Писателският блог на Тишо

юни 23, 2016

Дали пък наистина не живеем в компютърна симулация?

kucf

Изт: azquotes 

„Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли…“

(Уилиям Шекспир)

Колкото и странно да звучи, въпросът: „Дали пък наистина не живеем в компютърна симулация?“ вълнува не само феновете на „Матрицата“, досещал се е още У. Шекспир. Обсъжда се и в академичните среди. През 2003 година в Оксфорд се появява сериозен научен доклад по темата от Ник Бостръм (на снимката по-горе).

Съвсем накратко: изследователят предполага, че ако компютърната мощ се умножава със сегашните темпове, то наследниците ни от бъдещето ще могат да създават виртуална среда, която е практически неразличима от реалната. И, тъй като всички хора, откакто свят светува, се интересуват предимно от своето минало и от съдбата на своите предшественици, то има голяма вероятност маниаците от 200-500-1000 години напред  да се опитат да пресъздадат историята в нещо като свръх-усложнена компютърна игра с цел „пътуване във времето“. Има и голяма вероятност „героите“ в тяхната симулация на миналото да се окажем самите ние…

Лошото е, че няма философски, математически или друг начин да докажем, че това не е така. Може да сме „играчите“, които умишлено са „забравили“ своя произход, за да им е по-интересна Симулацията и да се вживеят максимално в нея, но може и да сме само част от „декора“ – един вид „статисти“, които имат илюзията за самосъзнание, но чиято цел е единствено да правят обстановката по-реалистична за малцината от „избраните“, демек – за истинските герои.

Честно казано, като гледам в какви „зомбита“ са се превърнали 99,99% от хората, не виждам нищо чудно това да е така… Досега не съм попадал на индивиди, които имат самостоятелно, неповлияно от средата мислене и, което е още по-важно, самостоятелна опитност „за вселената, живота и всичко останало“. В най-добрия случай имаме някаква представа за тях. Прекопирана от заобикалящия ни свят. Повечето хора са продукти, а не създатели на реалността, в която живеят – клонинги на мейнстрийм идеите, достигащи до тях посредством мейнстрийм културата и социалното програмиране…

Повечето хора изобщо не се доближават до идеята за съзнание. Натоварени сме с огромно количество информация, предпочитания и нагласи, но всеки път бъркаме познанието със знание.

Примерно, аз имал ли съм някога идеята да стана космонавт, писател, пътешественик или откривател, но не защото са ми казали колко е яко, не защото съм повлиян от обществените нагласи и културните им суб-продукти (филми, книги, музика, игри, предавания и т.н.), а защото самостоятелно съм взел такова решение, стигайки до извода сам, че това е моята цел, избирайки я посредством задълбочен самоанализ, основан на индивидуален житейски опит и честни спрямо мен самия предпочитания; цел, която няма нищо общо с модерните тенденции в моето съвремие, с културата и традициите на обществото, в което живея?

Едва ли. По-скоро не. В ценностнта си ситема откривам твърде малко неща, които да се различават от императивите на кошерното съзнание..

Практиката показва, че човечеството се направлява от шепа хора. Визионери. Откриватели. Завоеватели. Пионери. И духовни учители. Всички останали са техни последователи. Първите живеят в създадения от тях свят. Вторите, ако искат да повлияят на средата, могат само временно да изменят обстоятелствата – без особени последствия върху статуквото в дългосрочен план. Константите се запазват. Параметрите си остават. Като „статист“ можеш да „пипаш“ само част от най-незначителните променливи, т.е нямаш права върху основните „контроли“. Можеш да основеш малка секта, например, но не можеш да си Христос или Буда.

Големите изменения на средата се случват когато някой „изобрети“ атомната бомба. Или двигателя с вътрешно горене. Или Християнството. Или хипер текст трансферния протокол. Колко от визионерите на съвремието ни са наши близки познати? Колко Марк Зукърбърк-а, Бил Гейтс-а, Лари Пейдж-а и Сергей Брин-а имаме в семейството? Колко Елън Мъск-а познаваме лично? Колко самостоятелни идеи сме имали през живота си, които са променили хода на историята или са оказали своето въздействие върху цялото човечество? Отговорът на всички тези въпроси е: Николко! Но всички ние сме повлияни от хора като изброените по-горе до най-малкия детайл от нашето ежедневие. Дори елементарните ни навици са подчинени на техните разбирания, предпочитания, визии, концепции и правила.

Мечтите ни се задават от тях.

Съзнанието определя битието на създателите. Битието определя съзнанието на последователите.

Има и още причини да смятаме, че живеем в компютърна симулация. Така например, колкото повече научаваме за Вселената, толкова повече разбираме, че тя се подчинява на строги математически правила. Тоест има два варианта: Или Господ е математик (а не българин), или заобикалящият ни свят е създаден от разум, който много прилича на нашия. Значи може да е създаден от наследниците ни в не толкова далечното бъдеще. Макс Тегмар, космолог от небезизвестния МИТ, казва следното: „Ако бях герой в компютърна Симулация, щях да откривам постоянно, че правилата на заобикалящия ме свят са устойчиви математически модели, които следват чудесно компютърния алгоритъм, който ги създава“.

Разбира се, вманичаването на тази тема никак не е препоръчително. Превръща те в чука, за когото всички останали са просто недозабити пирони. Или в лудия, който уж знаел, че не е граховото зърно, но все пак тичал на зиг-заг из двора, защото не бил съвсем сигурен дали Петелът също го знае.

И тук няма място за крайности. Няма място за фанатизъм. Има място за много фантазия, естествено, а Истината, може би, отново я някъде по средата…

Тихомир Димитров

2 коментара »

  1. Мога ли да си позволя да филосоствам малко по темата, защото и аз съм го обмисляла този въпрос от много ъгли?

    – и аз съм се чудила дали живеем в нещо „Матрица“ (елементарно казано), защото наистина всичко математика във Вселената. Следя работата на Стивън Хокинг и гледам всичко, което един японски физик в Наса пуска навред. Но…
    – в математиката има много музика – казвам го като човек, който е учил 4 висши математики, не обичам никак математиката и вечно ме късаха. Но поради този факт решавах двойни и тройни интеграли по цял ден в продължение на 4 години и още на втората година, започнах да усещам тази музика. Но не можех да убедя алколика-декан нещо си там, че наистина има музика в интегралите. Прати ме да записвам философия, защото жена инжинер – нямало такова понятие и аз съм живото доказателсто. Но пък си взех последната част – теория на вероятностите, която те учи да управляваш и владееш хаоса – от раз и то с 5-ца. Парадокс, кото ми ДОКАЗА следното, много години след това…
    – Вселената се управлява от математически закони, които ние все още не познаваме. Да вземем например мъката по извличане на доказателства, леми и теореми относно квантовата физика и навръзването на тази физика с физиката на Айнщайн и Нютън примерно. Т.е. законите, които те доказаха преди много време, които ние проверихме че са закони и са наистина Вселенски закони. Построиха Церн поради тези мъки, но освен да ни кажат най-сетне, че вече телепортацията е възможна, друго няма да чуем скоро. То и за телепортацията няма да чуем по новините, но ще усетим интуитивно гарантирам ви….
    – какво е БОГ – машина, компютър, огромен, колективен извънземен разум с чувства, но без физически белези (органи като ръце, уста и т.н.) и това му пречи да общува по-лесно с нас? Дали Бог е наистина истински, както пише в Библията, която пък нали знаете, че е скалъпена преди почти 2000 години по римско време и когато е представена пред публиката е била пусната за разпространение като подмолен спам, най-вече за да въведе законите и да очертае границите на бъдещите „християни“. Ако се зачетете и в Библията и в Корана, и в Буда и … абе всички религии, ще установите ще има един бог (или нещо такова), но всичко около преди 2000 години са го преживели по различен начин. Написали са го хората, били са лидери, ментори и водачи на своите стада, но… надали са имали в предвид да се изколим защото аз съм помакиня, а съседката до моята къща е християнка. И…
    – аз мога да се подпиша с двете си ръце – нас ни има от създаването на Вселената. Аз и вие също сме създадени тогава. Но вчера например аз съм избрала да мия чинии, да си играя с детето, а някой от вас е излезнал на сцената да пее. Утре обаче аз ще избера да съм рок звезда в някоя група, а вие ще изберета да живеете като нежно цвете в единствения запазен природен резерват на света. Това дето му викаме Бог или каквото е там, се радва на всичките ни избори, подкрепя ни, пази ни доколкото ние позволим, а ако не позволим идват едни други неща, които преживяваме в избрания от нас сценарий. Няма да се разпростирам, защото цитираният от теб Шекспир го е казал с две изречения, което е най-краткото и простото за казване по този въпрос…
    – дъщеря ми и не само тя, когато се моли пред икона знаете ли какво се моли. Исус да се върне отново!!! Това ме потриса, обръща ме отвътре и ме кара да се отвращавам от себе си, наистина, наистина много. Какво правим бе хора, с тоя кратък живот, който ни е даден питам аз? И отговор не искам, защото няма кой и защо да мисли🙂

    Извинявам се за предългия коментар, но наил липсват философски разсъждения, реших да си кажа по философски какво ме терзае лично мен по тази тема🙂🙂🙂

    Коментар от dobrotvorchestvo — юни 23, 2016 @ 6:42 am

  2. Тоя кратък живот трябва да си го живеем щастливо и да сме щастливи от това, което имаме, защото е само един миг и няма време да съжаляваме защо и кое как се е случило!
    Поздрави!

    Коментар от Kolini — юли 26, 2016 @ 4:39 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.