Писателският блог на Тишо

януари 12, 2009

Противоречиво за протеста

Онзи, който е доволен от всичко, не може да бъде съблазнен. Предизвикайте безпокойство и недоволство у тълпите. Внушете им усещане за нарежение и срах. Събудете у тях чувство за несигурност от заобикалящите ги обстоятелства. Създавайки неудволетвореност, вие печелите пространство, в което ще се появите като отговор на тези проблеми.

/Робърт Грийн, „48-те закона за властта“/

Дали ще участвам в протеста? Категорично не. Зает съм. Някой трябва да изкара 13-тата заплата на депутатите 🙂 Дали властта ще чуе гласа на протестиращите? Вече го чува. Въпросът е другаде – дали иска да го слуша? Моят отговор е НЕ. Ако искаше, нямаше да се изниже като мокра връв, преди обществото да се опита да й връчи заповедта за уволнение предния път.

Да изявиш гражданската си позиция активно, да покажеш, че си недоволен, да протестираш принципно е правилно. Така се прави в развитите общества с функционираща демокрация. Нашето общество не е такова. Тук протестите не действат.

Тук управляващите показват среден пръст на Брюксел, когато Брюксел най-после събере достатъчно такт и дипломатичност, за да им заяви в очите, че са крадци.

Участвал съм в предишните народни вълнения. Мръзнал съм по площади и по барикади. Не съм доволен от резултата.

Какъв е смисълът да протестирам, като не мога да предложа алтернатива? Ако знаех кого искам да видя там – зад кормилото, на мястото на тройната коалиция, сигурно щях да приема протеста присърце. Но не знам. Причината не е в мен, причината е в липсата на предлагане. Наричат го „политически вакуум“. Двадесет години са напълно достатъчни, за да изгубя всякакво доверие в политическата система на тази държава. Тя просто не функционира.

Дори не мисля, че мажоритарният вот и референдумите са решение. Хубаво е да гласуваме за личности, но кои са тези личности? Къде е този елит, който ще ги излъчи? Извън организираната престъпност и червената аристокрация, елит у нас практически не съществува. Дори водещите журналисти се оказаха бивши агенти. Референдумите ще доведат до положение, в което „вълкът козината си мени, но нравът си – не“. Защото в приемането на закони аз не виждам никакъв проблем. Проблеми виждам само в тяхното приложение.

Последното, което искам в момента, успоредно с фалшивата медийна паника около „кризата“, е да ми се създава и политическа нестабилност. Да ми се генерират условия, в които лумпенизирани радикали и политически маргинали ще „ловят риба в мътна вода“, ще яздят вълната на общественото недоволство, на моето недоволство…

Не, това не е начинът да покажа, че съм недоволен.

Аз ще продължа да протестирам, както съм го правил винаги досега, както го правя от години – с единственото си законно право – с правото си на глас. Или, по-точно, с отказа си от него. Отказвам да се подпиша върху „обществения договор“ и няма да гласувам, докато практически няма за кого…

Нулева избирателна активност на следващите избори – ето какво би се случило, ако обществото имаше глава, с която да мисли. Но тълпата е по-глупава и от най-глупавия си индивид.

„Луд е не този, който яде баницата, луд е този, който му я дава“

Виновни за сегашното положение са всички, които гласуваха на предишните избори и за пореден път се оставиха на мошениците да ги водят за носа. Те дадоха властта на СДС (Симеон, Доган и Станишев). Тяхното място е на площада, а не моето. Те са „работодатели“ на правителството. Да идат и да си уволнят некадърните служители…

Тихомир Димитров

P.S

Към всички, които ще ме упрекнат, че само критикувам, без да предлагам алтернативи: спрете и се огледайте, каква е вашата алтернатива? Действително ли има такава? Защото аз не я виждам нито в провала на управляващото мнозинство, нито в десницата, чийто бележник е пълен с двойки от горе до долу. Просто- людието разчита на бившия бодигард на комунистическия диктатор и на царя да внесе нещо ново в политиката. Или въздиша по неонацисти с налудничав поглед. Е, ще ме извинявате, ама при такъв „избор“ политическата апатия е напълно оправдана. Протестът ще бъде използван срещу интереса на протестиращите, както винаги. Погледнете отново цитата в началото на текста.