Писателският блог на Тишо

юни 26, 2012

С бутане просто не става

Има два начина, по които човек постига своите цели: лесния и трудния. За съжаление, цял живот са ни учили, че нещата стават само по трудния: с пот, бъхтене, лишения, страдане и борба, демек – с бутане. Така е, защото възпитателната и образователната система са базирани на погрешното схващане, че сме обект в света – нещо различно от неговата цялост и напълно самостоятелно, т.е постигането на каквато и да било цел зависи само и единствено от нас, от нашите собствени усилия, а външните фактори, доколкото са важни, имат случаен характер и влияят по-скоро хаотично. Ето защо, трябва да се „бута“ допълнително, за да се преодолеят и външните фактори.

Не бива да виним учителите и родителите си за това. Те също са били заблудени от своите предшественици, преди да заблудят и нас. Били са заблудени с добри намерения, нас също са ни заблуждавали, водени само и единствено от добри намерения. Не бива да виним „системата“, а да се осъзнаем самостоятелно – всеки поотделно. За целта, нека да използваме примери от личната си история и от историята на света. Какво ще търсим в тези примери?

Отговорите на няколко въпроса:

Имало ли е някога важна за нас цел, която много сме искали да постигнем? Независимо в каква сфера: пари, секс, свобода, независимост, пътуания, здраве, целта трябва да е била важна за нас и наистина да сме искали да я постигнем.

Полагали ли сме извънредно много усилия за нейното постигне?

Ако е така, постигали ли сме желаните резултати? В количествен и в качествен план?

А колко трайни са били те?

Имало ли е компенсиращи въздействия, т.е точно обратни на желаните резултати?

Наскоро си направих самостоятелен анализ, в който включих всички цели, които някога съм смятал за важни, към които съм се стремил и, които съм успял да постигна. По един или по друг начин. Открих следното:

Имало е важни за мен цели, които съм искал да постигна.

Полагал съм извънредни усилия за постигането на някои от тях.

Тези, които съм успявал да осъществя с „бутане“, без изключение, имат временен, некачествен, краткотраен ефект, а много често и обратни на желаните резултати.

Но по време на самоанализа открих и нещо друго:

Имало е важни за мен цели, които съм искал да постигна.

Постигал съм желания резултат, по-скоро като „съучасник“ на събитията, отколкото като техен автор, инициатор и деен ръководител, т.е не съм полагал извънредни усилия за постигането на целта, а съм помагал на обстоятелствата за нейното реализиране. Целта е била интересна за мен и това не ми е тежало. Но не съм бутал. Всичко се е получавало с лекота.

Постигнатите по този начин цели са с дългосрочен ефект.

Постигнатите по този начин цели са качествено реализирни.

Постигнатите по този начин цели нямат противодействия или обратни на желаните резултати.

Горните правила, установи анализът, са верни за всички цели, които някога съм си поставял, независимо в каква област са били те: пари, връзки, секс, приятелство, работа, пътувания, здраве и т.н.

Крайният извод от анализа е, че с бутане не става.

Предлагам и вие да направите същата ретроспекция – всеки сам за себе си.

Помислете: кои са били важните неща, към които някога сте се стремили? Как сте ги постигали? С бутане или с някакво спонтанно съдействие? Даже без план? Помагали ли сте на обстоятелствата или те по-скоро са ви пречили и е трябвало да се борите срещу тях? Доволни ли сте от резултата? Дълготраен, качествен, без обратни ефекти (компенсиращи въздействия) ли е той? Заслужаваше ли си усилията?

Сигурен съм, че ще откриете същото като мен:

Там, където съм бутал, не си заслужаваше усилията.

Там, където си заслужаваше, резултатът не беше качествен.

Беше незадоволителен и посредствен.

Имаше краткосрочен ефект.

А често и обратни на желаните резултати.

Там, където съм помагал, без да изпускам крайната цел от ума си, но без да знам как точно и кога точно ще се реализира тя, без да настоявам за тези неща, всичко се е получавало някак спонтанно, с голяма лекота и, сякаш, от само себе си.

Тогава резултатите са били трайни, положителни и качествени.

Реалността сама ми е предлагала най-гениалните решения.

Където и когато трябва.

Аз само съм се възползвал от тях, без да знам накъде точно водят. И не ми е тежало.

Накрая винаги съм се изненадвал (приятно), че водят точно до преследваната от мен цел.

„Каква я мислехме, каква стана тя!“

В хубавия смисъл на думата.

Така е, защото умът рядко знае кое е доброто за нас и кое – не. Въпреки че е воден само от добри намерения, той често греши, а и не може да предвиди всички обстоятелства и сложни зависимости в заобикалящата ни среда, нито може да види резултатите от нашите действия – дали водят до постигането на заветната цел в дългосрочен план или по-скоро я провалят?

В същото време, човек е дарен с абсолютната свобода да избира и може да си поставя абсолютно всякакви цели. Тук той не може да сгреши.

Може да сгреши единствено в методите и средствата за нейното постигане.

Изберете ли да бутате, да се борите с обстоятелствата, да се съпротивлявате, да проявявате „насилие“ срещу съдбата, да драпате, да страдате, да се лишавате и да търпите несгоди заради въпросната цел, то тогава сигурно пак ще успеете да я постигнете, но резултатите ще се различават значително от очакваните.

Възниква въпросът: какво трябва да правим, ако нещата се закучат, а много искаме да се случи това и това?

Отговорът е тъп колкото самият въпрос: спираш да буташ. Зарязваш проекта. Преставаш да се съпротивляваш. Това не значи да зарежеш целта, дори напротив – точно обратното е! Но има по-интелигентен (разбирай: много по-лесен) начин за нейното осъществяване, за който все още не знаеш. Обстоятелствата сами ще ти го посочат, щом целта е толкова важна за теб. Ти просто трябва да помагаш. Без твоето съучастие няма да стане, но пък само и единствено с твоите усилия е повече от сигурно, че каквото и да стане, рано или късно ще го загубиш. Ще загубиш повече от постигнатото, а борбата и усилията си остават изцяло за твоя сметка!

Мъдрият човек осъзнава, че в този свят никога и нищо не е успял да постигне сам. Щом това важи за миналото, значи важи и за бъдещето. Дори за постигането на най-елементарната цел е необходимо действието или бездействието на други хора, нужна е комбинация от условия, благоприятстващи фактори, стечение на обстоятелствата и т.н. Необходима е и известна работа от наша страна, естествено, но щом целта е важна за нас, то тя не би трябвало да ни тежи. Приемете го като да яхнеш вълната или да плуваш срещу прибоя. Първото изисква много по-малко усилия, с които се покриват много по-големи разстояния, но пак се изискват умения от сърфиста. Второто е нечовешки зор, който често завършва с удавяне.

Ако примерите от ретроспекцията на личния ви живот не ви устройват, разгледайте световната история:

Какво постигна аболиционизмът във Франция? В краткосрочен план резултатите бяха налице, завоювани с немалко кръв и усилия. Хората дори за малко повярваха в свободата, равенството и братството. После се появиха Наполеон, войната и разорението.

А какво постигна опитът да се ликвидира насилствено монархията във Великобритания? Продължават да й се радват и до днес. Просто титлата „монарх“ тогава (съвсем за кратко) беше заменена с още по-тираничната „лорд-протектор“ и отново: войни, болести, глад, разорение.

Помните ли какво постигна Римската империя в борбата си срещу Християнството? Стана най-голямата християнска империя в света. Умножи се по две и разнесе кръста на няколко континента, за хилядолетия напред…

А какво постигна национал-социализмът в Германия? Със сигурност бяха положени доста усилия, от цяла една нация, обединена в постигането на конкретната цел. Всички сме виждали снимките и филмите от изравнения със земята, окупиран от съюзниците Берлин. В дългосрочен план резултатите са повече от показателни: днес Германия е, може би, най-толерантната държава в Европа.

Мога да ви дам още доста такива примери. С многобройните си войни Цар Симеон не е успял да присъедини толкова територии и да ги задържи толкова дълго, колкото цар Асен Втори е успял да присъедини само с една успешна битка и с куп дипломатически маневри, помагайки ловко на събитията, случващи се върху „шах-матната дъска“ около него. За броя на жертвите да не говорим.

Значи световната история, историята на България и личната ми история са в абсолютен синхрон! Противоречи им само начинът, по който са ме възпитавали.

След като знам всичко това, аз откривам една нова свобода.

Просто няма как да се мотивирам да бутам, закучат ли се нещата, защото съм сигурен, че ще затъвам все по-дълбоко – като в примера на Карбовски с кокошката, която паднала в дупката на селския кенеф. След няколко пляскания с криле тя бързо разбрала, че така само затъва по-дълбоко в л…та. Затова разперила криле и кротко зачакала стопанинът й да преброи кокошките в курника, за да открие нейната липса, след което да се сети да провери в кенефа, да се наведе и да я извади с дългата си гумена ръкавица, псувайки като каруцар, за да я умие после с маркуча. И да я сготви на супа. Което, така или иначе, нямаше да се случи, поне не и в същия ден, ако любопитството не я беше завело в кенефа.

Съжалвявам за гнусните примери, но тази „притча“ от уважавания Карбовски, която навремето прочетох в Егоист, щеше да ми спести куп неприятности и главоболия през изминалото десетилетие, ако още тогава бях проумял закодираната в нея мъдрост и бях започнал да зарязвам нещата, които се закучват. Именно в свободата да избира, човек има абсолютната свобода да се отказва от съпротивата и в това е цялата свобода на човешкия род! В това е и цялата мъдрост на Източната философия: Не се съпротивлявай директно на удара! Използвай инерцията и силата (на противника) в своя полза!

Намерението рано или късно се осъществява, ако наистина е важно за нас. С усилията си човек може само да пречи, докато от него се изисква единствено да помага – където и когато трябва. И нещата си стават. Със завидна лекота. По този начин съм постигал едни от най-трайните и чудесни резултати в личния си живот. Не ме питайте кои точно са те. По-важното е да ги откриете в собствената си биография.

Пожелавам ви да се откажете от бутането, веднъж и завинаги, защото с бутане просто не става.

Тихомир Димитров

Advertisements

19 коментара »

  1. Чудесна статия! И толкова вярна. Дори не се бях замисляла досега толкова задълбочено, но и при мен точно нещата, за които не си давам много зор се получават най-добре. Много хубав съвет да се откажем от бутането, когато нещо не върви. Благодаря за напомнянето! 🙂

    Коментар от Мая — юни 26, 2012 @ 4:22 pm

  2. Ха! Точно преди 15 минути прочетох на друго място следното: „The secret of the ages is to learn to have great expectations with a very low attachment to the outcome.“ Колкото и иронично да изглежда, наистина има цели, които се постигат по-лесно, когато се „откачиш“ от желанието си да стане точно това и точно така. Когато спреш да буташ… по твоему казано. И е по-приятно, и са по-истински.

    Коментар от Бориславка — юни 26, 2012 @ 11:08 pm

  3. Геният Елвис Пресли е казал, че на този свят само едно нещо става лесно: да изчукаш проститутка. Посредственият „писател“ Тишо ни убеждава в съвсем други неща. На кого да повярваш?

    Коментар от Тони Матев — юни 27, 2012 @ 8:22 am

  4. @ Тони Матев: Коментарът ви беше попаднал в спам филтъра, тъй като явно сте хейтвали тук и преди – естествено, с друг псевдоним. Публикувам го умишлено и по изключение, за да докажа тезата си, че „цензурирам“ критиката само, ако съдържа злонамерено лошо отношение, на лична основа. Вашето е такова, но е твърде…слабо. Затова се превръща в изключение. Сега конкретно по въпроса: на кого да повярвате? На себе си. Слушайте вътрешния си подтик, следвайте интуицията и не вярвайте на никого – нито на посредствени писатели, нито на починали от свръх доза крале. Освен, ако не искате да се превърнете в посредствен писател или в починал от свръх доза крал, естествено. 🙂 Няма как да подмина забележката ви „посредствен писател“, тъй като я намирам за целенасочено агресивна и непредизвикана с нищо, т.е за несправедлива. Въпреки това, ще се съглася с вас. Аз съм посредствен писател. Намирам се някъде по средата между вас, примерно, който не сте написали нищо (поне според Гугъл) и Джоан Роулинг, която е написала световен бестселър. „Яд“ е високо образна думичка от българския език, която говори сама за себе си. Като се ядете за такива неща, вие ядете от самия себе си. Моля, не го правете! Вредно е за вашето здраве и, ако е системно, води до преждевременни болести. Но, тъй като имате абсолютната свобода да избирате, като всяко човешко същество, вие може да изберете и да продължите да го правите системно, т.е: да ядете себе си за глупости и да нападате хората персонално, обиждайки ги в техните лични блогове. Не ви упреквам, нито мога ви съдя, но няма и да ви поздравя за избора. Той е изцяло ваш и вярвам, че е изцяло във ваш ущърб. Пробвайте с малко повече радост и веселие. Ще видите колко по-добре се чувства човек. как му става леко на душата и „широко около врата“. Омразата задушава. Направете някому комплимент. Ще разберете колко хубаво е да ви похвалят. Доста по-хубаво, отколкото да ви оплюят. Ако обичате болката и страданието, обаче, и, ако се храните с омраза, ще ви помоля да го правите някъде другаде. В противен случай ще продължават да ви четат само роботите, които филтрират спам коментари. Те нямат чувства. Останете със здраве!

    @ Бориславка: тъй верно 🙂

    @ Мая: Да, важно уточнение е „да се откажем от бутането“, а не от конкретната цел. Единственото, което се изисква от нас е да не пречим. Желанията и намеренията по принцип се сбъдват, но заради пустата абсолютна свобода на избора сме свободни и непрекъснато да им пречим. Саботираме себе си ден след ден. Примерно, ако вярваш, че единственият начин да спечелиш пет милиона лева е от тотото, елиминираш всички други възможности това да се случи. И най-вероятно няма да се случи. Не само действията, но и вярата (или убежденията) също формират реалности. Има един нов вид „ню ейдж бутане“, който също трябва да се избягва – това са ежедневните визуализации, мантри и „материализации“, които, ако не ти идват отвътре (а на мен ми идват отвътре само, когато съм сериозно напушен), то по-добре да ги избягваш, защото иначе се превръщат в нещо като ежедневно „бачкане“ без конкретен резултат, т.е: превръщат се в бутане. И не е вярно, че визуализациите не се материализират. Материализират се, ама ако непрекъснато си ги визуализираш в бъдещето или чувстваш (вярваш), че не ги заслужаваш, че не си готов(а) за тях, точно това и получаваш: остават си завинаги в бъдещето, което е всичко друго, но не и сега, демек: реалност. 🙂

    Коментар от asktisho — юни 27, 2012 @ 10:57 am

  5. Ще призная, че от доста време си мисля за вредата от “ бутането“. Само че Тишо го е формулирал много по-добре от мене и го е извел почти в постулат.:) Вселената знае най-добре как и кога да предложи най-доброто решение за нас, ако това, което правим, е важно по някакъв начин. Колкото повече се борим за нещо, толкова повече негативния план на живота е заинтересован да го унищожи.:)

    Коментар от Д. Глогова — юни 27, 2012 @ 3:02 pm

  6. Тишо, абсолютно вярно – за пореден път. Стигнах и аз до тази истина, само че не съм я формулирала толкова добре като теб. Радвам се, че се потвърждава моето откритие 🙂

    Коментар от Таня — юни 29, 2012 @ 8:44 pm

  7. Не помня точно кога открих блога ти, Тишо, обаче почти всяка твоя статия ме грабва. Както и другите преди мен пишат, изказваш интуитивното знание с простички думи, така, че да стане осъзнато. 🙂 Куул 🙂 Що няма повече като теб?!

    Коментар от Juls — юни 29, 2012 @ 10:14 pm

  8. Сега като видях какво съм написала, чак ме досрамя – изказала съм се като една велика откривателка…пфу…, а всъщност исках да кажа, че съм щастлива от факта, че много хора стигаме до тези истини и че аз съм една от тях. И че това е толкова хубаво 🙂

    А ти направо си написал трактат на тема „Насила хубост не става“. А бе дали от много акъл на този нашия народ не му върви…

    Коментар от Таня — юли 2, 2012 @ 3:19 pm

  9. Не разбирам какво точно искаш да кажеш с думичката ‘бутане’, но аз бих искал да обърна внимание на думичката упоритост. Някои неща в живота не могат да се постигнат без упоритост. Примери: 1. Да бъдеш успешен спортист 2. Да напуснеш работа, основеш фирма и установиш успешен бизнес 3. Да отидеш сам и да се установиш и уредиш в друга държава и т.н. Незнам дали си го имал предвид, но като цяло статията оставя впечатление за пасивност, че човек трябва да е пасивен в живота и да стои и да чака нещо да го удари по главата. Един човек се молил на Господ: Господи моля ти се да спечеля от лотарията. Господ му отговаря: пич, направи ми и ти една услуга, купи си билет 🙂 Поздрави

    Коментар от Бут — юли 3, 2012 @ 11:57 am

  10. @ Бут: Разбирането ще дойде с по-внимателното прочитане на статията. Тази пасивност, за която говорите, е най-неприятният „капан“, в който човек може да попадне. Ни най-малко не искам да твърдя точно това…Таня го е обобщила много добре в нейния коментар, припомняйки ни простичката народна истина, която очевидно повтаря и преповтаря тези мои, съвсем не нови и съвсем не гениални, „открития“: „Насила хубост не става“. Насила шампион, успешен емигрант и конкурентен предприемач не се става. А и дори да се става, познаваме доста случаи за твърде високата цена, която се плаща. Да си упорит е едно (аз го разбирам като да не изпускаш целта си от очи и непрекъснато да се възползваш от обстоятелствата за нейното реализиране), да насилваш обстоятелствата, хората, тялото и ума си, за да става винаги точно по твоята, точно когато и точно както ти искаш, т.е: „да извиваш ръцете на съдбата“ е съвсем друго. Това е „бутане“. Успехите се постигат с упоритост, вярно. Но, по-важен от упоритостта е кефът. Трябва да ти идва от вътре да се занимаваш с това и да обичаш всеки момент от Пътя. Да се наслаждаваш на трипа, един вид. Как иначе ще прекарваш по 12 часа всеки ден в спортната зала, в офиса, в самотата на „втората родина“? Целта, в крайна сметка, не е толкова важна. Разбираме го всеки път, когато покрием някаква цел. Веднага се сменя с нова…

    Коментар от asktisho — юли 3, 2012 @ 9:10 pm

  11. @ Juls: Сигурно не са необходими, да ти кажа. 🙂 Мерси много за комплиментите! Насърчават ме да споделям малките си лични открития по Пътя. Винаги е по-куул като знаеш, че има за кого. 🙂

    Коментар от asktisho — юли 3, 2012 @ 9:15 pm

  12. Много правилно. Жалко, че някои те разбират като че ли не трябва да се правят никакви усилия – напротив. Когато условията са благоприятни си заслужава да направиш и страшно много усилия, но когато не са – по-добре изчакай. Точно така е и при нас във ветроходството. Най-добри са тези, които умеят максимално да използват добрия вятър и да не се хабят излишно, когато има затишие или щорм. Най-добре е нещата да се правят с разум, а не с бъхтане.

    Коментар от Николай Ботев — юли 4, 2012 @ 6:40 pm

  13. @ Николай Ботев: Мерси, Ботев! Аналогията с ветроходството ми се струва доста, хм, доста подходяща. А това, че някои хора не схващат идеята правилно, може да се обясни само по два начина: А/ Или аз не съм се изразил достатъчно изчерпателно и красноречиво, в какъвто случай съм готов да поема вината (както белите, така и червените) Б/ Или статията не е била прочетена цялата, а може би изобщо не е била прочетена, защото навикът да се изказва мнение и да се спори понякога надделява над идеята да се чете изобщо материала, върху който ще се изказва мнение. В такъв случай да си поемат вината и да ми се махат. Дим, дим, дим, дим да ги няма… 🙂 Поздрави и попътен вятър в платната (извинявам се за клишето)!

    Коментар от asktisho — юли 4, 2012 @ 11:37 pm

  14. Съгласен съм напълно с „Насила хубост не става”. Това си е сериозно предупреждение, човек трябва да го има едно на ум.
    Но добре разясненото в есето положение, че и да може да стане насила хубост, после нещо…
    Затова аз предпочитам да си задавам предварително въпроса: „Струва ли си?”
    По-добре предварително да се опиташ да прецениш, отколкото след голямо бутане и пъшкане, гледайки успеха, да си мърмориш: „И за какво беше целият зор? Струваше ли си?” Защото отговорът му винаги е отрицателен, както ясно е обяснил Тишо…

    Коментар от Графът — юли 7, 2012 @ 12:42 pm

  15. Готина статия! Горният коментар много ме изкефи и ме подсеща за моя блог – как трябва да преценявам усилията и евентуалните последствия от темите, за които пиша и начина, по който ги представям за да не се окаже, че съм пропилял време и средства, превръщайки сайта си в нещо, неразбираемо или натруфено за публиката.

    Коментар от Vasil — юли 16, 2012 @ 6:01 pm

  16. […] Аз бих го нарекъл навик, трениран с хилядолетия, през цялата човешка история, възпитаван в еволюцията на всеки от нас поотделно, още от ден нула, което прави егото по-силен навик дори от тютюнопушенето, алкохола и хероина, вети заедно. Тоест, хич не е лесен за преодоляване този навик. И не става за един ден. А и както вече знаем: с бутане просто не става. […]

    Pingback от Цената на Егото « Писателският блог на Тишо — юли 17, 2012 @ 7:07 pm

  17. […] (което обикновенно не правя) е ето тази статия: “С бутане просто не става”. Винаги когато вляза в този блог намирам по нещо […]

    Pingback от Даото на hugging bearr ;) « Hugging Bearr — септември 4, 2012 @ 8:44 pm

  18. Двама луди се разхождали в двора на психиатрията, единият влачел въженце, а другият не се сдържал и попитал – „Що го влачиш туй въженце?“, отогворът не закъснял – „Ами да не искаш да го бутам!“ … Та така с бутането :)))

    Коментар от Фа мажор — септември 25, 2012 @ 3:02 pm

  19. @ Фа мажор: хахахаха, яко!

    Коментар от asktisho — септември 25, 2012 @ 3:06 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s