Изт: http://kendov.com/
Рядко правя интервюта в този сайт и още по-рядко с хора, които не са „пишещи братя” по съдба. Днес ще ви запозная с интересна личност, която може да се нареди сред пишещите братя (заради блога, който поддържа), но не това е най-интригуващото при него, въпреки че публикациите му си струват по-задълбочен прочит, ако се интересувате от финанси, кредитиране и пр….
Сигурно сте чували за Васил Кендов: финансит, консултант, общественик и, бих добавил, непоправим идеалист. Може би сте го виждали в телевизионните студия или сте чели за него в пресата / онлайн. Автор е на инициативи като „Да възродим българските села”; помага на граждани и фирми в неравностойните им отношения с кредитните институции, с финансовите мастодонти и с частните съдебни изпълнители; застъпник е на идеята за въвжедане на фалит при физическите лица; иска нормална, коректна среда за бизнес и работа в собствената си страна. Останал е със семейството си тук, където може да бъде полезен, вместо да избере по-лесния път, който всички го знаем…
Сам той определя себе си така: „Технически погледнато може би съм утопист, но толкова мога да направя на този етап“. А то никак не е малко. Дръзките му позиции, защитаването на интересите на потребителите в сблъсъците им с едрия финансов капитал, както и яркото му противопоставяне срещу несправедливостите, от които изобилства битието на обикновения българин, са му причинявали немалко главоболия през годините: арестували са го, палили са му офиса, заплашвали са го. Това не го е спряло.
Американците биха го описали като “A man with balls of steel”, ако ми позволите такава шега. По-плахичкият нашенец, прегърбен от произволите на съдбата и силните на деня, сигурно би възкликнал просто: „куражлия!”. Имаме нужда от повече българи като него. Ето няколко въпроса, на които Васил Kендов се съгласи да отговори в малкото паузи сред напрегнатото си ежедневие, за което му благодаря:
Резюмирайте накратко инициативата „Да възродим българските села”:
Все повече хора търсят уюта на българското село. Ние сме от едно поколение, което помни този живот и си спомня с умиление за него, но трудно намираме подходяща социална среда там. Селата западат и хората бягат. Опитваме се да спрем този процес. Като начало сметнахме, че това най-лесно ще стане с предоставянето на информация на живеещите на село. А никъде не можем да намерим повече информация от интернет. Затова започнахме да изграждаме компютърни залички в селата. Системата от читалища е добре развита и навсякъде имат свободно помещение. На тези места или в библиотеките изграждаме мрежа и включваме екомпютрите в интернет. Правим го през почивните дни със собствени средства и с дарена от компютърни фирми техника. Затова се движим толкова бавно. Към момента от май месец сме успели да оборудваме 6 селца, а резултатите са фантастични. Идеите за развитие на инициативата се множат ежедневно. Най-големият ни успех е, че децата и възрастните по селата вече прекарват поне по един час дневно в читалищата и билбиотеките.
Как се роди идеята? Откъде намирате финансиране?
Идеята дойде от моите деца, които един ден ми заявиха, че не искат да идват на вилата (в прекрасно родопско село), защото там нямало интернет. После обаче подозрително дълго втреме започнаха да се задържат на центъра. Оказа се, че се свързват с интернета на кръчмата и започнаха да прекарват време там. Какво точно чуват и виждат мога да си представя, но това е доста далеч от представите ми за добре прекарано време на което и да е дете. Попитах в местното читалище за помещение, в което да направя компютърна заличка и чрез контролиран достъп да прекарват времето си там, а не в кръчмата. Явно новите технологии вече са част от нашето ежедневие, поне да е в подходяща среда и с ограничено време. Библиотекарката Вили прегърна идеята, а аз писах във Facebook, че имам нужда от още два монитора и един компютър. Обадиха се от фирма StangaOne1 и ми казаха, че обновяват техниката си в момента. Подариха ми 47 момнитора и няколко компютъра. Наложи се да говоря и с други читалища, за да „разхвърляме” техниката. Колкото до финансирането, такова нямаме. Правим всичко със собствени средства. Ако трябва да бъда честен, доста хора предлагат средства, но ние имаме нужда по-скоро от времето на доброволците. По-важно е да се общува с хората на село и да им се показва как да работят с компютър. Планирали сме и онлайн курсове, така че наистина ще иамме нужда от дарено време.
Кой Ви помага в организационната и физическата работа?
Близо до моя офис в София има малко сервизче за компютри. Фирмата е I-tech. Там работят Ники и Иво. Те преглеждат всеки компютър и инсталират каквото е необходимо. Отново го правят в свободното си време. Друг приятел ни осигури временно помещение, където да съхраняваме дарената техника. Понеже инициативата се разраства бързо, в момента разчистваме складово помещение, което ще превърнем с нещо като IT-социален клуб. Събота и неделя ще се събираме там и ще инсталираме компютрите. Дариха ни и сървър, с който ще автоматизираме процеса и ще можем да правим дистанционни обучения. Доброволците постоянно растат. Момагат както в разчистването, така и организационно. Явно успяхме да се съберем хора „от една порода” и ни е много забавно, когато сме заедно. В момента всичките ни усилия са в посока стартирането на онлайн обученията. Първите две са свързани с видеообработка за децата и компютърна грамотност за възрастни. Тествани са на място в селата и се приемат изключително добре. Правим всичко възможно да ремонтираме по-бързо помещението и да инсталираме там сървъра, който да координира активностите.
Имате интересна идея за популяризиране на четенето по принцип и сред хората по селата, в частност. Споделете накратко метода, който сте открил в личния си опит със семейството:
Открихме в интернет много хубав летен лагер към БЧК. Една седмица в Банско провеждат курс за морски спасители за деца. Учат ги да готвят баница и правят разходки в планината. Тръгването беше от Благоевград и се чудихме с какво да уплътним остатъка от дена, след като оставим големия ни син. Понеже малкият ни син ще бъде 1-ви клас, в момента трябва да чете детски книжки. Бях чул, че в Дупница имат хубав парк, а парковете също са добро място за деца. Въоръжихме се с одеало и сандвичи, и решихме всеки да прочете на останалите нещо интересно от книгата, която чете в момента. Малкият беше доста озадачен, че в парковете може да се чете, но когато в парка видяхме къщичка, в която можеш да оставиш или да вземеш книга, всички въпроси и недоразумения изчезнаха. Четохме, разхождахме се, забавлявахме се… изкарахме чудесно. Наред с това се сетих, че в нашето родопско селце има прекрано място в гората за четене. Предполагам, че във всяко село има подобни места. Смятам това да е следващата инициатива в селата.
Какво точно работите и как работата Ви се преплита със защитаването на интересите на кредитоискателите в отношенията им с банките, финансовите институции и държавата?
Аз съм финансист. Преди финансовата криза успях да създам система за обучение на кредитни консултанти и определено не страдахме от липса на клиенти. Тогава, както и сега, тегленето на кредит е нещо много отговорно. Този кредит ще влияе на живота ви през следващите 10 до 30 години. Може да повлияе положително, но може и отрицателно. Банковите условия и договори са доста „коварни” и неясни, така че голяма част от интелигентните хора ни търсеха за информация по условия и договори. Както обаче често се случва, липсата на институции и неработещите такива в България си затвориха очите, когато банките започнаха да вдигат едностранно и незаконно лихвите на всички кредитоискатели. Включително и на нашите клиенти. Започнаха въпросите: „Какво се случва?” Все пак, ние бяхме съветвали клиентите да изтеглят точно тези кредити. Тогава се наложи да заведем първите дела срещу банки. Съпругата ми е адвокат и обслужваше бизнеса ми. Беше доста запозната с банковите договори. Създадохме и асоциация, където даваме съвети на хората какво да правят при проблеми с банките. Не всеки можеше да си позволи едновременно да плаща кредит и да води дело срещу банката. А от нарушаването на закона, комбинирано с липсата на контрол върху дейността им, банките печелеха милиони на месец. Водещите дела бяха единици. Лека-полека тази стратегия беше възприета от всяка банка и съвсем закономерно стигнахме до КТБ. Към момента ситуацията не е по-различна. Единствено банковите договори станаха по-сериозни, а риска за кредитоискателя по-висок. Това е нашата работа – да минимизираме този риск или да помогнем на хора и фирми с проблеми с кредита! А най-лесно това се прави с правилна информация.
Кой е основният проблем, който виждате пред нормалното функциониране на икономиката у нас? Знаем, че те са много, но ако трябва да изберете само един, на кой точно бихте се спрял?
Зависимостта на бизнеса и администрацията. Това води до липса на пазарна икономика. Решения и закони са нелогични, пишат се на парче, за да обслужат нечии интереси. А всеки човек или фирма иска само едно – да е поставен при равни условия с всички останали.
Защо е необходим финансов омбудсман?
Може би първо трябва да обясним какво представлява финансовия омбудсман. Предполагам всички сме наясно, че банковите договори са неясни за кредитоискателите. Те обаче, както казах, предопределят нашия живот за следващите 10-30 години. Няма как обикновен човек да ги прочете и разбере. Дори съдиите по делата не ги разбират и искат помощ от вещи лица. А банковите служители най-малко от всички ги разбират. Те повтарят само едно и съшо: „Ами, това са ни стандартите условия!”. Когато имате спор с банка, той може да бъде разрешен само в съда. Това са минимум две години и половина, плюс адвокатски хонорари. Както казахме, дори съдията не разбира договорите. Всичко това е довело на запад да се въведе финансов омбудсман. Това е орган, който е специализиран в разрешаване на спорове между финансови институции и техните клиенти. Става бързо, в рамките на 2 месеца, и е безплатно за клиента. Всяка банка и финансова институция на запад се гордее, че има финансов омбудсман, който ще разреши проблемите бързо и компетентно. В България обаче тези същите банки не желаят въвеждането на такава институция. Направете си сметка какви безобразия правят с клиентите си. И ще продължат да ги правят, ако знаят че няма кой да ги санкционира ефективно. На този фон България е единствената страна в ЕС, която няма финансов омбудсман. Представете си само за секунда, ако знаехте, че всеки спор с банка може да бъде разрешен бързо, компетентно и безплатно. Щяхте ли да теглите повече кредити, да правите повече застраховки, да имате спестявания в акции и облигации? Ако искаме развит финансов пазар и спокойствие във финансовата сфера, трябва да имаме и финансов Омбудсман.
Темата за възможността физическите лица също да фалират заслужава специално внимание. Какво значи частно лице да обяви банкрут и какво би спечелило обществото от това?
Това е още една сфера, в която България единствена от ЕС не си е свършила работата. Как фумкционира в момента системата? Ако по някаква причина не можете да покриете задълженията си към банката, тя идва и ви взима цялото имущество. Като казвам цялото, разбирайте: блокират ви заплатата и я взимат, запорират ви недвижимите имоти, възбраняват автомобили, наследства…изобщо, всичко. И, въпреки че сте учредили ипотека, банката започва да ви взима заплатата, защото проданта на недвижимия имот ще се забави. Накрая го продават на половин цена на близък до ЧСИ, който пък го препордава с печалба. С две думи, ставате роб на банката. Ако стойността на ипотекираното имущество не покрие задължението, заплатата ви остава блокирана, докато не се покрие. Друг е въпросът, че, както казах, от продадения имот някой друг вече е направил печалба от 20-30% на ваш гръб, а вие сте принуден да минете в сивата икономика, за да не ви взимат и заплатата. Това значи че не плащате данъци, осигуровки, нямате здравни осигуровки… И това само, за да се даде възможност на банката да събере задълженията си, а хора близки до специално подбраното ЧСИ да натрупат богатство на ваш гръб. Това трябва да се регламентира със закон за фалит на физическите лица. До кога и до каква степен банката може да събира пари от вас и ваше имущество, така че да не стане по-изгодно да излезете в сивата икономика и от това да страда държавата и всички ние. Много грешна и интересна е тиражираната теза: „Ами като си теглил кредит, да си си правил сметката!”. На това винаги отговарям: „Добре, но аз съм един обикновен шлосер. Аз сметки трудно правя и затова нали Вие я направихте вместо мен. Казахте каква вноска мога да си позволя, казахте колко мога да изтегля и при какви условия. Вие сте учили за това и го работите по цял ден. Ако Вие не можете да направите сметката правилно, защо очаквате от мен да я направя аз?” С две думи, когато банката сгреши – вие плащате във всички случаи. Един закон за фалит на физическите лица ще изглади точно тези проблеми. Или поне би трябвало. Ще се даде ясна дефиниция докога банката ще ви взима от заплатата, ще се пресече възможността близки до банките и ЧСИ да правят пари от вашия фалит и имущество, ще се даде шанс на човек отново да си стъпи на краката, а държавата да си получава данъците. Поне това би трябвало да направи този закон. Какво ще стане, вече е друг въпрос.
Значи ли фалитът на физическите лица, че кредиторите им никога няма да си получат вземанията и ще трябва да пият „една студена вода”?
Не е така. Към момента способите за събиране на банкови задължения в България са най-развитите в света. Законодателството е изцяло в полза на банките. Те дори са приравнени с държавата законодателно. Но само банките. Другите бизнеси не са. На практика, ако за шест месеца не събереш каквото имаш да събираш, то никога повече няма да събереш нищо. Имам доста клиенти, които идават да се консултират на тази тема. Голяма част излизат в сивата икономика, а след година-две разбират, че не е толкова лошо и подреждат живота си по начин, по който да са независими от банките и държавата. А ние всички се лишаваме от техните данъци. Банките, от друга страна, са доста гъвкави институции. Ако знаят, че могат да събират задължения само в рамките на шест месеца (примерно), със сигурност ще променят системите си за оценка на риска. Ще станат доста по-отговорни в кредитирането и ще орежат изтичането на средства към ЧСИ, нотариуси, оценители, застрахователи и близки до тях хора. Това е причината към момента всяка банка да работи с точно отпределени нотариуси и ЧСИ-та. Тук случайности няма.
Ако трябва да дадете само един съвет на младо семейство, което е на път да подпише първата си ипотека, какъв би бил той?
Най-добрата застраховка срещу бъдещи проблеми е предварителната информация. Тази информация не е в банката или в някой получаващ комисион от банката. Тази информация е у нас – независимите консултанти, доколкото останахме такива. Останалите отдавна работят в инстерес на банките и получават парите си от тях.
С ипотека или под наем? Кое е по-разумното, според Вас, за средното домакинство у нас? Да кажем, че и двамата съпрузи живеят приблизително с общ доход от 1500 лева (чисто на месец) и все още нямат деца. Кой от двата варианта бихте им препоръчали?
Всичко зависи от цената на наема и цената на имота. При всички положения без деца нуждата от постоянно жилище е по-малка, както и склонността към обвързване с кредит. Това малко или много заробва. Щом сте млади и имате енергия, хабете я за опознаване на света и други култури. Културните различия винаги са носили по-висока печалба от ценовите различия.
Кога хората се нуждаят от кредитен консултант?
Винаги, когато теглят кредит и не разбират договора. Най-голяма нужда имат хората осъзнали, че това, което подписват ще диктува живота им в следващите години.
Ще растат ли цените на недвижимите имоти или ще падат през есента на 2018 / зимата на 2019 година? Каква е Вашата прогноза?
За мен най-късно пролетта на 2019 ще започне спад в цените на недвижимите имоти. Има пренасищане на пазара с недвижими имоти. Очаква се повишаване на лихвите в световен мащаб, а БНБ вече няколко пъти предупреди банките да бъдат отговорни в кредитирането на покупки на недвижими имоти. Предполагам скоро ще се наложи и вдигане на данъците, а не виждам населението ни да расте и да има нужда от още жилищни площи. Точно обратното е. Населението намалява, а по официална статистика 24% от жилищата в София са необитаеми. При евентуално вдигане на данъците, всички тези имоти ще излязат на пазара. Разбира се, в различни райони и населени места нещата ще се случват по различен начин и в различно време, но със сигурност това ще бъдат тенденциите.
Защо се бави електронното правителство, според Вас?
Електронното правителство не е само улеснение за гражданите. То е една перфектна и неоспорима статистическа база данни. А със статистиката трудно се спори. То ще промени изцяло порядките в страната ни и ще преразпредели печалбите в цялата икономика. Ще намали зависимостите на бизнеса и ще има по-голям шанс знаеши и можещи да получат изява и да заменят сегашните зависими бизнесмени и администрация. Ето въпрос – знаете ли колко дела са заведени срещу обслужващата ви банка през миналата година? А за какво точно са заведени? Откъде можете да вземете такава достоверна информация? А колко глоби за паркиране са били отменени? На кой данъчен служител са се паднали най-много актове срещу фирми? Тази информация ще стане достъпна или най-малко ще я има събрана във вид удобен за анализ.
Има ли шанс в близкото, обозримо бъдеще, да речем в следващите 10-20 години, да преминем към безкасово общество и това заплаха ли е?
Има такава вроятност, но при липсата на институции и институти като финансов омбудсман, фалит на физически лица, завеждане на колективни искове, електронно правителство, безкасовото плащане ще превърне хората в още по-зависими от управлението. Това е много опасно и се страхувам, че повече ще навреди, отколкото да помогне. Не мисля, че безкасовото плащане решава някакви реални проблеми на обществата. В Швеция, където безкасовите плащания са най-разпространени, съм виждал пласьори на наркотици по улиците. Не мисля, че дейността им е пострадала от безкасовите плащания. А какви точно проблеми ще се решат, също не мога да си представя.
Кой ще спечели най-много от дигитализацията на парите?
Естествено правителствата и тези, които в момента държат паричния ресурс. Ще ви дам пример – предтавете си, че сте болен и приемате лекарства, за да живеете. Отивате в аптеката и безкасовото плащане не работи по някаква причина. Какво и да е – умишлено или неумишлено, няма значение. Вие няма да си получите лекарствата. Знаете какво се случи с търговския регистър, нали? Същото може да се случи на вас, но тогава няма цялата администрация и държава да се втурне да ви помага и да решава вашите проблеми. А нуждата от лекарства е животоопределяща. За да ги получите, ще направите всичко. С две думи, ще станете зависим.
Какво е мнението Ви за криптовалутите? Глобална машинация или бъдещето на безкасовите операции в цял свят?
Технологията на криптовалутите е бъдещето. Самите криптовалути също. Коя криптовалута обаче ще се наложи, все още не мога да преценя. Имайте предвид, че банковото лоби прави всичко възможно да контролира тези валути. Създават се и нови, конролирани от банки и правителства, криптовалути. От икономическа гледна точка паричната маса в обращение е най-силния инструмент за влияние върху икономиката. Няма по-силен. Наложат ли се криповалутите, сегашният световен ред, какъвто го познаваме, си отива. Всички порядки и движещи сили на икономиките ще се променят. За мен криптовалутите са шанса за ново преразпределние на ресурсите – преразпределение, което ще осигурява повече ресурс на хора като Никола Тесла и по-малко на Парис Хилтън. Дотогва обаче ще срещат твърдата съпротива на правителства, банки и икономически кръгове.
Благодаря за отделеното време!
Четете блога за лични и фирмени финанси на Васил Кендов на адрес: http://kendov.com/
Тихомир Димитров
Писателският блог на Тишо 