Писателският блог на Тишо

януари 14, 2020

Как да разберем дали една книга става за четене

Видео дебют от любимия ви писател… хъхъм.

Тихомир Димитров 

ноември 26, 2015

Благодарности и отзиви за „Аварията“

Avariyata_Kor

За незапознатите, през лятото „развързах“ в нета новия си, трети художествен роман. Казва се „Аварията“. Може да се тегли безплатно на PDF формат от тук, а за предпочитащите MOBI, ePub или FB2 формати е достъпен на ето на този линк.

Преди да пусна книгата за по-широката аудитория се свързах с ограничен кръг съмишленици, приятели, читатели, фенове, писатели и други блогъри с молбата да ми кажат какво точно мислят за нея и какво мога да променя, за да я усъвършенствам, преди да я споделя с целия (българоезичен) свят. „Фокус групата“ беше незаменим помощник при маркирането на неща, които при други обстоятелства биха останали незабележими за мен, като автор. Пък и ми хареса идеята да творя заедно с читателите си или поне да виждам техния принос в окончателното оформяне на историята, докато все още беше в зародишния си вариант.

Както обичам да повтарям, в 21-ви век вече не се питаме „Какво е искал да каже авторът?“, а творим директно наравно с него.

Използвам случая да благодаря на всички от „фокус групата“, които ми отделиха необходимото внимание! Без вас нямаше да видя историята през очите на хората, за които е предназначена. Благодаря и на Дончо, който удари едно рамо с преформатирането на романа, на Павлина Върбанова от Как се пише? за безценния принос като професионален редактор и на Петър Енчев за коректорската му намеса. Като резултат, българските читатели имаха едно спретнато и свободно достъпно българско романче, приспособено за различните им дивайси, което можеха да отнесат със себе си по време на летния отпускарски сезон. Книгата е достатъчно мрачна, така че спокойно можете да си я четете и през зимата…

От все сърце благодаря на читателите, които споделиха романа с приятели в социалките или лично по мейла. Можете да продължите да го правите, дори ви насърчавам в тази посока. Внимавайте само да не нарушите лиценза, че да не се съдиме после, както обичат да казват по софийско. 🙂 Само се закачам… Въпрос на елементарна култура е, обаче. Авторът е бил достатъчно добър да ви подари съдържанието на труда си безплатно. Чисто и просто неморално (и неетично) е да се опитвате да го „продавате“ без неговото съгласие, в т.ч. и чрез публикуване на откъси от текста в сайтове с рекламни формати. Да не говорим, че е незаконно. Просто споделяйте с приятели. Това е всичко.

Съвсем логично, появиха се и първите отзиви за книгата. Реших да ги събера на едно място за улеснение на Негово Величество Читателя (НВЧ), който може би все още се колебае. Пълните ревюта са зад линковете (отварят се в нов прозорец):

Йовко Ламбрев:

Тишо обещава фантастичен роман, в който има както голяма любов, така и голяма катастрофа, но… всъщност е писал за тежките решения между две крайни противоположности, които нямат дипломатични или средноаритеметични пресечни точки. Онези без средни положения – в които и правилното и погрешното са относителни понятия и могат да вървят с (не)нужните кавички.

Григор Гачев:

Сюжетът е изпълнен с неочаквани поврати. Всеки път, когато си помислех, че „нещата влязоха в познато русло“, следваше изкусен завой и тръгваха в съвсем друга посока, хем логична и достоверна, хем непредположима докато не се случи. Уж фантастика, а в същото време разкошна илюстрация на българския манталитет, и със силните, и със слабите му страни. Нещо, което бих гледал на филм с най-голямо удоволствие. Мога единствено да изкажа възхищението и завистта си към Тишо.

Дончо Ангелов:

Аз мога да ви уверя, че се чете на един дъх, и че както и другите неща на Тишо, не ви се иска да свършва. Добре е да я четете през време на почивка, защото ще ви държи будни до късно (максимум една вечер обаче, както казах, чете се на един дъх).

Ето и един туит от редактора, действително много ме зарадва:

Наистина интересен роман. На моменти се увличах и забравях, че трябва не да чета, а да редактирам. 

В Goodreads, пък, Мариета е написала:

Заинтригуваща история, която подклажда любопитството. Единствено останах малко разочарована от края, очаквах да е нещо различно от често срещания сюжет за края на Земята.

Само да добавя: Първо, това не е краят. Нито на Земята, нито на романа. И второ, съвсем не е „често срещан“, но това ще се разбере едва в продължението с работно заглавие „Ново небе и нова земя“, което се пише в момента…

Предполагам, че има и други отзиви из нета, които не съм успял да открия. Ако ги намерите, чувствайте се поканени да ги споделите тук в коментар. Може, разбира се, да изразите и собственото си мнение по въпроса. Ще ви изтрия само, ако не спазвате правилата за коментиране. 🙂

Романът продължава да е безплатен и само на два клика разстояние:

„Аварията“ в PDF формат

„Аварията“ в MOBI, ePub или FB2 формат

Приятно четене!

Тихомир Димитров 

януари 31, 2012

Как да се противопоставиш на ACTA

Проблемът е, че докато ние тук си пишем по блоговете и в печатните медии, пачките се въртят, породължават да не миришат и светът е подложен на тотален натиск от страна на корпоративни интереси и частните им лобисти да приеме международно споразумение с приоритет над местното законодателство, което ще забрани на човечеството естествената му потребност от споделяне, ще забави развитието в комуникационните технологии, ще затрудни свързаността, ще ограничи свободата на словото (не само в интернет) и ще криминализира голяма част от законно достъпното сега потребление на авторско съдържание.

Така че, трябва да се действа, а не само да се пише и, естествено, трябва да се действа законно. Заплахата е все още на теоретично ниво. Всичко зависи от хората, които гласуват законите. Вярвам, че проблемът ще се реши по законов път. Физическо посегателство върху правата на гражданите все още няма. Когато започнат да прибират хора за това, че са слушали емпетройка и не са си платили, тогава ще изляза по улиците да хвърлям камъни. Сега нито имам намерението, нито желанието да го правя. По-скоро разчитам, че разумът, в крайна сметка, ще надделее.

Как да се противопоставиш на ACTA? Ти, който четеш този текст, а не някой друг!

Ето как:

Ако си обикновен потребител. Съжалявам за думата „обикновен“! Просто не можах да измисля друг начин, по който да го формулирам. За мен вие, читателите на този блог, всичките сте необикновени личности! Защото имате желанието и търпението да ме изслушвате, докато ви заливам с всевъзможни глупости. Та, ако си необикновен потребител:

1/ Информирай се. Прочети внимателно материалите за ACTA.  Запознай се и с двете страни. Не вярвай само на слуховете. Не ставай роб на страха! Без твоето активно съгласие и без доброволното ти съучастие нищо фатално няма как да се случи, защото законите се пишат от и за хора като теб! Правната теория трябва да отразява правната действителност. Всеки юрист ще ти го каже. Целта на всяка законодателна система е, в крайна сметка, да постави знак за равенство между „де юре“-то в нормативните документи и „де факто“-то в живота. Помогни на законодателната система да се усъвършенства, като станеш активен гражданин и участваш в процесите, от които зависи твоята съдба. И бъдещето на света.

2/ Информирай! Използвай социалните мрежи. Говори за проблема, докато си пиеш ракийката с приятели, споделяй на срещи с роднини, обменяй информация с колегите в офиса, събирай и разпространявай различни гледни точки. Вслушвай се в аргументите на противниците си, докато информираш. Те винаги носят ценна информация. Сами ще ти (по)кажат къде точно грешат и къде са слабите места на тезите, които защитават. Няма смисъл да ги прекъсваш, докато го правят.

3/ Включи се в петицията, която ще бъде внесена „по впечатляващ начин“ в Европейския парламент. Нека още там, на ниво ЕС, гласът ти да бъде чут!

Ако си блогър, журналист или друг вид производител и разпространител на информационно съдържание:

1/ Чети повече, отколкото пишеш! Някои от нещата, които може би те притесняват, вече не са актуални. ACTA не е казус, който се роди вчера и през последните години търпи значителна еволюция в посока намаляване на вредните последствия за свободата на словото и неприкосновеността на личната кореспонденция. Разбира се, ключовите проблеми си остават, така че сега е моментът да им се противопоставиш.

2/ Представяй и двете гледни точки. Проекти като ACTA сигурно си имат някаква причина. Зад тях сигурно стоят хора, които са не по-малко информирани, активни, образовани и убедителни от теб. Опитай се да влезеш „в техните обувки“ и да разбереш какво ги мотивира да мислят и да действат по този начин. Опитай се да разбереш какво, в крайна сметка, се опитват да постигнат? Към какво се стремят? Вникни в проблема и се опитай да разбереш дали ACTA не ограничава и техните икономически интереси. Знай слабостите на противника си, за да го победиш. Това може да стане само като използваш аргументи, в които той вярва. Познавам писатели, които все още вярват, че най-после ще започнат да печелят от литература, ако някой принуди читателите им със закон да започнат да си плащат – за всяко парче текст, което тези велики гении произвеждат! Познавам издатели, които все още мислят така. Познавам музиканти, които все още разсъждават така. Познавам артисти, художници и фотографи, които живеят с илюзията, че някой друг използва собствените си капитали, за да защитава техните икономически интереси. Обясни им защо не е съвсем така. Припомни им, че „който плаща, той поръчва музиката“. Кажи им, че най-много да глобят майка им, задето е почнала да сваля емпетройки от нета.

3/ Пиши различни материали. Ако има много изписано по даден въпрос, няма смисъл да го повтаряш и да преразказваш. Можеш да цитираш и да посочваш линкове (докато все още е разрешено). Избери си апсекти от проблема, които са слабо познати, навлизат дълбоко в материята и не е говорено достатъчно по тях. Виж точка 1 и точка 2.

Ако си председател на организация (политическа, икономическа, социална, браншова, административна, творческа, гражданска, неправителствена, нестопанска и т.н.):

1/ Изготви официално становище, където в кратък и убедителен текст заявяваш, че ти и членовете на твоята организация не сте съгласни с подписването и прилагането на споразумения като ACTA. Аргументирай се точно защо. Събери подписите на други водещи членове от твоята организация (доброволно) и валидирай становището с мокър печат.

2/ Разпространи официалното становище. Използвай личните си контакти и контактите на организацията си за целта. Има голяма вероятност политиците, водещите медии и общественото мнение да те чуят, ако представляваш влиятелна, голяма или успешна организация.

3/ Помоли приятелите си да направят същото. Най-вероятно те също са председатели на големи, влиятелни и успешни организации.

Ако си артист, творец, музикант, писател или друг вид човек на изкуството:

1/ Споделяй колкото се може повече от нещата, които правиш за собствен кеф, безплатно. Ако не ги правиш за собствен кеф, значи не си никакъв човек на изкуството.

2/ Насърчавай аудиторията си да прави същото. Така изкуството ти ще стигне до много повече хора. Искам да видя как един милион души ще прочетат книгата ти, как десет хиляди души ще посетят изложбата ти, как два милиона души ще свалят емпетройките ти от нета и как накрая ще си останеш беден, след всичко това…Няма друг начин, освен ако действително не е целта на живота ти! Славата винаги носи пари, но тя се постига с упорит труд, с талант и с качество на съдържанието, а не с административно-регулатори мерки.

3/ Помоли приятелите си да направят същото. Най-вероятно те също са хора на изкуството.

Ако си читател, слушател, зрител, музикален фен или друг вид потребител на изкуство:

1/ Помогни на хората, които харесваш, да продължават да работят за теб. И да го правят безплатно. Насърчи ги, като им изкажеш личното си признане. Свържи се директно с тях и им обясни, че цениш това, което правят. Попитай ги от какво имат нужда. Помогни им да се развиват с ценен съвет, с безплатна услуга, с контакти или с дребна сума в брой. Една дребна дума също върши чудеса. Нарича се: „благодаря“.

2/ Разпростъранявай творчеството им сред своите приятели и познати, едновременно онлайн и офлайн, но го прави само, ако си 100% убеден(а), че въпросните творци искат (и насърчават) това.

3/ Помоли приятелите си да направят същото. Най-вероятно те също са читатели, слушатели, зрители, музикални фенове или друг вид потребители на изкуство.

Целият свят трябва да разбере, че „насила хубост не става“. Ето само някои от начините да се случи с личното ти участие, като главен герой! Разбира се, има още много. Ще се радвам да ги споделиш тук, но ще се радвам още повече, ако ги приложиш директно в практиката.

Тихомир Димитров

декември 24, 2010

Един съвет, едно пожелание и куп благодарности

Искате ли да ви изплющя едно клише? Ето го:  „Краят на годината е подходящ момент за равносметка!” Ама не е ли? С разума, който ни е дала природата, ние много добре знаем, че „краят на  годината” е само едно преместване на механично задвижвана стрелка върху циферблата на часовника. С разума си ние помним, че изобретихме времето, за да улесним търговията и земеделието, но също така знаем, че то е само една абстракция – илюзия, която съществува единствено в нашите глави. Но умът ни се нуждае от време, за да осмисли, измери, разбере и докаже съществуването си. Ето защо, в края на годината той обича да прави равносметки, да хвърля пиратки и да се напива с шампанско. Няма лошо. Въпросът е да правим разлика между разума и ума, между интелекта и духа, между преходното и вечното, въпросът е да не бъркаме цялото с проявленията на неговите форми. Да не се губим в тях. Защото може да станем много умни, но пак да си останем неразумни. Мъдростта е състояние, присъствие, тя не е мисъл или някакво постижение, като трупането на знания, примерно.

Такива неща ми говори Екхард Толе в тоалетната напоследък. Много обичам да чета екзистенциална литература там. Има дълбока символика в ситуацията, не мислите ли?

Съществува още един празник в края на годината и това е раждането на Човека, дошъл да ни покаже, че нещото, което считаме за солидна материална действителност е само една илюзия, игра. Помоли ни, ако не можем да го прoумеем с мозъците си, да повярваме в личния Му пример. Рождество Христово е истински празник за човечеството, не само за християните и, макар също да няма нищо общо с абстракцията време, аз го намирам за една идея по-смислен от преместването на стрелката върху циферблата. Като празник. А истината е, че няма повод да си тъжен през останалото време. Но ние сме избрали най-тъжното място за живеене в света и по природа сме си депресари, така че Коледата е светъл момент в мрачната ни действителност – рядко изключение, в което си позволяваме да бъдем хора.

Ще използвам „времето за равносметка” да ви дам един съвет, да ви отправя едно пожелание и да ви изкажа куп благодарности.

Съвет: Бъдете истински християни, юдеи, мюсюлмани, будисти или каквото там са ви учили, че е „единственият правилен път” и поне по Коледа  се опитайте да бъдете хора – с една идея по-мъдри и с една идея по-щедри от останалите дни в годината. С една идея по-малко разсъдливи бъдете и по-малко обсебени от себе си. Направете нещо за някой друг, без да очаквате нищо в замяна. Дали ще е подарък, дребен жест на внимание, вдъхване на кураж в трудна ситуация, парично дарение за кауза, в която вярвате или безплатен, доброволчески труд, поне веднъж направете нещо за Цялото. И цялото ще ви се отблагодари с цялата си мощ през идната година. По закона на изобилието ще получите многократно повече от това, което сте дали, но даването трябва да ви носи удоволствие. Така че, реално, съветът ми е да направите нещо за себе си по Коледа. Провокирайте природата да ви покаже колко сте стиснати и да ви сложи в малкия си джоб, като ви демонстрира щедрост. Но трябва да  започнете първи! И не забравяйте „черния лебед”. Оглеждайте се за резултатите. Те ще дойдат някога, след време, но от друга, неочаквана посока – не точно там, където сте дали. И много повече, отколкото сте дали. Така действат нещата…

Пожелание: „Здраве, щастие и успехи в училище!” Хехе, шегувам се. Няма да ви пожелая нито едно от тези неща, защото не ви мразя. Болестите и страданието понякога са единственият ни учител, щастието е субективно понятие с относителен характер и твърде често означава нещастие за някой друг, а успехите в училище са точно толкова важни за реализацията ви като Личност, колкото важни са трамваите за движението в Злокучене. Затова ви пожелавам повече Любов. „Обичайте и правете каквото поискате!” Всичко е разрешено, когато обичаш. И тогава нито здравето, нито щастието, нито успехите в училище ще са някакъв проблем. Но не ви пожелавам да бъдете обичани, да ви обича някой друг. Пожелавам вие да се научите да обичате от цялото си сърце. Пожелавам го и на себе си…

Благодарности: вече няколко пъти споменавам, че съществуването на този блог, на цялото ми творчество и на една от многото ми „роли” в „театъра на глупците и слепците”, наречена „писател”, щяха да са невъзможни без вас – читателите. По някаква неразумна причина аз обичам да играя тази роля и дължа удоволствието си изцяло на вас. От сърце ви благодаря, за което! Благодаря ви, че четете „Писателския блог на Тишо”, че прощавате нерядко глупавите ми и крайно емоционални залитания, че помагате с опит или съвет и добра дума в труден момент, че участвате в дискусиите с личното си мнение, което „струва” точно толкова, колкото и моето, по абсолютно всички въпроси, че харесвате и коментирате книгите ми, че ги разпространявате сред приятели, че разпръсквате словото! Благодаря, че ви има!

В момента излизам от един дълбоко сантиментален и много егоистичен период в живота си. Причината да прекарам толкова време там беше, че предпочитах да реагирам на ситуацията, вместо да я създавам. А реагирах, защото съм прекалено чувствителен по натура. Ето, признах си го! През този период аз обичах да вярвам, че „и сам войнът е войн”, но вие ме убедихте, че това не е точно така. „Виновни“ за осъзнаването ми сте вие – хората, с които вече четири години общувам тук, чрез този блог. Трябва да напиша отделен ферман, ако тръгна да изброявам имената на всички, които ми удариха едно рамо по пътя, затова просто искам да ви кажа: БЛАГОДАРЯ! Никога няма да забравя нито един от вас и това, което направихте за мен!

С ваша помощ последната ми книга за два месеца достигна аудитория, която никое българско издателство не може да осигури. Вие редактирахте текстовете ми, изработихте и избрахте корицата на вашата книга, посочихте ми слабостите и грешките в нея, дадохте ми ценни напътствия и съвети, споделихте откровеното си мнение, направихте сборника ми достъпен във всякакви електронни формати, разпратихте го на приятели, роднини и познати, написахте чудесни ревюта и презентации, взехте невероятно интересни интервюта, общувахте изключително честно с мен и през цялото време, откровено да ви кажа, аз имах усещането, че се нося на вълните на вашата признателност. Е, дано скромният ми труд да ви е харесал, но дори това да не е така – не се колебайте да го споделите с мен. Аз, като автор, правя всичко заради вас. Съществуването на този блог и на абсолютно всичко, свързано с него, нямаше да има смисъл без вас – читателите!

От все сърце ви благодаря!

Ще продължаваме да сме заедно и през следващата година, ако справедливият план на Вселената включва това, а на мен винаги ще ми бъде приятно да общувам лично, пряко и лице в лице с вас, дори тези „срещи” понякога да са истинско изпитание и за двете страни. Всъщност, именно заради това…

Весели празници ви желая!

Тихомир Димитров

юли 2, 2010

Не се гаси туй, що не гасне

Горенето на книги е традиционен „управленски инструмент” за религиозния фанатизъм и политическата диктатура. То не би трябвало да е част от ежедневието в едно демократично общество.

За щастие никой не е горил скоро книги пред Народното събрание, но група тежко въоръжени полицаи „нападнаха” и унищожиха сървъра на една виртуална библиотека, която разпространяваше знанието безплатно, безвъзмездно и на доброволни начала. Някои хора може би не схващат общото между казуса „читанка” и нацистките клади, но за мен единствената разлика е в липсата на пепел върху жълтите павета.

Естествено, получи се точно обратният на търсения ефект. Свободните медии подхванаха широк обществен дебат, който се пренесе и в някои от традиционните медии.

Като резултат дори слепите и глухите разбраха за „читанката”, архивът й се мултиплицира до безкрайност, сървърите й „мигрираха” към по-топли страни и, ако издателствата действително са губили милиони от безплатната виртуална библиотека преди, то сега вече би трябвало да губят милиарди…

Съмнявам се, обаче, това да е така.

Играчите на шах знаят, че патовата ситуация е положение, в което не като да си мат, но нямаш нито един полезен ход.

Намираме се в абсолютно патова ситуация по отношение на книжния пазар и проблемите с авторското право в България, според мен.

Защо?

Ами защото всички въвлечени в конфликта са прави. По един или по друг начин.

Дори службите са прави.

Твърде лесно е да се хвърли вината върху лицето Явор Колев, чийто портрет се разпространи в медиите след акцията на спец службите, а издателите, които уж стоят в основата на тази акция, се покриха зад общата безлична маса на асоциации, сдружения и професионални обединения.

Твърде лесно и твърде глупаво, защото Явор Колев е човек под пагон, който изпълнява заповеди, отчита дейност и оправдава бюджет. От гледна точка на закона неговите действия са напълно обосновани. Той също е „прав”. Разпространението на авторски продукти без съгласието на притежателя на авторските права е престъпление по силата на действащото у нас законодателство.

Да, но общественото мнение показа силна нетърпимост към показното „опожаряване“ на книги, пък било то и само виртуално. Историята ни учи, че идеологическото противопоставяне между силовите органи на държавата и общественото мнение никога не е в полза на първите, дори тоталитарните режими изгубиха тази битка, а законите се пишат от и за хората, не обратното. Да не забравяме това.

Какво трябва да се направи тогава?

Очевидно се нуждаем от по-гъвкав закон по отношение на авторските права. Докато ние тук унищожаваме виртуални библиотеки американският съд, който толкова много ни вдъхновяваше в борбата за защита на авторските права създава прецедент след прецедент в либерализацията на достъпа до авторското съдържание онлайн. Веднъж съдът оправда ютуб срещу обвиненията, че подпомага видео пиратството, втори път Гугъл успя да  защити правото си да дигитализира световната литература. Знаем, че американското право е прецедентно. Тези прецеденти потвърждават тенденцията, че Америка избра да стъпи здраво в 21 век, докато ние тук продължаваме да си затваряме очите за факта, че само един от всеки десет читатели е не-виртуален.

Останалите просто не ползват хартия. Нуждаем се от реформи, които да узаконят техния достъп, независимо дали ще е платен или не, защото той вече отдавна е факт, при това – необратим.  Правната теория винаги изостава от правната действителност и непрекъснато трябва да наваксва. Властта си вкарва автогол с показните акции срещу виртуалните библиотеки в едно общество, което е изнервено до краен предел от факта, че апашите и главорезите продължават да демонстрират самолюбие и просперитет по време на криза, а на „унизените и оскърбените” им беше отказан дори достъпа до книги, които не могат да купят, защото тези книги са абсолютно неоткриваеми в разпространителската мрежа. Казано с думи прости: на едни им беше забранено да четат, а на други им беше разрешено да крадат…

Но да разгледаме останалите страни в конфликта:

Авторите и преводачите – те също са прави. Прави са в желанието да избират сами какво ще споделят с аудиторията безплатно и какво ще й предложат срещу заплащане. Не изглежда съвсем читаво някой друг да решава вместо тях.

Какво трябва да се направи тогава?

Трудно ми е да говоря от името на други автори, затова ще говоря от свое собствено име. Читателите на този блог знаят, че качвам романите си безплатно в интернет. Така те достигат до многократно по-голяма аудитория и трябва да призная, че за един световно неизвестен, прохождащ автор като мен, този факт е важен. Разбира се, погрижил съм се хартиеното копие да е на два клика разстояние и от хората, които искат да имат романа ми с автограф за личната си колекция. Еднакво ценни са ми двата типа читатели, защото аз пиша, за да има кой да ме чете. Всеки автор, който твърди обратното е грозен лицемер. Естествено е да давам предимство на хората, които са склонни да инвестират някой лев в творчеството ми. Затова качвам пълното съдържание на романите с известно закъснение и често ме питат как бих реагирал, ако някой сканира книгата ми и вземе, че я качи в интернет преди мен. Отговорът ми винаги е бил един и същ – ще открия този човек и няма да му счупя главата, а ще му благодаря и ще му стисна ръката. Защото неговият хамалски труд ще е показателен за мен. Никой няма да си играе да сканира, ъплоудва и разпространява триста страници текст, които не стават за четене. Такива неща се случват само на големите автори и аз бих възприел подобно действие като комплимент, като добър знак за писателската ми кариера, а не като кражба или обида. Никой не е достатъчно наивен, за да мисли, че е възможно да забогатееш от самиздат в България. По-скоро трябва да си благодарен, ако излезеш на нулата и не, никой читател няма да предпочете електронния вариант, ако обича да се излежава с книжка в леглото или на плажа. Ако харесва аромата на мастило и хартия. Ако е колекционер. Аз обаче не поставям бариери пред никого.

Издателствата също са прави, но не вярвам в мокрите им сънища за милиони левове пропусната печалба. Всъщност вярвам, обаче не мога да унижа интелекта си дотам, че да приема „читанката” за източник на всички беди. „Читанката” не е виновна за това, че баничарите у нас печелят повече от печатарите. Виновна е средновековната система за книгоиздаване, разпространение и търговия, която се опитваме да съхраним на всяка цена в началото на 21 век. За издателите имам лоша новина:

Светът се променя и технологиите се развиват. Целият свят няма да забави развитието си, за да защити икономическите интереси на издателите. Издателите ще трябва да ускорят развитието си, за да настигнат света.

Какво трябва да се направи тогава?

Ще дам няколко примера, за да не бъда голословен:

Първо, крайно време е да се помисли за платен достъп до електронния вариант на книгите, които се издават на хартия – много по-евтин, при това. Аз лично направих достъпа до книгата ми възможен за портативните устройства за четене на книги, виждал съм хора да четат „Душа назаем” и на мобилните си телефони в трамвая. Направих достъпа безплатен и не съжалявам за това, но нищо не пречи на издателите да разпространяват книгите си в електронен формат срещу заплащане с SMS, например. Едва ли някой ще тръгне да сваля и форматира файлове, само и само да спести лев-два. Всеки има мобилен телефон и повечето читатели ще предпочетат да платят символична сума еднократно, за да получат книгата лесно и законно. Тъкмо издателствата ще се сближат с по-младата и прогресивна аудитория, вместо да й обясняват, че „сиренцето е с пари”. Защото фактите говорят, че именно тази аудитория има последна дума по въпроса дали сиренцето наистина е с пари. Когато й отнемеш възможността да притежава електронен вариант на книгите законно и срещу заплащане, тя няма да се върне обратно към хартията, а ще похапва от сиренцето безплатно. Издателствата може и да се сърдят, но Сърдитко-Петко е известен с празната си торба и едва ли има търговец, който е спечелил от това, че се е разсърдил на своите клиенти…

Второ, да наемеш коректор, дизайнер, редактор, печатар и разпространител не те превръща автоматично в успешен издател. Всеки може да го направи. Трябва да се мислят начини за пряк контакт с аудиторията, читателите трябва да се ангажират лично. Полезно е да се организират онлайн и офлайн кампании, нужно е да се осигуряват участия на авторите в литературни четения, дискусии, срещи с читатели, премиери, медийни изяви, уоркшопи, културни проекти, литературни конкурси, лекции, семинари, панаири на книгата, изложения, трябва да се мисли за пи ар на книгата. Всички тези мероприятия представляват източник на приходи не само от продажба на книги, но и от билети, спонсори, реклама, хонорари, фондове и награди. Защо повечето български издателства пропускат този факт, не знам.

Не бива да забравяме също, че София не е единственият град в България. Преди време успях да организирам срещи с читателите в няколко града, от които софийската премиера, макар и успешна, не беше на първо място по интерес и посещаемост.  Театралните трупи обикалят малките градове и именно оттам получават основните си приходи. Не знам защо издателите пропускат този факт. Не знам защо един автор може да организира премиери в седем града, а един голям издател – не. Но едно нещо знам със сигурност – не бива да се сърдим на читателите. Трябва да им даваме възможност да четат – евтино, скъпо или безплатно, това е въпрос на маркетингова политика.

Читателите също са прави. Те живеят с усещането, че имат правото на свободен достъп до човешкото знание, до световното културно наследство и до информацията във века на информацията. Освен усещането, читателите имат и техническите средства да се възползват от това свое право, а хората, които им предоставят техническите средства са като ламята от приказките – на мястото на всяка отсечена глава изникват поне още три.

„Не се гаси туй, що не гасне”

И, ако съвременният читател е готов да плаща за нещо, то той е готов да плаща не толкова за самото съдържание на книгите, колкото за тяхната форма, опаковка и за начина, по който им е поднесено съдържанието, за привилегията да прочетат един роман преди всички останали, за удобството да разполагат с предимство пред останалите интернет потребители, за удоволствието да вдишват от аромата на мастило и хартия, за наслаждението да обогатят личната си колекция, за изключението да притежават автограф. За всичко друго, но не и за самото съдържание. Дори дискетите вършат по-добра работа като носител на текст от една  книга.

Единствено разпространителите не са прави. Защо? Защото не е правилно разпространителят да решава кое ще се чете и кое – не. Тези работи ги решава онзи, който „поръчва музиката”, човекът с парите, клиентът, който винаги е прав, читателят с голямото Ч.

Не може да се получава така, че два дни да обикалям десет книжарници и никъде да не откривам копие от световен бестселър, а по вестникарските будки да се продават фантазиите на неизвестни автори за живота на известни престъпници. Не може да става така, че десет пъти да звъня на „онлайн книжарница” и накрая пак да не получавам поръчаната книга, за която искам да си платя. А после някой да ми се сърди, че свалям безплатно съдържанието й от интернет. Не може търговецът в кварталния магазин за хранителни стоки да инвестира в кашкавала, който продава, а търговецът в кварталната книжарница да държи книгите на консигнация, да бави плащанията към издателите, да не отчита продажбите навреме и да стои като бариера между автори, издатели и читатели. И всичко това срещу 40% от коричната цена! И този човек да се нарича „разпространител” при положение, че прави всичко друго, но не и да разпространява. Да не говорим, че консигнацията по закон вече е забранена, но книжарите масово продължават да работят на консигнация. Оказва се, че само сиренцето е с пари. Книгите може да ги търгуваме спокойно и без да плащаме за тях…Ето защо разполагаме с лъскави книжарници, в които има климатик, но няма нищо за четене. Липсват дори копия от световните бестселъри! Чудя се какъв е смисълът от всички браншови организации на издатели, автори и преводачи, ако не могат да окажат колективен натиск върху разпространителите и да ги дисциплинират поне малко…

Тихомир Димитров