Избягвах социалните мрежи дълго време. Дори сведох скайпа и кю-то до минимум, защото ми губят УЖАСНО много време, което мога да инвестирам във вършене на нещо полезно или в живеене на истинския си живот, извън Матрицата.
Е, да де, ама everybody is on Facebook.
Взех да се чувствам като неандерталец. От всичките ми познати само аз останах без акаунт.
Джимейла непрекъснато ми рипортвaше, че някакви хора качват мои снимки в някаква мрежа (на повечето от които съм в нетрезво състояние), после тези снимки се разглеждат и обсъждат от адски много други хора, но само аз не знаех за какво става въпрос и дори не можех да проверя, защото НЯМАХ АКАУНТ.
Поинтересувах се, прочетох историята на компанията, разпитах приятели в истинския живот. Зададох на всички един и същи въпрос: какво търсят там, какво им дава фейсбук?
Отговорът беше единодушен: „фейсбук ми помогна да открия много хора, с които бях загубил(а) връзка“
Замислих се за десетките роднини и приятели, които се пръснаха по света, за бившите съученици, колеги и гаджета, с които някога имахме чувството, че ще бъдем вечно неразделни, а сега дори не мога да си спомня как изглеждаха тези хора. О, Боже, та аз дори не знам дали всичките са живи! После реших, че ще ми бъде забавно да видя и физиономиите на читатели, които са ми интересни като личности. Да видя хората зад други блогове, които чета, но все още не познавам лично.
Ето как се стигна до момента, в който и аз се появих в бука.
Поканих много хора. Част от тях ми се разсърдиха, че ги „спамя“, други ми благодариха любезно и още по-любезно ми съобщиха, че имат резерви към това място, трети се включиха моментално, а четвърти направиха всички тези неща ПОСЛЕДОВАТЕЛНО.
За един ден се сдобих с повече от сто „приятели“. Поканиха ме да участвам във всякакви „каузи“, действително отрих част от хората, които търсех. И продължавам да ги откривам до момента.
Ако бях тийнейджър, щях да кажа, че фейсбук е мания. Но не съм. Достатъчно реално време изгубих във виртуалния свят. Навърших 30 и по-интересни взеха да ми стават истинските, прагматичните неща.
Но определено фейсбук е повече от това, което очаквах.
Включете се и пробвайте, дори и само, за да разгледате, както направих аз. Никой няма да ви върже с вериги за компютъра, винаги можете да се махнете оттам, ако желаете. Просто еverybody is on Facebook. В това число вече влизам и аз. Meet you there!
Писателският блог на Тишо 
Получих поканата, благодаря!
Но не ползвам Facebook и не смятам да ползвам. Нямам акаунт там, и не искам да имам.
Социалните мрежи са нещо чудесно, но, първо, ако станат твърде много, от социални стават анти-социални, повече време губиш онлайн в разни мрежи, отколкото в истинския живот. Второ, май нещо именно Facebook беше много критикуван, забравих точно за какво, privacy проблеми ли бяха що ли… Така или иначе, не ги харесвам, и не искам да ги ползвам. Ако ще и три милиона приятели си направят акаунт там и ме поканят. 😉
Имам блог, LinkedIn (за професионалните неща), twitter/icq/skype, айде стига толкова… 🙂
Коментар от Michel — януари 8, 2009 @ 10:58 pm
Социалните мрежи не могат да ти предложат повече от това, което търсиш, въпреки невероятните заблуди…И на мен ми харесва и върши много добра работа.
Поздрави !
Коментар от pierrot — януари 8, 2009 @ 11:07 pm
Добавих те като приятел :), аз също съм фен на facebook, от доста време имам акаунт там, но напоследък започнах да го ползвам редовно. Имайки в предвид разстоянието, на което съм от моите приятели ми е много полезен.
Доста хора обаче го отхвърлят и не го разбират, въпреки че сега го има и на български, доколкото знам.
Аман от тоя skype, аз лично не мога да го ползвам защото е много тежък и с моята umts връзка, постоянно се разпада.
На мен ми харесва и защото мога свободно да гледам снимките на моите приятели и да следя групи, на които съм член. Много ми е по- интересен даже и от myspace.
Коментар от Teodora — януари 8, 2009 @ 11:20 pm
Bratovchede, nqma kak. Globalizaciqta prodaljava i shte prodaljava ……. V nachaloto ne go razbirah tozi facebook ama malko po malko, kakto nqkoi drugi neshta „udovolstviq“ , edno po edno i v edin moment ve4e non-stop sledish BOOKA 🙂
Коментар от Ивайло — януари 8, 2009 @ 11:31 pm
И ти ли, Бруте:)
Аз май ще си остана неандерталец. След orkut вече не са ми толкова интересни социалните мрежи, виж, ако някой направи антисоциална мрежа, може да се помисли по въпроса…
Коментар от Васил Колев — януари 8, 2009 @ 11:31 pm
Мен orkut не можа да ме зариби… някак си детски ми изглежда и имайки в предвид, че е правен по подобие на facebook, не ми е толкова интересен.
Коментар от Teodora — януари 8, 2009 @ 11:41 pm
за мен фейсбук определено е по-малко от това, което очаквах. не намерих в него нищо.
Коментар от longanlon — януари 8, 2009 @ 11:51 pm
изтърпях фейсбук точно до 30-ия имейл ‘Пенчо те кани да се тестваш с куиза ‘на кой зеленчук приличаш“. След което бе направен мейл филтър, който безжалостно търка всичко, дето има ‘facebook’ в себе си и оттогава живея в мир.
колкото до социалното – намирам всеки един блог за по-социален от тази грозно направена, досадна и спамерска глупотевина, която ти губи времето повече, отколкото те социализира.
а това филмче, в интерес на истината, ме накара да се замисля дали не се зомбирам… http://www.youtube.com/watch?v=3ZzP_69ZTFk
Коментар от tL_ — януари 9, 2009 @ 12:02 am
И аз съм ти приятел 😀 (идея си нямам на какъв принцип си разпратил поканите обаче). Досега не съм видял голяма полза от фейсбук, нито от която и да е социална мрежа, не съм и намерил никой от старите си познати там, но кой знае. Може да има някакъв (малък) смисъл все пак.
Коментар от Прасунсен — януари 9, 2009 @ 12:29 am
Добре дошъл – напълно те разбирам за фейса. За мен лично е чудесно приложение, поддържам връзка с приятелите ми, показвам снимки, видео и др. Иначе за досадните апликейшъни и глупости – може да се изключи да не ти праща на пощата, а може и да се блокират. За мен плюсовете са повече от минусите. Поздрави!
Коментар от Филип Стоянов — януари 9, 2009 @ 1:56 am
а, ти си оня Тишо…
е, така кажи де!
айде добрутру у фесбука, и аз като тебе се назландисвах доста време, а и счетам майспейса за изчадие адово, ама… тЕ…
Коментар от arhivatora — януари 9, 2009 @ 8:35 am
Лично аз Фейсбук започнах да го позлвам преди няколко години за връзка с мои приятели в скандинавските страни, където тогава беше много популярен.
Няколко години по-късно се оказва, че продължавам да го ползвам за същото, макар и да добавям нови и нови приятели от цял свят 🙂
Поздрави!
Коментар от Биляна — януари 9, 2009 @ 10:44 am
Добре дошъл 🙂 Facebook наистина е начин да се свързваш с отдавна забравени познати или с нови такива.
P.S. А и можеш да шпионираш кой къде е бил, с кого и как се е напил 😉
Коментар от Elis — януари 9, 2009 @ 12:02 pm
Фейсбук е полезен за поддържане на връзка с близки хора на далечни места. Аз лично открих там познати, с които съм загубила връзка от години и това е най-големият плюс на ФБ! В този смисъл ФБ си е продукт на глобализацията.
Наистина мейлите за всевъзможни каузи са досадни, но в крайна сметка това е въпрос на настройки на самия сайт. Така че не разбирам крайните мнения по темата. Както Тишо казва „Никой няма да ви върже с вериги за компютъра, винаги можете да се махнете оттам, ако желаете.“
Коментар от Antonia — януари 9, 2009 @ 12:10 pm
@Teodora, orkut беше първата такава мрежа, още около 2002-2003. Всички останали са наследници 🙂
Коментар от Васил Колев — януари 9, 2009 @ 12:25 pm
Facebook го изтърпях за около месец, след което просто се махнах. Впрочем там не можеш просто да си изтриеш акаунта – данните ти остават в системата. Досадните приложения са твърде много, тъпи и гълтат много време. Не е от типа социални мрежи, които ми харесват, защото не можеш да си направиш оформлението, да си разделиш страниците и да си организираш пространството. Но щом си хепи с нея – ОК, честит ти нов профил, дано намериш тези, които търсиш там. Поздрави.
Коментар от Jaguar — януари 9, 2009 @ 12:44 pm
Тишо, не точно в социална мрежа, но и аз извървях пътя на общуването с много хора чрез мейли, скайп и всички други чатове. И установих, че общуването с голям брой хора не ми носи удовлетворение. И тук количеството не може да замени качеството, както е в повечето случаи.
Проблемът е, че така ставаме повърхностни в отношенията си, защото не можем да отделим повече внимание на един човек в името на по-големия брой контакти. Когато някой сгреши, дори не става въпрос да му простим, защото просто му обръщаме гръб и прескачаме на следващия, с който ни е и нтересно в момента. Досадата ни обхваща лесно, защото си имаме куп други „приятели“, сред които да се чувстваме звезди.
И какво като откриеш хора, с които си загубил връзка отдавна, а не отделяш време за тези, които са до теб?
Имам и други аргументи протим и като цяло не съм фен нито на фейсбук, нито на някоя друга социална мрежа. Мисля и аз, че блоговете са много по-подхоящи за пълноценно общуване в мрежата.
Коментар от Таня — януари 9, 2009 @ 1:27 pm
@ Таня: Е, защо едното винаги трябва да е за сметка на другото…? Многото виртуални контакти за сметка на малкото реални? Блоговете за сметка на социалните мрежи? Защо, като можем да имаме и двете? Дали ще прекаляваш зависи само от теб и от никой друг. С нищо не бива да се прекалява…
Коментар от asktisho — януари 9, 2009 @ 2:51 pm
🙂 Благодарение на поканата ти разбрах, че все още съм регистрирана със стария ми служебен e-mail и не съм „влизала“ от май 2008-ма.
Отговорих на поканата ти, защото съм почитател на блога и книгите ти (таен 🙂 ), а и ако има нещо, което никога не бих отхвърлила то е покана за приятелство :), дали е виртуарна или реална е напълно без значение. 🙂
Поздрави!
Коментар от astilar — януари 9, 2009 @ 3:09 pm
@ astilar: хех, мерси 🙂
Коментар от asktisho — януари 9, 2009 @ 3:17 pm
Тишо, предполагам си чел онази притча за топките за тенис, камъчетата и бирата в голям стъклен буркан. И ако трябва да използвам тази аналогия – за мен социалните мрежи са от камъчетата – с или без едно от тях – няма никакво значение… А приоритетите са близките около мен, спортуването, обогатяването чрез книги и разговори, ей такива неща – все от значение – всеки един мой близък е приоритет.
Редуцирах получаването на фън-мейли до минимум като си смених пощата и се откачих от всички листи, където бях включена. Сега си пиша дълги и интересни писма с хора, с които ми е приятно. Пращаме си снимки по пощата, както и линкове към интернет-фотоалбумите. Без да сме във фейсбук, само защото е модерно.
Everybody is not on facebook.
ПС – ама се радвам, че си активирал плъгина за проследяване на коментарите в блога си. Много ме улеснява 🙂
Коментар от Таня — януари 9, 2009 @ 6:51 pm
В такъв случай, мога ли да си изпрося да бъда добавена 🙂
http://bg-bg.facebook.com/people/Kristina-Tsvetanova/760387367
Наистина всеки има Фейсбук и с тази реплика се опитвам да зарибявам мои приятели, които все още нямат акаунт. Фейсбук е като повечето неща в нета – приятен, полезен, можеш без него, но ще ти е по-трудно. Но той е само едно стъпало към изнамирането на стари познати. Другото е, както ти казваш, „извън Матрицата“
Коментар от Крис — януари 9, 2009 @ 6:53 pm
В началото може да ти се струват твърде много апликейшъни, просто изчакай да се натрупат 100+ и ги трий наведъж 🙂 Това давам като съвет на всички приятели, които се чудят да се включат ли или не. Всичко друго е приятно :))) Особено щом не се страхуваш да гледат твои снимки в нетрезво състояние 😀
Коментар от apieceofme — януари 9, 2009 @ 9:56 pm
Facebook е чудесен начин да спестиш време и да си в течение какво става с голяма част от познатите ти – достатъчно е да прегледаш за някоя и друга минутка „новините“. По-често се сещаш за хората отколкото ако нямаш Facebook и правиш мънички или по-големи жестове, с които поддържаш близостта. Запознаваш се и някак лесно се сближаваш поне мъничко с хора, с които иначе нямаше да се познаваш. Създава се чувство за общност и по-лежерно можеш да се обърнеш към някого и да стигнеш до неща и хора, до които иначе трудно би имал достъп. Лесно можеш да включиш хора в смислени каузи … както и в безсмислени – ако искат да се включат. Приложенията са доста и са направени така, че неопитните потребители несъзнателно ги изпращат на всичките си познати, но получаването не е натрапливо, така че не виждам защо е нужно да се оплакваме от тях – аз просто не им обръщам никакво внимание. Като се понатрупат трия. А има и полезни нещица понякога.
Коментар от lyd — януари 10, 2009 @ 11:48 am
Имам акаунт, обаче време НЯМАМ:)
Коментар от madeinfen — януари 10, 2009 @ 4:45 pm
Благодаря за поканата. Тя се оказа малкото намъче, което обръща колата и ето, че и аз се включих. Очаквания големи нямам, затова не смятам, че ще се разочаровам.
Коментар от вили — януари 11, 2009 @ 2:20 am
Аз едно време като заблудена овца се набутах в Orkut. Блажено забравих за тази си регистрация, докато не започнаха да ме спамят с глупости. Не си затрих профила там, но така си и останах – повече просто не стъпих. Същото, честно казано, е положението и с Фейсбука и Майспейса. Имам алергия към такива услуги (във всичките им модификации и разновидности). Не че чак толкова ценя времето си, но… не виждам какво смислено да правя там. Предпочитам да кисна по блогове, там май ми е далеч по-интересно.
Коментар от Acnapyx — януари 11, 2009 @ 6:18 am
Първо за много години, жив и здрав! „Сефте“ те чета тази година 🙂 . По темата:
– първи досег с Фейсбук, направа на акаунт, нехаресване, забравяне за акаунта.
– половин година по-късно както сам каза: „Еврибари на магари, айде сите на Фейсбука, топлички, едрички, белички, като на Майкъл Джексън зъбките!“ (малко аналогия на плажен продавач на семки)
– навлизане в зоната на здрача. точно за норматив половината ми клас ме открива и всички изкача с каузи и хвърляне на нещо по мен, целувки, позитивни мисли и тн. „интересни неща“
– задминавам числото 100 за френдс точно на 2-рия ден от повторното ми включване.
– Втора вълна, само дето тоя път от моделки, а те взели, че се пръснали по целиот свет… И оттам насетне като се започна… „Ю хев мючуъл френд на неговия мючуъл френд, който бил шуренайка на девера на тъщата на братовчед му. Та той ви пита как са били лани рогозките в Радомир?!?!?!“
Забъркване яко във всякакви настройки, приложения и тн докато махна, забраня, заключа и тям сходни функции, за да мога да стигна до най-съществената част на фейсбук.цом, а именно работата.
Заключителни нотки:
а) (thumbs UP) това е най-големият клюкарник евър, който съм виждал
б) (thumbs UP) ако имаш малко акъл ще прокопсаш много !
в) (thumbs DOWN) ако имаш няколко милиона часа за губене това е твоето място за интернет свалки и зарибявки с хора с недотам ясни снимки…
Хайде, сполай ти !
Коментар от Павел Баджаков — януари 12, 2009 @ 2:51 am
нещо като ПП.
Сега те проверих в клюкарника, но се оказва, че има поне 30+ човека с името на латиница Tihomir Dimitrov и само един с кирилица Тихомир Димитров 🙂 Обаче той клюкарникът е умен и веднага на едното именце ми каза, че имам един мючуъл френд (Борисов)… 🙂 пък да видим дали си ти…
Коментар от Павел Баджаков — януари 12, 2009 @ 3:03 am
Малко закъснял отговор, но по-добре късно … и т.н.
Благодаря за поканата!
За радост не изповядвам тази нова религия наречена социални мрежи! Не защото е нещо лошо, или защото съм хейтър по дефиниция а просто …. баси! …. Незнам защо – да приемем, че не ме кефЪт.
Държа контакт с всички приятели по телефон, скайп, мейл. Не виждам с какво може да допринесе членството в една такава мрежа.
А и още нещо много правилно си използвал „приятели“ (за кавичките става въпрос). Можеби това поражда скептицизма ми относно фейсбук и други подобни
Коментар от Shorgov — януари 12, 2009 @ 2:29 pm
Здравейте,Съжалявам че използвам тази тема за да поместя въпрос не по нея.Иаз се зарибих и с мъжа ми открихме доста хора които не бяхме виждали отдавна и дори се свързахме с тях ,но въпроса ми е :От една седмица вече не мога да си качвам снимки в моя акаунт и питах доста хора и позадавах доста въпроси в сайтовете ,но така и никой не знае защо.Ако беше за друго нещо може би щях да се откажа бъзо,но колкото повече хора казват не знам аз толкова повече започвам да се ровя.Иска ми нова версия на java ок и аз я инсталнах ,след което ми иска и други приставки ок качих ги и пак нищо.Поиска ми и флаш плеър ок аз си го имам ъпгреидван и пак нищо .Ако някой знае как става номера и какво е станало по-точно след като аз съм качвала вече снимки.
Ще ви бъда благодарна,ако ми дадете някакво логично обяснение .
Коментар от dida — юни 9, 2009 @ 6:58 pm
пробвах gaysbook. не ти дава нищо повече от това да намериш хора с които не си се чувал отдавна. сега следва въпроса – има ли смисъл да възобновяваш контакти с хора които живота така или иначе е отдалечил от теб по една или друга причина. тъй като мисля че това е крачка назад ще си остана пак на ниво – търсене на нови и нови начини за намиране на нови и още по-интересни хора 😉
а пиянските ми снимки на никой не му е работа да ми ги гледа и без това 😉
Коментар от deflax — юни 26, 2009 @ 6:30 pm
Може ли някой да ми каже защо от 4 дни не мога да качвам снимки във фейсбук?Правя всичко необходимо,както съм го правила десетки пъти,качването започва и след известно време се изписва – нямате връзка с тази уеб страница…Искам да кажа,че това не е свързано със слаб интернет. Кажете какво трябва да се направи.
Коментар от Milica Dimitrova — октомври 18, 2010 @ 2:50 pm