Най-жестокият убиец

 

През втората световна война съветските жени активно са участвали в бойните действия не само като санитарки, медицински сестри, преводачки, готвачки и работнички във военнните заводи, но и като действащи бойни единици –  с пушка в ръка. Скоро ръководителите им установили интересен факт. Разузнаването докладвало, че сред немците се носи слух за ужасните жестокости, на които са способни руските снайперистки  и че „да те убие снайперистка, дано!“ е нещо като най-кървавото проклятие сред солдатите на Фюрера.
Естествено, имало е повече мъже-снайперисти, но понеже мъжът има прагматичен ум по природа, все гледа да си свърши работата по най-бързия начин. Като види немец той се прицелва, поема си леко дъх ( за да не му треперят ръцете от напрежението в гръдния кош), поставя мерника върху каската на врага и през следващите 30-ина секунди не диша в очакване на онова специфично усещане, с което само добрите стрелци са запознати, а именно – усещането, че ще уцелиш на всяка цена, ако стреляш СЕГА, след което натиска спусъка. Без да усети нищо швабата отлита директно в хилеристкия рай.
Съвсем различно било положението при женчите снайперистки. На бойното поле, както и в живота, жените са движени предимно от емоциите си. Представете си онази мамушка или девушка, посиняла от студ и изтръпнала от недоспиване след 8 часа, прекарани  в снега. Жените много мразят да им е студено, да не говорим за ужасните бръчки под очите, които се получават от безсъние. Представете си, че същата тази изнервена девушка със снайпер в ръка е загубила брат си и мъжа си, а твърде често и двамата си синове на бойното поле. Тя има толкова много да отмъщава: БАМ един в лявото коляно за Стьопа, който пиеше от сутринта, но беше верен съпруг и добър  баща, БАМ един в дясното коляно за Володя, който така и не успя да се ожени, БАМ  един в ташаците за големия Серегей и ТРЯС –  последния в главата, след една цигара време, за малкия Миша.
От Втората Световна идва и поверието, че трима души не трябва да палят цигара от една и съша клечка кибрит. Можете да си представите как окаляните до уши немци киризят в окопа и няма какво да правят по цяла нощ, нарядът е дълъг, дай да запалим по една цигарка, да затапим медицинския спирт с консерва за мезе. Отсреща обаче девушката не спи, напълно трезвена е и цяла вечер окулярът й щъка ту наляво, ту надясно из окопите на притвнкника. Погледът й е привлечен в посоката на първия, който драсне клечката кибрит. Всяка светлинка хваща окото отдалеч в тъмнината. Докато вторият пали от същата клечка (кибритът е бил най-голямото богатство за оръфания немски солдат – така е на война, дори клечките трябва да се пестят), та докато вторият пали цигара девушката намества окуляра и се прицелва в тъмното пространство маааалко над огънчето, за да може да отнесе тиквата на третия, който  е решил да използва същата клечка.

Съветските ръководители с изненада установили, че жените стрелят по-точно от мъжете и, че са много по-дисциплинирани. Масово започнали да изпращат на фронта жени-снайперистки за ужас на своите врагове…

Тихомир Димитров