Писателският блог на Тишо

февруари 4, 2007

Най-жестокият убиец

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 3:10 pm

 

През втората световна война съветските жени активно са участвали в бойните действия не само като санитарки, медицински сестри, преводачки, готвачки и работнички във военнните заводи, но и като действащи бойни единици –  с пушка в ръка. Скоро ръководителите им установили интересен факт. Разузнаването докладвало, че сред немците се носи слух за ужасните жестокости, на които са способни руските снайперистки  и че „да те убие снайперистка, дано!“ е нещо като най-кървавото проклятие сред солдатите на Фюрера.
Естествено, имало е повече мъже-снайперисти, но понеже мъжът има прагматичен ум по природа, все гледа да си свърши работата по най-бързия начин. Като види немец той се прицелва, поема си леко дъх ( за да не му треперят ръцете от напрежението в гръдния кош), поставя мерника върху каската на врага и през следващите 30-ина секунди не диша в очакване на онова специфично усещане, с което само добрите стрелци са запознати, а именно – усещането, че ще уцелиш на всяка цена, ако стреляш СЕГА, след което натиска спусъка. Без да усети нищо швабата отлита директно в хилеристкия рай.
Съвсем различно било положението при женчите снайперистки. На бойното поле, както и в живота, жените са движени предимно от емоциите си. Представете си онази мамушка или девушка, посиняла от студ и изтръпнала от недоспиване след 8 часа, прекарани  в снега. Жените много мразят да им е студено, да не говорим за ужасните бръчки под очите, които се получават от безсъние. Представете си, че същата тази изнервена девушка със снайпер в ръка е загубила брат си и мъжа си, а твърде често и двамата си синове на бойното поле. Тя има толкова много да отмъщава: БАМ един в лявото коляно за Стьопа, който пиеше от сутринта, но беше верен съпруг и добър  баща, БАМ един в дясното коляно за Володя, който така и не успя да се ожени, БАМ  един в ташаците за големия Серегей и ТРЯС –  последния в главата, след една цигара време, за малкия Миша.
От Втората Световна идва и поверието, че трима души не трябва да палят цигара от една и съша клечка кибрит. Можете да си представите как окаляните до уши немци киризят в окопа и няма какво да правят по цяла нощ, нарядът е дълъг, дай да запалим по една цигарка, да затапим медицинския спирт с консерва за мезе. Отсреща обаче девушката не спи, напълно трезвена е и цяла вечер окулярът й щъка ту наляво, ту надясно из окопите на притвнкника. Погледът й е привлечен в посоката на първия, който драсне клечката кибрит. Всяка светлинка хваща окото отдалеч в тъмнината. Докато вторият пали от същата клечка (кибритът е бил най-голямото богатство за оръфания немски солдат – така е на война, дори клечките трябва да се пестят), та докато вторият пали цигара девушката намества окуляра и се прицелва в тъмното пространство маааалко над огънчето, за да може да отнесе тиквата на третия, който  е решил да използва същата клечка.

Съветските ръководители с изненада установили, че жените стрелят по-точно от мъжете и, че са много по-дисциплинирани. Масово започнали да изпращат на фронта жени-снайперистки за ужас на своите врагове…

Тихомир Димитров

13 коментара »

  1. С риск да се направя на много знаещ, се налага да споделя неколко работи и по тая тема. Ако ти писвам, просто кажи.

    Значи относно паленето на цигара: всъщност, поверието идва по-отдавна – от Първата англо-бурска война (1880-81), където английските части за първи път в историята на модерната война се сблъскват с партизански бойни действия в Южна Африка. Историята на войните (били са две)е много интересна, ако се интересуваш от военна история и има директно влияние върху началото на Втората световна война.

    Това пък „бам в коляното за тоя, бам в другото за оня … ташаците там…“ общо взето няма как да е ставало просто. Може да са ги стреляли в ташаците, което е идейно, признавам, но ‘измъчване’ с поредни 2-3 изстрела… За снайперист, който не сменя позицията си след всеки изстрел има една дума и тя е ‘мъртъв’.

    Коментар от Longanlon — февруари 4, 2007 @ 10:02 pm

  2. Жените са стреляли по-точно, защото са пиели по-малко, вероятно:) А за дисциплината, жените от малки ги учат да се подчиняват. При това, да се подчиняват креативно. Тоест, да се подчиняват, и в същото време ако имат добри идеи да ги внушат някак на началството, представяйки ги като негови.

    Коментар от случайна — февруари 5, 2007 @ 8:04 am

  3. Случайна, права си.
    И да слушат внимателно. За да могат после да кажат „ти каза това и това, аз го изтълкувах като така и така, друго ли си имал предвид“ и мигане невинно с очи.
    Не знам за точността, аз досега с нищо-по-сериозно от въздушна пушка не съм стреляла, но ми звучи интересно, ще разровя.
    Впрочем, това ми напо,мни за един хубав сериал „на безименната височина“ руски. Много приятен. Препоръчвам го.
    И да, това, че ако не се местиш, си труп си е вярно. Може просто зистрелите да не са били чак толкова разсеяни. Или просто го прострелва в далака/бъбреците/стомаха и го оставя да си пукне по естествен начин.
    Но да, жените са отмъстителни. Няма как, дразнете жените, на собствена отговорност, имам чувството, че подобна лепенка не би била излишна.
    П.П. Тишоо, тенекио такава 🙂

    Коментар от Eneya — февруари 5, 2007 @ 11:12 am

  4. много слабо есе, Тишо. Разпокъсано. Липсват сполучливите преходи. Логиката куца също. Нали като били точни и по-добри от мъжете как така ще си стрелят „несмъртосно“. Това с клечката кибрит е не на място. Върху какво концентрираш есето е пълен хаос. Сякъш си седнал да пишеш каквото и дойде на ум.

    Коментар от Тихопийс — февруари 5, 2007 @ 11:00 pm

  5. @Тихопийс, ти си уволнен(а)! извинявай, ама пишеш глупости, копеуе…

    Коментар от asktisho — февруари 5, 2007 @ 11:38 pm

  6. Абе, не, че нещо, ама напоследък наистина не си на обичайното си ниво. Това второто за пиара си беше съвсем самоцелно и с необоснована теза, повтаряща предишното по темата, пожарникарските истории си бяха тъпи, а сега и това… Най-добре си личи по броя коментари: преди хората спореха по темите, обсъждаха, сега – 4-5 човека се обадят и това е.

    Коментар от Longanlon — февруари 6, 2007 @ 7:21 am

  7. На мен ми хареса, напомни ми за това, че винаги бих предпочел врагът ми да е мъж (т.е. ще се борим рационално), пред това да е жена, обзета от злоба.

    Що се отнася до по-добрата дисциплинираност и точност на жените – те и в училище изкарват повече шестици от момчетата, но това не ги прави по-креативни или по-добре разбиращи нещата. Просто доказва, че ги бива в рутинните неща и в постигането на успехи там, където има рутина (вече не казвам това пред жени, защото следват летящи предмети в моя посока).

    Коментар от Жилов — февруари 6, 2007 @ 8:44 am

  8. @Lоnganlon Не всяка тема предизвиква хората да се избиват да поставят коментари. Ако сега седна да напиша една страничка текст, че жените трябва да прекарват целия си живот в кухнята и да се подчиняват на мъжете си (примерно..) сигурен съм, че ще ядосам много хора и коментари няма да липсват. Ама какво можеш да й коментираш на една история, освен хареса ми -не ми хареса. Пък и има ли смисъл? Съжалявам, че пожарникарските истории са ти се сторили тъпи. Това си е твое мнение, на мен са ми остри. Препоръчвам ти да не четеш повече, защото следва един много тъп и самоцелен текст за отмъщението такова, каквото го виждам аз и един АДСКИ отблъскващ разказ за отпуската на един Демон на Земята. Просто съм на вълна черна хроника и тва е. My way or the highway…

    Коментар от asktisho — февруари 6, 2007 @ 10:10 am

  9. бе не ми стана ясно, защот мрачното трябва да е отблъскващо, ама нейсе

    Коментар от Longanlon — февруари 6, 2007 @ 10:13 am

  10. Жилов, мъжете били по-креативни?
    Това беше… приказка 😉
    Впрочем, не е задължително всяко есе да е от един и същи калъп. И аз понякога пиша повече за себе си, защото съм се замислила нещо, не само за читателите. Все пак, преди всичко това е Личен блог 😉

    Коментар от Eneya — февруари 6, 2007 @ 11:56 am

  11. Доколкото знам, за разлика от стрелбата с обикновено оръжие при стрелба със снайпер не се спира дишането.

    Известно е, че при военни действия от какъвто и да е тип пушенето е доста по-вредно:))) не е нужно някой даже да пали клечка дори. Огънчето от цигарата е достатъчно за да ти направят трето око.

    Снайперист не може да се ебава по гореописания начин, защото няма да доживее да повтори. Да не забравяме, че е имало и немски снайперисти от другата страна, които са чакали да видят пламъка от изстрела, а и дежурни картечари, които ще прострелят веднага мястото на събитието. Затова практиката гърмиш и се чупиш моментално е оправдана.

    Коментар от scanman — февруари 16, 2007 @ 9:29 pm

  12. Мдаа.
    Жените стрелят по добре защото мускулатурата им е с малко по различно устройство от мъжката – техните движения са по плавни и меки.Нещо за гладката мускулатура ли беше кво, не помня. За жените по принци е по трудно да убият човек който не познават. Но от по голяма дистанция когато не се усеща смъртта толкова наблизо този психически праг се преминава по лесно.
    Мъжа вкарва прекалено много адреналин от който започват да се напрягат мускулите от което и леко потреперват.
    Не се задържа дъха преди изстрел защото тялото рефлекторно се мъчи да се отърве от това си състояние с което изстрела обикновено избързва. Практиката е да се регулира ритъм на дишане и да изчакаш малката пауза между края на издишването и началото на вдишването и да усилиш натиска върху спусъка.
    Спусъка се натиска леко плавно и с постоянно повишаващо се усилие което трябва да премине границата в точно избрания момент. Не трябва да го дърпаш тоя спусък все едно искаш да откъснеш скобата.
    За жестокостите не коментираме – самият факт че е война просто пресича всякакви такива размисли. Стрелбата първо в корпуса на мишената и после като падне и ако има видимост да се простреля в главата е била предпочитана от по слабо подготвените стрелци или просто от новобранците. В съветската военна доктрина един ранен е по ценен от убит защото трябва поне още един войник да се отдели да му помага. И отиват повече медицински грижи. Проблема е наистина с противниковите снайпери. Няма да чакат да изстреляш една шапка патрони с мосина докато ти пръснат кофата ако не се махнеш. И след 18-тия убит примерно немски пушач дори и най глупавият Ханс ще се замисли дали да пафне през ноща на поста.
    По дисциплинирани са защото в общи линии и в къщи е като в казармата – миене, пране, копане, и чат пат да се забучи в някой храст да дебне, и ако примерно не е измито ще дойде дядя Миша пиян и ще и проведе строева.
    За пиенето имаме възражения. Пили са си като се полага на фронтови войници.

    Коментар от samurai jack — май 29, 2007 @ 2:18 pm

  13. […] от Втората бурска война (а не от Сталинград, както беше казал Тишо) идва и поверието, че носи лош късмет да си третият, […]

    Pingback от Време разделно | Какo Сийке, не съм от тях! — март 12, 2008 @ 8:20 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: