Онзи, който е доволен от всичко, не може да бъде съблазнен. Предизвикайте безпокойство и недоволство у тълпите. Внушете им усещане за нарежение и срах. Събудете у тях чувство за несигурност от заобикалящите ги обстоятелства. Създавайки неудволетвореност, вие печелите пространство, в което ще се появите като отговор на тези проблеми.
/Робърт Грийн, „48-те закона за властта“/
Дали ще участвам в протеста? Категорично не. Зает съм. Някой трябва да изкара 13-тата заплата на депутатите 🙂 Дали властта ще чуе гласа на протестиращите? Вече го чува. Въпросът е другаде – дали иска да го слуша? Моят отговор е НЕ. Ако искаше, нямаше да се изниже като мокра връв, преди обществото да се опита да й връчи заповедта за уволнение предния път.
Да изявиш гражданската си позиция активно, да покажеш, че си недоволен, да протестираш принципно е правилно. Така се прави в развитите общества с функционираща демокрация. Нашето общество не е такова. Тук протестите не действат.
Тук управляващите показват среден пръст на Брюксел, когато Брюксел най-после събере достатъчно такт и дипломатичност, за да им заяви в очите, че са крадци.
Участвал съм в предишните народни вълнения. Мръзнал съм по площади и по барикади. Не съм доволен от резултата.
Какъв е смисълът да протестирам, като не мога да предложа алтернатива? Ако знаех кого искам да видя там – зад кормилото, на мястото на тройната коалиция, сигурно щях да приема протеста присърце. Но не знам. Причината не е в мен, причината е в липсата на предлагане. Наричат го „политически вакуум“. Двадесет години са напълно достатъчни, за да изгубя всякакво доверие в политическата система на тази държава. Тя просто не функционира.
Дори не мисля, че мажоритарният вот и референдумите са решение. Хубаво е да гласуваме за личности, но кои са тези личности? Къде е този елит, който ще ги излъчи? Извън организираната престъпност и червената аристокрация, елит у нас практически не съществува. Дори водещите журналисти се оказаха бивши агенти. Референдумите ще доведат до положение, в което „вълкът козината си мени, но нравът си – не“. Защото в приемането на закони аз не виждам никакъв проблем. Проблеми виждам само в тяхното приложение.
Последното, което искам в момента, успоредно с фалшивата медийна паника около „кризата“, е да ми се създава и политическа нестабилност. Да ми се генерират условия, в които лумпенизирани радикали и политически маргинали ще „ловят риба в мътна вода“, ще яздят вълната на общественото недоволство, на моето недоволство…
Не, това не е начинът да покажа, че съм недоволен.
Аз ще продължа да протестирам, както съм го правил винаги досега, както го правя от години – с единственото си законно право – с правото си на глас. Или, по-точно, с отказа си от него. Отказвам да се подпиша върху „обществения договор“ и няма да гласувам, докато практически няма за кого…
Нулева избирателна активност на следващите избори – ето какво би се случило, ако обществото имаше глава, с която да мисли. Но тълпата е по-глупава и от най-глупавия си индивид.
„Луд е не този, който яде баницата, луд е този, който му я дава“
Виновни за сегашното положение са всички, които гласуваха на предишните избори и за пореден път се оставиха на мошениците да ги водят за носа. Те дадоха властта на СДС (Симеон, Доган и Станишев). Тяхното място е на площада, а не моето. Те са „работодатели“ на правителството. Да идат и да си уволнят некадърните служители…
Тихомир Димитров
P.S
Към всички, които ще ме упрекнат, че само критикувам, без да предлагам алтернативи: спрете и се огледайте, каква е вашата алтернатива? Действително ли има такава? Защото аз не я виждам нито в провала на управляващото мнозинство, нито в десницата, чийто бележник е пълен с двойки от горе до долу. Просто- людието разчита на бившия бодигард на комунистическия диктатор и на царя да внесе нещо ново в политиката. Или въздиша по неонацисти с налудничав поглед. Е, ще ме извинявате, ама при такъв „избор“ политическата апатия е напълно оправдана. Протестът ще бъде използван срещу интереса на протестиращите, както винаги. Погледнете отново цитата в началото на текста.
Писателският блог на Тишо 
В същност с това си изказване даваш алтернатива – знае се, че има контингент он немислещи зомбирани възрастни хора, които гласуват по рефлекс. Когато всички, способни да мислят откажат да гласуват, въпросните зомбита печелят. И… комунизЪмът пак е на власт…
Не, душа! Не това е отговорът. Пяна ми пусна устата да повтарям – недоволните се сдружават, излъчват свой достоен представител, печелят изборите (ами, мнозинството е недоволно – нали?), и въвеждат ред. Ако не го направят, нямат право не недоволство – те са си рая!
Коментар от vladi57 — януари 12, 2009 @ 5:00 am
Тишо, аз съм много, ама много съгласна с теб. За алтернативите и за гласуването и за всичко. Само дето влади57 е прав/а за едно, за онзи така наречен твърд електорат, който няма достатъчно акъл, за да не отиде да гласува.
Псевдо-демокрацията в която живеем е един тотален фарс.
Коментар от случайна — януари 12, 2009 @ 8:54 am
Тишан, напълно те подкрепям. Гласувах за първи (и последен) път на едни избори в далечната 94-та.
За мен няма смисъл по няколко причини (които не мога да променя сам):
1. Липсва изискване за ценз на управляващите.
За управление на МПС се изисква образование;
За да започнеш каквато и да е квалифицирана работа се изисква диплома, клас-квалификация, въобще някакъв документ, че си способен да вършиш работата, за която се кандидатираш;
Парадокс! В народното събрание имаме стругаро-фрезист?! http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=3&action=show&did=96
Сега пише „художник“, но преди името на господин Фикрет Шабанов да плъзне из ICQ, срещу „професия“ се мъдреше „стругаро-фрезист“?!
Питам се: Какво разбира стругаро-фрезист от управление? Какво разбира стругаро-фрезист от култура? (въпросният чове
чец е заместник-председател на „Комися по култура“ към НС)
2. Липсва изискване за ценз на избиращите.
Не съм съгласен управляващите да се избират сляпо. По същите причини.
Не съм съгласен гласът на 60 годишен професор да струва ТОЧНО толкова, колкото гласът на неграмотен член на малцинствената група „роми“.
Както мен няма да ме допуснат да карам самолет (а как ми се иска). Така не би трябвало да се допускат хора без средно образование да гласуват. И защо да не се въведе явно гласуване?
средно образование – 1 точка.
вишу – 5 точки
доцент – 10 точки
професор – 15 точки
академик – 20 точки
Ще трябват много повече от 20 кебапчета за 20-те точки на академика.
3. Ефективен контрол на избраните.
Никаква идея за реализация. Прекалено омагьосано е колелото…
Ама все от някъде трябва да се тръгне.
Защо не от училище? Сегашното поколение няма реално усещане за наказание. Това усещане се запазва и след училище.
Те ще са хората, които ще дават подкупи;
Те ще са хората, които ще вземат подкупи;
Оценка „Поведение“ (и ефективно прилагане) в миналото вършеше работа.
май се отплеснах.. време е да ходя на работа 🙂
Коментар от Жоро — януари 12, 2009 @ 9:35 am
БСП и ДПС си имат много твърд електорат, който няма как да не гласува на следващите избори. А ти си ходи за гъби тогава и си псувай управляващите пред компа или салатката и ракийката, и обяснявай как и следващия път няма да гласуваш. Това е много смешна форма на протест. Всъщност това е най-лесната и мързелива алтернатива. А държавата е като едно АД, в което избирателите са акционери. Един от тях да обвинява 20-30% от акционерите, че са избрали лошо ръководство, щото 50-60% ги боли фара да отидат на общото събрание е нелепо. Който иска друго ръководство, да отиде и да гласува. Аз не виждам как някой може хем да е недоволен от правителството, хем да иска някаква промяна и в същото време да не иска да направи абсолютно нищо,а да си я кара лешперската.
Коментар от Ivan — януари 12, 2009 @ 11:34 am
Идеше ми на този ти пост да отговора с „Е и?“, защото си го написал така, понеже имаш избор.
Ти, както аз, сме в момента стабилни икономически, защото имаме работа и можем да си позволим да живеем добре – неща, които по-голямата част от народа не може да си позволи. Ако нямаше избор и се сблъскваше лице в лице с некадърността на правителството, нямаше да бъдеш толкова безучастен.
Нищо не е добро, докато не бъде направено. С този свой пост нищо не казваш или правиш, а само се оправдаваш.
Съжалявам, но наистина така те причислявам към онези, които за да потиснат някое гласче там в главата си, се опитват да привлекат повече хора към мнението си, за да се успокоят, че не бъркат.
И аз няма да мога да отида на протеста, защото и аз като теб ще съм на работа, но по-скоро ми е неудобно от този факт и не викам на всеослушание: „протестът е глупав, не ходете, че и аз няма да ходя“.
Алтернативи винаги има и ако в даден момент не ги виждаме, това не означава че трябва да спрем да ги търсим. Спираш ти, защото имаш избор.
А какво да правят тези, които нямат избор като теб?
Като няма според теб разрешение на проблема, какво правим? Седим си по офисчетата и си кютиме под прикритието на оправданийца…
Ако не действаш, много ясно, че някой ще действа вместо теб и ти после ще трябва да се съобразяваш с чужди решения.
Ами докато умните и кадърните не престанат да се оглеждат в огледалцето и да си се възхищават и не слязат от пиедестала на своето величие и не вземат нещата в свои ръце, по-глупавите, лакомите и низшите не чакат, а действат…
Коментар от Таня — януари 12, 2009 @ 12:25 pm
@ Ivan: Ако държавата беше „акционерно дружество“, нямаше да притежавам акции. Или отдавна да съм ги продал на загуба. Но като съм се раждал, никой не ме е питал. Принципно си прав, но не даваш отговор на основния ми въпрос – ти, като отидеш на „общото събрание“ за кое „ново ръководство“ ще гласуваш? Аз просто не виждам такова и там е цялата драма, мисля че в текста е написано достатъчно ясно.
@ Таня: така е, всички тези неща са ми ясни, но в покера, като няма с какво да играеш, казваш „пас“ и чакаш следващото раздаване. Плащаш си пода, гледаш „по-глупавите, лакомите и низшите“ как действат и си правиш съответните изводи. Изграждаш си стратегия. Ако ти дойде силна ръка, играеш – ставаш активен. Ако ти свършат паричките за пода – напускаш играта. В покера трябва да се блъфира, както в живота, да, но никога не трябва да лъжеш себе си. Прединшният път, когато мръзнех по улиците, поне имах илюзия за някаква алтернатива. Десет години по-късно и такава илюзия нямам. Кажи ми, защо да излизам? Каква ми е мотивацията? Все още мога да си позволя пода и чакам слеващата ръка, когато и това стане невъзможно, ще отида да играя на друга маса, тук никой не ме е вързал – ще стана данъкоплатец в друго общество, ще увеличавам БВП-то на друга нация и ще допринасям за положителния прираст в раждаемостта на някое по-приспособимо към условията на 21 век племе. Тъжно, но факт. Гласуването, според мен, трябва да е по съвест, „за“, а не „против“ и „щото няма накъде“. Винаги има накъде. Индивидите са по-адаптивни от нациите. Оцелява този, който се приспособява. Няма да участвам във фарса, който ми се пробутва в момента. Да беше еволюирал поне малко от 91-ва година насам…
Коментар от asktisho — януари 12, 2009 @ 1:23 pm
Тишо, всъщност съгласна съм с аргументите ти. Не ми харесва крайния ефект просто…
От протестите в България няма никаква полза, тук си прав. Прекалено дебелокожи си направихме политиците, ама за това ние сме си виновни…
А виж това, че нищо не можем да направим – не съм съгласна. Висенето и подскачането пред парламента е способ на 90-те, изтърка се и няма да свърши работа отново, но пък „методът Обама“ се оказа, че действа.
Трябва ни един нормален, добре образован човек, който да ентусиазира себеподобни, да направи партия и да участва в следващите избори. Да няма нищо общо с досегашните партии, да не е бил в политиката, да няма прекалено много смотани някъде кирливи ризи (без хич не може, прекалените светци…), да е достатъчно познат и добре приет сред интернет братството.
И тогава няма да се чудя за кого да гласувам – не е необходимо да ми харесва на 100%, но поне част от начина му на мислене ако приемам, това е достатъчно.
И не ми казвайте, че стринка от село не ползвала интернет и нямало да гласува за „нашия“ човек, защото не го познавала. Щом във вилна зона с 300-400 души постоянно население има нет, значи техническите средства вече не са проблем.
Проблемът ни е, че оставяме хора, които трудно говорят и почти не могат да пишат да вземат решения вместо нас. Принудим ли ги да се ограмотят поне малко, ще започнат да мислят и тогава гласуването като овце и срещу (дребни) пари ще престане.
Коментар от wakeop — януари 12, 2009 @ 1:34 pm
Тишо, недей така на индивидуална основа. Просто не трябва да сме безучастни, защото огънят в съседната къща лесно може да стигне до нашата.
Да, протестите се обезцениха и олекотяха като средство, но какво друго можем да направим – да се изпотрепем ли?
Аз пък съм на твърдото мнение, че трябва да се гласува и трябва да се протестира. Винаги и срещу всичко, което отнема от свободата ни и правото ни на качествен живот.
Икономическата независимост в един момент нищо не струва, ако няма пълна свобода. Според мен не трябва да се чака, докато стане твърде лошо и твърде късно. Тогава ще е много по-трудно и по-неприятно – за всички, независимо колко сме богати или бедни.
Не трябва да лъжеш себе си, наистина. Ще се опитам да ти кажа, защо трябва да излезем, макар че не аз трябва да давам подобни отговори, именно защото и аз няма да мога да отида, а би трябвало. Ако мога да си взема един ден отпуск, ще го направя.
1. За да покажем, че имаме достойноство и не сме мижитурки, които търпят безпрекословно.
2. Заради тези, които не могат да го направят – болните, накоито им спират лекарствата заради лимузини.
3. За да не показваме, отчаяние и безсилие и за да не се учат така бъдещите поколения.
На пръв поглед това успях да се сетя, но съм сигурна, че има и още…
Коментар от Таня — януари 12, 2009 @ 1:36 pm
„Какъв е смисълът да протестирам, като не мога да предложа алтернатива? Ако знаех кого искам да видя там – зад кормилото, на мястото на тройната коалиция, сигурно щях да приема протеста присърце. Но не знам. Причината не е в мен, причината е в липсата на предлагане.“
В случая причината си е в теб, Тишо. Поради което не е много коректно да обезверяваш така „авторитетно“ /пардон – авторитарно/ хората, които я виждат! Най-добре е и ти да се огледаш, може и да видиш нещо, защото предлагане има. 🙂
Коментар от Dobrata — януари 12, 2009 @ 2:11 pm
И аз се съгласявам с теб, че в момента липсва алтернатива.
В такъв случай обаче би трябвало ние да си я излъчим. Проблемът не е толкова в дебелокожието и некадърността на политиците, колкото в липсата на механизми за обществен контрол върху това, което те правят или не правят. А такива промени могат да се изискват от избирателите. В противен случай който и да дойде на власт ще е „маскара“, докато самото общество не наложи методи и начини за контрол върху дейността му.
1. Аз лично искам да знам за каква личност гласувам, а не просто за списък от неизвестни имена, напечатани на бюлетина.
2. Искам тези хора със съответен закон да бъдат задължени да дават на избирателите си периодични отчети за свършената работа, в които точка по точка се коментира прогреса по работата върху представената предизборна програма. Тези отчети трябва да се публикуват и в интернет, и отделно да се предоставят на физически срещи с избирателите от района на съответния народен представител.
3. Кандидати с начално, прогимназиално и дори средно образование не трябва да бъдат допускани.
4. Кандидати с неясна програма или такава, за която не могат да обяснят как смятат да изпълняват – също.
5. Кандидати, които не живеят в дадена община не трябва да присъстват в изборните листи на последната, как може някой, който от сто години живее в София да представлява пълноценно Девин да речем?
6. Кандидати, които не могат да докажат произхода на имуществото си и поне 10 години реален трудов стаж също не трябва да бъдат допускани.
7. Гласоподаватели, които не живеят в България в последните 4 години, предшестващи избори не трябва да бъдат допускани до урните. Същите, освен ако не са се връщали за период от поне шест месеца нямат моралното право да налагат управление на тези, които постоянно живеят в страната.
8. Гласоподаватели с образование под средно да не бъдат допускани до урните. За мен трябва да се гласува с лична карта, с диплома за завършено средно образование и с документ, удостоверяващ, че избирателят е с постоянно жителство в Република България.
Така… значи по поне горните 8 точки мога да дам мнението си и да оправдая едно евентуално участие в протест. Съмнява ме обаче, че въпросният протест ще предложи някакви аргументирани искания, близки до моите. Не ми се студува по улиците, за да правя „бройка“ в полза на някой, който смята да лови риба в мътни води, но от друга страна, ако не излезем, всичко ще си върви по старому. Няма да съм на работа, защото нямам такава, а нямам такава, защото и малкото производства, които ги имаше до идването на тройната коалиция, сега вече ги няма (аз съм текстилен технолог). Дилемата е сериозна, наистина. Но нека тези, които все още имат работа се замислят дали бездействието им няма индиректно да доведе до закриването на фирмите и предприятията, в които работят.
Коментар от Jaguar — януари 12, 2009 @ 2:19 pm
[…] искания, политика, протест | По повод блога на Тишо за протеста и липсата на алтернатива, с което като […]
Pingback от Протестът на 14.01. Какво точно искаме? « The Guest house — януари 12, 2009 @ 2:32 pm
Казваш, че няма да ходиш на 14-ти пред парламента, а преди си участвал. Защо преди си участвал? Против управлението си не виждаш алтернатива и какво правиш за създаването на алтернатива? Никак. Твърдиш, че като негласуваш наказваш упраляващите- как? Кажи ако не пишеш в интернет, ще накажеш интернет ли? Това, че няма гражданско общество в България не се ли дължи на хора като теб? Шушумиги. То така е много лесно. Завреш се някъде шушукаш и мигаш. Щото това правят шушумигите. На теб ти стиска да изразиш тук позицията си, но не ти стиска да го изразиш нито на площада нито пред избирателната урна.
Коментар от silen — януари 12, 2009 @ 2:48 pm
Hmm, syglasna sym s teb napylno 🙂 Nqmam kakvo da dobavq v momenta. Edno se chudq, kolko oshte godini horata shte bydat manipulirani ot veche naistina ostarelite i iztyrkani metodi na sydebnata, zakonodatelnata i izpylnitelnata vlast. Prosto ne razbiram, kak edni i syshti evtini i podli nomera minavat veche tolkova godini….
Neka da izpolzvame dadenostite ot jivota i da bydem malko poveche lichnosti 🙂
Коментар от Galya — януари 12, 2009 @ 2:49 pm
Тишо, на два пъти се опитах да коментирам, но не ми излизат отговорите. Би ли си проверил настройките? Не смея да пействам пак, за да няма повторения в случай, че ти ги задържаш. Като не успях да си публикувам мнението тук, направих го на моята страница:)
Коментар от Jaguar — януари 12, 2009 @ 3:17 pm
[…] целия си съзнателен живот съм разсъждавала като Тишо – докато не видя достойно предложение, аз вота си няма […]
Pingback от Brightpurple.net » Blog Archive » Какви избори, като нямаме избор? — януари 12, 2009 @ 5:53 pm
Колега, с абсолютно всичко написано от теб по темата съм съгласен. Все едно аз съм го писал. Само че…още преди 19 години, в „далечната“ 1990. Още тогава никой от предложените за избиране управленци не ме спечели като гласоподавател. Дори и актуалното тогава СДС – прозрях на мига, че е и то е политически фантом, произведен от червената номенклатура. И не сбърках. Както и не сбърках за последвалите през годините врътки с електората – Инджова, Лъжан, Зъбльо, Усмивкин, Лостов, Сакса, Параванката, Ипончо, Боленчо, Сержо…и прочее „феномени“, покатерили се във властта чрез яхване на народното недоволство в съответната конюнктурна обстановка. А после финалът е винаги един и същ, предизвестен и скучен като анален секс по Спайс Платинум: яко крадене и тъпчене на гуши, съчетано с разсипия на държавни блага и предаване на национални интереси.
Сега всички преждеговоривши активисти ще ми ревнат баналното: „И кво предлагаш като решение?“ Отговарям им: ами то няма нищо за предлагане, то от 01.01.2007 всичко е ясно – България влезе в голямата кошара на ЕС и ЗА НАС, ОБИКНОВЕНИТЕ ГРАЖДАНИ НА СТРАНАТА, практически е без значение кого ще си избираме за пастир. Щото той така или иначе ще слуша какво му нарежда Големия Европейски Кехая. Виж, за него, за пастира ни, има значение дали ще стане пастир, защото това означава да „разпределя“ еврофондове и субсидии. А за гражданите ще става това, дето го иска Големия ЕвроКехая.
Та тъй.
Коментар от колегата vagemit — януари 12, 2009 @ 6:27 pm
Тишо, подкрепям те напълно. Аз съм на 23 години и от всичките ми възможности до сега да гласувам (въпреки че не са много) съм гласувала един единствен път. Мисля че докато изборите в България преминават под идеята да се избира партия, а не личности, които да ни управлят, положението ще остане същото. Не мисля даже и да си правя труда да отида до урните, ако не съм убедена, че има човек, който заслужава гласа ми.
Коментар от Marieta — януари 12, 2009 @ 6:50 pm
Да направим една партия на блогърите и ще влезем в парламента! 🙂 Толкова малко се иска.
Коментар от ptankov — януари 12, 2009 @ 7:22 pm
Не мога да повярвам! Откъде очаквате да падне алтернатива, от небето ли? Държите се като капризни гости в хотела на Дядо Господ! Някой трябва да ви осигури отнякъде си идеалните персони, които да ви казват кое е бяло, кое черно? Очевидно си ви харесва тези алчни и невежи хора, с бодряшкия си ентусиазъм да продължават да вършат безобразията си, поднасяйки ни ей такива опашати лъжи, с бели конци съшити, и да го правят единствено и само, защото никой не им пречи…
Коментар от yoalbo — януари 12, 2009 @ 10:08 pm
Принципно съм съгласен, Тишо, че не трябва да се гласува, ако не се идентифицираш с никой от кандидатите. Само че точно защото у нас нещата са много далече от истинска демокрация, има смисъл да гласуваме за по-малкото зло.
Иначе и аз се съмнявам, че някога ще доживеем истинска демокрация у нас. Дори като погледнеш някои от коментарите на този пост, е ясно, че у нас има почва за някаква диктатура, не и за демокрация. (Да се въвежда образователен ценз за народни представители? За гласоподаватели??? С какво някоя кифла завършила свободния е по-достойна за представител от някои от най-големите лидери в света, които не са учили?)
Коментар от Прасунсен — януари 12, 2009 @ 11:48 pm
@ yalbo: не, не ни харесва. И тези, които са се наредили на опашката след тях, също не ни харесват. Оттам идва целият проблем. Погледнато философски, всички сме „гости в хотела на Дядо Господ“. Това е страхотно сравнение, благодаря! Да, по-интелигентните от нас могат да си позволят „лукса“ на собственото мнение. Прекалено „щедро“ ли ти се струва? Да протестираш, когато нямаш алтернатива, да гласуваш, когато нямаш избор, това са принципите на мизерията. На духовната мизерия. Повърхностните индивиди ще го нарекат „мързел“, аз го наричам „компромис със себе си“. Не съм навит на такива компромиси, съжалявам. Това е мое лично мнение и не държа никой да го споделя.
@ ptankov: Да, бих влязъл в политиката, ако изкуството не ме привличаше с ИСКРЕНОСТТА си. Веднъж пил от извора, човек трудно може да свикне с „помията“, която му поднасят медиите и политическата сцена…
Коментар от asktisho — януари 13, 2009 @ 12:06 am
@Прасунсен
Прасуне, „по-малкото зло“ е тежък избор, да знаеш 🙂
Истинската демокрация, в която ти си малцинство е същото, като диктатурата, в която ти не си диктатора. А колкото до кифлата, купила си диплома… тя винаги е край тези с властта, не знам дали си забелязал. И няма никакво значение каква доктрина изповядват – ако трябва да е със сърп, забрадка и 8-ми клас, това ще е цирковия й номер и пак ще мине… отпред.
Истинската демокрация е философско понятие, дай да си говорим за диктатура, в която диктаторите СМЕ мнозинство… различните винаги ще го духат – така е устроена демокрацията. Номерът е да си мислят, че им е гот – това е „истинска демокрация“.
Коментар от wakeop — януари 13, 2009 @ 12:39 am
Тишо, +1 от мен. Добре си го казал. Няма да коментирам подхвърлените ти нападки (не е да не си ги очаквал, нали;), само ще те поправя леко, че всъщност и ти протестираш. По правилен начин — правилен, защото е ефективен. Именно — пишеш. Това е в пъти повече, отколкото някой да се занесе, за да си хвърли някъде „гласа“, или пък да прави масовка на всъщност задкулисни игри.
За всичко друго — +1, и аз бих го казал. Важното е, че ги казваме, че ги говорим все пак тия неща. Писане му е майката. Истинската промяна е културен процес, поне според мен. Поздрави!
Коментар от turin — януари 13, 2009 @ 12:42 am
По тази тема вече писах при Jaguar. Няма да отида на този протест. Какво всъщност се очаква от него? Какви са исканията освен „тези да си отидат”? Има ли ги конкретни и ясни или футболните запалянковци ще ги формулират „на място”?
Съгласен съм с разсъжденията на Тишо, до голяма степен се покриват и с моите. Но мисля, че отказът от гласуване не решава въпроса – той е крайна реакция на безисходица.
„Откъде очаквате да падне алтернатива” пита основателно yoalbo. Не е ли време поне тук, в блоговете си, където разсъждаваме по-обективно, да започнем да търсим някакви реални положения като изход? Защото всички тези протести, „тези да си ходят” и т.н. са всъщност утопични недоволства, от които няма никаква реална полза.
А реалността е такава:
Управляват ни партии и ще ни управляват. Така е по света. Иначе се нарича диктатура.
Партиите са инкубатор на кариеристи в лошия смисъл на думата. Логично – без да влагаш финансови средства (както в бизнеса) можеш да направиш добър капитал.
Следователно, не можем да очакваме от партиите, че ще намерят най-подходящите и способни хора и ще ни ги предложат.
Значи, единственото за което си струва да се борим е да намерим начин ние да имаме влияние кой ще бъде избран. А това може да стане само чрез избирателната система. Нямам предвид мажоритарния избор – категорично съм против него.
За съжаление, това е въпрос, от който най-малко се интересуваме. 70 души са погледнали темите ми по избирателния закон, 1700 – за делфините…
Въпреки това, ще дам и тук адреса: http://vascont.wordpress.com/2008/01/22/metla/
Не твърдя, че това е някакво идеално решение. Но ми се иска да прочета и по-добри!
Иначе ще си плуваме в нашето утопично недоволство, утешавайки се с правотата си.
Коментар от Графът — януари 13, 2009 @ 2:17 am
„Иначе ще си плуваме в нашето утопично недоволство, утешавайки се с правотата си.“
+1
Коментар от някой си — януари 13, 2009 @ 3:04 am
@ turin: неочаквано свежо и положително виждане, което всъщност не очаквах. Бях се приготвил за „хейтърски водопад“. Но намерих съмишленици. Значи има надежда. Има смисъл, че инвестирах времето си за сън и „за ракия“ в писане на текст. Може би не всичко в загубено.
@ Графът: моите почитания, г-н Графе, предложенията ви са разумни, но да не политизираме тази тема. Как да не я политизираме, като темата е политическа, сигурно ще попитате вие? Ани така – като завъртим масата, като сменим таблите, като пуснем рулетката и като я превърнем в морална. Глобализацията роди свободни хора, които вече не зависят от ригидни феодални типове като Жан, Доган и прочие. Тези свободни хора могат да виреят навсякъде. Те плащат данъци еднакво добре както в България, така и в Швейцария. От тяхната свободна воля зависи къде ще продължат да го правят. В този дух на мисли, ако една политическа система разчита само на маргинали и на „гласоподаватели“, чиито мотив за гласуване е кебапчето, единственото, което тази политическа система ще получи е…сметка за изядените кебапчета…И нищо повече. Разумните хора отказват да служат на профани, това е факт. Разумните хора знаят, могат и правят нещата по-добре от профаните. Добре дошли в 21 век, дами и господа!
Коментар от asktisho — януари 13, 2009 @ 3:13 am
Да, @turin, истинската промяна е културен процес! и според мене.
@asktisho, това не е просто „писане на текст“ – затова те поздравявам, и приветствам тази „инвестиция“! (опитвам се и аз, но това не е „моята стихия“, защото не умея особено да се изразявам в писмена форма…)
Не съм привърженичка на масовките и лумпенизираните протести, но несъгласието трябва да има не само виртуален характер. „Царят е гол“, нали! И не е ли време да се изрази тази мисъл публично, за да достигне до съзнанието на по-голяма част от хората, за да предизвика размисъл?! Всички се печем на този огън. Да продължаваме ли така, докато отнякъде (откъде именно?) се пръкне Алтернативата?
Дали някой (от тук пишещите) е чувал една идея на Умберто Еко от преди няколко години за отмирането на партиите? До моите уши това достигна съвсем бегло и не съм запозната с нея… А преди десетина години също така бегло подочух и една друга идея, че е възможна по-съвършена (от демокрацията) организация на обществото. Светът се променя!
Коментар от yoalbo — януари 13, 2009 @ 11:52 am
@ yalbo: Променя се. Не може личностите, бизнесът, технологиите, климатът моралът, всичко да се променя, а политиката да си стои на едно и същото място. Тя също трябва да се адаптира към условията, ако иска да има място в „един прекрасен нов свят“, бил той утопичен или анти-утопичен (най-вероятно ще е някъде по средата)…
Коментар от asktisho — януари 13, 2009 @ 1:24 pm
[…] —Тихомир Димитров, asktisho.wordpress.com/2009/01/12/protivorechivo/ […]
Pingback от optimiced | bg » Протест, 14-ти януари 2008, София — януари 13, 2009 @ 4:21 pm
Е, моето мнение за [14] до голяма степен се покрива с мнението на Наблюдател: http://nabludatel.blogspot.com/2009/01/blog-post.html
Коментар от yoalbo — януари 13, 2009 @ 4:46 pm
Морал – принципи и правила на поведение на индивида, установени и спазвани от него лично.
Политика – процес за създаване принципи, правила и закони за устройство и управление на обществото. Прилага се при всички човешки групови взаимодействия, включително корпоративни, академични или религиозни.
Коментар от Графът — януари 13, 2009 @ 8:46 pm
Много те е страх да ми отговориш, мило момиче – е, ами това е положението, брт ми!
Тишанец, излагаш се кат битълсите:))
Коментар от колегата vagemit — януари 13, 2009 @ 11:33 pm
Браво, Тишанец!
Създаде „абракадабра“, което винаги е било целта на есетата ти :))
Так держать! 🙂
Едно не разбрах: защо не изкоментира политическия ми постинг?
Коментар от колегата vagemit — януари 14, 2009 @ 8:20 am
@ колегата vagemit: а длъжен ли бях? Колега, преди да ми държиш сметка за действия, които зависят само от мен, допусни, че сигурно имам и други неща за вършене, освен безкрайното чоплене, ровичкане и коментиране на политически постинги. Неща, за които ми плащат. Неща, които са ми далеч по-интересни. Политиката, всъщност, заема последно място в списъка ми с интереси, който е дооооооста дълъг…Погледнато от друга страна, поласкан съм, че се интересуваш от мнението ми и не искам с този коментар да показвам лично отношение към теб. както не го показвам и с липсата си на коментар върху политическия ти постинг.
Коментар от asktisho — януари 14, 2009 @ 11:43 am
Добре де, ама ти с този си коментар ме хвърляш в размишления…ммм…да не ти пиша повече…примерно. 🙂
Коментар от колегата vagemit — януари 14, 2009 @ 12:31 pm
@ колегата vagemit: такова решение би било изцяло твое и ще означава, че не си ме разбрал правилно. Мнението ти винаги е добре дошло, молбата ми е да не изискваш (очакваш) feedback на всяка цена. Конкретно в случая – на политически тематика не ми се задълбава, пък и виждам, че разсъждаваме по сходен начин за протеста.
Тук просто изразявам апатията си от политическата сцена в България, това е всичко. Много хора няма да се съгласят с мен и ще са прави. За себе си. Изправен пред липсата на адекватни алтернативи, лично аз нямам друг избор, освен апатията.
Коментар от asktisho — януари 14, 2009 @ 1:21 pm
Ми аз лягам да мра, кат казваш че няма алтернатива кво да прая 🙂
Коментар от no alternative — януари 14, 2009 @ 1:23 pm
ха ха чак сега виждам изцепката за липсата на предлагане ха ха и откъде трябва да дойде това предлагане според теб, че така не идва
Коментар от no alternative — януари 14, 2009 @ 1:24 pm
съгласна.
Коментар от linnah — януари 14, 2009 @ 3:07 pm
@ alternative: ами от хората, които са посветили жизнения път и професионалната си кариера на политиката, братче. Така, както от всеки човек се изисква да бъде продуктивен в работата си, да спазва срокове и обещания, да дава алтернативи, така това се изисква и от хората, избрали политиката за своя професия. Ако спреш да си гледаш задълженията, няма да бъдеш полезен за обществото, хората ще спрат да се интересуват от теб, няма да има кой да ти плаща и ще останеш на улицата. Същото се отнася и за въртящите се вече 20 години в омагьосан кръг едни и същи фигури на политическата сцена. Защото ти утре може да решиш да влезеш в политиката заради парите, но това не значи, че аз ще узаконя твоето решение с правото си на глас. И понеже винаги ми се налага да избирам „по-малкото зло“, аз просто се отказвам от правото си на избор, както и от участие във всякакъв вид политически мероприятия. Това е мое лично решение. Изобщо не държа да го споделяш.
Коментар от asktisho — януари 14, 2009 @ 3:28 pm
Отново поздравления Тишо!
Ето и моя коментар:
http://pinchoftaste.blogspot.com/2009/01/blog-post_15.html
Поздрави!
🙂
Коментар от Zelengorova — януари 16, 2009 @ 11:33 am
Аз пък те поздравявам за изречението: „Писна ми тревогата и страхът да са основните ми емоции!“ Точно това получиха всички, които се сляха с този протест емоционално и физически – тревога и страх. При тоталната липса на алтернатива се обезсмислят не само протестирането, но и излишните емоции. Липсва диалог между двете страни на „гражданския договор“. Да протестираш, значи да очакваш нещо от този договор. Аз вече нищо не очаквам.
Коментар от asktisho — януари 16, 2009 @ 4:20 pm
ето че робската психика на българина вече се сдобива и с аргументация от сорта на „не ми е позивна енергия да ходя да протестирам“ и т.н. ми то и на възрожденци не им е било позитивна енергия да ходят срещу турчина ама……много сте ми забавни….трижди уважавам разните неграмотни скинарчета, дето бяха на площада пред вас, уж интелектуалци, дето си стоят на топло и само раздават ъкъл…..п.с. и за тебе не е длъжно да се съгласяваш с мойто мнение…..
Коментар от no alternative — януари 16, 2009 @ 6:26 pm
@ alternative: каквото и да ти кажа ще си останем на различни мнения по този въпрос. Аз си направих труда да се аргументирам достатъчно и, честно да ти кажа, повече не ми се занимава. Цялата тази работа с протестите взе да ми идва до гуша. Опитваш се превърнеш аргументите в лични нападки, затова ще си позволя едно малко уточнение – политиката не е винаги само „за“ или „против“. Имаш право и на „въздържал се“. Не виждам с какво толкова те дразни свободната ми гражданска позиция.
Коментар от asktisho — януари 16, 2009 @ 8:42 pm
От всички статии по темата, твоята най ми лежи на сърцето.Поздравявам те.
Коментар от madeinfen — януари 18, 2009 @ 12:25 pm
@ madeinfen: 10x 😉
Коментар от asktisho — януари 18, 2009 @ 5:25 pm
Ние, гражданите на Република България:
Обвиняваме Президента Георги Първанов!
Обвиняваме Народното събрание!
Обвиняваме Правителството!
Обвиняваме Главния прокурор!
Обвиняваме Кмета на София Бойко Борисов!
Обвиняваме цялата политическа върхушка!
Обвиняваме ги за престъпността, за корупцията, за бедността, за липсата на правосъдие, за емиграцията на младите!
Обвиняваме ги за това, че продадоха държавата на мафията!
Обвиняваме ги за това, че са част от мафията!
Искаме незабавна оставка на Президента Георги Първанов!
Искаме оставката на правителството!
Искаме разпускане на Народното събрание и насрочване на избори за Велико народно събрание!
Искаме оставката на кмета на София -Бойко Борисов!
Искаме оставката на Главния прокурор!
Вън мафията от държавата!
Това е и мнението на ОБИКНОВЕН ГРАЖДАНИН
Коментар от sdsdssd — януари 19, 2009 @ 1:48 pm
@ sdsdssd: Уважаеми г-н обикновен гражданино, а не можахте ли след толкова сериозни „искания“ и „обвинения“ да застанете поне с името си зад тях? Или вярвате, че някой ще приеме насериозно призивите на г-н/г-жа sdsdssd? Кога си спечелихте правото да говорите от името на всички „граждани на Република България“? В това число и от мое име? Вие някакъв анонимен народен трибун ли сте? Защото аз не съм ви избирал за такъв. Как преценихте, че е страхотна идея да политизирате личния ми блог за литература и да го спамите с пропаганда? При това, АНОНИМНО. И какво предлагате като алтернатива? Също като мен – нищо? Да, тук сме единни – няма алтернатива. Обаче между мен и вас има една съществена разлика, г-н обикновен гражданино. Знаете ли коя е тя? Разликата е, че вие сте страхливец. Моля да не коментирате повече в този блог.
Коментар от asktisho — януари 21, 2009 @ 1:41 am
Разнородните и дoри противоречиви искания на участниците никак не омаловажават протеста. Това е протест срещу сриването на политиката в България, срещу пълната липса на обществен диалог, срещу абдикирането на трите власти от функциите им. Присъствието на хора с разнородни искания свидетелства за желание (независимо дали то е осъзнато) за такъв диалог. И именно срещу този диалог бяха изпратени биячи и провокатори. Защото такъв диалог, в колкото и елементарна форма да се случва, подсказва на родните ни властници, че дерибействането им няма да е вечно. Аз подкрепям протеста.
Тишо пита за алтернатива: Алтернативата е политиците (това, което наричаме политици поради липса на по-добро) да бъдат принудени да си вършат работата, за която им плащаме. Независимо от оперението им. Протестите няма да ни решат порблемите веднъж завинаги, но помагат. В този смисъл, не съм съгласна с мнението на Тишо, че тъй като вече е участвал в протести и те не са дали желаните резултати, не намира защо пак да участва. Това е като да решим да не се лекуваме, когато се разболеем, защото нали тъй или иначе все някога ще умрем.
Коментар от Стефка — януари 22, 2009 @ 10:31 pm
дано някой не ме обвини в реклама, но .. ето алтернатива : http://www.bulgariangreens.org/
Коментар от Ivo — януари 23, 2009 @ 3:09 am