Не можеш да бъдеш щастлив и спокоен в бъдеще време!
Дори когато мечтаеш за душевен мир, ти мечтаеш в момента. Спомените се случват в момента. Няма как да мечтаеш, мислиш или помниш преди малко / след малко. Мечтаеш, мислиш и помниш в момента. Живееш в момента. Дишаш в момента.
Не можеш да отхапеш от ябълката, която изяде вчера. Могъл си само във вчерашното сега. В днешното се случва слюноотделянето, което е причинено от спомена за нея, но и спомените се случват сега. Настоящият момент е единственото, което съществува. В него се разгръща целият театър на живота, казва Екхард Толе.
Каквото и да се случи, никога няма да настъпи онзи момент в бъдещето, когато ти ще си щастлив и спокоен, не вземеш ли решението да си щастлив и спокоен още сега, във вечното настояще, в единствения реално съществуващ момент. Всичко друго си остава в бъдещето – тоест, реално не съществува. Няма дори теоретическа възможност реално да съществува.
Всички житейски драми са на една и съща тема: Ако се случи това, това и това, най-после ще съм щастлив и спокоен. Хората сякаш са се отказали от правото си да избират щастието сами. Подаряваме го на външни фактори или на други хора. Щастието винаги зависи от нещо друго, от някого другиго, от всичко друго, но не и от самите нас.
Щастието в бъдещ момент е невъзможно, защото такъв момент не съществува. Трудно е да го приеме логиката, но щом веднъж свикнеш с тази представа за времето, като вечното настояще, а не с илюзията за линейното време, нещата започват да се променят.
Тогава човек разбира, че единственото, което може да направи във вечното настояще, е да направи своя избор. Като например, изборът да бъде щастлив или не.
Щастието в бъдеще време и поставянето му в зависимост от други хора, обстоятелства, събития, още повече такива, които не зависят от нас, е бягане от отговорност. Това е най-сигурният път към нещастието, защото очакването на щастие в някакъв бъдещ момент означава, че то липсва във вечно настоящия. И единствено реалния.
Разбирате ли ме? Няма джаро, няма маро! 🙂 Сигурен съм, че идеята ви е ясна. А сега си задайте въпроса: „Какъв избирам да бъда? Нещастен или щастлив?“ И започнете да се държите като резултата от вашия избор още сега. Няма друг начин. Това е единственият начин.
Писателският блог на Тишо 
Тишо, благодаря 🙂
Коментар от Plamen — февруари 22, 2013 @ 11:34 am
Охх, така си е, ама.. ежедневието е толкова ужасно никакво, че ако не е ме4тата за утре, значи да сме „заминали“. …. Да, „утре“ си е илюзия, но „днес“ е блато….
Коментар от ewstati — април 15, 2013 @ 11:31 pm
@ ewstati: остава само да се научим да плуваме в блатото. Приемането на действителността сега такава, каквато е и благодарността дори за малкото, което притежаваме, вместо фокуса върху многото, което ни липсва са два чудесни спасителни пояса, които могат да ни послужат за целта. Хващането за сламката на потенциално по-доброто утре, т.е бягането от вечния и неизбежен настоящ момент е именно нещото, което го превръща в блато. Излез навън и погледни пролетта – нима това, което виждаш, ти прилича на блато? А каква е разликата между разкоша навън и „блатото“ вътре в човека? Единствено наличието на мисъл! Избухналите в бяло и лилаво дръвчета са мълчаливи и тихи – без да използват никакви мисли и думи, без анализ, преценки и очаквания те са красиви, перфектни, завършени, съвършени още сега. И дори не знаят за „блатото“ в нас. Но човек може да избира върху какво да насочва мисълта си. Върху това, което няма или върху признателността за това, което вече има. Върху приемането на настоящето или върху надеждата / страха от бъдещето. От това зависи колко дълбоко ще е блатото в нас. Излиза, че ние самите сме „блатото“, в което се „давим“…От свободната ни воля зависи докога това ще продължава да е така. Имай предвид, че болката силно пристрастява и щастието не е за всеки, т,е не всеки е готов да го поиска, да избере да живее шастливо, да допусне, че заслужава да бъде щастлив още тук и сега. Повечето хора са толкова пристрастени към болката, че предпочитат да си останат в комфорта на блатото и да има за какво да се оплакват. Това някак „утешава“. Само от избора на свободната им воля, единствено от тях и от никой друг зависи докога това ще продължава да е така…
Коментар от asktisho — април 17, 2013 @ 2:11 pm