Писателският блог на Тишо

септември 26, 2007

Искрено и лично за егоизма

Утре пак ще ме дават по телевизора в «Искрено и лично». Темата: «Егоизмът е вреден». Разбира се, аз защитавах противоположното мнение.
Този път бях на «горещото» канапе», което се оказа, че никак не пари и за разлика от  предишните ми участия, нямах възможност да се разпростра в цялата гама от аргументи, с които разполагам в полза на егоизма. Рядко срещам хора, на които им се говори повече от мен и, честно казано, раздвам, се, че има такива, защото те ми доказват, че не съм клиничен случай. И така, повече слушах, отколкото да приказвам, но за разлика от виковете и крясъците в «Сблъсък», тук целта не е да се получи някакъв конфликт на интереси, а напротив – отново стана културна дискусийка, в която всеки успя да се изложи  с личната си позиция по темата за егоизма, включително и аз. Въпреки че се изложих по-малко, отколкото ми се искаше. Просто не обичам да прекъсвам хората, а те бяха надъхани от религиозен психопатологизъм, който се пънеха да обясняват с тромави теоретически понятия и библейски цитати. Други пък поздравяваха роднините си за рождения им ден.
С изключение на режисьора, който седеше до мен, и водещата Миглена Ангелова, май никой не успя да каже нещо съществено по въпроса за егоизма. Както и аз.
Уастието ми, обаче, беше сериозен повод да се замисля, наистина ли си вярвам толкова много в ползата от егоизма и ако да – защо? В предаването казах, че повечето хора тайничко се възхищават на егоистите, говяорят лоши, комформистки неща за тях, но в същото време се опитват да им подражават. Изцепих се, също така, че Рим е построен от най-кръвожадните егоисти в човешката история и, че егоистът е добър служител, работодател, баща и съпруг, защото, поставяйки своите нужди над чуждите, той се грижи най-вече за нещата, които му носят лично удовлетворение (децата, семейството) и лична изгода – (шефа, подчинените). Така че егоистите са готини хора.
Режисьорът каза, че ако в една група от десет души всеки се погрижи за останалите, за отделния член на групата ще се грижат по десет човека, а не по един. Аз обаче винаги съм бил на мнението, че сам мога да направя за себе си много повече, отколкото n- на брой други хора. Най-малкото, защото съм СИЛНО заинтересован. Имам лична мотивация, демек. Пък и след 45 години колективизъм май разбрахме колко безсмислено е да стоиш и да чакаш някой друг да дойде да те «оправи». Освен това, преследвайки бясно личните си интереси, егоистите произвеждат излишъци, които се консумират от други хора. Те, например, създават работни места и плащат социални осигуровки. Да, хотелите по морето унищожават природата и осигурителните измами не са никаква рядкост, но работодател не значи автоматично закононарушител и това, че най-егоистично се опитваш да забогатееш не означава, че ти е позволено да излизаш извън общите правила. По-скоро означава, че общите правила не работят. Или «не е луд този, който яде баницата, а който му я дава».
Та, замислих се аз сериозно над темата за егоизма, значи. И стигнах до собствен извод – егоизмът е полезен като лекарствата. В малки дози може да лекува от колективната безотговорност, от нагаждаческия комформизъм и от деструктивната леност. В големи дози става егоцентризъм, който по примера на чичко Сталин, другаря Ленин и хер Фюрера, убива. Гледай предаването в четвъртък, на 27-ми, по БиТиВи. Или ако подобно на мен нямаш телевизор, използвай Neterra.tv, за да го  гледаш и на запис.

Тихомир Димитров