Писателският блог на Тишо

февруари 16, 2013

За околосветското, конкурса, приятелството, блогърите, машината за СПАМ и други интересни неща…

Yoda

Имам да ви разказвам една интересна история.

Някои от вас със сигурност вече знаят, че съвсем наскоро кандидатствах в един известен конкурс. Наградата е oколосветско пътешествие: набират се блогъри и пътеписци, които нямат нищо против да обикалят света за сметка на спонсорите и да отразяват пътешествието си в блог. Заплатата за това, че шест месеца си захранвал аудиторията с текстове, видео и снимки от шест различни континента, е 50 000 долара. Освен, че поемат всички разноски по пътуванията, организаторите отпускат и едни десет хиляди долара джобни. Звучи прималиво, нали? И аз така си помислих!

Приятел ми подхвърли линка и се зачетох с интерес.

Оказа се, че всичко, което трябва да направя, е кратко три минутно видео, плюс малък блог-пост (тип-пътепис), в комбинация с три снимки. Piece of cake! – рекох си аз. И се залових за работа:

В началото беше видеото

Имам нула секунди опит в правенето на видео, с изключение на дебилни домашни филми, естествено, ама те не са за пред хора. Не разполагам с техника, с изключение на малката сапунерка, която, обаче, е въоръжена с достатъчно памет и разделителна способност, за да направи една аматьорска видео камера напълно излишна. И, освен това, се прибира в джоба. По отношение на монтажа съм сто процента бос. Не съм помирисвал дори софтуер за редактиране на видео, камо ли някога да съм виждал такъв. Отдалеч. Тоест, не мога да „залепя” две елементарни „парчета” заедно, да не говорим за някакви „ефекти”, за работа по звук, картина, контраст, резолюция и така нататък…

Всичко това направи задачата доста „интересна”. Когато имаш само сапунерка, нямаш екип и няма дори човек, който да ти я държи, с възможността да натискаш единствено копчето on и off, от теб се изисква: a/ да заснемеш цялото видео наведнъж, защото нямаш право на никакви грешки – нали не можеш да редактираш след това; б/ да не си клатиш главата, да не се пипаш по носа и да не се правиш на маймуна; в/ да се държиш естествено, а не да сричаш като първокласник; г/ да не си забравяш репликите в никакъв случай; д/ да не правиш глупави паузи, като ъъъ, когато си забравиш репликите; д/ светлината да ти е добре, лицето ти да се вижда, да не си в сянка, да не си в контражур; е/ да няма излишни шумове около теб – като вятъра, докато си на покрива на някоя сграда или като комшията, който си пуска бургията точно, когато правиш 481-вия дубъл и най-после е взело съвсем лекичко да ти се получава… ж/да не се пипаш и по ухото, всъщност, да не се пипаш никъде з/да намериш какво точно да ги правиш тези крайници, които през цялото време, докато снимаш, ти пречат и/ да се държиш така, сякаш хладното, безчувствено око на камерата е най-добрият ти приятел.

И така нататък…

Катерих се по покриви, записвах, докато шофирам, изтървах сапунерката многократно, презареждах я 100 пъти, снимах в светли, тъмни, облачни и дъждовни дни; използвах ту зловещи панелки, ту природна гледка за фон. Записвах у дома, записвах и навън. Пробвах какво ли не.

На артистите никак не им е лесно да знаете! Открих, че у мен дреме един посредствен артист, който дори за 50 000 долара не съм склонен да развивам, а не знам как се справят онези, истинските артисти, срещу 500-600 лв в театъра…Трябва наистина да си роден с това. Необходимо е да си обичаш занаята.

Видеото ми отне 4-5 дни, в които развих дълбок респект към колегите от артистичната гилдия. И от кино индустрията. Накрая се получи нещо средно глупаво и малоумно, като монолог в стая, облечен с фанелката на Йода, понеже организаторите са писали, че не е необходимо да си Лукас, за да им изпратиш клип, достатъчно е само да си личи, че си го правил специално за конкурса, а не е от домашния ти архив. И да сложиш „шапката” на състезанието отпред. Ходих специално до Варна, за да монтира двете парчета един приятел, тъй като вече си бях заразил компютъра с 400 вируса, докато експериментирах безуспешно с всякакъв вид безплатен софтуер за видео редактиране. Нали ви казвам, че хич не ме бива в това! Абсолютно съм бос.

Пътеписът (и подбора на три снимки) ми отне общо десет минути. Ето, че кандидатурата ми беше готова! Оставаше само да кача всичко в сайта, като внимавам да не объркам нещо, защото после няма връщане назад, а възможност за редактиране липсва. И да помоля приятелите да гласуват за мен през социалките. Според регламента, пет финалиста се определят от журито, а другите пет – от гласовете на аудиторията.

Машината за СПАМ

Хората са си създали една перфектна машина за СПАМ, където всеки участник спами всичко живо наоколо, за да се придвижи една крачка напред към финалистите, от които само един ще замине.

Гласува се през социалките, а най-интересното е, че поставянето на линк върху стената на фейсбук група също се брои като отделен глас. А, да, трябва да се поставят и банери. Колкото повече, толкова по-добре! Че накъде сме без банери?

„Машината за СПАМ работи перфектно”, казах си аз, но освен, че нямах профил във фейсбук (и, въобще, в никаква социалка, откакто реших да го живея този живот наистина, а не пред монитора на компютъра), аз нямах и кой знае какъв шанс в класацията, защото други кандидати вече бяха натрупали хиляди гласове преди мен. Прегледах им блоговете. Тези хора се бяха вманиачили съвсем не на шега!

Затова помолих само най-близките си роднини, приятели, съмишленици и фенове да ударят по едно рамо, за да видя как точно работи въпросното гласуване. Поисках от тях да налазят фейсбук групите си с линка от кандидатурата, да нацъкат „гласувам” през профила си в социалките и дори да поставят банери върху техните сайтове, ако не възразяват. Изпратих няколко мейла. И зачаках отговори…

Приятелите

Очаквах само най-лошото. Упреци от рода: „Видя ли сега, като си изтри фейсбук профила, колко е важен!”, „Спамър!”, „Малоумник!”,”Нахалник!”, „Ти луд ли си бе?” и така нататък. Очаквах забележки, че досаждам, критика към посредственото ми видео, дори малко завист и нежелание някой да се занимава точно с това и точно така…заради мен.

Очевидно не си познавам хората добре, защото очакванията ми не се оправдаха. Получи се точно обратното: всички гласуваха с профилите си в социалките, дори разпратиха линка на приятели, за да гласуват и те. Оспамиха си фейсбук акаунтите, напускаха линка по мейли, скайпове и го пействаха на стените на различни групи. Дори поставиха банери, без да чакат втора покана. Специални благодарности на:

Дневниците на един дзен-лунатик, VIZIONA, Жоро, Майк Рам, Стефан Русев, Григор Гачев, Пещерата на неандерталеца и Фрешмаркет.бг А, да, щях да забравя съ-авторите ми от книгата „Сто маркетинг приказки„. Сигурно пропускам някого…Както и да е. Въпросът е, че хората, вместо да ме напсуват, да ме наругаят, да ме изпъдят, да се направят на луди или просто да се вбесят, те взеха, че ме подкрепиха. По всякакъв начин! Повечето направиха всичко, което поисках от тях, а някои даже малко отгоре.

Набързо събрах стотина-двеста гласа.

Това до известна степен ме окуражи. Ако не харесат малоумното ми видео, което е твърде вероятно, то поне имам шанса да вляза в списъка с финалистите чрез аудиторията, за да им покажа на живо какъв пътешественик, блогър и пътеписец съм аз, хехе – мислех си въодушевено. Стига да се постарая. Стига да оспамя света! И се размечтах. Дори нахвърлих маршрута на околосветското в един пауърпойнт, с малко текст и картинки…А гласовете продължаваха да валят.

Изтрезняването

То дойде с един късен, среднощен имейл, изпратен ми от един от основателите на сайта, който явно живее на другия край на планетата. Не си позволявам да копирам лична кореспонденция, но накратко, писа ми следното (сериозно перифразирам):

Тишо, много добре стоиш в обектива (за пътеписа нито дума), ама дай да вземем да сменим това видео с някое друго, а? Включи малко повече от дестинацията, за която говориш. Снимай я. Направи ново видео. Това не е лошо, ама с него си точно за никъде, щото, колкото и души да гласуват за теб, победителя, в крайна сметка, го определяме ние…

Казано, естествено, в далеч по-любезен, делови тон. И със съвсем различни думи. Но смисълът беше съшият.

Изтръпнах от мисълта, че ще ми отнеме още 4-5 дни, за да направя нещо, което едва ли ще надхвърли по качество онова, което вече бях сътворил с триста зора, но мисълта, че ако не го сторя, то тогава видеото, в което бях инвестирал скромния си „потенциал” и доверието на приятели е обречено, това вече направо ме вбеси. А и не само. Пичът обеща да запазя гласовете си, обаче проблемът ми вече беше друг:

Нали нямаше да се правим на Спилбърг? Нали търсехме човек, а не туристическа дестинация? Нали щяхме да правим блог, а не филм? Нали щяхме да пишем? Защо тогава не чух и дума за пътеписа? Нали нямало да се занимава победителят с видео, имало си специален екип за целта? Защо тогава са ви моите „видео скилс”? Нали „стоя добре в обектива”? Не е ли точно това целта? Ами хората, които гласуват? Ще им отнемем видеото, за което вече са гласували и ще им пробутаме ново, но ще им запазим гласовете, така ли? Ами, ако те не са съгласни? Знам, че може би нямат никакво значение за вас, но за мен тези хора са важни. Не мога си играя така лесно със свободната им воля и с желанието им да ме подкрепят. Все пак, щом са гласували за този клип, значи са го гледали и дори, евентуално, са го харесали. Иначе нямаше да го изплющят на стената на профила си във фейсбук, а това е единственият начин да се гласува. Сега искате да запазим гласовете им и да сменим видеото, така ли? А нали в общите условия пишеше, че участникът не трябва да променя нищо по кандидатурата?

И, въобще, какви са тези лични имейли? Какви ли уговорки текат с останалите участници, за които не знам? Губи ми се сериозно мотивацията да играя по този начин. Без вдъхновение не мога дори до тоалетната да отида, камо ли да заснема нов клип, който ще ви хареса. И чак сега ли се сетихте? Като поех ангажимент към себе си и към хората, на чието мнение / подкрепа / одобрение държа? Защо не ми казахте по-рано, че клипът не става? Защо не ми казахте още в самото начало? Когато се регистрирах? Тогава беше лесно да го сменя. Не мислите ли, че сега вече е малко късно?

Зададох тези въпроси. Естествено, по съвсем дипломатичен начин, на учтив английски език, в добре обмислено и сдържано послание, интелигентно написано, без излишни емоции, в три различни имейла. Получи се нещо като опит за комуникация с боса от сайта, в която той се държа като робот. Независимо какви аргументи излагах, той си знаеше своето: ново видео, ново видео, ново видео. Искаме си новото видео. Гласове. Ще запазиш своите гласове. Но си искаме новото видео. Аз пък помислих, че нещо специално ме е харесал и затова е решил да ми удари едно рамо.

Хе хе.

Тенк ю вери мъч, че така разкошно ми убихте ентусиазма, сър!

Съветвам ви да пишете по-рядко на своите участници преди финала.

Или, ако ще го правите, пишете им овреме, както се изразяваме ние тук, в България, тоест: още, когато се регистрират. А не, когато вече са се хванали да играят на хорото. Това стратегическо изчакване от ваша страна нещо съвсем не ми е по вкуса.

Накратко, този имейл можех да го получа и по-рано.

Благодаря, все пак, че ми писахте сега.

По-добре късно, отколкото прекалено късно!

Отговорът, който получих беше:

Пак заповядай.

На човека наистина му е през оная работа!

С това завършва моето „околосветско” приключение.

Благодаря ви за подкрепата и за доверието! Страхувам се, че май не го оправдах. Но какво от това? Важното е машината за СПАМ да работи…

Поуката

Цялата тази история, естествено, си има и някаква поука. Излязох малко в парка да се поразходя, за да ми се избистри главата, изпуших няколко цигари и, поглеждайки назад към преживяното разбрах, че всъщност съм спечелил нещичко от това! Заслужаваше си да го преживея! Какво точно спечелих ли? Ето какво:

Разбрах кои са хората, на които мога да разчитам, ако наистина ми се наложи и кои – не. Човек обикновено дори идея си няма. Това е безценно!

Разбрах, че откакто нямам акаунт там, фейсбук още повече са го „развалили”. Превърнал се е в някакво блато. Потребителите все по-трудно се ориентират, включително и тези, с които седяхме заедно пред мониторите да спамим. Разбрах също, че там и занапред ще ги очакват все по-малко евтини удоволствия, под формата на клюки, и все повече спам…Разбрах, че единственото предназначение на клюкарника е таргетираната рекламна комуникация, а не да те свързва с приятели, както беше в началото. Жалко, че е изграден само от живи, дишащи хора! Очевидно брандовете са по-важни от хората…

Рабрах, че блоговете бяха, са и ще си останат нещо много специално. Освен начин за споделяне и комуникация, те се превърнаха и в общества, отворени за хора без ранг, но съвсем близки по интереси, които участват непринудено, а доверието им е взаимно и оправдано. Затова нещата там винаги се получават. Качествено. Десет пъти по-яко е да си имаш блог, отколкото място в рекламен кошер.

Поупражнявах си малко английския – писмено и говоримо – както в деловата кореспонденция, така и в графата „пътувам”. Това никога не е излишно…

Преживях мечтата си за околосветско пътешествие. Приближих се още по-близо до нея. Дори вече си имам детайлен, прекрасно очертан и описан със снимки маршрут. Рано или късно ще дойде един момент, в който ще стана от този стол, ще изключа монитора и ще тръгна да обикалям света. Със ли без обещанията на хора от другия край на планетата. А вие, благодарение на блога ми, ще бъдете навсякъде заедно с мен…

Получи се егати матряла! 🙂

Благодаря и на организаторите, че изтриха кандидатурата ми веднага, щом ги помолих. Знаейки, че  вече нямам никакъв шанс с това видео, не исках повече да обнадеждавам / подвеждам / досаждам на близки и познати с присъствието си там…А за ново, по-добро видео, ми липсват както време плюс умения, така и желание плюс мотивация точно в момента. Защото изчезна вярата в обещанието, което се пропагандира, че можеш да заминеш на околосветско с подкрепата на някаква аудитория. Не можеш. Това зависи от субективната оценка на няколко човека, а останалото е чист спам.

Изчезна и вярата в обещанието, че дори мобилен телефон ще ти бъде достатъчен, за да заснемеш подходящото видео. Няма да ти е достатъчен. Хората си искат професионален материал, безплатен, при това, който и да им го рекламираш безплатно след това.  Нещо, което не мога да им дам. Подведен от условията на конкурса, нямаше изобщо да се запиша, ако знаех това. В нета сигурно има доста конкурси за видео монтажисти, режисьори и продуценти, в които не участвам…

Запишете си примера в тетрадките по маркетинг. Е, беше ми интересно и забавно да участвам. Надявам се на вас – също. Дадох всичко от себе си, дори малко отгоре. Но не съм способен да дам повече.

И това премина…

Да заповяда следващото предизвикателство!

Тихомир Димитров

Advertisements

20 коментара »

  1. Възхищавам ти се 🙂 По принцип – защото знаеш (и ме светна и мен) всичките тези неща за вселената, даването и получаването (и т.н.) и в този частен случай – защото имаш ясна и твърда позиция, която не се продава. А, благодаря ти и за линка, с който си изтрих Facebook профила (и който намерих в твоя блог). Фен съм ти! Дерзай 🙂

    Коментар от Маринела — февруари 16, 2013 @ 9:00 pm

  2. Мамка Му/иМ! и стягай се за нови предизвикателства!

    Коментар от Георги Генков — февруари 16, 2013 @ 9:05 pm

  3. дабъл мамка му! тишо, искрено ме е яд – имах усещането, че ти ще си на финала и ще напишеш страхотен пътепис, съвсем сериозно говоря! радвам ти се много, защото устояваш позицията си и заставаш твърдо доверието на твоите си хора- повярвай, има купища рендета, които на твоето място щяха да се вържат на възел, само и само да си увеличат шансовете. давай смело и безотговорно напред – хората, които са наясно с мечтите си винаги ги изживяват на макс! (леле, царица съм на клишетата, но искрено ти пожелавам да те сполети най-подробното и вкусно околосветско пътешествие в наличната вселена) ! 😀

    Коментар от Niili — февруари 16, 2013 @ 9:32 pm

  4. @ Маринела: Благодаря ти за окуражителните думи! 🙂 В частност, не ми се ще споделеното да се превръща в някакъв рант срещу социалката или срещу конкурса, защото и двете сигурно си имат предимства, които не забелязвам. Що се отнася до изтриването на фейсбук акаунта ми, направих го по лични причини, описах максимално аргументирано и подробно защо съм се отказал, както правя и сега, не искам да ангажирам никого с тези свои решения, но не отказвам и помощ на онези, които самостоятелно са решили да постъпят по същия начин.

    @ Георги Генков: Точно ти искрено се надявам, че ще ме разбереш след начина, по който се ангажира да ми помагаш…Усещам се малко гузен, честно да ти кажа, но ако внимателно прочетеш всичко, което съм написал по-горе ще разбереш, че всъщност не трябва…Можеше и да е много по-зле. 🙂 Благодаря ти за готовността да съдействаш! Тя е по-важна.

    @ Niili: Да ти кажа, в началото и аз тръгнах с такова усещане, даже го написах на въпросния дюд. Идеята им е гениална, но изпълнението нещо куца. Малко като при комунизма. 🙂 Хехе. Пионерският плам и идеализмът се оказаха неуместни в случая. Е, нормално е. Случва се дори на най-добрите организатори на състезания… Благодаря ти за пожеланията! Подробно и вкусно, хах. Точно такова ще бъде. Търсят се само едни 50-100 К. Този вариант отпадна. Да се сещаш за някакви други? Само се закачам. 🙂

    Коментар от asktisho — февруари 16, 2013 @ 10:14 pm

  5. страхотна статия, както всичко което чета тук…това местенце е много приятно и важно за мен. Бихте ми изпратили на мейла начина по, който да изтрия и своят фейсбук профил…благодаря предварителан
    ПОЗДРАВЛЕНИЕ ЗА ТОВА, КОЕТО ПРАВИТЕ!

    Коментар от Anna Nikolaeva — февруари 17, 2013 @ 5:14 pm

  6. @ Anna Nikolaeva: Благодаря за поздравленията относно това, което правя, ама в конкретния случай май нищо не можах да направя. 🙂 Радвам се, че „това местенце е много приятно и важно“ за вас. Напишете „Защо напуснах фейсбук“ в Гугъл и ще ви излезе като първи резултат. Не ви съветвам да си триете акаунта, обаче, освен ако не сте обмислили въпроса много внимателно и от всички страни…Решението взех по лични причини, а статията написах, за да обясня на онези, които се чудеха защо ме няма там, какви точно са тези причини. Не ги натрапвам на никого и не съм сигурен, че същото би било подходящо за вас. В крайна сметка, обаче, вие си решавате…

    Коментар от asktisho — февруари 17, 2013 @ 7:28 pm

  7. Да, човек не бива да се оставя да го правят на маймуна, колкото и голям да е бананът, защото в някой момент банаънът може да бъде употребен по нетрадиционен начин.
    Иначе аз бих си оставил акаунта, независимо че няма да спечели. Гласовете в негова полза тежат, нищо че няма да ги вземат под внимание.

    Колкото до фейсбук, той все пак не е създаден от общността, а от частна фирма, която иска да печели от него, но пък са дали много добри възможности за филтриране. От моя профил почти не се натъквам на реклама, освен някоя случайно проникнала. Всичко друго съм филтрирал. А във фейса се запознах с много готини хора, с някои от тях и на живо, за това го ценя като средство за връзка между хората.

    А за блоговете напълно споделям мнението ти. Въпреки твърденията, че блоговете „залязвали“. Тези които го твърдят, не знаят какви възможности реално дава един блог. Или просто нямат какво да кажат 🙂

    Коментар от bozho — февруари 18, 2013 @ 11:49 am

  8. Коментарът ми беше направен на 18.02.2013г. в 11:11 АМ. Къде отиде обаче??

    Коментар от Марина е ... — февруари 18, 2013 @ 12:28 pm

  9. Явно нещо не съм натиснала. Нищо, ще се опитам да го преразкажа.
    Започваше така: Ех,Тииииш! Яд ме е не за това, че оспамих всичките си приятели, те съответно своите…,те пък своите и така нататък. А може би процесът на „спамване“ ще продължи още около седмица-две,три…. докато всички разберат, че историята с ПЕРФЕКТНАТА РАБОТА ПРИКЛЮЧИ! Сигурна съм в едно нещо обаче: ОКОЛОСВЕТСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ Е ДА ТЕ ЧЕТЕ ЧОВЕК!

    Коментар от Марина е ... — февруари 18, 2013 @ 12:35 pm

  10. @ Марина, понякога системата задържа съобщения за одобрение, без да ме пита, а понеже не давам денонощен наряд тук, не съм ги забелязал, че са задържани, сори. Разбирам как се чувстваш, след като те въвлякох и мотивирах да участваш в това. Представи си как се чувствам аз. Но не мога да дам повече аргументи за излизането ми от конкурса, освен тези, описани по-горе. bozho, на който коментарът му също беше задържан, по необясними за мен причини, много хубаво го е казал: „човек не бива да се оставя да го правят на маймуна, колкото и голям да е бананът, защото в някой момент бананът може да бъде употребен по нетрадиционен начин“. 🙂 Не ми хареса това, че започнаха да си пишат имейли с мен едва сега и, въобще, че започнаха да го правят, при това, ИЗИСКВАЙКИ нещо или по-точно: кино-продукция, която не мога да им дам…В сайта им пише, че и мобилен телефон ще ти е достатъчен, за да заснемеш клипа. А какво ли си пишат с останалите участници, щом това им е начинът на работа? Да не говорим, че в общите условия на техния сайт, които са си вид договор, е записано: кандидатът не трябва да променя кандидатурата си, щом веднъж е подадена. Както му казах на пича: така не работим дори вече в източна Европа. 🙂 Мислех си, че нещо ме е харесал, за да ми пише, ама то се оказа, че човекът просто си иска съдържанието и спама, иска си ги веднага и то безплатно, а останалото е банан, който може да бъде използван и по нетрадиционен начин. Демек, оказа се по-логичната от двете причини. Да си гледат работата. На твоите приятели можеш да им се извиниш от мое име и да пуснеш този линк, за да знаят, че няма смисъл вече да гласуват. Благодаря ти за хубавите думи! И за времето, което отдели. Знам, че то никак не е малко…

    @ bozho: мина ми това, че исках да удуша някого онзи ден (и най-вече себе си), но сега, като поизтрезнях малко от манията за околосветско си давам сметка, че всъщност това е доста гениален начин за пълнене на сайт с безплатно съдържание и за рекламирането му след това, а наградата мисля, че не е чак толкова голяма, за да не го оправдае. Е, ще поживеем и ще видим. Освен в тетрадките по маркетинг, този конкурс трябва да влезе и в учебниците. Между другото, няма много общо със състезанието „Най-добрата работа на света“, просто Бен Саутхал (победителят) е гост жури в този конкурс. Оказа се, че даже интервютата с финалистите няма да са на живо, ами по скайп или някакъв друг вид „електронна комуникация“. Това убива и без това несъществуващото ми желание да им играя по свирката и да се надявам, че твоята (неочаквана) подкрепа (за която сърдечно ти благодаря) и тази на други хора ще ми помогне да вляза в кръга на някакви скайп-финалисти. Изтрихме кандидатурата, за да не занимавам повече хората с нея и да ги подвеждам, че ако гласуват, нещо може да се промени. Нищо няма да се промени. Джордж Лукас, пък, е малко овъркуолифайд за тая работа, надявам се да си намерят подходящия кандидат, все пак. И да не е солташак на пича, дето си пише с участниците по време на конкурса, изисквайки от тях да нарушават собствените му правила, за да си запълни сайта с по-качествено съдържание…такива ми ти работи…Извинявай, че коментарът ти беше задържан. Знаеш, че понякога не зависи от мен. И мерси за подкрепата още веднъж!

    Коментар от asktisho — февруари 18, 2013 @ 4:23 pm

  11. Радвам се, че няма да се разсейваш с разни буцифейси, Тишо. Защото аз те искам тук, във твоя-мой блог.
    Той си е твой де, но е мой също, защото съм избрал да те чета. (ах колко е приятно без банери!)
    Ти пишеш аз само чета, аз те познавам, ти мен не, но никой друг не ни вижда, досажда или разсейва с рекламни кампании или други тъпизми.
    За мен тази връзка е лична, приятелска и ценна.

    Пожелавам ти много пътешествия и все така хубави разкази!
    На добър път Тишо 😉
    А ние ще чакаме тук да те четем, няма да ти изневеряваме със соц-оргии.

    Коментар от Hristo — февруари 18, 2013 @ 5:25 pm

  12. @ Hristo: нямам какво друго да ти кажа, освен…благодаря! Остави писателя без думи…

    Коментар от asktisho — февруари 18, 2013 @ 7:22 pm

  13. Още като прочетох статията ти веднага махнах банера. Че е урок по маркетинг, урок е. Само дето е урок как не трябва да се държим. Принципно идеята е страхотна и създава невероятен вирусен ефект. Просто те не са си изиграли правилно картите.

    Между другото си помислих, че може би една от причинити да ти пишат сега, е че са забелязали как за няколко дена много бързо са ти нараснали гласовете, виждат банерчета и доста споделяния в соц мрежите. Аз да ти кажа в доста групи присъствам (и то в доста социалки) и бая линкчета наплясках. Така, че може да са видяли доста по-голям потенциал в теб от другите. А че не са споменали нищо за пътеписа ти, смятам че умишлено са го направили. Ако не ти харесват видеото и ако имаш някакви си 50-70 гласа, сигурен съм че нямаше да ти пишат. А като прибавим към това и писателствуванеот ти :), плюс бързия бум в социалките. Вярвам, че са видяли в теб Потеницален Победител.

    Примерно пробвах едно малко триктче. В pinterest.com можеш да създаваш и организираш снимки по теми/дъски. може да са музика, маркетинг, дизайн, футбол и т.н. Пуснах линка в една дъска и оппппппппппа линка се брои. Ако беше продължил за много кратко гласуванията за теб щяха да се увеличат моноооооооооого ;). Българите сме доста изобретателни. И други неща бях замисли и подготвях да ти ги пратя по майла, ама…….

    Иначе браво за смелото и непоклатимото решение. Следващия път пак заповядай, без грижи.

    Навревето в Дъга имаеш една поредеци за Добромир. Та той често казваше: Всяко зло за добро.

    Време е да се живее живота, а не да се поддържа виртуалната му измеримост с лайкове, банери и т.н.

    Коментар от Стефан Русев — февруари 19, 2013 @ 12:39 am

  14. Писах мнението си при мен – ще оспамя с него и твоя блог.

    Светът на истинските хора е такъв, човече. Свикнал си ти да си такъв сред околните – затова те учудва, когато отведнъж се намерят куп други като теб, безкористни и подкрепящи. А ги има.

    И може би точно това е най-великото в мероприятия като това гласуване. Може и да не спечелиш, дори ако си най-добрият. Но силата и топлината на подкрепата от истинските хора няма да има кой да ти ги отнеме. Ще си ги видял. Ще си докоснал ръце до техните през разстояния и прегради. Ще сте достигнали един до друг на крилете на странна комбинация от електронни импулси, гласове, ентусиазъм и доброта. Без да се замислите и усетите, ще сте сътворили заедно единство, по-невероятно и фантастично от всеки филм или книга наоколо, по-велика сила от всяка армия. Каквото може да създаде само животът…

    Нека тази сила бъде с теб.

    Защото си роден да пишеш, и пътеписите са сред най-силните ти места.

    Моят съвет е – отмъсти си на тези хора, като пишеш пътеписи. Може да са за разходка в парка или до кварталното магазинче – имаш таланта да направиш дори такива интересни и увлекателни. Просто пиши. Рано или късно талантът ти вече няма да може да бъде скрит и затулен. И което е по-важно – междувременно ще си дал слънчев лъч в намусения ден на безброй хора.

    Струва си.

    Коментар от Григор — февруари 19, 2013 @ 12:51 pm

  15. @ Григор: Знаеш ли, много си прав! Ще отделя малко време, след като отметна неизбежните и неотложни ангажименти, които са ме налегнали в момента, и с удоволствие ще ти подаря един пътепис – на теб и на хората, които ме подкрепихте. И няма да е само от разходка в парка. 🙂 Това е чудесният начин да си „отмъстя“, наистина, въпреки че съвсем не съм отмъстително настроен по този въпрос, в гадния смисъл на думата, колкото и „невероятно“ да звучи…:)
    Не съм измамен, не съм подведен, не съм излъган, по-скоро аз подведох теб и други хора да се ентусиазирате заедно с мен…Но човек трябва да знае докъде са му възможностите, трябва да умее да губи (понякога) и, най-важното, трябва да знае точно кога да спре. В случая „по-добре късно, отколкото прекалено късно“ е повече от вярна сентенция. Нямаше смисъл да се боря за гласове, които щяха да ми осигурят единствено някакво скайп интервю, в най-добрия случай, при това развитие на обстоятелствата, след имейла; нямаше смисъл и да се занимавам с „кино продукции“ за туристически дестинации, каквито нито ми е в силата, нито във възможностите да направя. А се иска да ги направиш така, че да спечелиш глобален конкурс, в който маняци инвестират хиляди долари в тези неща, много повече опит и знания от мен…за професионална техника да не говорим. Просто условията са наистина леко, ама съвсем леко подвеждащи и си помислих, че ще успея да мина с по-непрофесионален клип, колкото да се придвижа до финала. Оказва се, обаче, че не е така, а гласовете не водят до нищо друго, освен до повече пи ар за конкурса. Предполагам, че всички си имаме по-важни и по-интересни неща за правене, така че освободих себе си и теб, както и другите приятели, които се заеха да ми помагат, от един ангажимент, с потенциал да се превърне в досаден. Но добрите впечатления и топлите чувства остават. Мерси за готините думи, с които си ги описал! Точно така си го представям и аз. Поздрави!

    Коментар от asktisho — февруари 19, 2013 @ 4:07 pm

  16. Ще си включа крайното мнение (останалото на поща, дано се засечем за повече време тия дни 😉 )
    Световната конспирация в малко по-дребни мащаби; не им трябва творчество, а шарани; идеалистите са едни от най-добрите „шарани“; пирамида в (х)американски вариант, но ти си си взел своето и си се отказал точно навреме.
    Горното обобщение е нещо, в което съм абсолютно сигурна; сигурността ми идва от факта, че точно по същото време си случих абсолютно същото нещо, макар и в друга сфера; и преди съм правила подобни изпълнения, та много добре разпознавам модела; с нетърпение чакам да обменим подробности :)))
    Поздрави!

    Коментар от paju4eto — февруари 19, 2013 @ 4:46 pm

  17. Тишанче, постнах те в де що имам социалки, когато му беше времето. Извести ме малкият Кънчо :). Между другото и аз го играх този филм с един конкурс на Абсолют. Получи ми се доста добре ( http://tataf.blogspot.com/2012/07/we-can-be-heroes.html ), и дори получих водка и персонализирана фланелка. Не можах да отида до Стокхолм, но пичовете, които спечелиха, благодарение на фейсбук страницата си, дадоха пътуването на двама от феновете гласували за тях, което си беше готин акт, сам по себе си.
    btw седиш добре пред камера, трябва да измислим нещо заедно!

    Коментар от Tataf — февруари 21, 2013 @ 11:41 am

  18. @ Tataf: А, да, знам аз за тоя случай. Еми, браво на пичовете, наистина е готин акт!

    Коментар от asktisho — февруари 21, 2013 @ 2:10 pm

  19. Тишо, четейки тази статия още в самото и начало знаех, че няма да станат нещата! Такава е системата и схемата и всичко, за съжаление.
    И се радвам за това, че все още имаш мечти и принципи. Бъди такъв какъвто си 🙂 С най-приятелски чувства – Пепи!

    Коментар от Пепи — февруари 27, 2013 @ 11:46 pm

  20. Тишо, вълкът си върши работата сам, затова му е дебел вратъ. Прочети моите два книги – „Тангра в океана“, издадена през далечната 1981г. / истинското и заглавие беше “ С ТАНГРА СРЕЩУ ВЯТЪРА „,….цензура, нали разбираш…….И втората – „ЧЕРНАТА ОВЦА“. Ако не ги намериш – потърси ме. Лесно ще ме откриеш….Кап. Н. Д.

    Коментар от Николай Джамбазов — януари 19, 2016 @ 12:36 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s