Гответе се за ACTA

След като писахме за PIPA-нето на SOPА-та, което може има непредвидими последствия (най-малкото – преждевременни), дойде време да си поговорим и за ACTA.

Може да не сте готови за ACTA, може да не го искате, но някои хора, така или иначе, вече са готови за вас и ще ви го приложат. Без да питат!

Дето се вика: „Нямам нужда от секс. Държавата ме люби всеки ден“

Е, това беше в добрите стари времена, в романтичните години!

Сега вече имаме истинска оргия! International, cross-cultural, interracial, forced, non-consentual gang-bang, при закрити врати, starring: държавата, SEO-тата на няколко големи компании и правителствата на повечето „цивилизовани“ страни по света.

Явно шепа хора на тази планета са решили, че стотици милиони потребители, обикновени граждани и малки бизнеси просто ще си свалят гащите, ще ги оставят да си правят каквото са си наумили там, в тъмната стаичка, малко преди ACTA, при закрити врати, и дори няма да се опитат да възразят.

Интересно, защо има наказания за изнасилвачи, които са посегнали върху един-единствен човек еднократно, а няма наказания за политици и юридически лица, които системно се опитват да изнасилят…цялото човечество?

Шистовият газ може да ни се размина временно, но все още има компании, които се опитват да отровят същата питейна вода, само че от другата страна на румънската граница…

SOPA-та може да я сложиха временно на спирачки зад океана, но как ви звучи да влезете в затвора за това, че качвате в ютуб видео от домашното си парти, да речем, на което гостите ви слушат радио? Без разрешение от носителите на авторските права за песните, които се излъчват по това радио?

Как ви звучи? А?

Според мен трябва да се прибавят още 200 тояги на голо, публично, пред паметника на Цар Освободител, отсичане на едната ръка и вадене на едното око…или поне отрязване на двете уши. Ще ми слуша музика без авторски права! Че и в ютуб ще ми качва! Какво като е фон? Какво като радиото си е платило, за да ги излъчва тези песни? Излъчило ги е еднократно! Само за това си е платило! Разпространение на пиратско съдържание! Затвор, глоба, осакатяване, каторга и продаване на половината семейство в робство! Без право на замяна!

Говорим не за закон, не за кодекс, не за решение на конгреса на една единствена страна, била тя и най-мощната в света, говорим за между правителствено, над-национално споразумение! Такива споразумения обикновено са с предимство пред местното законодателство. Лошото е, че България вече го подписа. Ти и аз вече сме със свалени гащи.

Но, да станем сериозни. Има доста байтове по темата.

Целта ми не е да досаждам, нито да преразказвам, нито да обобщавам, не се опитвам да ви убедя в нищо.

Както виждате, дори нещо се лигавя.

Но съм събрал парчета информация, които са удобни, бързи, лесни са за смилане, важни са, предлагат различни гледни точки (граждански, експертни, журналистически, административни, политически, правни), всичките са по темата и всичките са актуални.

Предлагам ви ги накуп. Изводите си ги правете сами. Накрая има линк към петицията, предназначена за Европейския парламент, която НЕ НАСТОЯВАМ да подпишете. Може пък да ви харесва да участвате в international, cross-cultural, interracial, forced, non-consentual gang-bang. Знам ли? Разни хора – разни идеали!

Юруков много хубаво е резюмирал нещата. Предложил е две парчета видео накрая, плюс линкове към външни статии, съдържащи допълнителна информация. Докато все още е разрешено…

Тук е мнението на експерта по медийно право Нели Огнянова, която отдавна дълбае по въпроса в нейния блог и следи нещата отблизо. В няколко последователни поста.

Официалната позиция на Европейската Комисия 

Официалната позиция на Министерски съвет на Република България 

Официалната позиция на Пейо, който докладва, че докладчикът на ЕС за АКТА е подал своята оставка.

Плюс няколко статийки на английски:

Forbes:  Ако мислите, че СОПА-та беше лоша, само чакайте да се запознаете с АКТА!

International Business Times:  Акта срещу СОПА-та. Пет причини защо АКТА е по-страшна заплаха за свободата на интернет

European Digital Rights:  Пет кратки брифа в по една страница за обощение на най-важното по въпроса

Подписката, която ще бъде внесена в Европейския парламент.

Първоначално идеята на организаторите беше да съберат 500 000 съмишленици. После промениха целта на 750 000. Вече са събрали близо един милион. Когато цъкнеш върху линка сигурно ще са повече. Обещават да внесат подписката в Европараламента по „впечатляващ“ начин. Сайтът им също е доста впечатляващ – виждаш хората, които се включват от цял свят, буквално всяка секунда. Видях и моето име да минава през списъка, придружено от българското флагче.

Тихомир Димитров

 

 

PIPA-й SOPA-та и ще разбереш откъде извира животът

Но си дръж устата затворена, че вкусът никак не е приятен.  Поне залепналите клепачи се оправят лесно – трябва ти само чиста водичка. А, като не е вече чиста, все още имаш една SOPA под ръка, с която да се забършеш.

Не мога да разбера защо интелигентни хора, които уважавам, бъркат очевАдния, по детски елементарен и твърде наивен за „разгадаване“ лобизъм на един чуждестранен дипломат с националния интерес? Още по-трудно ми е да разбера как тези хора успяват да видят знак за равенство между частния корпоративен интерес и морала? И защо се говори само за американските компании, които искат да пробиват, а не за руските, които също искат да пробиват? И как толкова лесно се става зомби? Нали уж живеем в света на информацията?

Имам няколко конкретни въпроса:

1/ Точно върху най-качествения чернозем в света ли трябва да разкарваме камиони, да разполагаме тежка строителна техника и да съхраняваме отпадъчни води?

2/ Точно в най-гъсто населения район на страната ли трябва да го правим?

3/ Точно в разломи с богат сеизмичен потенциал и богата земетръсна история ли трябва да дупчим на километри дълбочина и да разбиваме подземните пластове?

4/ Ръждясалите варели край Тюленово харесват ли ви как изглеждат? Чисто естетически? А искате ли в равнината да „изникнат“ и газови сонди?

5/ Точно в района с най-голям недостиг на вода ли трябва да се използва технологията с най-голям преразход на вода?

6/ По-страшна ли е енергийната зависимост от хранителната и водната зависимост?

7/ Колко време можете да изкарате без ток (газ) и колко – без вода?

8/ В началото на 21-ви век ли ще се връщаме към „кафявата енергетика“?

9/ Една суперсила по-страшна ли е от друга? По време на Кубинската криза и двете изглеждаха супер страшни. Бяха еднакво готови да унищожат света. От страх и от глупост. Добре, че правителствата на националните суперсили не са „последната инстанция“ на тази планета.

10/ Единицата прилича ли ви на най-голямото число в поредицата от едно до десет? Защото толкова печели хазната, в процентно отношение, от добивите на чуждестранния инвеститор. Ако не и по-малко. И не, не си мислете, че ще забогатеете от това, че притежавате земя над някакви находища. Притежавате само педи почва по закон. И те ще ви бъдат отнети на цени, каквито една частна чуждестранна компания реши. Не без „помощта“ на държавата.

11/ 500 лева на месец звучат ли ви като просперитет? Защото точно толкова са „добрите“ заплати в Добричко, където чуждестранните инвеститори ще „удавят“ населението в доходи, разкривайки нови и нови работни места. А те за това са чуждестранни и за това са инвеститори – защото си правят сметката и не намират за необходимо да плащат повече от максимално приетото в територията, на която работят.

12/ Трябва ли в един пренаселен свят, който все повече закъсва за храна и вода, да играеш на покер със сигурните си източници на храна и вода, и да ги залагаш „на тъмно“ срещу предполагаеми източници на мръсна, невъзобновяема, потенциално опасна за екологията енергетика?

Не съм гласувал за това правителство, но вярвам, че след забраната на ГМО, забраната за проучване и добив на шистов газ ще остане едно от най-мъдрите политически решения в българската история, независимо от правителството, което ги е взело. Една крачка в страни от лудостта на съвременния свят. И една крачка напред. А защо няма значение правителството, което ги е взело ли? Ами, защото всички правителства са задължени да пазят националния интерес и да охраняват здравето / безопасността на своите съграждани. Задължени са с клетва да го правят, задължени са и по закон. Затова им плащаме.

Що се отнася до SOPA-та, която така неразумно я PIPA-т зад океана в момента и, която има опасност да опръска клепачите на най-страстните участници в „играта“, ше ви кажа: „не пикай срещу вятъра!“ – една древна, изкушаваща със своята дълбочина и проникновеност мисъл, обединяваща цялата човешка мъдрост.

Като автор, аз лично не изпитвам необходимост да ми ограничават правата за споделяне със света, та да ме „опазят“ от кражби. Гледам с подозрително око на всеки, който се опитва от нещо да ме опази, било то енергийна зависимост, било то – компютърно пиратство, без да съм го питал и без да съм го умолявал изрично за целта.

Като собственик на богато авторско съдържание, силно уязвимо към пиратство, аз се присъединявам апела на един много по-известен автор от мен: „Пирати по света, обединявайте се!“ Какво толкова? Най-много книгите ми да станат по-четени. Мислите ли, че така ще стана по-беден? Не, с 10 000 читатели ще стана точно десет пъти по-богат, отколкото с 1000.

И, не, искам никой да ме „пази“. Не искам никой да ми обяснява как благодарение на неговата намеса, подкрепена от частни корпоративни интереси, ще стана по-богат.

И няма как да не ми прави впечатление, че цялата тази съвременна човешка лудост, барабар с масово насажданата истерия за обедняване, наречена „глобална икономическа / дългова / финансова криза“ идват от едно и също място. И точно хората, които са представители на това място, поне официално, се опитват да ми обясняват как правят всичко възможно, за да стана по-богат.

Thank you, but no – thanks!

Не пикайте срещу вятъра.

Който PIPA SOPA-та рано или късно разбира откъде извира животът. И посяга към мокрите кърпички, за да си почисти клепача. Има сигурни доказателства за това. Сигурни, сигурни доказателства…

Тихомир Димитров

Крепост в средата на Средиземно море

Местоположение

Местоположението е това, което прави Малта уникален остров. Намира се в средата на Средиземно море, по чиито брегове от хилядолетия изгряват и залязват могъщи империи. Това прави острова привлекателен за контролиране на цялото море и, през не малка част от човешката история, на цялата съществуваща цивилизация.

Малтийският архипелаг се състои от три острова, подредени по големина: Малта, Гозо и Комино. Третият е необитаем. Намират се южно от северозападните брегове на Африка, където морето мие бреговете на Тунис, Алжир и Мароко. Това подсказва, че влажният средиземноморски климат тук означава безпощадно слънце през лятото и лепкава жега, но през зимата островът е един малък рай, където можеш да избягаш от европейските преспи и заледявания.

Средна температура от около 15 градуса, чести, но слаби превалявания, изобилие от слънце и чист морски въздух – това може да очаква туристът от Малта през зимата.

По документи малката държавица е част от Европейския съюз, но реално се намира върху Африканската континентална плоча. Близостта на двата континента далеч под повърхността на морето е причината за сериозни трусове в миналото, които са успявали да разрушат дори дебелите зидове на средновековните крепости върху острова. Това, обаче, не намалява популярността му в очите на различните завоеватели и мореплаватели.

История

Историята е това, което прави Малта изключително популярна. Тя, от своя страна, се дължи на местоположението, а без двете тук нямаше да има богата островна държава, a само голи камънаци, изложени на вятъра и прибоя.

Историята за Малта е всичко. Учените все още не знаят откъде са дошли първите заселници, с примитивните си лодки, доплавали тук преди повече от 7000 години. Оставили са култови комплекси, по-възрастни от Стоунхендж. За матриархалното устройство на тяхното общество говори популярната каменна статуетка на жената с дебелите бедра, която символизира Богинята – майка или култа към плодородието на Майката – земя. Намерени са още доста артефакти, които свидетелстват за големия културен напредък на неизвестната праисторическа цивилизация. Никой не знае как се е затрила тази цивилизация, нито къде е отишла, след като е напуснала острова. Предполага се катаклизъм от някакъв вид: суша, земетресение или наводнение.

После дълго време островът пустее. През 800 г. пр. н.е го посещават финикийците, които си устройват колония тук. Близо 300 години авторите на кеша си живеят като царе на острова, необезпокоявани от никого, защото са единствените смели мореплаватели на своята епоха,
дръзнали да напуснат плитките крайбрежни води и да стигнат чак до западните атлантически брегове на Африка и днешна Испания, преплувайки цялото Средиземно море по дължина. Естествено, архипелагът им идва „дюшеш” точно в средата на маршрута – идеалното място за  почивка, за товарене и разтоварване на корабите, за прегрупиране на стоките по различни търговски маршрути и така нататък.

С това, обаче, мирните години на Малта приключват. През 480 г пр.н.е островът е окупиран от флота на Кратаген, а след пуническите войни на
него стъпва  безкомпромисният сандал на Римската империя, който успява да заобиколи цялото Средиземно море и римляните не случайно го наричат „Маре Ностро”, демек: „нашето си море”. Архипелагът е под римска власт от 218 г. пр.н.е до 395 г. сл.не.е, когато, съвсем логично, тук се настаняват пратениците на Византийския император.

През 60-та година от Новата ера апостол Павел пътува по море към Рим, но буря изхвърля кораба му на малтийския бряг. Всички членове на екипажа оцеляват след жестокото корабокрушение, а местните рибари, на които попадат, се оказват гостоприемни хорица. Напалват им огън, за да се сгреят и изсушат след неприятната ситуация. Докато хвърля съчки в огъня, една от тях се раздвижва и апостолът се оказва с пепелянка в ръка, която не може да отлепи от дланта си. След като най-после успява да тръсне влечугото в огъня и моряците, и местните са убедени, че с Учителя е свършено, но Апостол Павел се оказва без ухапвания по ръката и това чудо кара местните да го приемат за пратеник на Бог.

Няколко месеца той проповядва на острова и по чудотворен начин лекува населението на Малта. Успява да изцели дори бащата на римския губернатор, който става християнин, след като вижда чудото с очите си. С това делото на апостола тук е приключено и от тогава до днес, вече близо 2000 години, Малта е крепост на християнската вяра.

Византийците са изтласкани от сарацините, които през 870 година превръщат мястото в арабски рай. Противно на всеобщите очаквания, арабите носят със себе си високо развита цивилизация, писменост и култура. Близо 200 години управляват острова в мир, като наблягат предимно на риболова, търговията и земеделието. Открити са множество средновековни  рационализации в аграрния сектор, които далеч изпреварват постиженията на западната култура от това време. Вечен спомен от сарацините е и малтийският език. От екскурзоводите разбрах, че той е много близък до ливанския и други арабски езици. Писмеността, обаче, си остава на латински, религията също не търпи изменение. Малта мирише на Алжир, където съм прекарал част от детството си, но вместо „Алах Уакбар” под небето се носи звънът на камбани.

През 1090 година на острова пристигат озлобените, тежко въоръжени нормански рицари, които изпепеляват всичко арабско и налагат със сила европейските средновековни порядки на местното население. Те включват строго йерархична феодална система, донесена от континента. Появяват се първите местни благородници. Развиват се занаятите. Изкуството и търговията процъфтяват. Ражда се средновековният град. На площадите весело се редуват всенародни пирове с жестоки екзекуции, надвикват се шарлатани и търговци от цял свят. Така Малта окончателно става част от културата на Стария континент.

През следващите няколко столетия архипелагът попада в ръцете на различни дворове и европейски династии, на които не им пука особено за него. Заети с междуособици и дворцови интриги, те го подаряват, купуват, наследяват и разменят помежду си, без да се интересуват какво точно се случва там. А там се случва обичайното за средновековна Европа – шепа благородници придобиват всички имоти, блага, земи и оръдия на труда, плюс цялата политическа власт, превръщат простолюдието във феодални роби, затварят се зад дебели крепостни стени и дори започват да претендират за някаква автономия пред Европа. Тая работа, обаче, няма как да стане без одобрението на мастит европейски монарх или феодал, тъй като по документи островът продължава да е част от „портфолиото” на някой континентален земевладелец.

В крайна сметка, Малта се оказва под контрола на сицилианския владетел, който пък е васал на небезизвестния испански монарх Чарлз Пети. Тоест, Малта официално вече принадлежи на Испанската колониална империя през 16-ти век. Горе-долу по същото време рицарите-хоспиталиери от Ордена на св. Йоан били изхвърлени позорно от последното си убежище на о-в Родос, след като изгубили кръстоносния поход и, подгонени от турския султан, непрекъснато врънкали европейските монарси да им дадат някакво парче земя, на което да се установят.

Така през 1530 година тук идва орденът на св. Йоан, с благословията на Чарлс Пети,  по-известен като император на Свещената римска империя. От рицарите той изисква  символичен наем за острова – по един сокол на година. След няколко десетилетия в Малта пристига и добрата стара Инквизиция, която развива неприятния навик да наказва само местните с публично бесене, бичуване и унижения, докато рицарите плащат единствено глоба, ако нещо се издънят.

От строители на болници и покровители на бедните, хоспиталиерите сe превръщат в един от най-добре организираните и тежко въоръжени ордени през Средновековието. Немалка роля за това изиграват и Кръстоносните походи. Естествено, от всичко печели най-много католическата църква, която забранява на рицарите да се женят и да имат деца по съвсем комерсиални причини. Всички произлизат от богати европейски семейства и цялото им наследство, под формата на титли, земи, замъци, крепостни селяни, лозя, пари в брой, оръжия, доспехи и скъпоценности отиват право в хазната на църквата след тяхната смърт.

Харабията на рицарите, обаче, не продължава дълго. През 1565 година им се налага отново да срещнат своя стар неприятел в лицето на Сюлейман Великолепни, който смята да ги изрита и от Малта, след като веднъж е успял да им бие шута от Родос преди време.

Всъщност, султанът не се заяжда просто ей така, от гео-стратегически интереси или от имперски амбиции. Още като млад завоевател той им позволява да напуснат владенията му без бой, с всичките си скъпоценности и светини, стига да обещаят, че повече няма да плячкосват търговските му кораби и да се нахвърлят върху де-що османски плавателен съд видят в морето.

Добре, ама след като получават острова като подарък, рицарите разбират, че освен производство на сол и няколко вида тропически плодове, това място е толкова бедно, че не може да задоволи дори потребностите на местното население от храна и вода, камо ли разточителния блясък на благородническия лайфстал. Ето защо, отдалите се на бедност, послушание и целомъдрие, въоръжени до зъби християни решават да възобновят грабителските си походи по море. Все пак, в Библията пише: „Не пожелавай жената, осела и роба на ближния”. Не се споменава нищо за кораба му. Пък и по време на Кръстоносните походи заповедите „не кради” и „не убивай” сякаш са  по-скоро изключение, отколкото правило.

Разярен от нарушаването на джентълменското споразумение от страна на рицарите, султанът пристига с цялата си военна мощ, за да им разкаже играта. И е прав, според мен. Така се стига до Великата обсада на Малта през 1565 година. Битката е кървава и продължителна, но накрая рицарите успяват да удържат победа, не без помощта на Сицилия, която им изпраща помощ по море.

Осъзнали стратегическото значение на острова, западноевропейските владетели се обединяват под ръководството на Папата, за да укрепят мястото и да го превърнат в непревземаема крепост за вечни времена. Монарсите един след друг се надпреварват да изпращат строителни материали, работници, архитекти, пари и ноу-хау, за да се включат в изграждането на островната крепост, предназначена да държи цялото Средиземноморие под контрола на западната цивилизация и Римо-католическата власт.

Така се раждат архитектурните шедьоври, на които сме свидетели днес. Всъщност, столицата на Малта е първият изцяло планиран град в Европа – с канализация, отводнителна и напоителна система, със сметосъбиране и изкуствена архитектурна климатизация, предвидени още през 16 век в чертежите на видния италиански архитект Лапарели.

Като всяко общество, достигнало до своя културен, икономически и политически апогей, рицарите от Малта също започват да деградират в морално отношение. „Единственият път от върха е надолу“. Послушанието, бедността и целомъдрието отстъпват на желанието да се строят все по-големи и все по-разкошни дворци, с все по-богато обзавеждане. Идва ред на пиянството, на хазарта и безразборния секс, заедно с непрекъснатите рицарски дуели, като естествен резултат от всичко това.

Когато през 1798 година Наполеон пристига с флота си, рицарите от Малтийския орден нямат вече нито желание, нито средства да му се противопоставят. Освен това, половината се оказват французи. След обезглавяването на родната аристокрация у дома, паричките от ренти изведнъж секват и френските благородници в Малта предпочитат да  минат на страната на Наполеон, вместо да се правят на герои. Така най-стратегическата и най-добре укрепената крепост на Европа минава в ръцете на ситния генерал без нито един изстрел.

Той се възползва от това като типичен колонизатор – започва да разграбва богатствата на разкошните църкви, базилики, катедрали и обществени сгради, за да финансира египетската си кампания. Освен това вдига данъците, което идва малко в повече на местните и не благородниците, а селяните от Малта се вдигат на въоръжен бунт срещу Н.В Алчния император. Малкият френски гарнизон прекарва известно време под обсада зад високите крепостни стени, които е превзел без бой и накрая е принуден да отстъпи под натиска на Английската корона, която точно в този момент решава да изпрати могъщия си флот, за да „помогне” на „братския” малтийски народ.

Това не пречи през 1919 година местните отново да се вдигнат на бунт, този път срещу английските „освободители”, които се съгласяват да им дадат частична автономия. Оставени на самоуправление, малтийците се хващат за гърлата. Следва период на глад, войни и политическа нестабилност, който продължава от 1930-та до 1939-та година. Като капак, през Втората Световна Война Мусолини решава да е*е мамата на острова с непрекъснатите си бомбардировки от Сицилия. За пореден път нечие Хипер Его от континента идва да остави топлата си купчинка тук, за спомен на местните, но този път купчинката идва по въздух, а не по море. Какво да правиш, технологии! Науката се развива, все пак. За разлика от съзнанието.

След ВСВ самоуправлението на Малта е възстановено, а през 1964 година страната официално получава своята независимост. Започва бурното развитие на туристическата индустрия, заради огромното историческо и архитектурно наследство, оставено на толкова малка по площ територия.

През 1974-та Малта официално се обявява за република, а през 1979-та последният британски войник напуска острова. През 2004-та година страната е приета като пълноправем член на ЕС и дори успява да влезе в евро зоната малко след това. Днес Малта е най-дребната и най-гъсто населената държава в Европа, с население от 400 000 души.

Икономика

В икономическо отношение Малта настига средно европейските равнища, което е похвално за един гол остров, който не успява да задоволи дори собствените си потребности от храна и вода, разчита единствено на вноса, за да оцелява, зависи изцяло от туризма и нарича капковото напояване на парцели от полу-камениста почва „земеделие”.

Да се чудиш как средната заплата там клони към 1000 евро, а ние, с нашите девет планини зелени, с нашата 1300 годишна история и с нашите стотици километри брегова ивица, изградена от ситен фин пясък не само, че бедстваме икономически от десетилетия насам, без да сме водили никакви войни, но и се опитваме да трансформираме една от най-плодородните почви на света в газово сметище.

Заради високия жизнен стандарт много българи са се преместили да живеят в Малта – от туристически работници, до висококвалифицирани кадри, като лекари, архитекти и адвокати. Малтийските пристанища са пълни с лъскави яхти от цял свят, в курортите кипи целогодишна туристическа дейност, а престъпността и безработицата са сведени до минимум. Повечето малтийци са собственици на домовете, в които живеят.

Език и култура

Подобно на Турция и Гърция, Малта е традиционна туристическа дестинация за българина, който обича да се подвизава там и като турист, освен като емигрант. Още първата вечер попаднахме в ресторант, собственост на българи, в който работеха само българи и румънци. Има голяма вероятност да се оправите на български, дори да не знаете никакви чужди езици, защото българите буквално са навсякъде – като започнем от продавачите в магазина, минем през сервитьорите в ресторанта и стигнем до собствениците на най-мазните яхти в пристанищата. Иначе официалните езици са два: малтийски и английски.

Първият е абсолютно неразбираем, освен за завършилите арабска филология. Изписва се с латински букви, но пак е трудно да се разчете. За щастие всеки, ама абсолютно всеки малтиец говори ако не перфектен, то поне средно поносим английски. Италианският също е доста разпространен, заради близостта на Сицилия, като френският и българският също не бива да се подценяват. Движението навсякъде е в ляво – наследство от англичаните.

Културата на малтийците е безразборна, хаотична смесица от Ориент и Западна цивилизация – резултат от всички събития, описани по-горе в „История”. Трудно можеш да различиш един местен от глобалния турист по простата причина, че местните нямат характерно излъчване, нито типични черти на лицето или цвят на кожата и косата – те варират от червен катинар, руса коса и зелени очи на норвежец, до матова кожа и маслинено черни очи на сарацин. Ето защо, на повечето места, където местните използват намаления, е възможно да ви попитат дали имате малтийски паспорт.

Религията е почти 100% католическа. Островитяните се гордеят със своите 365 църкви, базилики и катедрали – по една за всеки ден от годината. Църквата има огромно влияние в обществения живот. Архитектурата е много специфична за хора, които се интересуват от тези неща. Извън туристическите места, градовете и селата носят аромата на подправки и духа на бавния живот в Алжир, Тунис и Мароко, в съчетание с европейския колониален стил и усещането за провинциална Италия, Франция или Испания.

Обедната сиеста от няколко часа е задължителна. Работи се предимно от 9 до 12 и от 3 до 8 вечерта. Всички в Малта се познават. Чух неприятни слухове за множеството бракове между роднини, което е обичайно за едно малко островно общество, където католицизмът в продължение на столетия забранява разводите и аборта. Съвсем скоро разводите са били официално разрешени и сега най-модерното нещо в Малта е да се разведеш. Малтийците правят семейства или прекалено рано, след като навършат пълнолетие, заради бременността сред тийнейджърите, забраната на аборта и официалната политика на църквата да не се прави секс преди брака, или прекалено късно, някъде около 40-те. Все по-популярни стават и браковете с чужденци. Тук хората са свикнали с чужденците. Принудени са да ги търпят още от 800 г. пр. н. е.

Отношението към туриста е любезно и приятно. Тукашният манталитет е мек, лесно се установяват чисто човешки връзки с местните. По тъгата в очите им съдя, че животът на острова, като цяло, май е доста скучен, ако изключим наплива от туристи, на които всички държат своето благосъстояние. Все още има няколко стотин живи представители на рицарския орден и на местната аристокрация, които през годините така и не успяват да се побратимят, но постигат хладно и мълчаливо съжителство, в името на общото благо.

Успях да разговарям с истинска бенедиктинска монахния. Това красиво като ангел същество, с руси коси и ярко зелени очи, е подарило младостта си  на най-строгия монашески орден в света. Доколкото разбрах от гида, монахините в нейния орден продължават да спазват строгите порядки на Средновековието. Нямат право да напускат крепостните стени дори след смъртта – телата им се погребват в манастира. Цял живот прекарват в молитви и в грижи за градината. Монахинята, с която разговарях, беше една от най-красивите жени, които съм срещал, въпреки забрадката и дългите дрехи. Когато си тръгвах, й махнах за сбогом. В нейното „Good bye” имаше дълбока, нечовешка печал.

Кухня

В средата на Средиземно море кухнята, естествено, е средиземноморска. Но глупавият турист спокойно може да се натъпче в Макдоналд’с или да си поръча по телефона кофа от KFC. Малтийските ястия имат специфичен вкус. Бих го окачествил като «интересен». Това значи, че  едва ли ще се харесат на хора, които не обичат да експериментират с небцето. За тях си остават добрите стари италиански специалитети, които тук са достатъчно добре разпространени. Виното е добро, опитах различни етикети, но при всички случаи съм пил и по-качествени вина. Предимството му е, че се намира (сервира) навсякъде и е сравнително евтино. Вечеря в ресторант излиза между 8 и 20 евро на човек, ако не сте прекалено гладни и жадни и, ако не се целите в най-високия клас заведения. Много разпространена е английската закуска, което не бива да ни учудва при положение, че колите са с десен волан и карат в лявото платно. Има голямо разнообразие от морски деликатеси: миди, скариди, октопод и всякакви средиземноморски дарове, плюс купища риба. Местните се гордеят с улова на риба тон.

Настаняване и обслужване

Основно хотели и апартаменти под наем, но има и частни луксозни вили с панорамна гледка за туристите, които разполагат с по-високи доходи. За постоянно живеене можете да се настаните както в мизерна колониална развалина, така и в модерен европейски жилищен комплекс. Всичко зависи от заплатата, която получавате. Обслужването не е по-добро от това в България, дори бих казал, че е по-лошо. И няма как иначе при положение, че най-вероятно и сервитьорът, и барманът, и готвачът в заведението са българи, получили подготовката си на Златни пясъци и дошли тук единствено заради по-високата надница. Трудът се заплаща по часово и има голямо текучество. Доколкото разбрах, май само държавните служители разчитат на фиксирано работно време и на твърд месечен доход. Ако работиш ниско квалифициран труд по осем часа на ден, спокойно ще си плащаш квартирата и храната. Но толкоз.  Цените са високи, заради туристическата брадва. Целият остров е една голяма„Албена”, където литър минерална вода ти го продават на рецепцията в хотела срещу 2 евро и 50 цента (водата от чешмата не става за пиене). Трудно е да се намерят малките дюкянчета, където пазаруват местните. Заврени са в най-отдалечените кътчета на най- тесните улички. Там два литра минерална вода струват 50 цента. Това говори за размера на туристическата брадва. Четири звезди в Малта се равняват на българските три, а персоналът е любезен, но ленив и дори, бих казал, леко немарлив, сигурно заради африканското слънце.

Придвижване

В никакъв случай с такси, освен ако не искате да платите за прибиране до хотела толкова, колкото плащате за целия си престой в него. Ако случайно се качите на такси, задължително договорете цената предварително. Колите под наем са на разумни цени. Предлагат се без шофьор или с шофьор, но на по-висока цена, плюс бакшиш, което е удобен вариант, защото много чужденци се притесняват от шофиране в лявото платно с десен волан. Уличките са тесни, а трафикът е достатъчно напрегнат, за да ви се изправят косите. Водачите спират на пешеходци, но не са особено толерантни един към друг. Винаги бързат и по манталитет приличат на италианските шофьори.

Градският транспорт е може би най-лесният и най-разумният, ако не и най-удобният вариант за придвижване. Автобусната мрежа е прекрасно организирана, обикаля редовно и обслужва целия остров. Може да се ходи навсякъде с нея. Има разредени нощни линии върху по-популярните маршрути. Автобусите са чисто нови. Само срещу две евро и шестдесет цента ще се сдобиете с целодневен билет, с който можете да пътувате навсякъде и да сменяте колкото си искате превозни средства. Билетите се купуват директно от шофьора и се показват пак на шофьора за проверка при качване. Представляват касова бележка, която не се гледа много внимателно, но ако ви хванат в измама ще имате проблеми с полицията. Няма смисъл от цигански номера при положение, че градският транспорт е по-евтин от този в София и буквално покрива територията на цялата държава. Между Малта и Гозо пътува редовен ферибот, който превозва пътници и коли на разумни цени. Положението с градския транспорт на Гозо е същото, каквото е в Малта.

Забележителности

История, архитектура и природни чудеса в Малта колкото щеш. Няма да ги изброявам тук, защото целта на пътуването ви, все пак, е да се запознаете лично с тях. Като най-добър пътеводител препоръчвам Malta & Gozo in Your Pocket, автор Joe Fenech Soler, издателство Blue Guide Books. Това е луксозна книжка джобен формат, с цветно съдържание и гланцирани страници. Има увлекателно написан текст и снимки, плюс достатъчно полезна туристическа информация. Общо взето – всичко, което ви трябва да знаете за Малта. Струва само 2.99 евро. Ще я намерите в по-големите книжарници.  Разбира се, пътеводители се продават навсякъде и в най-различни форми, но това е the best of the best за човек, който разбира от книги.

Забавления и нощен живот

Молове и шопинг центрове за любителите на маркови стоки, както и всякакви стандартни туристически зарибявки: водни ски, сърф, конски впрягове, двуетажни автобуси за панорамни обиколки и така нататък. Дайвингът е много популярен спорт в Малта. Има добре заредени магазини за водолазна техника и екипировка. Съществува изобилие от инструктори и школи за напреднали и начинаещи гмуркачи. Организират се групови и индивидуални гмуркания с инструктор от сушата или от плавателен съд. Водата е чиста – вижда се на 30 метра разстояние при добро време. Обектите са много. По дъното има достатъчно потънали самолети и кораби, най-вече от Втората световна война, но местните са се погрижили да потопят и допълнителни туристически обекти, за разнообразие. Най-забележителни са подводните пещери, които стигат до размера на спортна зала и в тях може да се плува спокойно. Водите около Малта са богати на животински и растителни видове, някои от които са ендемити, т.е срещат се единствено тук. Предлагат се и нощни гмуркания с акцент върху подводното био разнообразие.

Клубната сцена е добре развита. Съществуват достатъчно примамки за туристите. Партитата са ориентирани към по-младата аудитория. Предлага се основно диско, денс и хаус музика от популярни ди джеи, гостуващи от цял свят. Има достатъчно интересни места. Най-оживено става около полунощ, но по закон клубовете затварят в 4 сутринта и това малко разваля купона. Афтър партитата се случват предимно по плажните барове през лятото. Доколкото разбрах, няма дневен парти клуб. Улиците са безопасни за разходка по тъмно, но все пак не е препоръчително да се мотаеш напълно сам, ако си чужденец, независимо дали си мъж или жена. Концентратите са скъпи.

Изроди и препоръки

Не ви препоръчвам да си купувате предварително организирани екскурзии от туроператора, тъй като човек с автобус и сам може да разгледа много повече места, да е много по-спокоен и да плати много по-малко, отколкото ако участва в група с екскурзовод. Няма да споменавам името на туроператора, който ни погоди куп неудобства по време на пътуването, защото съм готин. А и спечелих безплатна почивка от томболата в самолета на връщане. Годината започва с подаръци. Това е хубаво. Пожелавам на всички една великолепна 2012-та година!

Тихомир Димитров

Светът не се нуждае от ремонт

Изт: sofreshandsogreen.com

Желая ви, още тази сутрин, да постъпите с недоволството според закона на любовта, да му кажете, че е седнало на чужд стол и да му дадете неговия.

/Учителят Петър Дънов, „За постоянната благодарност“/

Светът определено не се нуждае от ремонт. Ние също сме в покой, но…има две неща, които ни пречат да го усетим този покой. Това са умът и емоциите. Големият „куфар“ и голямото сърце! Пречат не, защото има схема, в която трябва да ни е зле, а защото има схема, в която притежаваме съвършени инструменти, които използваме като диваци.

В крайна сметка, как би реагирал един дивак, ако намери скалпел? Би го забил в окото на съседния дивак или би прерязал гърлото му, за да присвои колибата, добитъка и дивачката, ето как. Докато опитният хирург би извършил прецизна операция.

Цялата драма идва от там, че инструментите, които са ни дадени, са перфектни по подразбиране. И еволюцията от „дивака“ до „хирурга“ отнема малко повече време. Но инструментите няма да станат по-тъпи, за да паснат на нашето развитие. Ние трябва да се развием до там, че да ги използваме по предназначение.

Такива инструменти са големият ум и голямото сърце. Мислите и чувствата. Същите, които ни пречат да видим, че светът не се нуждае от ремонт, че всичко си е по местата.

Добре, ама когато започнеш да раздаваш подобни идеи, отчаяни хора започват да те питат: КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА ЗАЖИВЕЯ В ПОКОЙ? И първото нещо, което забелязваш, първото наистина неприятно нещо е, че тези хора, освен отчаяни, са и доста АГРЕСИВНИ. Ако не им кажеш КАКВО ТОЧНО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯТ. Почти като дивака с острия скалпел в ръка.

Виж, аз не те смятам за дивак, нито мисля, че имаш скалпел, с който възнамеряваш да нараниш някого. Но ще ти кажа какво трябва (или по-скоро можеш) да направиш, за да почувстваш комфорта още сега – на нивото, на което се намираш в момента. То не е по-високо или по-ниско от моето. И аз съм въоръжен с остър, прецизен скалпел, който не зная какво да го правя. И аз живея в същата епоха. Но мога да „изрежа“ някои заблуди, ей така – за удоволствие. Освен това смятам, че комфортът е възможен и на нашето ниво, преди да сме станали „хирурзи“. Особено ако клъцнем внимателно тук-таме. Все пак, хирург се става с кълцане. Само учебниците не стигат. Нещата са много прости:

Големият куфар върху раменете ни има само две честоти, на които може да работи. Това са честотата на изобилието и честотата на оскъдицата. Условно ще ги нарека така. Това са две форми на багаж, които могат да се съберат в един и същ куфар, но по различно време. Налага се да избираш между тях. Във всеки отделен момент. А изборът сериозно влияе върху качеството ти на живот. Момент по момент го променя. „Капка по капка вир става“. Във всеки отделен момент ти правиш избор дали да се настроиш на честотата на оскъдицата или на честотата на изобилието.

Какво побира куфарът на оскъдицата?

Дори да се събуди върху планина от пари, той пак може да се почувства беден. Един-два милиона сигурно ви оправят като парички за цял живот, но може да срещнете Ричард Брансън на някой коктейл и да прецените, че ви трябват милиарди. Или просто да го гледате по телевизията…Така е, когато си настроен на честотата на оскъдицата. Така е, когато си бедняк по душа. Парите не могат да те „оправят“. Оскъдицата е твоята природа. Съсредоточаваш се върху нещата, които нямаш, върху тези, които ти липсват, а не върху онези, които притежаваш в изобилие.

И няма измъкване, братче! Винаги ще има нещо, което да ти липсва. Даже да го компенсираш, веднага ще се появи друго, което да го замести. Може да поискаш да си абсолютен монарх, примерно, ако притежаваш милиардите на Брансън. Може да поискаш личен остров. А защо не континент? Та човекът си има дирижабли и космически кораби! Защо да ги нямаш и ти? Защо не? Обаче акцентът е върху НЯМАШ. И там е грешката. Все нещо няма да е наред, докато си на тази честота!

Всъщност, излъгах, ще бъде, но когато умреш. Номерът е да го постигнеш преди това.

Става въпрос за честотата на изобилието. Въпрос на съзнателен избор е. Във всеки отделен момент. Момент по момент, цял живот. „Капка по капка вир става“.

Какво побира куфарът на изобилието?

Ами, той се събужда в бидон-вила и все пак оценява, че му е останала една цигара от снощи. Знам, това е доста демотивиращ пример, затова ще използвам себе си. Събуждам се в легло персон и половина и не са ми останали никакви цигари от снощи. Обаче се радвам, че все пак съм жив. Това е първото нещо, което мога да регистрирам, докато си търся очилата. Те, както винаги, са или под гърба ми, или под радиатора. И в двата случая съм благодарен, че ги намирам здрави, защото отново мога да виждам ясно наоколо. После се обличам, мия си зъбите (имам зъби, не е ли прекрасно? други хора си нямат!) и тичам към магазина за Camel.
Чудесно, магазинът е толкова близо до нас, а продавачката е толкова усмихната днес! Даже имам пари да си купя цигари! Други хора си нямат. На тях им се налага да ходят по десет часа на ден във фабриката за 500 лв на месец, а аз мога да изкарам същите пари като си седя на топло пред лаптопа и пия уиски със сода.

И, все пак, мога да съжалявам, че не съм женен за фотомодел. Примерно. Че нямам трилиони, че пред къщата ми не е спряно Мазерати, хеликоптер или друг вид екстраваганца на транспортната индустрия.

Схващате ли накъде бия?

Да забелязваш само нещата, които имаш и да ги регистрираш. Да си признателен за тях, не непрекъснато да циклиш върху нещата, които нямаш. Да не се вживяваш в липсите, един вид. Ми, вживей се в наличностите по-добре! Къде по-култивирано поведение е това. Не като „дивака“ в началото. Но пак трябва да внимаваш със скалпела, защото си остава остър. Във всеки един момент. Почнеш ли да измисляш причини, за да се оплакваш, почнеш ли да негодуваш, веднага ще се порежеш. Може да порежеш и някой друг.

Знаете ли колко много причини имам аз да се оплаквам? Десет прераждания няма да ми стигнат, за да ви ги изброя всичките…

Ще започна с най-елементарните: не съм женен за азиатски супер модел, нито една от книгите ми не е световен бестселър и не съм ултра богат. Пред входа ми липсва праркирано Мазерати. Дори не притежавам собствен самолет! И още не съм обиколил света! А това е само началото…Следващите 800 години в оплаквания мисля да ви ги спестя, защото вие сигурно си имате по-сериозни проблеми от мен. Може, примерно, да нямате зъби. И вашият скалпел да е по-остър от моя. Внимавайте само да не си го забиете в окото. Защото съществува и друг фактор, който определя качеството на живот:

Това е голямото сърце. При него светът също е дуалистичен: ЛЮБОВ и СТРАХ. Всички останали емоции са деривати на Любовта и на Страха. Например: радостта, веселието, ентусиазмът, вдъхновението, това са деривати на Любовта. Не на онази любов, тип „нуждая се от теб“, а на Любовта тип „изобилие“, в която имам всичко, от което се нуждая в момента, напълно задоволен съм и мога само да раздавам. Искам само да раздавам, без нищо да променям. Такава Любов движи композиторите на великите произведения, откривателите на великите изобретения и най-устойчиво забогатяващите хора в света.

Примери за деривати на Страха са: завистта, стремежът към оцеляване, новините по телевизията, песимизмът, усещането, че трябва да се махнеш от тук на всяка цена, недоволството, притеснението за утрешния ден, въобще – нещата, които оставят горчилка в устата и не те карат да се чувстваш точно добре – обратното на ентусиазма, на радостта, на вдъхновението, на оптимизма, на лекото сърце…Това са дериватите на страха. Страхът е липса на Любов.

Как действа вибрацията на Любовта?

Мотивира те с ентусиазъм, с радост, с вдъхновение, с останалите деривати. Кара те да се чувстваш добре. Правиш нещата за удоволствие, а не по принуда, от страх, че ще оцелееш трудно…Например, ако работиш нещо, което презираш, но с него ще изкараш достатъчно кинти, за да си платиш ипотеката  (наема, ще изхраниш семейството, ще вържеш двата края) това е дериват на страха. Страхуваш се за твоето оцеляване! И много лесно ще се провалиш. В тази сфера със сигурност ще срещнеш хора, които са десет пъти по-добри от теб, защото правят нещата с желание, действат със замах, мотивира ги радостта, имат хъс, демек – много повече ги кефи да се занимават от теб. Знам го от личен опит. Просто няма как да се състезаваш с тях.

Винаги, каквито и решения да взимате, моля ви, правете си безплатна консултация със сърцето и с главата преди това. Какви мисли произвежда умът ми и от какво са мотивирани те? Какви емоции стоят зад тях? Дали е Любов или Страх? А някой от многобройните им деривати? Дали мислите ви са насочени към признателност за нещата, които вече имате или страдат от липса на неща, които все още нямате? Недостигът ли ви ръководи или сте „чирак“ на изобилието? Драпате ли за нещо?

Ако все още имате два крака и се чудите какво значи „изобилие“ при положение, че живеете под световния праг не бедността, отрежете си двата крака и сравнете десетте разлики! Просто има един милиард неща, за които да сте признателни, ако решите, дори да сте най-изпадналият човек на света! И точно това е пътят за измъкване от блатото. Вижте, светът е КЕФ. Природата е доста богата. Личи й отвсякъде. Всичко в нея е създадено с кеф, с размах, с умопомрачителна щедрост. Затова естествен закон е, че стойностните неща се постигат със спокойствие и радост. Можете да променяте само когато сте абсолютно центрирани в спокойствието и радостта, иначе казано – в Любовта. Изнервеният човек не може да променя нищо. Не и към по-добро.

Гарантирам ви, че всички начинания, които са мотивирани от страха (и многобройните му деривати) са обречени на провал в дългосрочен план! Просто това е вибрацията на страха. Тя не може да генерира успехи в дългосрочен план. Може, но тези успехи винаги са свързани със страдание и имат само временен характер. Страхът винаги иска още страх, а оскъдицата търси своите недоимъци. Тя има нужда от липси. Страхът и оскъдицата не могат да се „хранят“ с изобилие и радост, защото вибрацията им е различна. Misery likes company.

Знам, цял живот са ви учили как оцеляването е най-голямата ви грижа, но съм убеден, че с такава нагласа най-много да постигнете „панелка“ и „москвич“ в съвременния им вариант, при това – на изплащане. Просто УСПЯВАНЕТО включва в себе си и ОЦЕЛЯВАНЕТО по подразбиране, а обратното съвсем не е вярно. Ако ще си поставяте някаква цел, нека тя да е „успяването“ вместо „оцеляването“, моля ви! Нека то да ви бъде цел. Постигането на целта „оцеляване“ включва само това – оцеляване и нищо повече.

Дългосрочни успехи се постигат по-лесно с любов, страст, радост, ентусиазъм и леко сърце. При това се постигат с кеф. Краткосрочно оцеляване е възможно да се постигне единствено с робство на Страха и неговите деривати. Как ще надминеш онзи, който лети върху крилете на радостта, докато ти пълзиш след него, окован във веригите на страха? Така не действа емоцията на любовта. Така не работи съзнанието за просперитет.

Сега вече имате начин да си правите безплатна диагностика всеки път, когато помислите, че светът се нуждае от ремонт. Спрете и си задайте следните въпроси: Страхът ли мотивира моите действия (емоции) или Любовта (и многобройните й деривати)? От позицията на изобилието ли разсъждавам в момента или от позицията на липсата, на недостига взимам своето решение? Признателен ли съм? В чия „армия“ служа? В армията на Любовта или в армията на Страха? Страхът за оцеляването ли е моят пряк командир или радостта от самото начинание? Виждам ли милионите неща, за които мога да благодаря или виждам само тези, за които мога да страдам и да се оплаквам, че ми липсват? Накратко, обръщам ли повече вниамние на нещата, които имам, отколкото на нещата, които нямам?

Това важи за всеки отделен момент. Няма лош момент за безплатна диагностика по тези въпроси. „Капка по капка вир става“. Момент по момент – цял живот.

Да избереш да служиш на Любовта като емоция (и нейните деривати) и на изобилието като мисъл (и неговите деривати) означава да подобриш сериозно качеството си на живот, особено ако го превърнеш в навик. Означава да извършиш прецизна операция с инструментите, които са ти дадени. Светът не се нуждае от ремонт. Ти и аз се нуждаем от ремонт. Колкото по-рано започнем, толкова по-добре!

Тихомир Димитров

Да ви черпя с малко поезия

Реших да ви черпя с малко поезия.

За нея рядко остава време в нашия живот, но факт – единствено тя остава след него:

От „Невски“ бие шест. Гърми
камбаната и осветени,
кубетата стърчат сами
над съботното суетене.

/Георги Рупчев, R.I.P/

Повече от / за този деликатен български поет – ето тук.

Тихомир Димитров

Каза тя. И е права!

Пристигнах с леко закъснение на премиерата в София, но все пак си намерих удобно местенце в аудиторията и дори успях да (се) изложа публично (с) мнение по един от дискутираните въпроси. Когато най-после докопах микрофона.

На книжна премиера и в телевизионно студио думата не се дава, тя се взима. Имам опит и с двете. Просто трябва да си достатъчно търпелив, за да изслушваш останалите. Те също са важни.

По време на дискусията възникна основателен въпрос, цитирам свободно:

Ако действително нашите мисли, нагласи, убеждения и предпочитания определят съдбата ни, тогава как да спрем да произвеждаме съдба, която не харесваме?

Идеята ми беше да спомена ключовата дума „реагиране“, защото съзнанието винаги твори действителност, дори когато реагира на действителността. Но може и да твори самостоятелно, по собствен избор, без да реагира на външните обстоятелства.

Тоест, ние имаме пълната свобода да избираме мисли, нагласи, убеждения и предпочитания, които формират живота ни, но, сещате се, убийствата по телевизора малко ни пречат да се фокусираме. Удавени сме в негативна информация, заливат ни с помия отвсякъде и това ни разсейва. Влияе върху начина, по който се чувстваме, мислим и говорим. Масмедиите поднасят истината, но не цялата истина. Те поднасят само грозната част от истината. Подбират уродливи парченца от действителността и ни ги сервират за вечеря. Сякаш малко сме страдали преди това! Точно сега хората нямат нужда от ботуш, който допълнително да натиска главите им надолу, в блатото, дори когато почиват…

Но свободата си стои. Тя просто чака да бъде докосната, да се възползваш от нея. За целта, трябва да спреш да се държиш като самолет на автопилот, да хванеш руля и да не реагираш по навик. Когато ти кажат обидна дума, примерно, ти имаш два варианта: 1/ да се обидиш по навик (да го приемеш лично) или 2/ да се възползваш от свободата да не реагираш по навик и да не го приемеш лично, дори да благодариш на човека за това, че с отношението си ти помага да разбереш доста неща. За себе си и за него. Пробвай. Никой не е умрял от прилагането на втория вариант. Но има загинали от прилагането на първия. Дори велики поети сред тях…

На премиерата успях най-после да стисна ръката на Димитър Божанов, с когото все се разминаваме по такива мероприятия. Причината е, че той ходи на почти всички от тях, а аз – на почти никакви.

Посетих премиерата на Роси, защото харесвам авторката, наблюдавам блога й отдавна и мисля, че полага реални усилия да помага на читателите си в тези, хм, „трудни“, времена.

Слагам кавички, защото са трудни, ако избереш да повярваш, че са трудни, нали така? Това не те прави по-лош човек или по-неразвита в духовно отношение личност. Просто те чакат трудни времена. Елементарно е!

Воля.

Свободна воля.

Да реагирам или не?

Това са ключовите думички.

Иначе, книгата на Роси е доста богата на съдържание. Щедро информативна, бих казал. За българските автори в този жанр е тесничко, понеже световните бестселъри вече са извадили на бял свят по-съществените истини преди тях. Проблемът, обаче, е, че малко хора в България са ги чели.

Роси има опит в работата с проблемите на други хора: от доброволческия си труд към телефона на доверието, както и от консултациите, които дава онлайн.

Тя има уникален подход, текстовете й са лесни за четене, обсъждат реални ситуации, в които попада всеки от нас, почти всеки ден. Книгата прави резюме и на мъдростта, завещана от световни имена, като Лао Дзъ, Вадим Зеланд и Екхард Толе. Тези автори, несъмнено, са повлияли и на мен. Цитатите им са сложени по правилните места, за да подчертаят тезите на авторката или да ги разширят, пък и да дадат насоки към други, по-интересни четива, ако „менюто“ ви се състои само от бруталните всекидневници. Дори да е така, никога не е късно да започнете да се променяте. Кога може да е прекалено късно за щастието?

Отговорете си на тези въпроси: Харесвате ли живота, който водите сега? Напълно удовлетворени ли сте от него? Ако отговорът е „ДА“, тогава нямате нужда от промяна. Просто помагайте на останалите. Но силно се съмнявам, че е „ДА“. И силно се съмнявам, че помагате, дори да мислите, че е „ДА“…

Без да обиждам авторката, бих я нарекъл „професионално кошче за душевни отпадъци“, тъй като тя е сред малкото хора, които нямат нищо против да изслушват чуждите проблеми, дори се опитват да помогнат с каквото могат. Сама нарича себе си „психолог по душа“, което, колкото и тривиално да звучи, аз го вярвам, защото всички хора от моята зодия са такива. Роси има и професионален опит зад гърба си, та думите й не са само голо твърдение. Според мен, тя наистина може да решава проблеми, макар и не всички.

Книгата й представлява добра отправна точка за тези, които все по-осезателно чувстват, че се нуждаят от промяна. Че светът наоколо не е точно това, което ни представят или онова, което изглежда, че е.  Че съществува много по-дълбока истина и много по-дълбока свобода.

Съществува дъното на айсберга, а ние виждаме само върха. Тази масивна свобода и тази дълбока истина чакат сами да се докоснем до тях. По собствена воля. Книги като „Ти си промяната“ дават полезни съвети как може да стане това.

Харесвам „Колибри“, задето се осмелиха да подкрепят един български автор по тези въпроси, а 12-те лева наистина си струват. Това са две малки уискита в по-добрите барове, все пак…

Доколкото знам, книгата може да се поръчва от личния блог на авторката. Ще я намерите и в по-големите книжарници.

За да не бъда само положителен, ето някои критики:

Например, прекалено задушно беше в залата. След събитието имах чувството, че излизам от сауна. Представянето продължи прекалено дълго. Не бива да се говори толкова много. Все пак, хората са дошли, за да прочетат. Сами. На тези от нас, които бяхме прави, не ни беше приятно. И, да, нямаше бяло вино, което да облекчава болката в ставите, хехе.

Но това са „бели кахъри“. Съдържанито винаги е по-важно от формата, а книгата на Роси изглежда добре и като форма: хубава хартия, елегантен печат.

„Бъди промяната, която искаш да видиш в света“, съветва Махатма Ганди. Роси твърди, че ти вече си промяната. И е права.

Приятно четене!

Тихомир Димитров

Информирано за шистовия газ

Снимка: Gas Land. The Movie

По темата вече се изписа и се изговори много. В нея има заредени опасни дози невежество (непознаване на технологията, химията, физиката и геологията на процесите, свързани с добива на шистов газ), плюс опити за корпоративен PR, плюс популистки напъни да се обязди народното недоволство от страна на различни политически сили, плюс бледи предупреждения от еколозите, плюс сложни обяснения от специалистите, плюс противоречиви репортажи от медиите и въобще – темата забуксува в абсолютен информационен хаос.

Като резултат, едни хора си протестират нещо там по площадите, а други хора си дупчат нещо там в полето.

По темата с шистовия газ трябва да се говори информирано, а не просто „за“ и „против“.

Официалната позиция на правителството също е доста неясна – тя варира от „не се знае дали има проучвания за шистов газ в България“ до „проучванията са само за конвенционален нефт и газ“.

Законът не прави разлика между двете, а специално при проучванията за шистов газ рисковете са същите, каквито и при добив.

Това е проблем.

Но никой не знае какво точно се случва там. И остава едно блудкаво усещане, че някой нещо прикрива. Че нещо се случва зад гърба ни. Че май ни работят.

Според мен, за шистовия газ трябва да се говори подробно и аргументирано. Въпросът не е толкова прост, колкото изглежда.

Една теза може да се защити или обори единствено с аргументи. Предположенията не важат, фактите остават.

Че газовите находища ще спасят България от енергийната й зависимост е само предположение. Че има такива – също. Че сонди се строят върху най-плодородната българска почва и то – в опасен сеизмичен район, е факт – чист като детска сълзица. И сондите са там, и горните твърдения са много лесен за доказване научен факт.

Дали тези сонди са опасни или не зависи от много неща.

Бях си поставил за цел да събера различни материали по темата и да направя един стегнат, аргументиран анализ. Но виждам, че друг е направил нещо подобно преди мен. И директно публикувам линк към двете части от неговото проучване. Абстрахирайте се от личната позиция на автора и четете материалите, които посочва.

Събрани са снимки, видео материали, текст и репортажи от най-различни източници. Прегледайте ги внимателно и опознайте фактите, преди да си изградите собствено мнение. Мненията на защитниците също са там.

Аз не твърдя, че някой се опитва да отрови земята, въздуха и водата на добруджанци. Но твърдя, че ако има дори 1% вероятност това да е така, то ние, обикновените граждани, сме длъжни да използваме всички законни средства, които имаме, за да го спрем.

Широк обществен дебат по темата за шистовия газ е едно от законните ни средства. Суверенът на тази държава не работи в корпоративните офиси на чуждестранни компании, нито в българския парламент. Суверенът на тази държава сме аз и ти – българските граждани. На нашите земи важат нашите правила, защото „демокрация“ означава „власт на народа“.

Ето ги и статиите:

Шистов газ – част първа

Шистов газ – част втора

Някои от вас ще ги домързи да прочетат всичко и да разгледат всички линкове в материала, затова вижте поне репортажа на ТВ7, за да имате някаква база, върху която да разсъждавате.

Информирано за шистовия газ. Това е моят призив.

Тихомир Димитров

P.H.D

Feelin’ frisky?

Eлате ми повече!

Един писател в Амстердам. Изроди и препоръки

Предишните глави на пътеписа можете да намерите тук:

Един писател в Амстердам – част първа

Един писател в Амстердам – част втора

Един писател в Амстердам – част трета

Един писател в Амстердам – четвърта част

Стигнахме до изродите и препоръките (не е печатна грешка), които всеки писател трябва да си направи от ходенето до Амстердам, а и не само. Мисля, че имат общочовешко предназначение:

Транспорт

От София до Амстердам се стига най-лесно с директен полет. Няма лоу-кост оферти, но Austrian Airlines пускат изгодни билети от време на време, стига да следи човек. Купих си билета от Usit Colours – добра резервационна система, приема всякакви карти, включително и български дебитни карти, може дори да платиш по телефона с тях. Естествено, винаги съществува вариантът да летиш лоу кост до някой друг град в Европа и от там да си хванеш влака за Амстердам, но това е по-сложният вариант, изисква повече планиране и съвсем не е сигурно, че ще излезе по-евтино. Austrian летят директно, двупосочно, с бърза смяна във Виена. За приключенията по летищата, за бързането, за страховете и приятната компания по време на полета четете в първа част на пътеписа. От летището има директна жп връзка с Централна гара – разположена е в сърцето на града и служи като важен ориентир за всичко.

Настаняване

Хостелите са хубав, евтин и удобен вариант за настаняване, но не е препоръчително да се спираш на тях, ако имаш по-високи претенции. Срещу десеторна цена можеш да се настаниш в почти всеки хотел. Аз използвах Hostelworld, както винаги, и останах доволен от обслужването. Всеки обект е с подробно описание, снимки, карта, инструкции за пристигане от гарата, мнения на потребителите и прочие. Има денонощна чат подръжка, което е голямо предимство, ако системата откаже някое плащане. Не че се случва редовно, просто малко хостели в Амстердам приемат дебитни карти. Имайте си една Visa Credit или Master Credit под ръка, за всеки случай.

Четете внимателно описанията на хостелите: правила за настаняване, вечерен час и прочие. Може да се окажете в строг пансион с религиозни правила и ред, с норми на поведение и куп ограничения, а можете да си резервирате легло и в стая с 15 човека, момчета и момичета заедно, без вечерен час, с кръчма на партерния етаж, отворен денонощно, без забалежки относно вдигането на шум. Аз избрах втория вариант.

Ревютата на други потребители ще ви информират относно: хигиената, наличността или липсата на гризачи (дървеници), нрава на управителите, любезността на персонала и така нататък. Абе, пише си всичко, стига да има кой да чете. Сайтът събира само капаро, доплащането става на място, най-често в брой.

Аз избрах International Youth Hostel Мeeting Point. Разположен е в историческия център и всичко там си беше О.К. Нощувките са между 20 и 30 евро, но най-хубавото е, че където и да ходиш, винаги си близо до вас. Хостелът е на две крачки от Черевените фенери, в самото начало на Warmoestraat – една от най-оживените туристически улици в централен Амстердам. Всички говорят английски, има достатъчно обозначителни табели, общо взето, трудно е да се изгуби човек.

Придвижване

Пеш или с велосипед. Колоездачите са царете на трафика. Имат добре изградена вело инфраструктура, с две платна, собствена маркировка и сигнализация. Навсякъде са с предимство, включително и пред пешеходците. Градът е равен, разстоянията са достъпни и това го прави изключително приятен за обикаляне с велосипед – основното транспортно средство в Амстердам. Можеш да си наемеш колело за няколко часа или за едно денонощие от всяко магазинче в центъра, но по-добре си купи колело, ако смяташ да не слизаш от седалката. После лесно ще го продадеш. Тук колелета винаги се търсят. Поради тази причина и много се крадат. Преобладават семплите модели: с удобна седалка, тясно кормило, високи гуми, без скорости и с контра. Перфектният градски велосипед. Цената на старо е между 20 и 40 евро, наемът за едно денонощие – също. Става да се ходи навсякъде и пеш, стига да не те мързи. Аз комбинирах двата варианта.

Забележителности

Амстердам не е класически град, пълен със забележителности. Но е доста специален: заради каналите, плаващите къщи, архитектурата, атмосферата, всичко…Липсват само грандиозните монументи, което не е чак толкова лошо. Тук всико е тясно. Холандия има население два пъти по-голямо от България, което живее на територия два пъти по-малка от нашата и воюва за всяка педя земя с водата. Страната е под морското равнище, неслучайно и викат Нидерландия („Ниската земя”). Както казваше един приятел: „тези първи ще заминат при потопа”. Дано да не излезе прав. По принцип.

Липсата на грандиозни монументи се обяснява с тясното пространство и с „плаващата” почва, върху която е изградено всичко това, доколкото знам – върху пресушени блата. Каналите не миришат и се почистват редовно. Служат като главна транспортна артерия. Гледайте да не си изтървете фотоапарата в тях.

Най-голямата забележителност за мен беше липсата на пердета, но можете да се насладите и на музеите: Музея на мъченията, Музея на хашиша и марихуаната, Секс музея, Къщата на Ане Франк, Пивоварната на Хайнекен, Мадам Тюсо, Музея на Ван Гог и прочие. По каналите се организират разходки с туристически корабчета. Нещо като градски транспорт на супер завишена цена, единствено нощните плавания за двама, с романтична вечеря и музика на борда си струват.

Интересна забележителност, естествено, са и „червените фенери” – забележителност, с която можете да правите секс, ако имате мерак и 50 евро джобни, а можете да се подложите и на класически тайландски масаж с „щастлив край”. Аз избрах втория вариант. За „номера на китайката” и за други нощни приключения в този странен квартал четете в четвърта част на пътеписа.

Площад „Дам”

Колоритно място, където хората са по-атрактивни от забележителностите. Обожавам градски площади и този определено ми стана един от любимите. Можеш да видиш всякакви странни неща, ситуации, събития и лица. Атмосферата е неповторима. Целият град сякаш минава на ревю пред теб, докато ти кротко си хапваш в някое от бистрата наоколо или дискретно пушиш джойнт, седнал на стълбите пред монумента, точно срещу диамантения център. Последното може да ти струва неприятна сума в евро, защото пушенето на публични места е забранено и камерите са навсякъде.

Кофи шоповете

Ако искаш да се напушиш като хората, трябва да отидеш в кофи шоп. Има ги на всяка крачка в центъра, но из другите квартали са по-евтини. Ще ти предложат богато меню с хашиш и марихуана, които са напълно законни за лична употреба в Холандия. Повечето места не толерират пушенето на тютюн и пиенето на алкохол, но има кофи шопове, в които сервират наливна бира и човек спокойно може да си запали дори обикновена цигара.

Бирата

е много добра, наливната струва повече от бутилираната, защото е доста по-качествена и има съвсем различен вкус. Аз лично попаднах в рая – любимата ми комерсиална марка е „Хайнекен”, така или иначе, навсякъде можех да й се наслаждавам прясна, включително и в пивоварната на производителя.

Холандците

също са забележителност, сами по себе си. Широко скроени и отворени към чужденците хора, но обслужването им не е на много високо ниво. Персоналът е любезен и резервиран. Всички холандци говорят перфектно английски. Емигрантите са им се качили на главата отдавна и, заедно с туристите, допринасят много за пренаселения град. Местните приемат това с търпение, защото касичките им дрънчат постоянно и в резултат никой не получава под 1500 евро месечно. Холандците не си слагат пердета, можеш да наблюдаваш какво се случва в къщите и училищата им, в публичните сгради и т.н. Възможните причини за това са описани във втора част на пътеписа. Консумират леки наркотици умерено. Част от местните твърдят, че на 18 спират да пушат, защото вече е разрешено, други цял живот си организират семейни напушвания с техните веднъж седмично, да речем: в петък вечер. Обичат да пият алкохол и алкохолът е на достъпни цени в Амстердам, които се доближават до софийските барове.

Забавления и нощен живот

Туристите се радват на изключително богат и разнообразен нощен живот в централен Амстердам: барове, ресторанти, бистра, кофи шопове, кръчми, караокета, музикални клубове, партита, кина и секс театри. Разположени са сравнително близко едно до друго и работят почти денонощно. Има изроди, които ще ви заговорят на улицата, за да ви продадат нещо нелегално, но бързо се махат, ако ги разкарате с по-категоричен тон. Камерите са навсякъде. Това сериозно ги притеснява. Разбира се, последното съвсем не означава, че няма да си счупите главата в нощен Амстердам. Най-лесно е да го направите по някое от тесните и стръмни стълбища, които са навсякъде. Широки, удобни стъпала тук просто няма. Асансьори също липсват в центъра, защото сградите са на 3-4 етажа и част от тях са строени преди същия брой столетия.

Храната

за нетърпеливия и вечно напушен турист се състои от: KFC, Burger King, McDonald’s, Subway и останалите известни марки джънк. Аз също обичам да хрупкам пикантни крилца от време на време, но гледам да не е повече от веднъж месечно. Намерих спасение в китайските ресторантчета, които приготвят сравнително евтино и бързо течна храна. От холандците не можеш да очакваш добра кухня така, както не можеш да я очакваш и от германците. Имат традиция в шоколада и приготвянето на риба, навсякъде правят добра наглийска закуска, но това е всичко. Наденичката с горчица, дежурният хот-дог и домашно приготвеният сандвич са предпочитаният фаст фууд за местните, в KFC, Burger King, McDonald’s и Subway тъпчат предимно чужденците. Почти всяко бистро или ресторант предлага хубав стек с прясна бира, но това отново е всичко. По-интересните ястия са в китайските, индийските и другите екзотични ресторанти, даже разбрах, че имало българска кухня в Амстердам, но не можах да я открия.

Безплатни забавления:

Писане в тефтер на тротоара, обикаляне пеш, снимане на лица, хора и събития по улиците, разглеждане на витрини, зад които човек може да види всичко: от модни стоки, през уютна семейна атмосфера, до привлекателни момичета по бельо, пушене на джойнт чрез муфтене в кофи шоп, возене на безплатния ферибот, разходка из парка и много други…

Сигурно съм пропуснал важни изроди и препоръки, затова четете I Amsterdam – най-известният сайт за ориентиране из града.

Тихомир Димитров