Писателският блог на Тишо

март 1, 2011

Българче да се наричам пълна травма е за мене

Една ситуация никога не може да бъде проблем. Проблем е само отношението ни към нея. Ето, например, черната котка. „Да ти мине котка път” за българина е голямо проклятие, лоша поличба, нещастен сигнал. За китайците, обаче, черната котка е символ на късмета. Или може би вкусен деликатес в ресторанта, не знам. Но се кефят да им мине котка път и сигурно получават доказателства, че са късметлии след това. Бълагринът плюе три пъти през рамо, върти се на пети или псува и замерва животното с камък. После получава доказателства, че е карък. Очаква тези доказателства и допринася за тях. Ето колко важно е отношението.

Снегът вали и всяка снежинка си е на мястото (дзен-будистки коан). До нас живее цяло семейство черни котки. Всеки ден ми пресичат пътя, когато излизам. Винаги си припомням този коан и ми става смешно, че съм българин, а реагирам като китаец. Всъщност, нямам отношение към черната котка. Тя отива някъде, аз – също. Всичко си е на мястото. Котката преследва мишле в храсталака от другата страна на улицата, по която вървя. Аз отивам до магазина за хляб. Всичко е окей. Нито ме гази камион след това, нито печеля от тотото, защото нямам отношение към котката. Снегът и кишата са си на мястото през зимата. Те могат да са твой проблем, само ако ги превърнеш в такъв. А може да се насладиш на студеното време. Или да нямаш отношение към него, защото всичко си е на мястото. Винаги и по всяко време.

Тук ще си говорим за травмиращото усещане да се наричаш българин. Ще обсъдим:

държавата

ниските заплати

политиците

телевизията

и ще разберем, че проблемът е само в твоята глава и никъде другаде.

Няма такава държава. Възприемете буквално тези думи. Ще видите колко истина има в тях. Българинът страда от раздвоение на личността, когато стане дума за националната му принадлежност. Той псува държавата, защото е виновна за всичко, но едновременно с това се тупа по гърдите, че тук е имало ханове, царе и държвници, ехеее, още преди разни французи, германци и англичани да се сетят да си направят държава. Ръйш ли. Е, няма такава държава! В буквалния смисъл на думата. Знаете ли по какво си приличат неудачниците? По отказа им да поемат отговорност за случващото се с техния живот! По мрънкането си приличат. Винаги някой друг е виновен, а те са прави. Външните обстоятелства им пречат! Имат основания да негодуват – достатъчно са за цял живот. Но това е живот на неудачник – човек, който не поема отговорност. Няма такава държава, която да е виновна за всичко, защото, ако имаше, някоя мутра щеше да й подпали офиса и да я „повози” в багажника. Някой мъдър икономист щеше да дойде от Световната банка и да ни я поправи. Да поемеш отговорност значи да се изправиш пред огледалото и, подобнио на Луи XIV, да заявиш: „Държавата, това съм аз!”. Мръсно е по улиците, защото аз хвърлям боклуци там и аз отказвам да си почистя пред входа. Ниски са заплатите, защото аз плащам аборигенски надници и аз продавам труда си за жълти стотинки. Има корупция, защото аз бутам рушвети на катаджиите и аз предпочитам нещата винаги да стават „по втория начин”. Макроикономическите ни показатели са на последно място в Европа, защото аз предпочитам да живея там – в г*а на географията, където всеки ходи до тоалетната. Няма такава държава, просто! Държавата – това съм аз!

Ниските заплати. Да приемем, че вместо труда си, продавате дюли. Вие сте глобален търговец на дюли! Всеки глобален търговец търси най-подходящите пазари за своите продукти – онези пазари, на които ще ги продаде срещу най-добрата цена. Отваряте картата на Европа и виждате, че дюлите са най-евтини в Албания. Точно там ли ще отидете да си продадете дюлите? Тогава защо продавате труда си в България, където заплатите са най-ниски, човешкият труд се цени най-малко и струва най-евтино в цяла Европа? Ето че пак външните обстоятелства са виновни, нали? Държавата, политиците и работодателите са виновни! Не вие. Но с това външните обстоятелства не се изчерпват – изчерпват се само онези от тях, които са ви удобни. Външно обстоятелство е, че имате еропейски паспорт и можете да пътувате в цял свят, а най-цивилизованата част от него ви предлага да се установите където пожелаете. Външно обстоятелство е, че щом имате компютър + интернет и/или някакъв занаят, значи вече никой не ви задържа да стоите по цял ден в офиса. Външно обстоятелство е, че тук идват да живеят чужденци, които виждат по-добри условия за живот и бизнес от нас. И така нататък. И така нататък. Ниските заплати са чудесен повод за мрънкане. Достатъчни са не за един живот, а за няколко прераждания. С мрънкане, обаче, нищо не се постига. Това е сигурно. Проблемът не са ниските заплати. Проблемът е в отношението ни към живота. Страдаме като каторжници, но вериги по ръцете ни липсват, а вратите на „каторгата” са отворени – можем да си тръгнем по всяко време. Изнерявяме се от трафика, но ходим и до тоалетната с кола. Мрънкаме, че столицата е пренаселена, но пращаме и децата си да живеят там – записваме ги в университет, възпитаваме ги като роби, обясняваме им колко хубаво е да „правиш кариера”, после доживотните спестявания ги инвестираме в „апартамент” от 30 квадрата – да живеят наблъскани един върху друг, да пътуват притиснати в градския транспорт, да работят в кол центрове, да получават най-ниската надница в Европа и да изплащат най-неизгодната ипотека. Междувременно се мръщим, че прекрасните градове на България се обезлюдявали, че бизнес в провинцията нямало. Гледаме едностранчиво на нещата – завиждаме на „западняците” за техните доходи, но не завиждаме за четирицифрените им наеми. В това време „западняците” идват у нас и наемат тристаен, напълно обзаведен апартамент, в центъра на някой от прекрасните ни, обезлюдени градове. Сто евро за сто квадрата. Дишат чист въздух, живеят на широко и ходят на фризьор за две евро. Ползват такси за едно евро. Дават пет евро за обяд в ресторант, където има безжичен интернет, за да си довършат доклада, да го изпратят по мейла и да си купят още половин година от качеството на живот, което ние сме загърбили доброволно, в стремежа си да заприличаме на тях. Да, ама от 70-те години на 20-ти век. В началото на 21 век „западняците” намират тук условия, които ние не виждаме. Купуват селски къщи, садят зеленчуци и ядат здравословна храна, а ние се ужасяваме от перспективата „да се върнем на село”. Предпочитаме полуфабрикатите на „големия град”, където дишаме смог, живеем един върху друг и остаряваме в задръстванията. Виждаме само ниските заплати. А те не са никакъв проблем. Проблем е отношението ни към всичко, което ни заобикаля.

Политиката. Мечтая за деня, в който девет от десет минувачи няма да знаят нито кой е президент, нито кой е министър-председател. Сега всички искат да знаят кой е Алексей Петров. Политиката е доходен бизнес за много хора у нас. В това не виждам проблем. Проблем виждам само във факта, че всичко живо се интересува от техния бизнес, а не от своя собствен. Вижте, живеем във времена, в които егоизмът се приема за даденост, за нещо нормално. Не само това – той по всякакъв начин се поощрява. Възпитаваме децата си да побеждават, да се налагат над конкуренцията, за да получават повече от другите – повече шестици, повече парички и повече власт. За един „по-добър” живот! Щом е така, откъде-накъде ще очакваме върховни прояви на алтруизъм точно от хората в политиката? По пътя на каква логика те трябва да помислят първо за нас – да имаме топъл дом, добро здраве, децата ни да са подсигурени и образовани, а трудът ни да бъде източник на достоен начин на живот? Щом сме приели егоизма за даденост, щом толкова много се възхищаваме от личните постижения, значи би трябвало да знаем, че политиците са длъжни да помислят първо за себе си – да имат топъл дом (а защо не десетина, алчността също е добродетел), децата им да получат добро образование в чужбина, трудът им да бъде източник на достоен, а защо не и охолен начин на живот. Какво искам да кажа с всичко това? Искам да кажа, че няма разумна причина да се интересуваш от политика, когато политиката е бизнес, а ти не притежаваш нито една акция от този бизнес. На политиците това им е работата. За това им плащат. В това са добри. Трябва да скочиш в техните води и да ги надплуваш, ако смяташ, че си по-добър, че можеш повече. В противен случай си оставаш само с мрънкането. Вече 20 години негодуваш срещу политиката и започвам да се съмнявам, че ти харесва да си вечно недоволен. Политиците не се инетресуват от теб? Тогава ти защо се интересуваш от тях? Ами инженерите? Хидрогеолозите и агрономите защо се интересуват от политика? Защо всеки не си гледа работата? Когато всеки започне да си гледа работата, термините „консултант”, „бизнесмен” и „професиоанлист” няма да са равнозначни на крадец, мутра и полицай. Минувачите няма да знаят кой е президент и кой – министър-председател, защото всеки ще си върши работата.

Телевизията. В интервю за „Капитал Лайт” Миленита сподели, че американците казвали fuck you като I love you, а тук било точно обратното. „В това ни е чарът” – би възкликнал някой. Аз мисля, че да си песимист не е чаровно. Според мен, черногледите хора живеят по-трудно. Българите са черногледи песимисти. Няма проблем в това. Португалците също са песимисти, но си имат Вашку да Гама и правят хубаво порто. Ние пък си имаме Хан Омуртаг. Човек и добре да живее, се жени. Притежаваме рядко чувство за хумор – леко мрачничко е и зловещо, но затова  са ни силни артистите. Трагикомедията е най-сложният жанр. Англичаните пък си имат ГМО. И са по-дебели от французите. Но българите страдат повече от инфаркт, защото редовно преяждат с био храни и най-вече – със свинско. Това са факти. В тях няма проблем. Проблем е само отношението ни към фактите, а това отношение до голяма степен се определя от телевизията. Във времена, в които геополитическата карта на света се променя буквално за минути и диктаторските режими от два континента падат като домино, ние се занимаваме с „флашки и патрашки”. Показват ни умиращи от рак деца по време на вечеря. Информират ни, че токът, петролът и газът ще поскъпват безкрайно, но увеличение на заплатите скоро няма да има. Вкарват ни в дома на хора, които отдавна са спрели да плащат сметки, защото са болни и не могат да работят. В резултат, тези хора живеят като кучета – на студено, на свещи, в началото на 21-ви век, забравени са от всички, но не и от енергийните холдинзи и държавните монополи, които са готови да ги осъдят за дългове. Съобщават ни, че не можем да разчитаме на бърза помощ, освен ако не сме с единия крак в гроба, но дори да получим инфаркт, пак може да не ни приемат в болницата, защото не им достигали 5 лева от здравната каса….Веднага след супер симпатичната реклама на мобилен оператор дават репортаж за същия оператор, който иска да запорира имуществото на длъжник, забравил да му плати 20 лв преди  няколко години…За десерт – малко земетресения и пожари по света, нови данъци и такси върху издъхващите сектори на икономиката у нас, безработицата се увличава, заплатите падат, инфлацията расте, лека и спокойна вечер, уважаеми зрители! Ето така изглежда действителността през очите на българската телевизия. Тя цели 40 години излъчваше бодри, оптимистични репортажи и сега от 20 години вече компенсира. Остават й само още 20. Тя е обективна и държи да ни информира за истината. Нейните репортажи, обаче, показват, че светът или окончателно е тръгнал към неизбежния си край, или някой сериозно ни изкривява представите за дейстителността и за това, което се случва в нея. Отделно, телевизията реже клона, на който седи. Тя губи по-ведрите си зрители, а от бизнеса, когото дави в тревожни сигнали и песимистични прогнози очаква рекламни приходи. И в двата случая, българче да се наричам пълна травма е за мене, а телевизорът е по-добре да си стои изключен.

Тихомир Димитров

Advertisements

41 Коментари »

  1. ЕЕЕЕЕ Тихомира- в десятката както винаги! Ам може ли точно днес?!?!- Ади и на теб да ти е Честита Баба Марта! Тоз най-български празник все още се празнува и кара децата ни да трепкат и възрастните да се усмихват! Да сме бели и червени, ремени, засмени, пък темата Аз съм Българче е безкрайна и мноооого интересна!!!

    Коментар от wany — март 1, 2011 @ 11:42 am

  2. До голяма степен тези песимистични настроения се създават от журналистите (толкова си могат, не ги убивайте).
    Не е добра идея подобни настроения (като от заглавието на постинга) да се създават от блогъри.

    Коментар от Марин — март 1, 2011 @ 12:13 pm

  3. ЕЕЕЕ- пак в десятката! Ам може ли на тоз тъй прекрасен ден?!?!- Ади и на теб Честита Баба Марта! Това е най-хубавия български празник- дето кара децата да трептят и възрастните да се усмихват! А по темата ,,Аз съм българче“- може да се хортува дълго, нашироко и надълбоко….

    Коментар от wany — март 1, 2011 @ 12:40 pm

  4. @ Марин: Съгласен съм с теб. Ако си чел и постинга, обаче, освен заглавието му, трябва да си вникнал в идеята, че „всичко българско и родно“, само по себе си, не може да представлява проблем или да внушава някакви настроения. Обективните обстоятелства, изложени в статията ми – също. Всичко зависи от отношението ни към тях…

    Коментар от asktisho — март 1, 2011 @ 12:54 pm

  5. Честита Баба Марта! Много хубав материал, а и в България много неща са хубави. Дано уважаемият зрител те е разбрал и вместо да се депресира – да се мотивира 🙂

    Коментар от radislav — март 1, 2011 @ 2:32 pm

  6. Хей Тишо, това е страхотен и много умен текст! Беше истинско удоволствие да го чета. Харесва ми гледната ти точка към живота. Тя много съпада с моята. Ако успееш да се придържаш към рецептата, която си написал, те чака един наистина щастлив живот. Това са привидно елементарни рецепти за щастливо живеене, но в основата си изискват доста независим начин на живот и мислене. Това е базата, а за много хора тя е непосилна. Съжелявам че го казвам, но имам такива сериозни наблюдения върху хора, оплетени в собствените си „кълчища“, истински „черни патки“, които не виждат начина да станат „лебед“ А и за какво ли им е нужно? Животът е твърде кратък, за да сме щастливи, биха казали някои… Но това са вече прекалено дълбоки мисли, по-добре да ги оставим за друг път. Поздрави и честита баба марта! 🙂

    Коментар от emaiv — март 1, 2011 @ 3:35 pm

  7. Страхотна статия, Тишо! Макар и с травмиращо заглавие 😀

    Поздрави!

    Коментар от Биляна Карадалиева — март 1, 2011 @ 3:52 pm

  8. Изобщо всичко е наред, когато мама и тате те издържат. И България е супер страна. Никога не си си търсил работа по обяви, за да разбереш, че колко и да се опитваш да се пазариш за заплатата, никой не ти я повишава.
    Да твърдиш, че хората са си виновни сами е като да казваш, че някоя жена сама си е виновна, задето са я изнасилили. Иначе е много полезно за нашите политици – все ние сме им виновни.

    Коментар от Босилко — март 1, 2011 @ 4:57 pm

  9. Нещо като отговор http://blog.bozho.net/?p=387 (макар и не конкретно насочен към тази статия)

    Коментар от Божидар Божанов — март 1, 2011 @ 5:22 pm

  10. @ Биляна: нарочно съм го травмирал 🙂 Да видя кой ще падне в капана 🙂

    @ Босилко: Много вина, много нещо, братче, не се намираме в съдебната зала, споко 🙂 Там се доказва вина. Тук обсъждаме идеи. Обясняваме, че има възможност човек и да НЕ се чувства прецакан, само защото е българин. Разбира се, при едно важно условие – трябва да НЕ му харесва да се чувства прецакан. Защото на много хора им харесва. И си е техен избор. Аз не ги обвинявам. Мазохистите също изпитват болка, но те извличат удоволствие от болката и доброволно се подлагат на нея. Пристрастени са към болката. Същото може да се каже за човека, който всяка вечер зомбира пред телевизора. Пристрастен е към химическия коктейл, който се излива във вените му, докато „ведрите“ чичко и леличка дърдорят от синия екран. Има още 500 000 варианта да си изкараш вечерта, без задължителните: стрес, тревога, отчаяние и гняв. Обаче те произвеждат химически вещества, към които човек се пристрастява след редовна злоупотреба. Става ти гадно, когато не ти е гадно. Тъпа работа! Говоря от личен опит. Вече съм го минал това.

    На паралела с жената, обаче, не му виждам мястото тук. Черната котка също не е виновна, че някой го е блъснал камион. Отговорността е на водача на камиона. И на заспалия пешеходец, но понякога е твърде късно да го питаме къде блее. Въпросът е друг – защо трябва да гледам всичко това по телевизията, докато вечерям? Това ли са „новините“, които трябва да запълват безценното ефирно време. Моето време и твоето са дори още по-ценни…

    По нашите географски ширини е често срещано явлението мама и тате да те издържат, когато ти вече си на 40-50 години. Ако моите родители бяха милионери и можеха да си го позволят, аз щях да им разреша. Щях да пиша по три книги на година, а не както сега – по една през година. И въобще нямаше да ми е интересно да пиша коментари. Защото проблемите на тази статия нямаше да са ми интересни. Ако твоите родители можеха да си го позволят и ти щеше да им разрешиш, сигурен съм в това. Вместо да ходиш по интервюта и да се пазариш за заплата. Тогава и на теб нямаше да са ти интересни такива проблеми и този чудесен коментар нямаше да го има. Щяхме да шмъркаме сигурно заедно, в някой нощен клуб. Но, живеем в една „локва“, братле, колкото по-малко хора цапат (да не казвам „акат“) в нея, толкова по-чисто, комфортно и уютно ще ни бъде да живеем в нея. За това пиша такива материали. Относно „пазаренето“ за заплата, гледай колко интересно се получава – има проблем някой да го издържат родителите му, но няма проблем да се остави да го издържат напълно непознати хора. И тези хора са длъжни да мислят за него ли? Ми не са длъжни. По законите на егоизма са длъжни да помислят първо за себе си. Друг е въпросът, че пранги по ръцете ни липсват и вратите на „каторгата“ са отворени – можем да си тръгнем по всяко време. Когато пожелаем. Но желаем ли? Или се ужасяваме от мисълта, че мястото, заемано от човека, който е виновен за всичко, изведнъж ще се окаже празно. Тогава ще останем насаме със собствените си проблеми, а това може хич да не ни хареса. Дори още по-лошо – ще трябва да се грижим за себе си поне толкова добре, колкото някой друг се е грижил преди това. С подобна „мотивация“ милиарди хора по света излизат от леглата си всяка сутрин в седем, влизат в трафика и отиват на работа. Аз не мога да решавам вместо тях, нито пък искам да ги обвинявам. Мога само да им предложа няколко теми за размисъл…

    Коментар от asktisho — март 1, 2011 @ 6:04 pm

  11. @ Божидар Божанов: Много е хубава статията, благодаря! Наистина е леко в страни от този материал, но дава интересен поглед върху нещата. За съжаление, не предлага никакви алтернативи. Допълнителните коментари в блога ти след малко 🙂

    Коментар от asktisho — март 1, 2011 @ 6:15 pm

  12. Да, прав си, че не предлага алтернативи. Защото те са много обширна тема.

    Коментар от Божидар Божанов — март 1, 2011 @ 6:39 pm

  13. Смятам,че материала не бива да се възприема буквално.За мене основната нишка е човек да се опитва да мисли самостоятелно,да има добра самопреценка,да е деен,да се опитва(доколкото е възможно) да се радва на живота(който,както е известно ни се дава само веднъж).Да се задоволяваш с малко не винаги означава да си балък.Проблемите са много и е нормално на моменти да ни връхлита отчаяние.Но не виждам защо здрави-прави хора(или поне мнозинството от тях) да не живеят нормален човешки живот.Смея да твърдя,че и при малка заплата живота(макар и с недоимък) може да е живот на човек,т.е.човешки и обратното – и при голяма заплата в него трудно да може да се намери нещо човешко.

    Коментар от men246 — март 1, 2011 @ 6:50 pm

  14. @ men246: благодарен съм ти за това, че се опитваш съзнателно да анализираш казаното, че споделяш и, че не изпадаш в буквализъм. Имало е смисъл, значи! Нормалният, човешки живот е възможен абсолютно винаги и по всяко време, независимо от външните обстоятелствата. Точно това е „трикът“. Ние нямаме никакъв контрол върху външните обстоятелства. Не можем да определяме цената на тока, не влияем върху развитието на кризите по света, не сме в състояние да контролираме политиците, дори времето си прави с нас, каквото поиска, въпреки сложните уреди, с които разполагаме, за да го предсказваме само приблизително. Всичко това са обективни обстоятелства от външния свят, върху които нямаме никакъв контрол. Върху 99,9% от обстоятелствата на среда нямаме никакъв контрол, като индивиди. Върху какво имаме контрол, тогава? Върху вътрешния свят. До него имаме сто процента достъп, 24/7 съпорт и абсолютна власт. Какво значи това? Значи, примерно, че някой днес може да се опита да ме обиди, но само от мен зависи дали ще се обидя. Значи, че някой днес може да се опита да ме излъже, но само от мен зависи дали ще се усъмня. Значи, че някой днес може да се опита да ме принуди, но само от мен зависи дали вътрешно ще се примиря. А вътрешното е равно на външното. „Каквото вътре, такова и отвън“. Постигайки самостоятелен контрол върху мислите, чувствата и емоциите си, ние спираме да допускаме външните обстоятелства (телевизия, икономика, политици, мнения на разни хора) да ги формират. Обръщаме процеса – чрез контрол върху себе си започваме да формираме външните обстоятелства. Никой не може да манипулира и контролира общество, изградено от такива хора, които имат пълен, съзнателен контрол над волята и мислите си, над емоциите, думите и делата си. Сега почти 100% от това, което изпитваме, говорим, мислим или вършим е автоматично, повтарящо се – нещо, което идва от вън, резултат е от външно влияние, било то колективно или индивидуално. Докато идващото от вън формира вътрешния свят, колкото и да негодуваме, никога нищо няма да променим. Защото по дефолт нямаме контрол върху външните обстоятелства, но сме предали и пълната власт, която по дефолт имаме върху вътрешните обстоятелства. Ето, това се казва истинска безпомощност. Безпомощният може само да се оплаква. На него друго не му остава.

    Коментар от asktisho — март 1, 2011 @ 8:43 pm

  15. @ emaiv: Мерси много за топлите, думи, Ема! „Привидно“ елементарни са рецептите, наистина. И няма нищо сложно в тях. Но се изисква постоянство, не става за един ден. Дълбочината на мислите мене не ме плаши, защото знам, че принципно не водят до никъде. Само дълбочината на заблудите ме стресира 🙂 Виж, дълбочината на живота не можем да я измислим с мозъка си, за да я обясним с думи после. Колкото и да сме умни (блг ти за комплимента) 🙂 Тя може само да се почувства…

    Коментар от asktisho — март 1, 2011 @ 8:57 pm

  16. Малко тривия, черна котка път, че е на лошо, е не само българско поверие, то е разпространено из цяла Европа.
    Не знам кога точно започва (различни автори твърдят различни неща), но пикът е през 15 век, която са и горенето на вещици. (Няколкостотин хиляди души свършват изгорени)

    Всъщност, чисто религиозно и политически, това е било прочистване на остатъците на паганските религии.
    Един от митовете за паганизма е, че практикуващите го се отдават на магьосничество и че имат фамилиари. Фамилиарът е бил малко животно – котка, куче, жаба, птица, змия… нещо, което се навърта около дома и с чиято помощ се е фокусирала магическата способност и се е практикувало правенето на черни магии.
    Дълбоката връзка в християнския мит и фолклор за черно=зло ограничава най-възможните и очевадни фамилиари до котки и кучета, а котките си го отнасят, защото са по-безобидни и беззащитни, а и защото по-възрастните по-често поддържали котка, заради по-малките размери, по-лесното изхранване и пр. Останалото е история.

    Това е просто скоба, че митовете за черните котки не са някакъв роден феномен.
    Всъщност, чисто исторически, ние доста късно сме се сдобили по нашите ширини с конкретно това суеверие.

    За останалата част от текста няма да коментирам, въпрос на лично мнение е, но моля те, проверявай си твърденията, защото така ти олекват текстовете, а като човек, който харесва стила ти, това не ми допада.

    Коментар от Eneya — март 1, 2011 @ 9:33 pm

  17. Благодаря ти! 🙂 Точно от това четиво имах нужда!

    Коментар от Бориславка — март 1, 2011 @ 10:03 pm

  18. @ Eneya: Еха, мерси за супер интересната справка! Не се шегувам. Ама недей така строго и ти, като Борисов към Карбовски: „проверявайте си източниците“…моля, моля 🙂 Никъде в статията не пише, че поверието с черната котка е само български феномен. Пише как реагира един българин и как реагира един китаец, когато види черна котка. В част от Европа знаех, че има остаряла традиция да си окачиш подкова над вратата, ако видиш черна котка да пресича пътеката, която води към вас, другаде направо ги замерят черните котки с подкови, ако има чалъм, но не знаех за произхода на това суеверие толкова подробно и аргументирано. Благодаря ти, че ме ограмоти!

    @ Бориславка: Което обяснява защо аз, пък, имах нужда да го напиша 🙂

    Коментар от asktisho — март 1, 2011 @ 10:46 pm

  19. Когато човек се оставя под влияние на външните обстоятелства, е нормално животът му да се върти единствено около тях. Съответно, когато са хубави и донякъде удовлетворяващи го и той е доволен. С хубавото се свиква бързо, както се казва. Когато за беда се струпат негативни събития, тогава светът става черен и враждебен и човек си има причина да се чувства кофти, гадно, предаден, нещастне и т.н. След което светът отговаря с още по-негативна сила и се завърта кълбото на неприятностите с пълна сила. Обаче съм и чувала, и виждала хора, които и хубави неща да им се случват и да имат относително сносен живот, пак са недоволни. А нали въшните обстоятелства са в тяхна полза?! От което следва, че всичко е вътре в човек. Вярно, никой не се чувства щастлив във вихъра на неприятностите! Обаче това дава ли ни право да сме недоволни и когато ни се случват хубави неща и все да искаме още, и още …?! И да тръпнем в очакване /с задоволстовото на мазохист, както е споменато и в статията!/ кога ще дойде лошото и/или да ни мине черна котка път! Може и бяла! 🙂 Всеки с предпочитанията и страховете си!

    Коментар от Надежда — март 1, 2011 @ 10:50 pm

  20. @ Надежда: мъдро е това, което казваш. Ето ти още нещо мъдро: „Болковото тяло („емоционалният багаж“ или трупаните в продължение на години травми, които човек събира в енергийното си поле) не прави никаква разлика между ситуацията и реакцията си на нея. Дори мисли, че самата ситуация съдържа, причинява болката, която носи от миналото“ (Екхард Толе, „Нова земя“)

    Коментар от asktisho — март 1, 2011 @ 11:21 pm

  21. Много вярно! Почувствала съм и съм разбрала, че трупането на нерешени емоционални проблеми само ме „задръства“ емоционално. И че понякога трудно съм правила разлика между болката, която нося от минали събития и дадена ситуация. „Болковото тяло“ просто си е съществувало! Да, нуждаела съм се и от време да неутрализирам негативите, да се успокоя и тогава да продължа напред с оптимистична нагласа. Но Слава Богу, една здрава част в мен – дори и да е била мъничка, като точица понякога! – ми е показвала пътя! Здравословният за мен път! Благодаря ти за цитата, Тишо! 🙂 Припомни ми разни емоции и чувства и как съм се справила! 🙂

    Коментар от Надежда — март 2, 2011 @ 1:21 pm

  22. @ Надежда: Моля! Проблемът с тези емоции, според Толе, е че не са били наблюдавани, докато са възниквали, не им е било обръщано внимание и така, незабелязано, като котка, която се промъква незабелязано в хола, докато затваряме вратата, са станали част от нашето битие. А „багажът“ се увеличава и увеличава с времето. Стига се до ситуации, в които една крива дума или една забележка не на място може да породи несъизмеримо голяма ответна реакция – примерно, дребна обида, дори шега, може да предизвика чудовищен скандал, физическо насилие или дори – смърт. Натискът на емоциите от миналото е отключен. Според същия автор, има само две неща, които можем да направим : 1/ да си признаем, че имаме болково тяло, че то действа и реагира вместо нас и 2/ да започнем да го наблюдаваме всеки път, когато се прояви. „Осветена“ от „прожекторите“ на съзнанието котката не присъства вече инкогнито в нашия хол. Ние знаем, че тя е там. Болковото тяло има латентно и активно състояние – първото е безопасно, а второто е много лесно за разпознаване. Обикновено мислите пораждат емоциите, например – виждаме голямо куче на улицата, мозъкът ни знае, че големите кучета са опасни, излива адреналин във вените и подава сигнал към тялото за командата „бягай или се отбранявай“. Това, което чувстваме, е страх + агресия. Тези емоции са породени от мисълта за кучето. Преди това сме били спокойни. При болковото тяло е точно обратното – емоциите ПРЕДХОЖДАТ мислите, а не мислите пораждат емоциите. По това ще го разпознаем. Нещо едва забележимо отключва болковото тяло. Може да е една единствена думичка, казана на грешното място или образ, който сме видели по телевизията или нещо, което сме прочели в книга. Отприщва се мрачен поток от негативни емоции, които стигат до главата и пораждат мисли за бягство, тревога, отчаяние, настроения от рода: „писна ми“, „не мога повече“, „ще се махна от тук“ и т.н. Тези мисли допълнително усилват емоциите и се получава затворен кръг на страданието. Болковото тяло е будно и в момента се храни. Такива състояния ни изтощават напълно, понижават енергийните нива на организма ни, сриват имунитета, правят ни податливи към болести и прочие. Както виждаш, проблемът не е само в лошото настроение…Всеки е преживявал така описаните процеси. Начинът за спасение е само един. В никакъв случай не бива да се противопоставяме! Не бива да се съпротивляваме нито на мрачния поток от емоции, нито на мислите, които те пораждат в нас. Трябва просто да ги наблюдаваме. Да признаем, че реално те се случват в момента в нас и да ги анализираме – безпристрастно, като страничен наблюдател. Това е всичко. Всеки следващ прилив на болковото тяло ще бъде по-слаб и по-слаб, ако наблюдаваме БЕЗ СЪПРОТИВА това, което се случва в нас, когато болковото тяло се активизира. Позволяваме му да се случи и просто наблюдаваме. Обръщаме му ВНИМАНИЕ. Вече ЗНАЕМ какво точно става. Базирам се върху ученията на Толе, но говоря изцяло от личен опит. Вече няколко месеца упражнявам тази техника и трябва да ти кажа, че дава невероятни резултати! Цялостното ми отношение към света започна да се променя, освен това станах много по-балансиран човек: по-спокоен в личния си живот и по-продуктивен в работата. Има и „бонуси“. В състояние на повишено съзнание, когато присъстваме, внимаваме и наблюдаваме това, което се случва с нас, пак повтарям, без съпротива и без да поставяме етикети, само като гледаме и знаем, тогава помагаме на околните да станат по-разумни по-уравновесени и по-спокойни. Изведнъж стават по-трезви, „омекват“ и са по-малко луди, а всички ние сме „луди“ или „пияни“ от този живот. По един или по друг начин. С непрекъснато реагиране на обстоятелствата няма как просто. Надявам се опитът ми да ти бъде полезен. Мъдреците казват, че процесът на осъзнаване, започне ли веднъж, е необратим. Скоростта му зависи единствено от това колко се съпротивляваме на обстоятелствата, колко време прекарваме в мисли за миналото и бъдещето и колко често „внимаваме в картинката“ за нещата, които се случват в настоящето. Всичко добро ти желая!

    Коментар от asktisho — март 2, 2011 @ 9:22 pm

  23. ще ме прощаваш за строгото, просто цялото това „вижте ни ние колко сме зле и сме сдухани“ ми е доста дразнещо като рефрен, защото де факто, говориш за цялата Западна Цивилизация.
    Да не говорим, че и Китай си има своите супер странни суеверия и аналогии с черната котка.
    Мисля, че няма народ, който да няма някакво аналогично вярване, което е абсурдно, обаче си стои.

    То е като с петък 13. Преди нам си колко години изклали сумати народ и заттова бил наречен Черен Петък и днес, някакви хора, които дори не знаят, кога, къде, какво, мрънкат как им вървяло на криво.
    То и днес има също толкова суеверия… пардон, зодии, така че 🙂

    Коментар от Eneya — март 2, 2011 @ 10:11 pm

  24. Благодаря, Тишо! По-горе надве-натри обясних нещата, за да не правя обширен коментар на собственото си житие и битие! 🙂 Отдавна, много отдавна не крия нищо от себе си – всякакви мисли и най-вече емоции и чувства – и ги оставям да минават по каналния ред и просто ги установявам. Да, случвало ми се е и от малко да избухна и всичко описано от теб – както се казва нищо ново под слънцето 🙂 И ми стана ясно, че така не може повече – по-точно да не действам навреме и отговорно, а само от любезност и възпитание и понякога в мой ущърб; най-вече емоционален. Не винаги е било така, но и в малкото на брой случаи е било повече от достатъчно. Иначе, както писах не крия нищо от себе си и причините, поради които съм се държала по определен начин в даден момент. И се научих не само да се приемам и ставащото с мен, но и да си записвам емоциите; просто констатация. На мен ми действа добре и ги виждам не само в себе си /вътрешното око/ :), но и черно на бяло.
    Както често съм /си/ казвала – да се действа, според ситуацията и хората. Често, да не кажа винаги слушам вътрешния си глас.
    Благодаря още веднъж за вниманието и подробното обяснение! 🙂 Коментарът ти още веднъж ми показва, че е крайно време да прочета и Екхарт Толе.
    А по темата за това от кой ъгъл гледаме на живота и за недоволството и мрънкането, дори когато няма причина, се сетих и друго. Което и останалите виждат, предполагам. Дори когато човек има някакъв успех и статус и въпреки тове е недоволен, идва от страха. Страха да не изгуби положението, затова и се е вкопчил в него; че няма да се справи със загубите, че отново трябва да поеме по дългия и понякога доста трънлив път на успеха, че ще го отхвърлят; че сам не може да се утеши, че няма сили в себе си да направи нещо, а чака отвън и т.н. Причини много – всеки може да ги допълни. Идва и от нагласата:“Полага ми се!“ Но тези отделни страхове се трупат и дори се превръщат в ужас и затова действаме неадекватно. И губим баланс и всичко, което и ти си описал – и тревога, и отчаяние, и безсилие – завърта се порочния кръг…. Въпросът е наистина да не крием нищо от себе си, да сме откровени – със себе си и другите – и да се оставяме на случващото се в настоящето, като поемаме лична отговорност – не просто да реагираме на ситуациите, а да участваме със себе си.
    Пак доста пописах! 🙂 Пипна ли клавиатурата, направо съм неудържима! 🙂
    Приятно празнуване на утрешния празник! С близки и приятели!

    Коментар от Надежда — март 2, 2011 @ 11:44 pm

  25. „Може да не сме способни да контролираме всичко, което се случва около нас, но можем да контролираме всичко, което става вътре в нас. – Бенджамин Франклин

    Коментар от Plamena — март 3, 2011 @ 10:07 pm

  26. Във връзка с въздействието на „външното“ се сещам,че тези дни ми се върти из главата колко много хора в обществото ни(особено в сегашното му състояние) са(или може би „сме“) податливи на манипулиране(в ной-общия смисъл).Наричам за себе си това качество „манипулируемост“.
    На съседа тази вечер му се изгуби по някаква причина кабелната телевизия.Вдигна се голяма паника.Опитах да представя ситуацията в комичен план,но не улучих.Хората го възприемаха почти като трагедия.Жена ми обаче веднага ми го обясни-хората всъщност само това правят-гледат телевизия.Затова се чустват некомфортно.
    Мисълта ми е за човешкото „съдържание“.Някой беше казал че за съвременния човек е характерно,че не може да остане насаме със себе си.Четенето,мисля,също е вид оставане насаме със себе си.И много други неща,които правят от индивида личност, изискват лични усилия,лично осмисляне,лично да бъдат почуствани,след като са били по някакъв начин „възприети“ от „външното“.Няма ли я личността с вътрешно съдържание ставаме „манипулеруеми“.Просто това си следва логично.С какво толкова бихме се различавали от мисирката,която тича и кряка към всеки външен дразнител?Просто мисирки пред телевизор.Или пред друг шарен или шумен дразнител-било то политик,чалга,сапунка и т.н.Все такива,които дават готови формули,които да заместят мисълта(а и чувсвото).Самото им естество е такова.
    От тази изходна точка може например да се разгледа влиянието на „външното“ върху човека със и без „съдържание“.Познайте кой има повече шанс да живее в съгласие със себе си,т.е. да е щастлив.Смея да твърдя,че между човека,който е личност и степента на образование няма непременна или пряка връзка.

    Коментар от men246 — март 4, 2011 @ 12:04 am

  27. […] или направо се отказват да приемат предизвикателства! Тихомир Димитров ме провокира в тази посока а надявам се и не само мен с […]

    Pingback от За нашите мисли « Преди да полетиш — март 4, 2011 @ 4:34 pm

  28. Отново много силен труд, поздравления!

    Бих желал да споделя една моя гледна точка, относно политиката. Казваш, че всеки трябва да си гледа работата и да не се интересува от политиката, което ще е правилно. Аз бих казал обратното, че всеки трябва да си гледа работата – и да взима отношение в политиката и обществения живот. Всеки гражданин е длъжен да има поне мнение по най-важните въпроси, формирано върху личен опит и знания. Както в личностите дружества – мнението е не само право, но и задължение. Нямам предвид както сега – всеки да мрънка общи приказки и да бездейства. Действия, дела трябват. Всеки мрънка, но никой не излиза на протест, камоли да сложи цвете на паметник по националните празници. Политиците нямат уважение, щом нямат уважение ще трябва да имат страх(както е писал Макиавели)… но те и страх нямат. Което е нормално, докато държанието на обществото е робско.
    В момента хората са аполитични, никой няма мнение, всеки псува, но никой незнае ‘защо’ и по-важното не може да каже ‘как’. Не помня кой беше казал, че тъп народ лесно се управлява. Да загърбиш управлението на държавата, да си гледаш кошарката без да ти пука за общото цяло – държавата, народа, нацията… това си е висша форма на нихилизъм и тъпотия.

    Поздрави, здраве и сила!

    Коментар от А.Атанасов — март 5, 2011 @ 12:37 pm

  29. Тишо каторгата за някой хора е навсякъде където и да отидат да живеят. Сещам се за една реклама на Тойота: „лидерството не е признание а начин на мислене“! Не е задължително да си бием камшика още повече, че сме си вкъщи и няма от къде да бягаме! По-добре да намажем ските на парашутистите зада не са там където не им е мястот – не е невъзможно!

    Коментар от Dimitar N. Mitev — март 7, 2011 @ 5:25 pm

  30. @ Dimitar Mitev: „биенето на камшика“ е символично изказване. Каторгата, разбира се, е метафора. Няма каторга, ако не се чувстваш в такава. Където и да си. Ако се чувстваш, обаче, има само два варианта: да науснеш или да недоволстваш. Статията ми е адресирана към тези, които предпочитат втория варинт – искам да се загледат по-надълбоко в себе си и да видят, че им харесва негодуванието. Да си признаят, че им харесва. Това променя доста неща…

    @ Атанасов: мерси за комплиментите и за забележките, ако мога така да ги нарека. Уважавам политиката като изкуство и сложен занаят – такъв, какъвто е ил още през римско време, когато в прословутите терми аристократите са казвали „да твориш политика“. Съгласен съм, че всеки човек е ангажиран лично с обществените процеси, но не го виждам това ниво на политиката. У нас тя е просто бизнес. Прост бизнес, бих добавил. В десет от десет случая, ако някой може да се възползва от общия интерес в защита на своя личен такъв, той ще го направи. Не виждам причина да се интересуваме от един толкова прост бизнес. Недоволните трябва да влязат в политиката и да научат политиците как се „твори“ тяхното изкуство, ако смятат, че са по-добри и могат да допринесат с нещо за обществото. Много държа всички ангажирани с политика да са богати, за да не можеш да ги изкушиш с един джи ес ем, примерно. И богатството им да има законен произход. Крайно време е да започнем да харесваме богатите и предприемчивите, да им даваме предимство на политическата сцена, вместо да мрънкаме и да недоволстваме. От недоволството ни печелят само онези, за които влизането в политиката е прост(о) бизнес.

    @ Пламена: благодаря ти много за цитата!

    Коментар от asktisho — март 9, 2011 @ 12:41 pm

  31. Дааа и аз това разбрах! Разбира се, че е метафора каторгата! На моменти си мисля, че говориш за третия начин: „камшика“ не е задължителен но ако иска някой да си го бие ще му трябва нещо повече от смелост! Ако същите тези хора имат това нещо повече е много вероятно да излязат от „каторгата“ и тук в БГ – там някъде е третия вариант! А негодуването е най-лесния – ако изобщо е вариант….!?

    Коментар от Dimitar N. Mitev — март 9, 2011 @ 5:35 pm

  32. За съжеление си прав за бизнеса, можеби оттам произхожда основния проблем. Не би трябвало съдбата на една държара, народ, нация да е просто бизнес. В днешно време добрите бизнесмени, спечелили честно парите си в управлението са малцина. Казвам го не за друго, познавам един от малкото честни хора в общината ми, останалите просто го тъпчат, защото на неговата ‘чистота’ изпъква тяхната ‘мизерия. Не го пиша като критика, но идеята на Платон за държавниците без собственост повече ми се нрави, пред задоволените с имущество такива – не за друго, просто човешката алчност няма граници и не се знае кога в желанието си за още ще пристъпят закона.
    Прав си и за влизането на недоволните в политическите събития, както казах – действия трябват, с голи приказки нестава.

    Поздрави!

    Коментар от А.Атанасов — март 9, 2011 @ 11:22 pm

  33. Интересно ми е само дали ни е записано в ДНК.то това мрънкане и цялата друга българщина???

    Ако не – то значи средата е определяща за формирането на така наречения български манталитет. Стотици години под робство, няколко загубени войни и 45 години комунизъм не се затриват лесно. А и защо да се бориш като можеш да…си заминеш и да живееш по-добре. След като хората вече имат ИЗБОР защо да излизат и да протестират ? Тъжното е, че хората, които са достатъчно кадърни за да осъществят някаква качествена промяна, са в по-големия случай и достатъчно съобразителни, за да разберат, че усилията им не си заслужават цената.

    Коментар от Иван — март 10, 2011 @ 3:03 am

  34. @ Иван: така е! Tъжно, но fuck 🙂

    Коментар от asktisho — март 10, 2011 @ 3:33 pm

  35. Добра формула за съвременен аскетизъм!

    Коментар от Цветанка — март 22, 2011 @ 10:21 am

  36. С цел повдигане на националните духове си позволих дръзкия акт да напиша няколко реда във формата на разказ с нюанси на християнски мистицизъм. 🙂 Темата е едно славно наше сражение.

    Бих се радвал ако имаш време да хвърлиш един поглед.

    Поздрави!

    Коментар от А.Атанасов — март 27, 2011 @ 1:39 am

  37. @ Aтанасов: разказът е чудесен, поздравления! От литературна гледна точка печелите моите адмирации! Приветствам и опита ви за „повдигане на духа“, но имам вътрешни резерви, когато на духа започнат да му се лепят етикети като „национален“. Ужасяващото в цялата работа е, че няма никакъв мистицизъм. Има само зловещ реализъм. И как хубаво сте го описали, браво! Има и църковна догма, но християнство не видях. Извършването на масови убийства поради невежество е историческа закономерност, а не мистицизъм. Няма нищо християнско в едно убийство. Десетте Божи заповеди са само десет, не мога да разбера защо човешкият ум, способен да изпрати ракета в Космоса, вече хилядолетия среща сериозни затруднения в запаметяването им. И все поставя „бележки под линия“, узаконяващи убийството с едно или друго оправдание. А като чуя „национален“, аз изтръпвам, защото чувам оправдание – да измъкнеш ноктите на някого с клещи, да изнасилиш жена му и да поробиш децата му. Нищо не оправдава убийството! За съжаление, не са отминали времената, в които несъзнателни човешки същества от едната страна на въображаемата линия, прекарана в прахта, са готови да изкормят живи същите човешки същества, намиращи се от другата страна на въображаема линия, прекарана в прахта. „Те са грешните, ние сме правите, техният цар е лъжлив, нашият цар е и истински“ – ето го източникът на всички беди, ето я причината за всички страдания. А как ли изглеждат нещата през очите на човешките същества от другата страна на въображаемата линия? И по какво се различават те от нас? Не е ли морално късогледство никога да не си го задаваме този въпрос?

    Коментар от asktisho — март 27, 2011 @ 12:54 pm

  38. Благодаря много за отделеното внимание и изчерпателния отговор. 🙂
    Целях християнското в разкъза да е в типичния дух на средновековието, когато използвайки оправданието за Господ Европа е била раздирана от войни, а Римокатолическата църква е издигала светостта на воина.
    Вече, че политико-религиозния фанатизъм и интересите на църквата нямат нищо общо с истинското християнство съм съгласен, както и за останалото което казахте.
    🙂
    За съжеление Иван Асен II е нямал избор. Като цяло знаем, че политиката на Иван Асен II е била една от най-миролюбивите от всички наши владетели, всичко е целял да решава с политика и дипломация(династически бракове основно), не е бил военнолюбив. Няма и особен брой битки при неговото царуване, но в конкретната ситуация е трябвало да защити земите ни.
    За това избрах него, въпреки желанието му за запазване на мира и избягването на конфликта, не му е останал друг варянт.

    Поздрави!

    Коментар от А.Атанасов — март 27, 2011 @ 3:27 pm

  39. @ А.Атанасов: Изучавах история на България за кандидат-студентски изпит и Иван Асен Втори ми беше любимият владетел от най-мрачния период – Средновековието. 🙂

    Коментар от asktisho — март 27, 2011 @ 5:56 pm

  40. Американите вече и не псуват, толкова са кастрирани. а ако казват, обичам те, то е толкова разлигавено лигаво, че все едно чуваш от някой „добър ден“ от немай къде….
    Говоря за големите градове, виж, в по-малките, особено ако идеш в залите дето стрелят, виж там може и да видиш наша кръв, става ти мило и приятно. А ако разберат, че си и българин, Калашников е на устата им.

    Статията е отново дълго назидателна и без перспектива. Поне вярата да беше останала…..

    Коментар от Vann — април 19, 2011 @ 9:20 pm

  41. Прекрасна статия.

    Коментар от Светлана Митова — април 29, 2011 @ 8:26 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s