Писателският блог на Тишо

март 17, 2008

Леееко шизофреничен пост

Преди време в Блогосферата имаше едно колективно явление, при което едни блогъри подканваха други да им вземат интервю. Така и не можах да си обясня мотивацията, нито пък логиката, които стоят зад тази, иначе интересна и безобидна, игра. Но четох с интерес. Хората, които четат блогове, определено се интересуват от личността на блогърите. Аз също се интересувам от личността на доста блогъри. Може би този интерес предизвиква стадни вълни, като осемнадесет хиляди неща, които не знаете за мен или сто милиона работи, които трябва да свършиш, преди да ритнеш камбанката. При всички случаи, читателите имат право да знаят. Е, не всички де. Болният интерес на някои читатели съвсем не крие добри намерения, но както съм казвал винаги – мишите душички се крият зад анонимни никнейми, а истнските хора застават зад думите си със своето име.

Този постинг е шизофреничен, защото вътре в него аз разговарям със самия себе си. Взимал съм и съм давал разни
интервюта, попълвал съм и съм изпращал за попълване всякакви въпросници, но точно такова интервю/въпросник никога не съм правил. Хвърлете по едно око зад завесата, която Тишо сам е решил да повдигне за вас и дано след това да не бъдете чак толкова критични в преценката си за него. Естествено, аз самият бих предпочел хората повече да се интересуват от творчеството ми, отколкото от мен, но тъй като в болшинството от случаите това не е така, почувствах се длъжен да изкарам този текст изпод копченцата на клавиатурката. Време ми е да я сменям вече. Постоянно ги чупя.

Т: Здравей, Тишо, аз съм твоето подсъзнание и знам всичко за тебе, като отворена книга си ми, но понеже съм принуден да понасям несгодите на житейския ти път, бидейки навсякъде и по всяко време с теб, ще се опитам да ти задавам само въпроси, на които не се срамуваш да отговаряш. За да нямаме разправии после. Онези извращения от детството ще ги оставим на страна, както и една-две случки в казармата. Предпочитам да си говорим за изкуство и култура, нали всеки ден ставам свидетел на напъните ти да се превърнеш в нещо като писател.

Аз: Ми здрасти, крайно време беше за това интервю. Между другото, не ми пука от твоите въпроси. Все пак, няма какво толкова да крия, освен извращенията, които не бяха в детството ми и, които нямат нищо общо с казармата, но ти не бива да забравяш, че си само досаден глас в главата ми, докато аз присъствам във физическия свят и мога да изтрия или коригирам всеки твой по-тъп въпрос, така че – умната!

Т: Ако не е умната, ще е русата. Това е много глупав лаф. Използваш го постоянно. Крайно време е да спреш да го
използваш.

Аз: Писна ми от твоите съвети. Давай на въпросите по същество, преди да съм си променил решението.

Т: Добре, добре. Кога най-после ще завършиш втория си роман, а?

Аз: Когато му дойде времето. В момента пиша епилога. Знам, че ти е много интересно да разбереш как ще свърши всичко, но да ти кажа честно – и на мен ми е интересно. Ще се опитам през късната пролет или ранното лято да извадя едно хубаво, спретнато книжле. Иначе оставам на поправка за наесен. Но ще бъде хубаво, ако хората имат какво да четат по плажовете и това лято…

Т: Добре, ама гледай да не си оставиш ръцете баш накрая, че като те знам…сигурно ще развалиш хубавата история. Както и да е. Чудя ти се на акъла! Няма ли някаква по-доходоносна професия, която да си избереш, ами си решил да се занимаваш с литература в България? Мислиш ли, че има смисъл? Не е ли прекалено трудно да пробиеш с писане в една държава, в която повечето хора се интересуват от чалга и Азис? В която почти никой вече не чете книги?

Аз: Българинът е интелигентен и претенциозен читател. Да спечелиш признанието на българската публика означава, че си готов да пробиеш в цял свят. Именно защото нещата стават по-трудно в България, точно тук ми е интересно да експериментирам. Пък и, в крайна сметка, аз съм просто един разказвач. Не правя разлика между писането на книга и споделянето с приятели на маса. Имам доста интересни истории за разкаване. Ще ги разкажа, но не държа да се харесат на всички. Не е нормално да се харесат на всички. Ще се харесат на точно определен тип хора. Те четат книги. Надявам се, когато отново изляза на гладиаторската арена, техните палци да сочат нагоре, както преди.

Т: Имаш в предвид „Справедливост за всички“. Текстът ти не беше никак лош, но защо с тази корица, бе, бате?

Аз: (смее се). Хората бяха достатъчно добри да повярват в един никой и да издадат дебютния му роман. Без да сме
роднини. Без да се познаваме дори. Не исках да им развалям рахатлъка. Ти знаеш ли колко дебютни романи остават
неиздадени? Много по-добри от моя, при това? Корицата на втората ми книга ще ти хареса, обещавам.

Т: дай да я видя.

Аз: Няма. Когато му дойде времето.

Т: Уфф. А сега един по-неудобен въпрос: как не те беше срам да продаваш книгата на най-добрите си приятели?

Аз: Много добре знаеш отговора, но благодаря, че попита. Човек ако не се научи да цени собственото си изкуство сам, кой друг ще го оцени, а? Подарил съм доста копия от дебютния ми роман. На нова година и на хора, които имат рожден ден, примерно. Какво значи да раздаваш творчеството си безплатно и без повод? Все едно да заявиш пред всички, че то не струва пукната пара. Това не е така, съжалявам.

Т: Добре де, ама поне можеше да пуснеш втората част от книгата безплатно в Интернет, скръндза такава! И без това никъде вече не се намира копие от миниатюрния ти тираж.

Аз: Можех, дори бях на косъм да го направя преди Коледа. Но не го направих. Ще ти кажа защо. Не го направих от лоялност към хората, които повярваха в мен. Те все пак разчитаха, че ще изкарат някой лев от книгата. И изкараха. Надявам се, след като спечеля още някоя награда, да ме преиздадат. За тях това е бизнес, за мен – творчество. Гъдел. Така хем оная работа в оная работа, хем душата в Рая, нали се сещаш?

Т: Сещам се, но тук въпросите ги задавам аз. За какво става въпрос във втория ви бестселър, г-н Димитров?

Аз: Сарказмът ти не ми харесва. Няма да отговоря на този въпрос. Задай ми някой друг. Стига сме занимавали хората с проклетата книга. Ще помислят, че си правя реклама.

Т: И ще са прави.

Аз: Да, обаче и аз, може би, съм прав. Може би искам някой друг, освен майка ми, да прочете историите, които разказвам. Разказвачите, които не си признават това, са лицемери.

Т: Хубаво. Един последен въпрос за книгите и приключвам. 21 век сме, пич. Не мислиш ли, че на книгите им мина времето, а? Хартията нещо не е съвсем на мода в ерата на безжичните технологии.

Аз: Това се говореше и за радиото, и за телевизията, и за киното, и за хартията в офисите, и за печатните издания се
говореше. С навлизането на компютрите хартията в офисите не само, че не намаля, тя се увеличи стократно. Радиото, телевизията, киното и печатните медии изживяват нещо като втори Ренесанс. А времето на книгите никога няма да отмине, защото те са престижна вещ, ценен подарък, имат колекционерска стойност и са удобни за ползване. Пък и нали се сещаш, хубавите филми се правят по хубави книги, не обратното.

Т: Да, бе! Сега остава да ми кажеш, че се надяваш някой олигофрен да филмира баналните ти истории.

Аз: Изобщо не се надявам да е олигофрен. Ако разполагам с достатъчно средства, бих филмирал сам една точно определена история. Мисля, че сюжетът си заслужава. Да ти се намират два-три милиона?

Т: Намират ми се. Записвай: 3, 6, 9, 45, 12, 18. Това са числата за шестица от следващия тираж на Тото 6/49.

Аз: И сега трябва да деля джакпота с колко души, според теб?

Т: Ето един чудесен начин да разбереш колко хора те четат, най-после.

Аз: Задник!

Т: Не, ти си задник. Да преминем към следващия въпрос. Това интервю започна да става прекалено дълго и дори аз взех да се отегчавам. Непрекъснато публикуваш в блога си отвратителни статии на тема „жените това, жените – онова“ Ти си бил голям женомразец, бе! Така ли е всъщност?

Аз: Всъщност, изобщо не е така. Жените винаги ми помагат. Те цял живот ме бутат напред. И ме търпят. Повечето ми читатели са жени. Повечето ми успехи са станали възможни в благодарение на жени. Бил съм с изключителни жени, но и съм сърбал „попарата“ на доста от тях. Критикувам точно определен тип девойки и не съжалявам за нищо. Искам да извадя на показ отношенията между половете такива, каквито са. Без излишни излюзии, без маска и без грим.

Т: Хубаво, ама честно да ти кажа: май на моменти прекаляваш! Нормално е да се обиждат, като прочетат за „тъпите
патки“ със запасани дънки в ботушки, примерно. Нормално е да се дразнят, защото ти изразяваш мнението, че, едва ли не, на никоя жена не може да се има доверие, защото „подобно на техниката, тя ще те изостави точно тогава, когато най-много имаш нужда от нея“. Цитатът е произволен. Всички жени ли изневеряват на мъжете си, глупчо?

Аз: Влюбените жени никога не изневеряват. Пък и която разпознава себе си в категорията „тъпа патка“ да се обижда, щом смята, че това определение се отнася за нея. Аз не адресирам конкретни личности, а конкретни категории хора. Но може би си прав, понякога ставам твърде краен. Това е, защото съм искрен и пиша в афектирани състояния. Не е ли точно това магията на личния уеблог? Да бръкнеш в душицата на непознатия? Да разбереш неговите малки, мръсни тайни? Или да стигнеш поне дотам, докъдето той е решил да те допусне? Ще ти кажа нещо:вече не съм съгласен с голяма част от текстовете, които писах преди време. Това е нормално. Хората се развиват, променят се. Блоговете също.

Т: От цялото интервю, това беше единствената разумна приказка, която чух. Един последен въпрос: обещаваш ли
да бъдеш по-позитивен занапред?

Аз: Заклевам се!

Т: Супер, айде тогава да ходим да те черпя една бира!

Аз: Сега не мога. Зает съм да трия по-неудобните въпроси от интервюто.

Т: Цензор! Ми хубаво тогава, ще си пия бирата с другите шизофреници, които живеят в главата ти, без да плащат наем.

Тихомир Димитров

Advertisements

18 Коментари »

  1. Аз те чета.

    Коментар от vira111 — март 17, 2008 @ 4:31 pm

  2. И аз теб, да знаеш! :)))))

    Коментар от asktisho — март 17, 2008 @ 4:32 pm

  3. Браво Тишо, много ми хареса подхода – „outside of the box“ както се казва 🙂

    Коментар от Миглен — март 17, 2008 @ 4:37 pm

  4. Невероятно, ти си луд 🙂

    Коментар от Atanas Mishef — март 17, 2008 @ 4:42 pm

  5. @ Миглен: Мерси, а ти гледай по-бързо да възстановиш херкулесовските си мощи :))) Теорията ти, че си безсмъртен, поне засега се потвърждава :))))
    @ Атанас Мишев: по-малко, отколкото ми се иска…:)

    Коментар от asktisho — март 17, 2008 @ 5:42 pm

  6. Ами общо взето.. и аз не знам какво точно мисля. Просто си искал да се похвалиш, ама не съвсем и си решил да си направиш интервю така, както никой друг не би могъл. Или искаш да ти направят интервю, но ти да определяш правилата и въпросите. 🙂 Абее оплетена история, но поне беше най-сетне нещо за личността Тишо :Pp

    Коментар от Кажи ми да ти кажа — март 17, 2008 @ 7:05 pm

  7. Добро е, но все пак се пази да не загубиш разсъдъка си. Шизофренията може да бъде и опасна! 🙂

    Коментар от Майк Рам — март 17, 2008 @ 7:09 pm

  8. @ Кажи ми да ти кажа: Амиии, оплетена работа – не съвсем. Щизофренично-метафорична – може би да. Да се похваля, виж, това вече е интересно предположение. Стига да имах с какво да се похваля. Но не, не ми се дават нагласени интервюта, в никакъв случай. Дано отклонението ми поне мъничко да е вдигнало завесата, наистина.

    @ Майк Рам: Не е опасна, когато е доброволна, Майк :))) Спокойно, не съм си загубил разсъдъка, дори напротив – напоследък съм толкова съсредоточен и здраво стъпил на земята, колкото рядко ми се случва. Иначе, дали е станало „добро“ или „лошо“ интервюто, наистина не мога да преценя. За мен в случая по-важно е да казва истината. Нищо реално в този живот не може да бъде само добро или лошо.

    Коментар от asktisho — март 17, 2008 @ 7:17 pm

  9. Препрочитам старата и чакам новата книга.

    Коментар от Коронал — март 18, 2008 @ 12:36 am

  10. prochetoh do tam kudeto se pitash sam za romana, i posle sprq da mi e interesno 😦 uspeh!

    Коментар от komrade — март 18, 2008 @ 11:29 am

  11. Мисля да пусна тото с твоите числа хехехехех.
    Обещавам процент, ако спечеля 😉

    Поздрави,
    Биляна

    Коментар от Биляна — март 18, 2008 @ 10:32 pm

  12. В случая „шизофренията“ удря едно рамо като литературен похват? – или се лъжа? Не ми се вярва щом умееш да споделяш, да си задаваш въпроси (било то наум) и да им отговаряш, пряко словом да се превръщаш в шигофреник. Спомням си, от това гдето съм чел и – цифром, та и наяве – съм срещал, как тези неща няма как да ги осъзнаеш или признаеш. Не без помощта на авторитетно мнение. Поднесено така, почти хумористично, почти лично – бих приел самия по-лесно.

    Коментар от vlad — март 19, 2008 @ 1:08 am

  13. @vlad: да не се задълбочаваме толкова върху шизофренията. Тя, както става ясно, е само една метафора.

    @ Биляна: Ок, щото аз няма да пусна. Не искам да „замърсявам“ представителната извадка на читателите 🙂

    @ komrade: Ми че ти и една пета не си прочел, бе :))) Така е то, младите вече не четат. Само компютърни игри са им в главата. :)))

    Коментар от asktisho — март 19, 2008 @ 1:41 am

  14. Bla: Аз те чета.

    Uzi: Аз пък не.

    Що е то?

    Шок-шизо-шоу, оле!

    😀

    Коментар от UZUMAKI — март 19, 2008 @ 12:54 pm

  15. Страхотия!
    В моите „диалози“ си приказват мъж и жена, където никой на никого не казва „ти си задник“, обаче… Удоволствие е да се чете при теб, признавам, а това е най-прекрасното нещо от твоите, с една особена интелектуална прекрасност.

    Коментар от ameliaekhart — март 19, 2008 @ 5:27 pm

  16. Противно на грешно разпространените схващания, шизофрения НЕ Е множествена личност.
    Основните характеристики на заболяването шизофрения са свързани с погрешно тълкуване и интерпретация на събитията в реалността.

    Коментар от ladythistle — март 19, 2008 @ 7:07 pm

  17. @ameliaekhard: радвам се, че обръщаш повече внимание на литературната форма, отколкото на психическите заболявания :))). Някои хора сериозно повярваха, че съм изперкал, дори получих разтревожени мейли от родини и приятели. Притесняваха се за здравето ми, хех. Мили хора! А то по-притеснително е да няма кой да те нарече „задник“, когато се държиш като задник, дори ако ще да е само в главата ти. Поздрави! 🙂

    @ladythistle: ще взема да прочета нещо повече за шизофренията, тя има много проявления, май. А как се нарича „множествената личност“? Има ли си някакво медицинско определение?

    Коментар от asktisho — март 19, 2008 @ 10:40 pm

  18. http://www.puls.bg/issue/shizofreniq_issue_297.html – това за шизофренията.

    Ето и още един: http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=23
    който дава и отговор на въпроса ти – „разцепена или множествена личност“

    Коментар от ladythistle — март 21, 2008 @ 12:50 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s