Писателският блог на Тишо

юли 7, 2014

Лятна ваканция

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Харесва ми, че новите читатели на този блог (които са все по-малко, заради немарливостта на автора му) няма да останат разочаровани, а старите му читатели (които си изглеждат все така млади, поради крехката възраст на блога, а и защото разказвачът е, по същество, и подмазвач) няма да се изненадат, тъй като те знаят, че лятната вакация означава повече писане, но не и задължително редовно споделяне.

Накратко, подготвям нова книга. Ще отнеме повече от лятната ваканция, за да съм готов, но няма да публикувам нищо междувременно, през лятото, в този блог. Време е да си починете от живота малко. Време е да си починете и от мен. А когато трябва (и с когото трябва) ще се намерим. Все някак. Надявам се. АКО трябва да се намерим… Дано да успея до Коледа да завърша новия си роман. Иначе от септември още възнамерявам да започна да ви досаждам отново тук с мнението си по въпроси, за които никой не ме е питал. Стига Създателят да не се изсмее гръмогласно над плановете ми… НО, те са само намерения… Тоест, без цялото това напрежение. :) Имайте слънчево лято от мен. След потопите го заслужавате!

Тихомир Димитров 

P.S.

Междувременно ви оставям 444 авторски материала под формата на: пътеписи, есета, статии, ревюта, разкази, книги, заблуди, и какво ли още не… Чувствайте се свободни да четете. Чувствайте се свободни да споделяте (спазвайки лиценза, естествено). Чувствайте се свободни и да коментирате. Ще чета редовно коментари. Чувствайте се свободни да ме напсувате на майка, ако трябва. Само не се чувствайте виновни и не ме чувствайте задължен на всяка цена да ви влизам във филма….  :)

юни 29, 2014

Каквото отвътре, такова и отвън

jlhgfjhfu

Изт: wwcorrigan.blogspot.com

Да, трудно е да се докаже, че реалността следва съзнанието, но необходимо ли е очебийното да се доказва? Гравитацията съществувала ли е още преди човечеството да успее да измери нейната притегателна сила? Планетата била ли е кръгла още във времената, когато човечеството е вярвало, че ходи върху тава, която се клатушка върху гърбовете на четири слона, които балансират върху гърба на костенурка, която плува в океан от мляко?

Въпросите, очевАдно, са риторични…

Съзнанието ще продължава да управлява битието, ако ще и 4 милиарда години още да се съмняваме в тази идея и да държим на старите си схващания, че тъкмо обратното е вярно. Вярваме, че обратното е вярно, защото така са ни учили хора, които също така са ги учили, а не защото наистина е вярно. Чист папагализъм. „Когато една лъжа се повтори сто пъти, тя става истина“, твърди народната мъдрост. Истината винаги е онова, в което вярваш, а не онова, което действително е.

Нима в началото на 21-ви век ние действително вярваме, че знаем всичко? Ако беше така, то тогава защо още няма по-устойчив източник на енергия от гниещите в недрата фосили? Защо изстрелваме ракети с тях? Защото не сме изобретили ваксина срещу рака и срещу СПИН-а? Бихме ли чакали дори една секунда? Бихме ли гледали агонията на децата си, ако можехме, ако знаехме как? Естествено, че не! Следователно, логически, ние не знаем всичко. И не само, че не знаем всичко, ами тепърва започваме да откриваме колко малко, всъщност, знаем. Което е началото на мъдростта. Но само началото…

Ще ви задам още няколко въпроса:

Икономическият хаос не е ли отражение на хаоса от ценности, който цари във всеки от нас?

Политическият хаос не е ли отражение на разединението, което властва в сърцата ни?

Въоръжените конфликти не са ли отражение на „гражданската война“, който се води в душите на хората?

Изчезващата държавност не е ли отражение на обезличаващия се индивид?

Турбулентната атмосфера не е ли отражение на антициклона (от емоции) в нас?

Тези въпроси също са риторични…

Каквото е отвътре, такова е отвън, другари. Ще продължава да бъде така още 4 милиарда години и няма да ни пита дали сме съгласни, дали сме узрели за тази идея, дали вярваме, дали знаем, че е така…

Но нека приемем една абсурдна хипотеза. Дори в точна наука като физиката понякога се приемат абсурдни хипотези, като например за абсолютното черно тяло или за частичките с маса толкова близка до нулата, че направо я смятаме за нула… Нека приемем абсурдната хипотеза, че реалността се влачи след съзнанието и, че то определя битието, а не както гласи папагализмът…Нека приемем тази концепция теоретично, само за миг! Защото или е така, или не е така… Нали така?

Как бихме постъпили, ако беше така?

Бихме се заели с първопричините, а не с „лекуването“ на последствията, ето как! Бихме потушили огнището на болестта, вместо да „облекчаваме“ симптомите. Бихме насочили погледа си навътре, към вътрешния свят, където са предпоставките за кочинката, в която живеем отвън. По-малко бихме се занимавали с външния свят. Той, така или иначе, не зависи от нас! Пробвайте да промените курса на еврото спрямо долара, ако не ми вярвате! Бихме си изградили стройна система от ценности, които устройват само нас, а не хората, които ни диктуват (отвън) как трябва да живеем и в какво трябва да вярваме и, които устройват само тях.

Същевременно, бихме заложили на единението. С Цялото. Бихме простили на враговете си и на длъжниците, вместо да боледуваме от мисълта, че непрекъснато трябва да им отмъщаваме или, че някой с нещо непрекъснато ни е задължен. Бихме започнали на чисто. Бихме помирили противоречията у нас. Бихме избрали тишината пред шума, слънцето пред гръмотвевицата, мира пред драмата. Бихме потърсили истинската си идентичност под кората на разпукващия се и все по-нереалистично изглеждащ „аз“. Бихме играли по-малко роли. Бихме изнасилвали, присвоявали, лъгали и убивали по-малко, защото бихме били наясно, че същото, неизбежно, рано или късно, ще се случи и на нас… Не бихме приемали така лековерно, че само на нас ще ни се размине, само този път, каквото и да сътоврим, каквато и глупост да направим, каквото и страдание да причиним…

Накратко, вместо да променяме света, бихме се заели с промяната на единственото нещо, което действително можем да променим – собствения си вътрешен свят. Всичко друго е извън нашия контрол. Но, преди това, ще се наложи да свалим доверието си от „авторитетите“, които хилядолетия наред ни повтарят, че битието определя съзнанието и, че човек може трайно да промени нещо друго, някакъв друг свят, освен собствения си, вътрешен свят. Повторението не е майка на знанието! То е майка на затъпяването и баща на магарето с неговия инат. От хилядиолетия човечеството цикли в една и съща лудост. Повтаря едни и същи грешки. Строи нови бардаци със стари курви. Впряга каруцата пред коня. Не се учи от миналото. Не разбира очебийни, очевАдни неща, като принципа, че каквото си надробил, такова ще сърбаш – персонално, лично ти, а не някой друг… И, вместо това, предпочита да повтаря, че повторението е майка на знанието, заедно с куп още налудничави, меко казано изостанали, идеи. Наистина е парадоксално, че едни и същи хора могат да вярват в такива глупости и, същевременно, да подготвят колонизацията на Марс. Авторитетите са мъртви… На тяхно място се родиха седем милиарда души и, заедно с тях – седем милиарда нови авторитети.
Време е за смяна на перспективата. Време е за промяна.

Но, готови ли сте да приемете очебийното?

Защото или е така, или не е така…

Нали така?

Тихомир Димитров

юни 27, 2014

Таблет Allview Viva D8 – oпит за ревю

Filed under: РЕВЮТА — asktisho @ 3:27 pm
Tags: , , , ,

tablet
Съгласих се да си поиграя за един месец с таблета и да блогна кратко ревю поради простата причина, че никога не бях пипал таблет през живота си, а любопитството ме човъркаше да видя и Android в действие. От казаното до тук следва, че впечатленията ми са супер непрофесионални, но за сметка на това – 100% автентични и, дето се вика, от пръв поглед, не само от първа ръка.

Започнах от нулата с ръководството, за да подкарам Jellybean-а и да наглася системата по свой образ и подобие. Тоталната обвързаност с Google няма защо да я коментирам, но на операционната система и на хардуера им пиша шестица по шестобалната система за коопърейшъна: машинката нито веднъж не заби, нито веднъж не се забави, нито веднъж не се претовари, колкото и таскове да й набивах, тъчскрийнът работи перфектно, командите се изпълняват незабавно, менютата са интуитивни и красиви, навигацията е бърза, усещането е за пъргавина.

Самата машинка изглежда стилно на външен вид. Тъничка е, а на ширина се побира в дънки със заден джоб, в чантичка-портмоне, в страничните джобове на шорти / панталони тип „комбатки” и т.н. Тоест, става да си го замъкнеш в тоалетната, на пикник в гората или да го вземеш със себе си на плажа. Неудобен е за носене в едната ръка и лесно се изтърва, а лапата ми е голяма – имам, дето се вика, голям шамар. В женска ръчичка е абсурд да се побере! Това го прави леко непрактичен за джи ес ем телефония, а и отстрани изглежда гротескно да натискаш такъв правоъгълник в бузата, още повече ако е намазана с плажно мляко. Kултурният вариант е да се използва bluetooth.

Екранът работи и в портретен, и в ландскейп режим, естествено, но оптималният вариант за ползване е да държиш устройството в двете ръчички хоризонтално, докато шариш с палчета по екрана. Последният не се превръща в абсолютно огледало при силно слънце, което е голямо предимство за мен.

Излезе ми хардуерна чуденка откъде, аджеба, се пъхат сим картата и ес ди картата, тъй като нямаше отбелязани специални слотове за целта върху корпуса на таблета, нямаше инструкции и в ръководството за употреба. Или поне аз не съм чел достатъчно задълбочено… Оказа се, че капачето отзад се отваря, за да стане тая работа:

photo

Наложи се да питам, а не би трябвало. Би било добре тези неща да се поясняват на видимо място в ръководството за употреба…

Батерията издаяни точно 5 часа първия път, при това с максимална експлоатация: гледане на филми, слушане на музика, инсталиране и деинсталиране на програми, човъркане из настройките, рестартиране, многократно включване и изключване, четене на книги, писане на текстове, гледане на снимки, правене на снимки, редактиране на снимки, правене на видео, видео разговори по скайп, слушане на радио, говорене по телефона, писане на ес ем еси, писане и четене на имейли, ровене из социалките, чатене, бразуване из нета, уебкам забавления за възрастни, стрийминг на видео, игране на игри, и т.н.

Нямам база за сравнение и, поради тази причина, не мога да кажа дали таблетът е изключително добър или, съответно, по-добър от някой друг. Произвежда се в Китай, като всички останали. По-важното е, че освен база за сравнение нямам и абсолютно никакви забележки! В продължение на цял месец беше навсякъде с мен и не успя да развали първоначалното добро впечатление.

Цената на Viva D8 е 229 лв. с ДДС: http://www.dualsim.bg/ТАБЛЕТИ-1/allview-viva-D8. На посочения линк ще намерите и техническите характеритики.

Това ревю е приятелска услуга и не е заплатено по никакъв начин, включително и с предметни подаръци или с процент от продажби. Би било добре, когато търсят съдействие от блогъри за ревюта, търговците да подаряват конкретния дивайс, за да имат мотивация блогърите: а/ да публикуват въпросното ревю и б/ да не го изтриват веднага след изтичане на периода, в който са използвали устройството назаем.

Така се прави в цял свят…

Иначе, да, силно препоръчвам! Получавате качествен таблет на цената на една месечна сметка за ток и за парно.

Тихомир Димитров

юни 11, 2014

Какво да я правим отрицателната енергия?

Scream of horror

Изт: indiebusinessnetwork.com

Позитивното мислене е невъзможно без негативното. Колкото и да се стараем да мислим, говорим и действаме позитивно, негативната енергия си остава у нас. Тя е неизменната половинка от вечния стремеж на Живота към баланс. Съзнанието ни се замърсява ежедневно от отрицателните сигнали на заобикалящата среда, а тялото ни е изложено на всякакви токсини и вредни лъчения, плюс солидните дози стрес, които получаваме. Всичко това се натрупва у нас. Тъмната ни страна се „храни“ с тези неща. Тя „закусва“ обиди, слага заканите на олихвяващ се влог, колекционира поводи за отмъщение. Отрицателната енергия е равна по сила и обратна по посока на своята противоположност, а проявите й са неизбежни. Подтискаме ли ги, те стават интензивни. Придобиват експлозивен характер! Нали се сещате за комшиите на поредния изверг, които пред журналистите твърдят, че го познавали като иначе свестен човек, неспособен да извърши „такова нещо“? Е, оказало се, че може…

Накратко, има два вида поведение спрямо тъмната страна, която живее у всеки от нас:

Първият е да й даваме воля, простор и поле за действие, при това – редовно, а вторият е да я подтискаме.

Силно препоръчвам първия вариант!

Но и тук имаме избор:

Да дадем път на тъмната страна по деструктивен или по конструктивен начин.

Деструктивният винаги има компенсации, които носят равносилно страдание на това, което сме причинили…

Конструктивният не значи да си затваряме очите за черното и да лъжем себе си, че всичко е бяло, а да започнем черното да го превръщаме в бяло.

Използването на отрицателната енергия по конструктивен начин е алхимията на живота!

Така тъмната ни страна ще получава редевно своя излаз и няма да се натрупва у нас. Няма да избухне и после съседите да обясняват, че иначе са ни познавали като „тих, затворен в себе си и добър човек“. За какво става дума? Какво е практическото приложение на тези хипотези? Ще ви дам няколко примера:

Дете, което е подигравано / тормозено в училище, има само две алтернативи пред себе си:

а/ Да започне да отмъщава или б/ Да използва натрупалите се злоба, обида, омраза и агресия в него, за да промени своя живот (и живота на всички останали) към по-добро.

Психолозите ще потвърдят, че повечето деца, които са били жертва на тормоз в училище се превръщат или в преуспяващи индивиди, талантливи хора на изкуството и гении, или в престъпни неудачници, насилници и затворници с тежка присъда.

Едните са използвали отрицателната енергия по конструктивен начин, а другите – по деструктивен. Не бива да забравяме, че деструктивният винаги е само-разрушителен и, че дори насилието наглед да е насочено към външен обект, то рано или късно се превръща в посегателство над самия себе си, било чрез физическо самонараняване или самоубийство, било чрез силата на компенсационните механизми в природата, които рано или късно ти натикват в устата онова, което си надробил. Без да питат дали си съгласен. Все още има хора, които вярват, че този принцип ще направи изключение само за тях. Все още светът е пълен с „невинни“ жертви и страдалци. Ех, колко лесно прощаваме на себе си и забравяме! А колко трудно е да забравим онова, което са ни причинили другите! Всъщност, направо е невъзможно! Ето защо, предлагам да използваме натрупаната агресия по конструктивен начин:

Агресията е по-силен стимулант от кокаина и има по-дълготраен ефект. Обидата от детството може да ни тласка към преуспяване през целия ни живот, а може да ни тласне и в ръцете на самосъжалението и саморазрушението. Виждате каква е разликата – една и съща енергия, два противоположни резултата!

Тормозеното / подигравано в училище дете неизбежно ще прояви своята агресия. Колкото повече расте и я подтиска, толкова по-силна става тя. Тази агресия може да го вкара в лудницата или в затвора като възрастен, но може да го вкара и в престижен университет. Чрез агресията, трансформирана в амбиция, човек може да изстреля себе си в редиците на световния елит дори. Просто никой няма да е по-мотивиран от него. Историята познава много примерни…

„Мамка му, ще ви покажа, че съм по-добър от вас!“ е чудесен начин да канализираш агресията, използвайки горещия пламък, който тя дава, за развитие на собствените способности и за преуспяване в един двуполюсен, принципно несправедлив свят.

Спортната злоба също е форма на конструктивно канализирана отрицателна енергия. Нямаш нужда от допинг, ако си наистина бесен. На света и на своите конкурентни. Достатъчно е само да използваш енергията, която бесът ти дава, за да им натриеш носа. Получаването на награди за спортни постижения не е престъпление…

Несправедливо осъденият има повече енергия да се бори за свободата си и, когато най-после успее, получената компенсация той или тя най-често инвестира в борбата на други хора за справедливост. Подобно е и отношението на обречено болният към света и към всичко останало. Осъждането на смърт чрез лекарска диагноза е довело много хора до воля за живот и борба, несравними с тези, които някога са притежавали, дори като здрави. И, след като постигнат невъзможното според науката, тези хора най-често посвещават живота си на спасяването на други, изпаднали в същата беда.

Обидата е чудесен повод за мотивация и вземане в ръце. Можеш да страдаш и да се самосъжаляваш, можеш да започнеш да отмъщаваш, но можеш и да се амбицираш, да работиш върху себе си и да се развиваш, докато не покажеш на въпросния имбецил колко куха е била преценката му за тебе, всъщност. Не един или двама „мачкани“ служители са се издигали до ръководители на своите предишни шефове и „мъчители“. И са им прощавали, много често – с благодарност, защото са успели да използват отрицателната енергия (получена благодарение на тях) конструктивно и в своя полза, а не деструктивно – за вредата на другия (и в крайна сметка – на себе си).

Бедността, мизерията, лошите условия на живот в детството са „произвели“ не един или двама меценати, благотворители и благодетели на човечеството. Същите условия са произвели и доста повече неудачници. В гетата се генерират насилие, престъпност, наркомания и проституция… Но едни хора използват тъмната си страна конструктивно, а други – деструктивно (най-вече към самите себе си). При всички случаи подтискането на отрицателната енергия не е решение! Използвайте тъмната си страна като ракетно гориво за двигателя, който движи собствения ви прогрес! Пейте, танцувайте, напишете поема! Работете / спортувайте по 20 часа на ден! И станете богат, станете благотворител, станете световен шампион! Конкуренцията ви няма откъде да я вземе тази енергия. Услужете първо и преди всичко на себе си, а това неизбежно, рано или късно, ще се превърне и в служба на другите.

Тихомир Димитров 

май 30, 2014

Бъдещето е сега

zcgn
Изт: nixanbal.com/

Помните ли 20-ти век? Със сигурност повечето от вас – да! В сравнение с него, 19-ти век приличаше на мрачно, безпросветно Средновековие – без електричеството и автомобилите, без самолетите и бързите влакове, без космическите полети и телескопите, без компютрите и, за съжаление, атомните бомби. Да, в сравнение с 20-ти, 19-ти век изглеждаше като мрачно, безпросветно Средновековие. Същото се отнася и за 18-ти век, ако го сравняваме с 19-ти. И за 17-ти в сравнение с 18-ти. Всяко столетие има свой собствен, уникален почерк, характерен облик, различен подпис.

Характерното за 21-ви век е, че ще изживеем фантастичните романи и филми в ежедневието. Помня как ми звучаха датите 2010-та, 2014-та, 2015-та като малък, когато се натъкнех на тях в киното или измежду страниците на някоя книга – като далечна епоха от фантастичното бъдеще… А ето, че те вече са тук!

Билетите за първите космически екскурзии вече са продадени. Базите за Луната вече са начертани. Първите заселници на Марс вече са подбрани. Гугъл пуснаха действащ прототип на безпилотен, самоуправляващ се автомобил. Помните ли този разказ?

Да, трудни времена са за фантастите, наистина! Ха си посмял да помечтаеш за нещо, ха си го видял още на следващия ден в магазина!

Бъдещето е сега, мили деца! В сравнение с него, 20-ти век ще изглежда като мрачно, безпросветно Средновековие. Нищо вече няма да е същото…

И нищо, че все още не си личи (съвсем). То и през 1914-та още не си личеше какво точно предстоеше да става. Това е само началото…

Ето кратко видео на безпилотния, самоуправляващ се автомобил:

Бъдещето е сега!

Тихомир Димитров 

май 20, 2014

Ще гласувам за кандидата без евро-заплата

Помощ за Сърбия – как и къде, добри насоки от ENEYA

1

Снимка: bbc.com

2

Снимка: dailypastime.com

3

Снимка: smh.com.au

People sit in a boat after being evacuated from their flooded houses in the town of Obrenovac, east from Belgrade

Снимка: reuters.com

5

Снимка: diversitynewsmagazine.com

6

Снимка: timesofmalta.com

7

Снимка: sabc.co.za

Помощ за Сърбия – как и къде, добри насоки от ENEYA

Ще гласувам за кандидата, който дари годишната си нетна евро-заплата на хората, които бедстват до нас.

Така ще разбера, че отива там заради Европа, а не заради EURопа.
Така ще разбера, че отива там, за да премахва огради, а не за да строи нови стени.
Така ще разбера, че отива там, за да помага, а не за да се подпомага.

Има само едно условие:
Да го направи преди изборите.
След като хората се издавят вече няма да има смисъл…

Колко време можете да издържите под вода?

Тихомир Димитров

май 12, 2014

И аз Ви обичам…

От време на време проверявам блоговете на хората, които ме следят. Как звучи само! Да те следят! По-страшно е само „да те издадат!”. Представяте ли си издателите като предатели? А не трябва! Така правят само непослушните писатели! :) Та, от време на време проверявам блоговете на хората, които ме следят. И искам да им кажа:

Обичам Въ! Всичкити!

Нямате представа колко странни, изискани, интровертни, чувствителни, свръх-интелигентни и талантливи личности има сред тях! Кучето ги дърпа толкова силно за крачола, че понякога се питам: „С какво ги заслужих?” В хубавия смисъл на думата! А за други съм сигурен, че са извънземни („Виждал съм, ама няма”).

Пропуснатите да ме прощават. Те или НЕ са извънземни, или нямат блог, или имат, но го крият. Или са се абонирали по имейл. Или имат блог, но публикуват в него само глупости от рода на: „евтини чепици от Албания и евтини почивки в Италия”, или са спрели да публикуват още преди края на света, който свърши на 21.12.2012-та година, както всички знаем. Или е нещо друго. Но и тях ги обичам…

Обичам Въ всичкити!

А ето ги хората, които хем ме следят, хем и публикуват – предоставям ви по едно вдъхновение от всеки от тях. Целта ми, естествено, е да ви изгубя времето. Вие ще си го намерите после….

Ето Ги:

Домашно приготвен книгоразделител:

1

(Лудница!)

От: http://malkasvoboda.wordpress.com/

***********************************************

Идвам с горещи желания
Нося голяма любов
Късам по-малко страдание
И съм комай като нов.

От: http://balkansunited.wordpress.com/

***********************************************
2

Руската (евразийската) пропагандна машина се опитва да втълпява, че на Запад (разбирай ЕС и САЩ) стандартът на живот е добър само на пръв поглед, а в дълбочина нещата са доста различни – разврат, цинизъм, жестокост, фалшива свобода на словото и т.н. Но ако това наистина е така, то защо едната дъщеря на господин Путин (руският диктатор) живее в Германия, а другата – в Холандия? Защо синът на Медведев ще учи в САЩ? Защо дъщерята на Лавров живее в САЩ? Защо именно Първите мъже на Русия пращат децата си в развратния, циничен и жесток Запад? Драмата на Русия и подобни провалени държави като нея (вкл. и България) е, че никой от управляващите не свързва своето или бъдещето на децата си със това на страната си (А.Сахаров) – Ето го и списъка на децата и семействата на руските висши управници, които живеят в чужбина – не в Казахстан, Беларус или Китай естествено – всички до един в гнилия гейски Запад изложени на типичните западни „рискове“ – висока лична сигурност, човешки права, висок жизнен стандарт и добро медицинско обслужване, превъзходно образование, свободни медии и независима съдебна система http://uainfo.org/yandex/318665-spisok-detey-rossiyskoy-vlasti-zhivuschih-na-zapade.html

От: http://posledniqt.wordpress.com/

***********************************************
Единственото, което можем да дадем на децата е личния ни пример, всичко останало са приказки – митове и легенди.

От: http://agoperdeklian.wordpress.com/

***********************************************

Изкачи плешивото теме на билото и спря да си поеме дъх. Оттук можеше да види част от селото – разхвърляните къщички тук-там сред дървета и храсталаци и песъчливите черни пътища, набраздили като подути вени платото. Приклекна до една туфа. Нещо мърдаше изпод китката треволяци…

От: http://myromorr.wordpress.com/

***********************************************

Извадете си пръста от носа бе, хора ! Буквално!

Днес, както си чаках любимия трамвай, се натъкнах на масово бъркане по носовете. Серозно ! Едно момче първо засякох, отвърнах глава – една жена с цигара. С едната ръка държи цигарата, а с другата си бърка в носа. Отвърнах поглед и една баба и тя. В трамвая се продължи. Знам, че е пролет и има прашец. И мен ме сърби носа. Но не е нужно да си бъркате в носовете масово ! Еми бръкни си вкъщи, измий си ръката….

От:  http://coffeechapter.wordpress.com/

***********************************************

Та…Казвам се Надежда и много си харесвам името. :D Родена съм от двама икономисти. И то какво да се пръкне освен певица…. Имам да уча прекалено много, за да седна да се прехласвам или пък да обяснявам как не мога да живея без музика. Ми мога! Дали искам, е друг въпрос. Не мога да живея без кислород.

От: http://bridgeofhopes.wordpress.com/

***********************************************

От страшно много време следя Bilacous (http://bilacousphotography.tumblr.com/), страхотен фотоблог с невероятно съдържание.

4

(Вече и аз…)

От: http://martinbeltov.wordpress.com/

***********************************************

Всеки край е ново начало. Независимо на какво

От: http://alexandraustamiteva.wordpress.com/

***********************************************

Този документален филм предоставя универсално послание за мир. В 53 минути този филм обхваща космоса, инстинкти, превъплъщение, клетъчна биология, личностни разстройства, информатика и още много други и предлага завладяващ случай, защо медитацията е от жизненоважно значение за нашата еволюция, както лично така и иначе.

От: http://reviles.wordpress.com/

***********************************************

5

Толкова е забавно! Днес е първият ми работен ден. Все още не съм свършил нищо. Някои – онези с лъскавите карти в портфейла, дори не ме забелязват. Другите не ме харесват особено. Е, поне съм добър слушател. Може би най-добрият в града.

От:  http://laculebra.wordpress.com/

***********************************************

Не си прекрасна в жестокото си Знание.
Но не си и грозна.
Най-основното за тебе е: не си.

От:  http://gibelnokrasiv.wordpress.com/

***********************************************

Още невероятни кадри от тестването на преливника на язовир „Цанков камък“

6

От: http://damlakes.wordpress.com/

(Още по темата)

***********************************************

Човекът е изумително същество. Колкото и много да има, той ще стигне до положение, в което това за него ще е нищо и ще копнее за още и още. После, в един сюблимен момент, вследствие на емоционално и дълбоко преживяване, той осъзнава, че материалното е нищо и животът има много по-дълбок смисъл. Тогава започва да живее.

От: http://bgminimalist.wordpress.com/

***********************************************

7

Day 20 – My #100HappyDays
Днес, 10.05.2014 г. е ден 20 от едно прекрасно предизвикателство – 100 дни щастие.

От: http://kotakafelix.wordpress.com/

***********************************************

Един келеш от Бангладеш

От:  http://keleshwithcash.wordpress.com/

***********************************************

Някой заспивал ли е с мисълта за една жена, след това сънувал ли е тази жена и събуждал ли се е с мисълта за тази жена, ако отговора е ДА, то съчувствам ви братя по неволя!

От: http://rule356.wordpress.com/

***********************************************

Често съм си мислела, че най-трудната част при започването на една книга е първото изречение или написването на първият абзац. Може цялата книга, заедно с последните реплики на героите да е в главата ти, но започването е доста мъчна работа.

От: http://heaventrack.wordpress.com/

***********************************************

8

a psycho student on her way to growing up :)

От: http://copingkoala.wordpress.com/

***********************************************

Замисляла съм се за крайно абсурдни и нелогични неща. Мислех си, че е възможно да съм урочасана, защото помня много добре от кога се чувствам така. Не искам обаче сама да комбинирам случайни факти и събития и да си правя съответните изводи, защото не знам докъде може да стигна …

От: http://newvisiontoday.wordpress.com

***********************************************

Richard Gere trifft den Dalai Lama

Забелязала съм, че сравнително трудно се съсредоточавам, лесно и “услужливо” се разсейвам, често докато работя или чета мисля и за куп други неща, от което настоящата ми задача видимо (и закономерно) страда.

Oт: http://nellypax.wordpress.com

***********************************************

10

Розето на Бранджелина

The Miraval, производители Анджелина Джоли – Брат Пит, розе, сортове – Гренаш, Сира, Сенсо; Прованс, Франция, 2012, 36 лв. Casavino

От: http://freshcutsoflive.wordpress.com/

***********************************************

Затваряйте прозорците, вратите залостете!
Пролуките навсякъде прилежно уплътнете!
Хладилника, долапите заключвайте наред –
задава се страшен мишкомитет.

От всички природни беди най-голям,
щом видиш – килерът опразнил се сам
и бутът хамон на гурмана отнет,
разбираш – дошъл е мишкомитет.

Невидимитe лапи, чевръстите мустаци
откриват безпогрешно от храната знаци.
Ще зърнеш следа, ако имаш късмет,
от експедитивния мишкомитет.

От: http://guydejuly.wordpress.com/

***********************************************

11

Трудно бе да я опиша даже когато бях трезвен. Всъщност тогава ме плашеше най-много – изглеждаше нереална, твърде странна, за да съществува и твърде жива, за да е край мен. Тя бе способна да подложи човек на екстазни опиянения и дълбоки страдания. Никога не гледаше хората в очите, когато разговаря с тях, но само един нейн небрежно хвърлен поглед можеше да те накара да потръпнеш. Не, не знам дали беше любов, привличане или страст. В потайността ѝ имаше нещо страховито, но омайващо – гледа те така, сякаш ако продължиш да я гледаш всеки момент ще избухнеш в пламъци, сякаш ако ѝ кажеш, че я обичаш, ще те намрази завинаги.

От: http://juliefromwonderland.wordpress.com/

***********************************************

12

От: http://prqkademokraciq.wordpress.com/

***********************************************

13

How to deal with the “Nice guy” behavior?

Nice guy behavior refers to a pattern in some guys of being very nice to others, especially to women they like. It’s nothing wrong to be nice, but it’s wrong to be without standards, respect and value in your life…

От: http://ivonechovski.wordpress.com

***********************************************

Портрет - живопис, картина

Portrait – Painting by Lyubomira Popova – Fineluart

От: http://fineluart.wordpress.com/

***********************************************

15

Мили мои сънародници, българинът е в такава дълбока кома, че едва ли някога ще се събуди. Българинът иска, но не дава, българинът знае, но не осъзнава, българинът учи, но не помъдрява. Лесно е да се търси вината, трудно е да се намерят причините. Лесно е да се протестира, трудно е да се предлагат решения. Лесно е да се коментира, трудно е да се анализира…Тежко на тези, които приемат съня за реалност – а те са много…

От: http://onegavon.wordpress.com/

***********************************************

16

Щях да съм станала милионер, ако отделях по лев всеки път, когато някой ме попита: – Абе, защо рекламите на прах за пране са толкова тъпи?

От: http://something-happened.com/

***********************************************

Вместо бъдеще имаше едно хлъзгаво и измамно настояще, на което не можеше да има доверие, дори и да искаше. Отдавна го беше загубил някъде по пътя. Вече дори не беше сигурен, че някога е съществувало, а и не мислеше за него. Беше просто дума, обикновена като всяка друга…

От: http://thepursuitofsoul.wordpress.com/

***********************************************

Неусетно улавям как „връзката“ ми с някого се вмества между две световни първенства. Между две купувания на спирала. Между две лета. Между първата и последната страница на една книга. Между два изгрева. Между две пълнолуния. Бъди моето „между люлката и гроба“.

От:  http://loudwhisperr.wordpress.com/

***********************************************

17

Забавен психологически факт за цвета: червеният цвят може да стимулира апетита ви.Което е вкусно.И ако сложите синя покривка за маса , ще сте по-малко заинтересовани в честото ядене.Така казват експертите на цветовете.

От: http://murrrrrrrr.wordpress.com/

***********************************************

18

Мисля си днес по никое време. Мисля си какво ще стане, ако котките лаеха? Ако Червената шапчица срещне Василиса Прекрасна? Ако се стъмваше сутрин и луната светеше по-ярко от слънцето? …

От: http://mila114.wordpress.com

***********************************************

В България е абсурд да се говори за класи общество, в най-добрия случай имаме някакъв малък процент много богати и оттам нататък са горе долу справящи се и надолу по финансовата стълбица. Класовото общество ни е нужно толкова, колкото риба има нужда от колело.

От: http://eneya.wordpress.com

***********************************************

Повечето хора са доволни, независимо че такъв модел поражда възможността често да се избиват хора, смятани за „врагове“, а „губещите“ да гладуват и да остават без покрив над главата си, „слабите“ да бъдат експлоатирани и потискани.

Oт: http://slideworld.wordpress.com/

***********************************************

Никой не иска да знае за човека, който си играе с кибрита, докато собствената му черга не започне да гори…

От: http://estersor.wordpress.com/

***********************************************

19

Не съм предполагала, че мога да бъда толкова възхитена от друга жена, без грам да я намразя :Р She is my idol

От: http://huggingbearr.wordpress.com/

***********************************************

20

От: http://robertaanderson.wordpress.com/

***********************************************

21

…по същата логика би трябвало да приемем, че животът на богатите е по-важен от този на бедните, понеже първите са по-лъскави. Или депутат означава повече от гласоподавател, тъй като разполага с повече пари от редовия гражданин…

От: http://love-woman-story.blogspot.com/

***********************************************

22

Когато сутринта си показах рошавата глава от палатката забелязах, че веселата компания от велосипедисти вече се е събудила и бавно си подрежда багажите. Всеки от тях се носеше палатка, като един от тях, казва се Арнолд, имаше подобна на моята, но беше JackWolfskin. Иначе – почти еднакви, само дето моята е синя, а неговата – зелена. Каза, че е прекрасна палатка и издържа на дъжд и бури. Точно както и моята – отговорих. Той ме помоли за съвет…

От: http://xunap.wordpress.com/

***********************************************

23

Началото на 2014 в личен план беше белязано от мнооого фойерверки (около 500 000 и световен рекорд) А от глобална гледна точка новините които ме достигнаха бяха малко. Основно смъртта на чичо Фил от шоу което ми се чудят, че никога не съм гледала: Fresh Price of Bel-Air’s; Студът в Кабул (и на други места по света); бомбата в Русия, убила 14 души; И наводнението в Португалия.

От: http://kajimidatikaja.wordpress.com/

***********************************************

24

Тъй е било, тъй и ще бъде… Нали мълчанието било злато?

http://vascont.wordpress.com/

***********************************************

25

….така и онази вечер пред ЦУМ
когато си подхвърляхме монета от левче
на стълбите на подлеза
(три пъти за щастие)
докато уморени от работа и грижи хора
ни подминаваха бързо и в устрем
към някое по-сухо и сигурно място….

От: http://apieceofme.wordpress.com/

***********************************************

26

Винаги съм живял с едно усещане, че всеки момент нещо много важно ще ми се случи. В началото си мислех, че е временно. Някакво такова – никакво, ще дойде и ще си замине. Ама тц. Не ще!…..

От: http://art7ess.wordpress.com/

(Трябва да си призная, че и аз)

Тихомир Димитров

 

 

 

 

май 8, 2014

Срамота и предразсъдъци

europe-according-to-bulgaria

Изт: alphadesigner.com (Mapping Stereotypes, by Yanko Tsvetkov)

Пред-разсъдъците са паразитни налгаси към групи от хора, обединени от някакъв признак: религия, етнос, национален произход, цвят на кожата, сексуална ориентация и др. Влага се и малко по-широк смисъл в това понятие, а именно – преди разсъдъка.

Пред-разсъдъците са несъвместими с разсъдъка, т.е със самостоятелното мислене и с информирания избор. Те са нагласи, плод на стадния инстинкт, където вярваш в това, което ти внушат, че е правилно, а не в онова, което от личен опит си разбрал и знаеш, че е правилно. „Питай патило, а не старило” е контрапункт на предразсъдците. Но и тук се ограничавам. Не може нещо да е еднакво вярно за двама души едновременно. Пример: за собственика на Застава глобата от 200 лв е равносилна на фалит, а за баткото от Кайена това са дребните за обяда.

Пред-разсъдъците са колективни нагласи, които обединяват хората по един кофти начин – обезличавайки ги. Обезличава се и самият обект на пред-разсъдъците, но най-лошата им черта е, че изключват всякакъв разсъдък.

България е страната на пред-разсъдъците. Един от тях е схващането, че сме най-умната нация на света….и по нищо не ни личи. Най-вече по това, че пред-разсъдъците  у нас са насочени към самите нас. Автостереотипите са на мода! Стандартното стадо поне мрази стандартно – предразсъдъците му обхващат чуждото, външното, непознатото. Успешно наваксваме и в тази посока, но не съм видял друго стадо по света, което да има толкова силни предразсъдъци към самото себе си. Ето няколко примера:

Хубава работа, ама българска!

Обратното на „Измислил го немецът!”. Всичко, правено от българи, за българите не струва. Ние сме двулично стадо. Под лозунга „изберете българското” мърморим „хубава работа, ама българска”, под табелата „пушенето забранено” се събираме на по лафче за цигара. Обичаме родното като го мразим и омразата много често я бъркаме с любов. Има един добър начин да се ориентираш в тази нездрава, шизоидна среда: гледай официалните изявления, виж общоприетите „истини” и твърдения, но разбирай и прави точно обратното! Примерно, два пъти „Да” е равносилно на „Не”. В най-категоричния му вариант! Кимането с глава, което навсякъде другаде издава съгласие, тук означава отказ. Тц. Кажат ли ти да избереш българското, купувай си вносно! Насочат ли те наляво, задължително завий на дясно. Най-големите патриоти живеят в чужбина, а най-големите критици на всичко „българско и родно” са си тук, в България. Включително и авторът на тази статия…

България vs Чужбина

В главата на българина съществуват само две държави: България и Чужбина. Хората от втората „държава” много често намират затруднения в откриването на първата върху картата, но хората от първата държава нямат никакъв проблем с идентифицирането на втората. Тя се простира върху цялото земно кълбо, навсякъде другаде извън политическите граници на Република България. Там, извън нейните граници, животът е хубав. Заплатите са високи. Хората там живеят нормално. Правят нещата като хората. Там е чисто и подредено. Всичко тамошно е „стока”. За разлика от всичко, което се случва или прави у нас. Ние често сочим за пример как се правят нещата в Чужбина. Този пред-разсъдък е роден от десетилетията, в които беше забранено да се пътува. Когато „вносно” означаваше „лукс”. Когато бананите бяха разкош. Тогава беше невъзможно да се видят бидон вилите в Бангладеш и Хаити, мизерията на гетата в Ню Йорк, просяците по улиците на Париж, скитниците в Лондон, бедността като начин на живот в Централна и Южна Америка, престъпността като единствено средство за препитание сред малолетните в бразилските гета, примитивните землянки в Западна Африка, трите долара месечна заплата в големите й градове, ниската продължителност на живота и превратът като единствена форма на политика, липсата на електричество, лекарства и канализация в големи райони от света, земетресенията в Япония, религиозните екзекуции в Арабия, гладът в Северна Корея, плъховете по улиците на Делхи – повече и по-големи, отколкото помиярите у нас. Всички тези неща ние нямаше как да видим с очите си, но дори да ги знаехме (от разказите на други хора, от книги, филми и пътеписи, пробили някак Желязната завеса), предпочитахме да си затваряме очите за тях, да величаем красивата си природа и да мислим как всичко отвъд „наште планини зелени” е трижди по-хубаво и как там, в необятната Чужбина, човекът задължително живее…като човек. Толкова мощен пред-разсъдък и такъв силен автостереотип, че дори те отдалечава от човешката раса!

Да не се изложим пред чужденците

Традиционното българско гостоприемство е свързано със стремежа да не се изложим пред чужденците. Трябва да лъснем в най-добрата светлина пред гражданите на онази голяма Чужбина, но трябва и много да внимаваме, защото само ние си знаем какво представляваме, каква „стока” сме и т.н.. Много трябва да внимаваме да не се изложим пред чужденците! Такъв комплекс за малоценност не съм виждал никъде другаде по света.

Да заемем полагащото ни се място в Европа!

Дори след като ни приеха в ЕС, продължаваме да се съмняваме дали заемаме „полагащото ни се място” в Европа. Все едно, че ни трябва специално разрешение да обитаваме югоизточната част на един континент. Все едно, че не сме една от първите нации, развяла байряка си върху същия този континент и осъзнала се като нация преди всички онези нации, от които сега чакаме по някое евро за пътища, помощи, временна заетост и земеделие. Не, ние трябва да внимаваме да не се изложим пред чужденците и да заемем „полагащото ни се място” в Европа! Всички трябва да се стремим към нещо, което сме постигнали още преди близо хилядолетие и половина! Kleta Мaika Balgariq! Вече не на tri moreta, но все така на кръстопът…

Кога ще ги стигнем…

Освен стремежа си към утвърждаване на традиционната георграфска ширина, освен завистта си към всичко „вносно” и „чуждо”, българите имат и една изконна амбиция – да настигат някого. За целта си избират най-напредналите в икономическо отношение държави по света, например САЩ. „Кога ще ги стигнем американците” е припев, над който и плачем, и се смеем, но това е нормално, тъй като у нас сълзите винаги са смесица между радост и мъка, но в повечето случаи горчат.

Кога ще се оправим?

Настигайки я, гледайки да не се изложи пред нея и стремейки се към Чужбината, българинът има една-единствена голяма мечта – най-после „да се оправи”. Да заживее и той „като хората”. Или по-точно – да го оправят. Като хората. Оправянето, естествено, винаги е външен фактор, то зависи от външни обстоятелства и никога не е плод на собствените усилия. А как иначе, при положение, че не сме сигурни, дори, дали наистина живеем на един и същ континент с „европейците”? Затова периодично си внасяме по някой европейски Цар, който да ни оправи. Внасяме си и български юпита, които са се оправили във Великата Чужбина, за да ни оправят. Надяваме се ту руснаците, ту американците, ту европейците да дойдат да ни оправят. Никой филолог не е в състояние да даде дори най-общо определение за значението на българското „оправям се”. Още по-загадъчно е то в множествено число – „оправяме се”, а най-загадъчно и двусмислено е в страдателен залог: „оправен”, „оправени”.

Доброто старо време vs светлото бъдеще

Има гениална формула за нещастие. Тя се състои в следното: никога да не живееш в настоящето, винаги да тъгуваш по „доброто старо време” и непрекъснато да се стремиш към „светлото бъдеще”. Тази формула българите сме я усвоили до съвършенство. Няколко десетилетия строяхме социализЪма и живяхме с идеала за светлото бъдеще под формата на действащ комунизъм, когато най-после всички битови, икономически, политически, социални и световни проблеми щяха да са оправени. Тези десетилетия за мнозина сега влизат в графата на „доброто старо време”, което оплакват, защото тогава „имаше работа за всички”, „не се крадеше толкова много” и прочие глупости. Резултатът е един живот, прекаран в нещастие. Заради липсата на светлина върху простичкия факт, че щастието е възможно единствено и само в настоящия момент. И, че то зависи единствено от нас. Всичко друго е илюзия. Но ние сме свят на измамени фокусници, влюбени в илюзията, която ги мами.

Вместо обобщение

Накратко, пред-разсъдъците и автостереотипите, описани по-горе, са „бъговете” в „операционната система” на един древен народ, населяващ още по-древен кръстопът в югоизточната част на европйеския континент. Бидейки задължително вносна, операционната система, която той непрекъснато си инсталира и често подменя, винаги носи дефектите на своите създатели – както на некадърните руски „програмисти” и „социални инженери” от „доброто старо време”, така и системните грешки на американските либерални капиталисти, заложени в „светлото бъдеще” на потребителското общество, което обещава само циклични кризи, безразсъдна експлоатация на природните ресурси и задълбочаваща се пропаст между единия процент и всички останали.

Нито едно от тези неща не ни принадлежи. Нито едно от тях няма автогенен, автономен, ендемичен характер, т.е не е типично за местността, за народопсихологията и за сложното устройство на българската душевност. Последната е доказала, че не й дреме много за раждането и упадъка на различни империи. Каквото и да се случи, тя винаги ще си направи секуро – ще си го премести от единия крачол в другия, продължавайки да следва принципа: „Яжте, пийте и добра дума думайте”. И ще продължава да си носи гиздавата риза, намирайки повод за празник във всеки ден от календара.

Няма нищо лошо в тези два принципа. Мъдростта е в дребничките радости от живота. Остава само да се научим да им се наслаждаваме тук и сега. Всичко останало ни е предоставено по наследство – наследство, от което са лишени по-младите нации, отраснали по трудния начин в степи и пустини – амбициозни нации, които не могат да са ни добри учители, защото „ситият на гладния не вярва”, защото техните правила са ненужни, дори безумно неприложими тук, където единственото, което трябва да направим е да се наведем, за да пием от чистата вода, в която газим…от хилядолетия.

Тихомир Димитров

април 25, 2014

Въпрос на критерий

criteria

Изт: http://agilitrix.com/

Винаги, често, понякога, всеки е изправен пред избор.

Изборът, обикновено, не е особено богат:

Да или Не.

На ляво или на дясно.

Със или без.

Пред такива избори сме изправени.

И се нуждаем от критерий.

Ето ви три здравословни критерия:

1/ Честно ли е?

Най-вече пред самия мен? Ще изневеря ли на Природата си, ако направя това? Хората с такъв критерий никога не изпадат в компромис. Те дори не знаят какво е компромис. Просто не им се е налагало да разберат.

2/ Справедливо ли е?

Не само за мен, но и за всички останали? Простият човек, когато спечели, печели така, че да загубят всички останали. Мъдрият, дори да загуби, губи така, че да спечелят всички останали…

3/ Елегантно ли е?

Много важен критерий! Танцът е елегантен. Женският оргазъм е елегантен. Дъгата също е елегантна. Северното сияние е елегантно. Елегантни са всички неща, които отговарят на горните два критерия, плюс щипка изтънченост на вкус. От малко финес никой не е умрял. Елегантно ли е да счупиш някому двата крака? Естествено, че не. Естествен (и елегантен) е цъфтежът на пролетните дръвчета. Старайте се изборите ви да приличат на тях…

Никога не е въпрос на избор. Винаги е въпрос на критерий.

Тихомир Димитров

Следваща страница »

The Rubric Theme. Create a free website or blog at WordPress.com.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 198 other followers