Питам се какво е хубав живот?
Някои мислят живота на богатите за хубав. Виждат лъскавия връх на айсберга – хубавите дрешки, екзотичните ваканцийки, перфектната съпруга, социалните контакти, скъпото автомобилче. И спират дотам. Не се сещат за оная част от айсберга, която не виждат: по-голямата. Не мислят за обещанията, които този човек е дал, за ангажиментите, които е поел, за произтичащата от всичко това не-свобода. Завиждат, без да знаят за огромните суми, които богатият дължи на още по-богати, без да ги интересува лицемерното отношение на хората към него. Искат неговото жилище и колата му, но не им трябва липсата на приятели и самотата, не харесват силните врагове, които има този човек…
Очевидно добрият живот не се измерва в пари. Защото парите са две крайни противоположности на не-свобода. Липсата им е абсолютно ограничаващ фактор. Непрекъснатият стремеж към забогатяване – също. Умните хора знаят, че парите са средство, а не цел. И умело ги използват, за да постигнат духовна свобода. Нищо повече. Умните хора, за съжаление, са твърде малко. А светът се разболя от алчност.
Любовта хубав живот ли е? А пиянството? Между двете има твърде много сходства. Нищо не е по-обещаващо от първоначалната еуфория. И по-отчайващо от неизбежния махмурлук. Щастливи са само онези, които умеят да обичат, без да притежават. Онези, които могат да се наслаждават на мига, без да се вкопчват в него. Онези, които могат да чувстват, без да мислят. Защото разумът е голям тиранин. Дадеш му един пръст хубаво усещане, той се пристрастява към него и иска да ти отхапе ръката. Страхува се да не вземе да го изгуби, прави сложни планове как да го задържи, лъже, опитва се да променя другия спрямо собствените си заблуди, има очаквания, прави предположения, съмнява се, задава въпроси, гърчи се в агонията на несигурността, става зависим. Всичко това ни пречи да чувстваме ТУК. Да се наслаждаваме СЕГА.
Очевидно добрият живот не се измерва в любов. Любовта води до две крайни противоположности на не-свобода. Липсата й е абсолютно отчайваща. Непрекъснатият страх да не я изгубиш – също. Умните хора знаят, че любовта е средство, а не цел. И умело го използват, за да постигнат духовна свобода. Нищо повече. Умните хора, за съжаление, са твърде малко. А светът се разболя от липса на любов.
Знанието хубав живот ли е? Политиците създават тайни служби, защото искат да знаят всичко за своите поданици. Или за поданиците на други държави. И какво правят, след като разберат? След като получат знание? Организират войни, репресии, насилие и убийства. Съпрузите наемат частни детективи, защото искат да знаят всичко за своите половинки. И какво правят, след като разберат с кого им изневеряват? Организират разводи, скандали, насилие и убийства. Учените харчат милиарди, защото искат да знаят всичко за Вселената. Когато издишам от устата ми излизат трилиони атоми, молекули и химически съединения, които се отдалечават в пространството, докато не се разпаднат напълно. Докато не изчезнат. Има голяма вероятност ние, заедно с планетите, звездите и галактиките, отдалечаващи се една от друга, да сме част от едно такова издишване. Има нелоша вероятност всичко, което виждаме, чувстваме, усещаме, да е илюзия. Има вероятност всичко, което знаем, да е заблуда. И какво правят учените, след като разберат това? Създават технологии, които използват за войни, репресии, насилие и убийства. Или пък лекарства, които удължават безсмислената агония на живота с още няколко стотни от секундата…
Знанието хубав живот ли е? Древните казват, че мъдростта носи тъга. И сигурно са прави. Ако ще е така, то аз не искам мъдрост, не, тъгувайте си вие! На мен предпочитам да ми е весело…
Ето как се завърта порочният кръг на духовната нищета, на човешкото страдание. „Аз не искам”. Кой съм аз, че да не искам? Изобщо, има ли разлика между мен и вас? Вие искате ли хубав живот?
Ако отговорът е „да”, то трябва да ви обезкуража – няма да го получите! Поне докато живеете като участник, а не като наблюдател. Докато правите разлика между „аз” и „вас” хубав живот няма да има. Докато приемате всичко лично ще има само страдание.
Хубавият живот започва тогава, когато разберете, че нищо не можете да промените. Никого не можете да промените. Примирението с факта, че нищо не ви принадлежи е хубав живот. Успокоението, че сте наемател на тялото си, че сте гост на света, че нямате нищо. Гостите може да ползват всякакви привилегии, но нямат право на собственост, нямат право да променят интериора, могат само да се държат културно и да се радват на любезното отношение на своите домакини.
В такова състояние на спокойствие вие излизате от коридора на противоположностите. Тогава удоволствието не е ваше, болката не е ваша, привързаностите не са ваши, омразата не е ваша, страхът не е ваш, безстрашието не е ваше, малодушието не е ваше, куражът не е ваш, гневът не е ваш, дружелюбността не е ваша, победата не е ваша, поражението не е ваше. В уравновесено състояние доброто не е ваше, злото не е ваше, ласкателството не е ваше, нараняването не е ваше, честта не е ваша, обидата не е ваша.
В такова състояние на спокойствие вие нямате хубав живот, вие сте хубав живот. Аз също. Защото разлика между мен и вас, практически, няма.
Писателският блог на Тишо 
Хм, чета, чета… и си мисля… дефиницията за хубав живот е толкова широка. Всъщност няма дефиниция, просто защото е усещане. Хубавият живот е вътре в нас…
Коментар от Събина — юни 15, 2009 @ 2:55 pm
Респект, човеко, за пореден път! Достави ми неописуемо удоволствие.
Коментар от Дончо — юни 15, 2009 @ 3:06 pm
Човек, който успее да премине границата на собствените си ограничения и се почувства част от Вселената е щастлив. Колко често някой излиза от всекидневието си … хората около мен не го правят. Всеки мисли себе си за най-важен, семейството си за най-важно и продължаването на рода си за най-важно. А това ли е най-важно? Мисля, че хората не търсят „хубав живот“, а „шаблонен живот“ и се радват, когато го поснигнат… защото те никога не са виждали по-делече от границата на собствените си ограничения… и никога не са искали да се чувстват част от Вселената, задоволяват се с това да бъдат част от всекидневието си…
Коментар от Станислава — юни 15, 2009 @ 3:22 pm
ужасно вярно. макар че всеки един от нас иска и хубав живот, и любов, и пари, а някои искат и знание.
ДГ.
Коментар от kodovo.ime.alexa — юни 15, 2009 @ 3:34 pm
готина статия, но края нещо….
аз лично си предпочитам коридорите с противоположностите. не ми трябва живот, в който съм в константна хармония (чети ‘апатия’) и произтичащите от това липса на каквито и да са емоции 😉
Коментар от akolev — юни 15, 2009 @ 5:15 pm
хех
преди време мислих също като аколев
в момента съм на етап, който е някъде между двете крайности (ако мога така да нарека неговото и твоето становище, Тишо)
може би така е най-добре, а може би просто етапа е преход към нещо по-добро
не е ясно, и няма значение
важното е човек да е щастлив, а аз съм 🙂
Коментар от Robert Ivanov — юни 15, 2009 @ 6:38 pm
akolev мисли така, само защото спокойствие не му липсва напоследък 🙂
Коментар от Дончо — юни 15, 2009 @ 8:17 pm
…“Щастливи са само онези, които умеят да обичат, без да притежават. Онези, които могат да се наслаждават на мига, без да се вкопчват в него. Онези, които могат да чувстват, без да мислят.“… Много точно си го формулирал, Тишо. Да полетим, но не на сън! На яве, но не като Икар!… Да полети нашият дух – това вече е изкуство. Дали го можем всички ли? Не!… За това трябва и мъничко лудост, но в добрият смисъл. Колко от нас, събуждайки се сутрин, поглеждат слънцето и му се усмихват? А това е божествен миг! Да поздравиш пробудилата се природа, да чуеш утринната птича песен, да усетиш сгряващата топлина на първите слънчеви лъчи… Кажи ми, можеш ли да притежаваш всичко това, дори и много да ти се иска?… Не! Не можеш! И защо не можеш? – Защото си много малък и жалък с желанието си, всичко да е твое! А на мен ми стига, че мога да го видя, чуя и усетя! 🙂 Лека вечер!
Коментар от Албена — юни 15, 2009 @ 8:51 pm
Всеки път като ти чета статиите нещо много силно ме впечатлява. Особено от последните ти няколко буквално ми се разтупка сърцето, като някаква приятна тръпка, като онова, което те свива в стомаха. Защо ли – на елементарен прочит – защото ми харесва това, което пишеш и начинът по който го пишеш.
Но, ще си позволя да вмъкна и моето мнение за настоящата статия – не е нужно да се примиряваш с каквото и да е, а да приемеш нещата, такива, каквито са, а не такива, каквито би искал да бъдат! Тогава постигаш всичкото това спокойствие и вътрешен мир, за които говориш. С примирение нещата не се получават, защото всичко, което потискаш, в един следващ момент избухва или се изявява в някаква крайност. Просто разликата между примирението и приемането е много съществена и съм сигурна, че я знаеш, просто в случая навярно става въпрос за недоглеждане. Хубавият, но определено НЕ лесен живот започва не когато осъзнаеш, че нищо не можеш да промениш, а когато не желаеш да променяш нещата околко себе си и хората, а осъзнаеш желанието да промениш себе си. Ти си единстевното, което може и трябва да се променя, а в последствие, ще се промени и всичко около теб! Спокойствието и мирът идват като последствие от НЕжеланието ти за притежание, което обаче трябва да бъде осъзнато и осъществено! Просто е уникално вярна приказката, че колкото повече притежаваш, толкова повече си притежаван!
Няма да продължавам, че ще стане много дълго. 🙂 Благодаря ти! И още и още и още!
Коментар от Ekaterina Choneva — юни 16, 2009 @ 10:48 am
@ Ekaterina Choneva: сърдечно благодаря за незаслужените комплименти! Щяха да са заслужени, ако до тези изводи бях стигнал напълно сам…просто систематизирах някои неща от теорията, които вече съм пробвал и на практика. Това е всичко.
Коментар от asktisho — юни 16, 2009 @ 12:06 pm
[…] ПО ЕТИКА 17 юни 2009 at 15:56 | In Разни | No Comments Чета есето Good Life в Писателският блог на Тишо и оставените след него […]
Pingback от РЕФЕРАТ ПО ЕТИКА « От моята камбанария — юни 17, 2009 @ 6:57 pm
Автора на статията е будист без да знае това може би 🙂
http://www.diamondway.bg/bg/teachings/happiness-lama-ole-nydahl.html
Коментар от Valentin Kirilov — юни 23, 2009 @ 11:36 am
@ Valentin: мерси много за линка, интересен текст.
Коментар от asktisho — юни 23, 2009 @ 10:30 pm
много добрия post 😀
Коментар от deflax — юни 25, 2009 @ 2:48 pm
„Очевидно добрият живот не се измерва в любов. Любовта води до две крайни противоположности на не-свобода. Липсата й е абсолютно отчайваща. Непрекъснатият страх да не я изгубиш – също. Умните хора знаят, че любовта е средство, а не цел. И умело го използват, за да постигнат духовна свобода. Нищо повече. Умните хора, за съжаление, са твърде малко. А светът се разболя от липса на любов.“
Тук правиш много голяма системна грешка още с дефиницията. Не говориш за любов, а за някакви други състояния – притежание например. И да, добрият живот се измерва с любовта, когато е както трябва. С ДАВАНЕТО на любов, не с получаването. Ще стигнеш и до там. 🙂
Коментар от Бодливата крава — юни 27, 2009 @ 10:32 am
Браво! Много ми хареса! Между другото разлистихте ли днешния в.,,Труд“ 😉
Коментар от Shanel — юни 27, 2009 @ 5:42 pm
@ Shanel: мерси! Точно този вестник системно го избягвам. Какво има там?
@Бодливата крава: Човек не трябва да съди друг човек, нито неговото развитие, нито пътя му. Защото може да се окаже, че чуждият път е по-правилен от неговия. А може да се окаже и, че няма правилен път. Нито грешки. Един ден и ти ще стигнеш дотам :)) Иначе съм принципно съгласен, че колкото повече даваш (не само любов), толкова повече получаваш. Такава е Божията аритметика 🙂 Всички велики умове са стигнали до този извод и са го казали с думи прости – от религията, през науката, до философията и духовните школи.
Коментар от asktisho — юни 27, 2009 @ 7:54 pm
Мога да те съдя, защото си много зелен. Като ми направиш впечатление на мъдър и на човек, от когото мога да се уча – ще спра да те съдя. Засега ти пиша коментари само и единствено за да си вдигам трафика на блога. Иначе блогът ти е пълен боклук. И ти не си писател, а обикновен графоман. Съжалявам, че се налага да ти го кажа, но това е положението. 🙂 Но ти давам кредит, ако забелязваш. Надявам се някой ден да достигнеш някои неща. Но талант си нямащ, забрави това с писателстването. Намери си друго поприще. С най-добри чувства.:)
Коментар от Бодливата крава — юни 28, 2009 @ 12:26 am
Може ли човек, който повече от очевидно, макар и несъзнателно, защото да речем толкова му е багажа /не го виним, той и сам не е виновен/, завижда на чуждия успех, понеже не е в състояние да работи върху себе си, защото това е път най-вече на трудности и болка, човек, който е изпълнен с толкова много злоба и ненавист към всички, които не са на дъното като него, да завършва поста с „С най-добри чувства.:)“. Не е смешно, а изключително трагично. Защо пък ние, които толкова харесваме таланта на Тишо и си четем с кеф блога му и не пишем коментари за да вдигаме своя или нечий чужд рейтинг, трябва да четем изпълнените с толкова негативно зареждане коментари на хора като Бодливата крава. Защото не си останеш в своя ареал, където се чувстваш у дома си и да не пречиш на хората, които те хранят с енергията си?
Точно това е един от проблемите на повечето хора и то най-вече в БГ – когато някой има какво да даде на другите, прави лични жертви за да го постигне и да направи възможно то да стигне до нас – ползвателите на тези блага, когато този човек се опитва да тръгне нагоре и с това може да повлече и други след себе си, защо все се получава така, че вместо ние – другите, да му помогнем да се издигне той за да помогне после и на нас, ние все гледаме да го дръпнем надолу, на принципа – защо да му е добре на него, а на нас не! Направо ме побърква това отношение и безобразна форма на егоизма.
Като не ти харесват статиите и постовете на този блог, сигурна съм, има предостатъчно други такива противни като твоя, в който само да се плюете и да си бодете очите. Затова, ако обичаш, стой си там и не си излизай от собствената кочина за да не тровиш другите, които все още могат да дишат на свобода и има каква да дадат на света, а не само да го плюят заради собсвеното си неумание да се справят с всички трудности, съпътстващи израстването!
Коментар от Ekaterina Choneva — юни 28, 2009 @ 10:28 am
Част от статията ви беше публикувана във вестника. Всъщност оттам видях адреса и прочетох цялата статия,която ми хареса изключително много. Успехи и занапред 🙂
Коментар от Shanel — юни 28, 2009 @ 3:36 pm
@ Бодливата крава: Интересното в случая е, че нямам намерение да ти ставам учител. Нито на теб, нито на когото и да било другиго. А мнението ти за собствения ми талант има точно нулва стойност. Мотивите, които стоят зад него, ми се струват гнили и непочтени. Ако това е начин да изпиташ търпението ми – просто си губиш времето. Не съм чак толкова „зелен“ 🙂 вече. Обичам да ме критикуват по-умни, по-талантливи и по-успели хора от мен, които аргументирано ми посочват къде греша и как да стана по-добър писател. Ти не попадаш в горните категории (поне нямам доказателства за това), а негативизмът по принцип, ей така за спорта, ми се струва малко хейтърски. Единственото, което ще постигнеш по този начин, е да си извоюваш място в черния списък за коментари. Не защото ме дразниш мен, а защото виждам, че дразниш други. Хората съвсем не са длъжни да си развалят доброто настроение с твоите комплекси. Но все пак ще ти дам „кредит“, да не остана длъжен. Имаш право още веднъж да се изакаш на метеното. После си аут. Завинаги. В България има още 30 000 блога с отворени коментари. Сигурен съм, че повечето ще бъдат доволни да си вдигаш рейтинга при тях 🙂
@ Ekaterina Choneva: мерси, че ме защитаваш, но усилията не си заслужават, наистина. На хората ще им отнеме доста време преди да разберат, че мразейки някой друг, всъщност мразят себе си.
@ Shanel: еми значи трябва да благодаря на Труд за това, че имам още един читател 🙂 Въпреки мнението на повечето ми приятели, че трябва да ги осъдя за кражба на авторски права. Пък и сега е модерно разни блогъри да съдят разни медии :)) Ядоса ме само факта, че можеха поне да попитат, преди да ме публикуват. На никого не съм отказал. Ама явно такова е нивото на българската журналистика. Както и да е! Мерси за хубавото мнение и за пожеланията. Всичко най-добро!
Коментар от asktisho — юни 28, 2009 @ 6:32 pm
Не смятам,че трябва да мислите за съдене,даже напротив,трябва да се гордеете със себе си,че вашите творения са привлекли медийно внимание 😉
Коментар от Shanel — юни 28, 2009 @ 7:16 pm
А и се почувствах виновна,задето го казах (blush)
Коментар от Shanel — юни 28, 2009 @ 7:18 pm
@ Shanel: радвам се, когато в Капитал прекопират моя статия, примерно. Защото харесвам вестника и го чета. Пък и обикновено ме питат дали нямам нищо против. Питат ме и десетките други печатни медии, в които съм публикувал статии. Някои дори ми плащат хонорар. Да вземеш без да питаш си е чиста кражба, откъдето и да го погледнем. Посредствените журналисти обаче смятат, че щом нещо е качено в Интернет, значи е безплатно и могат спокойно да си го ползват с комерсиална цел…Иначе мерси за медийното внимание. Някак не мога да се почувствам горд, че ме ограбиха. Утре някой може и книгата ми да реши да публикува във вестника си и да го продава на хората срещу пари. Защото е качена в интернет. Не се прави така. Въпросът е принципен.
Коментар от asktisho — юни 28, 2009 @ 8:38 pm
сега не си писател. скоро в един блог прочетох всичко най-реално за теб, как книгите ти са все едно писани от робот и в тях няма нищо литературно, нито стилно, а изкуството е най-вече стил. за завист и ненавист и злоба не може и дума да става, защото хората имат вкус, усет за автентичното и просто с гонене на норма от изпечатани или анализи не стават нещата. Трябва да имаш неподвластно на стереотипи съзнание, а не просто да оригиналничиш. Оттук всеки, който много иска да стане писател, може да си свали съветите на големите писатели (но нито един от тях не е чел такива съвети, а е писал, защото това е било удоволствие)
http://literaturatadnes.com/writing-tips
Коментар от eleanor — юни 29, 2009 @ 10:20 pm
@ елеанор: интересно защо няма линк към въпросния блог, а ми подхвърляш книжка-компилация със съвети за писане? Не ги бях чел наистина, но мерси за копи-пейст акъла. А сега може да се върнеш към препоръките на Кърт Вонегът, да ги назубриш, след това да прочетеш „Душа назаем“ и после да дойдеш да ме ухапеш по задника…
Коментар от asktisho — юни 29, 2009 @ 11:50 pm
Тишо, сега ще ти се „изакам“ 🙂 още веднъж на блога, а после ме боли фара кво ще стане с мен.
Драги, ще ти обясня защо си графоман. Защото нямаш добри сюжети. Всичко се върти около: застанах пред огледалото и реших, че… Чакай бе, кой не е заставал пред огледалото, кой няма такива сюжети, кой не се е влюбвал, не е правил секс, не се е опарил… и т.н. Какво ново ми казваш? Един мой любим писател, доста успял апропо по всички критерии, преведен на сто езика и мой любим съсед казваше: Ако нямаш биография, не пиши. НИКОГА! Това имам да ти казвам. Сигурно не ти се вярва, ама е така. Тише, миличък, ти нямаш биография. Не е като „Една жена отива на лекар“. Чел ли си я тази книга? Като ти се случи нещо подобно – пиши. Аме не ме занимавай с чекиджийските си преживявания. Ако ти умре жената от рак, теб те изчукат отзад в затвора – заповядай, пиши. Но ако е само как се гледаш в огледалото – всички го правим. Тъжно е да нямаш биография. 🙂 А като имаш предвид, че преди теб са писали титани… Ти как ще ги подминеш и оправдаеш жалкото си присъствие в литературния пейзаж?
Остани си с мир. 🙂
Коментар от Бодливата крава — юли 6, 2009 @ 1:10 am
@ Бодливата крава: Добре де, ще изчакам жена ми да умре от рак и ще отида да ме поебат в затвора, та да мога най-после да угодя на претенциозния ти читателски вкус.
А дотогава защо просто не млъкнеш, хм?
И, айде без обръщения като „миличък“, о.к? Мнението ти за биографията и личното ми творчество щяха да имат някакъв смисъл, ако познаваше поне едното от двете.
Айде, сбогом и иди да си говориш за чекии с някой друг автор, който има по-богата биография от моята…
Коментар от asktisho — юли 6, 2009 @ 12:15 pm
Супер! Благодаря ти. Цялата тая езикова грозотия и злоба не пасва никак на блога ти и е чудесно, че ни оттърва от нея! Добре е, когато всеки си бъде на мястото. Тя, всъщност жената има нужда от помощ, ама може да й я даде само някой вече просветлен!
Употребата на „мила“ и „миличък“ се е превърнала в наистина крайно противна, точно заради хора като нея, които смачкват всяка стойност на езика, понеже не могат да го употребяват, заради което и завиждат на тези, които могат. 🙂 Не се подмазвам, просто изразявам доволството си, което можех и да оставя само за себе си, но винаги е по-добре, когато две е повече от едно! 🙂
Хубав слънчев ден на всички, които следят тия коментари, дори и на злобарите.
Коментар от Ekaterina Choneva — юли 6, 2009 @ 12:24 pm
Здравей, зачетох се в Good life и точно си мислех как да доразвия написаното, да разменим мисли и да видя дали няма да излезе нещо още по-подходящо за спор или размисъл и тогава се сблъсках с коментарите. И ми мина, но пък бих споделила с теб нещо, на което попаднах:
„Което е подарено — не губи,
За загубеното — не тъгувай.
Онзи, на вратите на рая
Вече е уморен от сълзи и сополи.
Той ни вижда изцяло,
Той няма да ни пее псалми.
Той ще ни зададе само един въпрос —
Живели ли сме, обичали ли сме…
Живели ли сме, обичали ли сме…
Живели ли сме, обичали ли сме…“
Кирил Комаров. «У входа в рай»
В този контекст, животът няма някакъв особен смисъл, освен да го живееш. И единственият критерий е дали си щастлив.
Беше ми приятно,
Яна
Коментар от suselina — август 28, 2009 @ 11:54 am
Хм, много благодаря за статията, man!:) Желязна е. Попадал съм и на други неща от теб и преди и ужасно много се кефя. Няма да ти флъдя блога, само да вметна, че аз лично проблема с отворените коментари в моя сайт го реших именно по начина, по който препоръчваш – излязох от коридора. Не можеш да обясниш нищо на никого, който не те слуша, защото иска да каже това, което неговото его го тласка да каже; не можеш да промениш никого, който няма никакво намерение да бъде променян, защото маската, която е сложил, е залепнала за лицето му и е станала по-удобна – някои неща просто не се поддават на промяна. Ако един те разбере, ще дойде нов неразбрал, и така до плюс безкрайност. Quel faeda, дет’ се вика, няма смисъл – просто изразяваш себе си по начина по който го правиш, и нека който иска както иска да го приема. Тези, които не разбират какво казваш ще схванат някъде далече в бъдещето, че това, което виждат в теб са собствените им отражения и ще си направят изводите, които правят тук толкова гръмко, вече в една малко по различна светлина. Ако имат късмет де, живот и здраве. От личен опит знам колко голям зор е да не им теглиш по една майна или да не им шибваш по един зад врата, съответно, всеки път, но т’ва не би имало смисъл. Анти-образователно това би било, както би казал Йода, ако не беше зает да се крие от зараждащата се Империя след последния епизод, който гледах. Rock on и чау, зас’а.
Коментар от Kosta Atanasov — октомври 18, 2009 @ 5:30 pm
Здравей, Тихомир : ) Вече няколко пъти попадам на твоя блог и страшно ми харесва! Пишеш много добре и то за „истинските“ неща. Ох, как не обичам да звуча високопарно, пък то май така се получи, хаха… Просто исках да споделя, че четенето тук ми доставя истинско удоволствие… Продължавай все така : )
Коментар от Надежда — октомври 21, 2009 @ 11:14 am
Благодаря ти, Надежда, за това, че ми даваш…надежда! 🙂
Коментар от asktisho — октомври 21, 2009 @ 2:44 pm
Хубаво звучи, Тишо, но твърде наивно и повърхностно. По скоро е една изповед на разочарован човек.
Всеки си има философия в този живот и терминът „Хубав живот“ сам по себе си звучи твърде егоистично. Примирението и това да си наблюдател не е двигател на Света.
Хора различни, характери различни, стремления различни ! Това му е хубавото на живота. Който блянува само за хубав живот в контекста на горе написаното, не трябва да се ражда, така няма да изпитва разочарования.
Исус се е мъчил цял живот да променя хората, да закриля, да възпитава, но не и в апатичност !
Коментар от Кольо Семков — януари 7, 2010 @ 12:27 pm
@ Кольо: ще ми позволиш да не се съглася с теб, че точно този текст е „наивен и повърхностен“. А между „примирение“ и „приемане“ трябва да се прави разлика. Първото става насила, второто – по собствена воля. Аз приемам живота такъв, какъвто го описваш и съм напълно съгласен с теб. Не давам на никого съвети, просто разсъждавам „на глас“. Всеки е свободен да прави изводите сам за себе си…
Коментар от asktisho — януари 7, 2010 @ 4:59 pm
Уважаеми Тишо,Философията на живота не съдържа само четири точки и не се обяснава така просто и лесно, няма значение дали разсъждаваш за себе си или искаш да наложиш своята теза на останалите. Щом си го пуснал в публичното пространство, значи търсиш най-малкото подкрепа и съчувствие. Има предизвикателства, има борба между чувства и приоритеи, в които ти влизаш с помъдряването или изглупяването без дори да усетш и няма как да се пребориш с тях само с лозуги. Тук често звънят най-тънките и деликатни чувства на душата.
Твоята теза прлича на сюжета от един позабравен, но много реалистичен филм „Чарли“, в който изводът накрая беше: „По-добре малоумен и щастлив, от колкото умен и нещастен“. Е, нека всички станем малоумни, за да сме щастливи !
Не съм съгласен с такава трактовка. Това е фолософията на обречен човек.
Моите уважения за патоса и чувствата, но не разсъждавай така публично на глас над неща, които касаят само твоята философия към живота, щом уж не искаш да ги втълпиш и на други, които се колебаят между двата полюса. Това е голяма отговорност !
Да, светът ще се разпадне, ако не разбере скоро, че е тръгнал в грешна посока, където материалното е приоритет и ценностите се руашат със страшна сила, но не приемането на действителността е решение на проблема, а трябва да се борим с това зло, тъй като след време няма да имаме изобщо шанс за блянувания „Хубав живот“.
Коментар от Кольо Семков — януари 8, 2010 @ 3:04 am
@ Кольо Семков: естествено, че не съдържа само 4 точки. Ако беше така, блогът щеше да започва и да свършва със статията за „Четирите споразумения“. Нямаше да има други теми за писане и споделяне.
Интересна ми е гледната ти точка – щом пускам мисли в публичното пространство, значи търся подкрепа и съчувствие?! Това не свежда ли философията на живота ми до една единствена точка?
Боя се, че нещата са малко по-сложни.
Може би търся подкрепа и съчувствие, а може би – истината. Може да търся съмишленици, себе си, предизвикателства, дори конфликтни ситуации, ако щеш. Може просто да поддържам перото си в добра форма. Може да търся всички тези неща едновременно или нито едно от тях. Няма как да знаеш. Аз самият все още не знам какво точно търся 🙂 Но това им е хубавото на блоговете – в „пътешествието“ не си сам. Други хора също могат да пътуват с теб. Ако искат. Към помъдряването или към изглупяването. Със или без лозунги. Кой както пожелае :).
Що се отнася до „По-добре малоумен и щастлив, от колкото умен и нещастен“ – тази интерпретация на текста ми е лично твоя. Не държа да имам принос към нея, защото аз, също като теб, не съм съгласен с подобна трактовка. Но не мога да нося отговорност за начина, по който възприемаш думите ми.
В известен смисъл всички сме обречени. Безспорно ще умрем. Нямам нищо против философията ми да е „философия на обречен човек“ 🙂
Моите уважения за съветите, които даваш на тема какво трябва да правя и какво не трябва да правя, но да помагаш на хора, които не са помолили за помощта ти е вредно за тях. Един прост житейски урок. Всеки се колебае между двата полюса. Аз също. Коя посока ще избера е моя лична отговорност, не на хората, които ми „втълпяват“ нещо. Защото последствията засягат само мен. Казано с други думи: харесвам факта, че ме четеш, но не държа и задължително да ми вярваш. 🙂
Светът няма да се разпадне. Ако човечеството откаже съзнателно да се пробуди от съня, има фактори и механизми, които ще го „стреснат“ насила. При всички случаи „приемането“ е по-добър вариант от „борбата“, за която говориш. Защото всяка съпротива ражда противодействие с еднакъв знак. Това са законите на физиката, на механиката, на природата, въобще – на целия свят. И, моля те, недей да възприемаш термина „хубав живот“ толкова буквално…
Благодаря за смисления коментар!
Коментар от asktisho — януари 8, 2010 @ 4:29 am
Е, радвам се, че се четем взаимно ! 🙂
Тишо, аз само коментирам нещо вече написано и изразявам мое мнение, което не е задължително да се покрива с твоите разсъждения за много неща. Аз не давам съвети как лично да живееш ти и какъв да е отговорът на терзанията, които те вълнуват, а изразявам моя позиция. Моят живот е свързан с това да съм активен, а не наблюдател, такъв ще бъда винаги и се чувствам така полезен и щастлив. Не може всички да сме еднакви най-малкото, защото имаме различно ДНК !
Много може да се расъждава по написното от теб, затова именно взех отношение. Тук за съжаление еднозначен отговор няма.
Пожелавам ти успех и скоро да намериш верният отговор на въпросите си !
Всичко написано от мен не беше с лоши чувства, а опит за полемика. Нали в спора се раждала истината ?! 🙂
Поздрави !
Коментар от Кольо Семков — януари 8, 2010 @ 4:34 pm
Здравей Кольо,
искам и аз да изразя своето мнение по повод коментарите ти към Тишо.
За да присъства човек в публичното пространство има хиляди причини, а съвсем не само тези двете, които описваш ти – търсене на подкрепа и съчувствие.
Аз лично съм много благодарна на Тишо за това, че присъства в това пространство по точно този начин, по който го прави, защото съм щастлива да знам, че има и други хора като мен, които търсят и искат да споделят своя личен опит с останалите, които могат да извлекат полезни неща за себе си. В този живот всички получаваме равни възможности за достигане на познанието, но всеки от нас абсолютно индивидуално прави своя избор как и колко точно да се възползва от предоставените избори.
Аз искам да чета споделянето на Пътя, по който върви Тишо и му благодаря за това, че го прави публично, защото това е незаменимо богатство, както за мен, така и за още много души. Някои хора черпят знания и опит от книгите, други от споровете /може би/, трети само от наблюдения и откъде ли още не. Този, по който го прави Тишо е още един от тях и съвсем не е по-малоценен от другите, просто е различна алтернатива.
Пък и ти не се грижи за това, което търси той, защото знаеш приказката, че който търси намира. Това какво търси си е негова грижа и отговорност, както и твои са тези, които търсиш ти. Въпрос на осъзнаване кой какво иска и как е решил да го прави.
Каквото и да търси Тишо, той наистина го търси и аз адмирирам начинът по който го прави.
Ако го правеше сам за себе си, полезността му щеше да бъде нищожна, защото когато човек е сам, силата му не е толкова голяма, колкото когато не е сам. А в това пространство той не е сам. И ползата му от несподелянето щеше да е най-вече индивидуална, спрямо тази, която оказва по този начин на останалите търсещи. А и всъщност той прави най-смелото и трудното: изправя се в лице със себе си чрез читателите, защото те са му най-вярното огледало, чрез чиито отразени образи той може да работи върху себе си. Приятното общуване няма такива ползи, колкото тези тук!
Освен това, ако повечето хора правехме така, както прави Тишо – да споделяме откровено трупането на своя опит „в ефир“, тогава със сигурност пътят ни щеше да бъде по-лек и светъл. Но за нещастие, ние не сме се научили да общуваме и това ни осакатява!
И още нещо – всеки носи отговорност за „разпадането“ на света, доколкото той се разпада, и точно в това е силата на цялото – всеки да поеме своята отговорност лично. Тишо го прави по този начин, единствено правилният за мен – той работи върху себе си и чрез това променя нецеленасочено света! Просто промяната на света към по-добро е неминуемо следствие на желанието му за постигане на неговата личностна промяна, защото единственото, което можем да направим е да променим себе си!
Коментар от Ekaterina Choneva — януари 9, 2010 @ 12:23 pm
Добре, Кате !
Коментар от Кольо Семков — януари 11, 2010 @ 12:24 am
Много е тъжно да си прозрял една мъдрост и само малцина да могат да те разберат. Но може би на човек не му и трябват повече.
Коментар от Майк Рам — януари 11, 2010 @ 3:22 pm
Ех понякога като че ли добрият живот не се измерва в любов. Любовта води до две крайни противоположности на не-свобода. Липсата й е абсолютно отчайваща. Непрекъснатият страх да не я изгубиш – също. Умните хора знаят, че любовта е средство, а не цел. Идеално сте го написали, умните хора знаят че благодарение на любовта може да се постигне много повече и с по голяма лекота просто защото тя ти дава сили или…криле хахха, статията ви е страхотна и се радвам че я прочетох дано често споделяте с нас.
Коментар от интериорни врати цени — септември 10, 2013 @ 10:34 am