъна и да си налея, както направих тогава. Предлагам тост за добрите идеи!

Тихомир Димитров

Следваща страница »