Писателският блог на Тишо

февруари 27, 2008

Re: Blog Camp 2008

Filed under: ЗЛОБОДНЕВНО — asktisho @ 5:33 pm
Tags: , , ,

Айде сега и аз да се включа със закъснение по темата за личните ми впечатления от блог камп-а.
Присъствал съм на доста подобни мероприятия, но това се различаваше по всичко и от всички тях едновременно.
Защо? Ами защото подобни мероприятия целят да съберат на едно място хора, които имат нещо общо помежду си, например: оперират в една сфера на бизнеса, политиката или обществения живот. А да имаш блог не е някаква обединяваща черта, ето защо първончално ме учуди ентусиазмът на идеята разни блогъри да се събират на организирани срещи, но въпреки всичко се записах, защото блогкампът ми даваше възможност да се срещна на живо с хора, които са интересни, полезни и приятни за мен. Пък и количеството организационна работа, което отметна Б(л)ого Шопов буди респект. Така че, имаше смисъл в цялата работа. Пък и беше интересно преживяване.

Готов съм да се съглася с моя критик Ангел Грънчаров, че на живо хората се държат доста по-интелигентно и възпитано, отколкото в интернет средата. Лично за себе си достигнах до извода, че съм допускал огромна грешка, като съм се оставял да бъда подведен от провокациите на хора, които реално не съществуват извън тясното пространство, обособено от техния монитор-мишка-клавиатура, защото на живо аз тези хора не можах да ги видя…И повече никога няма да позволя на злонамерени провокатори да ми губят времето. Избирам положителната нагласа, добрия тон и добронамерената критика като коректив на собственото си поведение и общуване онлайн. Дори само заради това, срещата имаше огромна полза за мен, лично.

Хареса ми много презентацията на Майк Рам. Личи си, че човекът обича да презентира. И го прави с кеф. Наложи ми се да изчезна по работа и изтървах техническите съвети от последните лекции. Конкурсът за блогове ми се стори прекалено сложно организиран и не достатъчно юзър френдли, за да събуди някакъв ентусиазъм на място. Но ще проуча нещата допълнително и, може би, ще участвам. Дискусията около прослушването на Интернет потребителите, пък, макар и хаотична, мина на много високо ниво. Научих неща, които дотогава не ми бяха ясни и в крайна сметка разбрах, че съм жаба, която се вари в тенджера на бавен огън. И че спасение няма. От март догодина всеки интернет потребител ще се раздели с част от гражданските си права. Службите ще могат да си пъхат носа навсякъде, без да питат. А България наистина няма да излезе срещу Директива на ЕК. Разбрах и, че проблемът е във формата и съдържанието на самата наредба, а не толкова в позицията за или против подслушването на трафика по принцип.

Много хора в администрацията пак не са си свършили работата като хората. В резултат от техните неистови усилия да следват безупречно голямата Европейска идея, те побългариха текста на наредбата така, че всеки гражданин да е виновен до доказване на противното. Лошият сценарий оттук нататък е корупцията да доведе до масови злоупотреби с лични данни и фирмени тайни. „Добрият“ – службите да не могат да се справят със задачите си поради липса на човешки ресурс, технически средства и достатъчно компетентност. Колко добър може да е такъв вариант? Излиза, че „умните глави“ отгоре създават пречки не само пред гражданските свободи, но и пред работата на хората, които в крайна сметка имат за цел да предотвратяват престъпления и просто искат да си изпълнят задълженията. Така един ден ще останете съвсем без гласоподаватели, уважаеми законотворци. Остава ми само да се надявам, че все пак ще се разкрият някакви реални престъпления в резултат от цялата дандания. Говоря за престъпления по-големи от това, че Гошо от девети „З“ клас тегли филми и порно с руси какички от Интернет. Аз лично ще заложа на криптирането като защитна реакция. Предложението ми към по-информираните и по-будни умове сред интернет потребителите (не само блогъри) е да обяснят на останалите на достъпен език как технически да предпазят себе си и бизнеса си от информационни злоупотреби, а не да си губят времето с организиране на митинги и протести.

В неформалната си част, Блогкампът ми даде възможност да се срещна на живо с хора, които чета и хора, които ме четат. Тези срещи бяха много приятни. Видях и доста стари познати. Няма да споменавам имена, за да не пропусна някого. В мен се зароди една микро идейка, която споделих с няколко души на четири очи. Скоро ще пиша допълнително за нея.

Успях и публично да се изложа с развитие по идеята за печатна медия, която да свърза офлайн хората с бездънното, но непознато за тях море на блоговете. Почувствах се така, сякаш току що съм пуснал нов постинг в блога си – някои подкрепиха идеята, други задаваха въпроси, трети искаха да спорят на всяка цена, четвърти имаха какво да добавят, пети се нахвърлиха с недоволство, шести разтягаха локуми, седми просто си премълчаха. Всичко това е много хубаво. То покава, че тези хора са истински – те и в интернет щяха да реагират по същия начин. Поне доколкото ги познавам. Нямаше никакъв фалш в изказванията им, нито пък в искреността на мненията, които споделиха, а това прави чест на всички участници в дискусията.

Поради лични и служебни причини пропуснах по-веселата част от блогкампа и пристигнах в „Грамофон“ едва тогава, когато всикчи вече си тръгваха. Нищо. Другият път ще дойда на време. Ако трябва да обобщя – блогкампът беше една разумна, добра и положителна идея, подкрепена с практика. Евала на Бого за интелигентния начин, по който си прави PR. Хора като него ми връщат надеждата, че един ден все пак ще изпратим мислещи индивиди да ни представляват „у Ивропата“.

Тихомир Димитров