Писателският блог на Тишо

ноември 14, 2012

Какъв ти е проблемът с „позитивното мислене“?

Всъщност, никакъв. Прекрасно е да мислиш позитивно, вместо да си някакъв намръщен песимист. Трагедията е другаде. Трагедията е в това, че при определени хора „позитивното мислене“ няма нищо общо с мисленето – като го чуят, те просто спират да мислят.

Една такава категория хора са янг-ърбън-диджитъл-интелектуалците, които знаят отговорите на всички въпроси, защото са ги чели в Уикипедия и, като чуят за „позитивното мислене“, автоматично спират да мислят, формирайки реакция от типа: „поредният ню ейдж шит там, тва е само за женички, аре нема нужда, чао“. Другата категория са въпросните женички, за които „позитивното мислене“ съдържа отговорите на всички въпроси и тайната на всички тайни. Чрез „позивитното мислене“ те спират да мислят и за тях духовното развитие приключва още преди да е започнало. Те с радост посещават семинарите на застаряващи американски мотивейшън спикъри с бяла коса и още по-бели зъби, в ярък контраст с изкуствения им солариумен тен, които веднъж на два-три месеца ги събират в НДК и срещу 200-300 лева са готови да им отворят вратите на познанието и да им разкрият тайните на щастието.

Американците са много добри в изкарването на пари, това трябва да им се признае. Те са способни да направят пари дори и от въздуха, но по-лесно им е само да капитализират заблудите на хората, като им продават мечти, например – „американската мечта“ – с нея, благодарение на десетки милиони емигранти, те са изкарали тонове жълтици. Ако има какво да научим от американците, това са правилата на бизнеса, а не правилата на щастието.

Та, получава се следното: платила 200-300 лв за семинара, хипотетичната кака излиза супер надъхана от НДК и няколко дни буквално не стъпва по земята: всичко наоколо е супер позитивно, пеперудите прърхат с крилца, розови облачета се реят из въздуха, хората са добронамерени и щастливи; каките се усмихват на непознати, поздравяват бабите в асансьора, подаряват на всички цветя (предимно виртуални) и непрекъснато си повтарят колко важно е да мислиш позитивно, с това се решават всички проблеми и с тази тема досаждат на всички познати, които ги гледат леко скептично, погълнати от ежедневните си проблеми.

Позитивният период продължава, докато мъжът й не я пребие или детето й не се разболее, или не стане свидетел на някоя катастрофа и така нататък – сещате се – неизбежните гадости в живота или по американски – shit happens. Защото няма начин да си едновременно с всичкия си и да мислиш позитивно, докато детето ти боледува, докато мъжът ти те пребива, докато хората умират в катастрофи пред теб или, изобщо, докато „л*то се приземява върху вентилатора“ (цитирам Стивън Кинг), а това, уважаеми, е неизбежно. Рано или късно, в живота на всеки човек, то се случва. Има такива периоди.

Тогава каката с позитивното мислене губи всякаква почва под краката и изпада в още по-дълбока дупка, отколкото е била преди семинара, защото изведнъж остава без инструмента за решаване на всички проблеми, сиреч – „позитивното мислене“. И настъпва голяма трагедия. „Позитивното мислене“ се е изпарило, оставяйки една голяма дупка след себе си, която няма какво да я запълни. А други едни каки, облечени „по модите и по журналите“, продължават да настояват от списания, тв предавания, инервюта и ревюта колко важно е да се мисли позитивно, как избягват негативните хора, как са заобиколени само от позитивни личности, които пръскат любов, светлина, състрадание, щастие и хармония около себе си и въобще: „мислете позитивно, а всичко друго ще се оправи – нещата ще се подредят сами, вие няма нужда да се занимавате с тях, просто мислете позитивно, позитивното мислене решава всички проблеми…“.

С изключение на мъжа, който те пребива, на детето, което боледува, на хората, които продължават да умират в катастрофи и на целия останал шит, който продължава да се случва наоколо, всеки ден, независимо от „позитивното мислене“ – твоето или на каките от телевизора.

Спирам с рантовете дотук, за да не си помислите, че съм се подредил окончателно в редиците на хейтърите.

И ще ви повторя, че всъщност проблемът с позитивното мислене е точно никакъв. Прекрасно е да мислиш позитивно, вместо да си някакъв намръщен песимист. Има голяма вероятност така да заживееш по-качествено.

Но има и един надпис, познат на всички, които са стъпвали в Лондонското метро:

MIND THE GAP!

Внимавай за дупката!

Мислете позитивно, но просто внимавайте за дупката. Имайте я предвид. Помнете, че тя съществува. Mind the gap.

Не позволявайте толкова лесно да ви дърпат за носа, като ви окачват розовите очилца на него, с които толкова лесно спира да се забелязва дупката, че пропаданията в нея са болезнени, а понякога дори и фатални.

Не плащайте стотици левове на хора, които ще ви преподават „уроци по летене“ без най-съществената част от урока – тази с приземяването. Защото, който ви учи да летите, без да ви учи как да се приземявате, е чиста проба алчен тип и луд инструктор-убиец, а вие сте неговият платец-самоубиец. Който няма отговор за вашето нещастие, няма отговор и за вашето щастие. Имате ли нужда от това? Не, според мен. Изхарчете парите за нещо смислено. Купете си модерна душ батерия или заведете децата на кино. А нуждаете ли се от повече позитивизъм? Определено да. Обществото, в което живеем е достатъчно мрачно. Няма нужда да му подражаваме. Стига да мислим за позитивните неща без да забравяме, че 50% от абсолютната реалност се корени точно в обратните и, че през целия си живот сме стъпили здраво с единия крак в едната половина, а с другия – в другата. Защото няма опиянение без махмурлук, няма радост без отчаяние и е невъзможно денят да започне без нощта.

А човешката воля, свободната воля е това, което стои по средата – тя е стрелочникът, който самостоятелно решава накъде да насочи влака – към мрачния тунел или към светлината. Но след тунела винаги има светлина, а след светлината неизбежно следва тунел. Повозете се из Искърското дефиле. От все сърце ви насърчавам да изберете лекотата, доверието, споделянето, приемането, състраданието, добрината и радостта, като начин на живот, но просто мind the gap.

Помнете дупката. Помнете Цезар, който по време на триумфа си е имал човек до себе си, който да му повтаря: „Помни, че си смъртен, помни, че си смъртен!“ Помнете древната мъдрост: „И това ще премине“. Тя се отнася за всичко: както за хубавите, така и за лошите неща в живота. „Позитивните учители“ срещу 200-300 лв ще ви накарат да си припомняте тази мъдрост само в кофти ситуации. А да избереш позитивното мислене не означава да отречеш негативното. То не е задължително. Опасно е само, когато си мислиш, че животът, в своята пълнота, е възможен само в една половина. Това е половинчато мислене, а не позитивно.

Mind the gap.

Тихомир Димитров