Писателският блог на Тишо

март 31, 2010

Защо обявите за работа си нямат цена?

Всеки човек се сблъсква с обявите за работа. Хората разчитат на тях. Едни търсят правилния служител, който да отговори на вакантната позиция, други – възвращаемост на инвестицията си в образование и трудов стаж.

Обявите за работа са важни. Те съдържат най-критичното парченце текст, което ще прочетете или напишете някога! Обявите за работа променят съдби. Което не отговаря на въпроса: защо на тях се гледа толкова несериозно тук, у нас?

Не си мислете, че правите нещо, когато посочвате: “работа в динамичен млад екип, изпълнена с предизвикателства”, “мотивиращо възнаграждение, обвързано с резултатите”, “възможности за пътуване”, “безплатно обучение” и още куп празни приказки, които трябва да играят ролята на “екстри”.

Подобен копи-пейст не изпъква с нищо пред останалите обяви. Така ще „уловите” само някой безработен оптимист, който не отговаря на километричния списък с конкретни изисквания към кандидата, следващ общите приказки.

А за заплащането – нито дума. Защо?

Ще ми се поне веднъж да видя обява за сериозна позиция, която да казва и какво предлага, освен какво търси. Защото на “обещаващо” интервю за “престижна” работа във “водеща” компания може  да те поставят пред интересното “предизвикателство” да оцеляваш цял месец със сума, която не покрива дори наема…

Което, пък, обяснява защо заплатите в София са най-високи. Не че софийските предприятия са по-конкурентни от севлиевските, да речем. Просто болшинството от работещите в София са „емигранти“ в собствената си страна и никога не се хващат на работа, с която не могат да покрият поне наема, сметките за транспорт, парно, ток и храна, а те никак не са малки.

От личен опит знам, че повечето “водещи” бе ге компании „плащат” голяма част от трудовото възнаграждение на служителите си в престиж, а малка – в кеш. Да де, ама да си “престижно зле платен” започна да излиза от мода. Особено сега, когато образованието и работата в чужбина са толкова достъпни.

И на БГ работодателите не им е лесно. Те оперират на трудов пазар, в който количеството е за сметка на качеството. Трябва да наемеш 5 човека, за да свършат работата на един. Но дори да си прозорлив мениджър и да решиш чрез внимателен подбор да наемеш един достатъчно кадърен служител, на който да плащаш 3 пъти за работата на пет „случайно подбрани”, едва ли ще го намериш точно тук, в България, където заплатите са на първо място в европейската класация. Отзад-напред. И от години наред…

Като гледам нивото на “трудовия пазар” искрено се питам дали „скучните” обяви привличат „интересни“ кандидати и дълбоко се съмнявам в качеството, което ще предложи човек, който отива да продава труда си, но дори не знае колко, евентуално, може да струва той…

С две думи: когато участваш на пазара на труда, ти не знаеш какво предлага купувачът. И това е проблем. Проблем за двете страни.

У нас не е прието да се публикуват предложения за работа с цена. Което не е нормална практика по света. Ето, в jobs.bg има доста оферти за работа в чужбина. 90% от тях са с точно фиксирано възнаграждение или поне показват в какви граници ще се движи то. В същия сайт обявите за работа тук, у нас, са лишени от такъв показател. Няколкото чуждестранни фирми, които наемат персонал в големите градове, са изключение от правилото.

Ако искаш да береш ягоди в Англия, предварително знаеш точно колко паунда ще получаваш на час, до последната стотинка, но ако решиш да кандидатстваш за специалист или мениджър в България, няма да разбереш, докато не те “изненадат” на интервюто. Или пък ще трябва сляпо да налучкваш бюджета на работодателя и ще имаш шанс да получиш мястото, само ако се подцениш достатъчно.

Сега разбирате защо нещата на трудовия пазар у нас са толкова зле. „Скучните” обяви привличат куп безработни, които няма какво да предложат, но за сметка на това не знаят и какво точно търсят. Така всички губят време в отсяване на ненужни кандидати. И пет ейч ар-а вършат работата на един…

Според мен, българските работодатели няма да загубят, ако публикуват поне базовото възнаграждение за вакантната позиция. Нека бонусите и механизмите за формирането на заплатите да си останат фирмена тайна. Така се прави в цял свят. Освен това, ако искаш да привлечеш „интересен” специалист, не трябва да публикуваш „скучна” обява.

Майсторски изпипаният текст може да свърши чудеса. У нас все още човек има шанс „да изпъкне” на трудовия пазар, дори ако не разполага с повече пари от останалите участници. Всичко, което трябва да направи, е да отдели малко повече внимание на половин страничка текст!

Но това само, ако държиш да си „изключителен” работодател. За „обикновените” фирми, които нямат ейч ар-и с въображение, нито 50 лв за авторски хонорар, ще бъде напълно достатъчно да сложат една цифра в края на скучния си копи-пейст.

Разисквал съм въпроса с високо квалифицирани специалисти – мениджъри, програмисти, финансисти.

Повечето „апетитни” кадри са на мнение, че за местата с предварително обявено заплащане се състезават по-малко, но по-качествени кандидати. Предимно такива, които не търсят работа в момента, но не спират да се оглеждат за по-добри възможности. На пазар като на пазар. Всеки от тях ще пропусне купувач, който не предлага цена.

Истината е, че ако търсиш качество, трябва да можеш да си го позволиш, а ако можеш, по-добре да става ясно още в самото начало.

Предимствата са и за двете страни. Когато се явява на интервю  за работа с предварително обявено заплащане, кандидатът не „рискува” да си определя сам цената, нито пък работодателят има шанс „да се набута”. И двамата ще спестят време, защото е ясно, че щом е дошъл, кандидатът очевидно е доволен от заплащането.

Така преговорите стават по-реалистични: “ето, ние даваме толкова, елате сега да видим вие какво ще предложите насреща”. Този процес, сам по себе си, отсява доста ненужни кандидати. Малцина неподходящи служители с кратка автобиография и ниско професионално самочувствие ще дръзнат да отговорят на майсторски изпипана обява с предварително обявена цена, която надвишава досегашното им възнаграждение.

Така, по време на интервюто, основна тема на разговор ще са знанията, опита и уменията на кандидата, а не рискованото (и за двете страни) „пазарене” за пари.

Да, парите не са основният мотивационен фактор, но те са единственият „хигиенен” такъв, особено тук – в България, където масите и столовете продължават да струват повече от хората, които работят на тях.

Тихомир Димитров

Advertisements

51 Коментари »

  1. Да ти кажа, аз съм виждал реакции на обява за работа с посочена заплата – нещо от рода на „Лелей, тука дават 2 бона, чакай да се пробвам, пък може и да стане“, което разбира се рязко повишава броя на CV-та, които трябва да изхвърлиш в кофата.

    Коментар от Пешо — март 31, 2010 @ 3:59 pm

  2. Към допълнение към коментар 1:

    Понеже и аз пиша обяви и наемам хора, трябва да се съобразявам и с текущите хора (в моя отдел, както и в другите отдели). Демотивиращо е за човек, който е работил за фирмата 5 години, но не е най-добрият специалист, да види обява, че фирмата му търси нов човек на по-висока заплата от неговата. Или пък отделът от съпорти да види, че админите взимат 3 пъти повече пари – това създава напрежение между отделите.

    Коментар от doni — март 31, 2010 @ 4:19 pm

  3. Аз съм много ЗА такава практика и винаги съм смятала за взаимна загуба на време това разтакаване през 2-3 интервюта, за да се стигне до отказ от моя страна, като чуя за какво заплащане иде реч просто защото наем и сметки с престиж не се плащат.
    Имам си и едно „любимо“ изискване – мотивационното писмо. Първо че то далеч не е точно мотивационно, а е още един начин да покажеш пред работодателя защо да избере теб пред конкуренцията ще е добре за него и второ – не знам за другите – но аз лично нямам никаква мотивация да правя каквото и да било, преди да знам достатъчно за него, за да съм наясно дали ще ми хареса. Каквато информация, ако разчитам само на обявата, обикновено нямам. Дори и да кандидатствам за позиция, на която съм работила и преди, не бих могла да съм наясно с конкретиките. Често една тягостна атмосфера на работа може да ти скофти целия кеф от това, което може би всъщност обичаш да правиш.
    Та така. Колко ейчара ще прочетат написаното от теб? 🙂

    Коментар от Антоанета Иванова — март 31, 2010 @ 4:25 pm

  4. Много съм съгласна с думите ти, макар и казани по друг начин (http://mushabusha.wordpress.com/2010/02/05/качествен-работен-матрял/). Не че няма читави и можещи работници. Има лумпени, на които им се плаща да мислят какъв работник ще свърши най-добре дадена работа за даден срок и дадени пари. Докато този лумпен не може да ми отговори защо главата му е родила горните обяви, работната ръка ще е или толкова глупава като този, който я е наел, или още по-глупава. И в двата случая не е виновен назначеният.

    Коментар от Musha Busha — март 31, 2010 @ 4:29 pm

  5. Всяка думичка от статията е вярна! Една обява-клише – за каквото и да се отнася – не привлича никого или поне не и качествени хора. Начела сьм се на обяви, сьдьржащи гореспоменатите нищо не означаващи думи! Написани са, колкото да се отбие номера и да се каже – „Ето, пуснах обява; сега чакам на-вече свестни и отговорни хора да се обадят!“. Това е измиване на рьцете, поради незнание какво точно искат и тьрсят работодателите /не всички разбира се! Които знаят, нямат проблем с качествените хора – винаги се намират!/. Или си мислят, че знаят, а се оказва, че не са много наясно с изискванията си и сьс ситуацията в момента – на пазара на труда и изобщо на пазара. Наслушала сьм се и на „Не знам как е при другите, но Аз!!! искам коректен, който да не ме краде, да не закьснява за работа, да е отговорен, каквото кажа да изпьлнява…“ /сякаш другите искат точно обратното!!!/- списькьт е огромен! Без разбира се да уточни – защо ли така пропускат???!!! – дали лично той ще е коректен и най-вече сьс заплащането! Естествено сумата не се уточнява и както се каза кандидатьт сам определя цената си???!!! Разбира се и от ответната страна има засечки! Някой пьт ми е идвало да кажа, сега го пиша – особено когато започнат да се хвалят колко много работят – / може и да е така, ама е важно качеството, не количеството!/: „Хора, четете си дльжностните характеристики – там пише какви са характеристиките за дадената дльжност; изискванията, какви са задьлженията и отговорностите и така нататьк, и така нататьк…
    Изобщо интервю за 5/пет/ минути не става! И крайно време! е да започнат да се правят психопрофили на кандидатите, естествено от кадьрен специалист в тази област! Може да е по-скьпо, но се инвестира в хора, от които се очаква да вьршат качествена работа и да се сьздаде добьр екип! Все забравяме за екипната работа! ЗАЩО ЛИ?! Добрият екип – на професионално, интелектуално и най-вече !ЕМОЦИОНАЛНО! равнище /емоционално компетентни/ – дьрпа фирмата напред и я развива, а на национално ниво и цялата дьржава!

    Коментар от Надежда — март 31, 2010 @ 5:02 pm

  6. @ Пешо: Ми не виждам никакъв проблем с изхвърлянето на Си Ви-та в кофата. Два бона отдавна не са високо възнаграждение за доста сектори в България, където, обаче, наемат хора с точно определена квалификация. Естествено е кандидатурата на човек с неподходящо образование и неподходящ трудов стаж да попадне на лотариен принцип при подателя на такава обява. Той дори не е длъжен да си губи времето да отговаря – триенето на имейли и хвърлянето на листи в коша отнема много по-малко време от безплодните разговори с десетки кандидати, които имат подходящо си ви, но не знаят за какви пари става дума.

    @ doni: Преди да напиша тази статия понатрупах известен опит и от двете страни на „барикадата“, така че проблемът, за който говориш, ми е ясен: „Демотивиращо е за човек, който е работил за фирмата 5 години, но не е най-добрият специалист, да види обява, че фирмата му търси нов човек на по-висока заплата от неговата“ – да , демотивиращо е. Въпросът ми е: по пътя на каква логика новак и то, напълно непознат, ще получава предложение за по-висока заплата от лоялен служител, работил 5 години във фирмата? Ако вторият пък действително не е подходящ, какво прави още там и най-важното: какво е правил цели 5 години преди това? Изобщо, има нещо сбъркано в цялата работа. Относно разликите в заплащането между различни отдели и различни професии – по време на бума в свтроителството бачкаторите-среднисти получаваха 5-6 пъти повече от висшистите в офис, но никой нямаше нито желание, нито възможност да си смени мястото с другия. Такива работници се търсеха, общо взето и „който за каквото е учил“. На пазар като на пазар.

    @ Анатоанета Иванова: надявам се, че много.

    @ Mush Busha: Хайде да не наричаме ейч арите „лумпени“, става ли? Всяко стадо си има мърша, естествено, но не бива да омаловажаваме така труда на една цяла обществена прослойка. А и назначеният понякога е виновен за доста неща – че много се е надценил, примерно, много е лъгал и попада на грешното място, където не може да си изпълнява служебните задълженията или, че не си познава работата/бранша и е оставил труда му да бъде подценен, с което пък сам си гази мотивацията. При всички случаи шансът за гафове намалява, когато обявите за работа си имат цена.

    @ Надежда: Ми да, още в училище би трябвало да са ни научили, че не е хубаво да се преписва, а работодателите би трябвало да знаят малко повече от учениците, според мен… 🙂

    Коментар от asktisho — март 31, 2010 @ 6:07 pm

  7. намирането на правилните хора е неимоверно по-трудно, когато имаш 2000 отговора на обява, а не нормалните 20-30. Иначе не се хващай за двата бона – жефрата беше само пример.

    Коментар от Пешо — март 31, 2010 @ 6:15 pm

  8. @ Пешо: По-трудно е да намериш най-подходящия кандидат за дадена длъжност сред 2000, отколкото сред 20 предложения, така ли? А по-лесно ли е да намериш най-подходящата работа, ако кандидатстваш само в 2 фирми, вместо в нормалните 20? И, въобще, какви по-важни задължения може да има един ейч ар от това да преглежда и да отсява кандидатури? Ако ще и да са 20 000…Цифрата е само пример. Истинският професионалнист би се зарадвал да плува в такова изобилие. Боя се, че на практика нещата изглеждат по съвсем друг начин. На практика, от 20 кандидати трябва да избереш 21-вия, който го няма, защото не е прочел нищо в обявата, което да го накара да прояви интерес…“Истината е, че ако търсиш качество, трябва да можеш да си го позволиш, а ако можеш, по-добре да става ясно още в началото“ – цялата статия може да се обобщи с това изречение. Няма какво повече да добавя. Другото са тънкости на занаята и тогава вече идва на ход добрият ейч ар 🙂

    Коментар от asktisho — март 31, 2010 @ 6:46 pm

  9. Ей, Тишо, ама хич не търпиш други мнения… 😉

    Коментар от Анатоанета Иванова — март 31, 2010 @ 7:04 pm

  10. @doni: Това, че старите служители са наети на работа по неправилния начин означава, че и новите трябва да се наемат по него, така ли?

    Като човек, който също има доста опит от 2-те страни на барикадата мога да кажа, че постът на Тишо казва всичко по темата. И то много добре.

    Говорим за „пазар“ на труда и правим оферти без цена. Пазарно ли е това или е пълна дивотия?

    Коментар от Иван — март 31, 2010 @ 8:00 pm

  11. @ Антоанета Иванова: което хич не е вярно 🙂 Просто трябва малко повече от чисто несъгласие (например – железни аргументи), за да ме убедят, че греша, особено когато и аз съм си направил труда да защитя позицията си със съответните аргументи. Естествено, всеки има правото на собствено мнение, изтърка ми се клавиатурата да обяснявам, че не ща да убеждавам никого. Нито искам да се съгласявам с всеки. Виж, обявите за работа се публикуват без цена само в България и няколко други бананови републики. И, понеже не сме точно пример за подражание, мисля, че трябва ние да подражаваме на по-напредналите от нас.

    Коментар от asktisho — март 31, 2010 @ 8:19 pm

  12. Тишо, напълно те подкрепям, но работата у нас е толкова издълбоко сбъркана, че не ми идва наум как може да се оправи. При положение, че всички обяви са еднакво мъгливи, това означава, че нито работодателите знаят какво искат, нито кандидатите имат идея къде отиват и защо. Как можем да разбием този омагьосан кръг?

    Коментар от Майк Рам — април 1, 2010 @ 12:52 am

  13. @ Майк Рам: Все от някъде трябва да се започне, Майк. Моето предложение е, като за начало, обявите да станат малко по-прозрачни. Те са един вид реклама на организацията. Всяка реклама се стреми да изложи по атрактивен начин бенефита на „продукта“ / „услугата“ за потребителя или, както го наричат в литературата, „изключителното предложение за продажба“. Копи-пейста за „динамична работа в млад екип, изпълнена с предизвикателства“ не води до отличителност, няма го ИПП. Като няма и цена излиза, че подобна обява абсолютно нищо не рекламира…Много са проблемите, но все отнякъде трябва да се започне. А прозрачността е хубаво нещо.

    Коментар от asktisho — април 1, 2010 @ 9:26 am

  14. Най-обичам „млад и динамичен екип“. Веднага го асициирам с шматкащи се безцелно младежи, които не знаят какво точно да правят, но пък за сметка на това само изнервят обстановката. Абе ако не искам да работя динамична работа в млад и динамичен екип, държа на тишината и съсредоточаването (ако ти дърдорят 5 човека около тебе върви мисли)? А „изпълнена с предизвикателства“ значи, че искаме някакви неща, но никой не знае как да се постигнат, значи идва ред на хаотичните действия. А хаосът за мен е нещо особено неприятно.
    Изобщо проблемът идва от образованието на купищата менисджъри и спецове по човешки ресурси. Да не обиждам само УНСС де, то си говори само за себе си.

    Коментар от xunap — април 1, 2010 @ 9:46 am

  15. @хипар: Младежите не се шматкат, те така работят 🙂 А това, че си мислят, че могат всичко, се дължи на това, че не знаят нищо. Вярно, че и ние сме били младежи, ама по наше време нямаше как да се шматкаме, че имаше работа за вършене. А и имахме добри шефове да ни учат и да ни контролират (не че не си говорехме на ти и не си пиехме питиетата заедно в подходящо време). А за УНСС – или добро или нищо (‘щото от десетилетия е мъртвец).

    Коментар от Иван — април 1, 2010 @ 9:58 am

  16. @ xunap: Първоаприлската шега в блога ти много ми хареса! Аплодисменти!

    Коментар от asktisho — април 1, 2010 @ 12:36 pm

  17. http://www.novavizia.com/710.html
    http://www.story.karierist.com/rabotaitrud/story_rabota_003.html

    Имаше една култова статия в тая посока, не я намирам за съжаление в момента… А една некадърна HR може да е по-голямо бедствие и от неграмотен шеф!

    Коментар от Rabin — април 1, 2010 @ 12:56 pm

  18. @ asktisho: Не наричам ейчарите лумпени по дефолт (ама че изречение…сакъз!). За да си лумпен, трябва все пак да положиш някакво усилие като подобна мислоблъсканица за обява. Не мога да се съглася, че наетите са виновни – въпросните не-лумпени де спаха, че ги наеха? Ако ти е ясно какъв служител си търсиш и го оповестиш ясно, тогава няма да имаш такива грижи. Една позната казваше, че пускала обяви като за полуидиоти, а само пълни идиоти идвали… Същото.

    Коментар от Musha Busha — април 1, 2010 @ 3:26 pm

  19. Обявите за работа в България си нямат цена, защото нищо не струват. Тук надлъгването се проявява с пълна сила и от двете страни. Най-добрата възможност е да работите за себе си.

    Коментар от Цветанка — април 1, 2010 @ 4:02 pm

  20. @ Musha Busha: О.К, о.к, Н.П, много изнервени станаха разговорите в нета напоследък. Народът е полудял. Това не ми харесва. Аз просто държа на повече яснота. Във всяко едно отношение. Всичко, което се случва в Бе Ге, има нужда от повече яснота! В случая се захващам с обявите за работа като конкретен пример. Нищо не пречи да си кажеш точно какъв човек търсиш, колко горе-долу предлагаш, после да подбираш и да преговаряш. При тая безработица сега кандидати, поне, има. И колкото по-ясно „прицелиш“ обявата в трудовия пазар, толкова по-малко и по-профилирани кандидати ще дойдат да ти губят времето с интервюта. Ми то е близко до ума. Времето на кандидатите и на работодателите за мен е еднакво ценно, остава и те самите да се научат да си го ценят.

    Коментар от asktisho — април 1, 2010 @ 4:11 pm

  21. @ Rabin: Неграмотен, неграмотен, ама станал шеф, грамотният къде е спал? 🙂 Не искам да настройвам работодатели срещу служители и обратното, те са си достатъчно настроени и без мен. Опитвам се да дам съвет на двете страни. В интерес не истината, не ме интересува дали някой ще се вслуша в моя съвет. Но като видя същесвен недостатък някъде, гледам да го посоча. Изводите и решенията – всеки според собствената си камбанария да решава…

    Коментар от asktisho — април 1, 2010 @ 4:19 pm

  22. Приемете не като първоаприлска шега,моите искрени съболезнования за пазара на труда в България,защото той се е спомина,през лето господне 1993г.Оттогва се носи като караконджул из българските земи.
    Във тази връзка,следва да отбележа(по повод последното изречение на предходният коментар),че камбанарията винаги е една,камбаната не бие два пъти за глухите и основният въпрос, свързан с нея е:“За кого бие камбаната?“
    Колкото до пороците и уврежданията ……..са сферата на висшата математика,движещи се към + безкрайност.Като за начало ще се спра на няколко неоспорими факта:
    I.Публична тайна е,че добре платена и свързана с кариерно развитие,работа се „намира“,с помощта на близки приятели,роднини и добри познанства.В допълнение ,за същата се оказва,че не е необходимо да си високо квалифициран,а тъкмо ,напротив можеш да си позволиш да си останеш,същото „гюле“,но със самочувствие,защото си ЧОВЕК на еди -кой си.
    II.Джобс.бг и подобните му нему сайтове,подлежат на само дълбоко ревизиране от потенциални кандидати,но и от :Министерството на труда и социалните грижи,Министерство на финансите,както и прокуратурата.Като за начало смятам за уронващо фирменият престиж:1.Да допускаш обявяването на вакантни,работни места от анонимен работодател.2.Да публикуваш обяви,съдържащи очевидни ,противоконституционни изисквания(като възраст,учебно заведение и прочие)3.В продължение на година да се дава израз и поле на изява на повече от явно некоректни работодатели.Визирам ,конкретно търговско дружество ,което си търси един и същ специалист,всеки ден.4.След като от Джобс.бг имат смелостта да изготвя социологични и статитически изследвания,нека да поемат „политическата“ отговорност и да проверят щателно,на какво или по-скоро на какви работодатели дават възможност.Например, при какви условия се работи,какво е заплащането и спазва ли се КТ.
    3.По повод ,така наречените ейч ари или,казано на български език,агенции за подбор на персонала.Мога да ви уверя,че голяма част от тях нямат нужното образование,за извършването на подобен тип дейност.Преди година се натъкнах на две моми,политоложки,да не говоря за това,че възможността да ви намерят ,работа е равна на нула.Другият сладък момент е,че намерили ви или не позиция,която ви устройва,досието ви остава в архив,с който отчитат дейност пре Министерството на труда ,и последното им удължва лиценза.III.За меродавно е възприето становището,да не се работи в българска фирма,с основна характеристика-семейна.

    Коментар от Правдивата — април 1, 2010 @ 7:43 pm

  23. @ Правдивата: много ми е любопитно с какво пазарът на труда беше по-добър преди 93-та? Относно твърдението ви, че само в България хубава работа се намира с връзки, ще ви препоръчам да се поинтересувате малко от западна литература на тема „соушъл нетуоркинг“, където ще ви обяснят колко решаващо за кариерата ви на Уолстрийт е да имате познати именно там…примерно. Друг е въпросът, че живеем в малко племе и почти всички сме братовчеди у нас, така че, щем не щем, работим „на семейни начала“. И въобще, как е възможно човек да последва вашия съвет, та вие говорите за взаимноизключващи се неща – връзките са всичко, но работата във фирма на приятели (роднини) е табу! Еми не може всички да се набутат в държавната администрация. Интересен ви е коментара, противоречив, което не е беда. По-лошото е, че цитира само проблеми, без да дава никакви решения. Мисля, че за никого не са тайна огромните „дупки“ в трудовия ни пазар, които споменавате. Но начините за запълването им, те вече са тайна. Аз давам конкретно предложение как да запълним поне една от тях. Що се отнася до чисто законодателните пропуски, те не са проблем на един сайт като джобс.бг, а на държавната администрация, която е най-голямата семейна „фирма“ в страната. Тези неща не са проблем и на ейч-арите, които вие погрешно разбирате като политоложки, работещи в агенция за подбор на персонал. По-сериозните компании си имат собствен ейч-ар отдел и именно от специалистите в него се очаква да покажат някакъв професионализъм в подбора…Най-малкото, познават отлично компанията, за която наемат. Но, да не бъдем чак толкова черногледи. С лека ръка задрасквате близо три милиона и половина заети в ативна възраст на територията на страната – тези хора все пак работят и то – немалко, защото им се налага да издържат още толкова, колкото тях. Те получават възнаграждения, с които изплащат заеми, осигуровки, гледат си семействата и прочие…Дори познавам такива, които си обичат работата, можете ли да си представите? Всичко, обаче, зависи от цвета на очилата, през които човек гледа света. Вашите определено са тъмно-черни.

    Коментар от asktisho — април 1, 2010 @ 8:16 pm

  24. Странно,преди по-малко от час постнах последващият коментар,но не би,както и да е с риск да се повторя.:)Черното не е цвят,но не ми се влиза в детайли и полемика,тъй като цветовата хармония е приоритет на художниците.Очите ми са скъпи,черни и правдиви,защото казано поетчино,съм черната перла,в наниза на Бога.:)
    Целият дух на написаният от мен по-горе ,коментар не е противоречив,тъй като за реален ,трудов пазар,може да се говори когато се НАБЛЯГА или по-скоро се ЗАЛАГА на придобити знания,умения и опит,а не на близки или родствени връзки.За съжаление гениалността,не е наследствена!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Нещо повече, не може всеки редови гражданин на Република България да е горд собственик на фирма,защото освен лице,което да издава актове,трябва да има такива,които да ги изпълняват.По- този повод си припомних,антиутопичен разказ за планета,на която било модерно и печелившо да се произвеждат маратонки,докато накрая местно население умряло от гладна смърт,а местният,пренат дивеч се вихрило и киприло със свръхпродукцията.
    Колкото и невероятно да ви звучи,аз също съм част от това общество!!!!!!!! и никак не ми се нрави 70% от активното,население на милата ми татковина да предопределя моята, и на моите приятели,работна среда!!!!!
    Казват,че пред фактите и боговете мълчат:…Колко от вашите приятели,познати,близки и вие самият работите на възнаграждение,различно обявеното в трудовият ви договор,колко от тях са осигурявани на 100%????!!!!!
    Каква е вероятността да си намерите работа,ако нямате нужните познаства и роднински връзки?
    Случайно да е минавала през периферната ви нервна система,за поселища с население от 30 000 души или за областни центрове от селски тип и решение на това,как тези хора си намират,търсят и т.н. работа??!!!!!

    Коментар от Правдивата — април 1, 2010 @ 10:13 pm

  25. Преди шест години си бъбрихме с една англичанка по тая тема. Няма да забравя учуденото й лице, когато й казах, че в обявите за работа у нас никой не споменава заплатата. „It’s not fair!“ – така ми отговори. Мисля,че това е реакцията на нормалните хора от нормалните държави.

    Коментар от azvanya — април 1, 2010 @ 10:49 pm

  26. @ Правдивата: Ми добре тогава, работа в България се намира само с връзки. Щом така смятате, няма да ви противореча. Ще ви опровергаят, обаче, именно тези, които получават реалното си вънаграждение по трудов договор и, които ги осигуряват на цялата им заплата…Щото и такива хора има, колкото да ви се струва странно. Даже мисля, че никак не са малко. По-рядко се срещат в места с под 2 милиона души население, обаче 🙂
    Но да се върнем на черното, че ми стана интересно: от художествена гледна точка съм напълно съгласен, че не е никакъв цвят. Но ще го пазим в тайна от модните дизайнери, става ли? 🙂

    Коментар от asktisho — април 1, 2010 @ 11:21 pm

  27. Сакралността на цветовете,черното и бялото ще пазим от масите като зеницата на окото си 🙂
    Никак не ми се струва странно,човеците да бъдат осигурявани върху реалното си възнаграждение, а тъкмо противното на това,още повече, че все още в София-Премъдра,съществуват все още дружества, (без оглед на правната им форма) от ерата на първоначалното натрупване на капитала,за които сивата икономика е нещо ,което са приели като фирмена политика.И колкото да е абсурдно се радват на цветущ и завиден просперитет.
    И мога от личният си опит да ви уверя,че голяма част от обявите ,отразени в джобс.бг са излъчени като вредни емисии от пододен тип структури.
    Как ви звучи:
    1. възнаграждение от 800.00лв(разбира се ,в трудовият договор е оповестена сума от 600.00БГ.) за дипломиран юрист, с придобита юридическа правоспособност ,което получавате веднъж на два месеца) ,или такова на стажант-юрист,въззлизащо на 500-550.00лв,в зависмост от това дали сте се завършили или не.
    2.възнаграждение вариращо от 350-400.лв за стажант-юрист ,в мастито Адвокатско дружество(където трудовият договор е под огромен ?)
    Обяви,првърнали се в любим мой лайтмотив:
    Издирва се продавач-консултант,който да отговаря на следните белези:
    3.висше образование.
    3.1.до 25 години.
    3.2.с поне пет години професионален стаж,за изискваният бранш.
    3.3.собствена кола.
    3.4.да владее турски,гръцки или италиански,а още по-добре и трите езика.
    6.да владее аутокад,аксес и фотошоп.7.да работи овър тайм естествено,за ползата и благото на фирмицата.
    3.5.да е с дрешки от мола(защото от глад умри, но гъзар бъди);изкуствени ноктенца,зъбки и гърди
    3.6..и не на последно място ,да е ценител на целебният глад и на финансовата еквилибристика ,защото заплатата е от 350-500.00лв.

    Коментар от Правдивата — април 2, 2010 @ 1:04 pm

  28. В заключение само ще добавя,че аз и приятелите сме от простосмъртните,които ползваме сайтовете за работа,защото нямаме необходимите познанства.АМИН ЗА НАС и ДАЙ БОЖЕ ПОВЕЧКО ЛЮДЕ ДА СИ ИМАТ НЯКОЙ,КОЙТО ДА ГУ БУТНЕ И ДРУГ ДА ГИ ПОЕМЕ,защото тутакси попадате,в графата на търсещите,обречени да работите за некоректни работодатели.Слава на Бога,че има БГ.РАБОТОДАТЕЛ, от мен съвет,проучвайте фирмата преди да си подадете документите,за да си спестите по-нататъшни разочарования.
    Пожелавам ви весело посрещане на най-светлит празник!И дано добротата,красотата и светлината бъдат ваши верни спътници!

    Коментар от Правдивата — април 2, 2010 @ 1:26 pm

  29. „@ Rabin: Неграмотен, неграмотен, ама станал шеф, грамотният къде е спал?“
    Не знам…
    Не е един или два случая да имам над главата абсолютни неграмотници. Има едно нещо, че се търсят неразбиращи и най-вече послушни люде за шефове. Послушни са, щото сами са наясно че за чеп за зеле не стават на свободния пазар. Но това е друга тема.

    Коментар от Rabin — април 2, 2010 @ 4:27 pm

  30. @ Правдивата: как ми се струва ли? Ами, струва ми се, че човек, който ще приеме такава сделка, напълно си я заслужава 🙂 Относно ограниченията, които си поставяте – не забравяйте, че ограниченията винаги са в човешката глава. Живеете в свят с повече от 300 държави и над 7 милиарда души население, предлагат ви се милиони възможности за реализация. Повечето (да не казвам всичките) са напълно достижими за вас. Или, както обичаше да казва един познат преди време: „Като смъкнеш кърпата пред очите, цицините на главата ти също ще намалеят“ 🙂 Весели празници и на вас!

    @ Rabin: за президенти на нации също се търсят послушни люде, но позициите никога не остават свободни, тъй като гледам 🙂 Чеповете са друга тема на разговор, наистина. Не ми се иска разговорът тук да слиза долу, при тях. Весело изкарване на празнаиците, повече светлина в душата и топлота в сърцето!

    Коментар от asktisho — април 2, 2010 @ 6:08 pm

  31. 🙂 🙂 🙂 за мнението ви за заслужилите,колкото до мисълта на приятелят ви мога да кажа,че много ми допада.Да,Рабин нещото,тъй неясно като обект на желание,като позицията шеф обикновено се ползва от илитерати,с доста нисък коефицент на интелигентност,които си търсят хора ,бели като платна,за да могат да драскат върху тях и да им внушават идеята,че им е даден шанс,свише да работят.
    Но ,както казвам аз:“Хубавото е,че и на лошото му идва края“

    Коментар от Правдивата — април 2, 2010 @ 8:54 pm

  32. Има и друг момент с цифрите в обявите. Преди години в сайтове като jobs.bg, когато разни хед хънтъри стартираха дейноста си или HR отделите имаха желание да си наберат база данни със резюмета, пускаха обяви с цифри от по 4-5К заплати, срещал съм по специализирани форуми дискусии как никой увжаващ себе си специалист няма да си изпрати CV-то ей така по обява фантом. От друга страна бизнеса на хед хънтърите в началото беше примитивно-агресивен, техният интерес беше да въртят хората м/у фирмите и на 3-ият месец след като изпратят кандидат в една фирма го зарибяваха да ходи другаде. Мисля, че нещата се цивилизоваха доста. Все пак тези фирми ти казват ориентировъчно каква заплата максимум е склонен да даде работодателя.

    Коментар от Бай Благой — април 5, 2010 @ 5:16 pm

  33. Здравейте,
    Както беше казано по-горе заплатите не се оповестяват тъй като са обект на фирмена тайна. Те са обект на фирмаена тайна, тъй като двама работника работещи на еднакви работни места при равни други условия вземат различни заплати независимо от стажа и опита си – „Кой както се спазари“. Звучи някак си по Бай Ганьовски, но е факт. Поне за мен. На едно от първите ми работни места преди години се “ спазарих “ за 1000лв бруто по време на изпитателният срок и 1000лв. нето след това. В същото време колежката, ми на същата позиция, бидейки верен и лоялен служител на фирмата от 6 години все още вземаше 600лв нето (първата година дори тя ме учеше как да работя)!!!! Фирмата искам да заявя предварително е мждурнародна и не е управлявана от Българи.
    С това искам да кажа, че просто на пазара на труда в БГ ситуацията е такава – пазарене като в Турция на чаршията. Кадърен или не ако търсиш работа:
    1. Започваш със своите приятели – ако могат да те препоръчат някаде
    2. Пускаш 20-30 СV-та – като гледаш да ги обработваш така че да паснат на обявата
    3. Започват интервюта на които се пазариш като ром.
    4. Започваш работа като непрекъснато мрънкаш че ти е малка заплатата – ако не мранкаш следващият който ще наемат дори и без опит ще изкарва повече от теб. За съжеление в БГ. повишение на заплата рядко става ако не започнеш да мрънкаш и да заплашваш работодателя, че ще напуснеш. Естествено има шанс и да те уволнят.
    Оправия няма – това е положението свиквайте и се учете да работите в екип!!!!

    Коментар от Геро — април 6, 2010 @ 10:02 am

  34. Тишо,
    И в тази област, за която иде реч тук, нещата са объркани,както и в почти всичко останало у нас. Всъщност ти много добре си го написал това и в предишния материал за Биг Брадър.Просто искам да повторя част от онова,което и там съм коментирал – нашият примитивизъм,за съжаление,е навсякъде,той просто е проникнал и „вмирисал“ целия ни живот,по-точно живуркане…Простащина,яко крадене,взаимно прекарване и тарикатлък,тарикатлък,от който ти се повдига…И всичко това обилно гарнирано с „Ние сме най-добрите,ние сме най-красивите,нашите…са най-хубави“ и тъй нататък…

    Коментар от Димо Райков — април 6, 2010 @ 11:03 am

  35. Когато се говори и пише на подобна тема, все се сещам за сцени от един ситком. Един младеж си тьрсеше работа и нещо не му се получаваше. Спорове с трудовия посредник. Накрая му каза: „Много Ви е лесно, като си седите от другата страна, зад бюрото и давате сьвети! И аз мога да я вьрша тази работа!“. Или нещо от сорта – репликите не са толкова важни. И следващата сцена: вьпросният младеж седи зад споменатото бюро. Влизат група музиканти да си тьрсят работа. И той сьс снизходително отношение им позволи да изсвирят нещо. Свириха, пяха, забавляваха, дадоха всичко от себе си! И той, сьс сьщото снизходително отношение и в добавка, сякаш им оказва невероятно благоволение, поклати глава и каза: „Е, ставате!“. :))

    Коментар от Надежда — април 6, 2010 @ 11:37 am

  36. и този леко хумористичен текст,от който може само да те втресе от досада и простащина:“Търсим си нова колежка! Но да се усмихва, да става рано, да не я мързи, за да получава добри пари.“

    Коментар от Правдивата — април 6, 2010 @ 6:42 pm

  37. Някакъв скудоумен опит за работническа поезия.За енти път си задавам реторичният въпрос,тези люде имат ли завършен поне трети клас.Мога да им дам едно + като оценка,защото за разлика от други не са допуснали правописна грешка в думата ,италиански.

    Коментар от Правдивата — април 6, 2010 @ 6:59 pm

  38. @ Правдивата: изтрих два от вашите коментари, защото единият съдържаше цели обяви за работа, пейстнати отнякъде, и заемаше прекалено много място, което човек се уморява да скролва, ако не му се чете. Другият залиташе в опасна и чувствителна социална тема, която няма място тук. Надявам се да не ми се разсърдите. Прекалено навътре я приемате тази дискусия. Нямам отношение към частни казуси, а разглеждам един общ за трудовия пазар проблем. Мисля, че казахме достатъчно по темата.

    Коментар от asktisho — април 7, 2010 @ 11:25 am

  39. В статията се казва: „ако търсиш качество…“ Ами ако не го търсиш? Средният български работодател се интересува много повече от качеството на инструментите, които купува, отколкото от това на хората, които наема. Пример – абе да направим тук една бригада – намерете ми двама опитни майстори и две момчета с ниски заплати, да им помагат там…И за да е трагикомедията пълна, искат и от четиримата „умение да се работи в екип“. Е, как?

    Каквото и да си говорим, нашият бизнес е изостанал в мисленето си поне сто години. Ако отворите Алеко или Николай Хайтов – все едно че е писано вчера. Просто обществените промени и свързаните с тях възможности за бързо забогатяване понякога настъпват сравнително бързо, а необходимите промени в съзнанието – чак след поколения. Там е причината.
    В момента нашите бизнесмени са много повече авантюристи, отколкото професионалисти. А да сте чули някога пиратски капитан да подписва договор (и да го спазва)?

    Коментар от Тимур и неговите командоси — април 7, 2010 @ 1:41 pm

  40. Напълно съм съгласен с написаното. Работя на мениджърска позиция. Факт е, че при всичките си кандидатствания за работа трябва да „налучквам“ заплатата. Много е тъпо и все се опитвам да обясня нелепата ситуация на потенциалния работодател. Куриозното е, че дори хед-хънтърските компании /повечето международни/ не се държат сериозно е все се опитват да ти пробутат евтиния въпрос: „а сега си кажете вашите изисквания“ или „за колко бихте си нпуснали сегашната работа?“. На тях обикновено им отговарям: „Знаете ли, по – тъп въпрос са ми задавали единствено HR компаниите от Близкия Изток, а той е: колко получавате в момента?“ /това е истина, компаниите от Залива – ОАЕ, Катар, Кувейт … чупят тъпомера/

    Коментар от irons — април 7, 2010 @ 3:00 pm

  41. За съжаление са пейснати от jobs.bg,с вчерашна дата(в град Пловдив),така че не смятам,че темата е лична!

    Коментар от Правдивата — април 7, 2010 @ 8:53 pm

  42. Не бих могла да ви се сърдя,все пак е въпрос на желание: проявата на разбиране и толерантност към различно от вашето,мнение.От истината,винаги боли……

    Коментар от Правдивата — април 7, 2010 @ 8:56 pm

  43. @ Правдивата: А дали мястото им е тук? На обявите за работа в град Пловдив? От вчера? Как мислите? Нищо лично, разбира се, но в един авторски блог място за копи-пейст просто няма. Още веднъж поднасям извинението си, ако пренебрежението ми към вашите коментари, които не са писани от вас, ви обижда. Относно социално чувствителните теми и други възражения, които може би (ще) имате: вижте правилата за коментиране в този блог.

    Коментар от asktisho — април 8, 2010 @ 12:04 am

  44. Не се обиждам и не се чувствам обидена.Исках само да илюстрирам с примери от джобс.бг казаното от мен и тъй като няма как да бъдат активни като линкове,в настоящият блог се наложи да ги пейстна.Съжалявам за създаденото недоразумение,но съм вярна на римската сентенция :“Говореното отминава,написаното остава“:)

    Коментар от Правдивата — април 8, 2010 @ 12:18 am

  45. @ Правдивата: Тъй като ние тук само пишем, а не си говорим, написаното в обяви за работа от вчера не бива да остава. И, най-важното, не искам да остава 🙂 Недоразуменията липсват…

    Коментар от asktisho — април 8, 2010 @ 1:01 am

  46. Ок.Няма проблем!:)

    Коментар от Правдивата — април 8, 2010 @ 10:35 am

  47. Ами определено кандидата е добре да е наясно поне с базата на своята евентуална бъдеща заплата.
    Иначе става едно взаимно губене на време, което е доста изнервящо и за двете страни.

    Прочетох коментари, че някои хора имат опасения служителите да не си знаят един на друг заплатите.
    Например, че 1 админ взимал 3 пъти колкото 1 от съпорта. Ами нормално е, какво толкова? Аз ако работя съпорт няма да се чувствам зле, че взимам по-малко от 1 админ, намирам го за нормално, знам какво е да си админ и тези хора си заслужават изкараното. Труда им е огромен.

    Освен това, ако във фирмата има добри междуколегиални отношения, тези заплати за различните позиции горе долу се знаят, като негласна тайна, с която всеки е наясно (или поне хората, които отдавна работят във фирмата) 🙂

    А има и начини това да се избегне, поне в обявите – просто не се посочва директно в обявата парите, а при евентуално избиране за интервю – заплатата се казва по телефона.

    Но да чакаш да минат примерно 1-2-3 интервюта, само за да стигнете до извода, че сте си губили взаимно времето е неприятно. Но е практика у нас.

    Коментар от Пенчев — април 11, 2010 @ 2:17 pm

  48. И аз така мисля, Пенчев!

    Следя редовно обявите на „Капитал Кариери“, за да съм „в час“ с пазара на труда. Доста оредяха напоследък, но пак всичките са еднакви. Много рядко срещам изключения. В последния брой единствената позиция с предварително обявена точна сума, при това болдната в черно, беше на British Council. ЕТ Петкан Драганов има какво да научи от поданиците на кралицата, според мен…

    Коментар от asktisho — април 11, 2010 @ 5:11 pm

  49. Около 5 пъти съм си сменял работата и при всичките не съм чел грам обява за работа. Всичко става чрез познати. Не говоря за шуробаджанащина, а за уведомяване от близки или приятели къде мога да намеря нещо по-добро платено и с по-добри условия на работа. Винаги съм знаел каква заплата мога да получа + – 100-200 лева. В този сектор нещата не са толкова динамични. У нас все още съществува практиката за укриване на възнаграждението заради по-ниските осигуровки, което мисля че е от значение.
    И като цяло типичния български манталитет да се укриват приходите, имотите, ценностите… сякаш като разберат, че имаш нещо и ще ти го откраднат. Май не мога да го обясня точно 🙂
    Сещам се обаче и за парадирането със спечеленото, като скъпи коли, дрехи и прочее, но това замина много в полето на психологията. Изобщо нещата опират до реформа вътре в нас, за кой ли пореден път…
    Какво ли у нас е наред, че и пазара на труда да ни е 🙂

    Любим ми е лафа: „те ме лъжат, че ми плащат, аз че работя“

    Коментар от Demetrii — април 30, 2010 @ 12:33 am

  50. Обявите за работа все още продължават да се пишат като под индиго, със стандартни изисквания (обикновено неадекватно високи или излишни за позицията) и гръмко звучащи длъжности (от класификатора), навик е да се пропускат подробности около работното време например (само нощем, повечко часове, 6-дневна работна седмица). По добавените в свободен текст изисквания (стил, изказ, грамотност) могат да се направят изводи за бъдещия работодател. От индигираната информация + длъжност не става много ясно какво точно ще работиш, разбира се на евентуалните интервюта после или едва след започване на работа и често е различно от обявеното.

    Обявите предлагат срещу многото си изисквания следните мъгляви стандартни екстри: работа в млад и динамичен колектив, фирмено обучение, кариерно израстване, адекватно заплащане и бонуси. Последните две са препъникамъкът. Адекватно за кого или какво точно? За позицията, за знанията и уменията, за свършената работа, за работодателя (тоест изгодно)?

    Допада ми идеята Ви за съобщаване на предлаганата заплата при поканата за интервю по телефона. Би спестила както вътрешнофирмените проблеми (служебни тайни, осигуровки върху част от сумата, напрежение между колеги), така и безмислието от няколкото интервюта и несрещането накрая на мненията по темата за заплащането. Също и така любимите и почитани от HR-те въпроси за нашите очаквания, под колко не бихме паднали, за колко бихме напуснали сегашната си работа и т.н. Ако не искаш да им отговориш, те застрелват с това, че не може да не си знаеш цената. Всеки си знае цената и има предвид някаква целева сума, но: при липса на информация за нивото на заплатите в дадена фирма има риск или да го надскочиш и да не могат да си позволят да те наемат, или да посочиш много по-ниска сума от тази, която са готови да ти дадат.

    Затова работодателите или могат да информират за намеренията си преди интервюто, или да ги посочват в обявите (дори да е ориентировъчното от – до лв). Но да бъдат адекватни наистина, защото в джобс.бг в момента има две обяви за служители: за по 1 – 2 лв/час и за по 350 – 1200 лв/час. ОчевАдно е, че и в двете заплащането издиша. Може би това е основната причина да се публикуват втори месец поред.

    Коментар от Точка — юли 8, 2010 @ 4:47 am

  51. @ Точка: благодаря за разсъжденията по темата! Съгласен съм с написаното. Няма нищо по-хубаво от свободното договаряне на един пазар, пък бил той и наемния пазар на труда. В повечето случаи работодателят има твърд бюджет, който кандидатът трябва да налучка интуитивно по време на интервюто, иначе губи позицията, а работодателят – потенциален служител, който може и да пасва в рамките на определения бюджет, но просто да не го знае. Така се получават доста разминавания, от това губят и двете страни. Ясно е, че при наемане на трудов договор работодателите винаги са от по-силната страна, но е факт, че при ежедневната работа служителите са от по-силната страна, като главни действащи лица. От тях, реално, зависи просперитетът на фирмата. И размерът на собствените им възнаграждения. Хубаво е двете страни взаимно да се харесват, да имат доверие един към друг и да се уважават като партньори в една изгодна за всички сделка, а не отношенията им да започват с опит за изнудване от позицията на силата. Никой няма да спечели от това. И, понеже малко български фирми знаят и прилагат тези правила на практика, положението е абсолютна трагедия и то – повсеместно. Мога да посоча хиляда фирми в еднакъв хроничен проблем с персонала и нито една от тях никога не предприема нищо, за да промени подхода си, а търси причините в цялостното предлагане на трудовия пазар. Ми не е така. Пазарът определя правилата. Участниците трябва да се адаптират. Това важи както за купувачите, така и за продавачите.

    Коментар от asktisho — юли 8, 2010 @ 12:12 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s