Писателският блог на Тишо

май 11, 2017

Класата на излишните

Изт: theodysseyonline.com

Старите учебници го обясняват така: има технологично преструктуриране в бизнеса, това е структурна безработица, спокойно, достатъчно е само да се преквалифицират тези хора и веднага ще си намерят място в икономиката, просто им липсва образование…

А сега си представете, че сте шофьор. Или ватман. Или машинист. Или пилот. Или капитан. Или, защо не, космонавт!

И от утре колите, трамваите, самолетите, автобусите, корабите, влаковете, че дори и космическите полети, започнат да се управляват сами.

Ще се разкрият 500 нови места в ай ти сектора и 900 милиона души ще останат на улицата: шофьори, пилоти, космонавти, куриери, капитани, ватмани, машинисти, подводничари, плюс целия им обслужващ персонал, заедно с повечето клъстърни дейности и безбройните подотрасли, свързани с тяхното обучение. И това само в транспортния сектор!

А сега си представете, че процесът обхване всички сектори, даже отбраната…

Вместо синът ви да се върне с дупка от куршум в рамото, с медал за храброст и с доживотна пенсия, на негово място ще се върне повреден робот. Роботът ще бъде ремонтиран от други роботи, естествено, но синът ви ще си остане все така безработен. Схващате логиката.

Няма професия, която да остане незасегната.

Днес имаме седем милиарда души на Земята. След три десетилетия ще имаме над десет милиарда. Повечето от тях ще са безработни, тоест излишни. Не „структурно“, а перманентно излишни. Но всичките тези хора ще искат да ядат. Всеки ден. И не само това: ще искат маркови дрехи, 8G интернет, 9D кино, самолетни пътувания, екскурзии в орбита, автономни автомобили, да градят кариера.

Как я мислите тази работа?

Дали половината богатство на света ще бъде в ръцете на един процент от неговото население не е толкова важно. По-важното е за какво този един процент ще я използва тази половина. Ако я използва за егоистични, а не за общочовешки цели, Човечеството няма да му прости.

Егоизмът е непростим грях, защото сме свикнали излишния винаги да го виждаме в другия. И никога в нас.

Случвало се е много пъти преди. Вземете Френската революция. Вземете Съветската революция. Случвало се е и през Втората световна война, но тогава поне хората бяха нужни: да карат трамваите, да пускат бомбите, да зареждат оръдията, да бутат количките в мините…

Какво ще правим, когато станат десет пъти повече и имаме десет пъти по-малка нужда от тях?

Ще разкрием две нови места в ай ти сектора ли?

Сложни проблеми!

Ако единият процент не нахрани 99-те процента, не ги облече, излекува, образова и не им осигури достоен (тоест поне търпим) начин на живот, онези няма да ядат пасти, а ще му изядат главата. Другият вариант е „поход срещу мнозинството“ с цел систематично изтребление и контрол върху раждаемостта до момент, в който няма да има кой да ти носи бърканите яйца в леглото, освен хакнат от съпротивата робот с много остри прибори за сервиране. Ето защо не трябва да четете пост-апокалиптични романи.

Тихомир Димитров 

4 коментара »

  1. Според мен, ако всичко се замени с роботи, ще е доста по-добър живот. Тогава думата „безработен“ ще има друг смисъл вече.
    Какво ще ядат ли, ами ще ядат неща, произведени от роботите, и дрехи ушити от тях.
    Хората, които работят, било в завод, било на полето или в космоса, се разболяват, уморяват, понякога им пада производителността по някаква причина. Всичко това при роботите изчезва, тяхното КПД ще е близо до 100%. И някой да се развали и да има нужда от смазка, друг ще дойде да го оправи на секундата, защото и подръжката ще работи на КПД 100%.
    Така че ще е доста по-добър живот, според мен. И парите най-вероятно ще изчезнат.

    Коментар от Ивайло — май 14, 2017 @ 11:39 am

  2. @ Ивайло: Представи си, че аз съм компанията, която притежава роботите със стопроцентовото КПД, а ти си просто безработният, който иска да яде… Парите може да изчезнат, но зависимостите – не. Всъщчност, проблемът никога не е в парите, а в алчността. В желанието за контрол. Те преобладават и при бартерното стопанство…

    Коментар от asktisho — май 18, 2017 @ 1:57 am

  3. Ами кажи ти какво ще правиш с мен. Не съм ти нужен, ама не ти и преча. Имаш си всичко, ако роботите ти прозивеждат всичко, защо не дадеш на мен малко, какво ще ти струва? Когато имаш всичко, нямаш нужда от власт. А и едва ли ще станеш човекоубиец.
    И място няма да ти заемам, защото аз съм на земята в малка къща, ти си кеф ти на небостъргач, кеф ти на вилата на Луната или Марс.
    Роботите ти ще добиват храна и ресурси ако трябва и от съседна галактика, и от ядрото на Земята.
    Да, интересно ми е, какво ще правиш с мен?

    Коментар от Ивайло — май 18, 2017 @ 5:10 pm

  4. Тази тема често ми е идвала до главата, но пък и отговорът на тези въпроси за мен е прост: тези промени няма да се случат изведнъж, а постепенно. Всеки проблем с всяка отделна професия и във всяка отделна държава ще се решава поединично. Роботите са все още твърде несъвършени и така ще бъде още дълги години, така че промяната няма да бъде шокова. Това ме кара да вярвам, че човечеството постепенно ще намери решения на тези проблеми и няма нужда да се тормозим с тях още от сега. Но пък дават храна за размисъл и идеи за нови книги 🙂

    Коментар от Майк Рам — май 20, 2017 @ 8:41 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.