Апокалипсис СЕГА

Снимка: Comunicas World

Войни, разрушения, вулкани, земетресения, цунами, стачки, бунтове, размирици, революция, инфлация, стагнация, борсовa паникa, пазарни балони, финансова криза, фалирали държави, температурни аномалии, урагани, циклони, тайфуни, ядрени аварии…всичко това го дават по телевизията. Всяка вечер. И го дават от няколко години насам. Тоест, имаме си компонентите на един хубав апокалипсис.

За пръв път видях океана, когато бях на 8 години. Преди това само бях чел в енциклопедията, че океанът е ужасно голямо море, в което върлуват приливи, отливи, цунамита, китове, акули и всякакви зловещи твари. Естествено, очаквах Атлантикът да ме посрещне с цунами, бъкащо от чудовищни сепии, акули и сини китове. Какво беше разочарованието ми само, когато се озовах на брега на най-обикновено море…

Същата детска представа за апокалипсиса имат и хората от нашата епоха. Те очакват всичко да се случи наведнъж, ако може – в един ден. Например, на 21.12.2012.

Свършекът на света е най-тиражираната глупост от хилядолетия насам и колкото по-свързан е светът, толкова по-тиражирана става неговата глупост. Спокойно може да се твърди, че краят на дните е най-масово разпространената страхова психоза в съвременното общество.

Сред плявата и бестселърите около „пророчеството на маите”, естествено, блестят предсказанията на истинските пророци, които ги виждаме да се сбъдват всеки ден. Бавно и постепенно. Едно по едно, а не наведнъж. Тоест, всички гадости (или почти всички гадости), които приписваме на смяната на двете епохи се сбъдват или ще се сбъднат, но това няма да стане за един ден.

Длъжниците мечтаят доларът, еврото и финансовата система да рухнат за един час, та да се освободят от борчовете, но това може да се окаже един болезнено дълъг процес – месеци или години, в които закъсалите длъжници ще се видят в чудо да покриват вноските си с все по-обезценените банкноти и, много преди системата да колабира, ще се окажат без имуществото, което са заложили в полза на своите кредитори. Това е така, защото в нечестната игра на капитализма печелят винаги капиталистите – и преди и след фалита хората, които притежават злато, сребро, платина, земи, петрол, газ, оръжия и недвижимо имущество си остават на върха. Губят само спестителите в кеш, но българският народ има една поговорка: „спестовността е майка на мизерията”. Би трябвало да е подготвен, ако вярва в собствените си поговорки.

Но той предпочита да вярва в „пророчеството на маите”, където, между другото, никъде не е указано, че всичко ще отиде по дяволите малко преди Коледа следващата година. Изобщо, по Юлианския или по Григорианския календар са смятали маите? Да не забравяме, че евреите, мюсюлманите, християните и другите религиозни общности имат съвсем различно летоброене. Единственото, което ги обединява е, че нямат нищо общо с цивилизацията и културата на маите.

Докато се чудите дали апокалипсисът ще дойде по новия или по стария календар, аз имам една новина за вас: този свят, плод на милиони години еволюция, не е бил създаден с толкова усилия, труд и енергия, та да бъде „закрит” за един ден. Бог не е някакво жестоко, любопитно хлапе. Чрез бащинските шамари, които получаваме от Него посредством събитията зад новините по телевизията, Той иска да ни събуди от съня, в който живеем. Иска да се усетим най-после, че играем от един отбор – като творци на собствената си реалност.

Но не можеш да събудиш някого, като просто го убиеш в съня му. Това е най-нелепият начин да се сприятелиш със съществото, което Те  рисува по свой образ и подобие, макар да Си му дал пълната свобода да избира и да бъде Бог, като Теб…

Апокалипсисът, който се случва сега, уважаеми, е просто алармата на будилника. Има смисъл да загубиш всичко, което притежаваш, макар и на пръв поглед да изглежда несправедливо, защото парите никога не са били проблем, сами по себе си. Те са прекрасно благо и гениално изобретение на човечеството-творец. Те улесняват живота, могат да лекуват и да спасяват съдби. Проблемът винаги е бил в алчността. Лишавайки се от материалните блага, в които си толкова вкопчен, ти се лишаваш от привързаността си към тях. Лишаваш се от алчността. Светът ще измисли нови пари, не се притеснявай …Но първо трябва да се събуди.

Ще ми се да ви препоръчам да не бъдете толкова земни – в буквалния смисъл на думата. Докато търсите помощ навън, в заобикалящия ви свят или се надявате някаква външна сила да дойде ви помогне, промяната се случва във вас – бавно. И това е един необратим процес. Колкото повече се съпротивлявате срещу нея, толкова по-яки шамари ще ядете, защото стискате здраво патериците, от които се пада лошо. Вместо да стъпите на собствените си нозе.

Аз често говоря против телевизията, но осъзнах, че и там проблемът е същият, като с парите. Телевизията е прекрасно благо и гениално изобретение на човечеството-творец. Докато се намира в ръцете и домовете на заспали хора, обаче, тя ще си остане един мрачен осведомителен бюлетин, по който дават апокалипсиса на живо. И в тази своя роля, предполагам, тя също е ценна.

Разбирате ли, ние просто нямаме друг избор. Трябва да се променим. Трябва да го направим сега, веднага. Това зависи изцяло от нас. В противен случай ще загинем и никой няма да ни е крив. Пробуждането е знак на уважение към свободната ни воля – доказателството, че Бог и човек са едно цяло. Забранявайки на човека да избира свободно, Бог би ограничил Себе Си. Ето защо, Той по-скоро иска да събуди човека от плесента на хилядолетния сън, в който е потънал, за да може будният син сам да прецени кое е най-важното за него и с пълни шепи да загребе от бащиното си имане. А то е огромно. Ние се радваме на въглищата, които откриваме под земята, докато ни се предлага цяла Вселена…Мислете за Вселената като за най-близкия си роднина.

Но какво значи да се пробудиш? Ще се огранича до схващането на Айнщайн за глупостта: никога да не променяш мнението си по никакви въпроси, да вършиш едно и също всеки ден и да очакваш различни резултати…

Това значи, да НЕ се пробудиш. Другото е тема, по която вече съм писал  и не се ограничавам с лично мнение, защото колкото повече откривам в себе си, толкова по-малко търся навън. Мненията също са част от външния свят.

Навън е само апокалипсисът. Телевизионният апокалипсис. Неговата цел е да те накара да отвориш очи и да погледнеш навътре. Там ще откриеш Вселената, в която Бог и човек са едно цяло, а решенията ги взимаш Ти. Външното винаги прилича на вътрешното, но ти цял живот си се ограничавал само до първото. Каквото повикало, такова се обадило и каквото надробиш, такова ще сърбаш, но Светът очаква ти да направиш първата крачка. Още една проява на уважение към свободната ти воля.

Тихомир Димитров