Писателският блог на Тишо

януари 30, 2007

Пожарникарски истории – История първа: „Майката на сутеньора“

Filed under: РАЗКАЗИ — asktisho @ 12:28 am

 

Пожарникарската професия е достойна професия. Всяко момче си мечтае като порасне да стане ако не космонавт, то поне пожарникар или полицай. Малцина обаче знаят с какви неприятни случки и отвратителни преживявания е принуден да се сблъсква редовият огнеборец в своето трудово ежедневие. Повечето хора живеят с обърканата представа, че работата на пожарникаря е да гаси огън. И аз страдах от същата заблуда, преди да се запозная с един истински представител на гилдията. Случи се на една хижа в Балкана. Беше ранна пролет.  Подгонен от стреса на големия град, остатъците от зимната депресия и еднообразието на работата, блажено пиех ракия на терасата на хижата, докато чаках пържолките да станат и очите ми жадно поглъщаха прясно напъпилата горска зеленина. Оказахме се съседи по маса с въпросния пожарникар, който използва случая, че го погледнах, за да ми разкаже четири брутални случки, които, заклевам се, няма да забравя никога. Едната му ръка беше станала напълно безчувствена от разтопена пластмаса, преди години… Това, обаче, съвсем не беше най-лошото, което този човек бе преживял. След всяка случка той млъкваше, изливаше в гърлото си 100 грама домашна 65 градусова кайсиева, бодваше краставичка и с насълзени очи започваше да ми разказва следващата история. Без повече да мъча нездравото любопитство, което усещам, че напира в теб, ето ти първата от 4-те пожарникарски истории, които после с охота можеш да разказваш на приятели, за да се правиш на интересен:

История първа: „Майката на сутеньора“ (бейзд он а тру стори)

Живял някога, в един малък български град, един таксиметров шофьор. Всеки таксиметров шофьор ще потвърди, че рано или късно му се налага да вози проститутки. Сложните взаимоотношения между двете професии са вдъхновили не един или два порно разказа, които за съжаление нямат нищо общо с нашата история. Важното в случая е, че на въпросния таксиметров шофьор проститутките му плащали да ги взима от едно място, да ги води на друго и най-важното: да забравя от къде ги е взел и къде ги е завел. Той, обаче, бил предприемчив по натура, имал нюх към лесната печалба и в един момент на творчески устрем си задал фундаменталния въпрос: „Абе,  защо, аджеба, да не взема и аз да им уредя по някоя среща на момичетата, та барем изкарам някой лев от цялата работа?!”
Така и направил. Клиенти намерил лесно. Всичките му приятели били загорели таксиметрови шофьори, тираджии, трактористи и строителни работници. Всяка вечер имало поне един-двама, които били готови да пожертват надницата си, за да „продухат тръбите.” На момичетата давал колкото са свикнали да получават по принцип, допълнително им спирал за транспорт. Горницата, която успеел да спазари със загорелите шофьори, слагал в джоба.
Работата тръгнала добре. Дори успял да спести за нова газова уредба – да му излиза по-тънко транспортът. Денем работел като таксиметров шофьор, а нощем – като сутеньор. Това станало известно на другите сутеньори в града, които не били склонни да приемат нов човек в бранша и много се ядосали, че въпросният човек използва тяхната „стока” без да пита и, което е най-лошото – без да плаща.
Една вечер го проследили. Разбрали в кой блок и на кой етаж живее. На следващия ден намазали входната врата на апартамента с нефтопродукти, каквито, въпреки 20 годишния си стаж, моят приятел – пожарникарят каза, че не бил виждал никога през живота си. Драснали клечката и избягали. Оказало се, че жертвата отдавна не живее на този адрес. Предната вечер бил на гости на майка си. Когато пожарникарят пристигнал, видял горката женица да тича из балкона  като обезумяла – целият и гръб бил в пламъци, неистово крещяла и отчаяно махала с ръце. Била сам-самичка у дома, по време на атентата. Преди пожарникарите да успеят да предприемат каквото и да било, полудяла от страшната болка и задушена от пушека, горката женица се хвърлила от терасата на 4-тия етаж, оплела се в простира на втория, цвъртящото и тяло се преметнало във въздуха и паднало по очи в краката на пожарникаря. Той с погнуса видял как черепът й се разцепва на две и отвътре изскача мозъкът. Останалата част от тялото се овъглила до пепел. Обилните количества пяна, които изсипали върху него не успели да спрат яростта на химическите пламъци. Трябвало да донесат специален препарат от най-близкия областен град, за да изгасят сгърчената купчина димящи кости. От майката на сутеньора останал само мозъкът.

Следва продължение…

Advertisements

12 Коментари »

  1. Оф, брутално!
    Здрава психика трябва да имаш, за да ставаш непрекъснато свидетел на подобни инциденти.

    Коментар от ladyvera — януари 30, 2007 @ 11:05 am

  2. Винаги се чудя, защо са толкова безпомощни българските писатели, режисьори и прочее културна сган, която така и не може да ни поднесе по въздействащ начин собственото ни ежедневие.

    Коментар от Комитата — януари 30, 2007 @ 2:13 pm

  3. Aбе чак пък вълнуващ… освен като че ли самоцелно ‘натуралистичните’ описания, не намирам нищо кой-знае какво в разказа. Да се надяваме, че следващите части ще донесат нещо интересно или поне някаква завръзка.

    Коментар от Longanlon — януари 30, 2007 @ 2:34 pm

  4. Не съм съгласен – зад натурализма има метафори.

    Коментар от Комитата — януари 30, 2007 @ 2:45 pm

  5. Бла, натурализъм или просто гадост, с претенции?
    Това ме разтърси. И бз това имам стрес от горящи сгради/хора.
    Не съм сигурна, че бих прочела другите части. Пиши ми дали са толкова… натуралистични и те, моля те Тишо.

    Коментар от Eneya — януари 30, 2007 @ 7:11 pm

  6. бе аз забелязах, само … как го каза… а, да – гадост, но да се надяваме, че претенциите ще се появят после 🙂

    Коментар от Longanlon — януари 30, 2007 @ 8:11 pm

  7. Не знам за какви претенции става дума, но искам да подчертя дебело едно нещо: в реалния живот няма фабула, заплетени сюжети и чисто добри (лоши) герои. Реалният живот е натуралистичен. Искам който чете тези текстове да изпита това, което изпитах аз тогава, на онази пролетна веранда, в Балкана. Да му приседне ракийката. Да се сблъска с действителността. Това е. Нямам претенции за друго. Просто още една история, кояот трябва да бъде разказана.

    Коментар от asktisho — януари 30, 2007 @ 10:05 pm

  8. Точно така, Тишо

    Коментар от Комитата — януари 31, 2007 @ 2:19 am

  9. Реалният живот, Тишо, е като Биг Брадър 3 – просташки, често противен. До степен, че чак изглежда нереален понякога. Същото е и с ‘историята’ ти тук: за другите не знам, ама аз не се гнуся от споменаването на пръснат мозък и изгоряла кожа. Описанието им не е нито интересно, нито навежда на някакви мисли, нито има някаква друга цел, освен самото им описание – както сам признаваш.

    Случката е любопитна сама по себе си, но да я разказваш по този начин ми прилича на селско девойче с що-годе хубави цици, което си е сложило деколте до пъпа – съмнение няма, циците се виждат, но впечатлението за пресиленост, на излишна показност и липса на идеи е по силно…

    Коментар от Longanlon — януари 31, 2007 @ 7:31 am

  10. готино си го написал, на един дъх се чете 🙂

    Коментар от nname — януари 31, 2007 @ 8:10 am

  11. Oshte se naslazhdavam na izrechenieto: „блажено пиех ракия на терасата на хижата, докато чаках пържолките да станат и очите ми жадно поглъщаха прясно напъпилата горска зеленина“.

    Ostanaloto mi zvuchi kato sbit i leko razkrasen prerazkaz na novinite, koito, za sazhalenie, veche nikogo ne vpechatljavat.

    Коментар от Iliyan — януари 31, 2007 @ 8:22 am

  12. Парцуцата има ли връзка с 65 градусова домашна?

    Коментар от maumyh — февруари 6, 2007 @ 6:11 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s