Писателският блог на Тишо

октомври 4, 2011

Апокалипсис СЕГА

Снимка: Comunicas World

Войни, разрушения, вулкани, земетресения, цунами, стачки, бунтове, размирици, революция, инфлация, стагнация, борсовa паникa, пазарни балони, финансова криза, фалирали държави, температурни аномалии, урагани, циклони, тайфуни, ядрени аварии…всичко това го дават по телевизията. Всяка вечер. И го дават от няколко години насам. Тоест, имаме си компонентите на един хубав апокалипсис.

За пръв път видях океана, когато бях на 8 години. Преди това само бях чел в енциклопедията, че океанът е ужасно голямо море, в което върлуват приливи, отливи, цунамита, китове, акули и всякакви зловещи твари. Естествено, очаквах Атлантикът да ме посрещне с цунами, бъкащо от чудовищни сепии, акули и сини китове. Какво беше разочарованието ми само, когато се озовах на брега на най-обикновено море…

Същата детска представа за апокалипсиса имат и хората от нашата епоха. Те очакват всичко да се случи наведнъж, ако може – в един ден. Например, на 21.12.2012.

Свършекът на света е най-тиражираната глупост от хилядолетия насам и колкото по-свързан е светът, толкова по-тиражирана става неговата глупост. Спокойно може да се твърди, че краят на дните е най-масово разпространената страхова психоза в съвременното общество.

Сред плявата и бестселърите около „пророчеството на маите”, естествено, блестят предсказанията на истинските пророци, които ги виждаме да се сбъдват всеки ден. Бавно и постепенно. Едно по едно, а не наведнъж. Тоест, всички гадости (или почти всички гадости), които приписваме на смяната на двете епохи се сбъдват или ще се сбъднат, но това няма да стане за един ден.

Длъжниците мечтаят доларът, еврото и финансовата система да рухнат за един час, та да се освободят от борчовете, но това може да се окаже един болезнено дълъг процес – месеци или години, в които закъсалите длъжници ще се видят в чудо да покриват вноските си с все по-обезценените банкноти и, много преди системата да колабира, ще се окажат без имуществото, което са заложили в полза на своите кредитори. Това е така, защото в нечестната игра на капитализма печелят винаги капиталистите – и преди и след фалита хората, които притежават злато, сребро, платина, земи, петрол, газ, оръжия и недвижимо имущество си остават на върха. Губят само спестителите в кеш, но българският народ има една поговорка: „спестовността е майка на мизерията”. Би трябвало да е подготвен, ако вярва в собствените си поговорки.

Но той предпочита да вярва в „пророчеството на маите”, където, между другото, никъде не е указано, че всичко ще отиде по дяволите малко преди Коледа следващата година. Изобщо, по Юлианския или по Григорианския календар са смятали маите? Да не забравяме, че евреите, мюсюлманите, християните и другите религиозни общности имат съвсем различно летоброене. Единственото, което ги обединява е, че нямат нищо общо с цивилизацията и културата на маите.

Докато се чудите дали апокалипсисът ще дойде по новия или по стария календар, аз имам една новина за вас: този свят, плод на милиони години еволюция, не е бил създаден с толкова усилия, труд и енергия, та да бъде „закрит” за един ден. Бог не е някакво жестоко, любопитно хлапе. Чрез бащинските шамари, които получаваме от Него посредством събитията зад новините по телевизията, Той иска да ни събуди от съня, в който живеем. Иска да се усетим най-после, че играем от един отбор – като творци на собствената си реалност.

Но не можеш да събудиш някого, като просто го убиеш в съня му. Това е най-нелепият начин да се сприятелиш със съществото, което Те  рисува по свой образ и подобие, макар да Си му дал пълната свобода да избира и да бъде Бог, като Теб…

Апокалипсисът, който се случва сега, уважаеми, е просто алармата на будилника. Има смисъл да загубиш всичко, което притежаваш, макар и на пръв поглед да изглежда несправедливо, защото парите никога не са били проблем, сами по себе си. Те са прекрасно благо и гениално изобретение на човечеството-творец. Те улесняват живота, могат да лекуват и да спасяват съдби. Проблемът винаги е бил в алчността. Лишавайки се от материалните блага, в които си толкова вкопчен, ти се лишаваш от привързаността си към тях. Лишаваш се от алчността. Светът ще измисли нови пари, не се притеснявай …Но първо трябва да се събуди.

Ще ми се да ви препоръчам да не бъдете толкова земни – в буквалния смисъл на думата. Докато търсите помощ навън, в заобикалящия ви свят или се надявате някаква външна сила да дойде ви помогне, промяната се случва във вас – бавно. И това е един необратим процес. Колкото повече се съпротивлявате срещу нея, толкова по-яки шамари ще ядете, защото стискате здраво патериците, от които се пада лошо. Вместо да стъпите на собствените си нозе.

Аз често говоря против телевизията, но осъзнах, че и там проблемът е същият, като с парите. Телевизията е прекрасно благо и гениално изобретение на човечеството-творец. Докато се намира в ръцете и домовете на заспали хора, обаче, тя ще си остане един мрачен осведомителен бюлетин, по който дават апокалипсиса на живо. И в тази своя роля, предполагам, тя също е ценна.

Разбирате ли, ние просто нямаме друг избор. Трябва да се променим. Трябва да го направим сега, веднага. Това зависи изцяло от нас. В противен случай ще загинем и никой няма да ни е крив. Пробуждането е знак на уважение към свободната ни воля – доказателството, че Бог и човек са едно цяло. Забранявайки на човека да избира свободно, Бог би ограничил Себе Си. Ето защо, Той по-скоро иска да събуди човека от плесента на хилядолетния сън, в който е потънал, за да може будният син сам да прецени кое е най-важното за него и с пълни шепи да загребе от бащиното си имане. А то е огромно. Ние се радваме на въглищата, които откриваме под земята, докато ни се предлага цяла Вселена…Мислете за Вселената като за най-близкия си роднина.

Но какво значи да се пробудиш? Ще се огранича до схващането на Айнщайн за глупостта: никога да не променяш мнението си по никакви въпроси, да вършиш едно и също всеки ден и да очакваш различни резултати…

Това значи, да НЕ се пробудиш. Другото е тема, по която вече съм писал  и не се ограничавам с лично мнение, защото колкото повече откривам в себе си, толкова по-малко търся навън. Мненията също са част от външния свят.

Навън е само апокалипсисът. Телевизионният апокалипсис. Неговата цел е да те накара да отвориш очи и да погледнеш навътре. Там ще откриеш Вселената, в която Бог и човек са едно цяло, а решенията ги взимаш Ти. Външното винаги прилича на вътрешното, но ти цял живот си се ограничавал само до първото. Каквото повикало, такова се обадило и каквото надробиш, такова ще сърбаш, но Светът очаква ти да направиш първата крачка. Още една проява на уважение към свободната ти воля.

Тихомир Димитров

10 коментара »

  1. Аз си мислех, че само моите ценности се разпадат, а то цялата вселена се оглеждала в мен. 😉

    Коментар от Бориславка — октомври 4, 2011 @ 7:37 pm

  2. Тишо, много мрачно го даваш братче, но за пореден път ме впечатли.

    Коментар от Георги Генков — октомври 4, 2011 @ 7:46 pm

  3. @ Георги Генков: Мрачно ли ти прозвуча? Обещавам да спретна един весел, хедонистичен пътепис от Амстердам за разнообразие и тогава здраво ще се приземим, но има вероятност и отново да те впечатля – този път с глупостта си 🙂 Лигавенето настрана, това беше един от онези текстове, които идват сами и бързат да излязат, почти не съм участвал в написването му. Което ме кара сериозно да се замисля върху съдържанието…

    @ Бориславка: Не си единственият човек с разпадащи се ценности. И аз вече почти нямам такива при положение, че каквато и ценност да си харесам, все намирам някой егоист, който стои някъде там и е готов да капитализира – от свое име и за сметка на „балъци“ като мен, които търсят „ценности“. Но, колкото по-даващ/щедър ставам в процеса на осъзнаване, толкова по-стиснат и нетолерантен съм към хора, които обичат само да вземат. Всъщност, светът не се нуждае от „ремонт“. Той и сега си е наред. Вяко нещо се случва навреме, на място и води към нещо по-голямо и по-добро. Просто мозъкът ни наблюдава всичко това от една твърде субективна и твърде тясна перспектива. Предполагам, че това също е ОК. Нужна част от еволюцията на съзнанието. Основание за притеснения няма. .

    Коментар от asktisho — октомври 4, 2011 @ 8:52 pm

  4. Тишо, ще видиш ти… на 21.12.2012! 🙂

    Коментар от Doncho Angelov — октомври 4, 2011 @ 9:17 pm

  5. Не, няма. Всичко си изглежда на мястото. 🙂 Не губим „ценности“, а се освобождаваме от тях.

    Коментар от Бориславка — октомври 5, 2011 @ 1:17 am

  6. Хубав пост 🙂

    Имаш ли статистика колко хора са го прочели и каква е разликата спрямо злободневните теми, с които хората много обичат да си чешат езиците?

    Хареса ми и коментарът към Бориславка. Хубаво пишеш ти 🙂

    Коментар от Таня — октомври 7, 2011 @ 7:09 am

  7. Благодаря ти, Таня! Имам детайлна статистика, разбира се, но при такъв вид текстове броят на читателите е без особено значение. По-важното е дори само един човек да попадне на тях, когато най-много се нуждае от външно затвърждаване на вътрешните си убеждения…За предпочитане – от напълно непознат 🙂 И това се случва винаги. Друг е въпросът, че ако пишеш за изневери, секс, насилие, политически проблеми, „звезди“ или други злободневки ще си много по-четен автор-светулка, но злободневието при мен изглежда точно така, както го описвам.

    Коментар от asktisho — октомври 7, 2011 @ 1:46 pm

  8. Да де, така е, прав си – дори и само един човек да се промени вследствие на такъв пост, постижението си заслужава.

    Тези дни пак си смених работата. (нали може малко да пографоманствам, че ме засърбяха ръцете нещо?)

    Возя се с градския транспорт. Не че нещо, просто преди ходех пеш до офиса. Уговорих си по-ниска заплата. Купих си карта за градския транспорт. Имам и за всеки случай билетчета. Върнах се назад във времето, когато пак пътувах с градския транспорт, ама тогава не ме кефеше нещо, та ползвах таксита. Сега в градския транспорт се връщам на земята и си стъпвам здраво на краката – в прекия и преносния смисъл. Почивам си от офисните часове, оглеждам се в хората и си давам сметка за някои неща, които от време на време забравям.

    Днес две напълно непознати жени се заговориха и си заразправяха истории, изводът от които беше, че така или иначе като се случва в живота на човека, е въпрос на късмет. Което само донякъде е вярно, пък си мисля наум аз. По-голямата част от живота на човека е наистина в неговите ръце. Да мисли и да чувства всеки може, на всеки е дадено. Ако всички използвахме по-често здравия си разум, тоест да го упражняваме повече, мисленето нямаше да ни е такъв проблем, съответно – човек по-добре би се ориентирал в собствения си живот и заобикалящата го действителност. Чакането на нещата да се случат по късмет май доникъде не води.

    И още един извод, до който стигнах днес е, че в училищата за жалост не учат децата да мислят, а да знаят. Все едно да имаш малък процесор и голям харддиск. А то не работи както трябва, защото фактите се забравят, докато ако е развито умението да си ги набавяш, никога няма да имаш проблем.

    Толкова е важно съзнанието да не е обременено. Free your mind. Знаеш ли, преди време не разбирах какво означава това. А то с прости думи означава да изхвърлиш от себе си всички предразсъдъци, поверия, суеверия, манипулации, интриги, дребни шашмички и да се изправиш пред себе си, да си дадеш ясна сметка какъв си и какъв искаш да станеш, и да почнеш да си следваш целта. Толкова е просто, нали? Ама все гледаме да използваме някакви short cuts, щото ни мързи, а то не е ясно те къде ще ни отведат тези преки и по-къси пътища. То няма лошо човек да откривателства, стига животът му да не зависи от това, щото тогава оцеляват само тези със специалните умения или силна вяра, които рядко се срещат у средно статистическия човек.

    Ох, разписах се нещо, дано не съм ти досадила…

    Коментар от Таня — октомври 8, 2011 @ 3:15 pm

  9. @ Tanya: Не, не, няма как да ми досадиш, особено с толкова искрени откровения от първа ръка. Обожавам споделения опит по пътя към себепознанието и ти благодаря, че сподели! Всъщност, не е толкова лесно да се освободиш, да оставиш целия емоционален багаж, който си натрупал(а), да плеснеш с криле, да забравиш… и да продължиш напред с леко сърце. Това е нещото, към което всички се стремят, но малцина успяват да постигнат. Другото трудно е да се довериш на живота – искрено и вътрешно да приемеш, че нещо там знае по-добре от теб кое е най-доброто за теб самия. Знае и как точно да ти го даде, но няма да се намеси в играта на свободната ти воля, докато имаш свои собствени идеи за какво, къде, кога и как. От четирите въпроса само първият има някакво значение и дори то е символично, защото може да се окаже, че съдбата държи в ръкава си нещо много по-красиво и добро от това, което човек може да си представи. Но, докато човекът мисли, блъска се и работи, Бог стои със скръстени ръце и се забалява – да види кога ще дойде мигът, в който човек най-после ще реши да му се довери. Да се довери на природата, на живота, ако щеш, да не говорим за Бог, че миналото хвърля сянка и върху този свят образ… Когато човек се довери на процеса, а животът си е един безкраен процес, той се освобождава от всичките ограничения на ума и тогава двамата с Архитекта вече могат здравичката да се позабавляват… 🙂 Аз лично в момента организирам поредния експеримент със себе си, за резултатите от който ще съобщя, след като експериментът приключи. Пожелавам ти дотогава да оставиш повечето от „чантите“ по Пътя. Така и пътуването в градския транспорт ще ти се стори песен, дори в него ще откриеш дълбокия философски смисъл на живота – нещо, което ти вече правиш. И което много ме радва 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 10, 2011 @ 12:22 pm

  10. Ех, че хубаво си го казал 🙂

    Случвало ми се е да усещам, че нещото там знае по-добре от мен, кога какво е най-добре да се случи, ама толкова рядко му се доверяваме, ако изобщо ни хрумне такова нещо. Иначе вече съм убедена, че понякога обстоятелствата се стичат по-добре от нашите очаквания – това хората наричат късмет, ама имаше един по-подходящ лаф за случая – „Късметът е това, което ни се случва, когато подготовката срещне подходящия момент.“ Сенека…

    Отдалеч си личи, че и при теб има голяма промяна. Имаше един момент, когато блогът ти взе да не ми харесва толкова, както в самото начало, когато започна да пишеш в него. После имаше мълчание и като прописа пак, взе да ми харесва много отново 🙂 Сигурно по пътя към Сантяго де Компостела доста неща си преоткрил в себе си. Пак да вметна, че много ми се иска и аз да го направя това пътешествие, ама ще видим – не са парите, които ме спират.

    Успех в начинанието и чакам с нетърпение да споделиш 🙂

    Коментар от Таня — октомври 11, 2011 @ 7:51 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.