Писателският блог на Тишо

юли 17, 2012

Цената на Егото

Според безплатния онлайн речник, дефиницията на „Его“ включва разбирането за себе си като нещо различно от останалите и от света.

Според Фройд, Егото съществува както съзнателно, така и подсъзнателно, служейки за посредник между изискванията на самоличността, суперегото и действителността.

Dictionary.com тълкува егото като „аз“ или „себе си“ на всеки човек, който мисли, чувства и действа така, сякаш е отделен от останалите, дистанцирайки се дори от собствените мисли.

Уикипедия представя егото като идентичност или неорганозираната част от структурата на личността, която съдържа базовите инстинкти.

Будисткото схващане за его е чувството за отделно Аз, подхранвано от омразата, незнанието и алчността.

Екхард Толе ни предупреждава, че егото не е враг, с който трябва да се борим. Ако го превърнем в проблем, само ще го усилим. Егото е просто една илюзия, от която трябва да се освободим.

Аз бих го нарекъл навик, трениран с хилядолетия, през цялата човешка история, възпитаван в еволюцията на всеки от нас поотделно, още от ден нула, което прави егото по-силен навик дори от тютюнопушенето, алкохола и хероина, вети заедно. Тоест, хич не е лесен за преодоляване този навик. И не става за един ден. А и както вече знаем: с бутане просто не става.

Единственият път извън егото е насочването на съзнанието навътре към него, с цел да си обясним крехкостта на тази фундаментална заблуда.

И колосалните последици от нея.

Вредите от това да играеш соло, против законите на Общото и Цялото, защитавайки илюзията за някаква идентичност, са видими във физическия свят. Медиците ги наричат тумор, а будистите – сън. Военните ги наричат „стратегия“.

Събуждането е възможно само извън егото, което значи, че няма да започнем да се ценим по-малко или да омаловажаваме себе си. Напротив, ще оценим себе си като най-великото произведение на изкуството, могъщо и значимо колкото цялото, което го е създало и което представлява, но в същото време толкова специално и красиво, именно защото е единствено, уникално и неповторимо.

Но ще спрем да се олицетворяваме с хора, предмети и, въобще, с форми, които ни карат да мислим, че сме нещо отделно от цялото.

Тук е важно да направим уточнение, че егото притежава не само индивидуални, но и колективни черти.

Колективни прояви на его са: нациите, религиите, расите, дори полът. Всичко, за което казваш „Аз съм“: българин, християнин, мъж, жена…

Колективното его е не по-слабо от индивидуалното, даже е по-разрушително.

Ако индивидуалното его се бори предимно за своето оцеляване, то колективното его често напада и убива, за да се защити.

Като използва цели армии, инквизиции, тайни служби и, дори, атмони бомби за целта.

Припомнете си сега всички войни, изтезания, противоречия, конфликти, обиди, мъки, болки, унижения и страдания, хвърлени само в името на тези четири от изброените по-горе колективни форми на егото. И ги умножете по няколко милиона, защото колективните форми на егото са дори повече.

Цената на егото е жестока. Неизмерима е дори във финансово отношение.

На този свят има 300 държави, т.е 300 прояви на колективното его само по линия „нациоална принадлежност“.

Всяка от тях има бюджет за война, за правителство, за администрация, за представителни разходи, за привилегии, за затвори, за оръжия, за насилие и терор над личността (индивидуална или обща), която застрашава нейната собствена идентичност.

Ами религиите?

Ами битката за власт между половете?

Някъде сред безкрайните математически числа е сумата, която човечеството е платило, за да подтиска половината от населението си с хилядолетия, при това – онази половина, която го ражда!

Цената на егото е немислимо жестока!

В бизнеса тя също е чудовищна.

За да спечеля един процент пазарен дял, някой друг трябва да намали пазарния си дял с един процент.

За да изкарам един долар на борсата, някой друг трябва да го загуби.

Моята компания срещу твоята.

Триста държави, във всяка от които има регистрирани по няколко стотин хиляди компании. Средно.

Всяка от тези компании харчи пари за данъци и такси, за заплати, за счетоводство и правни услуги, за маркетинг и реклама, т.е: за поддържането на своята идентичност.

И всяка компания се конкурира с останалите. С всички осанали. На глобалния и на местния пазар.

Всеки човек се конкурира с останалите, с всички останали, във всички сфери на своя живот.

Цялата му енергия, свободното му време и сто процента от ресурсите му отиват за състезаването на една илюзия с илюзите на други хора. Така животът ни се превръща в борба, а целта на борбата е ОЦЕЛЯВАНЕТО.

Не просперитета, забележете, а оцеляването!

Индивидуалният просперитет е невъзможен без просперитета на цялото.

Гражданите на богатите държави също са богати.

Цял живот са ни учили, че трябва да се конкурираме и да се борим, да се налагаме и да привличаме повече ресурси, да сме по-добри, по-бързи и по-хитри от останалите. Да сме най-добрите. Целта на това упражнение е да има повече за нас и по-малко за тях.

Цял живот са ни учили да се държим като ракови клетки!

Това, според хората, които са ни обучавали в несъзнателност, се нарича „успех“.

Не им се сърдете.

Те също са несъзнателни.

Тях също са ги обучавали несъзнателни хора.

Водени само от добри намерения, между другото…

И така – вече няколко хилядолетия.

Цената на егото е чудовищна.

Превръщайки го в проблем, ние ще трябва да заживеем с един чудовищен проблем.

Ето защо, духовните учители препоръчват да не се страхуваме от егото и, най-вече, да не се борим с него.

Животът е чудо, шанс, наслаждение за сетивата, той е всичко друго, но не и борба.

Няма нужда да се борим с егото. Няма смисъл ДА ПРАВИМ каквото и да било.

Достатъчно е само да осъзнаем неговата ирационална природа.

Един от начините това да стане е чрез осъзнаване цената на егото.

Я си представете свят, в който живеят седем милиарда осъзнати хора.

Това значи седем милиарда души, които мислят как да направят, как да дадат най-доброто от себе си, но не за тях самите, а за някой друг. Ще заживеете в свят, в който седем милиарда души се опитват по всякакъв начин да ви помагат и да ви бутат напред.

Сега живеете в свят, в който седем милирда души се опитват по всякакъв начин: да изкарат повече пари от вас, да заемат вашето работно място, да си легнат с вашата половинка, да изпратят детето ви на фронта, да имат по-голяма кола от вас, да проникнат във вашия дом и да ви отмъкнат плазмата…

Цената на егото е жестока.

Мислете честичко върху този въпрос.

Тихомир Димитров

15 коментара »

  1. Значи и спорта е резултат от егото, защото неговата цел е победа над другите.

    Имаме проблем с даването на знания, помощ, съвет и т.н. Винаги искаме нещо повече в замяна иначе не даваме. Дори имаме поговорка: За да получиш – трябва да дадеш. Даже си спомням този цитат с много голямо отвръщение от филма Маргарит и Маргарита. Имаме страх, че ще ни ограбят ако сме прекалено добри и открити.

    В тона на тази твоя статия се радвам, че се съгласихме с ТЕБ да пуснем Маркетинг приказките за свободно сваляне от нета.

    Коментар от stefan.rusev — юли 18, 2012 @ 10:48 am

  2. @ stefan.rusev: Не знам за спорта. При всички случаи победените не губят нищо, дори печелят, тъй като са развивали уменията си, докато са се готвили за състезание, а грешките, които са допуснали, ги приближават към успеха следващия път… Тоест, медалът не е за сметка на нещо друго у тези, които са „загубили“, освен, разбира се, за сметка на някакви очаквания (всички страдания произлизат от очакванията) и на гордостта им, която, както стана ясно, не върши никаква работа. При всички случаи спорта е за предпочитане пред войната. Там всички печелят, за разлика от войната, където всички губят. Една уин-уин ситуация винаги е оправдана, от гледна точка на просперитета. Егото не е нещо негативно. То е заблуда, каквато заблуда е и, че земята е плоска, носена от четири слона, стъпили върху корубата на костенурка. 🙂 Хората са живели дълго с тази илюзия и животът им не е бил кой знае колко по-различен от сегашния. Осъзнаеш ли истината, обаче, заблудата вече не представлява интерес за теб, не ти върши работа. И не можеш да живееш повече с нея. Любовта зад егото се нарича състрадание, т.е не омаловажаваме себе си, нито труда си, а се научаваме да обичаме и другите колкото самите нас, да ценим техните постижения. Относно маркетинг приказките, които пускаме безплатно, така хем се лишаваме от възможността „да ни ограбят“ по какъвто и да било начин, хем правим резултатите от труда ни по-достъпни за всеки, защото не поставяме бариера пред съдържанието, дори финансова. В крайна сметка, ако целта ни е да бъдем четени и полезни, това върши работа, ако целта ни е хонорар, трябваше да напишем книга, която ни е поръчал някой, а не да очакваме да ни платят за това, че се забавляваме. 🙂

    Коментар от asktisho — юли 18, 2012 @ 1:15 pm

  3. Как ме уцели с този пост:)
    Така се случи, че напоследък мислих по тези въпроси. Лошото е, че не намирам начин как да не се противопоставям на егото – моето и чуждото, защото цялото ни общество, начина ни на живот е изтъкан от конкуренция, сблъсъци, оцеляване. Цивилизацията ни от векове се крепи на тези постулати. А ми прави впечатление, че напоследък в този забързан живот, всички ние се изправяме пред все по-отчетливо изразени негативи от натрупаното през годините неправилно мислене и възпитание.
    Приемам че всеки прави своя избор дали да я кара така или да мисли как да промени нещо. Предпочитам второто и приемам избралите първия вариант.
    Хубавото е, че за себе си осъзнах, че не искам да изявявам своето его, не искам да мачкам, да се конкурирам, да прилагам добре изпитаните до сега методи за да накарам хората, които са ми подчинени да работят. Не искам и просто да оцелявам. В момента си сменям работата, защото вече не ме бива много в манипулирането, а да всявам страх не умея/друг добре разпространен похват на фирмите да накарат хората да работят/. Вече не желая да правя нещо за дадена фирма, ако то е в разрез с моите вътрешни ориентири за добро и етично отношение и поведение.
    Дано успея да си измисля работа, такава че и да работя, и да бъда в мир със себе си и хората около мен:))))

    Коментар от EL — юли 18, 2012 @ 7:39 pm

  4. @ EL: Както пише в статията (а и в почти всички духовни източници) с правене на каквото и да било няма да стане. Имай предвид, че бездействието също е вид правене. 🙂 Достатъчно е само да наблюдаваме играта на его-ума, да я чувстваме, да я преживяваме. Не е трудно. Непрекъснато сме го правили. Правим го и сега, във всеки отделен момент. Но рядко му обръщаме внимание. Поздрави и мерси за смисления коментар!

    Коментар от asktisho — юли 19, 2012 @ 10:39 am

  5. Случи се така, че работих в две големи фирми, където изрично се подчертаваше, че в основата на отношенията там стои не конкуренцията, а сътрудничеството и взаимопомощта. Признавам си, че ми отне доста време докато схвана дълбокия замисъл. Ние през целия този преход към капиталистическото общество сме останали с грешното разбиране, че конкуренцията е нещо полезно.

    Да, ама не е, както се оказва.

    И големите фирми отдавна са го разбрали, само че го прилагат, или поне се опитват, вътре в колективите си. Сега се опитвам да ги прокарвам тези идеи на поредното работно място, но трудно става – хората вярват в конкуренцията и само се чудят каква класация да измислят съответно с първо и последно място, с отличници и двойкаджии. И не ми вярват, че с класации не става – а с взаимно уважение и комуникация. Ама те, видиш ли търговците били най-важни, а всички останали им са слуги, един вид. А бе какво да ти разправям… Знам, че перфектното работно място ще го намеря във фирмата, която аз ще си създам.

    Коментар от Таня — юли 19, 2012 @ 7:55 pm

  6. Скоро попаднах на изказване от сорта на „…защо се гордеете, че сте американци, след като това е само генетична случайност и нямате заслуга за това.“ За съжаление не помня кой и по какъв повод го беше казал. Но важи не само за националната принадлежност, а и за религията, властта и парите. Мисълта ми е, че ако пречупим егото през някакъв вид здравословно самодоволство е възможен и баланс – не се възгордяваме е избиваме за нещата по-големи от нас, но се радваме на златния медал в състезанието, нечие одобрение или ръката на принцесата.

    Коментар от Gosh — юли 19, 2012 @ 11:02 pm

  7. @ Таня: ТВОЯТА компания няма да е с нищо по-добра от ТЯХНАТА. Причината е проста: притежателното „мой“ никога не е било достатъчен аргумент. За успех. По-скоро издава фалшиво чувство за принадлежност, в която няма нищо фалшиво, докато не започнем да се идентифицираме с него. Единственият показател за успех е ситуацията win-win, в която всички заедно (и справедливо) печелят от труда си, като ценят еднакво постиженията на останалите (колкото своите), прекрасно се допълват и се дърпат взаимно напред. За целта не е необходим добър мениджмънт, а ново съзнание. Докато старите парадигми си стоят, какъвто и мениджмънт да построим върху тях, той винаги ще възпроизвежда старите парадигми. Изобилието на общото винаги е изобилие за частното, но обратното невинаги е вярно, т.е: няма нужда някой да губи два лева, за да ги спечелиш ти, аз или който и да било друг… Сещаш се накъде бия. До осъзнатия бизнес има колкото малко време, толкова и голямо противоречие за преодоляване. Просперитетът е възможен, дори задължителен. Природата е учител по богатство. Я виж колко много форми има, колко са красиви и в какви бройки се въдят. От тази гледна точка бедността е почти невъзможна, парадоксална, т.е трябва да се полагат доста усилия и да съществува голямо неразбирателство, голям егоизъм е нужен, за да има оскъдица в една естествено богата среда, каквато е тази, в която живеем. Визирам планетата, но и самото място от нея, възникнало преди милиарди години, което сме свикнали да наричаме „наше“, хехе, дори си разменяме документи, че „притежаваме“ части то него. А то, всъщност, ще притежава костите и на нашите пра-пра-пра-внуци. Съвсем физически. Заблудите не са една и две. Започнали са да ни възпитават в тях още от ден нула. Оглеждай се. Практически НАВСЯКЪДЕ са. Няма нужда да правиш каквото и да било. Достатъчно е само да ги наблюдаваш. И да разбираш от къде произлизат, на какво се дължат. Това е процесът по осъзнаване.

    @ Gosh: „здравословното самодоволство“ е невъзможно. Това си е чист оксиморон, като слънчева нощ или честен политик. Всички прояви на силата се крият в скромността – изявяват се могъщо във и чрез смирени на вид неща, форми, хора, емоции, събития и факти. Но могат да местят планини. Арогантните и „здравословно самодоволните“ хора могат да местят само едно нещо. В крачола. 🙂

    Коментар от asktisho — юли 19, 2012 @ 11:36 pm

  8. Тишо, не искам да създам компания, само за да се гордея, че имам, притежавам такава и че тя е моя. Просто смятам, че след като опитах няколко пъти да въдворя такива правила именно за win-win ситуация и не успявам, то по-вероятно е че ще успея, ако всичко зависи само от мен. Затова – ако моите разбирания са изначално правилни и ги приложа на практика, то няма как начинанието да не успее и така да докажа, че правилният начин не е в съревнованието, а във взаимната помощ. Това исках да кажа.

    А иначе като цяло за пореден път съм съгласна с всичко казано в текста, защото в това вярвам и аз.

    Коментар от Таня — юли 20, 2012 @ 11:14 am

  9. Егоцентрични и надути. Така мога да опиша много от хората днес, то всякаш е и модерно да се правиш на много голям, а всъщност да не си постигнал нищо сам в живота.

    Коментар от Парюми — август 1, 2012 @ 1:26 pm

  10. Всякаш е така, Парфюми, всякаш…:)

    Коментар от asktisho — август 2, 2012 @ 10:21 pm

  11. Тишо, много размисляща статия … отново. Не знам защо в съзнанието ми изскача образа на сляпа къртица, която се е забила право надолу към черните недра на земята, досега е практикувала само ход напред (няма опит с назадването) и изведнъж изпада в жестоката немилост на задника й да се появи едно око, което „вижда“ светлината проникваща от пробитата дупка. И я „разбира“! Къртицата има няколко възможности: 1. да си затвори окото и да продължи; 2. да се научи как се назадва към светлината; 3. да се събуди, защото никога не е била къртица in the first place. Ако се сещаш за други възможности – допълвай моля. В крайна сметка, с този коментар, ако може да се нарече така, искам само да изразя надежда и да благодаря за широката ти кройка в мисленето и споделянето.

    Коментар от Zori — август 13, 2012 @ 8:54 am

  12. @ Zori: Зори, с коментара си към твоя коментар бих искал по-скоро да ти благодаря за привилегията, че имам читатели като теб! Къртицата да прави каквото си ще. Хората, които са затънали deep into the rabbit hole имат къде-къде по-сериозни проблеми. Първо, защото не са къртици и, второ, защото нямат очи на задниците (както и на гърба). 🙂 Поздрави!

    Коментар от asktisho — август 14, 2012 @ 10:48 am

  13. „Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен…“
    Занимава ме нещо малко по-странично… Непрекъснато срещам осъзнати хора (или поне такива, които се опитват да се осъзнаят). Защо тогава целият процес протича така бавно и тегаво? Още докато си мислим колко сме напред с материала, вече сме се върнали не две, а доста крачки назад. А и ужасно се разпиляваме с неща, които са в чужди предели. Всеки от нас е част от Цялото, но отговаря само за себе си. Противоречи ли това на истината за Егото като (само)заблуда?
    И чак толкова ли са много „другите“, „несъзнателните“? Толкова силни? Не пречим ли ние самите, като поставяме етикети и разделяме? И как, впрочем, да не го правим? 🙂

    Коментар от paju4eto — август 24, 2012 @ 11:44 pm

  14. Еха, за пореден път ужасно се радвам, че съм прочела твоя статия и че откривам хора, които мислят като мен. Все едно чета своите мисли. Исках само да кажа колко е хубаво 🙂 И дано някой ден всички мислят така. Imagine 🙂

    Коментар от Earnestina — февруари 6, 2013 @ 6:06 pm

  15. @ Earnestina: Oh yes I do! I imagine. Almost every day 🙂

    Коментар от asktisho — февруари 7, 2013 @ 11:17 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.