Писателският блог на Тишо

март 10, 2008

Какво искат мъжете, всъщност?

Продължавам с разсъжденията си върху отношенията между двата пола. И не, няма да ставам банален, защото подобна тема никога, ама никога не може да бъде банална. Поне докато светът продължава да се размножава. Който иска да не чете. Аз съм длъжен да пиша. Подтикват ме осъдителните коментари от последния ми постинг. Изпълнявам справедливото желание на няколко души да се реванширам с материал, които описва жените, от които не трябва да се пазиш.

И така, какво искат мъжете от една жена, всъщност? Каква трябва да е тя, за да спрат да мрънкат най-после? Клишираният отговор на този въпрос: „дама в обществото и курва в леглото“ не ми върши никаква работа, защото колкото и достолепно да се държи жена ти, ако е курва, рано или късно ще те превърне в недоволен мрънкач с ей таквиз рога…

Нека да вземем средностатистическия мъж: той не е нито горзен, нито красив, не е слаб, нито е дебел, не беден, но не е и богат, нито пък е известен. Има си нормална професия, занимава се с разни скучновати на пръв поглед, рутинни неща, но изкарва достатъчно, за да си плаща сметките. И евентуално, за да издържа семейство. Средностатистическият мъж не блести с изключителен интелект. Той не е гений. Не е рядък талант. Обаче не е глупав. Достаъчно умен е, за да осъзнава факта, че „средностатистически“ е различно от „посредствен“. Той отдавна е свикнал с мисълта, че за него е предназначена средностатистическата жена. С нея си подхождат, защото тя също не е посредствена и си дава ясна сметка, че принцовете на бели коне (Майбаси) са за принцесите с богати татковци, които предлагат половин царство зестра.

И ето, че в един прекрасен ден средностатистическият мъж се запознава със средностатистическата жена. Между тях пламва любов и те заживяват своята средностатистическа идилия. Дали ще бъдат щастливи? Може би да, защото и двамата не са посредствени. Стъпили са здраво на земята и знаят докъде свършва реалността и откъде започват мечтите.

Какво може да иска един такъв мъж от жената до себе си, за да бъде щастлив? Ето какво:

Той ще иска жена му да е равностоен партньор. Тя трябва да знае, че детството свърши и, че той не е татко й, който беше длъжен да изпълнява всеки неин каприз. Да, той ще й купува подаръци, ще води колата й на сервиз и ще се занимава с неприятните битови проблеми, дори ще я глези колкото може, защото я обича, но ще бъде недоволен, ако тя изцяло му увисне на врата. Защото той, както стана ясно, не е дебел. Вратът му също не е дебел. Такъв човек се нужаде от ценната подкрепа, която тя може да му окаже като истинско другарче в живота. Би издържал децата си, но не би бил довлен да издържа средностатистическата си жена, понеже е мързелива, да речем. Поне не изцяло. А тъй като е средностатистическа, тя не е нито тъпа, нито грозна, нито оскатена от природата, за да си намери подходяща работа и да му удря по едно рамо от време на време.

Той ще иска жена му да е само негова, поне докато са заедно. Да бъде честна. Той не е беден и винаги може да плати 50 лв за секс с непозната, но няма да го направи, защото я обича и тя му е напълно достатъчна. Дори да не е, ще се страхува да не я загуби. Пък и задоволените мъже не ходят по проститутки. И не изневеряват. Тя пък винаги може да си осигури секс с непознат, дори без да плаща, защото е жена. Макар и средностатистическа. И ако тя се влюби в друг, мъжът й ще бъде по-спокоен, ако дойде и му каже в очите: „всичко приключи“. Но ако след една година разбере, че през леглото й са минали още няколко средностатистически мъже, без той да знае, много вероятно е да се озлоби и цял живот след това да повтаря, че жените са „курви“. Много е вероятно да бъде прав. За себе си. „Мразя лъжата, лицемерието и предателството“ е умозаключение на доста средностатистически жени. Мъжете не си служат с този лозунг, защото намират за съвсем естествено да е кофти, ако те излъжат и предадат. Ако човека до теб се окаже лицемер. Тези неща се подразбират.

Той ще иска тя да не му се качва на главата. Любовта си е любов, но човек има нужда от личното си пространство, докато е жив. Започнат ли да му го отнемат, озлобява се като животно в клетка. Той ще иска да поддържа връзка със старите си приятели от детинство, макар и тя да не ги харесва, защото те са ценни за него. Дали са му много. Освен това, те фигурират в живота му много преди тя да се появи. Той ще иска да играе футбол в неделя, да ходи на лов, за риба, да си ремонтира колата, да играе компютърни игри или да се занимава с неговите си, мъжки нещица, вместо с нейните проблеми, с нейните приятелки или с нейните родители. Поне един ден в седмицата, той ще предпочита да се занимава повече със себе си, отколкото с нея. И ще бъде благодарен, ако тя не му отнема тази свобода.

Той ще иска жена му да прилича на него и да не се държи като пълен психопат. Да бъде поне малко рационална. Ще се изнерви, ако тя започне да реве без причина. Мълчанието й ще го вбесява. Нейната упоритост – едно от качествата, заради които преди време се беше влюбил в нея, постепенно ще започне да го дразни. Ако има някакъв проблем, мъжът ще предпочете да разбере какъв е той, за да потърси начини за неговото разрешаване. Той ще се вбесява, ако тя непрекъснато му натяква колко важно е споделянето, докато всъщност отказва да сподели проблемите си с него. Нали уж бяха приятелчета? „Къде остана доверието?“ – ще се пита той.

Той ще иска тя да не променя характера си толкова често, колкото променя цвета на косата си. Мъжете са лоялни, праволинейни същества. Успееш ли веднъж да ги накараш да ти се доверят, те ще те следват до гроб, защото са повярали в теб, в това, което си, в твоите устои, дори в особеностите на твоя характер. Но ако всеки ден в леглото до тях се буди коренно различна личност, много вероятно е те да загубят доверие в човека без форма и без цвят. Да се почувстват несигурни. Когато жените се почувстват несигурни, те търсят кой да ги защити. Когато мъжете се почувстват несигурни, те вземат нещата в свои ръце и елиминират факторите, предизвикващи несигурност. Твърде често, за съжаление, ампутират от живота си човека-несигурност. Такива са природните закони. По-лесно е да направиш компромис със себе си, отколкото с Природата. Всъщност, второто е абсолютно невъзможно.

Той ще иска жена му да не се опитва да го променя. Ако предпочита да ходи спортно облечен, защото харесва удобните дрехи, тя ще сгреши много с желанието си на всяка цена да го види по сако и вратовръзка. Ако не харесва китайската храна или, ако преди време е повръщал от суровата риба в японски ресторант, той ще си помисли, че тя непрекъснато му отмъщава за нещо, като го води по заведения с екзотична кухня. Той ще се радва, ако не е длъжен да харесва нейните кино звезди, нейните толк шоута, нейните любими автори и музиканти. Ще се радва, ако не си говорят за сериали. Няма да иска от нея да гледат заедно срещата на полуфиналите, но ще бъде благодарен, ако не го занимават с Тае-бо, с Фънг Шуй или с проблемите на овцата Кари Брадшоу от „Сексът и градът“.

Той ще иска от нея тя да му бъде приятел. Да може да й се довери. Да може да разчита на нея, както разчита на истинските си приятели. Няма да е много доволен ако разбере, че кифлите от офиса й знаят всичко за
най-съкровените му тайни, които е изповядвал чисто гол в леглото пред нея. Той ще иска да имат някакви сходни интереси, поне едно нещо да ги вдъхновява и двамата. Да имат някаква обща мечта. Ще бъде истински благодарен, ако тя спазва своите обещания. Тъпо ще му стане, ако от три седмици плануват някаква ваканция, ако той е запазил места в хотел, свършил е цялата организация, а тя в последната минута му сервира, че не й се ходи никъде и май предпочита през уикенда да си остане у дома. Истинските приятели не правят така.

И не на последно място по важност, той ще бъде благодарен, ако жена му не иска от него невъзможни неща. Тя трябва да е достатъчно умна, за да знае, че със средностатистическата му заплата от 800 лв, той няма как да я заведе на остров в Тихия океан. Колкото и да я обича. Няма как да й подари Кайен и няма как да й купи къща в Бояна, нищо че за мъжа на братовчедка й тези неща са ежедневие, примерно. Той ще иска жена му да има доверие в него, за да се почувства сигурен в любовта й. Ако тя не му създава напрежение, ако не подкопава самочувствието му ежедневно, а вместо това го подкрепя, може би той ще повярва в себе си, ще се възползва от късмета си и ще последва мечтите си, за да може да й подари света един ден. Да, познавам средностатистически жени, които живеят като принцеси, без баща им да е платил половин царство зестра. И това е така, защото са целунали краставата жаба, докато още е била в гьола.

Толкова ли много иска един средностатистически мъж, всъщност? Не мисля. Всичко, което написах по-горе, може да се обобщи в четири думички: доверие, лоялност, приятелство и любов. И ако тези изисквания ти се струват прекалено високи, значи или не си средностатистическа жена, или много сериозно се надценяваш.

Тихомир Димитров

49 коментара »

  1. Хм, още никой не те е оплюл – не смея да кажа, че си прав, че ще нахвърлят и върху мен;-)

    Коментар от Стойчо — март 10, 2008 @ 3:36 pm

  2. А защо трябва да ме оплюват, Стойчо? Толкова неприемливи ли станаха нормалните отношения между хората?

    Коментар от asktisho — март 10, 2008 @ 3:39 pm

  3. Добре написано, Тишо. Всеки един такъв материал дава само общия случай, така че нека приемем, че реалността само трябва да се стреми да се доближи до идеала, а не да се припокрие напълно с него.

    В този случай гореизразеното мнение напълно ме устройва. Сигурно съм много „средностатистическа“, но имам късмет, че съм срещнала моята подходяща половинка.

    Не знам защо, но докато те четях

    Коментар от Ани — март 10, 2008 @ 3:55 pm

  4. ..се сетих за един израз, който съм чувала неведнъж – че жените все се надяват да променят мъжете си, а мъжете все се надяват жените им да не се променят.

    C’est la vie 🙂

    Коментар от Ани — март 10, 2008 @ 3:56 pm

  5. за тези определения сондирай мнение,някои мъже може да предпочитат друго :))
    хихихи даже горещо :))))

    Коментар от златката — март 10, 2008 @ 4:03 pm

  6. Да взема и аз да напиша един пост за това, какво иска средностатичситческата жена, каквато съм аз.
    Искам също мъжът ми да ми е приятел. Искам да сме равни и никой на никого да не прислужва, да не използва, да не натоварва излишно с лиготии. Търсих го дълго време, но мисля че го намерих.
    Не променям характера си нито пък цвета на косата си толкова често – даже той ме кара да правя експерименти с косата си.

    И аз искам равностоен партньор, а не собственик който да ми казва какво да мисля и кое е правилно в тоя живот. Доста мъже в България знаят, че са средностатистически, но все още си живеят с мисълта, че те са по-добрият пол – нали жената само за секс ставала, как така да има сиво вещество в главата си. Четох един доста брутален пост в един блог, от който се разбра, че жена=секс, мъж=човек. Баси и глупостите…

    Ето това безумно ме дразни в един мъж – присмехулното отношение по презумпция – една жена, ако е успяла в професията си и в живота или е фелдфебел или курва. Нямало такова нещо като умна и способна жена.
    Доста мъже в България все още смятат, че жените са длъжни да им сервират ракийката със салатката като се прибират и отношението като цяло е, че жената трябва да е „гола, бременна и в кухнята“ и че отглеждането на децата, готвенето, прането, чистенето, гладенето и прочие таквиз неща били чисто женска работа. Не е ясно кои са мъжките задължения обаче. Не ги обвинявам всъщност, защото майките им са ги направили такива. Жени, които имам чувството, че искат да накарат и снахите си да минат през това, което те самите са преживели, нямам друго обяснение за глезените мамини синковци…

    Преди време протестирах нещо в моя блог за това, че в България трябва да има референдуми за повече неща и знаеш ли един елитен блогър какво ми каза: „що не си намериш един мъж да ти опикава тоалетната чиния и да престанеш да се занимаваш с неща, дето не са за жени“.
    Не съм нито еманципирана, нито феминистка но такова отношение ме обижда.

    Това, което си написал важи с пълна сила и за жените, затова няма как да го оспорвам. Просто исках да допълня още нещо.

    Коментар от Таня — март 10, 2008 @ 4:05 pm

  7. @Тихомир – именно, не бива да те оплюват:-) Но съм забелязал, че когато се пише за жени – реакциите никога не закъсняват; докато когато се пише за мъже – читателите са малко по-пасивни. Готино есе:-)

    Коментар от Стойчо — март 10, 2008 @ 4:12 pm

  8. Мдаааа, виж какви мъже познава Таня;-)

    Коментар от Стойчо — март 10, 2008 @ 4:14 pm

  9. @ Таня, мерси много за споделената гледна точка. Проблемът в България е, че прехподът изкриви хората, направи ги нетърпеливи, алчни и неспокойни да не би да пропуснат златната възможност. Всеки гледа да улови шаран в мътната вода, а бързото натрупване на първоначален капитал и новото разпределение на благата в обществото изнерви онези, които останаха извън тези процеси. В цялата дандания хората (не само жените, но и мъжете) забравиха, че златната възможност, всъщност, винаги е била в това да си умерен, да преследваш собствените си мечти и да не налапваш лъжица, която е по-голяма от собствената ти уста, ако не можеш да си позволиш да платиш цената. Демек, златната възможност се крие в „златната среда“. Но ние тук дори средна класа си нямаме и живеем неспокойни за утрешния ден. Властват първенющината и „елитарният“, курвенски ексхибиционизъм, което мене лично много ме дразни.

    В същото време, социалните роли на мъжа и на жената се размиват на глобално равнище и това нямаше как да подмине България. Мъжете трудно приемат безспорния залез на патриархалното си господство и съвсем разбираемо се мръщят на конкуренцията. Жените пък, освен със слугинските си задължения покрай бита и децата, от които все още не могат напълно да се оттърват, се натовриха и с куп служебни ангажименти, което им идва преко сили. Всичко това води до разпадането на семейството в неговия добре познат патриархален вид от миналото, но не и до разпадането на семейството по принцип. Както пише в последния „Капитал“, просто дефинициите за семейство се увеличават. Преди беше само една – тя – в кухнята, той – в офиса. Тези времена отминаха безвъзвратно и по-добре, ако питаш мен.

    Коментар от asktisho — март 10, 2008 @ 5:19 pm

  10. Хубаво си го казал 🙂
    И мен ако питаш – добре че са отминали тия времена.
    От друга страна пък, добре че са останали и хора, за които има някакви ценности.
    Много добре разбирам гледната ти точка за жените, защото аз самата като жена не мога да понасям женки или женища, които по най-лукав начин гледат да хванат някой шаран.

    За цената никой не го е еня в началото, всички почват да реват след това, ама това е то – акъл /липсата му по-скоро/ и лакомия…

    Коментар от Таня — март 10, 2008 @ 7:00 pm

  11. И съвсем-съвсем не на последно място по важност:

    дълбоко в себе си, но толкова дълбоко, че сам никога не би се изправил да го признае пред себе си, почти всеки мъж тайно иска жена му да е като майка му.

    Да го оставя да си играе с приятелите си до късно, без да му прави забележки и да иска вместо да си играе, да прави разни по-важни неща. Вместо ‘приятели’ може да се попълни занимание по избор – риба, спорт, телевизия, няма никакво значение.

    Да изчезва по магичен начин всякакви битови детайли, като мръсни дрехи, разхвърляно бельо, немити чинии, разтурени вещи – без да го ангажира в процеса.

    Да го гледа като малко дете при първото кихване, от което той пада като покосен сред стенания (но за нищо на света не отива на доктор, освен ако не се проточат черва и работата стане дебела).

    Да бъде така добра да не му намила глупости, когато той е зает, защото той няма нейните функции за multitasking, а всеки знае, че когато човек забива пирон, не може едновременно с това да слуша, че и да отговаря на въпроси като ‘Ама защо на тая стена го заби, бре!’

    Да задържи всякакви ‘дребни’ грижи по децата – все пак, кой нормален човек може да събере бебешката чанта за разходка и къде изобщо пише, че в нея трябва да се носят резервни дрехи, памперси и играчки? Едно добре възпитано дете, отгледано на възраст около 4-7 е друга работа, човек може да говори и да се занимава с него, само трябва да се държи настрана от дреболиите през първите години (бездруго са досадни, нали?)

    Да умее да мисли самостоятелно. На въпрос ‘Какво да сготвя?’ (защото, съвсем примерно, готви 340 дена в годината и не й достига фантазия) да получи стандартният отговор ‘Каквото искаш!’ и да успее да претвори от този отговор правилната вечеря, която да е по вкуса на любимото дете.

    И разбира се, да не се опитва да го променя – или ще го обича, какъвто го е взела преди десет години или да си гледа работата (последната опция, разбира се, е недопустина – майчината, пардон, женската обич трябва да е безусловна!) Един истински мъж изобщо не трябва да се влияе от това, че вече е десет години по-стар и изглежда нелепо в тениска и дънки в офиса.

    Истинският мъж се държи така, както е свикнал още с майка си. Жена му трябва да го приеме – както посочихме по-горе, щом го е харесала такъв (без значение, че тогава обстоятелствата са били съвсем други), да си го приема все такъв…

    Коментар от Бу — март 10, 2008 @ 8:22 pm

  12. Мхм, мхм. Добре казано, в крайна сметка всички искаме едно и също. Но не подценявай „Сексът и града“, за мен горките грозновати стари моми със съмнителни морални устои (абе живи гювендии са си) са неизчерпаем източник на инфантилно, по свински мъжко забавление 🙂

    Коментар от Никола — март 10, 2008 @ 9:08 pm

  13. Не мога да преценя колко пъти си предаван,но това,което лъха от написаното,е на доста препатила личност.Би било хубаво обаче повече мъже да знаят какво искат,но за жалост са рядкост.Скромните ми наблюдения върху мъжкия пол сочат,че средно интЕлигентния мъж няма нужда от средно статистическа умна жена до себе си, затова до него винаги върви куха лейка,а когато срещнат умна – незнаят какво да правят с нея.Дано ти знаеш,защото въпреки прочетеното мисля, че все още нямаш идея какво би правил с умна жена до себе си.

    Коментар от калина — март 10, 2008 @ 9:29 pm

  14. Коментара на бу беше много добър 🙂

    Коментар от Кажи ми да ти кажа — март 10, 2008 @ 10:19 pm

  15. Какво искат?

    Несъзнавано: да ги дундуркат.
    Осъзнато: да не ги.

    🙂

    Коментар от ameliaekhart — март 11, 2008 @ 12:01 am

  16. Това е писано от мъж до мозъка на костите. И, защото се опасявам, че мнозина ще нвлязат в странична глха улица, искам да направя няколко уточноения, а пък Тишо ще каже съгласен ли е, или не.

    Двата пола в същност имат почти диаметрални представи за понятието приятел. Това, което за една жена е приятел, трудно би могло да се впише в очакванията на Тишо, и обратното – дами, макар и да загатва твърде точно какво той нарича приятел, внимавайте – не е това, което си представяте!

    Второ – единствената постянна и непроменима черта на женският характер е неговата променливост. Не напразно съществува приказката с какви мили се женим – мъжете си мислят „Тя няма да се промени“, но тя се променя, и жените „Ще го променя“, но той не се променя… Е, може би не със скоростта на цвета на косата, но за мъжките измерения – достатъчно често!

    В същност, в това жена ти да иска невъзможни работи по възможен начин не е толкова лошо! Ако няма някокй, който цял живот да ни ръчка за нещо (ние тихичко да си го псуваме, ама да бутаме нещата), няма да направим и половината от това, което правим. Взискателността, съчетана със здрав разум (до колкото това е възможно – жеската рационалност май се среща само по книгите) не е лошо нещо…

    И накрая – много ми харесва рефрена от онази песен на ФСБ (всъщност, може би не ги помните? Няма значение!) – „Звездите са звезди, защото са високо!“ Да поискаш да седнеш удобничко в средата е много лесно – само че, тогава спираш да вървиш, а спреш ли, умираш! Ако си поставиш недостижима цел, цял живот вървиш към нея, и живота е приключение. Ако си поставиш лесно достижима, лесно я достигаш, и после няма нищо… Никой не е „средно статиситически“, а си е той/тя – униката! За това, горещо ви препоръчвам – не се съгласявайте със статистиката, а се опитвайте да летите – не винаги става, ама е fun! 🙂

    Коментар от vladi57 — март 11, 2008 @ 1:53 am

  17. Хм! Като чета с доста неща в писанието и в коментариите съм съгласен. И в същото време не. Не, защото поголовно се усеща “половия егоизъм” на пишещия.
    Избегнал го е май само vladi57, затова неговото мнение определено ми харесва.
    И все пак, когато се говори по вечната тема какво искат жените, какво – мъжете, не е зле да не се забравя по-важното: защо го искат?

    Коментар от Графът — март 11, 2008 @ 9:45 am

  18. Може би е време да спреш да пускаш скучни и банални теми, като тази. Карбовски каза всичко по-интересно и остроумно по въпроса /мъже-жени-секс/ преди десетина години и то по неподражаем ночин. Пътеписите и разказите ти са доста по-интересни и подходящи за „Писателския блог на Тишо“ от колкото безпредметното лалане. Все още често посещавам блога ти и все по-рядко чета. Не се заяждам а по-скоро ме е яд!

    Коментар от Калоян — март 11, 2008 @ 11:18 am

  19. @ Бу – невероятен пост – аз специално се познах.
    @ Тишо – хубава статия, но за съжаление твърде генерализища.
    @ По темата – Жената трябва да е равностойна на мъжа, но тя трябва да допуска идеята, че и мъжа й е равностоен.
    @ Пак то темата – Разнообразието е всичко в една връзка независимо дали е приятелска или любовна, дали е едно или двуполова, намеси ли се скуката /а това може да стане и на втората седмица и на 20 година/всичко си отива.

    Коментар от Коронал — март 11, 2008 @ 12:17 pm

  20. А да и да не забравя – жените незнаят какво искат от живота, но го искат истински.
    Мъжете искат да направят нещо в живота си – обикновенно да направят от живота си удобно и широко легло.

    Коментар от Коронал — март 11, 2008 @ 12:19 pm

  21. @ Бу: хехе, очаквах от тебе някакъв „майчински“ коментар, в интерес на истината. Така е, мамините синчета са като татковите принцески: непоправими в своя егоизъм, но тях също може да ги обикне човек, защото любовта е….“сляпа“. И нелогична. Това й е хубавото на любовта.

    @ Никола: думичката „гювендии“ не я бях срещал / чувал / прочитал от, може би, пет години някъде :)))

    @ Калина: да, запознат съм с популярното схващане, че мъжете ‘се страхуват“ от интелигентни жени, което се опитваш да ми припишеш, но ще си позволя да не бъда част от страхливците в случая. Интелигентната жена е истински фетиш, защото освен допълваща сексуалност, представлява и личност с богат душевен мир. С глупака никога не можеш да излезеш на глава, той никога няма да чуе разумните ти доводи, защото егото вдига прекалено много шум в празната му глава. И няма значение дали е мъж или жена. Той / тя винаги ще си държи на своето, защото е тъп(а) и упорит(а). Ето с такъв човек да делиш жизнено пространство вече е страшничко.

    @ vladi57: няма как да не се съглася с всичко, което си написал. Очевдино можеш да четеш и „между редовете“. Комплименти!

    @ Графът: „Половият егоизъм“ е неизбежен. Той е част от характеристиките, които правят личността, а оттам и нейното общуване със света – възможни. Написани са доста книги по Психология за тясната връзка между сексуалността, Аз-ът, либидото и начинът, по който възприемаме света. Тези фундаментални фактори определят границите на реалността такава, каквато я създава собственото ни въображение. vladi57 е прав с това, че трудно можеш да натикаш цяла една човешка вселена в графата „средностатистически“. Всички опити за обществена организация, които уеднаквяват индивидите се провалят зрелищно, защото самата им идея е гаранция за колосален неуспех. Хората са различни. Аз използвах термина „средностатистически“ метафорично, за да улесня повествованието, защото не мога да покрия безкрайното разнообразие от типове мъже и жени, колкото и да ми се иска. Ти сам отговаряш на собствения си въпрос, между другото. Защо го искат? Именно защото са егоисти. Всички са егоисти. Това е една от малкото общи черти, по които хората никак не се различават. Но оттук тръгват разделенията – едни си го признават, други не. Така едните стават откровени егоисти (в тази категория попадам аз), а другите – лицемерни егоисти (в тази категория попадат хората, които не харесвам).

    @Калоян: нямаш представа колко много съм ти благодарен за това, че си направи труда да споделиш. Естествено, не го възприемам като заяждане. Точно на коментари като твоя аз им казвам „градивна критика“ и винаги имам нужда от нея, вживявайки се в ролята на пишещ брат, защото съвременните писатели нямат нищо общо с писателите от 18 век. Те са в непрекъснат, еждневен, жив контакт със своята аудитория, каквато е и целта на този блог. Това помага на съвременните автори да пишат текстове, които се четат. Поласкан съм, че харесваш пътеписите и разказите. Да, те стоят доста на място именно тук – в „Писателския блог на Тишо“, но се притеснявам, че ако публикувах само такива текстове, публицистичното ми перо щеше да се притъпи, а и много хора, които навестяват „Писателския блог“ именно заради lifestyle текстовете в него, щяха да останат разочаровани. Няма да се оправадавам, защото да – напоследък отделям все по-малко място за истинска литература (разкази, пътеписи) в блога, но за това си има причина. Успоредно работя върху втория си роман, който много сериозно натоварва системата и изсмувка всичкия ми творчески потенциал в тази насока. Надявам се, когато най-после успея да приключа това дълго пътешествие и, ако съм доволен от резултата, ти също да останеш доволен. Мисля, че ще е добра компенсация за пропуснатото. Още веднъж – мерси, че си позволи да бъдеш искрен.

    Коментар от asktisho — март 11, 2008 @ 12:35 pm

  22. Ще си позволя и с риск да излезна от анонимност да ти преложа и тема за следващия разказ, който ще бъде доста дълъг, интересен и почти философски. Напиши за дядо Петко от Тюленово :-Р

    Коментар от Калоян — март 11, 2008 @ 1:12 pm

  23. @ Калоян: Хората напразно се заблуждават, че Интернет предлага някаква анонимност…Както и да е, идеята ти е хубава, но за мен ще бъде доста болезнено и мъчително едно такова пътуване назад във времето. Привързах се към този човек по някакъв странен начин, по който съм привързан и към странното място, на което живееше. За мен те бяха неразривно свързани. И сега продължавам да се завръщам там, но когато прегърбеният, симпатичен старец с бяло сако, капела, бастунче и радостно подскачащи около него кучета го няма, вече не е същото…Тюленово и всичко свързано с Тюленово е прекалено лична територия. Почти интимна. Пък и вече съм написал достатъчно. Има неща, които предпочиатм да запазя само за себе си. Надявам се, че ще ме разбереш.

    Коментар от asktisho — март 11, 2008 @ 3:23 pm

  24. Ей това от кога ми се иска да го кажа на жена ми – точно както си го написал – подредено, кратко, логическо обосновано и без излишни емоции. Благодаря.

    Коментар от Илиян — март 11, 2008 @ 6:10 pm

  25. @24 Илиян – …и след като и го кажеш, ми се обади – ще те прибера у нас, докато си намериш къде да спиш… 🙂

    Коментар от vladi57 — март 11, 2008 @ 6:36 pm

  26. От няколко месеца влизам в блога ти и като цяло ми харесва. Не споделям много твои възгледи, но мисля че си добър в писането. Последната публикация е добра и мисля, че ако имаха възможност биха я одобрили много мъже, няма нужда да обясняваш как се сформира извадка „средностатистически“.

    Не съм си поставил за цел да изучавам женската психология, обаче съм обграден от жени и мога да споделя собствените си впечатления. Като цяло мисля че са доста критични към околните особенно в тяхно отсъствие. Лично за мен това се дължи на основно на факта че се чувстват „слаби“, разбира се има и куп други причини, които не искам да коментирам.

    Коментар от Mariqn — март 12, 2008 @ 4:07 pm

  27. Няма как да не забележа, че моето мнение остава без коментар, като решиш да правиш такъв. Жалко!

    Коментар от ameliaekhart — март 13, 2008 @ 6:03 pm

  28. @ ameliaekhart: Не е нарочно, не ми се сърди. Просто няма какво да добавя към двете ти изречения, напълно съм съгласен с тях. Освен това, трябва ли човек да се опитва да бъде „на всяко гърне похлупак“? Не трябва. И не може. Не го възприемай толкова лично, моля ти се.

    Коментар от asktisho — март 13, 2008 @ 6:55 pm

  29. 🙂 Разбрах.

    Коментар от ameliaekhart — март 13, 2008 @ 7:51 pm

  30. @ asktisho & ameliaekhart – по начина на мислене допускам, че Тишо не е женен, а ameliaekhart е омъжена. Мисля си, че в същност това е доста интересно – цяла тема от рода „Най-разпространените заблуди между мъже и жени“… Хората имат странният навик когато не им достига информация, да добавят от себе си „уточняващи бележки“. Така си обяснявам думите на ameliaekhart. Ако трябва да вземем отношение по нейното изказване, то би трябвало да е „Не – не е така. Нито осъзнато, нито неосъзнато. Понятието внимание към приятел, партньор, познат и т.н. има различни измерения при мъжете и жените, за това си останала с такова впечатление!“

    А инче темата за заблудите е интересна… 🙂

    Коментар от vladi57 — март 13, 2008 @ 8:27 pm

  31. :)Ха! Интересно! Това за уточняващите бележки не го схванах, ама в тоя час обикновено мисловният ми процес е силно затруднен.
    Вие си приказвайте за половете, аз ще си мълча, защото и без това съм цапната в устата и все ще изстрелям нещо, за което после трябва да давам уточнения, защо и как. 🙂

    Коментар от ameliaekhart — март 13, 2008 @ 10:09 pm

  32. То не е заради мисловния ти процес, ами заради моето писане… Извинявай – исках да кажа, че когато ни липсва информация, имаме навика да допълваме липсващото с наша собствена логика, която за нас си е правилна, но която често води именно до споменатите заблуди. Изясних ли се? 🙂

    Коментар от vladi57 — март 13, 2008 @ 10:27 pm

  33. Ако искаш да кажеш, че всеки пол работи с голям брой зависими променливи при възприемане елементите от поведението на другия и голяма доза от оценките му за света на дихотомичния свят на мъжкото и женското се прави на база предположения… съм съгласна. То просто няма как да е иначе.
    Обаче човешкият мозък е достигнал до нещо важно: опознаването на света посредством системи от знание, които да елиминират възможността за субективност при анализите. В този смисъл има достатъчно знание, към което можем да прибегнем в случай на време и желание в стремежа си да разберем света поне малко по-истински. И там вече има зависимости, тенденции, нагласи… няма само „мъжете са боклуци“ или „жените са курви“.
    С оглед на това потвърждавам теорията си, че мъжете несъзнавано искат да ги обгрижват /да не използвам предишния си израз/, а на съзнателно равнище не го допускат, защото това би означавало да признаят зависимостта си от жената.

    Коментар от ameliaekhart — март 14, 2008 @ 10:38 am

  34. Това наистина е забавно – ог женска гледна точка „мъжете несъзнавано искат да ги обгрижват“, както се изразяваш, и това наистина изглежда така. Мъжете обаче не влагат нищо такова. Нещо повече – нормален мъж би се дразнил да бъде субект на специални грижи…

    Ето ти още (при това съвсем реални примери от битието): Трябва да се боядиса тавана на стаята. Тя – взима четка, стол и започва. Всеки път, като и свърши боята, слиза, натопява четката, качва се и продължава. Той – разравя всичко, за да извади дебел 20 килограмов стоманен прът, купува мече (ролер), и свършва работата за 25% от времето. На края, и двамата са изразходвали същото време, пропорционално на физическите си възможности едакво са се уморили, и най-важното – тавана е боядисан абсолютно по същия начин!

    Трябва да се полеят цветята в къщи (много цветя)(…ама, страшно много цеветя 🙂 ) Тя – взима канче, и започва едно по едно. След всяко цвете отива да напълни канчето на чешмата. Той – купува раница – помпа, пълни я с 10 л. вода, тръгва и полива цветята за 10% от нейното време. Същите резултати като по-горе. От тези примери, ако речем да се сочим един друг с пръст, можем да заключим, че мъжете са мързели, а жените – глупави, което въобще не е вярно – просто… „чипа е друг“…

    Разбира се, благодарение на статуса си на „homo sapiens“, имаме възможността да вникнем по-дълбоко в съзнанието на другия пол, но за да стане това, трябва да направим нарочни усилия – да се поровим в библиотеки и книжарници, да по-гугълваме и пр., а малцина са които го правят. Те разчитат на вградените си сензори и мисъл, на което се градят голямата част от недоразуменията между половете, които аз наричам „Най-разпространените заблуди между мъже и жени“.

    Стига съм ви досаждал…

    Коментар от vladi57 — март 14, 2008 @ 2:02 pm

  35. Аааа, не, защо да досаждаш? Сравненията са много точни. Да, познанието на другия пол е свързано с опит, който се натрупва не само в леглото, но и в социалните контакти, в придобиването на нови знания по всякакъв път. Решенията на повечето ни проблеми имат готов отговор, който може да се намери някъде в Гугъл или в някоя умна книга. Проблемът е, че не сме ги прочели.

    Коментар от asktisho — март 14, 2008 @ 8:22 pm

  36. аз не съм съгласен,с някои неща.всъщност възможно е повечето мъже да искат точно тези неща,но някак ми се струва че твърде много компромиси се очакват от жената.Според мен когато се мине една граница от комромиси нещата пак се вмирисват .Казано на кратко ако един мъж не успява да събуди жената сама да му дава тези неща просто не е за нея, всичко друго е мъка…

    Коментар от Станислав — март 22, 2008 @ 8:51 am

  37. Знаех си аз, че трябва да стана средностатистически мъж и да работя в Софето за средните 800лв… и да си търся средностатистическа жена пак от там, че в таз дълбока провинция съм обречен да бачкам за 300-400лв. Да не говорим колко е тъжен избора на спътник в живота тука :-((

    Коментар от Стас — април 29, 2008 @ 3:24 pm

  38. Колко малко мъжете познават и разбират жените!

    Коментар от gudi — юли 7, 2008 @ 2:00 pm

  39. Според мен,разлика между мъжете и жените винаги ще има.Мисля,че най-важно е да има доверие и компромиси и от двете страни(задължително).Всеки прави грешки и ако не те обвиняват непрекъснато,а ти ги посочват и си достатъчно умен да се замислиш,всичко ще си е наред.Само че,хората са егоисти и си мислят,че грешката винаги е в другия и че само те са правите.Това съм го забелязала не само при взаимоотношенията мъже-жени,а във всеки един случай,в който нараства спор между двама души.

    Коментар от Поли — януари 8, 2009 @ 5:32 pm

  40. Айде да не преувеличавам, но май го покривам на 75 % 😉 чудесна дисекция на мъжките нужди си направил…

    Коментар от Yang — юни 6, 2009 @ 9:15 pm

  41. Аз съм уникална……също като вас.
    Няма такова понятие като средностатистически мъж и това коте искат мъжете хич не е приятелче, любов ала-бала-портокала….
    Каквото и да си говорим любовта идва и си отива, тя не е достатъчна за сериозна и пълноценна връзка! Нужни са други качества, като уважение, толерантност, търпение и най-вече желание да продължиш с този човек.
    Хора, не сме тиинейджъри – не може да разчитаме на ‘наще’ да оправят това, което сме оплескали. Ние трябва да поемем отговорността. И ако един мъж не може да поеме отговорността и иска само да му огаждат, то той не е никакъв мъж!
    Мъжете не са глупавите същества, за каквито ги мислят много жени, те много добре преценяват ситуациите и ползата, която могат да извлекат от тях. Смятат, че ако ходят на работа жена им трябжа да ги чака с ракиица и салтка(лелееее колко са зле, та така беше в по-миналия век) мислят, че жена им е длъжна да чисти, готви, мие, пере, грижи се за децата, пазарува и т.н. (щото разбираш лиии т’ва са женски работи)Тя обаче да не си мисли, че само това ще прави-аааа не и ще работи(много ясно,че ще работим Я, и ние сме хора и ние имаме нужда от социално общуване и професионална реализация)
    И най – лошото е, че дори не оценяват всички тези усилия.
    относно секса – Няма жена, която не пуска – има само мъже,който не знаят как да си поискат. Номера не е да се държиш 1-2 мило и после старата песен на нов глас. Как очаквате някоя жена да ви пожелае като сте толкова безхарактерни????(тук вече си спомних конкретно за един човек, не важи за всички мъже(надявам се))

    Да, женитв въздигат мъжете на пиадестал, от който горите хора падат бързо, а мъжете-те трябва да пораснат.

    Коментар от Деси — ноември 18, 2009 @ 11:14 pm

  42. няма заблуди!!!!!!няма мъж няма жена!!!!!единственото което имае е хора който вече не се обичат а се страхуват да останат сами!!!!това е отървете се от страховете и бъдете готови да прежалите това което имате тогава ще сте наистина щасливи.мъж ми ме кара да плача натъжаваме ,не ме гледа с същите очи но неискам без него що за глупости са това?ако изведнъж всички забогатеят ще настъпят масови разводи защото мъжете и жените никога не си казват истина в очите и не я виждат защото заблудата им е огодна.

    Коментар от vasilena — ноември 20, 2009 @ 8:42 pm

  43. и така неисках да бъда толкова ряска.има хора който си деистват като ключ и ключалка.а не мъже и жени много лошо сами се делим и това ни носи лоши последици.

    Коментар от vasilena — ноември 20, 2009 @ 8:53 pm

  44. Страхотно Тишо,
    А сега всички тези изиаквания към жената ги обърни към себе си и виж какво ще се получи 🙂 Забавно е 🙂 🙂 🙂

    Коментар от Веси — февруари 3, 2010 @ 3:18 pm

  45. @ Веси: не само е забавно, но и доста полезно от гледна точка на самоанализа. Направих го, мерси за идеята! Стигнах до няколко съществени извода, като например: преди да мислиш какво искаш да получиш, първо трябва да се замислиш какво можеш да дадеш :)) Ама така е то – човек се учи бавно и с времето… Освен ако не иска цял живот да си остане „средностатистическа“ личност, разбира се :)))

    Коментар от asktisho — февруари 3, 2010 @ 4:41 pm

  46. Прекрасна статия. Очарован съм от начина на разсъждаване.

    Коментар от Вуйчо — април 19, 2016 @ 12:24 am

  47. За съжаление малко са хората като вас! За мен всичко това е вярно! Ако повече мъжете и жените разсъждаваха така, щеше да има много повече щастливи семейства, какво повече му трябва на човек за да е щастлив?

    Коментар от Нети — януари 26, 2018 @ 7:51 pm

  48. Докато мъжът ми до преди 6 месеца получаваше всичко това горе написано изведнъж усетих че от голямата му Свободия се стигна до Слободи. Сега какво правя. …приклюмвам брак 20 годишен? ???,

    Коментар от Румяна — февруари 24, 2018 @ 6:00 pm

  49. @ Румяна: Задавате ми въпрос, който е по-подходящ за психолог, врачка, поп или бракоразводен адвокат…

    Коментар от asktisho — март 10, 2018 @ 1:53 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.