Писателският блог на Тишо

март 23, 2010

Леле, майкоооо!

Има само едно нещо, което мога да кажа за новия сезон на Бай Брадър: ЛЕЛЕ, МАЙКО!

Идеята да събереш под един покрив разпадащи се семейства и да търсиш „смисъла на брака” е гениална, браво, бате Нико! Маймунките с джи ес еми ще ти бъдат благодарни за сеира.

Но не бива да търсим проблем в продуцентите на формата. Те го правят за пари. Имат сериозна пазарна ниша за запълване и тя е точно толкова голяма, колкото голяма е кухината между ушите на милионите им зрители. Която едва ли може да се мери с празнотата в душите им.

Докато преглеждах профила на „семействата”, един израз не излизаше от устата ми:

„Е, не, хора, ама вие сериозно ли, бе?!”

Оказа се, че е съвсем сериозно!

Очаквам шоуто да има небивал успех. Желая го на организаторите – заслужават го заради добрия пазарен нюх. Зрителите, които ще поглъщат помията и ще я финансират с трудно изкараните си левчета, също го заслужават!

Бай Брадър е олицетворение на опропастеното българско общество, представителна извадка на прецакания, средностатистически българин – останал без морал от комунизма, ограбен от несправедливостите на прехода, захвърлен край пътя на цивилизацията: без посока, без цел и без надежда, че адът, в който живее, някога ще свърши.

Единствената утеха на миличкия ни, прецакан българин, който тегли кредити, за да купува ботушки на надуваемата кукла втора употреба, с която си играе на мама и тате, е възможността да купи още: таратайките втора употреба, които белите хора изхвърлят и дрехите втора употреба, които белите хора събличат. С пари, които белите хора ще му дадат назаем.

Погалете значката „европеец”, окачена на ревера ви от белите хора, уважаеми зрители, спрете поскъпналото парно, пролетта дойде, пръжнете си яйца на поскъпналата газ, запалете къс долнопробно, поскъпнало „Виктори”, налейте си поскъпнало менте, ако все още можете да си позвлите акциза, пуснете тАлАвизора и се наслаждавайте на шоуто!

Щях да кажа: „то поне е безплатно”. Ама не е. То разчита на вашите пари, за да пребъде. И вие ще му ги дадете! Защото през пролетта синият екран ще ви донесе утехата, че не сте единствените несретници на този свят, че има и други „хора” като вас:

Не само вашият брак е на ръба, не само вие бихте зарязали съпругата (съпруга) си на мига, ако не беше клетото същество, което сте създали без да мислите и, което сте обрекли на безпътицата, превърнала се във ваша съдба.

Не само вие бихте пречукали родителите на мъжа (жена) си на минутата, ако не зависехте от техните пенсии, не само вие бихте пребили всеки срещнат на улицата, който нарича „курва” жената, която не можете да си позволите, не само вие търпите вмирисан, безработен пор в къщата си, който ви бие и обижда, който профуква заплатата ви на комар, но без който не можете, защото там, някъде между ушите ви, зее огромно, празно пространство.

Което е нищо в сравнение с бездната в душите ви.

Но вие не сте виновни! Вас, освен без пари, перспективи, ценности, морал, преходът ви остави и без образование. Вашите деца също не са виновни! С една малка разлика: тях никой не ги е питал дали искат да участват във фрийк шоуто, което сте свикнали да наричате „живот”.

Виждам, че колкото по-надолу слизаме, толкова по-недостижимо става дъното. Предлагам следващият сезон Бай Брадър да е нещо наистина уникално! Задръжките вече нямат значение, то се видя, по-важно е „шоуто”! Тогава, защо да не спретнем истинско шоу на омразата, какво ще кажете? Да поканим ром и расист, християнски фанатик и ислямски проповедник, ултрас на Левски и ултрас на ЦСКА, фалирал длъжник и забогатял съдия-изпълнител, закоравял престъпник и полицай с отлично досие…Да ги оковем в белезници един за друг и да им гледаме сеира, става ли?

После може да спрем разкопките в центъра на София и върху руините на древния колизеум да изградим чисто нова Арена – в нея за парче хляб ще се бият озверели улични кучета срещу озверели пенсионери, ще има състезания между голф тройки до смърт, руска рулетка и публични екзекуции на живо. Може да организираме аукцион за хора, в който богати стриптизьорки ще наддават за хрисими мъже, мазни чужденци ще пазарят български държанки на едро, а възрастни хора ще се събличат за пари. През паузата – конкурс за красота: „Прилежна домакиня с най-насинен задник”.

ЛЕЛЕ, МАЙКО!

P.S

Може би искате да прочетете още:

За масовото затъпяване

Хляб и зрелища

Television sucks

Когато опаковката е по-важна от съдържанието

Тихомир Димитров

март 4, 2008

Хляб и зрелища

Средният интелект на тълпата е по-нисък от този на най-глупавия индивид в нея. Още древните римляни са разбрали, че тълпата се нуждае от „хляб, кръв и зрелища”, за да не хвърля камъни. Нищо не се е променило до наши дни: колизеумите се превърнаха в стадиони, а кръвта и зрелищата се гарантират не само от тях, но и от новинарските емисии по три пъти на ден, както и от телевизионните шоута. Публичните унижения са на почит. Жестоката смърт е на мода. Практиката на така наречената „демокрация” у нас пък показва, че едно правителство може да бъде свалено от народа само тогава, когато и хлябът свърши. Значи това са нормални неща. Няма смисъл да вървим срещу естествените процеси. Аз пък ще ви попитам: какъв беше смисълът от две хиляди години цивилизация тогава?

Подхвърлиха ми една статия, в която психологът Иван Игов осъжда риалити формата по телевизията като „Гавра с хора с психични отклонения”. Критиката му е насочена основно към Music Idol, където гаврата е най-очевадна. В бебе-блога Inside Story, на който в момента се опитвам да вдъхна живот с помощта на ко-автори, Преслава Христова се възмущава от начина, по който възпълничък член на журито с цялата си наглост гони момче от кастинга за това, че е дебело. Малко като „присмял се хърбел на щърбел”, но в обратния вариант. Реших да се поинтересувам от шоуто, за да изградя собствено мнение, въпреки че съзнателно избягвам телевизията като начин на забавление и откровено смятам, че 90% от съдържанието й води до затъпяване и до пазарно пристрастяване. Има приятни изключения, разбира се.

Това, което видях за пореден път ме убеди, че „Television Sucks“ е едно от малкото правилни заключения, до които съм стигнал в живота си. Видях зле облечено жури, което злоупотребява с мимолетната власт, която му осигурява синият екран, за да избива комплекси върху душевно болни хора. Дори Иван и Андрей, които играят ролята на приятното изключение в случая, не могат да компенсират.

Сигурен съм, че на кастинга се явяват и нормални индивиди. Почти съм убеден, че журито следва линия на поведение, предварително заложена от формата. И ми харесва идеята неизвестни таланти да получат своя шанс в частните медии при положение, че на държавата вече не й се занимава с култура. Но не мога да се съглася от стотиците реални участия в предаването да ни показват само най-грозните и дебилни сцени. Ако някой се изложи, значи е „интересно”, ако е сляп или психически нестабилен – става, ще го излъчим. Единствената алтернатива е от нищото да изскочи изключително надарен певец. И него ще излъчим, какво да се прави, все пак зрелищата трябва да се оправдават по някакъв начин. Ловът на таланти е чудесно оправдание, а може да бъде почти толкова жесток, колкото и ловът на вещици.

Да, обаче „който плаща, той поръчва музиката”. Така е при капитализъма. Тълпата иска кръв и зрелища. За това плаща. И частните телевизии с радост й ги осигуряват. Нека да не забравяме, че те не са благотворителни организации и не преследват някаква обществено полезна цел. В тях работят интелигентни хора, които знаят как да вземат левчетата на маймунките с gsm-и и са достатъчно мотивирани да го правят. Значи това са нормални неща. Няма смисъл да вървим срещу естествените процеси. Но моят въпрос си остава: какъв беше смисълът от две хиляди години цивилизация тогава?

Тихомир Димитров

април 5, 2007

Television sucks

Телевизията е била егати благото през първите години след своето появяване. Да виждаш размазани черно-бели образи на хора, които се намират на стотици, че и хиляди километри от теб, а не само да чуваш гласа им. WoW. И така вече над половин век. Не може да се отрече колко много е направила телевизията за свободата на словото, за ограмотяването на населението, за държавната сигурност, за борбата с теороризма и прочие. Тези исторически предимства никой не може да й ги отнеме и те са толкова много, че нямат изброяване. През по-голямата част от съществуването си телевизията е била единственият, най-сигурният и най-предпочитаният източник на информация и забавления. Помните ли с какъв ентусиазъм чакахме филма след новините? Ами студио Х? Повторението на „Милион и едно желания”? Сигурен съм, че VIP Brother може само да мечтае за рейтинга на „Милион и едно желания”. Това бяха години, в които телевизията разполагаше с почти абсолютна власт над умовете и сърцата на своите зрители.
Днес телевизията все още продължава да бъде фактор на четвъртата власт, основен и дори единствен източник на информация за компютърно неграмотните хора. Обаче едновременно с това телевизията започна да се превръща в супер изрод и в средство за масова манипулация. Няма да отричам професионализма на колегите журналисти, репортери и новинари. Знам, че работят много за общото благо, но техните усилия се обезсмислят на фона на рекламната манипулация, убийствата, изнасилванията и VIP Brother.
Подарих си телевизора не защото вече нямах нужда от добре подредена, лесно смилаема информация, а защото ми писна вечер да ставам неволен свидетел на най-големите зверства по света и у нас. Ще ме извинявате, ама това не са „новини” – кой кого разпрал до гръбнака с кухненски нож, кого са вкарали в затвора за педофилия и канибализъм, как България ще настигне европейските държави след 800 години и т.н.
Ами това ли е най-важното, което се е случило днес? Това ли са „новините”? Сигурен съм, че пропускате много по-важни неща. Някъде по света някой учен е направил още една невидима стъпка напред към откриване на лекарство против рака, някой българин е получил награда за таланта си, някой художник е нарисувал шедьовър, някой е причинил на хората безпричинно добро, а не касапско клане, някой е изобретил нова технология, нещо красиво се е случило. Пропускате всичко това.
Преди известно време ми се наложи да организирам PR кампания за известна автомобилна марка и като част от нея трябваше да съберем телевизионни журналисти на пресконференция. Ами че те били много заети тези хора, бе. Едва ни наместиха в графика си за деня, който беше разчекнат между моргата, полицията, затвора и спешното отделение на болницата. Ето откъде идват „пресните” новини, които ви сервират вечер с ракийката и саладката – от моргата, затвора и полицията. Съжалявам, ама просто няма начин да не пропуснете някоя наистина важна новина, ако цял ден кибичите между труповете, господа телевизионери. Дотук за информационната функция на телевизията в началото на 21 век. При положение, че вече има тооолкова много алтернативни източници на информация, предпочитам да се лиша от карантията, благодаря.
Развлекателната страна на телевизията се нарича „шоу”. Шоуто трябва да разсмива, да скандализира и да те накара да се замислиш, за да е интересно. Шоуто е интерактивна игра с публиката, задаване и отговаряне на въпроси, спорене по наболели проблеми. В спора се достига до истината, нали? Обаче знаете ли какво индикира за мен съвременното телевизионно шоу? Показва колко тъпи са станали хората. Извинявай, ама не може да се кефиш на един дебел, мазен циганин, който реве от екрана и се прави на гей, че и си признава, че се прави на гей, само и само, за да ти вземе кинтите, тъпако! През средновековието ако са искали да унижат някого са го завързвали на стълба на позора и са го замервали с яйца. Днес го канят във VIP Brother.
Последният рилийз на тази смрад ме отказа тотално от симпатиите ми към хора, които традиционно съм харесвал преди да видя що за прасета са всъщност. Реално, нямаше  друга възможност да разбера колко тъпи парчета са Галя и Лилана, да речем.  За „представителя” на българската литература, който участваше там пък, да не говорим. Ако това е образът на съвременния български писател, не искам да имам нищо общо с него. Ами майката на малкото момиченце с 90 годишния татко и мускулестия любовник? Ами Митьо? Ах, Митьо, аграрино долен!  Не знам за вас, уважаеми зрители, но на мен от VIP Brother ми стана ясно само едно – че известните и богатите са същите прасета като всички нас – ебат се, изневеряват си, не се грижат за децата си, пият, пушат и се друсат. Единствената разлика е, че ти стоиш, гледаш всичко това и им се възхищаваш, а аз си подарявам телевизора. Не ми се яде помия просто. Thanks, but no thanks.
А сега да обърнем внимание и на манипулативната страна на телевизията – основната причина ако все още гледам телевизия, да я гледам през интернет и без реклами. Рекламите, меко казано, обиждат интетекта на своите зрители и ги лишават от правото им на избор. Освен това, изобщо не виждам смисъл като седна да гледам филм в средата на информационния век, някой да ми го спира в най-интересната част, за да ми продава тампони, прах за пране и четки за зъби. Ами по какъв друг начин  да се рекламират стоките, ще попитате вие? Да се рекламират малко по-интелигентно, отгварям аз. Това, че преди 30 години са успявали да продадат прах за пране на бабите в Америка, като са им спирали сапунката по средата не означава, че този номер върви и днес. Дайте да си признаем, никой не обръща внимание на рекламния блок. Всеки здраво стиска дистанционното в ръка и веднага сменя канала, щом започнат рекламите. Това очевдино рекламодателите не го знаят.
Нека да се разберем, телевизия има и ще продължава да има още дълго време. Реклами също. Медиите са невъзможни без рекламата. Ето обаче как ще изглежда интелигентната телевизионна реклама от близкото бъдеще: гледаш си вечерните новини в колкото часа пожелаеш (дори днес вече това е възможно в благодарение на сайтове като neterra.tv) и много ти харесва възела на водещия, да речем. Искаш да имаш същия възел, много ще ти ходи на сакото. Натискаш пауза, щракваш върху възела и отстрани се отваря диалогов прозорец с офертите на магазина за вратовръзки. Остава само да избереш модел, да натиснеш копчето BUY, да си въведеш ПИНа и спокойно можеш да продължаваш да гледаш новините. Ето това е интелигентната реклама – по избор на потребителя, а не против волята му. Струва ви се малко преувеличено ли? Ами да изчакаме няколко години и ще си говорим пак.

Тихомир Димитров