Някои неща са неизбежни. Роденият все някога ще умре. Смъртта е точно толкова неизбежна, колкото гравитацията. Неизбежен е изгревът на слънцето от изток. А няма изгрев без залез. Приливите / отливите също са неизбежни.
Освен видимите физични закони, които сме приели за даденост, тъй като са неизбежна част от живота ни, Природата се управлява и от невидими, „мета-физични” закони.
Те също са неизбежни.
Няма радост без тъга, няма светлина без тъмнина, няма нощ без ден, бедността е невъзможна без богатството, а щастието без нещастието не съществува.
Днес хората обичат да казват, че живеят в трудни времена. Това е, защото не са били свидетели на голямата чума в Европа, на ранно-феодалния деспотизъм и на Тунгуския метеорит.
Примерно.
Сега хората се натъжават, защото може да не съберат достатъчно парички за 25-тата вноска по джипа, за пътуване до другия край на планетата с цел коктейли на плажа посред зима или за покупка на нещо безсмислено скъпо, но модерно.
Със или без тяхното знание / съгласие, обаче, невидимите закони на Вселената продължават да действат.
А един от тях гласи, че няма как да спечелиш, без да загубиш.
И обратното.
Нормално е да се чувстваш леко подтиснат, ако бизнесът ти върви надолу заради кризата. Нормално е да си притеснен, ако работното ти място се клати като развален зъб.
Толкова е нормално, че чак е първосигнално.
97% от хората постъпват абсолютно първосигнално в 99% от ситуациите.
За да облегча работата на въображението ти, ще дам няколко примера:
Да благодариш за обида е реакция на осъзнат човек. Да се разсърдиш е първосигнално. Обидата е ценен урок, освен това – гаранция за предстояща радост или компенсация за изживяна радост. При всички случаи – неизбежна радост.
97% от хората ще се ядостат на 99 от 100 задръствания, в които попаднат. А можеха да използват така щедро подареното им време за разговор по телефона с близък човек, на когото все не им остава време да звъннат, защото са много заети. Можеха да премислят истински важните неща и да се запитат, примерно, дали точно сега са шастливи? Ако не, какво могат да направят по въпроса? Можеха да послушат музика, да използват бягството от ежденевния ритъм за релаксация. Какво общо имат задръстванията със законите на Вселената ли? Ами, случват се неизбежно в най-забързаните градове. И, неизбежно, в най-забързаните часове.
Съвсем първосигнално е да нахокаш някого за грешката му, особено ако имаш властови позиции над този човек. Като малък учех във френско училище. Говоренето в час не се толерираше, като във всяко училище. Непрекъснато заплашваха, че който говори отива при директора. Аз, понеже съм приказлив по рождение, а и бях най-новият в класа, при това – чужденец, имах честта първи да посетя кабинета на директора. Човекът, обаче, се оказа осъзнат, а не първосигнален. Вместо да ми направи забележка, да ме накара да почувствам вина или направо да ми „завърти сополите около врата”, както се изразяваше директорът на училището ми в България, той постъпи нетрадиционно: показа ми богатата си колекция от пощенски марки. Даде ми няколко и ми заръча да потърся с кого да ги обменя през голямото междучасие. Създаде ми ново хоби. Вече имахме общи интереси. Превърна се в мой приятел. И така, съвсем между другото, ме помоли да не преча на колежките му в час. Станах най-примерния ученик. Та, нали ако се разприказвах, щях да обидя приятел. Щях да наруша даденото на приятел обещание.
Горните примери имат за цел да ти покажат, че няма смисъл да реагираш първосигнално, след като си роден(а) осъзнат(а). Обратното е прахосване на милиони години еволюция от историята на вида ти. „Око за око зъб за зъб” може да звучи като епитафия на справедливостта, но Ганди правилно е отбелязал, че така все някога светът ще ослепее…
Затваряме голямата скоба и се връщаме на хората, които първосигнално изпитват нещастие заради липсата на кинти по време на криза.
Вече гледаме на тях с друго око, сигурен съм.
Ако пазарът не плаща за твоите стоки / услуги, значи нямаш нужда от този пазар. Ако губиш / вече си загубил работа, значи нямаш нужда от тази работа. При всички случаи трудностите днес ще доведат до положителен резултат утре. Най-малкото, казвал съм го и преди, кризата ти върна свободата, която се опита да продадеш за жълти стотинки. С тях имаше намерение да купиш някакви вещи, които трябваше да те направят щастлив(а). В замяна беше готов(а) да играеш роля, която не харесваш и въобще – да жертваш свободата, таланта, времето, а понякога дори и достойнството си. Да правиш компромиси.
Е, сега кризата безкомпромисно те натиска в ъгъла. Дава ти нов шанс. Връща ти свободата насила. Можеш да се натикаш обратно в досегашната схема, ако искаш. Но можеш и да последваш някаква мечта. От теб звиси. Предимството на ситуацията е, че човек, изтикан до ръба, няма какво да губи. Сега си по-силен /силна от всякога! Моментът е изключително подходящ за хващане на божествените топки.
Дръж ги здраво, моля те, но не стискай прекалено!
Защото аз съм Бог.
Както и ти.
Още един от неизбежните закони на Вселената.
Ако харесваш тази публикация, има голяма вероятност да харесаш и последната ми книга: „Душа назаем“. Можеш да изтеглиш безплатно съдържанието оттук или да поръчаш хартиено копие (с автогаф) оттук. Доставката е безплатна за територията на България.
Писателският блог на Тишо 
Помогни си сам, за да ти помогне Господ.
Коментар от Сирма — декември 14, 2009 @ 3:51 pm
Вярно е енерджайзър 🙂 Както е казал Христос: „Който има очи – да гледа; който има уши: да слуша“. Дано повече гора те разберат!
Коментар от Майк Рам — декември 14, 2009 @ 4:02 pm
Аз мисля, че гореописаното е абсолютно вярно. Но искам да те попитам Тишо, какво ще кажеш за хората, които изпитват нещастие не заради липсата на кинти по време на криза, а заради липсата на възможност да си ги изкарват с това, което им доставя удоволствие. Защото то не е първосигнално на пазара в момент на криза, разбирай не става за ядене…
Коментар от Цветанка — декември 14, 2009 @ 6:29 pm
Хубав текст.
Невинаги става, както в мечтите, обаче. (Въпреки това, не пречи да се мечтае).
Понякога се случва най-обикновен глад и сметки да те притиснат в ъгъла така, че забравяш за всичко останало…
Коментар от Michel — декември 14, 2009 @ 6:40 pm
@ Цветанка: А какво ще кажеш, ако се окаже, че не точно това са нещата, които им доставят удоволствие? Тази възможност съществува, нали? Човек никога не знае…
@ Michel: Мечтите са начин за губене на време. Приятен начин. Сега обаче трябва да се действа.
Коментар от asktisho — декември 14, 2009 @ 11:30 pm
Статията ми сили да повярвам, че всичко ще се нареди така, както го искаме – стига само да поискаме да го направим 🙂
Коментар от Sunny — декември 15, 2009 @ 12:10 am
Браво! Уж го знаем, а е трудно да не реагираме първосигнално, поне понякога. Важното е винаги да има такива спасителни нишки като твоя текст, като мисълта за онкоболните деца в болницата по празниците и др. подобни. Тогава веднага осъзнавам осъзнатата истина – че сме щастливи, богати и имаме винаги точно толкова, от колкото се нуждаем в момента… Много гот, нали?:)
Коментар от Милена (Меми) — декември 15, 2009 @ 10:27 am
Доста хора ще надигнат глава, след като четат такива неща! Доста мотивиращо! Браво пич!
Коментар от Димитър Н. Митев — декември 15, 2009 @ 11:23 am
@ Димитър: Мерси много! Аз лично съм на мнение, че един промил практика струва повече от всичката теория на света, но нищо не пречи човек да споделя гледни точки и още по-хубаво е, когато има смисъл да го прави. Един да „надигне глава“, ще считам текста за достатъчно успешен. Силно вярвам в това, което пиша. Тези процеси неизбежно засягат и мен.
@ Милена: хората цял живот се стремят към просветление, без да се замислят над факта, че може би вече са просветлени, щом са се родили. Това е естественото състояние на човешкия индивид. Грохотът на цивилизацията, нeйните транспортни мрежи, недоспиването, стресът, силните емоции, които предлага в готов вид, пристрастяванията към удоволствията и зависимостта от крайностите, груповият натиск върху индивида, очакванията на другите, споделените, но чужди мечти, към които се стремим, всичко това ни пречи да останем в тишината и да чуем себе си, да се върнем към онова изконно състояние на просветеност, в което сме създадени. Затова смятам, че имаме много да учим от децата, а не те – от нас.
@ Sunny: светът не започва от границите на кожата ни. Между нас и света няма граница – едно твърдение, което логиката много трудно приема. Но ние се „отпечатваме“ върху реалностите около нас и това е дори по-реално, отколкото можем да си представим. Без волеви действия, обаче, не става. Силата на мисълта променя твърдата реалност чрез силата на ума, двете ръце и двата крака 🙂 Мисълта, вибрацията, емоционалното състояние, нагласите – тяхната роля е да създадат подходящите условия. Другото също зависи от нас – този път от нашите действия или бездействия, а не толкова от мислите и нагласите ни. Както виждаш, абсолютно всичко зависи от нас 🙂
Коментар от asktisho — декември 15, 2009 @ 11:42 am
Статията е чудесна.Всичко,което прочетох ми се върти от известно време в главата,но не бих могла да го пресъздам толкова добре и толкова позитивно и мотивиращо.
Коментар от Благовеста — декември 15, 2009 @ 1:17 pm
Статията е чудесна,много силна,много позитивна и много мотивираща.Истинско удоволствие.
Коментар от Благовеста — декември 15, 2009 @ 1:21 pm
Вселената е пълно с чудатости
http://www.turtleofthechess.com/vote/
Коментар от Емилия — декември 15, 2009 @ 3:31 pm
В средновековието се ходи на клада за такива приказки. В наше време е повод за размисъл. Аз си изгубих работата, затова говоря от личен опит.
1. Не съм се страхувал от това
2. Не търся друга засега. Бях забравил колко малко ми е нужно, за да оцелея. И колко много ми липсваше свободно време, лукс за последните 50-тина години.
3. Сегашният ми момент е един от най-щастливите в живота.
4. Ако Рейгън не го бяха изгонили (от Warner Brothers май беше) – нямаше да стане президент.
Целият ти блог е пропит от тази нишка, която между другото и аз споделям. Нямам дар-словото като теб. Но на практика в момента реализирам една своя отколешна мечта. Пак свързана с работа, но за разлика от стените на офиса и Гъзопреклонничеството към Началството… Може и да се получи така, че да скъсам завинаги с клишираното ни съвремие. А може и да не се получи. Досега не набрах смелост да напусна „РАБОТА“ Единственото нещо, за което съжалявам.
„По-добре да съжаляваш за нещо, което си направил, от колкото за нещо което не си посмял.“ Цитат. Не трябва да се възприема буквално. Имам обаче подозрение, че мнозинството от хората, които се чувстват свободни са доволни от Кризата. Защото се връщаме към нормалното състояние. Потребителското общество и мислене винаги съм смятал за болестно състояние. Купи-хвърли – подкрепи Икономиката. Наведена главица пред висшестоящата ти наведена главица. Безкрайна колона от лакти и задници!
Цял живот!
линкът вече става класика:
http://skromni.virtualave.net/cgi-bin/article.pl?econo&37
Коментар от Rabin — декември 15, 2009 @ 5:21 pm
@ Rabin: караш ме да въздъхна облекчено, че не съм единственият луд, който намира „кризата“ за нещо положително. Тя не е задължително хубава или лоша, аз дори мисля, че е мащабна групова халюцинация, но да не се отклоняваме от темата :)) Просто върху един и същ процес може да има всякакви гледни точки – коя от коя по-различни. България е населена от песимистичен народ, който заби само на отрицателната гледна точка – съкращенията, орязването на заплатите, увеличаването на лихвите, спадането на износа. А забрави за възможностите, за новооткритата свобода, за бизнес нишите, които се отварят, за отслабването на конкуренцията, за подобряването на РЕАЛНИТЕ икономически показатели и т.н. Мерси, че сподели личния си опит!
@ Благовеста: благодаря!
Коментар от asktisho — декември 15, 2009 @ 7:34 pm
Любима тема! Разказана по вдъхновяващ начин.
Според мен е адски вълнуващо от време на време да експериментираш и да постъпиш по нетипичен за теб начин или да погледнеш на ситуация от друг ъгъл. Да забелязваш интересни подходи, които имат други хора към нещата. Да ги пробваш. Нека не свикваме с „the same old me“, а напротив – да вярваме, че можем да продължаваме да се променяме. Та нали това е същината на човешките способности.
Коментар от seasons — декември 15, 2009 @ 8:23 pm
Спомних си един стар анекдот.
В стари времена наемал чорбаджията ратай. Обяснява му: „ще работиш от изгрев до залез, ще те храня и по Димитровден ще получиш 5 пари и чифт нови потури и цървули.”
„Бива” – рекъл ратая – „ама ляба кой ще дава?”
„Нали ти казвам – ще те храня и…”
„Това разбрах! Ама ляба кой ще дава не каза”…
Та и аз – хареса ми и всичко разбрах, ама ляба кой ще дава докато се къпя в щастие? Щото май малко са хората, които работят само за „някакви вещи”… 🙂
Коментар от Графът — декември 16, 2009 @ 1:40 pm
@ Графът: много хубав и смислен коментар, Графе! Въпросът ти е съвсем логичен, но ние виждаме, че разчитайки единствено на логиката, от векове повтаряме едни и същи грешки. Логически, историята би трябвало да предотвратява грешките от миналото. Практически, тя не само не ги предотвратява, но дори ги вдъхновява за нов живот. Та, относно „ляба“. Бъди сигурен, че ако наистина „се къпеш в щастие“ лябът е само един от многото положителни странични ефекти, които идват сами. Проблеми с ляба имат по-скоро музикантите, принудени да работят като счетоводители, а не хората, при които разумът и душата, логиката и интуицията работят в синхрон.
Коментар от asktisho — декември 16, 2009 @ 1:58 pm
Практически сте прав за историята. Но да не вменяваме грях на логиката – освен извода как трябва да бъде на теория, тя прави и друг, „коригиращ” извод – човешката памет е устроена да игнорира неприятните спомени и усещания за да не се срутва човек. Затова е нормално да се забравят и повтарят грешките.
Добре, че споменахте музикантите – подсети ме да Ви разкажа нещо, което има отношение към темата.
За овладяване на един музикален инструмент се изискват години упражнения по доста часове на ден. Голяма част от тях са технически, монотонни и изискват чисто механични еднообразни движения на пръстите. Дилема: или ще тъпееш години по час-два дневно, или ще зарежеш и винаги ще страдаш от чисто техническа невъзможност да изявиш докрай музикалността си.
Дилема, ама музикантите я направили трилема – що книги съм прочел докато пръстите ми изпълняваха до-ре-ми-ре, до-ре-ми-ре…
П.С. Това, за положителния страничен ефект, много ми хареса. Остава и чорбаджията, дето дава хляба, да го хареса… 🙂
Коментар от Графът — декември 16, 2009 @ 8:01 pm
@ Графът: „Остава и чорбаджията, дето дава хляба, да го хареса…“ В Библията пише да не мислим какво ще ядем утре, защото има кой да ни нахрани, а в Корана пише за сложните географски взаимоотношения между Мохамед и планината :). Ако чорбаджията не дава хляб за талант, значи човек сам трябва да бъде чорбаджия на таланта си! И да не мисли за хляба утре…като птицата в небето. Една птица може да умре от глад само ако е затворена в клетка.
Коментар от asktisho — декември 16, 2009 @ 8:39 pm
Много яко! Последните две изречения на коментара…
Коментар от Милена (Меми) — декември 16, 2009 @ 11:32 pm
Много добра статия! Браво 🙂
Коментар от beasta — декември 18, 2009 @ 1:53 am
@ beasta: благодаря! Дано да има и смисъл в написането й, защото целта ми в случая съвсем не беше да демонстрирам „красота на изказа“ 🙂 Ситуацията е такава, че сега повечето хора у нас са поставени в положението на Барон Мюнхаузен от блатото. Има само един правилен изход. И той е различен за всеки. 🙂
Коментар от asktisho — декември 18, 2009 @ 3:32 pm
Ооо, има много смисъл в написването на статията, остави обикновената поучителност – тя събъжда за действия 🙂 доставя ми истинско удоволствие да те чета!
Коментар от Yang — декември 19, 2009 @ 11:11 pm
@ Yang: удоволствието е взаимно! 🙂
Коментар от asktisho — декември 20, 2009 @ 12:46 am
Много хубави мисли. Отново в любимия ми саркастичен дух 😛
Въпреки че като цяло съм съгласен напоследък си мисля че за добро или зло това с което разполагаме в момента в една или друга степен е заради същата система на която изтъкваме критично грешките. Един вид другата страна на монетата, но пък и импулса който ще ни тласне да погледнем по друг начин на нещата.
Проблема в момента е че технологията започна да се развива по-бързо отколкото им се иска на финансовите институции поради това че не излиза сметката. Няма как да продадеш топ технология с прекалено високата й цена. Никой не би инвестирал в максимална ефективност по тази логика.
Ако приемем че това е неизбежно да се случи, то е логично все повече хора да остават без работа и съответно те да изгубят потребителската си сила. Това е още една причина поддръжниците на капитала да се опитват изкуствено да запазват работните места поради липсата на достатъчно платежоспособни потребители.
Да не говорим че и нагласата на хората някак си не говори че са готови да надрастнат паричната система 🙂 Дано няма прекалено много насилие само 😉
Коментар от deflax — декември 20, 2009 @ 2:56 am
@ deflax: Ох, и аз се надявам на същото. Бях писал в една статия преди време за предстоящата глобална хиперинфлация в долари, която ще нулира всички дългове и спестявания, за да може икономиката отново да сработи, започвайки на чисто. Там основното ми притеснение беше, че хората няма толкова философски да приемат загубата на доживотните си спестявания и може да се хванат за гърлата. Вчера пък гледах най-песимистичния документален филм евър – казва се „Collapse“. В него обясняват как дори златото вече не е подходяща инвестиция за това, което предстои, защото освен че е скъпо, не става за ядене. Който искал да оцелее, трябвало отсега да се запасява със…семена. Това била валутата на утрешния пост-апокалиптичен ден. Успокоява ме единствено мисълта, че колкото и аргументирани да са доказателствата във филма, те могат да бъдат изведени само по логически или математически път. А логиката, както знаем, не е всичко. Има други сили, които ще се намесят, защото хората стават все по-осъзнати. И самостоятелни. „Пробуждането“ е свързано с процеси като разбиране на собствената пълна отговорност за всичко, което се случва в живота ни и отказ от търсене на външни причини за страданията, които си причиняваме сами. Само в математиката две и две прави четири. В живота обикновено прави пет и нагоре 🙂
Коментар от asktisho — декември 20, 2009 @ 5:36 pm
взаимно, в смисъл… ти четеш моите teenager-ски драсканици?! още повече ми харесваш вече 😀
Коментар от Yang — декември 20, 2009 @ 8:55 pm
@ Yang: в смисъл, да – следя блога ти от близо година. За мен представлява чудесна възможност да видя какво се случва в главите на следващото поколение – това, което идва директно след моето. И съм обнадежден от видяното. Ако ми позволиш само една малка забележка – гледам, че повечето ти заглавия са на английски, а повечето текстове под тях – на български. Така става невъзможно за едноезичните хора да те разберат. Представи си да четеш статия, която не можеш да разбереш как се казва. Или да гледаш едно интересно заглавие, но да не схващаш „йероглифите“ под него. :))
Коментар от asktisho — декември 20, 2009 @ 10:04 pm
Неправилно е да постъпваш първосигнално в първосигналното време, всичко зависи от способността ти да осъзнаваш метафизичното, а тя не е вродена. Повечето хора се отчайват, защото са свикнали да не им е добре. Вярно е, че „хубавото“ не е даденост, но както каза ти това са само примери.. в реалния живот не са властващи нито правилата нито изключенията.. всичко е вариращо, затова е невъзможно да се дават определения.. факт е,че щастието не зависи толкова от парите, но зависи и от тях.. Ако си по средата ще изплуваш.. Но ако си на дъното шансовете ти са твърди малки и колкото и да си мотивиран без спасител.. ще се удавиш и толкова. И тъй като едва ли съм вникнала и разбрала думите ти, ще избързам да напиша, че… ги харесах много 🙂
Коментар от sunny — декември 21, 2009 @ 1:37 pm
Мерси, sunny! На мен пък много ми хареса: „в реалния живот не са властващи нито правилата нито изключенията.. всичко е вариращо, затова е невъзможно да се дават определения.. “ 🙂
Коментар от asktisho — декември 21, 2009 @ 6:19 pm
“97% от хората постъпват абсолютно първосигнално в 99% от ситуациите.“.Eto na tezi 3% koito ostavat raz4ita vselenata,hubavo bi bilo da se obarnat procentite,moje bi togava zemqta naistina bi bila rai.:)Pozdravleniq,mn dobra statiq.
Коментар от Margarita — декември 21, 2009 @ 9:40 pm
Мерси за градивната забележка, обаче си имам аргумент – в доста случаи заглавието е цитат от песен и според мен не върви да го напиша на българески, но … има компромисен вариант – преводче отдолу 🙂 другата опция – да пиша изцяло на английски засега ми се струва невъзможна, на немски никой няма да разбере… сложно стана 🙂 радвам се, че си обнадежден, но малко ще те разочаровам – типове като мен (не, не се взимам прекалено насериозно, просто виждам разликата в мисленето) са почти изключения… айде стига сме спамили под хубавата публикация и ако може… и ти коментирай моите „драсканици“, ще ми бъде приятно 🙂
Коментар от Yang — декември 21, 2009 @ 9:41 pm
Адмирации от мен също, отново сте супер точен. 🙂 Казано от мен сигурно Ви звучи странно, но на 31.12.2209 случайно поднах на блога Ви(търсейки картинка в гугъл) и до сега(въпреки махмурлука и купоните 🙂 ) успях да прочета почти всичко, от създаване до тук. Та, това ми е първия коментар… 🙂
Искам да Ви поздравя за това с което се занимавате, много рядко чета дълги текстове с постоянен интерес до самия им край. Нещо което изпитвах при четенето на всички ваши творби, но най-най си остава гледната точка която имате. Изключително доволен съм, че открих и преоткрих отговорите на доста от въпросите си във вашите текстове. Най-интересни ми бяха темите за силата на съзнанието и мисълта.
Набор 92 съм, живота е пред мен… въпроси много, отговори малко. 🙂
С удоволствие очаквам още от Вас, за да продължа да научавам неща от една рядко срещана гледна точка към света.
Поздравления и успех!
Коментар от Александър А. — януари 2, 2010 @ 10:54 pm
@ Александър А: Благодаря за куража и за подкрепата! Вашето мнение е изключително важно за мен, тъй като целта на този блог е преди всичко споделеното знание. Желая Ви една много красива нова година и се радвам, че макар и от разстояние ще мога да бъда част от нея 🙂
Коментар от asktisho — януари 3, 2010 @ 8:06 pm
[…] сега, в разгара на „кризата”, просперитетът може да се види и пипне най-лесно. Може […]
Pingback от Проклятието на щастливеца « Писателският блог на Тишо — април 12, 2010 @ 12:36 pm
Докато четох се сетих за следното ,,Плачех, че нямам обувки докато не срещнах човек без крака,,
Коментар от silvia krusteva — ноември 11, 2010 @ 1:22 pm
Чудесно! Харесва ли ти „Плачех, че нямам крака, докато не срещнах човек без обувки“ ? 🙂 Все същото е за мене. Просто въпрос на гледна точка. И вглеждането в гледната точка е там, където нещата се усложняват… N’est ce pas?
Коментар от asktisho — ноември 12, 2010 @ 2:42 am
Казват, че отнема минута, за да срещнеш специален човек, час за да го оцениш, един ден за да го обикнеш и цял живот, за да го забравиш :). Това е по повод на личния пример с директорът на френското училище, който е поредното доказателство, че човек подражава на делата, а не на словата…
Криза? Май е само в главите на определени „избраници на съдбата“ и пресата.
Наскоро прочетох няколко „пожелания“, и ще си позволя да ги споделя:
Желая ти достатъчно слънце да осветява живота ти. Желая ти и достатъчно дъжд, за да цениш слънцето повече.
Желая ти достатъчно щастие, за да държи Духа ти жив. Желая ти и достатъчно болка, за да цениш повече малките радости в живота си.
Желая ти достатъчно печалби, които да те задоволят. И достатъчно загуби, за да цениш, онова което имаш.
Нека всеки ги тълкува според възгледите и нагласите си за живота…
P.S. Много силно есе! 🙂
Коментар от Maya Sirakova — март 3, 2011 @ 11:23 am
Чудесен материал 🙂 Преди години някой беше писал, че „трябва да постигнем за няколко години това, което другите са постигнали за един век“… От това добро пожелание са изминали няколко десетилетия… Резултата? Ясен като бял ден 🙂
Какво пък?
Всяко зло, за добро 🙂
Още един вселенски закон: Потъването към дъното е винаги групово,
а изплуването от дъното нагоре – винаги индивидуално 🙂
Не че е лошо или добро… Просто е!
Коментар от Димитър — ноември 2, 2014 @ 9:20 pm