Писателският блог на Тишо

юни 3, 2020

И на най-черната нощ в гърдите е скрита зорница

Причина и следствие. Действие и противодействие. Или „всяко зло за добро“. Няма катастрофа, която да не е облагородила човешкия род, да не го е въздигнала до нови висини. „И на най-черната нощ в гърдите е скрита зорница“. Цитатът е от книгата „На изток от запада“ на Мирослав Пенков – силно препоръчително четиво, между другото.

Черната смърт практически унищожава феодализма като обществен строй в Европа и слага край на Средновековието. От нещо по-лошо от роби, защото робите поне не плащат данъци, безимотните селяни се превръщат в собственици на земята, която обработват. Буржоазията набира сила, градовете се разрастват, търговията процъфтява, изкуствата и културата са в подем, догмата отстъпва място на науката. Започва Европейският Ренесанс.

Причина и следствие. Действие и противодействие. Ако не беше чумата в Лондон, Нютон нямаше да избяга в онова имение в провинцията, нямаше да се излегне под онова дърво да подремне на сянка след обилния обяд и онази ябълка нямаше да му падне на главата… Самият той нарича чумавата година „годината на чудесата“.

Веднага след разрушенията на Първата световна война, Испанският грип на практика създава силната и независима средна класа. Двадесетте години на двадесети век са известни като „златните години“. Доходите от наемния труд нарастват до толкова, че става възможно с една работническа заплата да се издържа цяло семейство – нещо немислимо за Индустриализацията и за ранния капитализъм от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Причина и следствие. Действие и противодействие. Или „всяко зло за добро“. Но да се придвижим още напред, към Втората световна война:

Втората световна война причинява на колониализма онова, което Черната смърт причинява на феодализма. Старите колониални империи рухват една по една и в бившите им колониални владения започват да „никнат“ нови независими държави като гъби след дъжд. Народите си връщат суверенитета и собствеността върху ресурсите и земята, които изконно им принадлежат.

Ако не бяха фашистките криптиращи машини „Лоренц“ и „Енигма“, британците нямаше да създадат огромния цифорв компютър с електрони лампи „Колос“, за да разчита техните съобщения и сега нямаше да имаме портативни компютри дори по джобовете на дънките. Ако Хитлер не беше възложил на фон Браун изработването на ракетата с далечен обсег на действие „Фау 2“, фон Браун нямаше да има чертежи, с които да отиде при американците след победата и да ги накара да му отпуснат финансиране, което най-после да му позволи да сбъдне детската си мечта, а именно – да стане конструктор на космически ракети, а не на оръжия за масово поразяване. Нямаше днес да имаме полети до други планети и лоу-кост полети, които срещу шепа копейки да ни пренасят до различни краища на планетата, нямаше да имаме световен туризъм и още много други неща, които сме свикнали да приемаме за даденост.

Ако не беше Студената война и руснаците не бяха изстреляли в орбита „Спутник-1“, амерканците нямаше да създадат в отговор НАСА и ДАРПА и сега нямаше да имаме нито международна космическа станция, нито съвместни космически полети, нито орбитални телескопи, нито дори интернет.

Причина и следствие. Действие и противодействие.

В момента светът е изправен (за пореден път) пред безпрецедентна криза в напълно непозната ситуация. Отново се случват неща, които никога не са се случвали досега. Причината е налице. Да видим какви ще са следствията и какво ще е противодействието. Засега сме в „най-черната нощ“. Каква ли ще е зората, която неизбежно предстои?

Смело мога да твърдя, че очаквам невиждан и нечуван възход. Смело мога да заявя, че двадесет и първи век започва едва сега. Точно както до Първата световна война и пандемита с Испанския грип светът си я караше по старому, като през 19-ти век, така и до истерията с Ковид-19 светът си я караше по старому, като през 20-ти век. Сега започва новото столетие. Едва сега. А следващото с предишното столетие никога не си приличат, както показва историята… Новото столетие ще бъде съвсем различно. И много по-добро от предишното, според мен.

Но защо? Какво се промени? Кое е новото? И кое точно му е доброто?

Ами, например, никога досега в човешката история не са се изливали толкова много пари за здравеопазване, за социално подпомагане и за научно-изследователска дейност в областта на медицината. Допреди пандемията правителствата предпочитаха да заделят същите тези милиони, милиарди и трилиони за отбрана и въоръжаване. Сега дневният ред е различен. Всичко се промени. Бюджетите на научните лаборатории сигурно се чувстват като напуканата Сахарска земя, където вали дъжд само веднъж на сто години, но като завали – вали поройно. И напоява за сто години напред. Тези пари може да се отпускат целево само за откриването на ваксина и лекарство срещу новия коронавирус, но те неизбежно ще дадат резултат във всички области на медицинската наука и ще променят здравеопазването до неузнаваемост. Представете си, че сте учен, който от 30 години работи върху лек срещу конкретен вид рак, но сте в задънена улица, защото никога не получавате достатъчно финансиране, тъй като правителството ви предпочита да купува танкове, например, а сега изведнъж ви подхвърлят в банковата сметчица няколко „ковид“ милиона. Какво ще направите? Дали ще зарежете проекта на своя живот, след като най-после имате нужното финансиране? Ще си „напишете домашното“, естествено, ще работите върху поставената задача, но успоредно с това може да преборите и рака…

Икономическите системи се променят необратимо. На човечеството започнаха да му омръзват цикличните кризи на свободния пазар и своеволията на най-богатите, задължени единствено към трупането на печалби, но не и към просперитета на общото благо. Народите обръщат все по-често поглед към държавата за помощ и регулация, гледайки с все по-голямо недоверие към глобалните обединения, били те частни или над-държавни. Сега местното излиза отново на мода. Това лято се пригответе за цунами от инстаграм постове, възхваляващи красотите на родната природа и вкуса на домашния кашкавал от селската мандра. Хората ще заобичат не само родината, но и държавите си – поне тези, които успеят да им осигурят подкрепа в несигурното време…

Обществените системи също се променят. Гарантираният базисен доход и повсеместният безплатен достъп до здравни услуги вече чукат на вратата. Въпрос на време е само. Правителствата и народите винаги са имали организационния и финансов ресурс да се погрижат за болните и за гладните, но никога не са имали принудата да го направят… Докато не ги „затисне“ някоя война или пандемия. Англичаните се радват на безплатно държавно обществено здравеопазване именно заради военното усилие, което са положили през Втората световна война, когато икономически се е доказало, че дори заводите да работят само за армията и градовете да с в пламъци, обществото пак може да се погрижи БЕЗВЪЗМЕЗДНО за ранените и за болните, които на всичкото отгоре са много повече от тези в мирно време, когато икономиката цъфти и процъфтява.

ИТ секторът също е в невиждан възход. И да има някакви сътресения, те ще са само временни. „Структурни преобразувания“, както ги наричат икономистите. Начинът на работа, на общуване, на пазаруване и на пътуване, на търгуване и на управление, всичко ще се промени до неузнаваемост през идните десетилетия благодарение на новите ИТ технологии, „вдъхновени“ от потребностите на пост-пандемичната икономика, на икономиката от 21-ви век.

Екологията претърпя глобална промяна заради пандемията. Промяна към по-добро. Със собствените си очи видяхме как природата „живна“, как въздухът, който дишаме се изчисти, след като само за няколко месеца намалихме замърсяването драстично и по принуда. Сега нещата може постепенно да се завръщат към предишното си състояние, но идеята и посланието ще останат. И тепърва ще се работи много върху отношението на човечеството към собствената му жизнена среда, повярвайте ми!

А какво да кажем за мира? Първият положителен ефект е, че заради пандемията от въоръжаването се оттичат все повече средства към медицината и към обезпечаването на социалния минимум, а вторият е, че пред общия външен враг племената обикновено заравят томахавката на войната. Няма да се заобичат старите врагове, нито ще забравят идеологическите си противоречия, но ще бъдат ПРИНУДЕНИ да работят ЗАЕДНО за решаването на проблеми, които касаят цялото човечество, а не само интересите и превъзходството на отделни нации. Всички, дори най-могъщите нации, ще разберат, че пред лицето на глобален общ враг, какъвто е една пандемия, нито са в състояние да победят поединично, нито имат интерес да го правят. Започва една нова ера в международното сътрудничество, която ще надхвърли всички постижения на Глобализацията досега. Не казвам, че глобализацията задължително е нещо хубаво. Казвам само, че е пряко свързана с цивилизацията и, че без нея съвременната цивилизация, такава, каквато я познаваме, е невъзможна. А дяволът се крие в детайлите. Глобализацията може да бъде или жестока, или щадяща към обикновените хора. Обединените усилия на цялото човечество срещу един общ невидим враг със сигурност я облагородяват.

Причина и следствие. Действие и противодействие. Или „всяко зло за добро“. И на най-черната нощ в гърдите е скрита зорница.

Е, сега живеем в най-черната нощ, приятели! Но тя ще промени всичко. А настъпването на новото утро е само въпрос на време. Потърпете малко. „И това ще мине“. Уви, не мога да ви обещая спокойствие и стабилност през едва сега заповащия нов век, но мога да ви обещая възход и невиждан досега прогрес. Мога да ви обещая удължаване на средната продължителност на човешкия живот. Мога да ви обещая качествено нови работни места. Мога да ви обешая бъдеще без глад и с по-малко болести от всякога досега в човешката история. Сещам се и за доста зловещи неща, но тях тук ще ви ги спестя. Описал съм ги в пост-апокалиптичните си романи.

Добре дошли в 21 век, уважаеми читатели! Настанете се удобно и стягайте коланите, защото ще друса. Но ще бъде интересно. Живеем във времена на промени, възползвайте се! Пожелавам ви успех и проесперитет във всяко едно начинание!

Тихомир Димитртов

януари 12, 2019

2019: Двадесет и първи век започва едва сега

Изт: TruckingInfo.com

Какво различава 2019 година от последните десетилетия на 20-ти век? Почти нищо! Летим със същите самолети, караме същите коли, плаваме със същите кораби. Под „същите” имам предвид, че продължават да разчитат на петрола. Имаме коли с нов дизайн, но със стария двигател с вътрешно горене. Един седемдесетарски самолет не лети по-бавно от един съвременен джет и също се нуждае от керосин. През 20-ти век също имаше компютри. Имаше и нет – при това достъпен за домакинствата. Това, че сме успели да натикаме пе-це-тата в дланта си не е кой знае каква промяна. То е промяна по дизайн, но не и по съдържание. Както при колите. Лично аз използвам смартфона си, за да влизам в мейл, който съм регистрирал през 1997 година. И социалните мрежи не са кой знае каква фундаментална промяна. Телевизията продължава да формира общественото мнение. Пресата отстъпва на заден план, да, но тя беше мас-медията на 19-ти век. Националната държава продължава да бъде основна форма за организация на обществото. Дори има завърщане към национализма. От това какъв паспорт притежаваш зависи много, почти всичко – определящо е за качеството ти на живот, за достъпа ти до социални и здравни услуги, за спосoбността ти да пътуваш. За правата и задълженията ти на гражданин. За достъпа ти до питейна вода. За правото ти да не умреш от глад. Двама души с еднаква професия, образование, стаж и коефициент на интелигентност могат да получават съответно по 300 или по 3000 долата месечно възнаграждение за абсолютно същите усилия, които полагат, в зависимост (единствено) от паспорта, който притежават…

Двадесет и първи век започва едва сега.

Как ще изглежда той е големият въпрос. Посветил съм немалко време на футурулогията и ще си позволя да дам няколко смели предположения:

Отказ от петрола

През 21-ви век ще станем свидетели на тоталния и окончателен отказ от петрола. Това вече се усеща. Най-напредналите държави започват да се отказват от дизеловите автомобили, след тях ще дойде ред и на бензиновите. „Електричките” все още прохождат, но именно те ще бъдат в основата на индивидуалния сухоземен транспорт през новото столетие. Друг е въпросът колко „индивидуален” ще бъде този транспорт. Споделеният автомобил е единственото решение за пренаселен свят, в който собственият такъв прекарва само 3% от живота си в движение, а товари притежателя си със 100% от разходите през цялото време.

Новото преселение на народите

Учителят ми по история обясняваше Великото преселение на народите така: „Гладният добитък гледа отчаяно оскубаните пасища, а гладният народ гледа отчаяно изпосталелия добитък и в отчаянието си решава да смени локацията”. Масови преселения на народите са се случвали многократно в човешката история. Емигрирали са не само единици в търсене на по-добро препитание и по-добър живот другаде, емигрирали са цели народи. Като народа на Хан Аспарух. Никога обаче преселението на народите не се е случвало с такава скорост и в такива мащаби, както се случва сега. С основание можем да разчитаме, че половината Африка ще се опита да емигрира в Европа до края на столетиетието, както и че половината Южна Америка ще се опита да се пресели в по-богатия Север. А когато се вдигне нивото на световния океан само един Господ знае накъде ще потеглят милиардите обитатели на островните държави и на крайбрежните градове…

Уеднаквяване на жизнения стандарт

Новото преселение на народите ще заличи (до голяма степен) острата поляризация в равнищата на жизнения стандарт, която съществува между отделните държави сега. Никога няма „да ги стигнем американците”, но и чистачката в Гърция няма да получава колкото университетски преподавател у нас. Аутсорсингът, даунсайзингът и изнесеното зад граница производство са „деца” на отминалия век. Те само задават тренда към уеднаквяване на жизнения стандарт в целия свят, който ще се качи на стероиди благодарение на новото преселение на народите.

Класата на излишните

Говорейки за професии и доходи, уви, повечето хора ще останат и без едното, и без другото през 21-ви век. Ще се появи „класата на излишните” или „The Eaters”, както ги нарича подигравателно сегашният елит, т.е “ядящите”. Пред глобалното управление ще се разкрият само две алтернативи: мащабно редуциране на населението на света или материално осигуряване на минимални средства за оцеляване на „излишните”. Трета алтернатива няма да има. Много вероятно е да изберат втората. Накратко, елитът ще заделя всеки месец по някой лев, който „излишните” ще му връщат обратно под формата на консумация на стоките и услугите, които въпросният елит произвежда. В замяна на пълно подчинение и спазване на куп интересни правила, които съвсем няма да бъдат в услуга на „бенефициентите”, естествено!

Частният космос

С отслабването на нациите и държавите, космическите изследвания ще преминат изцяло в частни ръце. И ще бъдат движени изцяло от частни интереси. Гледали сте „Аватар”. Колонизирането на „желязната планета” Марс ще бъде с цел доходи от добивната индустрия там, но ще започне като увлекателно телевизионно предаване, тип „риалити шоу”. Да се готвят и останалите планети в Слънчевата система.

No more global wars

Новото столетите просто няма да може да си позволи всеобхватна, мащабна глобална война, каквато си позволи старото, при това – два пъти. Причината е в атомната бомба. Всички световни лидери са с напъхано в устата дуло и с пръст върху спусъка по отношение на възможностите за започване на ядрен конфликт. Освен ако не се появи самоубиец с достъп до атомно оръжие и група суицидни шизофреници да му помагат (тъй като не е работа за сам човек), трета световна война няма да има. По-вероятно е целият ядрен арсенал на Земята да се използва за „затоплянето” на Марс или на някоя друга планета с неподходящ за нас климат. Глобални войни през 21-ви век обаче няма да има. Това не значи, че хората ще спрат да се избиват помежду си, напротив – ще го правят още по-ожесточено. Колкото повече ставаме и с колкото по-малко ресурси разполагаме, толкова по-незначителен ще ни се струва животът на „ближния”, с когото трябва да делим една чиния. Или един гарантиран базов доход. Ще има революции, бунтове, регионални, етнически, икономически, екологични, масови и всякакви други конфликти, но Трета световна война няма да има. Спете спокойно деца.

No more cancer

Ракът също ще си отиде. Тази „чума на 20-ти век” ще придобие значението на туберкулозата и холерата в наши дни – опасно заболяване, но напълно преодолимо и поставено под карантина. Ще има не един, а стотици методи за лечение на рака. Ще има хиляди методи за превенция и стотици хиляди за „заличаването” му още на ниво „генетичен багаж”, т.е преди човек да се е родил.

Край на семейната единица тип: „мама, татко и аз”

Социо-икономическите и политико-технологичните причини за това могат да запълнят обема на няколко книги. Просто кажете „чао” на семейството такова, каквото го познаваме от хилядолетия. Ще се появят нови типове семейства. Множество видове семейства ще заменят единствено съществуващото досега. Казвам „досега”, защото то вече не е единствено: Има семейства на хомосексуални двойки с деца, на самотни майки с деца, на самотни бащи с деца, на родови общини и на религиозни комуни с общи деца. През 21-ви век броят и видът на семействата ще се увеличава.

Тотална дигитализация на личността

Електронните винетки са само началото. Скоро ще имаме електронна идентичност, виртуално гражданство, виртуални паспорти, виртуални пари, виртуален секс, виртуални пътешествия и виртуален живот, какъвто не са сънували дори най-смелите фантасти. Самотниците напразно очакват наводняването на пазара от съвършени секс кукли с изкуствен интелект и готварски умения. Много по-лесно (и по-евтино) е да се повлияе на няколко неврончета в мозъка. Тоталната дигитализация на личността ще върви ръка за ръка с тоталното технологично подчиняване на индивида на интересите на общността или на Този, който контролира общността. Несъгласните и нежелаещите да участват ще бъдат принуждавани да живеят в резервати (или пустини), където ще убиват вечерята си с примитивни оръжия от подръчни материали…като част от денонощно риалити шоу. На отчаяните ще им се дава възможност да се завърнат обратно в цивилизацията. В замяна на технологично подчиняване на интересите на общността или на Този, който контролира общността, естествено.

Интересно ми е какви прогнози имате вие за настъпилото столетие. Не се колебайте да ги споделите в коментар. Този блог също е отживелица от една отиваща си епоха. Не се знае докога ще имате тази възможност…

Тихомир Димитров 

ноември 22, 2010

Луксът на 21 век

Луксът на 21 век е времето. Луксът се измерва с времето, което можеш да отделиш на себе си. За важните неща. За ходене бос по тревата, докато залезът потъва в очите ти или за слушане на песента на щурците. За кротък сън или чаша чай в компанията на хубава книга. За дребен жест към някого, когото обичаш. За всичко, което ти се иска да направиш, но не можеш, защото има други неща, които трябва да свършиш преди това.

Разумно е да живееш спокойно. Разумно е да разполагаш с достатъчно време – за всичко, което те прави човек – за добрите приятели и семейството, за хобито и спорта, за здравето и бавното хапване на вкусни ястия, приготвени с любов, за продължителен секс. Всичко друго е лудост. Лудостта е обратната монета на разума. Може да си много умен и пак да си луд.

Разумно е да знаеш и да вярваш, че свободата ти принадлежи по право. Ако не беше така, децата щяха да се раждат с изградени социални навици и стереотипи, а на нас, възрастните, нямаше да ни се налага да ги набутваме в ограниченията, които сме приели за даденост – всеки ден да крадем от свободата им по малко, докато не станат като нас и не забравят, че свободата им принадлежи по право.

Разумно е да знаеш и да вярваш, че свободата ти принадлежи по право.

Неразумно е да търсиш причини за нейната липса навън – в работата или шефа, в икономиката с нейните циклични кризи или в човека, с когото делиш битието. Оправданията във външния свят са толкова много, колкото много са звездите в небето, а „който търси – намира” – абсолютно винаги! В конкретика умишлено не ми се изпада. Просто спри да търсиш навън. Има 6 милиарда души и 6 милиарда причини, а светът е само огледало на вътрешния ти мир.

Мир – в буквалния и в преносния смисъл на думата. Ако не ти харесва образът, няма нужда да чупиш огледалото, защото ще намериш друго, здраво огледало, където ще видиш същия образ. Няма нужда да го заменяш с ново, по-лъскавичко огледалце, със златна рамка. И там те чака същият образ. Да търсиш ново огледало на другия край на света също няма смисъл. Където и да отидеш, навсякъде реалността ще те отразява – ще привличаш същите умове, хора, ситуации и проблеми, същите радости и скърби. Същите варианти.

Ако вариантите ти харесват и те изразяват напълно, ОК, но ако си недоволен от сегашното състояние на нещата, значи трябва да поработиш върху промяната на причината, не на последствията. Огледалото си е там по подразбиране. То винаги ще бъде там – винаги ще те отразява точно такъв, какъвто си.

Връщаме се на времето. То е луксът на 21 век. Алчността сега е на мода и стремжът към власт. Да станеш роб на собствените си отговорности или секретарка на собствените си пари. Да ви имам модата!

Не казвам, че не бива да гоним материалния просперитет. Смея да твърдя, че не бива да го правим за сметка на всичко останало и най-вече: за сметка на личната свобода. Която ни принадлежи по право. А каква свобода, като нямаш пет минути да кихнеш, а? Времето е луксът на 21 век. Как да си осигурим повече време? Това е въпросът. Ето един добър метод, един от многото. Методът е доста прост (което го прави гениален). И абсолютно ефективен:

Напишете на лист хартия десетте неща, които бихте правили всеки ден, ако разполагахте с повече време. И не се ограничавайте само до десет. Може да напишете сто. А сега напишете на обратната страна на листа всичко, което в действителност правите всеки ден. Вече свършихте половината работа.

Ето как би изглеждал един подобен списък:

Ако разполагах с повече време щях да:

…пътувам, прекарвам повече време със семейството, излизам по-често с приятели, щях да помагам, да пиша / пея / рисувам / снимам / танцувам, да бъда повече с него / нея, да се грижа повече за детето, да чета, да се наспивам, да спортувам, да бъда сред природата и т.н.

А в действителност:

…прекарвам 10 часа в офис и 2 часа в задръствания, поемам чужди ангажименти и преследвам чужди цели, през останалите 12 часа домакинствам, пазаря, водя колата на ремонт, извършвам ремонти у дома, ядосвам се с майстори, хазяи, наематели, редя се на опашка и потъвам в бюрокрация, гледам телевизия, ходя в командировка и едва намирам време да се наям, камо ли да се наспя добре или да прекарам деня с книга в леглото. Да не говорим колко малко време ми остава за мъжа / жената  в моя живот, а сексът…мъжът / жената до мен вече рядко ме изкушават, защото нямам почти никакво време да бъда с тях. Затова ги търся навън. Ех, само да имах малко повече свободно време…

Бъдете искрени. Никой друг, освен вас, няма да го чете тоя списък. Трябва само да намерите време да го съставите. И половината работа е свършена.

Идва ред на втората половина. Доста е просто: всеки ден отделяйте все повече време за нещата от лицевата част на листа и все по-малко време за нещата от задната му част. Дори няма смисъл да я четете. Тя не ви трябва. Там има някаква друга личност, формирана от обстоятелствата, но това не сте вие с вашите осъзнати предпочитания. Вас просто ви няма там. Липсвате в този списък.

Помнете, че Съдбата обича смелите и ще ви подкрепи. Няма по-смислен път от Пътя към себе си, а той съвсем не е абстрактен – ето, пише го на лист хартия пред вас! Но трябва да започнете първи. Както винаги. Да направите първата крачка в тангото с Живота. Да се доверите на Партньора.

Желая ви повече „лукс“ през 21-ви век!

Тихомир Димитров