Писателският блог на Тишо

октомври 7, 2009

Удобни ли са ти патериците?

Доста рано се научаваме да ходим изправени, но почти никога не излизаме от проходилката в духовно отношение. Или пък „си стъпваме на краката” за малко, преживяваме  силна болка и после избираме „патериците” за цял живот.

Патериците – това са хората, обстоятелствата, събитията, на които разчиташ да те направят щастлив. Патерици са мнението и подкрепата на другите, тяхната любов, съпричастност – все необходими неща. Защо да изграждаме самоуважение, като можем да се подпрем на нечие чуждо уважение? Защо да изградим вярва в себе си, като има кой друг да ни вярва? Защо да обичаме себе си, като има кой друг да ни обича?

Всичко това превръща живота ни в мизерия. И, за да не бъда голословен, ще дам примери:

Ако сутрин се събуждаш до някой, който те обича, ти си щастлив, но ако този човек си тръгне – Дантевият „Ад” става по-приятно място за живеене от скапания ти дом! Ако в училище, в офиса, на спортната площадка или на сцената те поощряват, значи си окей. Всичко е наред, когато ти дават бонуси, печалби, похвали, медали, награди. Когато получаваш комплименти. Ако някой не забележи новата ти прическа, обаче, настъпва голяма трагедия. Защото си кифла! Не дай Боже да направят паралел между теб и някоя, която получава много повече комплименти. И ти би искала да имаш нейните патерици, нали?

Изобщо, можеш ли да бъдеш мъж (жена), без задължително да получаваш одобрението на жените (мъжете)? Можеш ли да харесваш тялото си, ако непрекъснато ти казват колко си надебелял(а)? Ще изпитваш ли удволетворение от работата си, ако никой не забелязва резултатите от труда ти? Има ли значение какво си постигна(а), ако няма кой да те похвали? Изобщо, съществуваш ли, ако няма кой да регистрира този факт?

Удобни ли са ти патериците?

Хората били социални животни. Проблемът е, че са по-скоро социални, отколкото животни. Вълкът-единак не се нуждае от одобрение, за да убие, когато е гладен. Нито пък самотният лъв. Нито самотният гарван.

Как животните не си развалят фигурата – хранят се толкова рядко и нездравословно, хм? Как си поддържат ноктите без козметик? Как пигментират без солариум? Защо имат по-здрави зъби, а никога не ходят на стоматолог? Колко време можеш да издържиш без четката си за зъби? Да, сигурно е за сметка на продължителността на човешкия живот, но гарваните живеят два пъти по-дълго от хората, а някои костенурки – десет пъти по-дълго. Те също нямат четка за зъби. Нямат личен лекар и не внасят здравни осигуровки.

Удобни ли са ти патериците?

Харесват ли ти всичките условности, от които зависи самочувствието, любовта, дори здравето и животът ти? Ако отговорът на този въпрос е „да”, тогава се чудя какво изобщо правиш тук? Сигурно се надяваш да разбереш мнението ми за мрачния ти начин на живот? Сигурно очакваш да ти дам някакъв съвет или, защо не, да ти ритна патериците?

Истината е, че ми пука за теб, но не ме интересува твоето оправдание. Не искам да знам колко удобни патерици носиш. Интересува ме само защо го правиш?

Тихомир Димитров

Advertisements

29 Коментари »

  1. Ммм, Шопенхауер преведен за масите… 🙂

    Коментар от НБ — октомври 7, 2009 @ 11:03 am

  2. в тоя смисъл, религиите са морални, духовни и фолософски патерици за хора, които не могат да разчитат на себе си в тия области 🙂

    Коментар от longanlon — октомври 7, 2009 @ 11:14 am

  3. Никак не са ми удобни, най-вече защото имам нужда от тях, а те ми бягат…

    Коментар от Събина — октомври 7, 2009 @ 11:14 am

  4. Ако ще ни сравняваш със животните поне бъди изчерпателен – женския гълъб не може да снася айца ако е сам. Доста видове животни са моногамни – лисицата, чакала, видрата. Повечето имат сложни ритуали за ухажване и съвкупление които карат нашите „свалки“ да изглеждат като детска игра.
    Търсенето на одобрение (особено в противоположния пол) не е просто „патерица“. Това е инстинкт за оцеляване. Целта на всички живи организми, самата дефиниця дори, е въпроизвеждането. А най-директния начин за увеличаване на шансовете за такова, е като си лесно харесващ се.
    Да, ще си мия зъбите, ако това ще увеличава шанса да има жена до мен. Да жените ще си поддържат ноктите, ако това ще осигури частно училище на децата им. Това е просто инстинкт, да бъдем харесани от някой конкретно или от всички около нас, стига да си осигурим продължаването на генотипа си.
    Условностите са създадени от социалната среда, от събирането на всички тези милиони хора на едно място. Те псотоянно се менят – днес модерно е чевено, утре синьо, а черното е винаги на мода. Ако имаш нещо от което си доволен и щастлив, то съм убеден че до голяма степен ще пренебрегваш тези условности. Ако обаче искаш да получиш нещо от друг човек/хора то ще трябва да следваш условностите които ТОЙ/ТЕ поставят като изискване, независимо дали ти харесва или не.
    Или може да живееш сам и да не оставиш свое продължение.
    It’s evolution.

    Коментар от stoinov — октомври 7, 2009 @ 12:53 pm

  5. @Стойнов,

    Да, ще си мия зъбите, ако това ще увеличава шанса да има жена до мен. Да жените ще си поддържат ноктите, ако това ще осигури частно училище на децата им. – интересни примери, все едно мъжете чукат само по любов, а жените за пари…

    ПС: Има много хора, които са сами и пак имат свое продължение, защото мъжете им са решили да си мият зъбите п оняколко пъти на ден с някои секретарка. 🙂

    Коментар от Събина — октомври 7, 2009 @ 1:14 pm

  6. Просто ползвах дадените от автора примери, не съм искал да слагам етикети на никого.
    Всеки човек има своя индивидуалност и съответно решенията които биха направили двама човека в една и съща ситуация рядко съвпадат напълно. Всеки има своите виждания, разбирания и най вече нужди. Ако човек достигне състояние в което не изпитва (достатъчно голяма) нужда от каквото и да е то той може да се нарече щастлив и ще продължи да се поитва да поддържа състоянието. В останалите случаи ще се опитваш да намериш такова състояние. За повечето хора това включва да бъдат харесвани от един или повече хора. Дали ще са родители, приятели, гаджета, колеги, съпрузи, деца, внуци или всякаква комбинация от тях не е от значение, важното е че се стремим към нечие одобрение за да постигнем щастието.

    P.S. едно от най-трудните уважения които се постигат е самоуважнието и затова хората се опитват да компенсират с количество от заобикалящата ги среда.

    Коментар от stoinov — октомври 7, 2009 @ 1:42 pm

  7. P.S. едно от най-трудните уважения които се постигат е самоуважнието и затова хората се опитват да компенсират с количество от заобикалящата ги среда. – съгласих се. 🙂

    Коментар от Събина — октомври 7, 2009 @ 1:44 pm

  8. @ stoinov: написал си чудесно допълнение към статията, благодаря! Хареса ми. Няма да се сравняваме с животните, обаче. Примерът го използвах, за да подсетя читателя, че сме се отдалечили твърде много от животинския произход, а продължаваме да бъдем контролирани от него.

    „Добре облечен дивак“ – това ми идва интуитивно в момента като описание на човека от началото на 21 век. Кой го е казал? Ако не го е казал никой, да взема да си го впиша като авторски патент :))

    Та, да се върнем на животните – ако Щастието и Смисълът ги ограничим единствено до чифтосването, то да – всичко ще зависи от одобрението на околните. Но, една красива жена, ще се съгласиш, би получила много повече „одобрение“, ако се разхождаше чисто гола по улицата, нали така? Тогава защо носи дрехи? Защото минава за цивилизовано, развито в морално и в духовно отношение човешко същество, претърпяло един милион години еволюция.

    Безпокоя се, че съвременният човек има по-сложни нужди от продължаването на рода, за да бъде щастлив.

    А как би изглеждал човекът „без патерици“, според теб? Нека ти кажа моето мнение, което е вярно и валидно единствено за мен самият, разбира се:

    Би изглеждал като всеки друг, ако е решил да живее в общество, щото има и отшелнции, нали, те са напълно свободни. Не би се различавал нито в поведението си, нито по външен вид.

    Човекът без патерици може да живее в общество, но той НЕ ОЧАКВА нищо от това общество, включително и някой да осигури частно училище за децата му. Сващаш тънката разлика. Именно от нея произлиза свободата. Свободен си от някого, на когото даваш. Очакваш ли нещо от някого, ставаш не-свободен. И получаваш чифт патерици 🙂

    Мерси още веднъж за съдържателния коментар!

    Коментар от asktisho — октомври 7, 2009 @ 3:12 pm

  9. tisho, ne plashi horata

    nqma nishto po strashno ot svobodata

    Коментар от preptium — октомври 7, 2009 @ 5:12 pm

  10. „Мнението и подкрепата на другите, тяхната любов и съпричастност – все необходими неща” -да, естествена човешка потребност, но патерици – не бих казала, поне в общия случай. Нима са сакати всички онези, които искат да бъдат ценени, уважавани, подкрепяни и обичани ? Ако очакват всичко това като полагащо им се априори – вероятно да. В най добрия случай обаче ще получат просто заместител – патерица. „Обичам те” …заради парите ти, „уважавам те”…..защото ме е страх , „вярвам ти”…защото нямам време да слушам глупости и т.н. Кой би повярвал, освен…”сакатият”. Защото дори и той, а може би най-вече той има нужда от човешка връзка, от общност, от това да бъде „социален”, но не знае как да го постигне; вероятно защото се е научил само да получава, но не и да дава, за което вероятно нямаме право да го виним – несполучлив социален опит. Е, такъв човек живее с патериците си в един пластмасов свят, защото са му най-удобната алтернатива.
    В света на емоционалните „неинвалиди” обаче, който вярвам е доста по-широк , струва ми се тече постоянен обмен. Трудно ми е да си представя как ще уважаваш някого, който няма поне грам собствено достойнство и самоуважение. Ще повярваш ли на човек, който сам не си вярва? А вечно мрачните, необичащи себе си хора, инстинктивно избягваме, камо ли да се влюбим в тях, освен ако не сме от същото тесто – да си мрънкаме заедно докато си писнем.
    Уважение, подкрепа, любов, съпричастност не са патерици, а живи корени в този свят, през които черпим жизнена сила, за да не умрем емоционално и духовно.
    Ами да, щастие е да обичаш и да бъдеш обичан и само част от психопатите и душевно болните не страдат при загуба на любим човек (но те не се и привързват, и това също е страдание), хубаво е да има поне един човек, който да оцени и сподели радостта от постижението ти (каква полза от него, ако на никого не му пука, освен ако не си Айнщайн ). Как би могъл да осмислиш съществуването си, ако няма кой да го регистрира като факт?
    А какъв ще е този човек , който непрекъснато ще дебелее, все тая казва ли му го някой или не, и ще се чувства добре с тялото си, освен ако не е с всичкия си?
    И какво лошо има в това да сме социални ? Социална организация съществува и при животните, и те си имат своите глутници и стада, и те се привързват, и те търсят одобрението на мъжките/женските и цели ритуали си имат за това – всеки вид своите си, като при хората (какво против солариума? Ако си от друга порода просто не ходиш) . Интересно ще ми е да видя как си падаш по „екологична” мацка с неизрязани нокти с черно под тях, с приятен дъх от снощната й вечеря, 20 кг. наднормено тегло и невчесвана в близкия един месец, но де го тоя шанс .
    Да, костенурката, вероятно и гарвана, щом твърдиш, живеят повече от човека, щото си нямат неговите „екстри”. Кучето, вола, маймуната и много други пък живеят значително по-малко (за закачка виж защо http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=8617 – IV. ПРИЛОЖЕНИЕ
    А/ Басня за изпът)
    Е, ясно е, мнението ти за патериците, така както е изложено, ме провокира. И ми пука за теб и за всички, които ще прочетат есето ти и куп подобни, станали модерни напоследък писания – наръчници, бестселъри за здравето и успеха и т.н. Затова и инвестирах времето и труда си в това писание -универсални истини няма и всичко си има плюс и минус спектъра, лекарството за един е отрова за друг . Нека бъдем отговорни към словото, особено, когато е с претенциите да „помага”, „пробужда”, „провокира” и т.н. и е адресирано към толкова широка, в голямата си част анонимна, публика. Интересно би ми било да надникна и в представата ти за живот без „патерици” ;).

    Коментар от Деси Захариева — октомври 7, 2009 @ 5:17 pm

  11. @ Деси Захариева: Трябва да ти кажа, че много се радвам, когато текстовете ми провокират някого да мисли и още повече, когато този някой сподели намисленото 🙂 . Благодаря за усилията и за отделеното време! Всяка гледна точка е ценна, а най-много ми хареса: „Нека бъдем отговорни към словото…“.

    Пиша подобни есета, защото се нагледах на страдание: на хора, които не харесват работата си, но продължават да я работят, защото „така трябва“, защото „всички така правят“, защото „парите се изкарват трудно“, защото „всеки трябва да работи“, защото „има криза“ или заради друга подобна глупост. Нагледах се на хора, които не харесват половинаката си, но продължават да бъдат с него / нея, защото ги е страх от самотата, защото са на определена възраст или защото обществото има някакви абсурдни очаквания към тях или пък те имат някакви абсурдни очаквания към децата си, към обществото, към половинката…Нагледах се на на хора, които не харесват тялото си, но поддържат нездравословното му състояние, само и само да получат одобрението на другите. Нагледах се на хора, които се унижават за капчица внимание, понеже се чувстват непризнати, неразвити, недоволни, когато са сами със себе си…

    Нещо трябва да се промени. Всички решения, взети от страх (да не останеш беден, самотен, неразбран) са грешни и не водят към нищо добро. Всички очаквания към другите незибежно водят до нещастие.

    Относно живота „без патерици“, виж края на предния ми коментар. Но това си остава мое лично мнение.
    Естествено, че е нормално да обичаме и да се привързваме, просто не трябва да очакваме нещо или някой да бъде източник на собственото ни щастие. Така се раждат повечето страдания. Именно тук свободата свършва, за да отстъпи на зависимостта. Казваш, че трябва да сме отговорни към словото и аз напълно те подкрепям, но не трябва ли да бъдем отговорни към мислите, делата и чувствата си? А към себе си? Ако сме отговорни към себе си, ние ще очакваме щастието да се зароди вътре в нас самите, а не някъде другаде. Ще работим в тази насока. В противен случай се лишаваме от духовната си свобода, а това е безотговорно. Поздрави!

    Коментар от asktisho — октомври 7, 2009 @ 6:08 pm

  12. Хора, които не харесват работата си, но продължават да я вършат не са свободни. Оправдават се, че спечелените пари им дават възможност да правят каквото си искат, а това била свободата.

    Това е само позитивният й аспект. Негативният е да не правиш това, което не искаш. Мисля си, че негативно дефинираната свобода е по-важната. Казано с други думи – по добре върши любимата си работа и не взимай ден отпуска, отколкото да прекараш 2 седмици в Барселона, но през останалите 50 да мразиш работата и да трябва да я вършиш. Същото важи и за половинките, уважението и т.н.

    А най-добре е да комбинираш и двата аспекта. Тогава никакви патерици не ти трябват.

    Коментар от Иван — октомври 7, 2009 @ 8:35 pm

  13. Десинка, става дума за разликата между това да се радваш на нечия обич и да я оценяваш и да разчиташ на нея за самоодобрението си. Във втория случай се получава зависимост – ако ти я отнемат, започваш да си я търсиш, искаш и изискваш от другите. Защото само тя те е осмисляла преди това. А как ще я дадеш на другите, ако я няма в теб; ако разчиташ другите да ти я дават, за да я даваш и ти? Или идеята е да даваме сами на себе си достатъчно, за да можем да сме независими, по този начин – свободни и следователно – способни да обичаме и даваме. Да се „храним“ сами.
    Май не можем да изискваме от другите нищо, можем да се наслаждаваме на това, което ни дават сами, но толкова. Спомни си – „Не очаквай от никого да запълни празнотата в теб“. 😉

    Коментар от Ани Иванова — октомври 8, 2009 @ 1:51 pm

  14. „Удобни ли са ти патериците?“ – Тишо, интересно ми е какво би отговорил на този въпрос…

    Коментар от Teofil — октомври 8, 2009 @ 9:00 pm

  15. Да, съгласна съм с теб Ани. Точно тази разлика се опитах и аз да очертая.“Мнението и подкрепата на другите, тяхната любов, съпричастност“ са естествени потребности, които се превръщат в патерици за човека, на когото не му достига самооуважение, вяра в себе си, не се обича достатъчно и ги търси навън, за да запълни собствената си празнота. Но по принцип са естествена потребностЗа останалите са естествени потребности като храната. Имаме нуж
    е…всеки в един или друг момент от живота си има нужда от патерици.

    Да, съгласна съм с теб, Ани. Точно тази разлика се опитах и аз да очертая.“Мнението и подкрепата на другите, тяхната любов, съпричастност“ са естествени потребности, които се превръщат в патерици за човека, на когото не му достига самооуважение, вяра в себе си, не се обича достатъчно и ги търси навън, за да запълни собствената си празнота. Потребността се е превърнала в зависимост и човекът, както рече Тишо, получава чифт патерици. Е, нека видим ролята и на патериците като са ви такъв трън. Ако същият този човек е усетил някога обич, подкрепа, съпричастност, уважение ще ги използва временно, докато проходи отново сам, т.е. докато преоткрие всичко това отново в себе си. Всички в един или друг момент от живота си сме се чувствали уязвими,неспособни, мразели сме се за нещо направено или ненаправено – е, в такъв момент, ако сме честни към себе си, се е случвало да станем временно зависими от нечие одобрение, обич, подкрепа, докато стъпим отново на краката си. Можем да бъдем благодарни на този някой (родител, приятел, учител, автор, религия…)
    Това е част от порастването и ако сме съумели да се възползваме от тези преходни патерици сме излезли по-силни, по-уверени, с повече съпротивителни сили и нарастнали способности да даваме и да получаваме – на себе си и на другите. Защото когато още не сме можели да ходим самостоятелно сме имали късмета да получим чифт качествени патерици 😉 Така както сме зависими от някого, за да проходим физически, сме зависими, за да проходим и емоционално, социално и духовно.
    Е, какво става ако са ти се паднали некачествени патерици – как да си зародиш обич, уважение, вяра, ако никой никога не те е обичал истински, не те е уважавал, не ти е повярвал; това е като манджа, която никога не си ял, в най-добрия случай ще си представиш нещо познато, но няма как да е същото. Ако знаеш, че подчинението е уважение, страхът – вяра, наказанието – обич…примерно, варианти всякакви, тогава какво даваш на себе си и на другите…трайни зависимости. Еми естествено неудобни ще са ти тези патерици, но са най-удобното и единственото, което имаш. И затова ги носиш, и 100 % ще се намери някой да ти каже с укор, че си безотговорен. Но по-полезен ще ти е този, който може да ти подаде добрата патерица и да те научи да ходиш с нея, докато проходиш сам. Но за това са му необходими способности, възможности, желание и огромно търпение.
    Е, нека се радваме и оценяваме това, което имаме, да бъдем отговорни към Себе си и Другия и ако не искаме или не можем да помогнем на някого с патерици, да не го ритаме в кокалчето. И отвреме на време да поглеждаме и към собствените си крака, дали не са сме стъпили на някоя гнила патерица 😉

    Коментар от Деси Захариева — октомври 9, 2009 @ 12:35 pm

  16. ай без първия абзац, в тая кутийка не видях какво пиша, какво бриша, а съм зависима от Тишо да го изтрие 🙂

    Коментар от Деси Захариева — октомври 9, 2009 @ 12:38 pm

  17. @ Teofil: въпросът ти е точно в десятката. Отговорът е: „не“
    Учим се, докато сме живи 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 12, 2009 @ 4:54 pm

  18. „Ако вземете своето щастие и го сложите в ръцете на някой друг, рано или късно той ще го разбие. Ако оставиш щастието си в ръцете на друг, той винаги може да го отнесе. Следователно щастието ви може да дойде само отвътре в резултат на любов и вие сте отговорни за своето щастие. Никога не можем да прехвърляме на друг отговорността за нашето собствено щастие, но когато отидем в църквата, първото нещо, което правим е да си разменим пръстените. Поставяме звездата си в ръцете на другия, очаквайки че той ще ни прави щастлив и ние-него. Няма значение колко обичате някого, вие никога няма да бъдете това, което другият очаква от вас.“ (The Mastery of Love).

    Коментар от Bobi — октомври 14, 2009 @ 11:57 pm

  19. Хм… Хареса ми.
    Не знам достатъчно за живота, за да дам поне един смислен отговор извън прочетените някъде си, но ми хареса поставянето на толкова ценен въпрос.

    Коментар от amelia — октомври 15, 2009 @ 2:53 am

  20. @amelia: Аз си мисля, че въпросите са по-важни от отговорите.
    Разни чичовци твърдят че начина, по който народите отговарят на най-важните въпроси на живота изразява тяхната култура. Вероятно въпросите са начините, по които се обединяват хората през границите на културите. Или поне другомислещите (да не кажа просто „мислещите“) в рамките на една култура.
    Да живее Тишо затова, че с безценните си въпроси ни обединява в една общност!

    Коментар от Иван — октомври 15, 2009 @ 9:11 am

  21. Полезна статия. И въпросите, които задава също са полезни. Дано ги оценят именно хората „с патерици“. Лично аз се разтревожих за себе си. Мислех, че съм нормален човек, но според написаното съм чисто и просто…животно.
    Не защото не си мия зъбите. Мия си ги, но не защото някой така е казал. Кефи ме, за момента. Ако спре – няма да ги мия . А дали това се нрави на някого или не – все тая. Здравето си е мое, зъбите също.
    П.П.Гарваните наистина живеят дълго
    П.П.П.Гарваните нямат зъби.

    Коментар от Allisa — октомври 15, 2009 @ 5:07 pm

  22. Thumbs up.

    Коментар от UZUMAKI — октомври 16, 2009 @ 11:10 pm

  23. nqma nishto po strashno ot svobodata

    Коментар от angelin — октомври 17, 2009 @ 10:41 pm

  24. Vanitas vanitatum et omnia vanitas !

    “ в тоя смисъл, религиите са морални, духовни и фолософски патерици за хора, които не могат да разчитат на себе си в тия области Коментар от longanlon — октомври 7, 2009 @ 11:14 am“

    Хитлер разчиташе сам на себе си и уби едно 60 млн човека. Добре, че има прости хора да вярват и да са религиозни, че да имат спирачки. ха ха ха интересен начин на мислене, жалко е, че повечето българи мислят по този начин. Глупаво.

    Коментар от simeonpopov — октомври 18, 2009 @ 5:15 pm

  25. @simeonpopov: Изброй 4 имена (еврейски, полски, френски или руски)на хора убити от Хитлер! Той изобщо не е разчитал сам на себе си, а на вярващите – в това, че Бог е германец (да ти напомня на нещо?), че Райхът е супер, и че Арийците са върха (а другите – в канала). И докато вярваха, те измираха в окопите с обувки и дрехи като тези на героя на Чарли Чаплин, дъвчейки обувките и коланите на убитите другарчета (пак като героя на Чарли). Capisce?

    Коментар от Иван — октомври 18, 2009 @ 7:35 pm

  26. Я, какво открих на тема „Патерици и протези“. Авторът съм бил аз!
    http://ivanianakiev.multiply.com/journal/item/143/143

    Коментар от Иван — октомври 20, 2009 @ 3:20 pm

  27. @ Иван: не съм много сигурен как точно трябва да разбирам този коментар и по-точно: „авторът съм бил аз“

    Коментар от asktisho — октомври 20, 2009 @ 4:48 pm

  28. @Tisho: Определено не искам да си присвоя авторството на твоя текст (или на идеята, която го е породила). Просто искам да кажа, че аз съм бил авторът на това, което открих 🙂 А то ми звучи в съзвучие с това, което ти си написал.

    Абе, да го кажа накратко: Grat minds think alike 🙂

    Коментар от Иван — октомври 20, 2009 @ 5:03 pm

  29. Казват, че понеже истината е една, всички говорят за нея с различни думи… 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 20, 2009 @ 6:35 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s