Пристигнах с леко закъснение на премиерата в София, но все пак си намерих удобно местенце в аудиторията и дори успях да (се) изложа публично (с) мнение по един от дискутираните въпроси. Когато най-после докопах микрофона.
На книжна премиера и в телевизионно студио думата не се дава, тя се взима. Имам опит и с двете. Просто трябва да си достатъчно търпелив, за да изслушваш останалите. Те също са важни.
По време на дискусията възникна основателен въпрос, цитирам свободно:
Ако действително нашите мисли, нагласи, убеждения и предпочитания определят съдбата ни, тогава как да спрем да произвеждаме съдба, която не харесваме?
Идеята ми беше да спомена ключовата дума „реагиране“, защото съзнанието винаги твори действителност, дори когато реагира на действителността. Но може и да твори самостоятелно, по собствен избор, без да реагира на външните обстоятелства.
Тоест, ние имаме пълната свобода да избираме мисли, нагласи, убеждения и предпочитания, които формират живота ни, но, сещате се, убийствата по телевизора малко ни пречат да се фокусираме. Удавени сме в негативна информация, заливат ни с помия отвсякъде и това ни разсейва. Влияе върху начина, по който се чувстваме, мислим и говорим. Масмедиите поднасят истината, но не цялата истина. Те поднасят само грозната част от истината. Подбират уродливи парченца от действителността и ни ги сервират за вечеря. Сякаш малко сме страдали преди това! Точно сега хората нямат нужда от ботуш, който допълнително да натиска главите им надолу, в блатото, дори когато почиват…
Но свободата си стои. Тя просто чака да бъде докосната, да се възползваш от нея. За целта, трябва да спреш да се държиш като самолет на автопилот, да хванеш руля и да не реагираш по навик. Когато ти кажат обидна дума, примерно, ти имаш два варианта: 1/ да се обидиш по навик (да го приемеш лично) или 2/ да се възползваш от свободата да не реагираш по навик и да не го приемеш лично, дори да благодариш на човека за това, че с отношението си ти помага да разбереш доста неща. За себе си и за него. Пробвай. Никой не е умрял от прилагането на втория вариант. Но има загинали от прилагането на първия. Дори велики поети сред тях…
На премиерата успях най-после да стисна ръката на Димитър Божанов, с когото все се разминаваме по такива мероприятия. Причината е, че той ходи на почти всички от тях, а аз – на почти никакви.
Посетих премиерата на Роси, защото харесвам авторката, наблюдавам блога й отдавна и мисля, че полага реални усилия да помага на читателите си в тези, хм, „трудни“, времена.
Слагам кавички, защото са трудни, ако избереш да повярваш, че са трудни, нали така? Това не те прави по-лош човек или по-неразвита в духовно отношение личност. Просто те чакат трудни времена. Елементарно е!
Воля.
Свободна воля.
Да реагирам или не?
Това са ключовите думички.
Иначе, книгата на Роси е доста богата на съдържание. Щедро информативна, бих казал. За българските автори в този жанр е тесничко, понеже световните бестселъри вече са извадили на бял свят по-съществените истини преди тях. Проблемът, обаче, е, че малко хора в България са ги чели.
Роси има опит в работата с проблемите на други хора: от доброволческия си труд към телефона на доверието, както и от консултациите, които дава онлайн.
Тя има уникален подход, текстовете й са лесни за четене, обсъждат реални ситуации, в които попада всеки от нас, почти всеки ден. Книгата прави резюме и на мъдростта, завещана от световни имена, като Лао Дзъ, Вадим Зеланд и Екхард Толе. Тези автори, несъмнено, са повлияли и на мен. Цитатите им са сложени по правилните места, за да подчертаят тезите на авторката или да ги разширят, пък и да дадат насоки към други, по-интересни четива, ако „менюто“ ви се състои само от бруталните всекидневници. Дори да е така, никога не е късно да започнете да се променяте. Кога може да е прекалено късно за щастието?
Отговорете си на тези въпроси: Харесвате ли живота, който водите сега? Напълно удовлетворени ли сте от него? Ако отговорът е „ДА“, тогава нямате нужда от промяна. Просто помагайте на останалите. Но силно се съмнявам, че е „ДА“. И силно се съмнявам, че помагате, дори да мислите, че е „ДА“…
Без да обиждам авторката, бих я нарекъл „професионално кошче за душевни отпадъци“, тъй като тя е сред малкото хора, които нямат нищо против да изслушват чуждите проблеми, дори се опитват да помогнат с каквото могат. Сама нарича себе си „психолог по душа“, което, колкото и тривиално да звучи, аз го вярвам, защото всички хора от моята зодия са такива. Роси има и професионален опит зад гърба си, та думите й не са само голо твърдение. Според мен, тя наистина може да решава проблеми, макар и не всички.
Книгата й представлява добра отправна точка за тези, които все по-осезателно чувстват, че се нуждаят от промяна. Че светът наоколо не е точно това, което ни представят или онова, което изглежда, че е. Че съществува много по-дълбока истина и много по-дълбока свобода.
Съществува дъното на айсберга, а ние виждаме само върха. Тази масивна свобода и тази дълбока истина чакат сами да се докоснем до тях. По собствена воля. Книги като „Ти си промяната“ дават полезни съвети как може да стане това.
Харесвам „Колибри“, задето се осмелиха да подкрепят един български автор по тези въпроси, а 12-те лева наистина си струват. Това са две малки уискита в по-добрите барове, все пак…
Доколкото знам, книгата може да се поръчва от личния блог на авторката. Ще я намерите и в по-големите книжарници.
За да не бъда само положителен, ето някои критики:
Например, прекалено задушно беше в залата. След събитието имах чувството, че излизам от сауна. Представянето продължи прекалено дълго. Не бива да се говори толкова много. Все пак, хората са дошли, за да прочетат. Сами. На тези от нас, които бяхме прави, не ни беше приятно. И, да, нямаше бяло вино, което да облекчава болката в ставите, хехе.
Но това са „бели кахъри“. Съдържанито винаги е по-важно от формата, а книгата на Роси изглежда добре и като форма: хубава хартия, елегантен печат.
„Бъди промяната, която искаш да видиш в света“, съветва Махатма Ганди. Роси твърди, че ти вече си промяната. И е права.
Приятно четене!
Писателският блог на Тишо 
Тишо, тази мадама наистина се подиграва с интелекта на читателиет, сори http://en.wikipedia.org/wiki/Electron#Quantum_mechanics
Коментар от scanman — декември 8, 2011 @ 10:26 pm
Винаги съм те чел и харесвал, макар, че не винаги съм бил съгласен с теб, но моля те не заставай зад подобна наглост.
Коментар от scanman — декември 8, 2011 @ 10:29 pm
@ scanman: Мога да приема само, че си почувствал своя собствен интелект за подигран, но да играеш ролята на всички нейни читатели и да взимаш колективна позиция от тяхно име, виж, това вече не мога да приема, защото е подигравка с моя интелект, като читател 🙂 Друго не мога да ти кажа. Благодаря, че четеш и споделяш! Мисля, че твоята гледна точка също е ценна и ще ти кажа защо: със сигурност си прав, всеки за себе си е прав и всички убеждения са ограничаващи. Затова гледам да сменям убежденията, които ме ограничават откъм радост, ентусиазъм, оптимизъм, надежда и успех с такива, които ме ограничават откъм тъга, липса на ентусиазъм, песимизъм, безнадеждност и провал. По-леко се живее така. Нищо, че пак съм ограничен. 🙂 Книги като „Ти си промяната“ ми помагат (къде повече, къде по-малко) за подмяната на убеждения, които ми пречат с такива, които ми помагат. Оттам нататък науката няма думата, ако ще ме връща в предишното състояние. Макар да съм готов да поспоря сериозно с теб и по този въпрос. Просто науката няма отговор на всички въпроси, човече. Ако имаше светът, в който живеем, щеше да изглежда по съвсем различен начин. Ето, наскоро се появиха съмнения дори, че скоростта на светлината не е пределната скорост във Вселената. Ако го бях написал в книга преди някой експерт (разбирай, авторитет) да се изтропа по въпроса, сигурно щеше да решиш, че и аз обиждам интелекта на своите читатели. Какво излиза? Че Айнщайн е правил същото. Той, за разлика от автора на „Холографската вселена“, поне минава за учен. Затова го цитираме толкова често в такива коментари. Но може да се окаже, че и неговите убеждения са били ограничаващи. Ограничил е скоростта до светлината. Това има много общо с интелекта. Само интелектът може да създава убеждения, а самият Айнщайн е казал, че „мислим прекалено много и чувстваме прекалено малко“. Казах го и на представянето на Роси: „истината не може да се изрази с думи“. Щом е логика, щом има смисъл и може да се обясни с думи, значи е ограничаващо убеждение. Продукт на разума. И няма нищо общо с Истината. Обаче пак е действително. Може да се приеме за истинско. Има доказателства, нали така? По същия начин един изпечен прокурор може да качи невинен на електрическия стол, а един добър адвокат може да пусне главорез на свобода. С доказателства. Не като да не се е случвало в историята на съдебната практика до сега. Уф, отплеснах се, извинявай. Това е защото подготвям една книга по различни въпроси в момента. Ще се надявам след време и ти да я прочетеш. Обещавам ти да не е тясно свързана с начините на изразяване и с убежденията от „Дъ сикрет“ – индустрия, която виждам, че не харесваш…Но тя помага на много хора да променят живота си и представлява едно добро начало, според мен. Макар да не обяснява всичко. Книгата на Роси върши абсолютно същата работа. Ще си позволя да ти припомня само, че томчето е издадено по молба и по настояване на нейните читатели, за които ти твърдиш, че някой им обижда интелекта. Предполагам, че за това по-лесно могат да се намерят доказателства, отколкото за електрона и квантовата теория, и частичката-вълна. Което те прави абсолютно не-прав. Но между стените на твоите собствени убеждения и вярвания ти си абсолютно прав. Дори можеш да намериш доказателства. Виждаш ли колко е лесно? Междувременно молбата ми е оплакванията си от други автори да ги отправяш директно към тях, а не под текстовете на хора, които очевидно ги подкрепят и уважават техните усилия. Предварително ти благодаря!
Коментар от asktisho — декември 9, 2011 @ 1:01 pm
Казах и пак повтарям, не ме интересува кой какво пише, издава и продава, стига да не се прави на такъв какъвто не е. Ако е духовна учителка и психоложка да не се прави на Професор по физика и да не се позовава на науката. Каква квантова физика, какви теории на микрочастиците? Тя не знае каква е разликата между атом и електрон, еле пък как се наблюдават. Тръгнала да говори за наука, има цял раздел в блога си с пълен с ненаучни идиотщини под заглавие „Наука, Аз и Вселената“. Всяка жаба да си знае гьола, нали така? Иначе не се обиждай на мен, сърди се на нея задето пише малоумия на които и осмокласник ще се смее. Вселенски закони, като гравитацията формулирала, как ли пък не. Да каже духовни принципи или нещо друго не може ли без гравитация?
Не разбрах за кое „по-лесно могат да се намерят доказателства, отколкото за електрона и квантовата теория, и частичката-вълна. Което те прави абсолютно не-прав.“
което ме навежда на мисълта че и ти не си прочел какво е Квантова физика, съжалявам за което, не винаги езотеричната литература е достоверен източник.
Ето значи тя Роси Вак дойде и измисли неотменими вселенски закони дванайсет на брой, четейки Дийпак Чопра а всички тези учени
http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_quantum_mechanics
могат да ядат пасти. Изтри ми коментарите без да ми отговори на въпросите за източниците си, когато науката била доказала това, науката твърдяла онова, като че ли науката и е няква компетентна съседка, а пък ти на мен се обиждаш, задето и казвам истината. Да замени думата наука с духовно учение и Вселенски закони с духовни принципи. Или да проверим вселенските и закони по научния метод РОФЛ
http://en.wikipedia.org/wiki/Scientific_method
Коментар от scanman — декември 10, 2011 @ 2:22 am
@ scanman: Извинявам се за закъснението, с което публикувам коментара ти, беше автоматично задържан за одобрение и аз не знам защо…(честна пионерска!) 🙂 Виждам, че нещо в цялата ситуация около Роси и нейната книга силно те дразни. Не харесваш холографската Вселена, намираш авторката за некомпетентна…ОК. Всичко това е напълно ОК! Не виждам защо трябва да се напрягаш толкова много и непрекъснато да тролиш блога ми по тези въпроси. Помолих те да не го правиш. ОЧЕВАДНО не сме „на една и съща честота“ по темата…Но в това също не виждам нещо кой знае колко фатално…
Затова ще анализирам твоя хейтърски (извинявай за думата, ама точно така изглежда) коментар. Ще го анализирам дума по дума:
В него чета: „не ме интересува кой какво пише, издава и продава, стига да не се прави на такъв какъвто не е.“ Пламене, как успяваш да разбереш кой какъв НАИСТИНА е? Ще ме научиш ли и мен? Чета също: „всяка жаба да си знае гьола“. И отново имам въпрос: Ако аз съм жаба, как да разбера къде е моят гьол? Теб ли трябва да попитам? А, ако го направя, дали ще успееш да ми помогнеш? С разочарованието, дори леката злоба, които усещам да лъхат от думите ти? Не, по-скоро ще се опиташ да ме превърнеш в недоволник като теб, но аз не искам да ставам такъв, затова и не те питам…
Даже имам практиката да трия хейтърски коментари, но все още не съм започнал да трия твоите, защото все още си ми ценен читател, все още уважавам мнението ти и, дори да не беше такъв, все още се надявам, че ще постигнем цивилизован, общ език по темата, който, поне аз, го виждам така:
Да не пикаем върху труда и усилията на други хора, става ли?
Никой не те бие да купуваш книгата на Роси, никой не те кара да й вярваш. Цялата инициатива е в теб – заяждаш се тук, пишеш в твоя блог, заяждаш се и в нейния. Откъде такъв ентусиазъм, човече? Използвай го да изкараш някой лев или да защитиш някоя справедлива, по-смислена кауза. Една дама написала книга за самоусъвършенстване, голяма работа! Всеки ден излизат хиляди такива книги по света. С всички тях ли ще се пребориш? Ти някакъв модерен Дон Кихот ли си? Да хвърчиш въоръжен с научни доказателства срещу заблудите? А не е ли по-лесно да обявиш дуел на демончето, което купонясва вътре в теб? Повярвай ми, от личен опит го знам, никога няма да успееш да промениш някой друг по собствена воля, тя ти е дадена, за да променяш само себе си. И така променяш целия свят.
Трябва ли дни наред всички да се занимаваме с това, че ти не си съгласен с Роси и, ако отговорът е ДА, това ли е мястото, където трябва да го правим? Виж, тук вече отговорът е НЕ. Помолих те любезно да отправяш несъгласието си директно към авторите, с които не си съгласен. И не се учудвам, че ти трият коментарите. Просто подходът ти хич не е приятен. Никой не обича да разговарят с него така. В това число влизаш и ти.
Разбирам, че си капацитет в квантовата физика. Докажи го, като използваш смислени аргументи, за да защитаваш тезите си и не нападай другите хора. Те имат право на самоуважение – също толкова, колкото и ти. Ако не го разбираш това, язък ти за капацитета във всички науки на света! Такива книги на точно такива елементарни неща се опитват да ни научат. Не на елементарни частици. А ти даже не си ги чел.
Изобщо, как може да се нахвърляш върху книга, която дори не си чел? Най-малкото, това е неграмотно…
Припомням ти, че книгата е издадена по молба на нейните читатели. Ти очевидно не си сред тях. Къде се буташ тогава? Приятно ли ти е в среда, където никой няма да е съгласен с теб?
Продължавам да анализирам коментара ти и най-вече, изразните средства в него: „Ако е духовна учителка и психоложка да не се прави на Професор по физика“. Никъде не съм видял Роси да обявява себе си за „духовна учителка“, що се отнася до психоложка: „аз съм психоложка по душа“ е по-скоро себеусещане, отколкото академична акредитация.
Чета още думата „идиотщини“. Как ще постигнеш диалог с човек, когото наричаш идиот? Ти би ли общувал с някой, който те мисли за идиот?
В потвърждение, пак твои думи: „малоумия на които и осмокласник ще се смее“.
Виж, аз не те съдя. Регистрирам факта. Напомням ти, че всеки има правото на СЕБЕУВАЖЕНИЕ. На лично достойнство. Аз не бих разговарял с човек, който мисли, че пиша малоумия, на които и осмокласник ще се смее. Всъщност, излъгах – бих разговарял, но по-скоро бих се смял като осмокласник на такъв разговор, вместо да приема подобен човек сериозно, ако ще и да е шефът на БАН.
„Да каже духовни принципи или нещо друго не може ли без гравитация?“ Това, че не трия коментарите ти като Роси не означава, че мога да ти отговарям вместо нея. Да беше подбирал по-меки изразни средства и да беше подходил с повече уважение, ако имаше някакви въпроси към нея и, ако мнението й действително те интересуваше. Явно, обаче, не е така. Що се отнася до гравитацията и духовните принципи, в подобен тип литература гравитацията често се използва като пример за едно от малкото сигурни неща на този свят. До известен смисъл гравитацията е сред основните духовни принципи. Ето, например, колкото и да си недоволен сега, един ден със сигурност ще умреш. Същото важи за мен и за Роси. Смъртта и тя се нарежда сред основните духовни принципи, едно от малкото сигурни неща. Броят се на пръстите на едната ми ръка. И законите на физиката (повечето), особено на квантовата физика, въобще не влизат в тоя списък, най-малкото защото въобще не са сигурни. Базирани са на математически изчисления и хипотези, с други думи: на предположения. Докато в смъртта и в гравитацията можеш да се убедиш без никакви изчисления. За тях не ти трябват предположения.
И, нека обобщим нещо много важно, ще го подчертая за трети път: хората са сложно устроени, чувствителни същества. Единственият начин да се води смислен диалог с тях, да те допуснат до себе си, дори да не си съгласен, е като покажеш уважение към другите – такова, каквото мислиш, че заслужаваш ти самият от тях. Защото принципна разлика между теб и тях няма.
Дори само този принцип да научиш от една такава книга, си заслужава да я прочетеш…Още повече си заслужава да опиташ да го приложиш на практика в отношенията си с другите хора. Елементарните частици нека ги оставим на учените, съгласен съм с теб. Хората не са никак елементарни. Но има един елементарен принцип на общуването с тях, нарича се УВАЖЕНИЕ.
Коментар от asktisho — декември 10, 2011 @ 12:47 pm
Добре, последен коментар от мен щом смяташ че не им е тук мястото. Много отдавна с теб сме обсъждали тази тема за Холографската вселена. Тогава ти казах, че на чаша уиски или в приятелски кръг, или в научнофантастични разкази можем да си пишем каквото си искаме и никой не може да ни съди за това.
Когато обаче някой използва израза „науката е доказала“, „науката твърди“ еди какво си имам пълното право да го питам къде е публикувано, коя наука, в кое научно списание, в кой учебник, нали?
Ако той ми каже – ми не е публикувано, четох го във фантастичен разказ на Тихомир Димитров, то аз мога да му кажа, не е ли по добре да кажеш Тишо твърди едикво си, или Талбът в книгата си твърди еди що си, вместо да твърдиш че научно е доказано, когато нищо подобно не е доказано, еле пък научно.
Ето ти малко закони на Нютон:
Първият закон на Нютон, наричан още закон за инерцията гласи следното: “Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно и праволинейно движение докато не му въздейства външна сила”.
Втория закон на Нютон гласи че “ сумарната сила, действаща на дадено тяло е право пропорционална на масата на тялото и на неговото ускорение, с други думи е равна на произведението на масата и ускорението” (F = m.a). Ако ускорението е равно на нула, резултантната сила е нула, но това не означава, че на тялото не действат никакви сили.
Третият закон на Нютон се дефинира като „Всяка сила има противосила със същата големина и обратна посока“, с други думи всички сили идват по двойки, когато говорим за действие-противодействие между две тела.
И само законите, които се учат в началното училище тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0
И да, на ниво частици действат други закони и затова има друг раздел на физиката – Квантова механика, всъщност има повече раздели на физиката, които сега е излишно да споменавам.
Ето тук, за сравнение, можеш да прочетеш „Вселенските“ закони на Рени (същите, като закона за гравитацията) http://sebepoznanie.com/vselena/zakoni/
Ако и сега не разбереш защо съм се нервирал, значи не мога да го обясня добре. И не съм капацитет, нито по физика, нито по квантова механика, просто се интересувам по малко за обща култура. Да имаш предвид, аз подходих културно към нея, тя ми игнорира въпроса два пъти, написа безмислици и после ми изтри коментарите.
Да, Рени има хубави мотивиращи статии и ако не беше писала такива псевдонаучни глупости в блога си щях да я чета с удоволствие.
Аз бях до тук. Ако искаш нещо да обсъдим, пиши ми на мейла. Поздрави.
Коментар от scanman — декември 10, 2011 @ 4:23 pm
Здравейте, първо искам да благодаря на Тишо, че присъства на премиерата, да му благодаря за подкрепата и съветите, които ми е давал.
Тишо, както винаги ти майсторски успяваш да предадеш това, което си видял. Благодаря за хубавите думи, както и за малките забележки. 🙂 Ще ги имам предвид на другите премиери. 🙂
Искам да благодаря и на scanman, който е посветил цели три статии на мен в личния си блог и е отделил толкова време и енергия за анализ на това, което съм писала.
Както Тишо пише в тази си статия, всеки има свободата да избира как да реагира и как да приеме случващото се.
Аз реших да приема действия на scanman като голям комплимент към мен, макар и поднесен по нетрадиционен начин.
По принцип не трия коментари в моя сайт, но това си беше явно хейтърство и реших че няма защо да занимавам читателите си с подобни неща и да пълним сайта с неспирни повтарящи се коментари, които не водят до нищо. 🙂
За успокоение на scanman, все пак се чувствам длъжна да му отговоря, че статиите за Холографската Вселена и тази, в която описвам експеримента с атома, който минава през двата процепа едновременно са писани преди две години и дори не са включени в книгата. 🙂
Тези теории не са мои теории и никога не съм казвала, че съм учен или физик. Под статиите си съм посочила източници. Просто съм споделила една интересна теория, която ни кара да се замислим.
Законите от статията за Вселенските закони също не са мои. 🙂 Аз съм събрала това, което съм научила от различните духовни учения. Това са закони, действието на които виждам реално в моя живот.
Още веднъж ти благодаря scanman за рекламата, която ми направи с многото писания за мен.
Искам да ти кажа, че си добре дошъл в моя блог ако искаш реално да поговорим и всеки да изложи своята гледна точка. Поздрави.
Коментар от Росица Вакъвчиева — декември 10, 2011 @ 10:01 pm
@ scanman: Ми, ще ти се стори дребнаво и сигурно будалско, ама мерси – наистина вече имам законите на Нютон, при това изразени с такова човешко отношение, толкова хубаво изписани, мерси! Наистина! Радвам се, че човекът, с който имаш „противоречия“ най-после се включи в „диалога“ персонално, на нея също благодаря! Сега ви оставям да се „оправяте“ двамата, каквото и да значи това… Нали се сещате, имам по-важна работа за вършене… 🙂 Хехе.
Коментар от asktisho — декември 11, 2011 @ 12:16 am
@ Росица Вакъвчиева: хубаво е на следващата премиера да има вино. Поне бяло вино. В югонезападналия край със сигурност ще го оценят… 🙂
Коментар от asktisho — декември 11, 2011 @ 12:21 am
[…] си закони аз се чувствам длъжен да и отговоря. https://asktisho.wordpress.com/2011/12/05/kaza_tq/ Искам да благодаря и на scanman, който е посветил цели три […]
Pingback от Може да съм хейтър, но обичам научните източници « Седим и мислим… — декември 12, 2011 @ 6:38 pm
Пламенчо или scanman, ти си ярък пример на синдрома на „малката пишка“…. готов си да запалиш Трета световна война, само и само да докажеш, че не е вярно това, което виждаш между краката си в банята и тоалетната…Просто и ясно!
Коментар от Любомир Вълканов — декември 12, 2011 @ 10:46 pm
Имаме участник познал точните резултати. Любомир Вълканов!
Коментар от scanman — декември 12, 2011 @ 11:03 pm
Напиши го при мене Любчо, аз няма да те изтрия. Тишо мое и да те жулне, ае със здраве.
Коментар от scanman — декември 12, 2011 @ 11:08 pm
Тишо ти е дал много ценни съвети, но в духовен план развитието ти е на ниво 3 годишно дете и не можеш да схванеш. Минаваш край бонбончетата и си мислиш, че са твои. Нагона ти е силен, но неосъзнат…и продължаваш да се осираш в стремежа да докажеш на себе си, че си велик!
Коментар от Любомир Вълканов — декември 13, 2011 @ 12:09 pm
Хора, само се замислете как може един текст за представянето на книга да е последван от такива коментари…Нищо повече не мога да ви кажа.
@ Любомир Вълканов: като се заговорихме за духовно развитие, бих искал да ти припомня една много мъдра духовна приказка: „Не съди другите, както не искаш да съдят и теб“…Според мен scanman е напълно прав да хейти колкото си ще, не мога да го съдя за това, просто го помолих да не го прави НЕПРЕКЪСНАТО тук и досега да го бях спрял, ако исках…Но човекът си е прав за себе си. Аз не харесах само нелюбезното му отношение към авторката на една книга, която дори не е чел, но очевидно незнанието не е бариера пред омразата. Толкова. Аз не бих изразил несъгласието си по този начин, но пак е моя, ограничена преценка, тя може да не се окаже вярна за други. И, да, ще завърша с това да обърна повече внимание върху думата „яд“. Идва от глагола „ям“, защото ядовете, които култивираш, те изяждат отвътре. Бъди по-милостив към себе си, човече (@ scanman)! Наистина никой не ти мисли лошото тук. Просто можеш сам да си навредиш, ама твоя си работа! И вземи я прочети тая книга най-после да му се не види! Повече няма да дискутирам с теб книги, които не си чел…
Коментар от asktisho — декември 13, 2011 @ 3:52 pm
Разбирам scanman. Търси истината чрез науката, както повечето правим. Проблем се явява, когато съсредоточени в науката заменим отворения ум с фанатизъм.
Експеримента с двоен процеп е направен през 1906 година и повтарян до сега с фотони, електрони, атоми, молекули и последно гледах по дискавъри с компютърен чип. Резултатът е еднакъв всеки път. За съжаление хората се плашат от фалшивата „сложност“ на експеримента и спират с разсъжденията до там. Още по малко хора знаят за другите разновидности на експеримента, като http://en.wikipedia.org/wiki/Delayed_choice_quantum_eraser . Scanman продължавай да копаеш не си мисли, че знаеш всичко. Където и в науката да погледнеш всичко сочи към едно: Ти си самообучаваща се програма, която е стартирана във виртуален свят. Разликата с нашите компютърни игри е, че графиката е много по добра. 😉
Горещо препоръчвам на всички да изгледат следното видео: http://www.youtube.com/watch?v=2Nlbro2MNBs&feature=related
Коментар от echo105 — декември 14, 2011 @ 3:43 pm
@ echo105: Мерси много за хубавото ехо! 🙂
Коментар от asktisho — декември 15, 2011 @ 2:56 pm
Не съм фанатик, извинявам се за което. В статията не разбрах кога един изстрелян електрон, фотон, или атом минава през две дупки едновременно, но нейсе. Да знаем че частиците имат вълнови свойства. Но в статията не видях да се казва че атомите се намират на две места едновременно.
Това, което знаем е, че фотоните имат свойства и на вълна и на частица. И даже бих те попитал, защото виждам че се интересуваш къде и кога е доказано че спина на електронна двойка се обръща?
Коментар от scanman — декември 15, 2011 @ 6:53 pm
Квантовaта суперпозиция (квантово преплитане) е наблюдавано многократно, още Айнщайн го е наричал „spooky action at a distance“. http://en.wikipedia.org/wiki/Quantum_entanglement
Никой не твърди, че атомите са на две места едновременно, а че са вероятностно разпределение преди да се получат данните от измерването им. Аналогията с унищожаването на данните от измерването, която дава Tom Campbell (линка в предишния ми пост) е много добра.
Коментар от echo105 — декември 16, 2011 @ 12:54 pm
Уау, какъв спор се е разразил тук, то човек да не смее да се намеси 🙂
Не съм чела книгата на Роси за която спорите така разгорещено, но сега чета тази на Димитър Божанов ( защото се споменава в поста, за това пиша за него! ) и страшно много ми хареса. Хареса не само, но и ми отвори очите и даже не толкова очите, колкото съзнанието и душата. И дори ще я прочета още веднъж.
Има някаква истина във всичко това, но всеки сам за себе си (ще) избира до колко и в какво да вярва.
И все пак бъдете добри, със себе си, със хората – познати или непознати.
Коментар от Violka-Antevasin — февруари 18, 2012 @ 1:35 am
@ Violka: напълно се присъединявам към призива, с който свършва твоя коментар!
Коментар от asktisho — февруари 18, 2012 @ 9:56 pm
С малко закъснение, ще се включа и аз 🙂 Признавам, не съм чел книгата, но каквата е обичайната практика в българския интернет, най-интересните дискусии се получават, когато хората пишат за книга, филм или каквото и да е, като знаят само заглавието. Но по същество – ще бъда кратък. Не ме учудва, че доста от коментиращите приемат лично думите на scanman и мисля, че той не е нито „трол“, нито хейтър, нито фанатик. А Тишо го успокоява, че, цитирам „Наистина никой не ти мисли лошото тук“, което обаче изобщо не личи в някои от коментарите! Забелязъл съм, че хора, които се интересуват от духовни въпроси, често се обиждат, когато някой започне да задава неудобни въпроси, свързани с „традиционната“ наука. Да, тя не е за „изхвърляне“, както не е и „духовната“ наука. Но все още има много път, докато успеем да съчетаем и двете (и да се научим да отсяваме псевдонауката и в двете й разновидности, както и съответните лъжепророци), от което по моето скромно мнение ще зависи бъдещето на човечеството. А за Росица и книгата й ще кажа само едно – имам усещането, че тя е само „проводник“ на идеите, зад които стои, какъвто е случая със Жанет Орфану, Димитър Божанов и с много от чуждите автори.
Коментар от Димитър Смилянов — май 15, 2013 @ 3:09 am