Писателският блог на Тишо

януари 29, 2016

Съжителство, владичество, господство или робство?

efbwegwe

Изт: thinkpoint.wordpress.com/

От интерес ми към историята знам доста за робството. И няма как при положение, че това е доминиращият икономически и обществен строй през по-голяма част от познатата ни история. Ето какво представлява робът от гледна точка на историческото познание:

1/ Робът е собственост. Отнети са му всички граждански и човешки права. Робът е чисто и просто вещ, с която притежателят може да разполага както намери за добре.

2/ Робът е инструмент. Казано по-точно, робът е средство за производство. Жива сила. По това той никак не се различава от впрегатните животни например.

3/ Робът е затворник. Той няма свободата на придвижване като останалите жители. Ако отива някъде, той го прави само по волята на своя притежател, с неговото знание и по негова заповед, например за изпълнение на конкретни задачи.

4/ Робът не плаща данъци. Бидейки лишен от своите права, той е освободен и от всички задължения, които имат свободните жители, в това число: обществено-полезен труд, служене в армията и плащане на данъци.

5/ Робът не може да притежава, да наследява и да оставя в наследство имущество. Бидейки лишен от всякаква собственост, той самият е превърнат в такава.

6/ Децата на робите са собственост на техния господар. Всички. Без изключение.

Това са основните шест характеристики на роба. С малки флуктуации те се запазват непроменени през целия робовладелски строй, а и след него, тъй като знаем, че на места (в САЩ) робството продължава да съществува като легална система чак до втората половина на 19-ти век. Робството съществува и днес по света, но вече е нелегално.

Сега, нека да видим дали покореният от османските турци бълграски етнос отговаря на историческите характеристики на роба, точка по точка:

1/ Не, освен в случаите на отвлечени, военнопленници и прочие, които умишлено са продадени в робство. Такива има при всяка средновековна (и не само) война. Във всеки случай целият български етнос няма как да попада в тази категория дори в най-лошите години след опустошението, нанесено от завоевателите по българските земи.

2/ Не, с изключение на специално продадените като роби отвлечени и военнопленници. Виж по-горе.

3/ Не, защото има достатъчно сведения, че българи са пътували в целия познат дотогава свят. По собствена воля.

4/ Не, защото българите са плащали данъци на султана, били са принуждавани да полагат обществено-полезен труд (ангария), а някои от тях и да участват в армията, при това в най-елитните й звена (Еничарския корпус). Такива неща са абсолютно немислими за един роб. Както разбрахме, освен от всички права, той е лишен и то всички задължения на свободните жители.

5/ Не, защото има достатъчно сведения, че българите са можели не само да пътуват в целия познат тогава свят, но и да търгуват, да трупат богатство, да наследяват и да притежават имущество. Разкошните им чорбаджийски къщи сега са основни туристически забележителности във всички по-големи и по-малки градове на страната. Собственикът на Кордопуловата къща в Мелник си е викал Виенската филхармония у тях. Да му свири на ушенце. По турско. Не мога да си представя как един роб би могъл да направи това. Разбира се, бедни и богати е имало и тогава, а бедните винаги са били мнозинство, но това важи и за турското население.

6/ Не, защото с изключение на „кръвния данък“ (девширме) прилаган в началните години след окупацията, децата са си били на техните родители, при това дори еничарите не са били роби след завършването на своето обучение, а елитната войска на султана – нещо като преторианската гвардия за Римския император.

Излиза, че думата „робство“ от историческа, терминологична и научна гледна точка е абсолютно сгрешена. Това просто е не-истина, насаждана от пропагандата на комунистическия режим упорито, в продължение на десетилетия, докато не получава достоверност в общественото съзнание на принципа: „една лъжа като се повтори стопъти, става истина“. Съвсем отделен е въпросът дали българите под турска власт са се чувствали като роби и дали са имали сложния терминологичен апарат, с който разполагаме днес, за да обяснят своето положение под чуждата власт. Да, кошмарно е било. Да, мачкани са били от завоеватели, изповядващи чужда религия. Да, насилвани, изтезавани, убивани, отвличани и продавани са били в робство, но не са имали статута на роби. Просто е трябвало да преживеят кървавия погром над един народ, загубил една тотална война. През Средновековието не са си поплювали много с победените.

Познавайки историята мога да ви гарантирам, че българският феодален селянин се е доближавал значително повече до статута на роба. Говоря за онези славни времена през Средновековието, когато България е била могъща и самостоятелна държава, управлявана от мъдри и силни царе. Не омаловажавам тяхното място в историята, дори напротив – гордея се с държавническото чувство на великите български князе и царе, но да си припомним, че освен аристокрацията и свещениците, повечето хора са били крепостни селяни – поне до развитието на средовековния град и до разцвета на занаятите. Но дори тогава свободните селяни, занаятчиите, пътуващите музиканти, търговците, иконописците и прочие са били нищожна част от населението, в сравнение с феодалните селяни. А те са били истински роби, защото:

1/ На практика собстеността им е била отнета. И с тях феодалът е можел да разполага както намери за добре.

2/ Били са инструмент, средство за производство – жива сила за обработване на земята и по това не са се различавали значително от впрегатните животни, например.

3/ Свободата им на придвижване е била отнета. Затворени са били в рамките на феодалното стопанство за цял живот и са имали право да го напускат само по поръчение на своя господар. Бягството се е наказвало сурово.

4/ За разлика от роба, феодалните селяни е трябвало да плащат данъци, да полагат принудителен обществено-полезен труд (строителство на мостове, пътища и др.), както и да служат в армията. Тоест, правата им на свободни жители са били отнети, но не и задълженията.

5/ Цялото им имущество е било под контрола на феодалния господар, ако изобщо са притежавали такова.

6/ Децата им също са били крепостни селяни. Всички. Без изключение. Единственият изход е бил да се прославиш на бойното поле или да станеш монах / свещеник. Ако ти разреши феодалният господар. Самоотлъчването, по каквато и да било причина, се е наказвало сурово.

Сведения за положението на селяните намираме в съчиненията на Презвитер Козма и на Йоан Екзарх.

И така, след като думата „робство“ е терминологично сгрешена, с какъв термин да я заменим?

Съжителство, владичество или господство?

Думата „съжителство“ премълчава недоброволния, насилствен характер на положението. „Съквартирант“ и „съкилийник“ не са синоними, нито „надзирател“ и „арестант“. Така че отпада. Виж „господство“ или „владичество“ е съвсем друго нещо. Със сигурност османският етнос е имал господстващо положение спрямо българския – можел е да участва във властта, разрешено му е било да носи оръжие и т.н. Ползвал се е с одобрението на официалната власт и религия. Последните са си затваряли очите за много от престъпленията и посегателствата му над подчиненото християнско население. Терминът „османско иго“ е много по-близък по значение до „османско владичество“ и „османско господство“, отколкото до „османско робство“ – това за всички, които обичат да цитират „Под Игото“. Ако сте я чели, там има една хубава глава – „Радини вълнения“ – единадесетата, ако трябва да сме точни. Става дума за една хубава учителка. „Сега Рада служеше като учителка на девойките от първия клас, с хилядо гроша годишна заплата.“ На робите не им е позволено да ходят на училище, камо ли да преподават… И със сигурност не получават заплата.

Що се отнася до Паисиевата история, Ботевата поезия, Захари Стояновите записки, Вазовите романи, песните, легендите за Крали марко с трите синджира роби и т.н., пак повтарям – това, че де-юре българите не са били роби на своите завоеватели, не им е пречило де-факто да се чувстват като такива. Терминът „турско робство“ възниква още през Възраждането в националното самосъзнание. Използва се в народния фолклор. Навлиза в печатното слово и става контрапункт на освободителните борби. Едва по-късно е прегърнат от комунистическата идеология, за да се превърне в неразделна част от официалната пропаганда.

Ако държим децата ни да бъдат обучавани правилно, те трябва да знаят за всички жестокости по време на чуждото владичество и господство по родните им земи. Но не и да бъдат възпитавани като потомци на роби…

Тихомир Димитров 

7 коментара »

  1. Интересна теза….Периодично, се вади темата напоследък. И доводите „за“ и „против“ обикновено са аргументирани. Та истината, вероятно е някъде по средата.
    . Аз съм на 50 години и ми прави впечатление, как се подменя историята от преди 25-30 години, времена в които съм живял и сега, като чета какви простотии, с извинение, се пишат….И то от хора, които не са били родени тогава, а „аргументирано“ ми вадят факти, че понякога и аз се чудя, дали съм живял през времето на социализъма или не съм живял….

    Коментар от Ники — януари 30, 2016 @ 6:48 pm

  2. Отношението на българите към турското владичество като към робство, няма нищо общо с комунистическата пропаганда. Народа е нарекъл този период от историята робство, така е било преди 1978, преди 1944 и след това, така е и сега. Ако се изследва какъв точно смисъл трябва да влагаме в думата робство в контекста на нашата история, то тогава – да, не сме били в „робство. “ . Робство наистина е само художественото или фолклорното определение . Ясно е, че е по – коректно в учебниците да започне да се използва вместо робство – владичество или господство и едва ли някой щеше да реагира негативно на тази промяна. В момента обаче тази показана подмяна с думи като присъствие и съжителство е толкова неуместна, че чувствителността на народа реагира и то не заради пропагандата от медиите, а защото по груб начин се посяга на народната памет. Едно е да се променят тълкувания на конкретни исторически събития, друго е да се променя с лекота представата за цяла една епоха от 5 века. И това, че смятаме тези векове за владичество, господство , робство не би трябвало да има връзка с днешните отношения между различните етноси, които живеем в нашата обща България. (Друг е въпроса , че някой има полза от противопоставяне и подобни теми се използват като инструмент от заинтересованите.)

    Коментар от svetla — януари 30, 2016 @ 11:33 pm

  3. ПОТРЕСЕНА СЪМ ОТ ВАШАТА ГЛЕДНА ТОЧКА ДНЕС,КОЯТО ИЗКАЗВАТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТУРСКОТО РОБСТВО И.Т. Н.!
    ДО СЕГА СЪМ ЧЕЛА С ИНТЕРЕС ВАШИТЕ ПУБЛИКАЦИИ ТАКА ДА СЕ КАЖЕ ,БЯХ ОЧАРОВАНА ОТ ТАЛАНТА ВИ ДА СТЕ ТОЧЕН И АКТУАЛЕН В ИЗКАЗИТЕ СИ,НО ВЕЧЕ НЕ ЖЕЛАЯ ДА ЧЕТА И ДА МИ ИЗПРАЩАТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ ПО ТОЗИ ВЪПРОС А И ПО КАКВИТО И ДА БИЛО!
    РАЗОЧАРОВАНА СЪМ!ВАША БИВША ВЕЧЕ ПОЧИТАТЕЛКА!

    Коментар от ELKA — януари 31, 2016 @ 3:15 pm

  4. Лелеееее, какво викане Елке. Или по-точно ELKE.Пропуснахте само да извикате „Извини се, бе!“, с включен капс, естествено…..
    Аз лично, не видях нищо смущаващо в статията. Човека просто изразява мнение, като се е аргументирал. А в горното мнение, ако може да се нарече така, крещенето, не видях нито един аргумент. Разочарована сте, но от какво така и не се разбра. И да ви кажа честно, писнало ми е от псевдопатриоти. Писнало ми е от националисти и всякакви малоумни и дискриминационни доктрини. Писнало ми е, от малоумници и папагали, които не си размърдват малко мозъка, а само ръсят клишета.
    И по темата, засегната в статията. Разбира се, че буквално не е било робство. Не казвам, че е било добре, нито че е нямало насилие и зверства, но някак си не върви в 21 век, да повтаряме все едни и същи клишета. Сякаш ние-Българите, не сме насилвали и мъчили покорени от нас народи. Или че покръстването, не е било по-малко жестоко, от похамеданчването?
    Лошото е, че някои продължават да са с робска психика. Роби на предразсъдъците си, роби на големи брат, който ще ги оправи….роби на….

    Коментар от Ники — януари 31, 2016 @ 4:16 pm

  5. Аз пък съм потресен от вашия правопис, Елка!

    Коментар от servus — февруари 1, 2016 @ 12:54 am

  6. Винаги думата „турско робство“ се е използвала у нас като понятие за отношенията.

    Ако Тишо се колебае дали да поеме по пътя на словесните еквилибристки или да подкрепи народното разбиране, нека прочете отново Вазов, да отиде в църквите в Батак и Перущица, да гледа „Време разделно“ и да се докосне до още други исторически факти. Това ще му даде усещане и разбиране за значението на думата „робство“ .

    Иначе с удоволствие чета тези за съвременния живот развити от Тишо !
    На стената ми пише: Tisho is great !

    Коментар от Вал — март 11, 2016 @ 1:01 pm

  7. @ Вал: Еквилибристика си е, вярно! То в самата статия си го пише – търсим научно коректния термин, за да обозначим един исторически период, а не светоусещането за подтисничество или робство, отразени в народния фолклор. И в литературата на класиците. Повечето българи се чувстват и сега като роби, макар да живеят в свободна страна по документи. Роби са на монополите, на икономическата принуда, на срамно ниските си доходи, на лихварите, на политическия си елит, на олигархията, на организираната престъпност и т.н. Истината е, че въшно никой не може да те направи свободен. Свободта е вътрешно състояние. Затова настоявам за основната идея в този материал, а именно, че няма да спечелим нищо, ако продължаваме да възпитаваме децата си като наследници на роби. Защото не са…

    Коментар от asktisho — март 14, 2016 @ 3:33 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.