Зимата отново беше хванала столичани неподготвени и пред всяка гумаджийница се редяха опашки.
Напълних багажника с комплект нови гуми, 20 литра домашно вино, две бутилки уиски и отпраших към Пловдив да си празнувам рожденния ден.
Няма смисъл да чакаш пред гумаджийници и да караш шофьорски изпит в големия град. Можеш да го направиш два пъти по-бързо и два пъти по-евтино в малкия…
Примерно.
С приятел се отбихме в бара на една позната. Мартинитата си вървяха, приказката – също.
Малко по-късно към нас се присъедини една двойка от Варна.
Напихме се като животни.
Но 20-те кила вино и двете бутилки уиски в багажника останаха непокътнати.
Решихме да ги изконсумираме някъде в планината на следващия ден.
Оставих колата пред заведението, уж да ми я наглеждат, извадих пиячката и се метнах при веселата компания в другия автомобил.
Качихме се на Белмекен, за да проверим дали наистина при разреден въздух човек може да изпие повече.
Оказа се, че може.
Стъмни се и в Рила стана ужасно студено. Денят свършва бързо през зимата.
На магистралата възникна питанка: дали към София надясно, щото е по-близо или към Пловдив наляво, щото е по-далеч?
Телефонно обаждане реши дилемата като по поръчка. Поканиха ни на парти в Студенстки град.
Тогава „Марсилия”-та беше баахти фьешъна и там ходеха бахти пичуити и бахти пичкити.
Е, имаше хаус, мацки, безплатно пиене, какво повече му трябва на човек?
Прибрах се към 4 сутринта с такси.
Не бях спал цели 48 часа!
Излязох от кома на следващия ден, някъде около 5 след обяд.
Събудих се подпухнал и приятно изненадан, че не съм в Пловдив.
„Спестил съм си цялото прибиране, значи”- помислих си.
Излязох на терасата да запаля цигара.
Тогава дойде лошата изненада – колата ми я нямаше!
Бях свикнал да я зарязвам в друг квартал, ама в друг град…
Та ходих да си я прибирам с влака.
Писателският блог на Тишо 
хахаха, само уникални преживявания около теб 🙂 Е…това си е направо върховно ако питаш мен!
п.с. първоначално реших, че нещо ти се е случило с колата и не си се обадил…:)
Коментар от pierrot — януари 12, 2010 @ 8:27 pm
С другия град водиш сериозно по точки 🙂
И аз съм го правил с кварталите, в центъра на Варна пък два пъти не можах да си намеря колата, но това
твойто си е майсторлък вече 🙂
Коментар от radislav — януари 12, 2010 @ 8:56 pm
Хе-хе, това е като басня с чудесна поука 🙂
Поздрави!
Коментар от Биляна — януари 12, 2010 @ 9:09 pm
@ pierrot: хехе, мерси! За момента дори нямам кола. Откакто се преместих в дълбокия Изток ходя навсякъде пеш и дишам чист въздух. Пак замърсявам природата, обаче, щото непрекъснато издишвам въглероден диоксид. Ако питаме оня чичко с едрия бизнес в сферата на глобалното затопляне, сигурно и за това трябва да плащаме данък скоро 🙂
@ radislav: и аз така си мисля: че е майсторлък 🙂 трябва не само талант, но и много усилия, за да стигнеш до това състояние
@ Биляна: Много неща съм спестил в баснята. От благополучие. Иначе щеше да се изгуби поуката 🙂
Коментар от asktisho — януари 12, 2010 @ 9:20 pm
Само не разбрах кой е карал, след като сте се напили като животни 🙂
Коментар от Филип — януари 12, 2010 @ 9:36 pm
„приятно изненадан, че не съм в Пловдив“ – е, от това изказване по-зле няма накъде.
Една пловдивчанка 😀
Коментар от Biliana — януари 12, 2010 @ 10:33 pm
Животни! 😀
Коментар от deflax — януари 12, 2010 @ 10:47 pm
@Biliana: ами друго си е да празнуваш в друг град (един от любимите ми, между другото) и на сутринта да се събудиш комфортно настанен в собственото си легло, а не на пода в непознат апартамент няколко стотин километра по-далеч, примерно 🙂
Коментар от asktisho — януари 13, 2010 @ 1:25 am
хахаха : )))
сега, представи си че се беше обадил през ноща на някое пловдивско такси да те откара към дома.
и btw, чувал съм, че най-добре шофьорски изпит се взима в Горна Оряховица (за сметка на Търново lol)
Коментар от казарил — януари 13, 2010 @ 1:02 pm
Много точно за изпитите. Никога голям град! Аз например взех моя в Казанлък. А да се събудиш и да установиш, че не си в Пловдив – баси кефа!, както се казва.
Коментар от Лоша котка — януари 13, 2010 @ 8:59 pm
@ Лоша котке, ще ме намразят всички пловдивчани, недей така! Че и пловдивчанките ще ме намразят 🙂 Сигурно има много хора, които мечтаят да се махнат оттам, особено местните, защото човек така е устроен – не цени това, което има. Аз нали не съм местен, обичам да се връщам отново и отново в града под тепетата и посещенията ми там са винаги свързани с много приятни емоции. Едни от най-готините хора, които познавам, са „майненца“ 🙂 Съжалявам единствено, че навремето не ми стигнаха времето и парите да организирам представяне на книгата си в Пловдив. Но нищо, ще го направя за следващата.
Коментар от asktisho — януари 13, 2010 @ 9:12 pm
Пловдив лятото като няма никой и всеки го е хванало безхаберието – бири на тепетата по нощите 😀
Коментар от deflax — януари 13, 2010 @ 10:22 pm
хаха, и аз моята кола я дадох за облагородяване в едно депо 🙂 И си щъкам пеша, и наистина си е по-добре…ех, този Изток 🙂
Коментар от pierrot — януари 14, 2010 @ 8:09 am
Пич, къде ти е колата? Сигурен ли си, че последствието от комата не е амнезия? Защото ти нали я продаде? /справка – статията по-долу със заглавие „Какво се промени?“, ноември 10, 2009/. Какъвто и да е отговора ти, много си готин!
Коментар от Цветанка — януари 14, 2010 @ 11:09 am
@ Цветанка: Мерси за комплимента! Хубаво е, че имаш набито око, ама от колата се отървах скоро. Събитията, които описвам се случват няколко години по-рано.
Коментар от asktisho — януари 14, 2010 @ 4:27 pm
относно последното: оправи хронологията :Р иначе… добре си си прекарал, голямо пътуване си отпрал… и наистина – след като всички сте се изпонапили, кой караше? Айде и за много години, още поне една книга за 2010 😉
Коментар от Yang — януари 14, 2010 @ 10:10 pm
@ Yang: О, хронологията на блога въобще не задължава хронологията на живота. Животът е по-важен! 🙂 За много години! 🙂
Коментар от asktisho — януари 15, 2010 @ 11:17 am
Окей, окей, да кажем че си по-навътре с теорията на блогването 🙂 аз го възприемам като един вид дневник, но за по-значителни събития, нещо такова, значи уж ще е хронологично… както и да е всъщност, имаш пълна свобода на действие, пиши 🙂 🙂 🙂
Коментар от Yang — януари 15, 2010 @ 9:49 pm
Както и ти, Yang. Ограниченията, които спазваме, те са само в нашата глава. По принцип всичко е възможно.
Коментар от asktisho — януари 15, 2010 @ 10:16 pm
Тишо бе майна, обаждай се като си забравиш колата в 032. Може да имаме път към София и само да кажеш къде я искаш 🙂
Коментар от Миро — януари 16, 2010 @ 1:50 am
@ Миро: супер добре звучи, благодаря! Но може би трябваше да започна разказа с „2004 година. София, България“ Защото откакто работя в автомобилния бизнес нямам кола, а и отдавна не живея в София. Но вероятността да се видим в Пловдив нараства с всеки изминал ден 🙂 Поздрави!
Коментар от asktisho — януари 16, 2010 @ 1:56 am
Това се казва изненадваша случка 🙂 Хубавото е, че поне помниш къде си я оставил 😀
Коментар от beasta — януари 17, 2010 @ 3:21 pm
верно си брутален пич деба :))))))))))
Коментар от scanman — януари 20, 2010 @ 4:45 pm