Голямото приключение на малкото таласъмче

Изт: http://prikazka-igra.com/

Има две неща, които ми липсват от пред-дигиталната епоха: книгите-игри и играта на фунийки пред блога. Всъщност, май ми липсва детството и не ми е виновна никаква дигитална епоха, но това качествено ново (качествено и ново) произведение (като идея, изпълнение и разпространение) ме върна назад в онези прекрасни дни, когато мустакът ми беше вечно изцапан с лютеница, правена от истински домати или с айран, правен от истинско кисело мляко, коленете ми вечно бяха ожулени, а книгите-игри не излизаха от ръцете ми и бях готов да разменя дори взвод от пластмасовите си войничета за поредното томче от тях.

Накратко, Никола Райков – един млад татко – е създал прекрасен (като идея, разпространение и художествена визия) продукт за пораснали и все още непораснали деца (като мен), под формата на цветна, илюстрована книга-игра. Той я нарича „приказка-игра“.

Кое по-точно ме кефи в идеята:

Първо, цялото съдържание е качено и е напълно безплатно за всички онлайн. Както казва самият автор: „Има деца, чиито родители не са в състояние да си позволят да закупят тази книга“. Освен това, той вярва в свободното споделяне на информация и изкуство, а по това идеалистично (според някои) и глупаво (според други) убеждение някак доста си приличаме с автора. Глупаво ли е да вървиш срещу ОЧЕВАДНОТО, неизбежно бъдеще? Не знам. Ще поживеем и ще видим. Ама да не кажете после, че не съм ви предупредил…

Второ, възможността да четеш нещо, преди да си го купил, анулира всякакъв риск от получаването на „боклук в лъскава опаковка“ (отново цитирам автора);

Трето, децата не бива да се заседяват пред монитора, т.е добрата стара, цветна, печатна, красиво илюстрована и опакована в твърди корици книга-игра е чудесен, старомоден, дори леко романтичен начин да им спестим това заседяване;

Четвърто, четенето на книги по принцип развива интелекта и въображението у подрастващите, а книгите-игри те правят в съ-участник на героите и съ-автор в сюжета, което ангажира още повече интелекта и въображението ти, докато си малък. Пък и това са истории, които препрочиташ десетки пъти, но всеки път са различни. И всеки път завършват с неочакван край.

Пето, има нещо яко в хората, които пишат, рисуват и, въобще, творят за деца. Така, както няма нищо яко у хората, които осакатяват животни, да речем. За съжаление, живеем на една и съща планета с двата типа хора и все някак трябва да се погодим. Моят начин е да обръщам повече внимание на първите, а вторите да ги оставям на тяхната Съдба. Начинът на автора е с творчеството си да буди човешкото у хората още докато са деца.

Шесто, книгата не е налична в книжарниците и се разпространява само онлайн, с безплатна доставка до дома – един харесван и уважаван от мене подход. „На вълка вратът му е дебел, защото…“

Седмо, в сравнение с повечето издания на книжния пазар, качеството на това книжле значително превъзхожда коричната му цена.

Осмо, чуденката какво ново да занесете на хлапето на вашите роднини следващият път, като им ходите на гости, поне за момента, отпада.

Девето….няма девето. Просто девет ми е любимото число. 🙂 Закачам се, де. Може би най-оригиналното хрумване в организацията на цялата идея е, че закупилите книгата получават таен код за достъп, с който могат да разгледат отпаднали глави, илюстрации и други изненади.

Абе изобщо, интелигентна история. Че и красива, при това!

Браво, успех и завиждам (благородно) за качеството на хората, които ти помагат, Райков!

Но ти така, като гледам, май си ги заслужаваш…

Повече на: http://prikazka-igra.com/

Тихомир Димитров