Писателският блог на Тишо

януари 31, 2012

Как да се противопоставиш на ACTA

Проблемът е, че докато ние тук си пишем по блоговете и в печатните медии, пачките се въртят, породължават да не миришат и светът е подложен на тотален натиск от страна на корпоративни интереси и частните им лобисти да приеме международно споразумение с приоритет над местното законодателство, което ще забрани на човечеството естествената му потребност от споделяне, ще забави развитието в комуникационните технологии, ще затрудни свързаността, ще ограничи свободата на словото (не само в интернет) и ще криминализира голяма част от законно достъпното сега потребление на авторско съдържание.

Така че, трябва да се действа, а не само да се пише и, естествено, трябва да се действа законно. Заплахата е все още на теоретично ниво. Всичко зависи от хората, които гласуват законите. Вярвам, че проблемът ще се реши по законов път. Физическо посегателство върху правата на гражданите все още няма. Когато започнат да прибират хора за това, че са слушали емпетройка и не са си платили, тогава ще изляза по улиците да хвърлям камъни. Сега нито имам намерението, нито желанието да го правя. По-скоро разчитам, че разумът, в крайна сметка, ще надделее.

Как да се противопоставиш на ACTA? Ти, който четеш този текст, а не някой друг!

Ето как:

Ако си обикновен потребител. Съжалявам за думата „обикновен“! Просто не можах да измисля друг начин, по който да го формулирам. За мен вие, читателите на този блог, всичките сте необикновени личности! Защото имате желанието и търпението да ме изслушвате, докато ви заливам с всевъзможни глупости. Та, ако си необикновен потребител:

1/ Информирай се. Прочети внимателно материалите за ACTA.  Запознай се и с двете страни. Не вярвай само на слуховете. Не ставай роб на страха! Без твоето активно съгласие и без доброволното ти съучастие нищо фатално няма как да се случи, защото законите се пишат от и за хора като теб! Правната теория трябва да отразява правната действителност. Всеки юрист ще ти го каже. Целта на всяка законодателна система е, в крайна сметка, да постави знак за равенство между „де юре“-то в нормативните документи и „де факто“-то в живота. Помогни на законодателната система да се усъвършенства, като станеш активен гражданин и участваш в процесите, от които зависи твоята съдба. И бъдещето на света.

2/ Информирай! Използвай социалните мрежи. Говори за проблема, докато си пиеш ракийката с приятели, споделяй на срещи с роднини, обменяй информация с колегите в офиса, събирай и разпространявай различни гледни точки. Вслушвай се в аргументите на противниците си, докато информираш. Те винаги носят ценна информация. Сами ще ти (по)кажат къде точно грешат и къде са слабите места на тезите, които защитават. Няма смисъл да ги прекъсваш, докато го правят.

3/ Включи се в петицията, която ще бъде внесена „по впечатляващ начин“ в Европейския парламент. Нека още там, на ниво ЕС, гласът ти да бъде чут!

Ако си блогър, журналист или друг вид производител и разпространител на информационно съдържание:

1/ Чети повече, отколкото пишеш! Някои от нещата, които може би те притесняват, вече не са актуални. ACTA не е казус, който се роди вчера и през последните години търпи значителна еволюция в посока намаляване на вредните последствия за свободата на словото и неприкосновеността на личната кореспонденция. Разбира се, ключовите проблеми си остават, така че сега е моментът да им се противопоставиш.

2/ Представяй и двете гледни точки. Проекти като ACTA сигурно си имат някаква причина. Зад тях сигурно стоят хора, които са не по-малко информирани, активни, образовани и убедителни от теб. Опитай се да влезеш „в техните обувки“ и да разбереш какво ги мотивира да мислят и да действат по този начин. Опитай се да разбереш какво, в крайна сметка, се опитват да постигнат? Към какво се стремят? Вникни в проблема и се опитай да разбереш дали ACTA не ограничава и техните икономически интереси. Знай слабостите на противника си, за да го победиш. Това може да стане само като използваш аргументи, в които той вярва. Познавам писатели, които все още вярват, че най-после ще започнат да печелят от литература, ако някой принуди читателите им със закон да започнат да си плащат – за всяко парче текст, което тези велики гении произвеждат! Познавам издатели, които все още мислят така. Познавам музиканти, които все още разсъждават така. Познавам артисти, художници и фотографи, които живеят с илюзията, че някой друг използва собствените си капитали, за да защитава техните икономически интереси. Обясни им защо не е съвсем така. Припомни им, че „който плаща, той поръчва музиката“. Кажи им, че най-много да глобят майка им, задето е почнала да сваля емпетройки от нета.

3/ Пиши различни материали. Ако има много изписано по даден въпрос, няма смисъл да го повтаряш и да преразказваш. Можеш да цитираш и да посочваш линкове (докато все още е разрешено). Избери си апсекти от проблема, които са слабо познати, навлизат дълбоко в материята и не е говорено достатъчно по тях. Виж точка 1 и точка 2.

Ако си председател на организация (политическа, икономическа, социална, браншова, административна, творческа, гражданска, неправителствена, нестопанска и т.н.):

1/ Изготви официално становище, където в кратък и убедителен текст заявяваш, че ти и членовете на твоята организация не сте съгласни с подписването и прилагането на споразумения като ACTA. Аргументирай се точно защо. Събери подписите на други водещи членове от твоята организация (доброволно) и валидирай становището с мокър печат.

2/ Разпространи официалното становище. Използвай личните си контакти и контактите на организацията си за целта. Има голяма вероятност политиците, водещите медии и общественото мнение да те чуят, ако представляваш влиятелна, голяма или успешна организация.

3/ Помоли приятелите си да направят същото. Най-вероятно те също са председатели на големи, влиятелни и успешни организации.

Ако си артист, творец, музикант, писател или друг вид човек на изкуството:

1/ Споделяй колкото се може повече от нещата, които правиш за собствен кеф, безплатно. Ако не ги правиш за собствен кеф, значи не си никакъв човек на изкуството.

2/ Насърчавай аудиторията си да прави същото. Така изкуството ти ще стигне до много повече хора. Искам да видя как един милион души ще прочетат книгата ти, как десет хиляди души ще посетят изложбата ти, как два милиона души ще свалят емпетройките ти от нета и как накрая ще си останеш беден, след всичко това…Няма друг начин, освен ако действително не е целта на живота ти! Славата винаги носи пари, но тя се постига с упорит труд, с талант и с качество на съдържанието, а не с административно-регулатори мерки.

3/ Помоли приятелите си да направят същото. Най-вероятно те също са хора на изкуството.

Ако си читател, слушател, зрител, музикален фен или друг вид потребител на изкуство:

1/ Помогни на хората, които харесваш, да продължават да работят за теб. И да го правят безплатно. Насърчи ги, като им изкажеш личното си признане. Свържи се директно с тях и им обясни, че цениш това, което правят. Попитай ги от какво имат нужда. Помогни им да се развиват с ценен съвет, с безплатна услуга, с контакти или с дребна сума в брой. Една дребна дума също върши чудеса. Нарича се: „благодаря“.

2/ Разпростъранявай творчеството им сред своите приятели и познати, едновременно онлайн и офлайн, но го прави само, ако си 100% убеден(а), че въпросните творци искат (и насърчават) това.

3/ Помоли приятелите си да направят същото. Най-вероятно те също са читатели, слушатели, зрители, музикални фенове или друг вид потребители на изкуство.

Целият свят трябва да разбере, че „насила хубост не става“. Ето само някои от начините да се случи с личното ти участие, като главен герой! Разбира се, има още много. Ще се радвам да ги споделиш тук, но ще се радвам още повече, ако ги приложиш директно в практиката.

Тихомир Димитров

13 коментара »

  1. Поемам щафетата, Тишо. С каквото мога. Благодаря ти.

    Коментар от Martina — януари 31, 2012 @ 9:06 pm

  2. @ Martina: съжалявам, ако по тази тема твърде много се говори за противопоставяне, но и в духовните практики идва един момент, когато човек трябва да се научи да казва НЕ. Нямам друг смислен отговор за „предложения“ от сорта на ACTA и, колкото и по-мек да изглежда животът без такива проблеми на главата, трябва да не забравяме, че ние си го създаваме сами, а не някой друг, вместо нас. Участието в подобни мероприятия задава и посоката, в която ще се развива светът. Всичко сега е „на кантар“. Пиша тези „оправдания“, защото ние с теб, по принцип, общуваме на съвсем различни теми. 🙂 Мисля, че са изцяло съвместими, обаче. И определено има какво да направиш със „щафетата“. По твоя си начин. Очаквам да видя резултатите с интерес. 🙂

    Коментар от asktisho — януари 31, 2012 @ 9:46 pm

  3. […] Интернет! P.P.S. Не си убеден, че е нужно ли? Прочети това, това, това и това. Публикувано в Позиция, Технологии с […]

    Pingback от Стига вече с глупостите | yovko in a nutshell — февруари 1, 2012 @ 1:40 am

  4. Проблема за авторските права и торентите е най-малкият проблем.Аз лично, ако много харесам някой албум/филм бих си го купила. Това,че с АСТА се ограничава информацията и не бих разбрала дори за тези албуми/ филми поради факта,че нямам и не искам ТВ е друга работа… Според мен, АСТА използва авторските права само като предтекст и целта на този проект изобщо не е защита на авторските права, колкото и да се опитват да ни хвърлят прах в очите.

    Коментар от Pe pe — февруари 1, 2012 @ 3:59 pm

  5. […] Как да се противопоставиш на ACTA (Тишо): https://asktisho.wordpress.com/2012/01/31/stop-acta/ […]

    Pingback от Какво е ACTA? А SOPA, PIPA? А трябват ли ни?! • optimiced | bg — февруари 1, 2012 @ 9:46 pm

  6. […] Gatchev, Нели Огнянова, Peio, Eneya, Komitata, Юруков, Тишо, както и много […]

    Pingback от STOP ACTA | Георги Чилиев - блог — февруари 2, 2012 @ 10:28 pm

  7. Без твоето активно съгласие – о ти, обикновени или необикновени човече!, – и без доброволното ти съучастие, нищо фатално няма как да се случи, защото законите се пишат от и за хора като теб!
    ________________________

    …О, скрити вопли на печален мечтател, напразно спомнил законност и демокрация! Oh, wishful thinking!

    Наистина – нищо страшно няма и не трябва да се робува на никакви страхове…

    Разбира се, всеки път като минаваш през тази или онази идиотска граница, на контролно-пропусквателния пункт се вглеждат в лаптопа ти и тъй като подписаното съглашение им дава такова право, те ти прибират носителя на информация за проверка, която ще трае седмица, месец или половин година (защото проверката на целия ти сложно структуриран хард-драйв не може да стане мигновено – на самото КПП). Може би ти не носиш в лаптопа си конфиденциална информация, касаеща твоята фирма или твоя работодател, но що от туй – все пак ти си лишен от лаптопа си за доста дълго време (в нашата епоха ВРЕМЕТО е нещо твърде важно: няма да го обозначаваме с грубата метафора „пари“, но това не променя нещата).

    Какво ти остава тогава? Остава ти да си поискаш правата, КОИТО БЛАГОРОДНОТО ЧОВЕЧЕСТВО ТИ Е ГАРАНТИРАЛО посредством конституции, закони (и закончета). Това става, като наемеш адвокатин (колкото по-скъпо струващ, толкова по-ефективен) и отнесеш въпроса до международния арбитър, да речем в Страсбург…

    Изводът е, че ти наистина не трябва да си ОБИКНОВЕН човек, а някакъв много специален и необикновен такъв, което ще рече – „чОвек со пАре“…

    /До болка ни е понятна македонската сентенция: „Уобичајен чОвек со пАре е неуобичајен чОвек, а неуобичајен чОвек без пАре е уобичајен чОвек!“/

    Ама ще рече някой: щом ти е таквази работата, че пътуваш от една държава в друга – пресичайки граница след граница – и щом на всичкото отгоре и лаптоп носиш със себе си (баба ти чунким все с лаптоп си е служила!), значи трябва и пари да ти се намират, зер който си е пуснал брада, се е покрижил и за гребен…

    Сигурно е така!

    ……………………..

    И още нещо – казано е по-горе: „Славата винаги носи пари…“.

    Само СЛАВАТА ли?

    Ами ако ние не обичаме да се прославяме?! (Зер колкото повече се прославя един човек, толкова по-големи са основанията да го мразят; а ние не обичаме да ни мразят!)

    Ще рече ли това, че щом не си се прославил, си обречен да мриеш от глад?

    Комай е точно така…

    ………………………..

    И още: „Помогни на хората, които харесваш, да продължават да работят… Насърчи ги…, попитай ги от какво имат нужда.“

    Никой човек, който има капчица достойнство няма в такава ситуация да разговаря дори с теб, ако го запиташ от какво има нужда. Разбира се, след това може да се наложи такъв с последни сили да си изкопае един гроб и да легне в него, където да умре от глад…

    Коментар от harbinger — февруари 3, 2012 @ 12:02 pm

  8. @ harbinger: Наистина не разбрах каква е целта на този коментар.

    Коментар от asktisho — февруари 3, 2012 @ 2:49 pm

  9. Понеже в качеството си на дългогодишен преподавател имам професионален навик да обяснявам недоизяснените неща дотогава, докогато ги почувстваме напълно ясни (и от двете страни), ще кажа още следното:

    Веднъж подписано и ратифицирано (а то неизбежно ще бъде ратифицирано от България – колкото и българите да си играят на „будна гражданска съвест“ И ПРОТЕСТИ), споразумението АКТА ще предостави на „контролните“ органи прекрасната за тях възможност ДА КОНФИСКУВАТ (временно, а може би и не чак толкоз временно) информационните носители, които е съвсем естествено някой да носи със себе си.

    Касае се за лаптопите, които стават невероятно уязвим прицел на граничните КПП.

    Досега, всеки път, когато пътувах от една страна в друга (а това често ми се случва, защото така диктуват служебните ми задължения), „органите“ ме караха да показвам лаптопа си, за да се уверят, че това е лаптоп, а не взривно устройство, с което ще сваля самолета… Тази процедура винаги е била крайно унизителна за мен, но се опитвах да „влезна в обувките“ на хорицата, защото след 11 септември 2001-ва от страх всички бяха получили уртикария.

    Сега обаче не само ще трябва да си показвам лаптопа, но и да го давам за проверка – дали в него не съм скътал разни забранени файлове, подкопаващи „красивия порядък“, който цари в нашия монополизиран до обезумяване свят. И тъй като едно семпло техническо съображение ни подсказва, че такава проверка не може да се извърши за 30 секунди (за повече от тридесет секунди започва да става НЕПРИЕМЛИВО!), очевидно е, че ще се наложи ЗАДЪРЖАНЕ на опасната машинка – за не съвсем уточнен по продължителност времеви отрязък.

    Е, сега схванахте ли какво съм искал да кажа? Уверявам Ви, че по този проблем дискутирам и в редица други форуми и блогове и там някак си всички разбират от половин дума какво съм искал да кажа.

    Започвам да си мисля, че Вие сте юрист по образование – само юристите биха искали да им се предложи цялата папка с доказателствен материал, за да им стане ясна същината на материята. Останалите, които са „тъпи“ филолози, „скудоумни“ математици, и „утрепани от Съдбата“ инженери, схващат – зле-добре – нещата „по подразбиране“…

    Коментар от harbinger — февруари 3, 2012 @ 9:14 pm

  10. „Понеже в качеството си на дългогодишен преподавател имам професионален навик да обяснявам недоизяснените неща дотогава, докогато ги почувстваме напълно ясни (и от двете страни), ще кажа още следното:“ – най-обикновен трол

    Коментар от Amok — февруари 5, 2012 @ 4:48 am

  11. […] Свободното споделяне на информация без да очакваш никакви ползи, признание или печалба показва, че все още голяма част от хората не са пълни егоисти, загрижени само за собствения си интерес. Вярвам, че винаги ще е така и че това е много по-силно от всякакви международни корпорации и споразумения. […]

    Pingback от Свобода на информацията и споделянето — февруари 7, 2012 @ 12:32 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.