В Капитал тече интересна дискусия на тема „Медии ли са блоговете?“
Успях да (се) изложа (с) мнението си в уважаваната медия.
Ще го направя и тук, в блога:
Блоговете са знаме на свободното слово. В истинския смисъл на думата. Ако критерият за „медия“ е това дали някой може да контролира съдържанието й, то тогава не – блоговете не са медии, защото свободни медии вече няма. Но в един по-широк смисъл на думата блоговете са медии и то – глобални.
Глупаво е в парламента да се обсъждат мерки за контрол върху съдържанието на блоговете, защото те не са печатница с точен адрес в София, който може да бъде локализиран. И българският парламент не може да упражнява контрол върху глобалната мрежа, която е извън неговата юрисдикция.
Сайтът на един блогър може да се хоства в Холандия, той самият да живее в Мексико, но да пише и разпространява информация на български език. За целта не е необходимо дори да е българин. Може да е италианец, женен за българка, с американски паспорт. Примерно. Тогава правителствата на Холандия, Мексико, България, Италия и САЩ ще трябва да обединят усилия, за да наложат контрол върху един-единствен блогър. Докато не реши да премести хостинга си в Тринидад и Тобаго. Сами виждате колко абсурдно е всичко това.
Но то не противоречи на тезата ми, че блоговете са медии. Те просто не са локални, а глобални медии. Не са материални, а виртуални медии. Не са колективни, а лични медии. Не са контролирани, а свободни медии. Не са платени, а безплатни медии. Не са монологични, а интерактивни медии. Те могат да бъдат „масови медии“, когато покриват достатъчно голяма аудитория. Блоговете започват да разминават „традиционните“ медии по аудитория. Всъщност, предстои им да станат традиционни медии.
В университетските среди ги наричат „нови медии“, защото академичното понятие за „медия“ непрекъснато разширява съдържанието си от появата на интернет до наши дни. Блоговете не са медии според разбиранията за „медия“ от 20 век, базирани на преса, радио и телевизия, но вече живеем в 21-вото столетие, когато основните източници на новини, забавления, дебати и актуална информация за всички сфери на обществения живот просто няма как да бъдат наречени с друго име, освен МЕДИЯ.
Подобни публикации:
Тихомир Димитров
Писателският блог на Тишо 
Къде е Автора на тоя тъп въпрос, да те осъди, че си му изплагиатствал темата?
Коментар от Ваня — юли 8, 2010 @ 9:36 am
Много ясно, че блоговете са медии. Скоро се наложи да върна разлепени обувки в гаранция, но като се запънаха в магазина им казах, че съм независим онлайн журналист и едва ли им трябва негативен PR! Е, веднага ми върнаха парите, така че – медия съм:))
Коментар от Меми — юли 8, 2010 @ 11:28 am
@ Ваня: хахаха, ти се шегуваш, нали?
Коментар от asktisho — юли 8, 2010 @ 11:40 am
@ Меми: Е, чак толкова наплашени ли са обущарите от блогърите вече? Закачам се 🙂 Но да се върнем обрaтно на темата – бая народ изпитва атавистичен ужас от факта, че технологиите позволиха на всеки да изказва свободно мнението си в публичното пространство. Някои от тези хора имат съвсем реална власт, базирана на стар фундамент от мръсни тайни, премълчани истини и добре организирана дезинформация. Те ще направят всичко по силите си, за да спрат технологичния прогрес и свободата на словото. И ще се провалят, разбира се. Но няма да се дадат просто ей така. Затова тези теми са важни. Затова широкият обществен дебат по тези въпроси е наложителен. Намирам за добра идеята той да е организиран от влиятелна и адаптивна мас-медия като Капитал, която, освен всичко друго, има ресурса да въвлече и авторитети в спора, освен празноглави всезнайковци като мен 🙂
Коментар от asktisho — юли 8, 2010 @ 11:54 am
Бе кви медии са блоговете – без ясно дефинирани принципи и морал, които да следват, без журналистически кодекс и ред-колегия, без бюджет и най-вече без отговорност! Бъркате свободията със „свободата на словото“! Във форумите също всеки може да плямпа каквото си поиска, но това дали ги превръща автоматично в медии? Там поне има модератори, които да вкарват някакъв ред! После се появиха социалните мрежи, които изместиха блоговете като обществена говорилня, скоро ще дойде друго, което да измести тях, но блоговете не са никаква медия. Колкото и да ви се иска да е така!
Коментар от Анета — юли 8, 2010 @ 12:45 pm
Поздрави за хубавата тема, Тишо! Най-после да се повдигне този въпрос. Напълно съм съгласна с написаното от теб. РАЗБИРА СЕ, че са медии, супер независими, всеки с блог си има своя медия един вид и то глобална, защото аудиторията е от цял свят. Което за вестниците не мога да го твърдя…И според мен това е бъдещето, защото те достигат на секундата до къде ли не. Истински са – защото самият ти стоиш зад блога. Ах, как ги е страх някои от тези блогове. Как треперят…смях в залата:)))Много отдавна спрях с вестниците и всички новини черпя от интернет. Това са новите медии и наистина са знаме на свободното слово!Поздрави и успешен ден!
Коментар от zvetanka shahanska — юли 8, 2010 @ 12:51 pm
Още в момента , в който пишат новините във вестниците, те са остарели. Как има толкова заблудени хора да четат все още стари неща. Анета, защо с такова настървение…по – спокойно, винаги, когато идва нещо ново , съпротивата е голяма:)))
Коментар от zvetanka shahanska — юли 8, 2010 @ 1:01 pm
@ zvetanka shahanska: „Страх лозе пази“, както рече народът, но тука имаме един много сериозен проблем: лозето е виртуално, а страхът – глобален 🙂 Между другото, не мисля, че нуждата от вестниците е отпаднала, нито пък смятам, че новите медии ще изместят напълно старите, така както интернет не успя да измести радиото, киното, телевизията, пресата и хартията от офисите, въпреки че всички прогнози сочеха натам. Новите и традиционните медии запълват различни ниши. Вестниците започнаха да се дигитализират, но още дълго време ще излизат на хартия. Дори след като тотално минат в електронен вариант, обаче, те ще запазят сърцевината си на бизнес системи и модела си на управление. А блоговете са дерегулираната част от медиите, на които някои хора предпочитат да вярват по-малко, именно защото тях няма кой да ги контролира. Под слънцето има място за всички, според мен.
@ Анета: Да, бе, наистина, що с такова настървение? Още не се е чуло и видяло да има човек, нападнат и разкъсан от блог 🙂 Което със сигурност не може да се твърди за медиите…
Коментар от asktisho — юли 8, 2010 @ 1:07 pm
Пишете глупости и тъпизми! Може да ме наречете „хейтър“ и да изтриете коментара ми, защото сте „свободна медия“, но преди това нека ви запитам – ако преста стане дигитална, кой ще плаща хонорарите на журналистите и заплатите редакторите, които работят в нея и кой ще отразява обективната истина в едно общество без авторитетни източници на информация?
Коментар от Анета — юли 8, 2010 @ 1:19 pm
Анета, мога да ви нарека „хейтър“ и без да ви трия коментара. Всъщност, вие сама си го избрахте това определение. Не зная какъв журналистически опит имате, но мас-медиите и сега разчитат на рекламодателите, за да формират бюджет. Популярните уеб-сайтове – също. Що се отнася до пресата, там цената, която плащате за един брой на павилиона обикновено покрива разходите за печат и разпространение на същия този брой, нетните приходи се формират от реклама. Тиражът е важен дотолкова, доколкото служи като основание за оферти пред рекламодателите. Когато една печатна мас-медия разширява аудиторията си онлайн, тя става по-привлекателна за рекламодателите, а не обратното. И не разчита на потребителите, за да печели. В противен случай „Капитал“ щяха да направят електронната си версия платена. Доста други мас-медии тестваха този вариант по пътя към дигитализацията. Оказа се, че той не действа. „Номерът“ е да предлагаш качествено и актуално съдържание, което е лесно достъпно и напълно безплатно онлайн. Така авторитетът ти на мас-медия, пък била тя печатна или не, расте и количеството на аудиторията се увеличава, с което приходите от реклама също би трябвало да нарастват. Но, докато има хора, които не могат (или не искат) да използват интернет, за да се информират, ще продължава да има вестници по павилионите. Промяната няма да стане от днес за утре. Благодаря ви, че участвахте в дискусията и съвсем човешки ви моля за в бъдеще да демонстрирате повече уважение към себе си, като го показвате и спрямо другите…
Коментар от asktisho — юли 8, 2010 @ 1:45 pm
Сериозно си питам – кой задава този въпрос?
Коментар от Ваня — юли 8, 2010 @ 9:39 pm
@ Ваня: сериозно ти отговарям – не знам. Съществено ли е, при положение, че го намираш за толкова, цитирам: „тъп“?
Коментар от asktisho — юли 8, 2010 @ 10:59 pm
Да, съществено е. За да знаем на кой отговаряме и какво значение ще има отговора ни.
Коментар от Ваня — юли 8, 2010 @ 11:17 pm
Ваня, в случая въпроса го задавам аз. Първо, защото живо ме интересува. Второ, защото ме интересува как мислят и другите интернет потребители. Трето, използвам възможността да споделя личното си мнение пред повече хора тук и в сайта на Капитал, защото намирам дискусията за важна. При теб очевидно не е така. Ти искаш да знаеш кой пита. Стигам до извода, че отговорът ти ще има значение само ако пита някой „важен“. Не разбирам това, но уважавам правото ти на избор. Чудя се, обаче, защо толкова активно коментираш под темата навсякъде, щом накмираш въпроса за „тъп“? Щом смяташ, че мнението ти може да се окаже „без значение“, ако не познаваме оригиналния вдъхновител на идеята за този дебат? Какво целиш? Да изкараш глупав един човек, който дори не познаваш? Да изкараш глупав и мен, защото си позволявам да задавам неговия въпрос? Да омаловажиш усилията на журналиста Иво Инджев, блогъра Боян Юруков, труда на модераторката по дебата Люба Йорданова? Активното участие на десетките коментиращи под темата? Желанието ми да споделя личната си гледна точка? What is yоur f**ing point? При всички случаи не ми изглежда много читава (ще ме извиняваш за израза). За финал искам да ти обясня защо намирам въпроса за толкова важен – защото „важните“ хора в парламента вече подготвят една секира, която е предназначена и за твоето вратленце като блогър, решат ли по закон веднъж завинаги да те обявят за „медия“ по остарелите разбирания от миналия век. Тогава, уважаема ми Ваня, ще „работиш“ като журналист на своя лична отговорност и за своя собствена сметка, но без хонорар и без редакция, която може да те защити. Ще загубиш правото си да говориш свободно и ще спазваш кодекс и правила, в които няма нищо лошо, но за които на журналистите поне им плащат да ги спазват. Нищо чудно да те обложат и с данък, за да ти стане още по-важна темата за медиите и блоговете и дали има разлика между тях. Ще се съглася с това, което написа в „Капитал“: „имаме проблем със вободата“. Или предстои да имаме. Аз не харесвам това. И участието ми в подобни дискусии е единственият начин, с който разполагам, за да се намеся. Без въобще да ме интересува кой слага въпроса на масата. Дано да съм отговорил на повечето ти въпроси…
Коментар от asktisho — юли 9, 2010 @ 12:22 pm
Бладаря за отговора. Фактически сме на една позиция относно свободата на словото, а в дебата на Капитал сме оцветени в различен цвят. Мислиш ли че нашите отговори могат да тежат колкото един вот с депутатска карта?
Коментар от Ваня — юли 9, 2010 @ 1:08 pm
Благодаря 🙂
Коментар от Ваня — юли 9, 2010 @ 1:10 pm
@ Ваня: няма за какво! Целта е да се обсъдят максимален брой гледни точки и то публично, за да видим накъде „бие“ цялото общество по този въпрос. Или поне активната част от него. Оцветени сме в различен цвят от дебата, защото аз не отричам, че блоговете са медии. Просто не ги намирам за пригодими спрямо схващането за медия от едно изминало хилядолетие 🙂 Иначе е нормално да имаме еднаква позиция относно свободата на словото. Нашите отговори не могат да тежат колкото един вот с депутатска карта, но могат да повлияят на този вот, понеже стана ясно, че и депутатите вече четат блогове. Някои от тях даже ги пишат :). А твоята и моята бюлетина тежат колкото всички депутати в Народното събрание на следващите избори, така че диалогът е от полза за всички.
Коментар от asktisho — юли 9, 2010 @ 2:27 pm
Поздрави на автора за активната гражданска позиция! Напълно съм съгласна с написаното от него! Блоговете не могат да се приравняват до конвенционалните медии, които имат персонал и пари да се защитят, освен това са задължени да спазват определени правила, защото са колективен орган и имат много по-голяма аудитория. Свободата на словото и на личността са гарантирани от Конституцията, която е върховен закон в Република България. Тя позволява на по-низшите нормативни актове да определят известни граници върху тази свобода, но ще бъде грешка да ограничим възможността на гражданите да се изказват свободно със закон. Това ще подкопае принципите на демократичните ценности. Медиите и блоговете не бива да се слагат под общ знаменател. Блогърите не са представители на четвъртата власт, която участва в политиката, те са граждани с активна гражданска позиция. Чудесно е, че броят им непрекъснато расте. Този процес е необратим. Той може би притеснява властта, но нека властта си припомни, че гражданите са нейните „работодатели“, те върховният суверен в една демократична държава /демус кратус: „власт на народа“/ и гражданите, преди всички, имат правото да изказват мнението си свободно. Медиите като колективен орган, формиращ общественото мнение, са съвсем друго нещо. Блогърите са самото обществено мнение!
Коментар от Жанет Иванова — юли 9, 2010 @ 2:56 pm
3 години са нищо в сравнение с безкрайността на вселената. 🙂 Надявам се, че усилията ни няма да са напразни.
Коментар от Ваня — юли 9, 2010 @ 3:00 pm
Време е хората да започнат да употребяват речници, преди да коментират дадена дефиниция. Според речниците блоговете са медия, защото съдържат информация в себе си. Същото важи и за туитър, в този ред на мисли. Има разлика между медии и журналистика обаче, а мисля, че под медии прекалено много хора разбират журналистика.
Това, в което Капитал коментират (в контекст) е дали блогването е журналистика, на което отговорът вече е НЕ.
Толкова.
Коментар от Eneya — юли 10, 2010 @ 10:39 pm
Поздравления за текста и за това, че винаги намираш правилните думи и правилните примери 🙂
Коментар от apieceofme — юли 11, 2010 @ 11:35 am
За жалост никой тук не може да определи дали един блог е медия.
Чакаме промените в закона, за да разберем…
Коментар от Вергил Пенков — юли 13, 2010 @ 1:48 pm
@ apeiceofme: мерси! поздравленията са приети 🙂
@ Вергил Пенков: аз точно от това се притеснявам – че се опитваме да ги определим със закон. Няма лошо по принцип, но законите в информационното общество много взеха да изостават 🙂
@ Eneya: Oui, mon General ! 😛
@ Ваня: Първото съм го „чувал“ от някъде 🙂 За второто съм сигурен. Само че без „усилия“. Никой не може да върви срещу естествения ход на нещата.
Коментар от asktisho — юли 16, 2010 @ 11:45 pm
Амин.
Коментар от Ваня — юли 17, 2010 @ 2:48 pm
Малка поправка. В единствено число се пише „медиа“ а не „медия“.
За повечето неща сте прав, но в Капитал наистина успяхте да се изложите.
Коментар от BlueWater — юли 18, 2010 @ 1:37 am
@ BlueWater: Благодаря за поправката, за съгласието с идеите ми и за забележката. Вие също сте прав/а. За себе си. Бих искал да общувам с вас, наистина, но на едно малко по-високо ниво. Мерси за разбирането!
Коментар от asktisho — юли 19, 2010 @ 5:59 pm
Добре казано! Ясно, кратко и точно!
Коментар от sickdreamer — август 30, 2010 @ 10:58 am
мерси!
Коментар от asktisho — август 30, 2010 @ 4:18 pm
Определено някой блогове може да се наречат „медии“
Коментар от Дамски парфюми — септември 8, 2010 @ 9:36 pm