Животът ме научи по трудния начин, че отговори на въпроси е хубаво да се дават само на питащите и, че нямаш „лиценз“ да риташ всички заспали по кокалчетата. Може пък хората да искат да си отспят. Това не значи, че са прости. По-скоро значи, че уважаваш свободната им воля. Затова написах книга „до поискване“. Реших да я разпространявам само по метода „предай нататък“.
Същевременно, нямам намерение да я „крия“ от никого.
И четете на собствена отговорност.
Напълно безплатно е.
Писателският блог на Тишо 
Ще цитирам Джеймс Хетфийлд от вчера вечерта – „О йеее? О йеееее? О ЙЕЕЕЕ!
Браво мен, супер е, много яка статия.
Браво.
Коментар от radislav — юни 24, 2010 @ 3:30 pm
Много интересна статия, напомня ми на нещо, което четох наскоро.
За мен беше много интересно да открия за себе си, че доста умело привличам успех в 2 области, в останалите – не. Разликата е много силно осезаема.
Едната област е работата, от 3-4 години винаги ме взимат на хубава работа и прогресивно получавам увеличения. Не помня да не са ме взели някъде. Имаше момент, в който от 4 места ме чакаха да реша къде да ида да работя. По време на първите съкращения аз работех на две места.
На какво се дължи това ми е трудно да определя с точност. На цялостната нагласа. На намерението – много наситено намерение да успея. На целта – аз не пускам СВ къде да е, избирам си обявите много внимателно. Проучвам фирмата, представям си какво е да се работи там, пиша си документите специфично за това място и с голямо удоволствие. На предусещането – виждам как с всяка стъпка резултатът приближава. Все едно вече се е случило и сега си спомням етапите един по един. И онзи сладкия гъдел и еуфорията, за които говориш.
Само един лимит имам и той е свързан със сумата. Има един праг за всичките години, който не успявам да мина. Тук е скрит целия парадокс за мен, защото винаги съм си повтаряла, че имам много да уча. Ограничавам се сама сякаш, не искам да повярвам, че вече съм достатъчно добра в това, което правя. Още от самото начало знаех какво искам да правя, знаех, че нямам съответно образование и че сама ще се науча, седях по нощите да гледам уроци, купувах си литература, навсякъде ги карах да ме учат, изградих си чудесна школовка според мен, но нагласата ми се запази на новак. Взимат ме навсякъде с уговорка, че бързо ще напредвам. Навсякъде са много доволни от мен. Заплатата ми расте доста по-бързо от тази на колегите ми. Навсякъде стигам тавана на заплатите и вместо мен да ме учат, почвам аз да уча хората, които идват. И все пак нагласата ми е на новак. И мисля, че това е свързано със сумата.
В заключение, мисля, че нагласата както дава криле, така и ги реже.
Много ми е интересен завоя, който направи в блога си. Пиши още по темата, чета с интерес.
Коментар от Бориславка — юни 24, 2010 @ 6:08 pm
@ radislav: e, от тебе звучи още по-поощряващо, човече, мерси!
@ Бориславка: благодаря за споделения опит! Виждаш ли, това е важно, защото всеки „прави“ нещата по различен начин. А всички ние „правим“ реалността точно такава, каквато е. Излиза нормално по време на съкращенията да те търсят от няколко места, нали? Аз затова казвам, че кризата е само в главите ви (не слагам себе си в това число, защото тя не е в моята глава, така и не я приех насериозно цялата „дандания“). Аз мисля така: ти си и правилата, и играта, и главният участник в нея. Ти определящ колко добре се справяш. Друг критерий не съществува. Представяш ли си колко е озадачаващо, ангажиращо и освобождаващо това „разбиране“ за света? Едновременно? Аз започнах да си представям. И нещата започнаха да се променят. всъщност, те винаги са се променяли. Просто досега не съм ги виждал. А и да съм ги виждал, не съм си задавал въпроса „защо?“ Поради каква причина? А и да съм го задавал, никога не съм виждал причината вътре в мен, винаги съм я търсил навън…Още веднъж благодаря за споделения опит!
Коментар от asktisho — юни 24, 2010 @ 6:33 pm
Чудесна статия.
Днешната статия от Тайната (http://taynata.blogspot.com/2010/06/176.html) ми напомни да кажа: Очакването на резултата е най-голямата пречка към осъществяването на желанията. Щом човек се вкопчи в желаното – нищо не се получава. Ако просто поискаш и отпуснеш, се получава много по-леко. Или с една дума – без интерес, като на игра (при която всеки резултат е приемлив).
Коментар от Aleksandar Pavlov — юни 25, 2010 @ 9:45 am
Много добра статия. Американците колко книжки са изписали по темата и пак не са успяли да синтезират нещата по този уникален начин.
Бих добавила черешката на тортата – за сбъдването на което и да е желание е необходимо ДА РИСКУВАМЕ!
Относно парите – освен, че трябва да ги обичаме истински, трябва и да ги уважаваме … истински.
Коментар от Цветанка — юни 25, 2010 @ 4:03 pm
@ Alexander Pavlov: Много хубаво казано, точно изразено и смислено правилно, благодаря! 🙂
@ Цветанка: Естествено, лекомислието не е за препоръчване. Едно нещо мога да кажа със сигурност – ако тръгнеш да раздаваш пари самоцелно, сто процента ще се разориш. Идеята не е в това. Идеята е да се превърнеш в източника на това, което искаш да бъдеш – ако се стремиш към изобилие под формата на кеш, трябва да изпревариш събитията и ти да се превърнеш в източника на кеш за останалите. Всеки според възможностите си, както при комунизъма 🙂 Но е препоръчително дадаваш само там, откъдето получаваш вдъхновение, да даваш една идея повече, отколкото счиатш за „нормално“ (извън границата на комфортната зона) и да забравиш, без да очакваш нищо в замяна. Тя, замяната, ще дойде – винаги се връща с лихвите, при това от най-неочаквани места… 🙂 И почти никога оттам, където си дал.
Коментар от asktisho — юни 25, 2010 @ 4:36 pm
Браво, уважение за това, че си успял да го синтезираш ясно, точно и без залитания в излишни гранични области. Направо за учебник 🙂
Коментар от Тим — юни 30, 2010 @ 8:10 am
Поздрави за статията, много ми хареса..някои дребни съвети и критики от мен:
1. Относно парите ще си позволя да не се съглася….ако мислиш за пари нищо няма да стане….мисли за бизнес сделки, за търговски преговори, за презентации пред гол. аудитория и т.н. но не и за пари….парите заблуждават ума и той взема грешни решения, тук не говоря само за алчност, въпреки че и тя винаги се спотайва някъде. парите са следствие от нещо: от продадена идея, от сключена сделка, от свършена работа. мисли за това.
2. Относно чука и длетото. без тях за съжаление никой не може. няма място за разделяне между черепната кутия и чука и длетото те работят винаги заедно.
3. Друг съвет от мен. научи се да импровизираш (в живота имам впредвид), всеки може да свири по ноти.
импровизацията е огромно фокусиране на енергия и съдържа всичко което ти изброяваш в статията: вяра,въображение,интуиция, смелост, действие, резултат, удовлетворение.
Коментар от мууу — юни 30, 2010 @ 4:43 pm
Имам приятелка която беше хлътнала по тази теория и днес е без апартамент. Беше го заложила за прахосмукачка Рейнбол… Та жената вярваше, че ще има клиенти, че ще има свой бизнес… Днес се влачи по квартири със синът си. Не ми казвайте, че не е вярвала достатъчно!
Лошо е когато започнем да се изживяваме като Богове. От къде знаете нещата които искате дали са най-доброто за вас. Дали получавайки го, това няма да ви подейства разрушително? Много е лесно да мислим, че ние сме тези които определяме реалността си, а ние ли определяме дали да сме здрави (това зависи от начина ни живот, но не винаги) има хора които се раждат с увреждания…
Всъщност целта на цялата теория е да каже: Няма Бог! От теб зависи всичко! Няма кой да ти търси отговорност за постъпките!
Жалко, много жалко.
Коментар от М.Петрова — юли 5, 2010 @ 9:41 pm
@ M.Петрова: Интересен коментар. Как е възможно приятелката ви да е „хлътнала“ по точно тази теория, при положение, че аз току що я съчиних (или по-скоро обобщих наблюденията си върху трупан с години житейски опит /не само мой/ и огромно количество знание, плюс щипка интуиция, в нещо като краен резултат)? Но дори да приемем, че е така – горе никъде не пише, че трябва да залагате апартамента си за прахосмукачка…
Не, не искам да си правя шега с нещастието на вашата приятелка. Погледнете, обаче, думите: „вярваше, че ЩЕ има свой бизнес, ЩЕ има клиенти“. Ако сте чели внимателно статията ЩЕ разберете, че точно там й е грешката. И бъдете сигурна, че е получила точно това, в което е вярвала – вашата приятелка ЩЕ има бизнес и клиенти. Някога. Някъде. В неопределеното бъдеще. Никога СЕГА. И никой не може да пресметне крайния срок. Сигурен съм, че е повярвала достатъчно в бъдещия момент. Трикът, обаче, е да повярваме в настоящия. И да сме благодарни за него, още преди да е станал факт. Трикът е да започнем първи.
А вашата приятелка дали благодареше по няколко пъти на ден за изобилието, в което живее? Дали го правеше от сърце? Искрено? Може да е изпитвала известни финансови затруднения, но дали все пак е осъзнавала, че на фона на всички бездетни жени тя притежава истинско богатство в лицето на своя син и, че това също е изобилие, че все пак има за какво да благодари? И то без да насилва себе си! Без да лъже, че е благодарна?
А дали нейните действия на преуспяваща бизнес дама изпреварваха думите и мислите й? Тя живееше ли със самочувствието на успяла бизнес дама тук и сега? Помагаше ли на бедните? Щедра ли беше с околните? Правеше ли хубави подаръци на самата себе си? Да речем – здравословна разодка в парка? Капчица свободно време в един пренатоварен и стресиран свят? Всеки може да върши тези неща, дори да е останал само с десет лева. Вашата приятелка сигурно е имала повече. От изобилието ли беше мотивирана или от недоимъка, от страха? Вкопчена ли беше в успеха като в спасителна сламка? Страхуваше ли се, че няма да успее? Съмняваше ли се в успеха? Дори за миг?
Да се страхуваш означава да се молиш с цялото си сърце за нещо, което не искаш. Страхът и съмнението също сбъдват „желания“. Именно защото не ги искаме! И то – не ги искаме МНОГО!
Хареса ми забележката ви: „От къде знаете нещата които искате дали са най-доброто за вас“ Много уместна и точна забележка!
Нека се изясним: тук няма никаква „теория“! Няма строги „правила“, които трябва да следвате на всяка цена. Ако предпочитате да вярвате в езотеричната литература, там ще ви обяснят, че дори недъгавите са избрали да се родят с порок, за да научат някакъв урок. За да израстнат. От вас зависи дали ще повярвате в това. Дали ще приемете тази „теория“ за меродавна. Но вашето добруване от гледна точка на Безкрайността никога не зависи от вас. Поне не и от логическото ви съзнание. Защото то е просто една кърпа, вързана здраво върху очите ви, чиято единствена цел е да ви пречи да виждате.
Нека не забравяме, че понякога най-големите успехи се крият зад най-големите провали. Откъде знаете, че вашата приятелка в момента не върви по най-правилния път към своето собствено благоденствие? Което може да се окаже, че няма нищо общо с прахосмукачки, бизнес и клиенти? Което може да се зароди от обстоятелствата именно там – по квартирите, които иначе нямаше как да се състоят? Откъде знаете кога свършва крайният срок на нейното желание?
Няма откъде да знаете това. Няма и как.
Благодаря ви много за уместния коментар! Предизвиква разсъждения, които никак не са излишни…
Коментар от asktisho — юли 6, 2010 @ 11:57 am
Здравейте, мили хора 🙂 БЛАГОДАРЯ за тази статия! Радвам се, че има толкова много хора, които вярват :))))!
Искам да споделя собственият си опит за сбъдване на мечтите и дано помогна поне на 1 човек… да повярва, че всичко е ВЪЗМОЖНО!
Истината е, че всичко, което съм си пожелала се е сбъднало…. едва преди около година започнах да виждам защо и как…
Мечтаех, за човек, който ме разбира – имам го!
Мечтаех да отида в Египет – сбъдна се!
Мечтаех да пътувам – и това е реалност – тази година бяхме на ски в Италия, а лятната почивка беше в Гърция!
Мечтаех да си бъда сама шеф на себе си и да имам много свободно време – е И това е реалност!
Мечтаех за …. TOYOTA – RAV 4 – нова…. познайте – от 3 години я карам ! – този случай беше много странен и потвърждава правилото – не мислете КАК – просто ще стане по най-добрия за вас начин! Тази кола за 1-ви път видях да я кара бившата жена на човекът до мен… не й завидях, напротив – казах си – страхотно е жена, да е успяла и да има възможност да си я купи… много й отиваше… и си казах, на мен също ще ми отива такава кола – представих си, че я карам ….. в този период нямахме пари за такава кола… даже бяхме тръгнали да купуваме ауди А3 до 10 хил. лв… на старо :)…
Мечтаех за определена сума…. 50 000 лв – миналата година и я получих в сметката си…. :)…
И това са само част от моите мечти…
Говоря за материалните неща… за да ви уверя, че стават, колкото и невероятно да звучи и не си мислете, че татко ми работи цар, нито мъжът ми….. напротив – нашите се разведоха преди 7 години, а аз работех в здравната каса като счетоводител за 150 лв…., но както парите, така и работата бяха малко и имах време да мечтая…не спирах да го правя:))!!!!
Преди седмица се върнах от морето и бях много крива… знаете ли защо? Защото бях спряла да мечтая… но си казах – това е временно и ровейки се в интернет … попаднах на тази статия, която пък ме подсети, за всичко, което силно съм искала и то се е сбъднало… просто бях забравила, обсебена от ежедневието… 🙂
Сега съм ужасно ентусиазирана и знам, че мога 🙂 всичко :)!… и както се казва в статията – само си помислете какво искате и не му берете грижата как ще стане – просто се наслаждавайте на момента… Пожелайте мечтите ви да се сбъднат по най-добрия за вас начин… и само гледайте 🙂
Усмихнат ден :)))))
Коментар от Еличка — август 1, 2010 @ 2:33 pm
@ Еличка: мерси за преливащия от ентусиазъм коментар! Осезаем е като електричеството и въобще не се съмнявам, че с такава нагласа можеш да постигнеш всичко, което пожелаеш. Ако аз съм успял да запаля отново „искрата“ с моята статия, значи трябва да благодариш…Не на мен, а на себе си. Очевидно съм я писал специално за теб 🙂 „както парите, така и работата бяха малко и имах време да мечтая…не спирах да го правя“ – спечели ме с това изречение! Поздрави и още веднъж благодаря за ентусиазираното „включване“. Аз също имам една мечта (една от многото), която ще си позволя да споделя публично – мечтая да има повече хора, които излъчват същото като теб в България.
Коментар от asktisho — август 2, 2010 @ 12:47 pm
Здрасти 🙂 много благодаря за милите думи и искам да споделя още нещо, което е свързано със сроковете 🙂 не знам дали го правя правилно, но миналата седмица си пожелах да имам жена, която да ми помага вкъщи… сложих си срок – да стане до 08.08.2010 :).
Не си казах, че я искам точно на 08.08, а до тогава и освен това си я представих – да е усмихната, да живее около нас, да е на 55-65 години :), да не забравяме, че си казах, че я искам по най-лесния и най-добрият за мен начин 🙂 хихи… малко мързеливо… познайте какво стана – разбрах, че в блока има нова жена, която чисти 🙂 препоръчаха ми я – това беше във вторник… оказа се, че тя идва понеделник и четвъртък 🙂 и така аз продължих да си искам жена… в четвъртък … прибирайки се с асансьора към нас… той спря на етаж под нас и какво да видя – жената – а тя една мила, усмихната, изобщо – страхотна 🙂 аз й се усмихнах и й казах, че точно нея търся 🙂 разбрахме се да мине тази седмица, за да чуе условията ми… е, днес тя дойде и се съгласи, при това на цената, която аз исках 🙂 е… кажете, как да не подлитне човек от щастие ;)…. та мисълта ми е, че ако кажеш дата – до нея всеки един ден може да се случи желанието :))) така си мисля или??
хайде със здраве и пак много много усмивки :)))))))))))))) и вярвайте 🙂 няма значение дали е Бог, Природа, собствени сили или пък талисмани 🙂
Коментар от Еличка — август 2, 2010 @ 5:27 pm
@ Еличка: едва ли има правило по отношение на датите, освен това, което ще създадеш 🙂 Т.е, за други хора може да важат други „принципи“, но по-важното е наистина да вярваме, че ние сме едновременно играта и правилата, и главните участници в нея…
Коментар от asktisho — август 3, 2010 @ 12:42 pm
@ Aлексия: желанието ми е да не пускате повече такива неща в този форум. Дано да се сбъдне 🙂
Коментар от asktisho — август 5, 2010 @ 8:26 am
искам да попитам дали ако искаш да кажеш че си наи-добрия футболист примерно,думата добър се отнася в буквален смисал.Мерси преджарително
Коментар от alex — август 5, 2010 @ 12:30 pm
Поздравления и от мен за статията! И аз съм изчел доста книжки по темата, изгледал съм не едно и две DVD-та, семинари съм посщавал и какво ли не… (Да не говорим, че от година и нещо списвам и блог, който малко или много е посветен на същата тема).
Но преди 2-3 месеца прочетох едно-единствено изречение, в което е синтезирано всичко по въпроса. Неговата мъдрост и дълбочина не се усещат винаги от първото прочитане, но лично за мен, то казва абсолютно всичко:
„Успешните хора просто са се научили да управляват само три неща: времето, парите и хората“.
Бих добавил само, че в графата „хората“ влизаме и самите ние…
Коментар от Пламен Петров - Пламски — август 11, 2010 @ 8:49 am
@ Пламен Петров: Благодаря! И за поздравленията, и за мъдрата мисъл!
Коментар от asktisho — август 11, 2010 @ 4:17 pm
Браво Тишо! 🙂 , уникална статия.Искам само да попитам нещо което все още ме обърква.
В статията споменаваш че е грешка номер едно,да поставяш сроково в приличането на пари,кога да се появат.По принцип и аз не го удобрявам това,защото всеки път когато си поставя срок за някоя цел,и постоянно когато погледна,колко време е минало започвам да се притеснявм,защото виждам че все още нищо не е станало,а това притеснение само блокира енергията.Но четох във „Мисли и Забогатявай“ и в „Приниципите на Успеха“ на Джак канфийлд че трябва да се постави срок кога искаш да се случи,за да впрегнеш подсъзнанието си да намери начините.Незнам,мисля си че щом, хора като Хил и Канфийлд са го написали,значи наистина е важно,но от друга страна всеки път когато го приложа само се притеснявам и нищо не става.
Коментар от Martin — август 12, 2010 @ 10:44 pm
@ Martin: Правилното разбиране на нещата би трябвало да ни доведе до извода, че грешки, принципно, няма. Има само различни подходи. Препоръчвам ти да съдиш по своя личен опит, вместо по писанията на дрги хора (включително моите), защото твоят работещ подход може да не съвпада с техния. Поздрави и успех!
Коментар от asktisho — август 13, 2010 @ 7:54 pm
mislene , ala bala. samo s mislene i 4akane ne stava..trqbvat konkretni idei i deistviq ! neka mi se pokaje edin koito samo s mislene e uspql..
Коментар от toni — септември 14, 2010 @ 4:32 am
setih se da vmetna.. edin priqtel 2 godini si misle6e hubavi ne6ta.. dokara go dotam , 4e ne be6e pla6tal mnogo smetki… ima6e golemi dylgove i t.n. E.. be6 6tastliv, misleiki za hubavoto ,no sled tiq 2 godini ve4e neznam. Mai e dosta slojno da misli6 “ kakto trqbva “ .
Коментар от toni — септември 14, 2010 @ 4:39 am
@ toni: ако първите два абзаца не се отнасят за теб, значи си чел текста ми по диагонал, защото в него има писано достатъчно и за действията. Напълно съм съгласен с теб, че само с мислене не става. Мисленето, обаче, е в началото. То определя намеренията, а намеренията – „конкретните действия“, които ще предприемеш към дадена цел. Боя се, че ако мисленето ти е объркано още в началото, целта винаги ще си остане недостижима…
Коментар от asktisho — септември 14, 2010 @ 8:04 pm
Така… някъде по – горе четах нещо, което е коренно различно от това , което казвате – “ Мисли „какво”, а не „как”! “ И пак ще повторя.. ако не си измислиш „как “ , няма кой да го измисли
Коментар от тони — септември 23, 2010 @ 11:47 am
@ тони: аз не виждам къде е спорът. Освен в желанието за спор 🙂 Прочетете коментар #21 и предлагам с това да приключим нашата малка дискусия. Вие знаете по-добре от мен какво е най-доброто за вас. Нямам никакво намерение да ви вредя, като се опитвам да ви помогна. Способен съм да помагам само на хора, които действително търсят някакъв изход. Тези, които вече са го открили, на тях няма с какво да допринеса. Благодаря ви за вниманието и за коментарите!
Коментар от asktisho — септември 23, 2010 @ 1:28 pm
Истина е ,че когато искаме силно нещо наистина се сбъдва.Чудесна статия ,чудесни коментари.Ако нямаше това- НО, всичко щеше да е наред.От дълги години желаех да пътувам.Тази пролет срещнах човека с когото да изпълня мечтата си.Няма подробно да обяснявам.Тръгнахме заедно,пътуването беше прекрасно,времето беше наше-в смисъл ние казвахме къде,кога…Парите също не бяха проблем,хората които срещахме бяха добри и отзивчиви към нас.Бяхме щастливи и двамата…Една сутрин беше починал в съня си-инфаркт.Никой не искаше,не очакваше,не го мислеше…тогава защо се случи?Нямам отговор и все не го намирам.Отдавна търсех нещо подобно,смислено за да даде отново смисъл на живота ми.Благодаря Тишо!Искам да ме извинят читателите на блога за тъжния спомен но това е животът-истинския.
Коментар от Lubka Lazarova — септември 27, 2010 @ 10:30 pm
@ Lubka Lazarova: Искрени съболезнования за тежката ви загуба! Мисля, че няма да отговорим на въпроса „защо?“, докато сме на тази планета. Може би така е по-добре, все пак. Благодаря, че споделихте! Животът е по-непредвидим от всеки разказ с неочакван край, по-талантлив е от най-добрия автор на сюжети и понякога, но само понякога, изключително жесток в проявите си на „божествена комедия“. Приемете го просто като сън. Ще се събудите и отново ще бъдете заедно. Нещо повече – ще проумеете, че никога не сте били разделени. Един от вас вече го знае…
Коментар от asktisho — септември 28, 2010 @ 1:49 pm
Здравейте 🙂 не се стърпях и искам горещо да ви препоръчам една книга – „Пълна промяна на личността“ на д-р Джон Демартини. Много ми хареса, защото в нея се обяснява защо „само“ позитивното мислене не ни помага. На мен лично ми помогна да погледна на нещата от съвсем друг ъгъл… да не се ядосвам на „лошите“ събития, а да ги приемам 🙂 и да се уча от всяка една ситуация :). Не казвам, че е лесно… бая прегради имам да счупя….:). В първия момент ми беше трудно да приема истината, че винаги има баланс между добро и лошо :), но с течение на времето осъзнавам красотата на това :). Предполагам, че всеки може да намери нещо за себе си 🙂 в тази книга. Само трябва да си отговорим искрено на някои въпроси 🙂
Знам, че писмото ми изглежда като реклама, но едничкото ми желание е да има повече усмихнати, одухотворени и щастливи хора :).
Усмихнат ден :))))))))))
Коментар от Еличка — октомври 12, 2010 @ 10:49 am
@ Еличка: Писмото ви изобщо не изглежда като реклама. Освен това, аз напълно споделям „едничкото ви желание“ 🙂 Радвам се, че с размислите в този блог попаднах на още един търсещ човек. Изводите, които сте направили за себе си от книгата, аз също съм ги направил, но четейки и преживявайки съвсем различни неща. Мога да си сложа главата под твърдението, че „само“ позитивното мислене не помага. То е определящо, ако го подкрепиш с действия. Без мислене действията ни са какви? Точно така: „без-мислени“ 🙂 Желая ви успех и всичко най-добро! Навъртайте се по-често тук.
Коментар от asktisho — октомври 12, 2010 @ 2:32 pm
Аз си се навъртам доста често 🙂 имам и 2 коментара по-горе 😉 .
Мда – всеки го пречупва през собствените си мисли и изживявания 😉 за мен е важно да заредя още някой, другото няма значение :). Преди се борех да убеждавам, сега достигам до истината, че всеки трябва сам да извърви пътя си :). Мога да давам насоки, но се отказвам да да се боря и да убеждавам :). А за действията… – без тях не можем 🙂
Коментар от Еличка — октомври 12, 2010 @ 3:00 pm
@ Еличка: животът е едно голямо действие. А ти умееш да зареждаш (ако ми позволиш да мина на ти)! 🙂
Коментар от asktisho — октомври 12, 2010 @ 5:22 pm
Разбира се 🙂 преди да има действие, първо има мисъл, но за да се осъществи тя… и за да премине от духовния в материалния свят – ето там е вече нашата работа :). Най-хубавото обаче е, че всичко ти помага, стига да имаш очите да виждаш възможностите :). Това обаче със същата сила важи и за „лошите“ мисли …
Коментар от Еличка — октомври 13, 2010 @ 11:22 am
[…] […]
Pingback от Анонимен — ноември 4, 2010 @ 12:34 am
Мнение на магьосник първи ранг:)))
Не става само с мислене. Мисъл, чувство и действие трябва да са едно цяло.
Наскоро отворих случайно един тефтер отпреди 7 години, в които съм писала нещата, които искам да се сбъднат.Голям смях падна. Всичките са се сбъднали плюс няколко бонуса.
Коментар от Мила Попова — ноември 30, 2010 @ 4:35 pm
Това вече го обсъдихме, Мила 🙂 Съгласен съм с теб. Но какво точно да напишем в тефтера, за това трябва само мисъл, нали ? 😉
Коментар от asktisho — ноември 30, 2010 @ 7:19 pm
Blagodarq za cennite suveti! Shte gi posledvam i silno vqrvam, che shte ima rezyltat. 🙂 :*
Коментар от gloria — януари 2, 2011 @ 12:48 am
Права е Еличка…важното е да се зареди още някой… 🙂 Споделям напълно мнението й. Аз минах труден път, падах доста, удрях се и болеше… Но благодарение на това, както и на хората (които тогава грешно определях като „виновни“) осъзнах много… Благодарна съм на всичко случило се, на сълзите и болката в душата, защото сега съм това, което съм… Всеки сам минава по пътечката си… и трябва да я извърви… да посреща с усмивка „несгодите“ и да има ВЯРА в себе си…
Пожелавам на всички Светлина по пътя … Обичайте себе си, щастието е в самите нас! 🙂
Поздрави!
Бъдете здрави!
Коментар от MaryAnn — януари 10, 2011 @ 11:14 am
Здравейте,наистина прекрасна статия!!! Съжалявам, че доста късно я открих тъй като с удоволствие бих се включила в дискутирането и. Надявам се да пишете, тъй като имам и един въпрос свързан с нея, а именно: Какво правим когато желанието ни е насочено към конкретен човек, тъй като вече и неговите мисли оказват влияние въху това което се случва???
Коментар от Емануела — януари 18, 2011 @ 2:00 pm
@ Емануела: Заглавието на статията, ще си призная, е малко подвеждащо. Всъщност, не става дума толкова за сбъдване на някакви желания, а по-скоро на намерения. Второто е свързано с много по-малко емоция (усещане за липса) и с много повече целенасочени действия от първото. Както и с много повече вяра във възможността на намерението. Така че, съветът ми е да смените мечтите с намерения и желанията – с предпочитания. Силното желаене на нещо, било то друг човек, придобивка, социално признание или постигане на някакъв успех, генерира енергия на съпротива, която е равна на породената от желаенето енергия във вас. Да желаеш означава да ти липсва, да нямаш, да се чувстваш непълен и незавършен. Това е винаги отношението ни към променливия свят на формите, т.е към външното. Там няма да намерим нищо смислено и удовлетворяващо, а и да намерим, то няма да е трайно. Докато търсим навън, а не в себе си, желанията винаги ще предизвикват съпротива във външния свят, заради усещането за лиспа и недостик, което излъчваме към него, когато желаем. Да, с много труд и усилия понякога желанията действително се постигат, с много жертви и борба – също, но дали си с трува? Заслужава ли си временното удовлетоврение от постигнатото? А то винаги е временно. Винаги, когато търсим щастието във външните форми, а не в себе си. И така, връщаме се към вашия въпрос: Какво правим, когато желанието ни е насочено към конкретен човек, тъй като вече и неговите мисли оказват влияние въху това което се случва??? Реално нищо не можете да „направите“ – не и в директния смисъл на думата. Можете просто да обичате истински. Това значи да се отнасяте към този човек с уважението и вниманието, което отделяте на себе си, но без да искате или очаквате нищо в замяна. Ако у него се породят същите чувства към вас, ще имате една прекрасна, зряла, пълноценна връзка между осъзнати хора. Ако този човек просто трябва да запълни някаква празнота, липса, нужда или недостиг във вас, той може да го направи, но ефектът, както винаги, ще бъде временен. Защото и вие ще трябва да запълвате някакви празноти у другия човек. Ще трябва да сключите някаква сделка. Дори за постигането тази малка и временна цел, обаче, също ви е нужно съгласието на отсрещната страна по „договора“ 🙂
Коментар от asktisho — януари 20, 2011 @ 12:40 pm
Ще си позволя да цитирам нещо:
Ти си в партньорство със закона за привличането и благодарение на това партньорство изграждаш своя живот. Всеки човек е в индивидуално партньорство със закона за привличането. Ти използваш този закон за себе си; всеки друг човек използва този закон за себе си. Не можеш да приведеш в действие закона вместо друг човек, против неговата воля. И ако се замислим, трябва да сме благодарни, че законът действа по този начин. Защото ако не беше така, всеки би могъл да привлече в живота ти нещо, което ти не желаеш.
Ти твориш посредством своите мисли и чувства, а никой друг не може да чувства и мисли вместо теб!
Коментар от Еличка — януари 24, 2011 @ 12:01 am
Радвам се, че сте писали.Тишо, Благодаря ти за изчерпателния отговор.Радвам се,че и Еличка е писала /коментарите ти са заредени с много положителна енергия и вяра/ което е напълно достатъчно в повечето случаи за сбъдването на желания.Тишо,точно това което си описал за липсата и непълнотата която чувстваме без дадения човек до нас пречи много,защото това чувстаме и съответно това привличаме!!! Но аз не описах точно какво имам впредвид в предишния коментар. Проблемът е че, когато човекът до теб е голам реалист и не може да повярва в нещата за които си писал и с които виждам си наясно и ти и Еличка,аз също защото са ми се случвали и знам,че закона за привличането работи.Та когато този реалист до теб мисли в доста от случаите негативно /и така разваля евентуаното случване на нещо/ аз колкото и положително да мисля, колкото и да използвам закона за привличането той непрекъснато дъпа нещата в обратната посока, а по този начин влияе и на мен.Оказва се,че аз мисля и се опитвам да привлека хубави неща за нас двамата и той мисли реално и негативно и какво става??? Опитвала съм се да му обясна че, нашите мисли определат думите, действията ни както и нещата които ни се случват но според него действителността е такава и това е.
Коментар от Емануела — януари 24, 2011 @ 1:14 pm
Тишо и искам да кажа, че с нетърпение очаквам да пишеш за висшия разум и връзката ни с него. Извинявай, че говоря на ти, дано не се сърдиш, но след като ичетах толкова неща писани от теб имам чувството,че те познавам 🙂
Коментар от Емануела — януари 24, 2011 @ 5:07 pm
@ Емануела: благодаря! Предпочитам, дори настоявам да си говорим на ти 🙂 Писал съм по темата много и в различни материали, но дори да спретна отделен материал, той пак ще отразява само личната ми гледна точка и няма да се окаже „верен“ за мого други хора. По отношение на предишния ти коментар: „Оказва се, че аз мисля и се опитвам да привлека хубави неща за нас двамата и той мисли реално и негативно и какво става???“ Ето какво става: „опитваш се“ да привлечеш нещо, но в действителност привличаш нещо друго – точно този човек с неговия реализъм и, субективно погледнато, „негативен“ емоционален багаж. От негова гледна точка реализмът със сигурност е положителен, полезен. С подобна твърда нагласа човек навсякъде ще открива доказателства, че е прав. Винаги откирваме доказателства, че сме прави, повярваме ли в нещо конкретно. Няма как да насилиш твоето знание и намерение върху свободната воля на друго човешко същество. Знанието ще го открие само, когато е готов. Ако така трябва да се случи. Има една поговрка: „Когато ученикът е готов, учителят сам ще дойде“. А, междувременно, ти просто привличаш точно тази ситуация, в която участва точно този материалистично-реалистичен човек 🙂 Не казвам, че е някакъв проблем. Не искам и съвети да давам, но все пак – търси решенията вътре в себе си, а не навън, в другите хора.
@ Еличка: Мерси за чуесните допълнения към темата. Отново! 🙂
Коментар от asktisho — януари 25, 2011 @ 1:56 pm
Чудесна представяне и систематизиране! Избора на техники, из множеството такива, четящи се вече във всяка втора книга, уцелва десетката :).
Не съм от хората, спазващи тези „техники“ и не защото те не са правилни, навярно те са Истината за някой, това е нечий свят, и някой стриктно променя нагласите си, за да Бъде Tози, на когото желанията се сбъдват…
Простичко, моят свят не е този!
В моят свят, няма случайно намерени 50ст., няма случайно срещнати хора, няма дадености от държавата, обстоятелствата или хората…Това, което се случва в моят свят е израз на моите мисли, на моите желания, и на моите действия. Там съм Аз и само Аз имам силата да променям този свят и случващото се в него…И го правя без да изготвям списъци и да следвам правила за привличане на щастието и такива подобни…
Следвам Нещото – дали някои ще го нарече интуиция, шесто чувство или усет, за мен няма значение, но винаги на рамото си усещам подкрепа, насочване и енергия… В какъв свят живея само :)!
Та…Да отговоря на въпроса…
Как се сбъдват моите желания ?
Позитивизъм и Последователност – в мислите, в думите, в действията, и Хармония между тях. Вяра, че това, което получавам, Аз го заслужавам. И, но в никакъв случай на последно място, изобилие от любов, и по конкретно према.
Отправям искрени благодарности за това приятно четиво и ти пожелавам здраве, много музика, светлина и любов – в теб и около теб!
Коментар от Maya Sirakova — март 3, 2011 @ 12:57 am
@ Maya Sirakova: И аз ти благодаря, Мая! За комплиментите, пожеланията и за чудесния коментар! „Позитивизъм и Последователност – в мислите, думите, делата и Хармония между тях. Вяра, че заслужаваш това, което получаваш и изобилие от любов.“ Колко чудесно си го написала само! Човек няма начин да сбърка, ако следва тези простичка система от правила, макар да няма никаква система и никакви правила 🙂
Коментар от asktisho — март 3, 2011 @ 3:05 am
Човек трябва да се вглъбява в себе си, за да се издигне над обикновените условия на живота. Всеки ден употребявайте по няколко минути за съзерцание. Отправяйте ума си към всички разумни същества, на които работите са напълно уредени. Освободете се от всички грижи и безпокойства, и кажете: „Благодарим на Бога за всичко, което е направил!“
За три минути съсредоточаване на ума в светлината на съзнанието. Насочва се умът нагоре по посока на Божественото Слънце, което е винаги над нашата глава. Необходимо е да застанем в мълчание, да уталожим ума си и при тих ум да се свържем с Божественото съзнание.
Трябва да пресеем мислите си. Да остане една Божествена мисъл, на която можем да разчитаме.
и тогава нещата стават без толкова много да се желаят….стават по най-добрия начин за нас.
Коментар от cecka — март 14, 2011 @ 2:14 pm
Здравейте! Вярвам, че всичко е в наши ръце и огромната ми мечта е за бебе.. Чета Лиуз Хей, Кехоу, Норбоков и т.н. Моля, ако помогнете в вярната формулировка.. Тишо, може би някъде греша..
Коментар от Nadin — май 24, 2011 @ 4:07 pm
@ Nadin: мерси за доверието, но не мога да ви дам вярна „формулировка“, защото тя е различна за всеки. Представете си го така – на този свят сигурно има стотици милиони (дори, може би, милиард) души със сходен проблем и с различно минало, личност, блокажи, съмнения и страхове, спирачки, бариери…или физически заболявания. Всеки от тях сам трябва да открие своето решение, сам трябва да репетира. Би било нагло и самонадеяно от моя страна дори само да се опитам да ви дам „формулировка“ и съвет. Какъвто и да е той. Защото това би означавало да съм живял вашия живот, да гледам на света през вашите очи и да нося вашите „обувки“. Попитайте сърцето, вслушайте се в интуицията. И благодарете! Не само за хубавото, но и за изпитанията благодарете. Те също са ви изпратени с конкретна, ясна цел и тази цел винаги е добра – свързана е с духовното ви пробуждане. Но не винаги може да бъде видяна от късогледия човешки ум…А „формулировката“ сама ще дойде. Точно когато трябва да дойде и точно по начина, по който трябва.
Коментар от asktisho — май 25, 2011 @ 6:07 pm
Благодаря за отговора.. Всичко е точно така… много добре казано…
Коментар от Nadin — май 28, 2011 @ 7:19 pm
Благодаря, благодаря, Тишо, Благодаря, че споделяш опита си и целиш великодушно единсвено да обогатиш повече хората с щастие. Това, което ме привлече най-вече е, че чистосърдечно даряваш хората с труда си без да искаш и очакваш нищо в замяна, такива са най-добрите творци, вярвам и пожелавам всичко най-добро за теб! Още веднъж благодаря ти, че поддържаш великолепния си, полезен .. алтруистичен блог!
Коментар от Боряна — юни 1, 2011 @ 7:18 pm
@ Боряна: Ех, иска ми се повече да можех да споделя, но се ограничавам само дотам, докато се простират собствените ми възможности. Много благодаря за топлите думи и за милия коментар!
Коментар от asktisho — юни 1, 2011 @ 10:11 pm
Защо така добре те разбирам!? Много отдавна знам тези неща, дори ги прилагам…само дето никога не ги написах. И най-после някой да ги напише така хубаво! Благодаря!
Коментар от Violeta Grigorova — септември 17, 2011 @ 3:39 pm
@ Violeta Grigorova: удоволствието е изцяло мое. Разбираме се, защото сме „настроени“ на близки „честоти“ предполагам. 🙂 Аз също ти благодаря от сърце за прекрасните думи!
Коментар от asktisho — октомври 3, 2011 @ 6:31 pm
Великолепна статия!Благодаря за съветите!Ще ги следвам и ще пиша за резултата.
Коментар от Търсеща отговор — октомври 5, 2011 @ 3:17 pm
@ Търсеща отговор: О, нямам търпение да разбера кой от методите е проработил за вас!
Коментар от asktisho — октомври 5, 2011 @ 6:40 pm
Нямам думи да опиша колко се радвам ,че намерих тази статия и всички ваши коментари и споделяния!Надявам се и при мен да се получи!Благодаря!!!
Коментар от Кристина — януари 19, 2012 @ 7:13 pm
Поредното заслужаващо похвала и последовали творение! Страхотно изказано, кратко и ясно! Вярвам на 100% във всичко това! Имам чувството, че е излязло от моята душа. Имам чувството, че по някакъв невероятен начин ти си влязъл в душата ми и си облякъл мислите ми в думи, за което благодаря! Още от малка живея така – с Мечти, с невероятни Мечти – смели и безотговорни и то без никой да ме е учил… И вярвам в силата им и затова съм това, което съм. Разбрах, обаче и какво съм пропускала. Една малка, но явно съществена подробност, а именно – СЕГА и СЕГАШНО ВРЕМЕ! АЗ СЪМ …. И СЪМ СЕГА!
Благодаря ти, Тишо!
Коментар от KTod — януари 23, 2012 @ 1:47 pm
@ KTod: Колкото и изтъркано да звучи, удоволствието е взаимно! 🙂 Аз също благодаря за подкрепата и комплиментите!
Коментар от asktisho — януари 23, 2012 @ 7:49 pm
Тишо,благодаря много за това,че не си егоист и не пазиш знанията за себе си(както биха направили някои други).Ти си добър човек и помагаш на другите,затова преди всичко искам да ти благодаря.Искам само да те попитам наистина ли вярваш в това,в смисъл случвало ли ти се е по този начин да сбъдваш мечтите си?И още нещо какво мислиш за това:http://versailles-bg.eu/mag5/?p=477 ?
Верни ли са тези неща или човек може да мине и без тях?
И още:съгласна съм,че в тайната не се казва всичко,но иначе вярно ли е това,което пише там?
Коментар от Нона — януари 25, 2012 @ 12:46 pm
@ Нона: Ще отговоря простичко на твоите много въпроси. Първо, благодаря за хубавите думи! Не съм егоист, когато става дума за споделяне на знание. В други сфери, за съжаление, все още съм достатъчно голям егоист. Но, това пък, създава материал за развитие. Винаги има какво да научим. Докато сме живи. И така, да се върнем на твоите въпроси:
Тези неща, които съм ги описал в статията, работят. Поне при мен. Знам, че работят и при други. Но, това не значи, че ще работят при абсолютно всички хора. Зависи не толкова от спецификата на човека, колкото от същността на желанията (намеренията), които си поставя.
За да се сбъдне лесно и бързо, едно желание трябва да отговаря на три неща:
1/ На намерението на съзнанието (човешкият ум, воля), т.е действително да го искаш това и да си съгласен с него;
2/ Да е в синхрон със стремежите на човешката душа (интуицията), т.е безсмъртното ти Аз да го е включило в „програмата си за развитие“. Имай предвид, че в тази „програма“ рядко присъстват неща като: пари, власт, слава, здраве, хубав външен вид, секс, връзки, любов към други хора, поне не като самоцел, т.е те понякога ни се дават като инструменти за постигането на крайна цел, например – да научим урока по справяне със загубата и постигането на емоционална независимост и духовна свобода, след като сме били лишени от тях. Съзнанието често бърка инструментите с крайната цел. Стреми се към богатство и слава, да речем, но това не са цели на душата и не могат да бъдат, нейните цели са нематериални, обикновено са свързани с развитието на някакви качества – общо взето всичко, което може да се „вземе“ от този свят, затова са нематериални. Ако тя постига капризите на съзнанието и му дава материални блага, то го прави не, за да го удовлетвори, а за да го научи на нещо. Ако душата и съзнанието са в съгласие, всички желания могат да се сбъднат лесно. Стига да не противоречат на третото условие:
3/ Третото условие е да няма пречи в подсъзнанието за неговото осъществяване, т.е да си вътрешно готов(а) да материализираш въпросната действителност.
Подсъзнанието твори, то няма собствено мнение, но пречките все още са си там. Те са несъзнателно натрупвани с течение на времето, през целия човешкия живот, например: страдания, болка, огорчение, разочарования, скрити страхове, мании, депресии, други, по-силни подсъзнателни желания, различни блокажи, пречещи убеждения, вярвания и схващания, противоречащи си намерения и така нататък, и така нататък.
Бъди сигурна, че всички желания се чуват където трябва и внимателно се записват. Дори най-тихите. На всяко от тях се обръща внимание. Вселената има огромен, почти безкраен капацитет, за да постигне всичко това. Но, ако не се сбъдват някои желания, това е само за добро – значи имаме да научим нещо по-важно от тяхното осъществяване. Другото перманентно качество на Вселената е нейното константно добро намерение към Себе си, т.е към нас… 🙂
Сбъдването на желания (осъществяването на намерения) става по-лесно, когато човек дълго време е работил над себе си, т.е – търсил е връзка със стремежите на своята Душа (развивал е интуицията) и е освобождавал натрупани с години блокажи в подсъзнанието. Тогава не само, че знае какво иска, но го иска правилно, знае как да го поиска и иска винаги в правилния момент. Отстрани изглежда така, светът действително е започнал да му се подчинява. Всъщност, този човек е постигнал абсолютно съгласие със Себе си и със света. Освободил се е от всичките си желания. Но, дотогава трябва да се извърви още много път, да се освободим от още доста излишни товари, които ни пречат.
Всъщност, няма какво да се научава. Трябва да се отучим от доста от грешните си навици и натрапени убеждения, за да постигнем съгласие с Живота такъв, какъвто е…
Надявам се отговорът ми да е бил изчерпателен и разбираем за теб.
Коментар от asktisho — януари 27, 2012 @ 4:41 pm
Здравейте,
Аз също бих искала да допълня някои неща, до които съм достигнала. Интересувам се от квантова физика и се опитвам да намеря логиката и причината за нещата. Както знаете физичните закони са еднакви както при миниатюрните атоми, така и при черните дупки. Може да се намери подходяща аналогия за почти всичко случващо се около нас.
Бих искала да наблегна на една често срещана грешка относно желанията. Ще разкажа случая на моя приятелка, която толкова много искаше да забременее, че не мислеше за нищо друго. Самата аз имам две деца и избягвах да говоря пред нея за тях, защото буквално виждах болката й. Когато видеше бременна жена направо и се насълзяваха очите – така се беше вкопчила в желанието си, че то не можеше да „диша”. По този начин вие сте блокирани от отчаянието и някаква напразна надежда – все чувства, гарантиращи неуспеха на начинанието. На суб-атомно ниво ние сме вълнисти частици енергия, която взаимодейства с останалата част от Вселената. По този начин вие спирате излъчването на посланието, което струи от вас относно желанието, което искате да постигнете. Това, че „смятате, че нещо е факт” или сте го повтаряли докато накрая сте „повярвали” – означава, че вие не оказвате никакво съпротивление на информацията, която излъчвате и затова нещата се случват.
Относно техниката на сбъдването на желания бих направила аналогия с шофирането на кола – не ти дават книжка докато не си се научил да караш и издържиш изпит. Добре, че е така, защото иначе щяхте да сте опасни за себе си и за околните. Повярвайте ми, че желания, които не сте обмислили и формулира наистина не бихте искали да се сбъднат. Докато не се научите – не можете да управлявате съдбата си. Много важно е да може да овладеете емоциите си, защото те са енергийната свръзка с невидимата реалност. Казвайки това нямам предвид да станете безчувствени. Просто да можете да ги управлявате и тогава ще постигнете много повече от това, за което сте мечтали.
Бих искала да засегна един тип хора, които въобще не харесват как се е наредил живота им. Такива са тези, които съзнателно искат едно, но несъзнателно – съвсем друго. За да стигнете до там, където искате да отидете, опитайте се да опознаете и да разберете първо себе си. Това е може би е най-трудната част, защото повярвайте ми ние сме много предубедени спрямо себе си. Изисква се време и подходът е строго индивидуален – оставяйки насаме с мислите си, медитация, йога, концентриране върху дишането и т.н.т.
Относно това дали можем да влияем на околните, аз съм убедена, че можем. Всяка система влияе директно или индиректно на останалите. Вие привличате и отблъсквате хора и събития. Обаче не е лесно, защото не сте го тренирали, но това не означава, че е невъзможно. Влиянието освен пряко може да бъде и косвено. Ако все повече хора генерират положителни емоции, ще заживеем в един по-добър свят. Помислете над това. Можем да влияем и зависи от всички нас!
Коментар от Таня — юли 11, 2012 @ 12:24 am
@ Таня: благодаря много за смисления коментар!
Коментар от asktisho — юли 17, 2012 @ 6:43 pm
Здравейте,тъкмо вчера мислих как ще направя страница,на която ще изложа своя опит и ще очаквам споделен такъв.И ето днес намерих такъв.Може би съм го привлякла!
Направих кратък списък на някои положителни неща,които съм сигурна,че Аз съм привлякла.Те са много разнородни,резултат на различни техники.За някои се молих,за други си представях,че съм магнит,трети просто се случиха.Опитах се да намеря кое е свързващото между тях.Мисля,че открих: Чистото желание+Надежда.Под Чисто желание имам предвид желанието в чистата му форма-няма въпроси Как,Кога,Къде,няма упорство,няма съпротивление,няма съмнение.Желанието просто се лее в пространството.Виждаш го ясно и точно.Не му поставям срок,не се обвързвам с резултат,не съм се вкопчила в него,по-точно Аз съм в неговото пространство.Може би това е Алфа нивото,познанията ми по Физика също не са завидни,но имам усещането,че се намирам в неговата вибрация.Може би това е както казва Естер Хикс.Уеднаквяване,синхронизиране на вибрациите.Чувството,което неизменно установих,че присъства в този процес е Надеждата.Не Вярата,че вече е факт.А ясната Надежда,че ще се случи.За по-точно определение ще изложа коя е противоположната страна на Надеждата-Отрицателните очаквания,които съдържат безброй варианти като страх,несигурност,съмнения и т.н.Просто искам и се надявам,очаквам,че ще стане.
Коментар от Nikolova — септември 12, 2012 @ 1:42 pm
здравейте!!много ми допадна тази статия,но искам да попитам на какво може да се дължи и неизпълнението на желанията/???как да се формулира дадено желание когато искаш да си с даден 4овек който много те привли4а,но без да нарушавам свободната му воля?
Коментар от бени — ноември 11, 2012 @ 11:45 am
@ бени: В статията пише на какво може да се дължи. До голяма степен това е обяснено. Но, отговарям конкретно на въпроса ти: както и да формулираш дадено желание, ако изпълнението му зависи от решенията или действията на друг човек, а не от твоите собствени, ако резултатите променят съдбата и на друг човек, а не твоята собствена, то тогава властта, която имаш, за да променяш нещата, се равнява на нула. Не близка до нула, а нула. Дори създателят не пипа свободната воля, та кой забранява нещо на Себе Си? И нали живее чрез всеки от нас, затова имаме изобщо правото на свободната воля. Неговата воля винаги е нашата воля, но обратното невинаги е вярно. Причините са ясни. От субективната си позиция ние виждаме не малко, а нищо. Или почти нищо. Въобще не знаем кое е „доброто“ за нас и кое – не. Никак даже. Камо ли за другите. И, поради тази проста причина, нещата не стават винаги така, както ги искаме. Ако купувахме на децата всички сладки, за които се прихващат, щяхме да ги убием. Това е любов. Любовта винаги твори добро. Щом нещо не се случва, значи не искаме правилното нещо да се случи. И дори не-случването на нещо, което сега, от тази перспектива, възприемаме като „ценно“ или „желано“, е вид „услуга“ и е за наше добро. „Всяко зло за добро“. Казал го е народът. Тези неща се знаят от хилядолетия, те не са някаква тайна…Единственото, което можеш да направиш в случая, е да се довериш на този принцип. И да го приемеш. Друг просто няма. Но, ще си позволя и малко да те сваля на земята. Чисто прагматически, ти говори ли вече с този човек? Каза ли му какво чувстваш и мислиш? Попита ли го какво е неговото мнение по въпроса? Разбра ли каква е свободната му воля? Или само си внушаваш? Виж, човекът винаги е поканен на „танц“ с Вселената, но тя никого не насилва. И винаги помага. Поканата си важи. За всички. От човек се изисква само да стане от масата и да направи първата крачка. Без да знае накъде отива и без да знае, дори, как се танцува. После ще го водят. Но първата крачка никога няма да му я отнемат. Ти направи ли първата крачка? Поздрави и благодаря за комплиментите!
Коментар от asktisho — ноември 13, 2012 @ 5:00 pm
Здравейте,статията е прекрасна,идва като мехлем за душата ми в труден за мен момент.До скоро изпитвах такова огромно желание да се случат някои неща в живота ми и те се случиха и то с резултат,който е наистина трудно постижим и за време,което всички хора ми казваха,че е невъзможно да се случат.Бях обсебена от мисълта за това,което искам и знаех как да го постигна,бях сигурна,че ще успея ако положа нужното усилие…и го постигнах.Трудът,който вложих беше огромен,спрямо моите критерии,но четейки по-късно за други хора,които са постигнали подобно нещо,в подобен срок се оказа,че са влагали далеч по-големи усилия.Мислех за това как го искам,страхувах се,че няма да стане,борех се между надеждата и отчаянието…и то стана…Сега съм обсебена от същото желание,за следваща стъпка,която ми предстои….но този път пътят и начина да постигна това,което желая са ми неизвестни.Знам само целта и копнея за нея с цялата си душа,но не знам това достатъчно ли е.Обнадежди ме това,което сте написал в статията,че не е нужно да знаем как…дано да е така!Благодаря Ви.
Коментар от Valia — януари 3, 2013 @ 10:13 pm
@ Valia: Наистина е важно да знаете КАКВО, а не КАК – позволете на Битието да ви изненада – то ги може тези неща. 🙂 Твърде вероятно е възможностите, които ще ви приближат към целта, да се различават от тези, за които вече знаете и дори да не подозирате за тяхното съществуване. Но да се окажат много по-ефективни. Възможностите ще ви се предоставят сами – когато и където трябва – така, че да ги забележите. Естествено, от вас единствено зависи дали ще се възползвате от тях. Много сбъднати желания през 2013 година от мен!
Коментар от asktisho — януари 4, 2013 @ 12:08 pm
Прекрасна статия и прекрасни коментари! Благодаря, Тишо. Благодаря и на вас, хора 🙂
Коментар от Бори — декември 31, 2013 @ 12:20 pm
@ Бори: Споделеното знание е ценно, а споделената радост е двойна! Благодаря ти за което!
Коментар от asktisho — януари 2, 2014 @ 4:42 pm
The best!!! Каквото и да кажа, все ще е малко! Гордея се с теб, българино! Отвори ми очите с твоята книга, а прочетох стотици преди това! Сърдечно благодаря! Желая ти всичко добро!
Коментар от Krasi mira — септември 19, 2014 @ 6:28 am
@ Krasi mira: Еха! Да ти се връща тройно, Краси! 🙂
Коментар от asktisho — септември 23, 2014 @ 2:53 pm